На тази дата: 10 септември 1960 г. На Летни олимпийски игри Абебе Бикила спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака

Абебе Бикила е етиопски маратонски бегач, олимпийски шампион през 1960 и 1964.

Бикила е роден в селото Ято, което се намира на 9 километра от Мендида. Баща му е овчар. След време е открит от шведски треньор работещ в Етиопия.

Взима участие на олимпиадата в Рим съвсем случайно. Минути преди самолета на етиопците да излети той заменя Уами Бирату, който се контузва в последния момент. Спонсорът на олимпиадата - Адидас дава обувки на Абебе, но той ги отказва, защото не са му удобни и решава да тича както е тренирал – бос. Треньорът на Бикила го предупреждава за най-големият му конкурент - мароканецът Ради Бен Абдесалам, който е трябвало да се състезава с номер 26. По време на състезанието Бикила изпреварва голям брой бегачи като целта му е да намери номер 26. Когато най-после стига до него двамата се откъсват от другите и пристигат 500 метра преди финала заедно. Абебе печели с време 2:15:16.

Бикила се връща в Етиопия като герой и е награден със специален медал. Няколко дни преди олимпиадата в Токио през 1964 е опериран от апендицит. Той отива на олимпиадата, но никой не очаква от него да участва. Въпреки това той се записва за маратона и отново спазва същата тактика да се движи с лидерите до двадесетия километър. Само след 35-тия километър той има преднина пред втория от цели 4 километра. Финишира с маратонки Асикс и с рекордно време - 2:12:11. Така Абебе става първият атлет печелил олимпийския маратон два пъти.

Вицове - само сока, септември 2019 г.

До тези, дето носят камуфлажни дрехи в града... да знаете, че се виждате!

***

На Олимпийските игри шампионът хвърли чука толкова далеч, че зрителите ахнаха... а един даже и да ахне не успя...

***

Повече няма да играя шах с македонци. Като почнат да губят и обявяват твоя цар за техен...

***

Сашко си обува гумените ботушки, а майка му казва:

- Саше, навън е сухо и няма кал...

- Ще намеря...

***

Надпис в маршрутка:

- Преди да слезете, моля помолете шофьора да спре!

На тази дата: 9 септември 1944 г. България осъмва с военен преврат и правителство на Отечествения фронт

Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.

Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети - социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след датата.

В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.

Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта на 9 септември: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите.

Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

 

Вицове - само сока, септември 2019 г.

Няма продукт за еднократна употреба, който българина да не може да ползва поне два пъти!

***

Когато един ден на готвачката ѝ се наложи да замести бармана за малко, на всеки опит да направи мохито постоянно ѝ се получаваше супа от лапад...

***

Не мога да разбера тия хора, които с лягането веднагически заспиват!!! А бе, Вие фантазии нямате ли!?

***

"Дяволското гърло", "Голямта косматка", "Цепката", "Съева дупка"... Това пещери ли са, или това което си мисля?

***

Запознах се вчера с красива мацка и викам:

- Леле-мале... Нямам думи!

Тя пък се усмихна и ми вика:

- Дано поне, пари да имаш!

На тази дата: 8 септември 1976 г. Във Варна е открит Аспаруховият мост! Как съветски кораб събори моста през 75-та

Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.

Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”

Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. 

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.

Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.

Вицове - само сока, септември 2019 г.

Що ма нервираш! Ся вмеcто да пия три дена cпокойно, ши пия три дена да cа уcпокоя...

***

Пуснаха на пазара българско тамагочи. За разлика от японското, ако не го храниш, то не умира а само псува!

***

Ако мъжете мислят с пениса си, може ли вибраторът да се приеме за изкуствен интелект?

***

Ако слушаш жените, всичките те имат гениални деца, но от бащи идиоти!

***

Когато мъжът ви е в кръчмата, и искате да се прибере у дома, му пратете sms:

- "Купи вино, и ела у нас, моят е в кръчмата!"

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:

         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."

      

Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.

      

Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...

         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.

       

През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.

       

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.

       

Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.

       

Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България. 

Вицове - само сока, септември 2019 г.

Седмица на соц. носталгията в "Лидл"

Какъв е изводът от Кама сутра? - Както и да се въртиш винаги могат да ти го мушнат!

***

Веднага щом опита кюфтетата на гарата, виетнамският турист усети вкуса на родината...

***

-Ако ти даваха по 1€ вски път когато мастурбираш.

Какво би си купилa сега?

- Неймар!

***

- Ще се разведа с теб, непрекъснато пиеш, денонощно!

- Разведи се и хората ще викат - вижте я тази, и Ставри пияницата я остави....

***

Възрастните птици Колибри,достигат дължина 10-13 см.Или както обичат да казват мъжете....18-20 см.