На тази дата: 20 януари 1912 г. е полетял самолетът, конструиран от Сотир Черкезов

Самолет, управлявана от българина Сотир Черкезов се издигнала и приземила успешно

в мразовитата утрин на 20 януари 1912 година.

Преди 104 години е полетял самолетът, конструиран от свищовлията Сотир Черкезов.

Покрай многобройните януарски събития и сибирските студове някак незабелязана остана годишнината от полета на първия български самолет „Княз Борис Търновски”. Самолетът, модел биплан полетял на 300 метра височина на летището край руския град Санкт Петербург е конструиран от свищовлията Сотир Черкезов, възпитаник на Всерусийския императорски аероклубв гр. Гатчина. 

Машината, управлявана от него се издигнала и приземила успешно в мразовитата утрин на 20 януари 1912 година. Тя представлявала революционно  изобретение поради поставеното предно колело под носа на самолета, което се правело за първи път от началото на самолетостроенето в света. Така Сотир Черкезов станал изобретател и на ползвания и досега носов триколесник, а по-късно и на катапулта.

         Новината пристигнала в България със закъснение. Тя била публикувана в началото на февруари във вестник „Утро”. От него сънародниците на Черкезов научили, че самолетът с две крила едно над друго по подобие на тогавашните модели „Райт”, „Фарман” и „Къртис” бил управляван от своя създател Сотир Черкезов. Машината била дълга 18 метра и тежала 840 килограма. Тя била изобразена на издадена в Русия пощенска картичка, на която отделно имало и портрет на българина – изобретател.

         Сотир Черкезов е роден на 21 декември 1882 година в Свищов. Син е на опълченеца Петър Черкезов – кавалер на Георгиевския кръст. Младежът се запалил по летенето след като присъствал на едно събиране, по време на което автоконструкторът Хараламби Джамджиев от В. Търново произнесъл реч за въздушните полети.

         През 1905 година Сотир Черкезов заминал за Русия, за да учи за инженер, но плановете му се провалили. Затова пък се записал да учи във Всерусийската императорска школа, която завършил с отличие. Негови преподаватели били инструкторите Лебедев и Костин и те го обучавали за летец на самолетите „Фарман” и „Блерио”. Според архивите, запазени и до днес в Регионалния музей В. Търново Черкезов е първият българин, получил диплом за летец.

         Поради обявената на 5 октомври 1912 година от цар Фердинанд война на Турция остана неосъществено намерението на свищовлията да прелети разстоянието от Петербург до столицата на България, но пък той взел участие във войната като летец на Одринския фронт. По-късно е включен в авиационния отряд на армията с командир ген. лейтенант Радко Димитриев, а след това е изпратен на заточение, лежи и в Петербургския гарнизонен затвор. По време на революцията през 1917 година е пилот в Русия, след което се завръща в България, но след деветоюнския преврат и последвалите събития през периода 1923 – 1925 година го считат за неблагонадежден и емигрира във Франция. Там оценяват професионалните му умения и го назначават на работа в авиационните заводи в Париж и Лион.

         Завръща се в България през 1931 година и се установява във В. Търново заедно със съпругата си Николина Манева от гр. Елена. Изнася беседи за авиацията и е канен на много места в България. Обучил много млади пилоти, почива на 1 февруари 1961 година във В. Търново.

         През 1977 година уредничката на Регионалния музей В. Търново Невяна Бъчварова заедно с дъщерята на авиатора Маргита Черкезова започват да издирват документи, снимки и предмети, свързани с живота и работата на Сотир Черкезов. Докато историчката от В. Търново събирала публикациите от българския печат, дъщерята на първия български летец посетила Русия и по пътя, извървян от нейния баща успяла да събере богата информация. Двете заедно успели да създадат сравнително богат фонд, който се съхранява и до днес в Регионалния музей В. Търново. Експозицията е била показвана и в родния град на летеца Свищов.

 

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Blaa Loni? (Blue lagoon) - Grindavik, Исландия.

Власт и народ, това са две успоредни прави, които се пресичат само на избори!

***

Плюсове и минуси в приготвянето на храната:

- Плюс - храната. Минус - приготвянето.

***

В чата:

- Омъжи се за мен!

- Да бе, утре ще изтрезнееш, и ще размислиш!

- Кълна се, няма да изтрезнея!

***

Автомобилът е създаден, за да те превози от точка А до точка B. Ако е по-скъпичък, можеш да стигнеш и до точка G.

***

Перничанин за новата мис-ка:

- Таа ако беше гоуф, нимой мина преглед!

На тази дата: 19 януари 1950 г. България праща нота до САЩ! Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години

1950 В нота до Държавния департамент на САЩ България иска отзоваване на

Българският дипломат д-р Петър Вутов

 получил

нотата на Държавния департамент 

за прекъсване

 на отношенията между НРБ и САЩ през 

февруари 1950 г.

пълномощния министър Доналд Хийд, защото "поддържал отношения" с осъдения за "шпионаж" Трайчо Костов (екзекутиран на 16 декември 1949 г.). В резултат дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години.

След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични колизии. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютно им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломата. 

Правителството на Васил Коларов отказва, с аргумента,

че не желае американските шпиони

под прикритието на дипломати в София, да се увеличат. През 1950 г. се стига и до логичната развръзка – посланикът на САЩ в София Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и обявен в персона нон грата. Американците засипват външния ни министър Владимир Поптомов и премиера Вълко Червенков с протести, но полза от това няма. Прецедентът става на 21 февруари 1950 г., когато САЩ закриват мисията си в София и прекъсват всякакви дипломатически отношения с България – в практиката на Държавния департамент това е първи подобен случай след войната.

Изтеглят се и нашите дипломати от Вашингтон. Чак след смъртта на Сталин, около 9 години след скъсването на контактите, в София официално задраскват обвиненията срещу посланик Хийт. Бавно, стъпка по стъпка, отношенията леко се затоплят и на 14 март 1960 г.

американците пак отварят легацията си в София. 

Нормализацията на отношенията е изключително крехка и нетрайна. През април и май 1961 г. български дипломати и служители от посолството ни във Вашингтон са нападнати на улицата от престъпници. Макар че става дума за хулигански нападения, официалната реакция от София е в съвсем в духа на Студената война. Американските власти са обвинени, че нападенията са подготвени от ЦРУ.

През същата година избухва още един скандал. В популярното американско списание “US News and World Report” се появява репортаж за обучението на американски войници в базата Форт Браг. На една от снимките в репортажа ясно се вижда /а в текста се разказва/, как американските войници се обучават да противодействат на евентуални нападения от страна на български партизани. На черната учебна дъска на фотографията на кирилица са описани част от българските “партизански тактики”, от които е заплашен Пентагонът. Репортажът в “US News and World Report” е толкова драстичен и налудничав в посланията си, че нашият посланик във Вашингтон д-р Петър Вутов

решава начаса да реагира.

Дипломатът иска среща с един от шефовете на Държавния департамент Монкриеф Дж. Спиър и му говори доста ядосано. Вутов не скрива възмущението си, че “България няма никакво намерения да сваля американското правителство с партизански и военни методи и то десетилетия след като между двете страни е сключен мирен договор след войната”. Българският посланик подчертал, че изглежда в Пентагона още не са разбрали, че Втората световна война е свършила и партизани в България няма от двадесетина години. Самият д-р Петър Вутов имал двугодишен партизански стаж /1943-1944/ в Червенобрежкия отряд и учебните програми във Форт Браг му изглеждали като бълнуванията на кретени. Вашингтон изглежда бил стреснат от напълно естественото възмущение на Вутов, защото почти не реагирали, когато след няколко месеца в София се състояли две-три антиамерикански демонстрации пред US-посолството. А тези демонстрации имали друг повод – карибската криза и натискът на САЩ срещу Съветския съюз да изтегли ракетите си от Куба.

Добре известно е, че идеята съветски ракети да се разположат на Острова на свободата възникнала

по време на 7-дневното посещение на Хрушчов

у нас през 1962 г. Съветникът на първият съветски ръководител Фьодор Бурлацки разказва как станало това. Никита Хрушчов се разхождал по плажа на Евксиноград с министъра на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава, на черноморския бряг край Варна първият съветски ръководител възложил тази задача на маршала след съгласуване с Фидел Кастро. Показателно е, че по време на визитата Тодор Живков в свой тост към Хрушчов казва следните думи: „Нашият политически часовник е сверен до секунда със съветския. Нашият часовник върви по московско време”.

Посещението на Хрушчов особено зорко се следяла от тогавашният посланик на САЩ в София г-жа Юджийн Андерсън. Още повече, че при разговор с Живков, тя получава недвусмисленото предупреждение, че “България няма да търпи да се отнасят с нея като второстепенна държава.”

През октомври 1962 г.,

когато карибската криза е в своя апогей,

нашите дипломати във Вашингтон получават заповед от Външно министерство да унищожат архива на мисията заради „все по-голямата вероятност от избухването на война”. Изгарят се доклади, отчети, паметни бележки, инструкции, вътрешни указания, работни планове и преписки – общо над 2000 страници поверителни документи. Някои от най-секретните преписки остават на съхранение лично при временно управляващия на посолството К. Щерев.

След броени дни когато Хрушчов и Кенеди се споразумяват и опасността от Трета световна война изчезва, намалява и напрежението сред българските дипломати във Вашингтон.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Това вълшебно място се намира в Япония и е

 разположено в Kawachi Fuji Gardens.

 Цъфтяващите растения образуват красив тунел и

 редици от различни цветове, който  създава

 усещането за свежест и спокойствие.

Една от предложените промени в новата конституция на Русия:

- За президент може да се кандидатира само човек, който е бил президент през последните 10 години!

***

Между строители:

- Кире, да им сложим и малко топлоизолация, а?

- Стига, бе... нали ще лепим тапети.

***

Днес моя ми каза да си почивам! Той сам щял да си вдигне кръвното!

***

Колона от S-класи и X6-ци на входа на София! Митингът е на митничари, искат пенсионната възраст да се вдигне на 80 г.

***

Професионалният шофьор, слагайки флашка в компютъра, по навик я завърта.

На тази дата: 18 януари 1902 г. Завършва аферата „Мис Стоун“, платен е откуп на четата на Яне Сандански 14 500 златни турски лири

Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов,

Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.

1902 Завършва аферата „Мис Стоун“. На ВМОРО са дадени 14 500 златни турски лири, за да бъдат освободени американската мисионерка Елена Стоун и придружителката й Катерина Цилка, отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. Двете са освободени на 2 февруари с.г.

Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.

 

Отвличането

Елън Мария Стоун.

Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Над Банско чака чета, начело с Никола Дечев. Чакането обаче изнервя Дечев и той изпраща на Сандански и Чернопеев писмо с остър тон, в което зявява, че ако не се появят, още същата вечер се връща в България.


Така войводата на четата, която чака над Банско решава да се върне в България заедно с 11 четници. Остават само петима души - Сандански, Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев от Самоков. Сандански и Чернопеев успяват да убедят банските чорбаджии в необходимостта на акцията.

След като привличат още няколко четници - Нано, Тодор, Христо и Коле от Градево, Лазо от Покровник и Христо от Бистрица - четата се разполага в местността Подпрената скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници.

Тъй като част от богаташите в Банско се обявяват против акцията, непосредствено преди нея се появяват съмнения дали да се изпълни, но Чернопеев настоява, че финансовият въпрос трябва да се реазреши спешно. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Заедно с Елън Стоун пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.

Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и

Катерина Цилка.

Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна.

Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци.

Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.

Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Преговори

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския почетен консул в Солун Периклис Хадзилазару, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а самата мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира и тя го изпраща до неин приятел от Банско - Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър - временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Усложняване на отвличането и край на акцията

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва.

Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява и върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.[6] Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански с жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 човека. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи. По пътя обаче бебето започва да плаче и между Чернопеев и някои четници се явява идеята да убият бебето, но Сандански я отхвърля, защото ако се изпълни според него това ще убие делото им пред народа.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.