1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913).
Целта на този закон била да стимулира всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка. За неспазване на закона са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство.
Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.
По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души.
Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е първият закон в следосвобожденска България, която утвърждава политиката на протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка.
За младата българска държава протекционизмът е единствената възможност за оцеляване на нашата индустрия.
Отново през март 1897 година е прието и допълнение към Закона за насърчаване на местната промишленост, което предвижда широки преференции за родни предприятия с капитал на 25 000 лева и поне 20 работника.
Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.