 |
| Всички сме тръгнали от някъде... |
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял.
Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е
несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова
Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия
ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На
обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил:
– Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден?
– Ами това е за утре!
И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води
бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо
на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята
нещо, ядосва се:
– А бе, Зайо… Какво става?
– Лисо… Да ми се махаш от главата, че не стига, че
непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина…
***
16 годишна преспала със стотина мъже, заради облог. Ужас!
Толкова млада, а вече залага!
***
Чл.67 от Истанбулската конвенция:
- В случай, че Пеперуда излезе от пашкул и е неориентирана за
пола си, се нарича ПЕДЕРУГА.
***
Алкохолът никога не е решавал проблемите, но пък колко нови
и интересни добавя!
***
Враната била кацнала на висок клон. Под дървото пристигнало
зайче.
-Какво правиш? - попитало то враната.
-Нищо!
-Може ли и аз да поседя тук и да не правя нищо?
-Може! - съгласила се враната.
Зайчето седнало на задните си лапички под дървото. Но ...
пристигнала лисица и го изяла.
Враната погледнала надолу и поклатила тъжно глава:
-Забравих да му кажа, че за да не правиш нищо, трябва да
седиш нависоко!