събота, 12 септември 2020 г.

На тази дата: 12 септември 1943 г. Немски парашутисти освобождават намиращият се под стража италиански диктатор Бенито Мусолини

 


1943 г. проведена е „Операция Дъб”, в която намиращият се под стража италиански диктатор Бенито Мусолини е освободен. Немски парашутисти-десантчици начело с оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени се приземяват в района на планинския връх Гран Сассо, североизточно от Рим, и щурмуват хотел „Кампо Императоре”, където се намира сваления от власт и арестуван Мусолини.

Диктаторът е освободен само за четири минути без нито един изстрел. Успехът на операцията носи световна слава на Скорцени и орден Рицарски кръст.Задачата по изпълнение на мисията е поставена лично от Адолф Хитлер, който силно желае да освободи най-близкия си съюзник. Фюрерът възлага задачата на командващия парашутно-десантните войски генерал-полковник Курт Щудент, а изпълнението е поверено на най-видния диверсант на Райха Ото Скорцени.

Хитлер не случайно одобрява избора на Ото Скорцени - той също е от австрийски произход, атлетичен и висок като истински ариец, с 14 рани от дуели с шпаги от студентските години, притежаващ бистър и жив ум, хитър, смел и добре подкован идеологически. Девизът му е операциите да се провеждат с минимум сили, минимум загуби и максимум резултат.

Първоначално откриването на мястото, където е скрит Мусолини, е затруднено. Първият получен сигнал е от любовно писмо на войник до любимата си от остров Понца. Срочното проучване сочи, че е преместен на остров Магдалена, близо до източния бряг на Сардиния. Скорцени мълниеносно пристига там, маскиран като моряк. Преструвайки се, че е пиян, той се обзалага, че Мусолини е мъртъв и така един готвач, спечелвайки баса, показва къде се намира той.

Хитлер вярва на информацията, подадена от Скорцени и отменя навлизането на войски на остров Елба, където се е предполагало, че се намира Мусолини. Фюрерът дава пълни права на Скорцени да действа и му заявява, че при провал няма да може да го защити, тъй като Германия и Италия официално са съюзници.

Междувременно става ясно, че Мусолини отново е преместен и търсенето продължава.
Получава се шифрована информация за засилена охрана в подножието на връх Гран Сасо. Уточнява се мястото - новопостроеният хотел „Кампо Императоре”. До там може да се стигне единствено с лифт. Мястото е трудно достъпно и лесно за отбрана.

На 8 септември в полунощ националното италианско радио съобщава, че Италия е капитулирала пред съюзниците и Германия започва бойни действия срещу нея. Това променя ситуацията, тъй като охраната на Мусолини ще посрещне командосите на Скорцени като врагове. Независимо от това операцията започва на 12 септември 1943 г. с 12 безмоторни самолета. В същото време се провежда земен десант със задача да се придвижат с лифта и овладеят положението - убити са двама души, обслужващи лифта. Мусолини е откаран отначало в Рим, след това е прехвърлен в Берлин.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Пътят на падението на мъжа е: първо е к*рвар, после става рибар... след това гъбар и стане ли билкар... отпиши го!

 

***

 

Нощес усетих моя да ме тупа нежно по дупето- ти от ляво, ти от дясно. Бях цялата в надежди, а той накрая вика:

- Ей тая диня купувам, зряла е!

 

***

 

- Следващото ни предаване за пътуванията във времето ще бъде миналата седмица!!!

 

***

 

Най-хубавите неща се случват. Или на сън или на кино...

 

***

 

За да скрият лицето си от мъжете, жените не трябва да носят воал. Мини полата е много по-ефективна!

петък, 11 септември 2020 г.

И за оставка се иска морал и мъжество

На тази дата: 11 септември 2001 г. извършени са атентати срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона

 

2001 г. извършени са атентати срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона. 19 терористи от ислямската военна групировка Ал Кайда отвличат четири пътнически самолета.

Петима терористи блъскат Полет 11 на „Американ Еърлайнс” Боинг 767-723 в северната страна на Северната кула от Световния търговски център в 8.46:33 ч. местно време. В 9.02:59 ч. местно време други петима терористи блъскат Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс” Боинг 767-222 в Южната кула. Редовните маршрути на полетите е трябвало да бъдат от летище Логан в Бостън, Масачузетс, до летище Лос Анджелис.

Петима терористи насочват Полет 77 на „Американ Еърлайнс” Боинг 757-223 към Пентагона в 9.37:46 ч. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от летище Вашингтон Дулс в окръг Феърфакс, Вирджиния, до летище Лос Анджелис. Четвъртият самолет, Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс” Боинг 757-222, който е под контрола на четирима терористи, пада в поле в Югозападна Пенсилвания, на около 240 км северозападно от Вашингтон, в 10.03:11 ч., след като пътниците се противопоставят на похитителите. Предполага се, че целта на полета е бил Капитолия или Белия дом.

Аудиозапис от пилотската кабина разкрива опитът на екипажа и пътниците да отнемат контрола над самолета от терористите, след като разбират от телефонни разговори, че други отвлечени самолети са разбити в сгради по-рано сутринта. След като на терористите става ясно, че пътниците ще възвърнат контрола си над самолета, единия от похитителите нарежда на другия да го разбие в земята. Скоро след това самолетът се разбива в поле край Шанксвил. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от летище Нюарк, Ню Джърси, до летище Сан Франциско и след това до летище Нарита в Токио.

Лидерът на групировката Ал Кайда Осама бин Ладен първоначално отрича всякакво участие в атаките, но по-късно поема отговорността. Като мотиви за атентатите Ал Кайда и Бин Ладен посочват американската подкрепа за Израел, присъствието на американски военни сили в Саудитска Арабия и санкциите срещу Ирак. В отговор на атаките САЩ започват война срещу тероризма и нахлуват в Афганистан, за да свалят от власт талибаните.

По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2974 души, без 19-те терористи. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави. Загиват също така и полицаи, пожарникари и други спасителни работници.

9/11 обикновено се свързва с четири конспиративни теории, които официалните западни медии не подминават, но и веднага оборват в анализите и комментарите си. Ето два типични примера:


Би Би Си

След атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона, конспиративните теории за това какво се случи на 11 септември 2001 година продължават да витаят, като основната им идея е, че в чудовищното престъпление за замесени американските власти и спецслужби. .

Един от подробните обзори на BBC разглежда някои от най-разпространените спекулации, циркулиращи сред онлайн обществата.

На първо място сериозни подозрения буди това, че отвлечените самолети не са били прихванати навреме. Въпросът е как е възможно най-могъщите военновъздушни сили да не могат да свалят нито една от похитените машини.

Обяснението на любителите на конспирации е, че тогавашният американски вицепрезидент Дик Чейни лично е разпоредил на военните да не се намесват.

Според официален доклад по въпроса, случилото се е крайно необичайно, но безпрецедентните отвличания са останали незабелязани заради добрата организация на похитителите. Те успели да предотвратят изпращането на сигнал за тревога от страна на екипажите. Така от контролните кули до последно не разбрали какво се случва и въпреки постоянната връзка с военните, нямало време за реакция.

Срутването на кулите-близнаци толкова бързо след възпламеняването на едва няколко от над 100-те етажа на сградите също е повод за съмнения. Една от хипотезите е, че небостъргачите са свалени с контролирани взривове на предварително разположени експлозиви. Това подозрение е базирано и на сведенията за звук от експлозии непосредствено преди сриването.

Продължително разследване на Националния институт за стандартизация и технологии дава конкретно измерение на случилото се. Ударите нанасят сериозни поражения по поддържащите колони на кулите.

Освен това 10 000 галона гориво се разливат по много от етажите и водят до пожари. Температурите от 1 000 градуса по Целзий причиняват хлътване на подовете и огъване на колони, което води до звуци, наподобяващи експлозии.

Тежестта на падащите етажи се натрупва и надхвърля значително капацитета на поддържащите колони. Така се стига до срутването.

Контролираните взривове на сгради почти винаги се извършват от долните етажи, докато тук сриването започва от върха. Не са намерени и никакви доказателства за наличието на експлозиви.

Мистерии има и около разбиването на пътнически самолет в централата на водещата световна военна сила цели 78 минути след сигнала за отвличане. Подозренията са, че не Боинг 757, а ракета, малък боен или дори безпилотен самолет нанася удара по Пентагона.

И въпреки множеството доказателства, че именно машината, извършваща полет 77 на American Airlines се забива в сградата на американското военно министерство, много хора са убедени, че подобна сложна маневра не може да бъде извършена от член на Ал Кайда, а само с участието на самия Пентагон.

В действителност останки от Боинг-а, в това число и черните кутии, бяха намерени и прибрани от ФБР. Освен това при ДНК експертизите беше установена самоличността на голяма част от пътниците на въпросния полет. Свидетели също потвърдиха, че са видели разбиването на пътническия самолет в Пентагона.

Друга популярна конспирация е, че четвъртият самолет, който се разби в Пенсилвания, също е бил свален от ракета или взривен още във въздуха.

В същото време обаче от аудиозапис от устройство в пилотската кабина се разбира, че бунт на пътниците е попречил на атентаторите да достигнат крайната си цел и те са били принудени да разбият самолета в ненаселения район.

Справка с военните архиви показва, че няма издадена команда за сваляне на пътнически самолети. Всъщност едва след падането на същия този полет 93 на United Airlines, президентът Буш нарежда приземяването на всички самолети във въздушното пространство на САЩ. Заповед, съпроводена с разрешение за сваляне на всеки самолет, който откаже да се подчини на разпореждането.

Дойче веле

Няма събитие, което да е документирано по-обстойно от атентатите в САЩ на 11 септември. Няма такова, за което да са пускани в обръщение толкова странни конспиративни теории. Какво внушават те и какво говорят фактите?

Милиарди хора по света виждат на този ден по телевизията кадрите с горящите и сриващи се кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Какво се случва в действителност? Освен представената от американските власти версия, се появяват и редица конспиративни теории. Много хора смятат, че официалната версия не е достоверна. Според проучвания на CNN и New York Times от 2006 г. над половината американци смятат, че правителството крие истината от обществеността.

Основната теза, лансирана в повечето конспиративни теории, е, че най-болезненият терористичен удар в световната история е всъщност хладнокръвно подготвена и инсценирана операция на американските тайни служби.

Кое е истина и кое не?

Твърди се, че двете кули близнаци на Световния търговски център не са се срутили вследствие на разбилите се в тях два самолета. При разбиването на двете машини и взрива не можело да възникнат толкова високи температури, при които стоманени конструкции да започнат да се топят. Вярно е, че пожарът в двете кули не причинява разтопяване на стоманените конструкции. Но до това няма и как да се стигне, защото и при значително по-ниски температури от температурата на топене стоманата губи голяма част от здравината си.

Твърди се, че срутилата се сграда номер 7 на Световния търговски център е била "контролирано взривена". Доводът е, че журналистка на БиБиСи по погрешка информирала за срутването й цели 20 минути преди същинския взрив. Вярно е, че след срутването на кулите близнаци в Ню Йорк открито започва да се приказва за това дали и горящата, силно повредена сграда номер 7 също може да се срути. Журналистката най-вероятно е имала предвид точно тези приказки.

Твърди се, че четвъртият самолет - United 93, пада не вследствие на схватка между пътници и похитители в пилотската кабина, а че е обстрелван и свален от боен самолет на американските военно-въздушни сили.

Истината е, че при падането на машината United 93 на разстояние, от което да може да бъде обстрелвана и поразена, не е имало никакъв американски боен самолет.

Твърди се, че "операцията" 9/11 е планирана от неоконсервативната организация Project for the New American Century. В по-ранен доклад за стратегията на американските отбранителни сили членовете на организацията, между които са Дик Чейни (вицепрезидент на САЩ от 2001 до 2009) и Доналд Ръмсфелд (министърът на отбраната от 1975 до 1977 и от 2001 до 2006), посочвали, че за дългосрочна и ефективна промяна на стратегията на САЩ може да се окаже много полезна "една катастрофа".

Истината е, че както и да се оценява въпросният доклад, той е публикуван през септември 2000 година. Твърде дръзко начинание за Чейни и Ръмсфелд би било година преди мащабния заговор публично да оповестяват плановете си за него. А е и изключено всички предполагаеми съучастници в предполагаемия заговор да не обелят досега нито дума, като се има предвид, че 9/11 коства живота на близо 3000 американци, както и че разгорещената публична дискусия за политиката на Буш продължава с неотслабваща сила оттогава насам.


Ако 9/11 беше резултат от заговор на правителството, в него пряко щяха да са замесени десетки, ако не и стотици отговорни лица - от генерала от военно-въздушните сили и топ-агента на ЦРУ до хора от охраната на Световния търговски център. Досега не е било открито и не е излязло на бял свят нито едно свидетелство за подобен заговор.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

- Услугата безплатна ли е?

- Не, за пари!

- А, може ли безплатно?

- Да, може! Срещу пари, може и безплатно.

 

***

 

Да се знае:

- Ако ти се скъсат горните три копчета на блузата - на гадже е! Ако ти се скъсат долните три - на диета е!

 

***

 

Нито една социална мрежа, не може да замени кръчмата...

 

***

 

- Представи си, че си сама вкъщи и дойдат извънземните. Какво ще направиш?

- Мусака. На всички им харесва.


***



- От колко години сте женени? - пита
- От 38...
- 38...?! Не е за вярване...
- Абе за вярване е, не е за разправяне...

четвъртък, 10 септември 2020 г.

Как не са се сетили да сложат и вход 20 лева за протеста

На тази дата: 10 септември 1960 г. На Летни олимпийски игри Абебе Бикила спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака


Абебе Бикила е етиопски маратонски бегач, олимпийски шампион през 1960 и 1964.
Бикила е роден в селото Ято, което се намира на 9 километра от Мендида. Баща му е овчар. След време е открит от шведски треньор работещ в Етиопия.

Взима участие на олимпиадата в Рим съвсем случайно. Минути преди самолета на етиопците да излети той заменя Уами Бирату, който се контузва в последния момент. Спонсорът на олимпиадата - Адидас дава обувки на Абебе, но той ги отказва, защото не са му удобни и решава да тича както е тренирал – бос. 

Треньорът на Бикила го предупреждава за най-големият му конкурент - мароканецът Ради Бен Абдесалам, който е трябвало да се състезава с номер 26. По време на състезанието Бикила изпреварва голям брой бегачи като целта му е да намери номер 26. Когато най-после стига до него двамата се откъсват от другите и пристигат 500 метра преди финала заедно. Абебе печели с време 2:15:16.

Бикила се връща в Етиопия като герой и е награден със специален медал. Няколко дни преди олимпиадата в Токио през 1964 е опериран от апендицит. Той отива на олимпиадата, но никой не очаква от него да участва. Въпреки това той се записва за маратона и отново спазва същата тактика да се движи с лидерите до двадесетия километър. Само след 35-тия километър той има преднина пред втория от цели 4 километра. Финишира с маратонки Асикс и с рекордно време - 2:12:11. Така Абебе става първият атлет печелил олимпийския маратон два пъти.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

- Докторе,за жълти зъби, какво ще ме посъветвате!
- За жълти зъби, синя вратовръзка!

***

И запомни, моето момиче: мъжете се избират по полилея! Ако, след първата среща запомниш полилея в спалнята, значи не го бива нещо!

 

***

 

Тази година съм носила повече маска, отколкото... сутиен.

 

***

 

Хубаво е да си мъж! Няма токчета, няма грим, няма епилация! Почешеш си топките, нагласиш ги и тръгваш...

 

***

 

Мъж и жена на първа среща:

- Кафе?

- Да пием ли?

- А не, ще ходим в Еквадор да го берем по плантациите!


сряда, 9 септември 2020 г.

Майчинството се отразява различно на хората. Цвети Пиронкова побеждава, а Росен Плевнелиев съвсем започна да "бута масло"

На тази дата: 9 септември 1944 г. Преврат или революция?

 Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."


С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.

Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети - социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след датата.

В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.

Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта на 9 септември: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите.

Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

- Толкова много хора отиват в Гърция, това май е някакъв трик да ги завладеем...

 

***

 

Мъжете са пичове до 40. След това стават егаси яките пичове!

 

***

 

До младите гангстери:

- Да знаете, че брадата не си подхожда с бръснати крака.

 

***

 

Само на нашето черноморие, бетона е по-пресен от рибата!

 

***

 

Според изследвания на международен екип учени, 90% от хората симулират еволюция.

вторник, 8 септември 2020 г.

Карикатурите на Краси

 


                                                                              - ???

                                                                              - Полицаи с топки?


Краси Петров рисува специално за блога.

На тази дата: 8 септември 1976 г. Във Варна е открит Аспаруховият мост! Как съветски кораб събори моста през 75-та

 

Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.


Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”

Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. 

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.
Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

 Ако искате да скриете нещо от жена си сложете и го в чантата!

 

***

 

Пожелавам на всички, да намерят пари в есенните си дрехи!

 

***

 

След една определена възраст да си добър в леглото означава да не хъркаш!

 

***

 

- Ти,някак странно правиш масаж...

- Добре де, свършвам!

 

***

 

Истинският мързеливец става рано, за да лентяйства по-дълго време!

понеделник, 7 септември 2020 г.

Карикатурите на Краси

 


Краси Петров рисува специално за блога.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

 


Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:
         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."
      
Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.
      
Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...
         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.
       
През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.
       
На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.
       
Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.
       
Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България. 

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Ако комшийката Ви покани вечер на кафе, не отивайте, може да се окаже, че ще белите чушки!!!

 

***

 

Няма нищо толкова евтино, което да ни се струва толкова скъпо, както последните три къса от... рулото тоалетна хартия.

 

***

 

Като чуя “69” и първото нещо за което се сещам, е корен квадратен от 4761

 

***

 

Цел на диетата:

- "Да мога да дишам, когато си режа ноктите на краката!"

 

***

 

- 90% от ората са неграмотни тъпанаре. Добре, че язе съм от останалете 15%..

неделя, 6 септември 2020 г.

След Барни Ръбъл...Барби Ръбъл



На тази дата: 6 септември 1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия

 

1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.


В нощта срещу 6 септември стотици въоръжени хора от Голямо Конаре (дн. град Съединение) се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Руснаците предпочитали да ходят на южното ни черноморие, защото там им говорят уважително на "Въй".

***

Една жена може безкрайно да прави 2 неща: да се гледа в огледалото и да започва диета.

 

***

 

Знаете ли, че: Можете да заспите два пъти по-бързо, като броите по две овце наведнъж.

 

***

 

- Най-мощната флашка, за пренос на данни!?

- КАФЕ с комшийката...

 

***

 

Старият приятел е по-ценен от двама нови, с приятелките е обратното!