Лозан Панов: Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си

Изказването на председателя на ВКС Лозан Панов е направено пред форум, организиран от Съюза на съдиите в България!

Скъпи колеги, драги гости,

Дванадесет години след присъединяването на България към ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който е хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го е попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите мостове на илюзиите.

Защото да се твърди, че българската съдебна система е постигнала независимост, означава, че:

1. съдът е независим арбитър, а не орган за борба с корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното производство;

2. съдът, а не прокуратурата е този, който казва със своя акт дали е осъществено или не едно престъпление;

3. дългът на всеки съдия изисква той да стигне до обективната истина независимо от действията и бездействията на страните;

4. в търсенето на обективната истина съдът се явява онзи независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело;

5. съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес;

6. разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да "мине" успешно през съда;

7. прокуратурата не работи поръчково;

8. не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметките и чрез "услугите" прокуратурата да започва наказателно преследване, което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост;

9. основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в основните стълбове на наказателната политика;

10. не се създават алтернативни институционални конструкции, които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в орган за осъществяването на репресии;

11. политиците не се стремят да налагат зависими хора на най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си.

Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното - съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:

1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани.

2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.

3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система.

4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол.

5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.

6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички, преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста.

7. Магистрати начело с председателя на ВКС и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре.

8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.

9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".

10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд.

Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина. И нека бъде тишина.....Която се разчу чак в Брюксел.

В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено вървим.

Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина; която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ, то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се! Затова нека не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните. Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва:

"Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб."

Вие избирате от кои да бъдете.

Министри, кмет и чиновници слизат от колите днес, за да дават пример

Очаква се днес държавни служители, начело със столичния кмет и членове на правителството да оставят служебните си автомобили и да ползват обществения транспорт.

Инициативата "Ден за по-чист въздух" ще се проведе днес в София, а от общината призоваха столичани да последват примера им и да сляат от колите си.

Целта на кампанията е да бъдат привлечени колкото се може повече хора, които да променят ежедневните си навици – като отказ от автомобили, разделно събиране на горими отпадъци, преминаване на екологично отопление и така да подпомогнат подобряването на качеството на атмосферния въздух.

Днес парламентът ще разгледа промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух.

На тази дата: 16 ноември 1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия

1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия. С времето това название се е превърнало в евфемизъм, условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете, извършено в края на 1480 г. в малкото селце Ла Гуардия в околностите на Толедо, Испания. Обвинен е мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължава след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.

Това е денят, както се твърди от векове, в който евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5-годишно християнско момче, което изтезават и убиват мъченически на кръст с трънен венец на главата.

Историята на инквизицията познава редица процеси, основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, както и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо.

Първият Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада, взема за повод Светото дете от Ла Гуардия в стремежа си да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ доказан повод и точно тогава му донасят за случая в Ла Гуардия.

Направен е оглед на местопрестъплението, разпитани са и свидетели. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани и признават всичко, което се иска от тях. Следствието по случая трае близо две години и завършва на 16 ноември 1491 г. с осъждането и изгарянето на клада на петима души извършители и съучастници.

След завършване на делото „Ла Гуардия” сред населението настава голямо брожение и пред обстойния и аргументиран доклад на Торквемада монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 г. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Момчето, жертва на злодеянието, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. През 1569 г. на местопроизшествието в Ла Гуардия на детето е издигнат паметник.

Едва през 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет, а на 1 април 1992 г. испанският крал Хуан Карлос I го сочи за правен акт без правна сила. Точно половин хилядолетие след едикта и откриването на Америка, кралят посещава мадридската синагога, искайки прошка за решението, взето от предшествениците му.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Добро утро

Докато навърши 40 години, всеки мъж си мисли, че има само един орган. След това почват да му се обаждат и други…

***

Идвал студ от Сибир... А пари от Емирствата кога?

***

За да се осъществи нормалният преход от слънчогледови семки към черен хайвер, трябва да се сменят поне три поколения...

***

Довечера мисля да направя полента, защото качамак ми звучи някак селски.

***

Надпис в тоалетната:

- Важното е не да бягаш, а да стигнеш навреме!

Съдът в Перник определи задържането на журналист на "Биволъ" като незаконно

Административният съд-Перник е обявил за незаконен ареста на журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и придружаващото го лице, извършен на 13 септември тази година, обявиха от самия сайт.

Според два състава на съда заповедите за задържане на журналиста и придружаващото го лице са незаконосъобразни.

Съгласно Закона за МВР в заповедта за задържане трябва да се съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. В заповедта за ареста на Стоянов и придружаващия го адвокат обаче не са посочени конкретните фактически обстоятелства, заради които са били арестувани.

В аргументацията на съда се казва още, че според закона МВР може да задържа само хора, за които има данни, че са извършили престъпление. В писмените доказателства по делото не се съдържат дори косвени данни, обосноваващи извод, че към момента на задържането на Стоянов полицаите са разполагали с информация за евентуалната му съпричастност в извършване на престъпление по чл. 319 от НК (Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага).

Решенията обаче могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд (ВАС), но е практика на МВР да не се възползва от тази възжмосност. Адвокат Николай Хаджигенов, представляващ Стоянов, коментира, че най-вероятно клиентът му ще заведе граждански иск и ще бъде търсено обезщетение от МВР.

Димитър Стоянов и неговия румънски колега Атила Биро заедно с придружаващият ги адвокат бяха задържани край с. Егълница близо до Радомир на 13 септември, докато се опитваха да спасят от унищожение документи, свързани с разследване на сайта "Биволъ" по аферата "Джи Пи гейт". В него беше осветено двойно счетоводство и отчисляване на суми за незаконни плащания в няколко консултантски фирми, свързани с голямата строителна компания "Джи Пи груп".

На тази дата: 15 ноември 1969 г. съветската подводница К-19 се сблъсква с американската USS Gato в Баренцово море

1969 г. съветската подводница К-19 се сблъсква с американската USS Gato в Баренцово море. К-19 е една от първите две руски подводници, оборудвани с ядрени балистични ракети.

На 4 юли 1961 г. под командването на капитан Николай Затеев на К-19 възниква проблем при охладителната система, което покачва температурата на реактора до 800 градуса по Целзий. Конструкцията на подводницата е слаба, няма резервна охладителна система и капитанът е принуден да изпрати екип от седем офицери да поправят повредата, въпреки смъртоносните нива радиация. Екипът успява да оправи проблема, но всичките седем умират в рамките на седмица. Цялата подводница става радиоактивна и за няколко години още 20 човека умират на борда.

Съветската флота прави скъпи поправки по подводницата и по-късно я пуска отново във водата. Инцидентите на борда обаче продължават.

На 15 ноември 1969 г. К-19 се сблъсква с американската подводница USS Gato по време на маневра, докато се спуска от дълбочина 60 м на 90 м. Получавайки значителни повреди в носовата част, подводницата все пак успява самостоятелно да се върне в базата в надводно положение. Много по-късно става известно, че командирът на торпедния отсек на американската подводница, вземайки сблъскването за преднамерен таран, се опитва да торпилира К-19, но командирът на американската подводница навреме отменя заповедта му.

На 24 февруари 1972 г. възниква пожар в 8-и и 9-и отсек. Загиват 28 моряци и 2 спасители. В 10-и кърмов отсек остават изолирани 9 матроси за цели 23 дни без светлина, свръзка и с оскъдни запаси от вода, като им е подаван само въздух и то с прекъсване. През 1979 г. К-19 е преоборудвана в подводница за свръзка по проект 658С. На 19 април 1990 г. е изведена в резерв.

От момента на построяването си К-19 изминава 332 400 мили за 20 223 ходови часа. Изпълнила е шест тежки рейда с обща продължителност 310 денонощия, осъществила е изстрелване на 22 балистични ракети, провежда 60 торпедни стрелби.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Фразата "От тук минаха български туристи", написана само с три букви, е поредното доказателство за уникалността на нашия език!!!

***

Т'ва, екипите на ВеИКа-то са страшно вежливи хора. Винаги отстъпват правото първи да са асфалтаджиите.

***

Доказателството, че Аллах е създател на познатата ни вселена е, че всичко започва с Големия взрив.

***

Когато мъж мълчи, значи е Мислител! Когато жена мълчи, значи Мислителят е загазил...

***

Инкасо кола се блъсна в автомобил на пътна полиция. От половин час участниците в произшествието не могат да определят кои пари на кого са.

На тази дата: 14 ноември 1943 г. британско-американската авиация извършва първата бомбардировка над София

1943 г. британско-американската авиация извършва първата бомбардировка на София. В атаката участват 91 бомбардировача „В-25 Мичъл”. Разрушени са 47 сгради и постройки, убити са 59 граждански и военни лица, ранени са 128.

На 24 ноември следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър. В района на Централна гара в София са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, 29 граждански и военни лица са ранени.

Ново нападение от 120 самолета е извършено на 10 декември. Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър”, „Индустриален”, Централна гара, „Малашевци” и „Военна рампа”. Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души.

При извършените атаки са ударени най-вече граждански обекти, като Народния театър, църквата от 11 в. „Свети Спас”, Градската библиотека, Католическата катедрала „Свети Йосиф”, голямата Софийска синагога, Духовната академия, взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Добро утро

Жена пред иконата:
- Боже, не мога да разбера, пазиш ме за някого, или пазиш някого от мен?

***

Франция, Париж. Жена спира с колата си на червен светофар. Светва жълт, зелен, пак червен - колата не помръдва. Приближава се полицай и любезно я пита:

– Може би мадам предпочита някакъв друг цвят?

***

Съседът ми има Хилти, а аз цигулка. У тях ремонтът все ще свърши, изкуството обаче е вечно...

***

Не мога да ги разбера тези суши-ресторанти... Как е възможно ориз, завит в риба, при това сурова, да струва повече от сланина, завита във вестник, при това нов...

***

Съществуват градски легенди, че хората смятат, че щом 50 пъти повторят "Ало" с най-различни интонации, връзката ще се възстанови...

На тази дата: 13 ноември 1002 г. по заповед на английския крал са изклани всички датчани на Острова

1002 г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до 1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните).

Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите, получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на смърт.

Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно.

Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена заедно с потърсилите в нея убежище датчани.

Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект, предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение.

Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до 1013 г.  Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби. Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е провъзгласен за английски крал.

Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител, където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този данък.

Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в Светостта на Едмунд”.

Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му са препогребани в катедралата в Роскил в Дания.

Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г.