Всеки собственик на кола може да съди скъпите винетки!

До 2 февруари 2016 г. всеки правоспособен собственик на автомобил може да се присъедини към дело срещу новите цени на винетките, образувано във Върховния административен съд (ВАС).

Процесът е заведен от Николай Филев от София. С определение ВАС вече е признал, че понеже той е правоспособен водач и притежава автомобил, негови права и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от новите цени на винетките, тъй като няма как да се движи по републиканските пътища, ако не плати винетна такса.

Предмет на делото е Постановление № 317/17.11.2015г. на Министерския съвет, с което беше изменена Тарифата за таксите, които се събират от агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Тя е подзаконов нормативен акт и ВАС нареди да бъде публикувано обявлението за оспорването му в Държавен вестник. Така всеки, който има правен интерес т.е. според разбирането на ВАС всеки правоспособен собственик на автомобил, може да се присъедини към оспорването до началото на устните състезания по него, което се очаква да е на 2 февруари от 14 ч., за когато е насрочено заседание по делото.

С оспореното постановление на кабинета цената на винетката за лека кола за тази година скочи на 97 лв., което е с 30 лв. повече от таксата за 2015 г. В жалбата си до ВАС Николай Филев заявява:

"Извън медийните изяви на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че причината, налагаща промяната в цената, е фактът, че винетните такси не са променяни от 2008 г., то липсват каквито и да е било мотиви към предприетото изменение на нормативния акт".

Затова той оспорва промените в постановлението като приети в разрез с административнопроизводствените правила и се позовава на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Той регламентира, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Освен това задължава съставителите на проекти да ги публикуват на интернет страниците си с мотивите и доклада и да дадат най-малко 14 дни на заинтересованите от предлаганите изменения да изразят становище .

"Нито на страниците на Министерския съвет, нито на страниците на МРРБ, като съставител на проекта на постановление за изменение на тарифата, не бе публикуван същият, ведно с мотивите, респективно докладът към проекта", пише Филев в жалбата си до ВАС, цитирана от "Правен свят".

Така, според него, освен, че са били погазени принципите, прогласени от чл. 26 ЗНА, но и той самият е бил лишен от възможност за активно участие в производството по изменение на цените на винетките.

Гражданинът е поискал от ВАС да спре действието на новите цени, но съставът с председател Светлозара Анчева и членове Маруся Димитрова и Мадлен Петрова (докладчик) е отказал. Според съдиите в жалбата липсват каквито и да било твърдения за евентуални вреди, които действието на постановлението би причинило на Филев.

"Действително увеличението е с 30 лева или с 45% спрямо действащия до 10 декември 2015 г. размер на годишните винетни такси за посочената категория ППС, но сам по себе този факт не може да обоснове извод за наличие на основанията по чл. 166, ал.2 АПК. Направеното в жалбата искане за спиране на основание чл.190 АПК е изцяло бланкетно. Посочено е, че спирането се налага поради изключително високия обществен интерес и високата степен на вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за неограничен кръг субекти. Изложените обстоятелствата не са сред основанията по чл. 166, ал.2 АПК, при които съдът може да постанови спиране на изпълнението. Искането не е подкрепено с каквито и да било конкретни твърдения и доказателства, по какъв начин увеличеният размер на годишната винетна такса засяга правната сфера на жалбопадателя и за вероятността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди", пише в определението на ВАС.

Паралелно в Административния съд на София-град (АССГ) беше оспорена заповедта на шефа на АПИ, с която той одобрява графичното оформление на винетките. По закон такава заповед се обнародва всяка година до 30 ноември. Тази за 2016 г. беше публикувана в Държавен вестник на 10 ноември 2015 г.

Според жалбоподателите по това дело, шефът на АПИ е издал заповедта без задължителен реквизит – приложение, съдържащо самото графично оформление на различните групи и видове винетни стикери. Те твърдят, че такова приложение не било одобрено като част от заповедта, нито е било публикувано в Държавен вестник. Затова настояват за обвяване на заповедта за нищожна. Те поискаха спиране на действието ѝ, но с определение от 28 декември 2015 г. АССГ отказа.

Няма излизане от Банско и Пампорово

Непрекъсната колона от автомобили се образува от разклона за Банско при Симитли. Полицията призовава шофьорите да бъдат внимателни на пътя и да карат със скорост, съобразена с пътните условия.

Колони от автомобили се оформят и на пътя Смолян-Пампорово. Това каза зам.-областният управител Адиран Петров.  В района вали слаб сняг, няма образувана снежна покривка. По думите му пътищата са опесъчени и нормални за шофиране. Карането в колона е доста изнервящо и това е предпоставка за пътно-транспортно произшествие, каза още за.-областният управител Адриан Петров.

Той също призова водачите да шофират със скорост, съобразена с пътната обстановка.

Любопитно: Историята на първия български велосипед

Уста Гено с 3-годишния си внук 

Евгений Генов

Първият велосипед в България е конструиран и изработен в годините 1880-1882 в Нова Загора от местния уста (майстор - б.ал) Гено Арабаджията.

По онова време новото возило е малко известно в Европа, бумът на колелетата на Стария континент идва след 1889 г., когато в дните между 23 февруари и 3 март в Лайпциг, Германия, се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

Арабаджията създал своето колело, когато бил едва на 19 г.

С днешна дата специалистите определят това като истинско техническо чудо, тъй като младият колар, който наследил занаята на баща си, нямало откъде да е виждал първите велосипеди, които хората карали в Англия.

Той само чувал за тях от разказите на съседа си Рустем, който по това време учел медицина в Лондон. Когато се връщал през ваканциите в Нова Загора, той разказвал, че в далечната страна хората яхат "дървени коне". Гено слушал със зяпнали уста тези разкази и твърдо решил сам да си построи велосипед.

Измайсторил го от дърво и желязо върху коларския тезгях в работилничката на баща си. Задвижвал се с дървени педали, монтирани на предното голямо колело, защото нямал верига.

Майсторът дори му сложил багажник отзад и летва отпред, пригодена за спирачка.

Казват, че тази спирачка била истинска техническа революция, защото тогава файтоните наистина имали спирачки, но не и велосипедите, които понякога се мяркали по улиците на западните градове.

Сам Гено кой знае защо нарекъл творението си "паяка", така и го наричали всички в града. 

Някогашният уредник в новозагорския музей и днешен пенсионер Щилиян Русев разказва, че първото си пътешествие с колелото майсторът направил на 22 август 1882 г., когато отишъл с него на сбора в съседното с. Езеро. Той въртял педалите, а десетки негови съграждани го следвали пешком с удивлението, че човек може да се задържи върху возило с 2 колела, без да падне.

По-късно самобитният творец стигнал с велосипеда си чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11-и пехотен полк, а командирът му полк. Генчев строил на плаца всички войници да видят чудото и държал пламенна реч, в която

сравнил "паяка" на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката -

дирижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883-а - година след велосипедната разходка на уста Гено, в България е внесен за първи път велосипед от чужбина.

Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните, но и преди, и сега са в дълг пред паметта на съгражданина си изобретател.

"Паякът" е изложен в музея в Нова Загора 

Още от 1892 г., когато на първото българско изложение в Пловдив малкият тракийски град се представя не с "паяка", който навярно би предизвикал още тогава огромен интерес, а с двама мъже, облечени в народни носии от Новозагорско, които трябвало да покажат тъкмо традиционното облекло на хората от своя край.

Велосипедът на майстор Гено все пак стига до Пловдив, но едва през 1969 г., когато го показват на младежка техническа изложба. Няма информация след това да е напускал Нова Загора.

Днес също малцина знаят, че първият български велосипед е създаден в този град. Нещо повече - той може и да бъде видян в новозагорския исторически музей, тъй като историята се е смилила над неговия създател и го е запазила за поколенията.

Открил го случайно през 1961 г. тогавашният директор на музея Митю Кънчев, който зърнал колелото, закачено да виси под сайванта в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега "паякът" посреща гостите на музея още при влизането им, вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина. Експонирането му е скромно, по-скоро невзрачно.

Поизбелял надпис сочи, че това е колелото на Гено Арабаджията от 1880 г. Нито дума, че това е първият велосипед, изработен някога в България. Багажникът му е изгубен през годините, но колелото изглежда точно така, както и на една от малкото запазени снимки на Уста Гено с него. Тя е правена на моментно фото през 1933 г.

Върху седалката е 3-годишният тогава внук на майстора Евгений, до него позира гордият му дядо.

Внукът Евгений Генов, театрален режисьор, пише книгата "Хомо луденс и апатията",

в която възкресява спомена за знаменития си дядо и неговото изобретение. Тя е издадена 10 г. след смъртта на автора си - чак през 2007 г., благодарение на помощта на неговия най-добър приятел Марин Маринов, художник от Пазарджик.

Пак през 2007-а, когато се навършват и 60 г. от смъртта на Гено Арабджията, местният общински съвет прави посмъртно създателя на първия български велосипед почетен гражданин на Нова Загора.

Тогава се позашумя около името на изобретателя, след това то отново потъна.

Самият Гено много добре е съзнавал какво е създал и това личи от записките му, които внукът цитира в книгата си.

"Кой подбуди в България велосипедизма", пита риторично за себе си Гено. Ако е имал късмет да се роди из Стара Европа или Северна Америка, е щял да остане под пари, смятат познавачи на живота му. Но майсторът създава "паяка" във времето, когато Нова Загора е град в Източна Румелия, а и думата патент не му е позната.

България въвежда правен режим за защита на изобретенията чак през 1921 г., и то по силата на Ньойския договор, припомня в книгата си Евгений Генов.

Някогашният уредник в новозагорския музей и днешен пенсионер Щилиян Русев разказва, че първото си пътешествие с колелото майсторът направил на 22 август 1882 г., когато отишъл с него на сбора в съседното с. Езеро. Той въртял педалите, а десетки негови съграждани го следвали пешком с удивлението, че човек може да се задържи върху возило с 2 колела, без да падне.

По-късно самобитният творец стигнал с велосипеда си чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11-и пехотен полк, а командирът му полк. Генчев строил на плаца всички войници да видят чудото и държал пламенна реч, в която

сравнил "паяка" на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката -

дирижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883-а - година след велосипедната разходка на уста Гено, в България е внесен за първи път велосипед от чужбина.

Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните, но и преди, и сега са в дълг пред паметта на съгражданина си изобретател.

Още от 1892 г., когато на първото българско изложение в Пловдив малкият тракийски град се представя не с "паяка", който навярно би предизвикал още тогава огромен интерес, а с двама мъже, облечени в народни носии от Новозагорско, които трябвало да покажат тъкмо традиционното облекло на хората от своя край.

Велосипедът на майстор Гено все пак стига до Пловдив, но едва през 1969 г., когато го показват на младежка техническа изложба. Няма информация след това да е напускал Нова Загора.

Днес също малцина знаят, че първият български велосипед е създаден в този град. Нещо повече - той може и да бъде видян в новозагорския исторически музей, тъй като историята се е смилила над неговия създател и го е запазила за поколенията.

Открил го случайно през 1961 г. тогавашният директор на музея Митю Кънчев, който зърнал колелото, закачено да виси под сайванта в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега "паякът" посреща гостите на музея още при влизането им, вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина. Експонирането му е скромно, по-скоро невзрачно.

Поизбелял надпис сочи, че това е колелото на Гено Арабаджията от 1880 г. Нито дума, че това е първият велосипед, изработен някога в България. Багажникът му е изгубен през годините, но колелото изглежда точно така, както и на една от малкото запазени снимки на Уста Гено с него. Тя е правена на моментно фото през 1933 г.

Върху седалката е 3-годишният тогава внук на майстора Евгений, до него позира гордият му дядо.

Внукът Евгений Генов, театрален режисьор, пише книгата "Хомо луденс и апатията",

в която възкресява спомена за знаменития си дядо и неговото изобретение. Тя е издадена 10 г. след смъртта на автора си - чак през 2007 г., благодарение на помощта на неговия най-добър приятел Марин Маринов, художник от Пазарджик.

Пак през 2007-а, когато се навършват и 60 г. от смъртта на Гено Арабджията, местният общински съвет прави посмъртно създателя на първия български велосипед почетен гражданин на Нова Загора.

Тогава се позашумя около името на изобретателя, след това то отново потъна.

Самият Гено много добре е съзнавал какво е създал и това личи от записките му, които внукът цитира в книгата си.

"Кой подбуди в България велосипедизма", пита риторично за себе си Гено. Ако е имал късмет да се роди из Стара Европа или Северна Америка, е щял да остане под пари, смятат познавачи на живота му. Но майсторът създава "паяка" във времето, когато Нова Загора е град в Източна Румелия, а и думата патент не му е позната.

България въвежда правен режим за защита на изобретенията чак през 1921 г., и то по силата на Ньойския договор, припомня в книгата си Евгений Генов.

Вероятно удивление като онова през 1882-а, когато местните за първи път виждат изобретението на уста Гено, върху което човек се вози и крепи само върху две колела.

"Копието на първото българско колело при нас е много добро. То предизвикава голям интерес у посетителите, особено в по-младите", свидетелства управителят на Музея на спорта Катя Иванова.

Рок легенди благодариха на кметицата на Каварна за отменения концерт

На 31 декември 2015-а за първи път от 13 години насам в Морската рок столица на България – Каварна – нямаше рок концерт. Това се случи въпреки че такъв бе насрочен още преди няколко месеца, но новият кмет на града – Нина Ставрева от БСП – отмени събитието. То трябваше да бъде с участието на норвежкия вокалист Jorn Lande и групата на Николо Коцев КИКИМОРА. 

Този концерт все пак се състоя в Пловдив и бе излъчван пряко по телевизия „БНТ2“ в Новогодишната нощ. Сега двамата музиканти благодарят на Ставрева със специална картичка. 

Можете да я видите какво гласи тя:

Уважаема г-жо Ставрева!

Честита Нова Година!

Благодарим Ви за отмяната на рок концерта на 31.12. в Каварна.

Вашето решение ни донесе изключително добра реклама и допринесе за чудесно събитие в Пловдив, което беше споделено и с цяла България чрез ефира на БНТ.

Надяваме се, че Каварна ще си остане град на Рока и музиката никога няма да бъде политизирана.

Надяваме се, че ще дойде ден, когато ще свирим в Каварна отново.

Желаем Ви здраве и много успехи като кмет на Каварна.

Jorn Lande

КИКИМОРА

Николо Коцев

На тази дата: 3 януари 1907 г. студенти освиркват Княз Фердинанд, за което той бързо отмъщава със затваряне на Софийския университет

Едно събитие разтърсва обществения живот на София през 1907 г. и по-точно откриването на Народния театър “Иван Вазов”. Както се досещате, това би следвало да е едно от най-важните културни мероприятия за една европейска столица. По волята на княз Фердинанд I обаче, единствено представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото, имали достъп до голямото тържество, което се готвело за случая. Вечерта, в която се планувало то била 3-ти януари, но едно събитие, организирано от студенти, щяло да внесе смут и да обърка плана.

Множество недоволни млади хора се събрали пред новооткритата сграда. Те негодували не само срещу факта, че обикновените граждани нямали достъп до тържеството, ами и като цяло срещу политиката и държанието на княза. Започнали шумни демонстрации, но до кой знае колко голямо напрежение не се стигнало, тъй като държавният глава бил “евакуиран” в театъра. Поведението на студентите разгневило иначе премерения в маниерите си княз, който очевидно се почувствал изключително засегнат, тъй като още на следващия ден наредил Софийския университет “Св. Климент Охридски” да бъде затворен.

Още на 4-ти януари Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Недоволен от решението на МС, тогавашният министър на просветата професор Иван Шишманов дава всичко от себе си да върне университета, но така и не успява. Той подава оставка, а на негово място идва Лазар Пяков, а малко по-късно той е заместен от Никола Апостолов. Последният постановява откриването на университета със “съвършено нови преподаватели”.

“Съвършено новите преподаватели” всъщност са чужденци и гимназиални учители. Това, разбира се, дава отражение върху желанието на студентите да се обучават в университета. При 70 души преподаватели се записват едва 7 студента. Тази ситуация е меко казано абсурдна и единственото, което може да се направи в случая е поправяне на грешката на княз Фердинанд. Следващото съставено правителство е на Демократическата партия, водена от Александър Малинов, която се справя с кризата и връща на старите преподаватели в университета. Така приключва и една от най-абсурдните и куриозни случки в историята на ВУЗ-а.

Вицове, януари 2016 г.

СмЕх

На село от полето на един селянин започнали да изчезват дините. Той се сетил и сложил табела: ”В една от дините има отрова за плъхове!”

На другата сутрин всичките дини си били там. Но имало втора табела: ”Сега има в две!”

***

Ако се вярва на лекарите, че 100 г водка убиват 100 000 мозъчни клетки, а човешкият мозък има общо 4 милиарда клетки...

С други думи, аз имам минус 4 мозъка.

***

Ясновидец се оплаква на доктора:

- Докторе, спрях да виждам бъдещето.

- Тъй ли?... И откога това?

- От следващата седмица.

***

Между държавни служители:

- Чух, че подготвят закон - от подкупите да се удържа данък.

- А ще има ли необлагаем минимум?

***

Срещат се двама пияници и единият разказва:

- Пешо се връща от екскурзия в Италия и показва на жена си снимки. Стигайки до кулата в Пиза, жената казва:

- Знаех си, че и там ще се напиеш!

***

Всяка сутрин нови вицове

"Лафка" да си!

Снимка: "Таралеж"

Всички павилиони изчезнаха от тротоара пред "часовника' във Варна, а само "Лафка" си остана на мястото.

Точно срещу варненската Катедрала тече подмяна на тротоарните плочки и всички павилиони бяха премахнати, с изключение на Пеевските Лафки.

Строителна техника и работници умело жонглират покрай Лафката, за да си свършат работата, забеляза репортер на "Таралеж".

Сняг ще ни мъчи при „голямото прибиране“

Кой ще ви чисти снега?

Утре, 3 януари, е последният почивен ден от новогодишните празници. Традиционно се очаква трафикът по пътищата на страната да е много натоварен.

Пътната обстановка ще бъде допълнително затруднена и от очаквания сняг. Според метеорологичната прогноза в неделя, с приближаването към Балканите на средиземноморски циклон, ще започнат валежи от сняг, които постепенно ще обхванат цялата страна. Ще се образува снежна покривка. Възможно е в крайните южни и югоизточни райони валежите да са от дъжд и сняг, което ще доведе до опасни поледици.

На шофьорите се препоръчва да карат внимателно и със скорост, съобразена с метеорологичните условия, да спазват въведените ограничения, пътната сигнализация. "Пътна полиция" ще следи и ще предприема необходимите действия за организацията на движението.

На 3 януари 2016 г., от 10 до 16,30 ч, в светлата част от денонощието, ще има две ленти в посока Перник – София на път І-1 (Е79) след бензиностанция "Лукойл" до пункта на "Пътна полиция" при Владая. Така пристигащите в столицата шофьори ще могат да пътуват по-удобно и безопасно. Алтернативен маршрут на първокласния път през Владая е АМ "Люлин".

Поради извършването на строително-монтажни работи на участък 2 от Западната дъга на Софийския околовръстен път може да възникнат затруднения за трафика към Калотина. Необходимо е шофьорите да карат внимателно и да спазват въведената пътна сигнализация.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от безплатното мобилно приложение LIMA, интернет страницата на АПИ – www.api.bg, и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ. В агенцията целогодишно при 24-часов режим работи Ситуационен център, който събира и обобщава данните за състоянието на републиканските пътища.

Дано да изчистят този път.

Разкрития: Зетят на Путин стана милиардер за нула време

Ски курортът “Игор”, където се състояла сватбата

Сватбата бе организирана с голям замах в ски курорт в борова гора на час път северно от Санкт Петербург. Пари за нея не се пестяха и всички участници дадоха обет за мълчание. Младоженците бяха Катерина, по-малката дъщеря на Владимир Путин, и Кирил Шамалов, който е син на стар приятел на руския президент. Бракосъчетанието се състоя през февруари 2013 година в „Игор“, неголям ски курорт, който съчетава красота и уединение, казаха за Ройтерс петима души, присъствали на церемонията.

Разположен след борове до живописно езерце в подножието на хълм, курортът принадлежи на семейството на Юрий Ковалчук, който е стар приятел на Путин, а също на кипърска офшорка, чийто акционери не се разгласяват. По време на сватбата 31-годишният Кирил - висок мъж с тъмна коса и очила без рамки - бе изгряващата звезда на руския бизнес.

Зетят на Путин

Състоянието му започна стремително да нараства след сватбата с президентската дъщеря, която сега отговаря за проект за разширяване на Московския държавен университет, чиято стойност е 2,7 млрд. долара. Само за 18 месеца Кирил придоби значителен пакет акции на голямата руска нефтохимическа компания "Сибур", чиято стойност в момента е 2,85 млрд., ако се изхожда от цените на последните сделки с акции. Той заряза работата на мениджър и създаде компания за управление на собствените му инвестиции. Как толкова млад бизнесмен можа да стигне толкова високо и толкова бързо?

Проучването на неговата биография показва, че през лятото на 2013 година или месеци след сватбата за дъщерята на президента, Кирил започнал преговори за закупуване на акции на "Сибур" от един от най-богатите приятели на президента. Година по-късно той взема заем от 1 млрд. долара, ако се съди публикувания отчет на неговата инвестиционна компания. Кредитът е получен от банка, която е оглавявана от още един стар познат на Путин и в която един от ръководните постове заема неговия брат Парите бяха инвестирани в "Сибур". Благосъстоянието на Кирил хвърля светлина върху това как хора, близки до Путин, заеха ръководни постове в ключови компании и как с подобни възможности сега са възползва новото поколение.

Катерина

Както сватбата, така и преразпределението на богатството се извършва извън полезрението на обществото. Бившият заместник-министър на енергетиката Владимир Милов, който се занимава с опозиционна дейност, каза, че приятелите на Путин са придобили големи активи чрез кредити, свързани с държавата - такива като Газпромбанк. "Това е крайно непрозрачно, така че е сложно да се получат и преценят подробностите на кредитните споразумения. Те смятат "Газпромбанк" за своя джобна банка. Те искат да предадат своята власт и своите привилегии на новото поколение", каза Милов на английски. Според президентския говорител Дмитрий Песков дъщерите на Путин не са въвлечени в политиката. По думите му Шамалов е известен бизнесмен, чиято дейност, според информацията на Кремъл, съответства на законите на Русия. Той дълги години влизал в ръководството на компанията "Сибур" и стана неин акционер, както и другите топ мениджъри. Песков каза също, че кариера и бизнесът на Шамалов не влизат в интересите на Кремъл. Братята Шамалови Николай Шамалов, бащата на Кирил, стана през 90-те години заедно с Путин и други лица, съсобственик на фирмата "Езеро" за бизнес в изграждането и оборудването на вили. Различни членове на фирмата заеха високи постове при управлението на Путин. Николай Шамалов стана акционер на неговата "Банка Русия", която през последните 15 години се превърна в една от най-влиятелните.

Игор Ковалчук, съсобственик на ски курорта "Игор", е най-големият акционер на тази банка. След като Русия установи контрол върху Крим през 2014 година, САЩ въведоха санкции срещу "Банка Русия", наричайки я личната банка на руския елит. Евросъюзът въведе санкции срещу Ковалчук и Николай Шамалов заради близките им връзки с Путин. Финансовото министерство на САЩ също въведе санкции срещу Ковалчук, наричайки го член от близкия кръг на Путин. Николай Шамалов има двама сина: Юрий, роден през 1970 г., и Кирил, роден през 1982 година. Те преуспяха при управлението на Путин. След като завърши Висшето военно-морско инженерно училище и Общоруската академия за външна търговия, Юрий Шамалов според биографията му е работил в комитета за външни отношения към кметството на Санкт Петербург, оглавяван от Путин. В навечерието на 2000 година Путин стана президент. Една от компаниите, на която той отдели особено внимание, стана "Газпром" - той я върна под контрола на държавата.

Сред активите на "Газпром" бяха "Сибур" и "Газпромбанк". Както Юрий, така и Кирил Шамалов са заемали важни постове в тези и други компании в зависимост от засилването на властта на Путин. Банката През август 2003 година Юрий според корпоративната му биография, стана президент на "Газфонд", гигантски инвестиционен фонд, контролиращ активите на пенсионерите на "Газпром". Начело с Юрий като ръководител, "Газфонд" пое контрола върху "Газпромбанк", банковото подразделение на "Газпром". Юрий стана един от заместник-председателите на съвета на директорите на банката. Фактически "Газфонд" придоби държавен актив и го превърна в частна банка, контролиран от хора, които имат стари връзки с Путин. По това време Кирил Шамалов се изкачваше по кариерната стълба със същите темпове. През 2002 година той бе назначен за главен юридически консултант по външно-икономическата дейност на "Газпром" съгласно биографията му на сайта. Тогава той е бил едва на 20 години и още е бил студент в Санкт-Петербургския държавен университет. Три години по-късно пой получава степен по специалността и става водещ юридически консултант в правния департамент на "Гапромбанк", която тогава е още подразделение на "Газпром".

След това през юни 2008 година Кирил постъпи в "Сибур" като вицепрезидент по административната подкрепа за бизнеса. Към онзи момент Юрий Шамалов, братът на Кирил, вече е бил в съвета на директорите на "Сибур" и е работил като заместник-председател на съвета на директорите на "Газпромбанк". Председател на Съвета на директорите бе Алексей Милер, който през 90-те години е работил с Путин в Петербург. Когато Путин стана президент, той назначи Милер начело на "Газпром". По същото време, когато Кирил Шамалов е постъпил в "Сибур", собственик на тази компания стана "Газфонд" чрез контрола в "Газпромбанк". По това време председател на "Газфонд" бе брат му Юрий Шамалов. Връзката с Тимченко Братята Шамалови имат добри връзки и с други членове на путинския елит, който преформатира икономиката на Русия през 2000-та година и натрупа в този процес лично състояние. Един от тези хора е Генадий Тимченко, който стана акционер на "Банката Русия" заедно с Николай Шамалов. Тимченко познава Путин повече от 20 години. През 90-те години той започна търговия с нефт от Санкт Петербург, където Путин започна политическата си кариера. Той стана и съосновател на компанията Gunvor, превърнала се в един от най-големите търговци с руски нефт. Миналата година администрацията на САЩ предположи, че Путин има дял в Gunvor, без да представи доказателства. Gunvor отхвърли тези предположения. Тимченко беше важна връзка за Кирил Шамалов, защото този нефтен магнат впоследствие стана голям акционер в "Сибур".

През 2010 година "Газпромбанк" и "Газфонд" на Юрий Шамалов притежаваха 95% от акциите в "Сибур". Същата година те се договориха да продадат "Сибур" на компания, която принадлежи на Тимченко и един от бизнес партньорите му Леонид Михелсон. Сделката е била сложна, но "Газпромбанк" помогна за осъществяването й, като отпусна заем на Михелсон и Тимченко за финансирането поне на половината от покупката. Накрая Михелсон получи 57,2% от "Сибур", а Тимченко - 37,3 процента. Петима настоящи и бивши мениджъри на компанията получиха останалите 5,5 процента. Сред тях бе и Кирил Шамалов. През 2014 година, съгласно отчета на "Сибур", той увеличи дела си до 4,3 процента. Късметът на Кирил Когато Михелсон и Тимченко придобиха контрола върху "Сибур", останалите можеха да получат голям дял в компанията, само ако убедят някого от основните собственици да продадат част от акциите си. За щастие на Кирил Шамалов готовността да продаде акции именно на него прояви Тимченко, приятелят на Путин. Тимченко и президентският зет започнаха преговори през лятото на 2013 година - съгласно интервюто на Кирил за руския вестник "Коммерсант" от август същата година. Преговорите започнали няколко месеца след сватбата на Кирил с дъщерята на Путин. През март 2014 година Кирил напусна ръководния пост в "Сибур", но запази акциите и остана в съвета на директорите. Четири месеца по-късно, на 1 август, той регистрира нова компания, която е изцяло негова собственост - ООО Яуза-12. Следващия месец Яуза-12 купи от Тимченко 17% от акциите на "Сибур". Това позволи на Кирил да увеличи дела си в нефтохимическия гигант до 21,3 процента и да стане вторият акционер в нея.

Представител на Тимченко каза по-рано през Ройтерс, че продажбата на акции на Кирил Шамалов се е състояла след преговорите с няколко потенциални купувачи и е била по пазарна цена. Той добави, че сделката пък отразявала стратегията на холдинговата компания Volga Group на бизнесмена - за диверсификация на активите. Как 32-годишният Кирил Шамалов е могъл да извърши такава покупка? Проучване на отчетността на Яуза-12 в края на 2014 година показва, че компанията е взела кредит от 78,9 млрд. рубли (около 1,3 млрд. долара по тогавашния курс). Източник на парите е бил банката, където братът на Кирил е бил зам-председател на съвета на директорите. Средствата са дошли от "Газпромбанк" и са били гарантирани от активите на Кирил Шамалов, стана известно на "Коммерсант". Условията по предоставянето на кредита остават неизвестни, но съдейки по всичко, компанията на Кирил е получила изгоден кредит. Лихвите, изплатени по кредита, съгласно отчетността на Яузя-12, са били 343 млн. долара по цени в края на 2014 година. Това означава лихва от 1,3 процента, ако се отчете моментът, в който Яуза-12 купи акции на „Сибур“, каза московски кредитен аналитик. Той добави, че доколкото датата на погасяване на кредита е неизвестна, не е ясно дали лихвата се различава от пазарната. Използвайки привлечените 1,3 млрд. долара, Кирил купи 17 процента от "Сибур". Той и негов представител отказаха да уточнят колко точно той е платил, казвайки само, че цената била пазарна.

Три независими аналитици казаха за Ройтрес през октомври 2015 г., че контролираните от Кирил 21,3 процента от "Сибур" струват най-малко 2 милиарда долара. Това обаче може да е една консервативна оценка. На 11 декември китайската нефтена компания Sinopec де съгласи да плати 1,34 млрд. долара едва за 10 процента от компанията. Тази оценка предполага, че 21,3 процента на "Сибур" сега струват 2,85 млрд. долара. Кръгът се затвори Тайната сватба в ски курорта "Игор" и финансовото благополучие на Кирил Шамалов хвърлят светлина как е устроена съвременна Русия. Корените на епохата Путин тръгват от Санкт Петербург, където президентът е започнал политическата си кариера. Неговото приятели от компанията "Езеро", а също помощниците, с които е работил в кметството на Петербург, станаха богати и получиха влияние, след като Путин взе и засили властта си. Сега Кирил влиза в елита на милиардерите, които са близки до президента.

Връзките все пак не се афишират. Когато Кирил и Катерина Тихонова се бракосъчетаха, охраната бе многобройна, а списъкът на гостите ограничен, примерно до стотина души, казват хора, които са били на сватбата. Гостите бяха също помолени да си оставят мобифоните. Организаторите искаха нито една снимка да не изтече в социалните мрежи, а участниците на тържеството бяха отделени от персонала на курорта. Изборът на сватбата също подчертаваше плътната връзка на кръга, обединяващ Путин, неговите приятели от Санкт Петербург и техните деца. Така сватбената церемония отрази един важен аспект от путинова Русия: богатият и сплотен елит празнува, отделен от погледите на обикновените руснаци.

На тази дата: 2 януари 1891 г. в софийското читалище „Славянска беседа” се състои първото оперно представление

1891 г. в софийското читалище „Славянска беседа” се състои първото оперно представление. Трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букурещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на „Столичната драматично-оперна трупа”. Спектаклите - 12 опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, се приемат с неочакван успех.

През май 1891 г. драматичното отделение се обособява като отделна трупа „Сълза и смях”, а оперното - като Столична българска опера. През 1891 г. се е състояло първото оперно представление в страната - Драматическо-оперната трупа на Иван Славков и Ангел Букурещлиев поставя сцени от „Трубадур” и „Веселите уиндзорки”.

Финансовите затруднения и липса на държавна поддръжка са обективна причина на 1 октомври 1892 г. с указ се обяви разформироването на трупата.