На тази дата: 15.4.1998 г. Умира камбоджанският диктатор Пол Пот

На 15 април 1998 г. умира осъденият на доживотен затвор камбоджански диктатор Пол Пот (Pol Pot е съкращение от фр. Politique Potentielle - „потенциална политика“), водач на Червените кхмери и премиер на Кампучия (Камбоджа) в периода от 1976 до 1979 г. Отговорен е за смъртта на 2 млн. души.

По време на властта си Пол Пот провежда агресивна политика на преместване на хора от градовете към провинцията в опит да пречисти камбоджанския народ по пътя към комунистическо бъдеще. Средствата за това включват изтребването на интелектуалците и другите „буржоазни врагове“, както и масово избиване на малцинствата.

Ранни години

Роден е на 19 май 1925 г. като Салот Кар. Произхожда от влиятелно семейство на заможен земевладелец - братът му Салот заема поста на дворцов секретар в столицата Пном Пен, а сестра му Роенг, заедно с негова племенница на име Мийк, са едни от официалните съпруги на крал Монивонг.

Получава началното си образование в будистки манастир. Учи в гимназия, след която получава възможност да изучава радиотехника и електротехника във Франция като национален стипендиант. Там се увлича от идеите на марксизма и се среща с бъдещия си политически съратник Йенг Сари.

След завръщането си в Камбоджа става член Индокитайската комунистическа партия, а след като тя променя името си на Кампучийска партия на труда, Салот става член на нейния Централен комитет.

Кралят на Камбоджа Нородом Сианук нарича комунистите като Салот "Червени кхмери". Той засилва репресиите си срещу тях и това е причина Салот и неговите другари, чиято организационна и военна мощ по това време е твърде малка, да приемат курс на революционна борба срещу официалното управление.

Официално Камбоджа поддържа неутралитет по отношение на войната във Виетнам. Постепенно обаче страната започва да подкрепя Северен Виетнам, тъй като не желае да провокира силния си съсед. Сианук мълчаливо одобрява създаването на път до Северен Виетнам, наречен "Пътят Хо Ши Мин", по който се превозват муниции от Северен Виетнам до Виетконг, без да се преминава през демилитаризираната зона във Виетнам около 17 паралел. След инцидента в залива Тонкин през 1964 г. САЩ започват военна инвазия в Северен Виетнам и бомбардират редица градове в страната, както и пътя "Хо Ши Мин". Така Камбоджа е въвлечена във Виетнамската война, въпреки нейното нежелание.

Салот е разочарован от политиката на Северен Виетнам и заминава за Пекин. По това време в Китай се извършва Великата пролетарска културна революция, ръководена от Мао Дзедун. Салот вижда ентусиазма на населението, което приема идеите на Мао за централната роля на бедните селяни в управлението на страната, и е убеден в успеха на тази революция. Той самият е на мнение, че Камбоджа само би спечелила от една подобна революция.

След завръщането си от Китай Салот прекарва няколко години в планинска местност в североизточната част на Камбоджа, като координира действията на антиправителствените партизански отряди. Племето, което обитава тези земи, се нарича кхмер ли (планински кхмери). Те обработват колективно земята, използвайки добре известния начин на изсичане и изгаряне на гористи райони, за да си осигурят земеделски площи. Според Салот животът на кхмер ли, които не познават парите и пазарното стопанство, е чудесен пример за първобитен комунизъм, а колективният начин, по който обработват земята, е най-ефективното средство за увеличаване на зърнената реколта. От тях той заимства идеята за земеделските комуни, които се опитва да създаде по-късно.

Според Салот, ако революцията в Камбоджа не се осъществи от самия народ, съдбата на страната би била да понася непрекъснато намесата на такъв могъщ съсед като Виетнам.

През май 1970 г. в Пекин е взето решение за създаване на Национален фронт за освобождение на Камбоджа. До края на 1971 г. Фронтът постепенно установява контрол в много населени места. От началото на съвместните действия Червените кхмери успяват в рамките на няколко години да укрепят своя военен и административен потенциал. В контролираните от тях райони на страната те започват да осъществяват своя предварително разработена политика, но в същото време продължават да водят сражения с правителствената армия, която постепенно губи позиции.

Пол Пот на власт

През януари 1975 г. столицата Пном Пен е обсадена и подложена на непрекъснати атаки от страна на Червените кхмери. За известно време най-значимата военна сила на страната на Салот е армията на Северен Виетнам, тъй като бойците на Червените кхмери са разпръснати из цяла Камбоджа. Освен това те не са обучени, екипирани са зле и не са в състояние да се противопоставят на армиите на американците и на Южен Виетнам. Салот се заема със задачата да организира своите войски и да укрепи бойната им ефективност, докато армията на Северен Виетнам удържа американците далеч от границата.

За Пол Пот хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като Пном Пен, са предатели и изменници на революционната кауза. Още повече, че те търсят закрилата на капиталистическата система и поради това са считани за "врагове".

Гражданите са разделяни на две групи: "стари хора", които живеят в освободените райони от преди началото на революцията, и "нови хора", които са избягали от селата и са потърсили спасение в градовете. Последните са лишени от всякакви права и осъдени на тежък труд в комуните.

Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква частна собственост, която се превръща в национална - на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост: когато навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи.

Камбоджанците са лишени от правото да изповядват свободно своята религия – Пол Пот изобщо забранява религията. Всички храмове и църкви са разрушени. Нещо повече - слага се край на всяка съществуваща институция като училище, болнична система, брак и семейство. Всичко това се превръща в непреодолима пречка за насърчаването и популяризирането на революцията, извършвана от Пол Пот.

През април 1976 г., една година след превземането на Пном Пен, Пол Пот става министър-председател на Демократична Кампучия, използвайки фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от плантация за евкалиптови дървета.

През август 1976 г. Пол Пот обявява "четиригодишен план за интеграция на социализма" и има за цел създаването на благоденстващо социалистическо общество в Демократична Кампучия, като се направи опит да се осигури чужда валута чрез увеличаване на производството в селското стопанство. Следващата крачка е, като се използва тази чуждестранна валута, да се осигури развитието на леката и тежката промишленост.

Според този план очакваните добиви на ориз са поне три тона от хектар на фона на получаваните по това време средно по-малко от тон на хектар. Разчита се този план да се осъществи благодарение на "революционната страст", а не чрез прилагането на някакви нови аграрни методи. Всеки, който не може да достигне този добив, е екзекутиран за саботиране на революционната дейност. Тези, които успяват да избегнат незабавната екзекуция, са арестувани и изпращани в затвор S-21 в околностите на Пном Пен.

Въпреки физическото и психическото изтощение, хората работят с всички сили. Мнозина припадат от изтощение и недохранване, принудени да се трудят в непоносима жега и при ужасяващи условия. Тъй като лекарите са екзекутирани, припадналите са оставяни на грижите на младите войници от отрядите на Червените кхмери, които нямат никакви познания по медицина.

След като Пол Пот застава начело на страната, настъпва влошаване на отношенията между Кампучия и Виетнам. Двете съседни държави не могат да достигнат до съгласие по отношение на граничната линия, поради което продължават престрелките между частите на виетнамската армия, разположени край границата, и кампучийските отряди.

През януари 1977 г. Пол Пот заповядва на войските, чиито позиции са в източната част на страната, да бомбардират вътрешни територии на Виетнам. Самдех Хун Сен, който е заместник-командир на армията в 21-ви район, се съмнява в ефикасността на тази заповед и отлага нейното изпълнение. През юни Хун Сен получава заповед да се яви пред диктатора. Той осъзнава, че е напълно вероятно да не се завърне жив от тази среща и заедно с група свои приближени бяга във Виетнам.

Два месеца по-късно армията на Кампучия започва да бомбардира виетнамската провинция Тай Нин. Приблизително по това време Пол Пот обявява в предаване на радио Пном Пен съществуването на комунистическата партия на Кампучия, което до този момент е пазено в тайна. Това е първата му публична поява като министър- председател на Демократична Кампучия. В своето изявление той поставя ударение на намерението си да осъществява прокитайска политика, като целта му е да осигури подкрепата на Китай за режима си.

Напрежението по източната граница нараства и Пол Пот е принуден да смекчи твърдата си политика по отношение на "новите хора". Опитва се да подобри условията на труд и да възстанови контрола на централната власт върху администрацията, която почти не функционира, обхваната от панически страх заради провежданите чистки. Наблюдава се и известна активност на дипломатическо ниво. Пол Пот често се среща с представители на различни страни и ги информира за агресивните действия, предприемани от Виетнам. Въпреки цялата тази политика обаче все още съществува следственият център S-21, в който продължат да се извършват масови убийства.

Падане от власт

В началото на декември 1978 г. противниците на Пол Пот създават Кампучийски национален обединен фронт за национално спасение.

На 25 декември виетнамската армия предприема мощна офанзива срещу Демократична Кампучия, в която участват милиони войници. Атаката е предприета като официален отговор на призива за помощ на Кампучийския национален обединен фронт за национално спасение.

През януари 1979 г. бившият крал Сианук държи пламенна реч на най-високо равнище - пред Съвета за сигурност на ООН, в която обявява създаването на Народна република Кампучия. Неин председател е Йенг Самрин, а министър на външните работи - Самдех Хун Сен.

Червените кхмери и Пол Пот, които са свалени от власт, се укриват в джунглата близо до границата с Тайланд и водят партизанска война. През февруари Китай, който подкрепя Пол Пот, предприема военни действия по границата си с Виетнам заради виетнамската инвазия в Кампучия. Виетнамската армия обаче не отстъпва от своите позиции дори и след бомбардировките.

Правителството на Йенг Самрин прави достояние на целия свят зверствата, извършвани от режима на Пол Пот, оправдавайки по този начин нахлуването на виетнамската армия в Кампучия. Твърди се, че броят на жертвите е между един и два милиона. В резултат на всичко това Пол Пот и Йенг Сари, бившият представител на Демократична Кампучия в ООН, са съдени задочно от специално създаден за тази цел съд и получават смъртни присъди.

Краят на Пол Пот

Усилията на международната общност да въдвори мир в Камбоджа срещат твърдия отпор на Червените кхмери. През 1990 г. все пак с тях е постигнато споразумение за създаване на Висш национален съвет на Камбоджа.

От този момент нататък подготовката за мирното споразумение върви по-гладко и през октомври 1991 г. то е подписано в Париж. Според него Камбоджа трябва да остане под контрола на умиротворителните сили на ООН (UNTAC), докато не бъде сформирано ново правителство. През следващия месец в Камбоджа след 13-годишно отсъствие се завръща принц Нородом Сианук, който се радва на топло посрещане от страна на камбоджанския народ.

Пол Пот обаче не се подчинява на заповедта за разоръжаване и организира нападения срещу мироопазващите сили на ООН. Той отказва да вземе участие в проведените през 1993 г. общи избори, продължавайки съпротивата от джунглите, в които се укрива, дори след създаването на Кралство Камбоджа.

През 1994 г. Червените кхмери са обявени извън закона от новото правителство. Техните водачи са изтощени от дългата и безнадеждна съпротива. След като през август 1996 г. се предава Йенг Сари, и останалите бойци, един след друг, започват да дезертират, което чувствително намалява военната мощ на Червените кхмери.

През юни 1997 г. Пол Пот е арестуван от своите войници и е осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд. Умира на 15 април 1998 г.

През 1999 г. Червените Кхмери са разформировани. Хората, свидетели на събитията по време на тяхното управление, наричат този период "самаи а-Пот", което на кхмерски означава "срамната епоха на Пот".

През 2011 г. четирима от най-високопоставените и най-доверените приближени на Пол Пот са изправени пред Извънредния международен трибунал в Пном Пен по обвинения в престъпления срещу човечеството и геноцид. Те са подведени под отговорност за смъртта на близо 2 милиона души от болести, глад, принудителен тежък физически труд, изтезания и екзекуции в периода 1975-1979 г.

Вицове, април 2015 г.

Официалната премиера на V-ти сезон на "Игра на тронове"

СмЕх

"Ученикът, смаял САЩ: Бих се върнал в България".

... смая и България.

***

Жена ми каза, че ако още веднъж чуе, че съм и изневерил, ще се самоубие...

Оттогава нищо не и казвам и... така и спасих живота няколко пъти!

***

Чудя се как да обясня на чужденец ,че "Дреме ми" и "Не ми дреме" е едно и също...

***

Шахматист е хванат с допинг. В урината му били открити следи от "Гинко Билоба" и "Пирамем".

***

Двама ВиК техници, стар - опитен и млад - стажант, стигат до мястото на повредата - канализационно-отходна шахта, вътре лайна догоре!

Стария без колебание се съблича и се гмурка вътре. След малко изплува:

- Ключ 16!

Младия подава. Онзи пак се гмурка, изплува:

- Ключ 20!

Младия подава...

- Трети ключ!

...

Минава време, стария се помотал там, изплува - фекалиите се оттичат. Аварията е ликвидирана. Излиза от шахтата, поизчиства се, и с гордост произнася:

- Учи се, младежо, иначе цял живот ще подаваш гаечни ключове!

Хвалят Бойко в Париж!

Ти си най-оцеляващият български политик, поздравявам те, че положи всички усилия и успя да съставиш работещо правителство. Ти нямаш загуби, ти имаш само победи. Това заяви бившият френски президент и председател на „Съюз за народно движение“ Никола Саркози по време на срещата си с българския премиер и председател на ГЕРБ Бойко Борисов. Двамата се срещнаха и разговаряха във френската столица Париж. Борисов е във Франция за откриването на изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в Музея „Лувър”, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

По време на разговора Никола Саркози заяви пред Бойко Борисов, че подкрепя ГЕРБ в Европейската народна партия (ЕНП) още от първия ден и че между ГЕРБ и „Съюза за народно движение“ има перфектно сътрудничество. „Още когато те видях знаех, че ще станем приятели. Много обичам България. Радостен съм, че благодарение на ГЕРБ България зае полагащото й се място в Европейския съюз“, каза още Саркози.

От своя страна председателят на ГЕРБ Бойко Борисов поздрави Никола Саркози за победата на неговата партия на последните местни избори във Франция. Борисов запозна френския си колега с политическата обстановка в България и с функционирането на коалиционния кабинет в страната ни. „Добрите ни отношения и с президента Оланд, и с премиера Валс и с партията на колегата Саркози, която спечели местните избори, са шанс за България. Днешната ни среща с моя приятел Саркози дава допълнителна увереност на френския бизнес, че България е прогнозируема страна, и независимо от политическата конюнктура, сме добро място за правене на бизнес. Не случайно и всички големи компании от Франция вече пожелаха да се видим и да разговаряме за възможностите за инвестиции в нашата страна“, каза Бойко Борисов.

Бойко Борисов покани бившия френски президент Саркози да посети България, за да засилят допълнително съвместната работа между ГЕРБ и „Съюза за народно движение“. Саркози прие поканата с удоволствие.

Съдия Румяна Ченалова изчезна

Съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова е обявена за общодържавно издирване.

Това обявиха от прокуратурата днес. Срещу Ченалова на 26 февруари е образувано досъдебно производство за престъпление по служба и за документно престъпление.

Хронология на надхитрянето на съдийката с прокуратурата

Надолу следва дългата хронология на надхитрянето на съдийката с прокуратурата.

На 25 март Ченалова лично срещу подпис е получила призовка за явяване в качеството на обвиняем. В призовката е отразено, че следва да се яви в 10.30 ч. на 31.03.2015 г. и резервни дати - 2, 6, 9 или 20 април, в случай, че посочи уважителни причини за неявяването си.

На 30 март в прокуратурата са депозирани две молби – едната от Ченалова, в която се сочат уважителни причини за невъзможността на упълномощения от нея защитник – адвокат Станимир Ченалов, да се яви в качеството му на неин защитник. В същата молба съдийката моли да се промени часът за извършване на процесуалните действия - пак на 6 април, но не в 10 ч, а между 9.00 – 9.30 ч. или след 15.30 ч.

Другата молба е от адвокат Ченалов, в която изброява всички работни дни на април 2015 г., с изключение на 27.04.2015 г., както и периода от 01.05.2015 г. - 08.05.2015 г. и 14.05.2015 г., в които е служебно ангажиран.

Молбата на Румяна Ченалова е съобразена, което е наложило връчване на нова призовка на Ченалова при явяването й на 31.03.2015 г. за дати 06.04.2015 г. в 9.10 ч. и резервни дати: 08.04.2015 г., 9.30 ч., 15.04.2015 г., 9.30 ч. и 17.04.2015 г., 9.30 ч. На 06.04.2015 г. адв. Ченалов се е явил в Софийска градска прокуратура и е депозирал молба, в която е посочил, че поради влошаване на здравословното състояние на 02.04.2015 г. и на 03.04.2015 г. Румяна Ченалова е посетила д-р Сталева – лекар специалист, лекуваща я от 10 години, като същата я е насочила за явяване пред ЛКК в гр. Ст. Загора на 06.04.2015 г. в 11 ч., което препятствало явяването й за извършване на процесуални действия на 06.04.2015 г. На 06.04.2015 г. в края на работния ден адв. Ченалов е депозирал и болничен лист № 20150151730, издаден от ЦПЗ Ст. Загора ЕООД, СЛКК-ДКЗ и копие на страница от лична амбулаторна карта на Румяна Ченалова. В болничния режим е отразен режим на лечение: „Домашен – амбулаторен”, пишатн още от прокуратурата.

Оттам обаче установяват, че в документите не пише заболяването на Ченалова да й пречи да се яви пред разследващите органи, поради което са  разпитани лекарите, подписали медицинските документи, както и д-р Сталева. Разпитаните лекари са заявили, че  възприетото от тях здравословно състояние на Румяна Ченалова не е пречка за явяването й пред разследващите органи и органите на съдебната власт.

Разследването е установило, че неявяването на Румяна Ченалова на 06.04.2015 г. в 9.10 ч., което е задължително, не е било поради наличие на уважителни причини. Ето защо е указано на Областна дирекция „Охрана” - София и Областна дирекция „Охрана” - Стара Загора да доведе принудително лицето.

На 8 април - една от резервните дати, посочени в призовката от 31.03.2015 г., Румяна Ченалова отново не се явила, като на същата дата са постъпили нови две молби.

Едната молба е от Румяна Ченалова, в която е посочила, че чрез адв. Ченалов е представила болничен лист, удостоверяващ временната й нетрудоспособност за периода 06.04.15 г. – 05.05.15 г., като моли да се приеме, че са налице уважителни причини за неявяването й на 08.04.2015 г. Втората молба е от адв. Ченалов, който е посочил, че е представил болничен лист на 06.04.15 г. и съобразно същия подзащитната му е в обективна невъзможност да се яви. Адв. Ченалов е посочил също, че и той не може да се яви поради служебна ангажираност и е добавил нови дати през м. май за които е ангажиран, а именно: 11.05.2015 г., 12.05.2015 г., 13.05.2015 г. и 25.05.2015 г., продължава историята.

На 08 април около 10.30 ч "лице, което се е представило за Румяна Ченалова" се свързало със следователя по делото, при който телефонен разговор е била отново уведомена, че няма уважителна причина за неявяването си в този ден и че е задължена да се яви. Около обяд позвънило и "лице, представящо се за адвокат Ченалов", който също е бил уведомен, че явяването на подзащитната му е задължително.

От областна дирекция „Охрана” - София и Областна дирекция „Охрана” - Стара Загора са получени доклади, за това, че при многократно посещение на известните по делото адреси в двата града на 8 и 9 април Румяна Ченалова не е била намерена, поради което не е изпълнено указанието за принудителното й довеждане.

Отправени са запитвания до съответните компетентни органи с цел установяване на актуалното местонахождение на Румяна Ченалова. Получените отговори не са съдържали нова информация за местонахождението на лицето.

Горното е наложило обявяването на Румяна Ченалова за издирване.

Обновена!

500 противотанкови гранати е имало в цеха край Иганово

500 термобарични противотанкови гранати, които не са били окомплектовани, е имало в цеха на ВМЗ край Иганово, където тази сутрин избухнаха взривове. Това съобщи преди минути зам.-министърът на икономиката Любомир Петров. Той пристигна на място в района на площадката заедно с главния секретар на МВР Георги Костов, шефа на ВМЗ Иван Стоенчев, директора на Пловдивската полиция Пламен Узунов, кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов и областия управител на Пловдив Розалин Петков.

Според Любомир Петров не е било възможно гранатите да избухнат сами, тъй като въпросното помещение е било запечатано веднага след първите взривове на 21 март. Гърмелият днес цех е на километър и половина от склада, в който бяха първите взривове.

Главният секретар на МВР Георги Костов заяви, че в момента заради силния вятър не е възможно да се пусне дрон на военните, който да облети района. Изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев коментира, че днес сутринта ръководството на оръжейницата е възнамерявало да поиска от Окръжна прокуратура Пловдив разрешение площадката отново да заработи.

Главният секретар на МВР каза още, че все още не е приключило досъдебното производство, което беше образувано във връзка с първите взривове. По него са разпитани над 400 души. Зам.-министърът на икономиката и придружаващите го коментираха, че не може да се изключи нито една версия, дори тази за саботаж.

Цветан Василев: Най-краткият път към изкуствения фалит на КТБ АД

Не знам дали все още има човек в България, който да не разбра, че КТБ АД беше атакувана умишлено с активното съдействие на редица държавни органи и институции, за да бъде доведена до изкуствен фалит. Основната цел беше да се разграбят най-апетитните активи на банката и да се стопят дълговете на определени компании и лица, близки до ДПС и ГЕРБ. 

В предното си изявление Ви разказах как атаката беше подготвена от българското следствие и прокуратура. Не бива да се забравя обаче и недостойната и тенденциозна позиция на БНБ в целия този зловещ сценарий. Това пише по Великден Цветан Василев на сайта си.

Преди всичко следва да стане ясно, че позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна и странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости. В истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на г-н Искров – например, от превърналата го в нищожество прокуратура. Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?! Или пък за друга забежка на гуверньора, забелязана от бдителните очи на тези, към които е „пришита“ прокуратурата. В нормална държава това би представлявало интерес за Извънредна парламентарна комисия, така както е представлявало интерес за онези, които контролират действията и фамозните изказвания на гуверньора, продължава банкера.

Ето и целия текст без ред. намеса:

Защото как по друг начин може да се обясни:

1. Отказът на БНБ да предостави ликвидна помощ на КТБ АД? Особено съпоставен с незабавното предоставяне на ликвидна помощ на ПИБ в същия период и то в доста по-голям размер от тази, поискана от КТБ АД! КТБ АД оцеля след 7-дневни масови тегления в брой и имаше нужда от около 500 милиона лева, за да преодолее ликвидната криза. ПИБ, за сметка на това, получи 1,2 милиарда лева, без одити и излишни въпроси от БНБ, веднага след като я поиска.

2. Разликата в позициите на г-н Искров от 17.06.2014 г. – датата на официалното изявление на Централната банка по повод на кризата в КТБ АД, инициирана от независимата прокуратура (независима, защото нищо не зависи от нея без одобрението на господарите й) и 20.06.2014 г. – деня, в който е издадено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор?

3. Решението на БНБ от 22.06.2014 г. да постави под специален надзор Креди Агрикол България ЕАД (в момента преименувана на Банка „Виктория“ ЕАД), въпреки че тази банка не претърпя масови тегления?

4. Декларацията на БНБ от 22.06.2014 г., че ще одържави КТБ АД преди дори да е провела разговори с акционерите относно евентуална рекапитализация на банката, което е стандартна международна практика? Тук можем да включим и тенденциозното разиграване на акционерите и отказа на ръководството на БНБ да се срещне с тях с месеци!

5. Халюцинациите на гуверньора относно изнасяне на 200 милиона с чували посред бял ден в центъра на София, разкрити в култовото му изявление от 11.07.2014 г.?

6. Назначаване на квестори, които не отговарят на изискванията на Закона за кредитните институции и нямат опит и квалификация, за да заемат тези позиции?

7. Провеждането на фиктивен „одит“ на КТБ АД по стандарти, които не са прилагани никога нито в България, нито в Европейския съюз?

8. Комплексната политика по тенденциозно и умишлено влошаване на състоянието на КТБ АД по време на „специалния надзор“, който спокойно може да бъде преименуван на „унищожителен надзор“?

Цялостното поведение на БНБ след изкуствено причинената ликвидна криза в КТБ АД от театрал-майсторите на българската прокуратура е пример за това как в кратки срокове може да се ликвидира банка, която до вчера е работила добре!

Но нека обърнем внимание на някои малко известни факти от дейността на БНБ във връзка с умишленото съсипване на КТБ АД:

I. Крайно „специален“ специален надзор

Малко известен факт е, че Управителният съвет на БНБ е въвел най-тежките мерки на специалния надзор, предвидени в Закона за кредитните институции, без да отчете нито за момент особената ситуация, в която банката е поставена вследствие на показните акции на следствието и прокуратурата – то не бяха предотвратявания на „убийства“, масово нахлуване в офиси, арести, обвинения в присвояване преди приключване на разследването и т.н.

Неадекватните мерки на БНБ на практика са предопределили съдбата на КТБ АД. Несъмнено никой от БНБ не си е правил илюзии, че ще оздравява КТБ АД, защото такива явно са били инструкциите на #КОЙ или на Ня#КОЙ.

Какви са доказателствата за това:

1. Решенията на УС на БНБ не са мотивирани съгласно изискванията на чл. 151, ал. 2 от Закона за кредитните институции;

2. Наложените мерки са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД към момента на поставянето й под специален надзор е в класическа ликвидна криза;

3. Мерките са възможно най-тежките, предвидени от Закона, и не дават никаква възможност на бившите вече управителни органи да съдействат на квесторите за оздравяването на КТБ АД;

4. Самите мерки не са нито диференцирани, нито насочени към оздравяване на банката. Пълната забрана на всички сделки на практика лишава клиентите на КТБ АД от възможност за обслужване на техните експозиции.

Защо всъщност се учудваме, след като 2 седмици след поставянето на КТБ АД под специален надзор Искров беше готов със своите предложения за разделяне на банката на добра и лоша, подкрепян от проекто-законодателния тандем Пеевски-Цонев (да ме прости Господ, но това си е чиста подигравка)?

II. Какво „свърши“ квестурата в КТБ АД?

Вече имах възможността да ги нарека „изнесено звено на следствието и прокуратурата“. Техните действия абсолютно потвърждават правилността на това определение, защото са отявлено насочени срещу интересите на вложителите и на самата банка.

Ето няколко примера:

1. Информация за активите и пасивите на КТБ АД се разнася безконтролно в пряко нарушение на правилото за банкова тайна;

2. „Защитените“ свидетели на Пеевски и прокуратурата се разхождат из банката, като че ли им е бащиния;

3. Клиентски досиета са изнасяни към следствието и връщани обратно в абсолютно нарушение на закона (да не забравяме, че през това време усилено се говореше за възстановяване на банката). Дали квесторите ще отрекат, че са им връщани досиета в насипно състояние без опис? Навярно – да! За голямо тяхно и на заблудените служители от следствието и прокуратурата съжаление, и за това има свидетели!

4. В същото време под благия и „компетентен“ поглед на същите тези квестори, следствие и прокуратура се вършат безобразия с активите на банката. Никой от тях не се интересува като какви се изживяват техният основен свидетел и неговите клакьори, та се разпореждат с имущество, което в никакъв случай не им принадлежи? Това май са Ви двойните стандарти, господа от прокуратурата и БНБ? Естествено, за голяма част от незаконните действия на тези лица, които са известни на мене и на моите адвокати, сме подали сигнали. Засега ни се показва, че принципът „гарван гарвану око не вади“ е основополагащ. Аз съм убеден обаче, че ще дойде ден, в който обществото ще се заинтересува от това!

5. Дали квесторите могат да дадат разумен отговор на въпроса защо упълномощеният от тях представител е гласувал „въздържал се“ на Общото събрание на акционерите на Булгартабак холдинг, очевидно срещу интересите на КТБ АД? #КОЙ Ви посъветва така, неуважаеми Лютов и Костадинчев? На кого се отчитахте Вие – на УС на БНБ, на прокуратурата или лично на Пеевски?

Знаете ли, че само от това Ваше действие/бездействие сте нанесли щета от около 30 милиона лева на банката, респективно на нейните кредитори? Подобни са случаите и с Рубин, Петрол, така наречените студия на „инвеститора“ Сталийски и много други. В същото време направихте всичко възможно заедно с вашите началници от Берлин и Монтевидео да попречите на нормалното съществуване на работещ бизнес с цел да докажете безумната им теза, че банката е „пирамида“.

6. Това, което квесторите не успяха да унищожат с бездарното си и слугинажно поведение, сега е предоставено в ръцете на следващите оръдия в ръцете на Пеевски – НАП и КЗК. И публиката ръкопляска! Дори „корифеи“ разсъждават как това е трябвало да стане по-рано! Кого мислите, че наказвате, господа? Мене?! Изпаднали сте в дълбока заблуда! Самонаказвате се, защото това е най-бързият начин да доунищожите това, което беше създадено и съхранено до 20.06.2014 г. И затова един прекрасен ден ще носите отговорност!

Очевидно е, че единственият начин да защитя моето име и достойнство, както и името и достойнството на моето семейство и моите колеги, е да отнеса проблема в Страсбург. И за да спра спекулациите за моите действия, още веднъж подчертавам, че със спечеленото ще създам фонд „Пострадали от действията на държавата в случая КТБ АД“.

В заключение бих искал да изтъкна, че държавата с мълчаливото съгласие на основните политически сили унищожи една от малкото банки, работещи за възстановяването на българската национална икономика. Сега същата тази държавна машина е на път да досмаже и бизнеса, финансиран от банката, за да не би случайно да се възползвам по някакъв начин от него.

Нямам съмнение кой ще е крайният потърпевш от тези безумия – суверенът, който гледа зрелището отблизо и си мисли, че това не го засяга. Надявам се в скоро време този суверен да се събуди от дълбокия си сън и да разбере, че днес му разказват приказката за „лошия и добрите“ само за да продължат да го държат в „будна“ кома.

Нови взривове в Иганово!

Нови взривове в Иганово! Няма жертви, поне по първоначална информация. Полиция,

пожарни и линейки летят към мястото на инцидента.

Хората звънят паникьосaни на телефон 112. Първият сигнал е подаден в 7.23 часа. Новите взривове във военните складове в Иганово са дело на конкуренти. Това е основната версия по която ще се работи.

Експлозиите са в склад със снаряди „Готова продукция”!

В Иганово гърми склад със снаряди-готова продукция, в който не е имало производство.

Кметът на Кралово потвърди, че вече са изпратени два автобуса за евакуация на хората в Иганово, те са от ромската махала и са най-близо до складовете.

Движението по подбалканския път София – Бургас е отцепено в района на сопотския квартал "Анево", стана ясно още от съобщението на полицията.

Запалена е продукцията. На мястото няма хора, токът е спрян. Става дума за същата продукция, която е причинила и предишния взрив в Иганово. Това, което ми направи впечатление е, че взрива става в същия ден, в който завода трябва да започне работа. Това заяви пред bTV министърът на икономиката Божидар Лукарски относно новите взривове в завода в Иганово.

Кметът на Карлово Емил Кабаиванов коментира, че втори инцидент в завода е съмнителен. Той коментира, че не трябва да се изключва взрива да не е инцидент.

Обновена!

Ким Кардашиян в земята на предците си!

Американската риалити звезда Ким Кардашиян и нейното семейство пристигнаха за първи път в Армения, страната на предците им.

Медиите по света не спират да следят с огромен интерес великденското посещение на сестрите Кардашиян.

Съпровождана от съпруга си-

рапъра Кание Уест и дъщеря им Норт, Ким посети домът на предците си в град Гюмри.

Рапарът Уест и дъщеря им изглеждат леко шокирани:)

На тази дата: 14.4.1912 г. Потъва "Титаник"

1912 г. по време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд и потъва. Според нови проучвания на 12 януари 1912 г. Луната се приближила на много близко разстояние до Земята - феномен, който се наблюдава веднъж на 1400 години.

Досега се смяташ, че пролетен прилив или липсата на слънце е довела до това, че голямо количество лед се е озовал на пътя на кораба, смятан за непотопим.

Увеличеното притегляне на естествения ни спътник породило огромни приливи, които разпръснали множество айсберги по пътя на корабите в открития океан. Три месеца по-късно, на 14 април, бил регистриран фаталният сблъсък на „Титаник”, който причини смъртта на около 1500 души.

Днес за „Титаник” се знаят много неща. За времето си това е най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м, ширина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие 17 000 работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа класа достига 55 000 долара!

Когато „Титаник” прави своето първо пътуване от Саутхямптън - Великобритания, до Ню Йорк - САЩ, на борда си има 2223 пътници, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното световно индустриално общество. Сред тях е и авторът на проекта - корабостроителят Томас Андрюз.

Айсбергът, който потопява "Титаник", 

сниман на 15 април 1912 г.

Подробностите около гибелта на кораба, трагедията на пътниците и мъжествеността на екипажа са известни. В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб Californian („Калифорниън“). Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае от медиите за рейса на „Титаник“ и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на кораба за опасните ледени блокове. Това става по радиото в 23,00 ч.

Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носело специален знак за опасност, радистът на „Титаник“ не е съобщил за него на капитана. Радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на „Титаник“ съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра. Температурата на въздуха е била около -10 °C. Първият офицер се намира на мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл при подобна ситуация: „Ляво на борд, машини пълен назад!“ Но вече е твърде късно, за да се предотврати удар с айсберга. Смята се, че ледената скала разпаря корпуса на кораба откъм носа по дължина 90 метра.

Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение.

Подводна снимка на "Титаник" от 2002 г.

Конструкторът на „Титаник“ Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления –

корабът ще потъне! Когато от съда пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж.

„Титаник“ потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия“. Една от основните причини да няма повече оцелели е липсата на достатъчно спасителни лодки.

По време на разследването всички са убедени, че корабът, намиращ се в близост до „Титаник“ по време на инцидента, е бил командваният от капитан Стенли Лорд. Той не успява да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито пред следствието. Не е взето предвид, че не е видял никакви ракети, понеже се намирал на 20 мили от мястото на катастрофата и че радистът му не е чул никакви сигнали за бедствие.

Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 г. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 г. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 г., когато е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Именно това е корабът, наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети, загасил светлините си и изчезнал.

Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни. Ракетите на „Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. „Самсун“ е бил голям съд, но не е имал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“ и капитан Нес събира екипажа и му обяснява какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали...

Десетилетия наред всички смятат, че айсбергът като нож е разрязал обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на „Титаник“: Едуард Джон Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват на кораба.

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“.

Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга.

В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на „Титаник“, са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиска, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата.

Вицове, април 2015 г.

Добро утро!

СмЕх

Каква е разликата между македонеца и бесарабина? Първият идва и на български ти казва, че не е българин, а вторият идва и на руски ти казва, че е българин.

***

- Скъпи, счупих колата.

- Много ли?

- Не, на две.

***

Гости питат домакините:

–Защо котарака ви непрекъснато търчи насам-натам?

–Кастрирараха го вчера.

–Е, и?

–Не може да свари да отменя срещите си...

***

Никога не съм мразила толкова силно един мъж, че да му върна диамантите!

***

На вратата се звъни. Отваря домакинът, а насреща му стар евреин пита:

- Извинете, вие ли спасихте вчера от реката едно малко еврейче?

- Аз!

- А къде му е шапката?

„Прокурорът", който гази колоездачи се оказа шофьор в Софийска районна прокуратура! Видео

Скандално видео, в което прокурор заплашва велосипедисти, а те са обградили колата му в опит да го спрат до идването на полицията, взриви социалните мрежи. Мъжът се представя сам като прокурор в отговор на група велосипедисти, които са обградили колата му на шосето. "Никой не ме е направил прокурор. Сам съм се направил. С моето образование. Ходете на лекар и си вземете хапчетата", обръща се той към колоездачите малко преди да се качи в колата си и да се опита да потегли." "Не го пускай, не го пускай, не го пускай. Ти няма да си тръгнеш от тук. Айде, сгази ме, да видиме", отвръщат му туристите се вижда от видеото.

„По повод публикации в медиите и в социалните мрежи на клип, отразяващ инцидент между водач на лек автомобил, представял се за прокурор, и велосипедисти, по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров са предприети незабавни действия за установяване на самоличността на водача. Със съдействието на полицията е установено, че лицето, управлявало автомобила „Мазда”, работи като шофьор в Софийска районна прокуратура. Спрямо него органите на КАТ са предприели предвидените в Закона за движение по пътищата действия, с цел налагане на санкции. В първия работен ден /14.04.2015 г./ спрямо служителя – шофьор ще бъде започнато дисциплинарно производство.

ВИДЕО

Автомобил изгоря в центъра на Варна! Снимки

Автомобил „Опел“ се  запали в движение на централния булевард „Хр. Ботев“ във Варна.

Причината за инцидента най-вероятно е техническа неизправност в автомобила. На място екип пожарникари са погасили пламъците.

„Таралеж“ направи снимки на автомобила.

Почина Гюнтер Грас!

Германският писател и носител на Нобеловата награда Гюнтер Грас е починал тази сутрин на 87 години, съобщиха германските медии.

Гюнтер Грас е немски писател, поет, драматург и публицист. Още с първия си роман през 1959 г. Die Blechtrommel (Тенекиеният барабан) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма в Германия. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.

Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (дн. Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки.

След края на Втората световна война Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.

Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществявнето му е било прибързано.

През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС.  През април 2012 той е обявен за персона нон-грата в Израел.

В 1959 г. Грас публикува големия си роман "Тенекиеният барабан", който му донася световна слава, последван от повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) - трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).