По християнски! Митрополит Николай: Не пускайте повече бежанци

Пловдивският митрополит Николай в интервю пред "Стандарт" и "Марица" съобщава някои от своите разбирания за бежанците и как трябва ни да ги третираме. "Който е запалил този конфликт, да го гаси. Не можем да плащаме сметката и то с цената на изчезването ни като държава", впуска се владиката в геополитически прогнози, далеч от християнските разбирания за милосърдие и взаимопомощ. Митрополитът на Българската православна църква уточнява, че това е мнението му като гражданин.

Така става ясно, че:

- Има общо усещане, че сме свидетели на процеси, които в момента преобръщат демографската карта на Европа и създават предпоставки за бъдеща промяна на цялостния културен облик на нашия континент. (Тук владиката изказва недоумение защо масовият поток към Европа е от мюсюлмани, след като ИД си е поставила за цел религиозното прочистване на Близкия изток от християните - б.р.)

- Нашата християнска традиция повелява да сме човеколюбиви и състрадателни не само към своите, но и към чуждите. Поради това ни призовават непрекъснато да  проявяваме състрадателност и човеколюбие, защото сме християни и европейци. Добре. Помагаме и ще помагаме с каквото можем и не ги делим по вяра или народност. Но не ви ли притеснява, че т. нар. ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към чуждите, но и към своите? Нещо тук не е наред.

-  Понеже в цялата тази история има нещо гнило, лично на мен ми се струва, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци! За тези, които вече са тук, е редно като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече - не!

- Който е запалил този конфликт, да го гаси. Не може ние да плащаме сметката и то с цената на изчезването ни като държава. Това, разбира се, е моето лично мнение, като гражданин, с което не ангажирам никого.

Владиката обсъжда и въпроса за отношенията "църква-държава". Наскоро Николай пряко се намеси в предизборната битка в Пловдив като призова да се гласува за един от кандидатите Здарвко Димитров и почти анатемоса Иван Тотев.

"Църквата не дели хората по политически убеждения и партийна принадлежност. Тя обаче е длъжна да поощрява и похвалва тези, които помагат, и да порицава тези, които препятстват нейната душеспасителна мисия. Това е принцип. Нека покажа как този принцип действа на практика. Премиерът Борисов дарява собствени пари за ремонт на храмове. Това добро ли е? Добро е. Достойно ли е за похвала? Достойно е. Това, че църквата му въздава публична благодарност, партийна пропаганда ли е? За вас може да е, но за нас не е. За нас е израз на справедливост", обяснява митрополитът.

Пловдивският владика отправя и лични благодарности на Лютви Местан и групата на ДПС. "Отмяната на законовата норма, която изискваше от храмовете да плащат такса смет, е заслуга лично на г-н Лютви Местан и на групата на ДПС в предишното Народно събрание. Местан и Йордан Цонев помогнаха да се реши проблемът с нотариалния акт на "Св. Александър Невски". Според вас в момента правя ли предизборна агитация в полза на ДПС? Мислете както искате, но аз на тези хора съм длъжен да отдам заслуженото, по християнска съвест", казва той.

Той отново се спира на отношенията си и с кмета на Пловдив Тотев- "Обратно, какво съм аз виновен, че община Пловдив реши точно сега, преди избори, да праща съдии изпълнители в църкви? Какво да правя, да мълча, защото ще е политическа агитация ли? Впрочем, аз съм почти сигурен, че кметът Иван Тотев дори не е знаел, че някой негов служител е решил да съставя актове на храмовете. И то, въпреки че ако не бъркам, общинският му съвет още през 2011 г. е освободил храмовете от тази такса." И добавя: "Г-н Тотев знае, че аз многократно съм протягал ръка за сътрудничество с местната власт. Мисля, че с това, което казвам в момента, отново му помагам."

Накрая митрополитът, след като е споделил мислите си по отношение на бежанците, съветва: Трябва да започнем от любовта към Бога и към ближния. Ако я има тази любов, ще има и вяра, и надежда.

Това е.

На тази дата: 29 август 587 г.пр.н.е разрушават Соломоновия храм и изчезва свещеният кивот

587 г. пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор II разрушава Соломоновия храм. Този храм, известен още като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим. Той представлявал главната фокусна точка на юдаизма и място за извършване на жертвоприношения.

Соломоновият храм бил завършен през 10 в. пр.Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г.пр.Хр. Преди смъртта си цар Давид, баща на Соломон, бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на хълма Мория, където бил закупил земя и бил извършил жертвоприношения.

В Библията се разказва за това как Соломон, цар на тогава единственото Израелско царство, в началото на царуването си подготвил материали за строежа на храма, с цел да изпълни идеите на баща си. Накарал да се извадят големи каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябвало да послужат за основите и стените на Храма. Тези каменни блокове били подготвени и занесени до мястото под надзора на опитните строители от град Тир.

Соломон сключил дори договор с тирския цар Хирам I за доставката на необходимите материали, и в частност на кедров дървен материал от ливанските гори, който бил доставен по море до Яфо, откъдето бил транспортиран до Йерусалим.

Следвайки традицията, Соломон се погрижил и за постояването на подходяща водоснабдителна система, чрез издълбаване в скалите на големи цистерни, където се стичала вода, идваща по канали от „резервоарите”, разположени близо до Витлеем.

Според библейския разказ, подготовката за строежа продължила три години; след изтичането им, през четвъртата година от царуването на Соломон, започнало и самото строителство под ръководството на финикийците.

Строежът се извършвал по финикийски модел. Давид оставил на Соломон достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен Храмът. Огромни камъни, доставяни от кариерите под града били постепенно поставени върху масивните стени, един върху друг, без помежду им да бъде поставян хоросан, и така докато цялата конструкция не била завършена.

На 11 година от царуването на Соломон, седем години и половина след започване на строителството, Храмът бил завършен. 11 месеца по-късно, през месец Тишри, се състояла церемонията за освещаване и така Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на новата година.

Ковчегът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като Завесите на завета), на специално предназначено място в Храма - в Светая Светих. Разказва се как Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ.

Продължилият седем дни празник за освещаване, заедно с последвалият го празник на шатрите, отбелязва началото на нова ера в историята на Израел. На осмия ден от празника на шатрите, Соломон позволил на събралите се там хора да си тръгнат.

След превземането на Йерусалим и сриването на храма от Навуходоносор II кивотът изчезва. Оттогава за неговото местонахождение в продължение на повече от 2500 години се носят неизброими легенди.

Кивотът, според преданието, бил поставен в Соломоновия храм заедно с други съкровища. В него се съхранявали каменните Скрижали на завета с Десетте заповеди, както и стомната с манната и Аароновият жезъл.

През 2014 г. се появиха информации, че може би е възможно да се изясни къде се намират съкровищата от храма на цар Соломон. Според превода от иврит на текста „Трактат на корабите” съкровището се съхранява в недостъпно място и „няма да се покаже до деня на пришествието на Месията, сина на Давид”. Документът обаче всъщност не сочи точното местоположение на кивота.

Вицове, август 2015 г.

Автобусна спирка за...мерцедеси

СмЕх

Отегчен мъж в книжарницата:

- Моля ви, препоръчайте ми нещо за четене?!

- Ами ... мога да ви предложа Кама Сутра!

- Е, добре де ... нямате ли нещо за мъже, които все още пазят детското в себе си ... ?!

- Ами имаме ... Кама Сутра за оцветяване.

***

Водопроводчикът Петър Петров, който беше любител на немското порно, подава вече девета молба за работа в берлинското ВиК

***

Момичета, никога , за нищо на света не поправяйте нещо вкъщи сами...поправих крана в банята и вече час и половина доказвам на мъжа ми ,че нямам любовник...

***

Професор казва на студентите си:

- Освен че създава компютърни специалисти, нашият университет прави и нещо още по-важно - спасява човешки живот!

- Как така? - питат бъдещите програмисти.

- Ами ако не беше той, вие можеше да се запишете в Медицинския.

***

Хванах се с мъжа ми на бас на едни златни обици ,че за една седмица ще отслабна с 5 кг...Гледам се в огледалото на третия ден...ми не ми отива злато ! Не ми отива...

***

Всяка сутрин нови вицове

Камерън на британския "Лозенец"

Това, че водата е пълна с фекалии не само в Лозенец и не само в България, не е особено успокоение, но е факт.

Но дори и най-големите врагове на британския премиер Дейвид Камерън - още по-малко самият той - едва ли са подозирали, че той ще се изкъпе в такава вода в морето край Корнуол заедно със съпругата си Саманта.

На два пъти - сутринта на 23 август и следобед на 26 август, във водите край плажа Ползийт изтичали отходи, съобщи в. "Гардиън". Точно там семейство Камерън почиват всяко лято, след като той стана премиер през 2010 г. Любимо занимание на двамата е да плуват, легнали върху сърфове.

Засега не е ясно дали Дейвид и Саманта Камерън са били в морето точно по време на изтичането. Те били заснети от папараци на 24 и 25 август, т. е. ден след първия разлив и ден преди втория фекален разлив. Не е ясно дали те са били в морето и по друго време.

На снимката Камерън е със затворена уста. Според Дейвид Смит от организацията обаче един сърфист поглъща средно по 200 милилитра вода при сърфиране.

Кирил Йорданов пак кандидат за кмет на Варна!

Бившият кмет на Варна Кирил Йорданов обяви на специална пресконференция, че се връща в политиката. Той щял да се кандидатира за кмет на града на предстоящите местни избори.

„При смяната ми бе извършен преврат, за да се овладее общината”, обяви той.

Кирил Йорданав добави, че кандидатурата му е издигната от коалиция от политически партии, но на този етап няма да каже кои.

На 15 септември ще има нова пресконференция, на която той ще изложи програмата си за развитие на града.

Цветан Цветанов е учуден от кандидатурата на Кирил Йорданов за кмет на Варна. Това стана ясно преди откриването на осмия летен университет на младежкия ГЕРБ в Грандхотел "Варна".

Нека Кирил Йорданов да изкоментира каква ще е алтернативата, заяви кметът на Варна Иван Портних по повод днешния брифинг на ексградоначалника.

Ценко Чоков води цяло село на предизборно море

Ценко Чоков - кметът на врачанското село Галиче, обеща да заведе съселяните си на безплатна почивка на море, съобщава Нова телевизия.

Почивката щяла да бъде в хотел на бивш жител на Галиче, който имал имот на Златни пясъци. За няколкодневната ваканция вече се записали над 200 местни жители. Транспортът щял да бъде с автобуси.

Някои местни жители са изключително доволни. Има обаче и такива, които подозират, че става дума за купуване на гласове за предстоящите местни избори. На тях Ценко Чоков вероятно отново ще се кандидатира за кмет, като независим, но с подкрепата на ДПС.

Самият кмет отказа да разговаря по телефона с репортерите на Нова телевизия за екскурзията.

Ценко Чоков е известен със скандалите около личността му. През февруари местният му политически опонент Веселин Тушков го обвини, че подпалил колите му. Никой не можа обаче да докаже обвиненията.

През март директорът на врачанската полиция Иван Кирилов подаде оставка заради скандалите в Галиче.

"Ню Америкън": Приемлива ли е българска комунистка за шеф на ООН?

Ирина Бокова - настоящ шеф на ЮНЕСКО, е смятана за най-сериозен кандидат да оглави ООН, пише изданието "Ню Америкън".

То цитира проучване на британския в. "Файненшъл таймс" от април, като изтъква, че този вестник е контролиран от западния елит.

Статията на "Ню Америкън" е озаглавена "Българската комунистка и шефка на ЮНЕСКО Бокова може да оглави ООН".

Очевидно кандидатурата на Бокова е приемлива за администрацията на Барак Обама, за Кремъл и за други основни играчи, допълва изданието. Освен това, тя е от "правилния" пол и е от Източна Европа. Всичко това днес е смятано изключително важно за едно лидерство.

Но коя е Бокова и защо елитът се надява да я види начело на нещо, което мнозина наричат "диктаторски клуб"? Този въпрос задава авторът на статията Алекс Нюмън.

За някои тя би била на мястото си така, както беше на путинските празненства на Деня на победата на 9 май т.г., докато свиреше съветският химн, а зад гърбовете им се развяваше комунистически флагове със сърп и чук.

Първото което трябва да знаете за Бокова, е, че тя е кадър на Българската комунистическа партия, дълбоко свързана с режима, извършил масови убийства и завладял страната й. Всъщност шефката на ЮНЕСКО е "бебе в червени пелени" - дете на родители, убедени комунисти, обяснява авторът.

Освен че е бил комунистически политик и член на Политбюро (б.р. Георги Боков никога не е бил член на политбюро на ЦК на БКП. Избиран е за секретар на ЦК на БКП)  при свирепия режим, бащата на Бокова е бил и главен редактор на пропагандния официоз на БКП "Работническо дело".

Предполага се, че бруталната диктатура е избила между 100 000 и 250 000 души, сред които дисиденти, християни и много други. Действителният брой може да се окаже и по-голям. Според политолога Рудолф Ръмъл - бащата на термина "демоцид", броят им е 222 000. Много други са жестоко измъчвани и преследвани.

Въпреки всички тези зверства, самата Бокова е била ентусиазиран млад член първо на Комсомола, а после и на БКП, като дори заема определени постове при бруталния режим. Заради нейните близки и безбройни връзки с режима и комунистическия й фанатизъм Бокова получава специалната привилегия да учи в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) - едно от елитните училища на съветския режим, извършил масови убийства, пише Алекс Нюман.

Бокова остава в БКП, след като тя се преименува на Българска социалистическа партия (БСП) след падането на комунистическия режим на терора. Въпреки промяната на името с цел получаване на достъп до парични облаги, платени от данъкоплатците в САЩ и ЕС, безкрупулната партия, която е на власт и днес (така е в текста - б.р.), продължава да бъде доминирана от същите главорези, както и преди.

Бокова изкара два мандата в българския парламент като член на преименуваната БКП и стана външен министър при премиера Жан Виденов - друг комунистически функционер и бивш агент на българския клон на КГБ. (В действителност името на Виденов досега не е излизало в списъците на агентите на ДС - б.р.)

Настоящият пост на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО бе осигурен с подкрепата на Обама, твърди изданието. Това е притеснително, и не само защото избирането й предизвика масово осъждане от страна на оцелели от комунистическия български ГУЛАГ, които нарекоха решението "срамно".

ЮНЕСКО - развъдник на убийци, комунисти и ислямисти

Но макар наистина да бе срамно, то не бе изненадващо. Белязаната от скандали организация към ООН, която иска да стане глобално министерство на образованието и да наложи на цялото човечество World Core Curriculum (нещо като световен унифициран учебен план - б.р.), бе такъв развъдник на комунисти, престъпници, диктатори, ислямисти, масови убийци и антиамерикански радикали, че администрацията на Роналд Рейгън извади САЩ от нея.

Не е изненадващо, че кандидатурата на Бокова да оглави ООН се отбелязва като възможност да се даде по-голям глас на автократите от Третия свят в "глобалното управление", докато човечеството се готви за това, за което глобалистите говорят като за свой нов, "многополюсен" световен ред. Работата на Бокова ще бъде да улесни този преход.

За американците и милиардите жертви на комунизма (такъв е броят според "Ню Америкън" - б.р.) по света  обаче кандидатурата на Бокова и статутът й на фаворит представляват отлична възможност да демаскират ООН и членуващите в нея режими като такива, каквито са - заплаха за човечеството и човешката свобода.

Осъзнаването на тази заплаха нараства в САЩ и по света. Човечеството трябва да работи за разпускането на ООН и да преследва всички комунисти, които се отърваха безнаказано след разпадането на СССР.

В името на свободата и напредъка време е ООН и Бокова да бъдат демаскирани и спрени.

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2015 г.

Започна изграждането на газопровода "Турски поток"

СмЕх

- Имал ли си взимане-даване с КАТ?

- Взимане не съм имал...

***

Това му харесвам на интернет. Колкото и да си пиян, почеркът ти е стабилен.

***

- Холмс, защо водата на турското крайбрежие ми се струва по-солена, отколкото е на гръцкото? - попита Уотсън, излизайки от морето и облизвайки устни.

- Елементарно, Уотсън - тук има повече туристи!

***

Когато жена ми каза, че си е купила обувки - черни, лачени, на висок ток - изобщо не ми мина през главата, че това са три различни чифта.

***

- С тази язва трябва да се храните по-малко, но често.

- Докторе, с тази пенсия лесно мога да се храня по-малко, но не и често.

***

Всяка сутрин нови вицове

Лимузините на Политбюро изнесени в чужбина

Голяма част от ретро лимузините, возили Тодор Живков, Людмила Живкова, Фидел Кастро, Леонид Брежнев и други комунистически величия, продадени на търг от Националната служба за охрана, са били прехвърлени в чужбина.

По нейна информация държавната охрана се е освободила общо от 46 мерцедеси и чайки, които са били официалните автомобили на властта преди 10 ноември 1989 г. Поне половината вече не са у нас.

Един от първите мерцедеси, купен за Тато, бе изложен на търг за стари автомобили в Германия преди година на стартова цена от 175 хил. евро. Как се е озовал там, никой не знае. Информация за собственика не фигурира в съобщението за аукциона. Също така не е ясно и в чии ръце е преминал.

Тодор Живков се е возел в мерцедес, който бил заобиколен от две волги отпред и отзад а първа вървяла пилотната кола на КАТ.

През цялото време, което е прекарал на върха, бившият Първи е ползвал почти само мерцедеси. Колите са подменяни, след като навъртят 50 хиляди км, разказват запознати. А последните две, возили Живков в края на 80-те години преди падането му от власт, все още стоят в гаража на НСО.

Едната за дълго време беше зачислена служебно на Симеон Сакскобургготски като премиер и после като член на Съвета на тройната коалиция (2001-2009). Това е и автомобилът, който има най-сериозната бронировка в автопарка на НСО. И въпреки че през 2001 г. в началото на мандата на царя вече е бил над 12-годишен, му е бил даден, защото бил най-надежден, разказват служители на службата за държавна охрана.

Навремето за този мерцедес администрацията на бай Тошо направила специална поръчка.

Останалите коли дори от същата марка нямали такава бронировка.

Людмила Живкова също се е возила с немски автомобили - модел 220 и 230, твърдят наши източници. Къде са те, не се знае. Вероятно също са изнесени в чужбина.

Според информация в началото на 80-те години българските гранични полицаи са хванали контрабанда от 40 мерцедеса, които били конфискувани и дадени на разположение на властта.

Пеевски продължава да излиза на светло: черно на бяло е собственик в "Булгартабак"

Излизането на светло на бизнеса на успелия млад мъж Делян Пеевски продължава с поредна порция прехвърляния на фирмена собственост. След като преди няколко дни той официално получи от майка си половината от "Балканска медийна компания" (БМК), сега депутатът от ДПС и родителката му Ирена Кръстева се появиха в списъка на собствениците на "Булгартабак".

Пеевски навлиза мощно в реалната икономика.

От днес той е съсобственик на три компании, учредени от майка му само преди месец. Това са

"Био уотър", "Био уотър инвестмънт" и "НСН инвестмънт". И трите дружества са регистрирани на адреса на редакциите на вестниците "Телеграф" и "Монитор" - София, ул. "Екзарх Йосиф 119". Те са с по 10 000 лв. капитал, внесен по набирателни сметки в ПИБ

Имат и еднакъв предмет на дейност, който е твърде общ и реално не дава информация с какво ще се занимават тези компании. В Търговския регистър е записано "производство и търговия със стоки, търговско представителство и посредничество, консултантски услуги, сделки с интелектуална собственост, комисионни сделки, внос и износ на стоки, както и извършване на всякакви други сделки и/или дейности, които не са забранени от българския закон".

Сделките са по същата схема, както и тази за БМК. Досега "Био Уотър инвестмънт" и "Био Уотър" ООД са били изцяло на бившата шефка на тотото, а сега Кръстева прехвърля половината от дяловете им на сина си.

По-интересната компания обаче е "НСН инвестмънт". В нея Кръстева е отстъпила на сина си цели 90 процента от дяловете, запазвайки за себе си само 10 на сто.

Най-любопитното е, че на 17 август фирмата "НСН Инвестмънт", която по това време е била изцяло собственост на Кръстева, е придобила 100% от дяловете в дружеството "Табако Инвестмънт", чиито собственик беше Петър Манджуков. Тази компания е собственик на 5 процента от акциите на "Булгартабак".

От вписания в Търговския регистър договор за прехвърляне на дяловете става ясно, че цената на сделката и начина на плащане са определени с рамково споразумение, подписано между страните на 22 юли тази година.

На следавщия ден - 18 август Ирена Кръстева е дарила 90% от дяловете си в "НСН Инвестмънт" на сина си Делян Пеевски.

На 17 август Ирена Кръстева прехвърли на сина си половината акции от фирмата "Балканска медийна компания" ЕАД, показват документи, внесени в Търговския регистър (виж по-долу). Капиталът на дружеството е разпределен в 1000 акции с номинал от 50 лв., 500 от които се прехвърлят на Пеевски. А "Балканска медийна компания" от своя страна е собственик на "Нова българска медийна група холдинг" - собственикът на всекидневниците "Телеграф" и "Монитор", на седмичника "Политика днес", на спортния всекидневник "Меридиан мач", както и на регионалния вестник "Борба".

Паралелно с това стана ясно, че "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, е подала заявление пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за получаване на разрешение за покупката на "Елит Медиа Груп" ЕООД, която е собственик на тв канала "Канал 3".

Досега Делян Пеевски не притежаваше никакъв бизнес официално. Бившият му партньор Цветан Василев обаче разказа в серия от интервюта, че депутатът от ДПС контролира огромен бизнес в областта на строителството, медиите, производството на цигари и т.н. Според Татяна Дончева, само два вестника не са фактически притежание на Пеевски. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова нарече официалното навлизане на Пеевски в медиите "голям казус".

Улични хладилници събират безплатна храна за хора в нужда

Празни улични хладилници в София ще чакат да бъдат напълнени в помощ на хора в нужда. Първият вече е поставен в столичния квартал "Иван Вазов". Той е част от благотворителна инициатива, наречена "Ако си дал...". Организатор на инициативата е готвачът Стефан Чолаков, който преди няколко месеца започна да раздава непродадената от деня храна на възрастни хора и социално слаби.

Улични хладилници събират безплатна храна за хора в нужда. Зад инициативата стои готвач и банков обирджия. Той се казва Стефан Чолаков. Човек с разностранни интереси и интересно минало. Днес той е притежател на заведение, готвач и консултант по банкова сигурност. В миналото му остава най-големия банков обир в България. Идеята за благотворителната кампания идва спонтанно. Всяка вечер останалата храна от обедното меню в заведението му се разнася на нуждаещи се.

Инициативата бързо набира популярност. За два дни информацията за кампанията е споделена от над 15 хил. потребители в социалните мрежи. Не виртуално, а съвсем реално в нея се включват десетки.

Самият Стефан обяснява, че с благородната кауза не изкупва старите си грехове. През 1997 година, чрез манипулиране на банковата система той успява да задигне 181 млн. лева.

Още десетки хладилници ще очакват да бъдат напълнени с храна за най-нуждаещите се. Част от тях в столицата на ул. Раковска, в Зона Б5 и Студентски град, а други ще са разположени в Пловдив, Бургас и други градове. Всеки, който желае да се включи като дарител може да потърси информация за кампанията на сайта й или във фейсбук.

Убиецът на двамата журналисти е оставил предсмъртно писмо

Убиецът на двамата журналисти от телевизионния канал WDBJ - Вестър Лий Фланаган, който по-рано почина в болница, е оставил предсмъртно писмо. В него той заявява, че е стрелял срещу журналистите в отговор на стрелбата в църквата в Чарлстън, както и заради "расова и сексуална (тъй като бил гей) дискриминация" по отношение на самия него, съобщи ABC с позоваване на писмото, което е било  получено по факса.

В писмото чернокожият мъж се описва сам себе си като "човешко буре с барут".

Припомняме, Фланагън, който също е работил за канала WDBJ, откри огън срещу колегите си докато снимаха на живо в град Монита, щата Виржиния. Репортерката Алисън Паркър и операторът Адам Уорд починаха на място. 

Впоследствие Фланагън се простреля, докато полицията го преследваше. Беше хоспитализиран в критично състояние и по-късно почина в болницата.

В писмото си той разказва, че с нападението е отмъстил за стрелбата в Чарлстън на 17 юни, при която 21-годишен бял американец застреля 9 афроамериканци. Нападателят беше задържан на следващия ден.

Фланагън твърди също, че той самият е бил обект на расова дискриминация, сексуални посегателства и издевателства в работата.