1941 г. японският имперски флот провежда нападение над Пърл
Харбър. Японците осъществяват стратегическа изненада чрез подготвена в строга
тайна операция.
На 26 ноември ударното съединение на японския флот под
командването на вицеадмирал Чуичи Нагумо напуска базата си в залива Хитокаппу
на Курилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение
включва шест самолетоносача - „Акаги”, „Хирю”, „Кага”, „Шокаку”, „Сорю” и
„Дзюйкаку”, на които са базирани 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани
от двата линейни кораба „Хией” и „Киришима”, от двата тежки крайцера „Тоне” и
„Чикума”, от един лек крайцер и 11 ескадрени миноносци.
Според японския план самолетоносачите и техният ескорт за 11
дни трябва да изминат маршрут от 6000 км северно от обикновения път на
параходите, незабелязано да доближат Пърл Харбър и от позиция на 350-400 км
северно от островите да стартират палубните самолети. Предпочетен е неделният
ден, тъй като тогава повечето институции на американските въоръжени сили
работят с намален персонал. Часът на атаката също не е избран случайно - в
неделното утро екипажите не са по бойните си постове, а са строени на палубите
за издигане на корабните флагове.
Стратегическите цели на атаката са неутрализиране на
американския Тихоокеански флот чрез унищожаване преди всичко на тежките линейни
кораби и на самолетоносачите, без които американците няма да са в състояние да
попречат на японската офанзива в югоизточна Азия. Атакуващите пилоти получават
изрична заповед да атакуват само линейните кораби и самолетоносачите, но по
време на нападението не всички от тях изпълняват това нареждане и изваждане от
строя на военната база Пърл Харбър.
На 6 декември 1941 г. в късните часове на деня командващият
адмирал Того отваря запечатан плик, получен при отплаването. На белия лист има
три думи „Тора, Тора, Тора”. Това е заповедта за атаката на Пърл Харбър. В
21.00 ч. флотът достига 158-ия меридиан и се намира на близо 910 км северно от
Хаваите. По време на 11-дневното пътуване силни ветрове често разкъсват
издигнатите корабни флагове и повече от 10 души изпадат зад бордовете в опити
да ги сменят.
В Пърл Харбър САЩ са съсредоточили 8 линейни кораба, 8
крайцера, 29 миноносеца, 9 подводници и 391 бойни самолета. Там обаче считат
една японска атака по принцип за възможна, но крайно невероятна. Затова местата
на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма част от екипажите
са на брега на острова. Огънят под парните котли на корабите е почти или изцяло
угаснал. Без огън под котлите корабите не осигуряват пара за машините си, а
процесът на запалване на котела трае няколко часа, докато се достигне
необходимото парно налягане.
За защитата на острова е отговорна Сухопътната армия на САЩ,
но войските по никакъв начин не са подготвени за атаката. Противовъздушните
средства за отбрана не са разпределени във войсковите подразделения, а се
намират в складове, тъй като командването не желае да дразни излишно
собствениците на намиращите се в близост частни земи. Зенитна артилерия има в
отделени складове за муниции, те обаче са затворени.
По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са
преместени от обичайните им позиции в периферията на летателното поле в средата
на летището, за да бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни
радарни станции, доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят
единствено между 4.00 и 7.00 ч., когато се очаква японско нападение.
Първата японска вълна от 183 самолета стартира в 6.10 ч.
сутринта на 7 декември 1941 г. на разстояние 400 км северно от остров Оаху.
Екипажите на самолетоносачите изпращат излитащите самолети с викове „Банзай”
(„Ура”). Първият сблъсък между силите на Япония и тези на САЩ става в 6.37 ч.
местно време пред входа на пристанището. От борда на миночистача „Кондор”
съобщават на патрулиращия разрушител „Уорд”, че са видели перископ в близост до
входа на пристанището. „Уорд” обаче не открива никаква подводница.
Хаосът е пълен, много американски кораби напускат
пристанището, разчитайки на относителната защита на открито море, като повечето
от тях са без пълен екипаж. В 8.50 ч. внезапно настъпва втората японска
атакуваща вълна от 170 самолета.
Към 9.45 ч. се оттеглят всички японски машини. Сред
последните приземили се е капитан втори ранг Фучида. Той остава във въздуха
през време на цялата атака, за да наблюдава причинените щети. След като адмирал
Нагумо изслушва първите му отзиви, в 13.30 ч. заповядва оттегляне на флота без следваща
атака.
Същинските резултати от атаката са противоречиво оценени. С
унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот
през следващите месеци японците получават пълно надмощие в Тихия океан.
Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и
холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се
превръща фактически в глобална война.
Японците обаче жънат Пирова победа. На командващия японския
флот адмирал Ямамото приписват, че в този ден промълвя: „Това е началото на
края. Разбудихме спящия гигант”. Атаката е повратна точка в развоя на Втората
световна война, тъй като става повод за влизането на неутралните САЩ във
войната още на следващия ден - 8 декември. Въпреки че атаката причинява на САЩ
значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония.
Бившият шеф на процъфтяващата петролна група "Юкос"
Михаил Ходорковски, смятан за един от най-надарените олигарси и милиардери на
Русия, стана най-известният затворник в тази страна заради това, че дръзна да
се опълчи срещу Владимир Путин.
