 |
| Паметен кръст на местокатастрофата |
1966 г. при излитане от летището в Братислава катастрофира български самолет Ил-18Б, летящ по линия LZ101 от София за Източен Берлин. Това е една от най-тежките авиационни катастрофи на българските авиолинии, в която загиват всичките 82 души на борда - 8-членният екипаж и 74 пътници.
В салона има пасажери от 12 страни: България, Унгария, Чехословакия, Германия, Бразилия, Чили, Аржентина, Хондурас, Япония, Великобритания, Швейцария и Тунис. Сред пътниците е българската оперна прима Катя Попова, посланикът на България в Източна Германия о.з. ген. Иван Бъчваров и известният хондураски писател и публицист Рамон Амая Амадор.
Полет LZ101 излита от Будапеща в 11.46 ч. По време на полета метеорологичните условия в Прага се влошават. Командирът Любомир Антонов решава да ползва резервното летище „Иванка” в Братислава (дн. „M. Р. Щефаник”) и каца там в 11.58 ч. Към 15.30 ч. времето в Прага се подобрява и Антонов се приготвя да продължи полета. Предполетна беседа с него провежда метеорологът на летище Братислава Ян Попелени, който осведомява командира да очаква средна до силна турбулентност над Малките Карпати - хълмове на северозапад от Братислава.
Към 16.10 ч. пътниците са приети в самолета и в 16.20 ч. Антонов получава разрешение да рулира и излети по свой избор от писта 04 или писта 31. Той избира писта 31, която е в посока към Малките Карпати. Командирът получава разрешение за излитане и нареждане след излитането да завие надясно до курс към радиофар Нитра и оттам над Бърно на път за Прага на височина 5100 м. Междувременно от летището излита Ил-14 на Чехословашките авиолинии. За да се запази разделение между по-бавния Ил-14 и по-бързия Ил-18, на Антонов е наредено да не надвишава височина 300 м до по-нататъшно нареждане.
Ил-18 излита в 16.28 ч. в почти пълна тъмнина. Излитането е наблюдавано от ръководителя на полети Ярослав Вадович, според който то е нормално. Около две минути след излитането самолетът катастрофира на 8 км от летището в местността Сакракопец в полите на Малките Карпати, недалеч от братиславския район Рача, на височина 288 м над равнището на летателното поле. Машината се удря в заснежения терен в праволинеен полет със скорост от порядъка на 500 км/ч и с двигатели на пълна мощност. Избухва интензивен пожар, който спира доста бързо, главно защото останките и горивото са разпръснати върху голяма площ.
Три дни местната милиция (полиция), чехословашката държавна сигурност и курсанти от братиславското военноинженерно училище претърсват района около местопроизшествието. Това изисква снемането на снежен слой дебел между 30 и 50 см. Открити са останките на 74 от 82-мата души на борда, като са пренесени в Братислава за идентифициране. Установено е, че всички жертви са загинали моментално поради множествени наранявания по време на сблъскването.
Разследването се извършва от чехословашка комисия, ръководена от главния инспектор по въздухоплаването Ян Дворжак. Отделно е свикана и българска комисия, ръководена от председателя на Държавната контролна комисия Нинко Стефанов.
Българската страна смята, че ръководителите на полети в кулата и сектор „подход” са пренебрегнали задълженията си, като са разрешили на по-бавен самолет (Ил-14) да излети преди по-бързия Ил-18 и са задали опасна височина на LZ101, като не са го следели на радар. Чехословашката страна обаче смята, че екипажът не е владеел достатъчно добър английски, поради което не е изпълнен докрай разпоредения завой след излитане. На свой ред чехословашките следователи са обвинени от българските в разпространяване на слухове, че екипажът на LZ101 консумирал алкохол, изчаквайки в Братислава.
Докладът заключава, че причината за катастрофата не може да се определи ясно от установените факти. Най-вероятно, тя се свежда до недооценяване на теренните и метеорологични условия от екипажа, последвано от самолетоводене, неподобаващо на тези условия.
