На тази дата: 31 юли 1944 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери излита от летището в Борго и никога не се връща

1944 г. командир Антоан дьо Сент-Екзюпери излита със своя Lightning P38 от летището в Борго, департамента От Корс, на разузнавателна мисия в Савоя. Той никога повече не се връща в базата. Писателят-авиатор е обявен за „мъртъв за Франция”, но изчезването му остава мистерия.

„Ако падна, няма да съжалявам за абсолютно нищо“ – последните думи, написани от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери преди да полети на 31 юли 1944 г. поддържаха мистерията около изчезването му, изяснена половин век по-късно с откриването на самолета му и разказа на германския пилот, който го свалил.

Споменават се най-различни хипотези за изчезването му до откриването през 1998 г. на верижка на часовник с неговото име, омотана в мрежите на рибар край Марсилия. Две години по-късно водолазът археолог от града Люк Ванрел намира останките на Lightning F5-B 223 близо до остров Риу между Марсилия и Каси.

Останки на германски изтребител Месершмит, открити близо до отломките, ориентират разследването към Германия. Последните разкрития датират от 2008 г., когато извършителят на стрелбата излиза от сянката. "

Германският авиатор, който бил на пост в Прованс, разказа, че връщайки се в базата си, забелязал разузнавателен самолет Lightning P-38 да лети към Марсилия, на 3000 метра над него. Един от въпросите без отговор и до днес обаче си остава какво е правил Сент-Екзюпери над Марсилия при положение, че бил изпратен на мисия в Савоя. Според хипотезите той не той не могъл да изпълни мисията си заради лошите метеорологични условия и решил да прелети над Тулон и Марсилия, без съмнение, за да разузнае за дебаркирането в Прованс, което се случва през август.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Просто посланика на Нова Гвинея в ООН

Веднъж Карлсон така преял с канелени кифлички у Дребосъчето, че заседнал в рамката на прозореца.

Така се появил първият климатик.

***

Жена ми се върна от санаториум. По електромера изчисли колко дни не съм бил вкъщи!

***

Днес в Макдоналдс, честват ежегодната смяна на мазнината във фритюрниците...

***

Хубаво вода на Марс, но Земята си остава единствената планета с ракия!

***

Диета "хлебарка":

- Ядеш само през нощта и щом някой светне лампата... веднага бягаш да се криеш...

Любопитно: През XIX век жените ходили на плаж с цели фургони

Днес събираме багаж в малка чанта и отиваме на плаж.

Но как е било в XIX век в Англия?

Жените ходили на плаж с цели фургони!

В Англия, по времето на викторианската епоха, общото къпане на жени и мъже с бански костюми не било прилично. 

Поради тази причина били измислени къпалните кабини, които скривали къпещите се от чужди погледи.

Вътре във фургоните е имало шкафове за парфюми и накити и закачалки за дрехи.

Пикът на тези къпални кабини бил през 50-те години на XIX век, а се ползвали главно в Англия, но също така и във Франция, Германия, САЩ и Мексико.

В началото на XX век кабините излизат от употреба, когато официално е разрешено на жени и мъже да се къпят заедно.

Фотофакт: БСП оставиха кочина с боклуци на Бузлуджа

Това е равносметката след събора на левицата.

На тази дата: 30 юли 1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка

1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка. То е най-голямо езеро от Великите Африкански езера и е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка) и на второ - сред сладководните езера. Общата площ на източноафриканските езера (Виктория, Танганайка и Малави (Нияса) е над от 170 000 кв.км.

Английският изследовател Джон Ханинг Спик служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Когато открива езерото Укереуе, което той нарича Виктория, пътешественикът го смята за източник на р. Нил.

Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света, то е сравнително плитко - най-голяма дълбочина е 84 м, при средна - 40 м. Намира се на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3440 км и повече от 3000 острова, много от които са населени.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Познайте коя прическа струва 1000 британски лири?
Горе вдясно:)

- Василий Иванович, Анка е провокатор!
- Откъде го измисли това, Петка?

- Минавам вчера покрай банята, Анка се показва оттам и ми маха с ръце да вляза. Влизам аз, а там партийно събрание.

***

Тръгнах за ракия с колелото. Ама, за да не се счупи ако падна, взех че я изпих. И добре направих, щото наистина паднах осем пъти.

***

"Кама Сутра" и съчиненията на маркиз Дьо Сад не могат да отразят всичко, което минава през главата на шофьора, гледайки как катаджия му пише фиш за мръсен заден номер!

***

Съседът ми има Хилти, а аз цигулка. У тях ремонтът все ще свърши, изкуството обаче е вечно...

***

През лятото компетентността на служителите е два вида:

1. Не знам, аз утре излизам отпуска.

2. Не знам, аз точно се връщам от отпуска.

На тази дата: 29 юли 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II

1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.

В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г., когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата.

При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.

Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Пластичен хирург с чувство за хумор, поставя свирки от детски играчки в силиконовите гърди!

***

- Скъпи, съседът си е взел косачка. И ние трябва да си вземем косачка! Скъпи, купи косачка!

- Ей, той ако скочи от покрива, ти какво ще направиш?

- Ще му взема косачката.

***

- Скъпа, беше ли ми вярна докато бях в командировка?

- Ма моля ти се, най-малко три пъти!

***

За да отслабна, приятелката ми ме посъветва да спра кафето, цигарите, сладкото и алкохола.

Сега седя и си мисля:

- Тя въобще приятелка ли ми е?

***

2038 г. Един си спомня:

- Най-студената ми зима, беше лятото на Слънчев бряг през 2018 г.

Разследване на "Таралеж": Велосипедисти хвърчат по пешеходни зони и тротоари във Варна, въпреки забраната! Общината и МВР са направили 0 проверки и са глобили 0 нарушители

Снимка: "Таралеж"

Стотици велосипедисти хвърчат всеки ден по пешеходни алеи и тротоари във Варна, като застрашават живота на пешеходците. Само тази година са десетки случаите на блъснати пешеходци от колоездачи на тротоари и пешеходни зони. 

Щастливите пешеходци са се отървали с няколко счупвания, а велосипедистите най-често бягат от местопроизшествието. 

Наистина все повече ескалира наглостта на велосипедистите, които си мислят, че имат право да карат по тротоари и пешеходни алеи. 

Това е така, защото Община Варна не упражнява никакъв контрол по спазване на Общинската наредба за организация на движението.

Разследване на „Таралеж“ показа, че Община Варна не само не упражнява контрол по собствената си наредба, но и не знае, че трябва да упражнява такъв.

Ето как стоят нещата:

На 31.1.2018 година Общински съвет Варна приема наредба за организация на движението на територията на община Варна.

В наредбата пише:... II.4. ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЛОСИПЕДИСТИ

 

чл. 20. /1/ Велосипедисти могат да се движат по уличните платна, а по тротоари и в пешеходни зони - само при наличие на велосипедни алеи или ленти, означени по съответния начин.

/2/ Велосипедистите следва да спазват изискванията на Закона за движение по пътищата.

Ясно е написано, че велосипедисти не могат да се движат по пешеходни зони и тротоари извън велосипедни алеи или ленти.

А кой осъществява контрол за това?

В същата наредба е казано:

VII. КОНТРОЛ И САНКЦИИ

VII.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

чл. 38. Контролът по изпълнение на тази наредба се осъществява от:

1. кмета на община Варна и/или определени с негова писмена заповед длъжностни лица;

2. лица, определени и упълномощени с решение на Общински съвет - Варна.

3. Директора на ОДМВР - Варна и/или определени от него с писмена заповед длъжностни лица.

Въпреки, че Общинския съвет ясно е задължил кмета на града да осъществява контрол 

От Общината не само, че не контролират, но и не знаят, че трябва да контролират

Отговорът на ОД на МВР Варна

На въпрос по Закона за достъп до обществена информация колко проверки е извършила и колко акта е съставила Община Варна отговаря, че компетентен орган е МВР да извършва проверки и препраща въпроса на там.

Ако общинарите бяха си прочели собствената наредба, щяха да разберат, че не МВР, а те трябва да контролират.

ОТ ОД на МВР Варна отговарят на въпроса за проверките и актовете, че за запитания период от 31.1 2018 г. до 26.6. 2018 г. не са констатирали нарушения по чл.20 от наредбата за велосипедисти движещи се по пешеходни зони и тротоари. И не са съставили никакви актове. В отговора си те напомнят, че кмета е компетентен да издава наказателни постановления съгласно чл.41 от Наредбата.

Половин година след приемане на Наредбата, която забранява велосипеди да се движат извън велоалеите Общината не е разбрала, че трябва да контролира и глобява нарушителите. 

Наистина „невероятна компетентност“  цари в Община Варна, а пешеходците продължават да бъдат газени по тротоари.

На тази дата: 28 юли 1945 г. Американски бомбардировач се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”.

1945 г. американски бомбардировач B-25 се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”. По това време войната в Европа вече е приключила, а на Япония й предстои да капитулира пред съюзниците само след няколко седмици.

В привидно спокойната съботна утрин, силуетът на Ню Йорк е затъмнен от пушека на пожар, предизвикан от врязалия се самолет в най-високата сграда в Америка и света по онова време. Небостъргачът не се срутва, но 14 души загиват, 26 са ранени, а причинените щети се оценяват на 1 млн. долара.

B-25 се отправя на фаталната си мисия малко преди 9.00 ч. сутринта. След по-малко от час във въздуха подполковник Уилям Франклин Смит Младши получава предупреждение от летището в Куинс (дн. Ла Гуардия), че Ню Йорк е обвит в гъста мъгла. От контролната кула изпращат злокобното съобщение „Не можем да видим върха на Емпайър стейт билдинг. Съветваме ви да кацнете тук”. Подп. Смит потвърждава, че е приел съобщението, но по всичко личи, че го игнорира, защото иска разрешение за кацане на Нюарк.

Самолетът е само на няколко минути от ЛаГуардия, но пилотът изгубва видимост в гъстата мъгла. Правила за осъществяване на полета, налагат пилотът да поддържа височина от поне 2000 фута (610 м) над града, но Смит се снижава до по-малко от половината от тази височина, явно надявайки се така да си възвърне видимостта. Поемайки този риск пилотът със сигурност не е бил наясно с местоположението си, защото скоро самолетът му се озовава насред централен Манхатън.

Прелитайки сред бетонните каньони на нюйоркските небостъргачи, бомбардировачът веднага привлича вниманието на нюйоркчани, тъй като ревът на двигателите отеква по улиците, отразен многократно от фасадите на сградите. Тези, които работят по горните етажи на офис сградите, се втурват към прозорците, за да гледат с изумление прелитащият край тях самолет. Един от свидетелите е лейтенантът от военновъздушните сили Франк Кови, който от стаята си в хотел „Билтмор” наблюдава как обреченият B-25 лети не по-високо от 22-рия етаж.

Пилотът успява да прелети около десет пресечки, следвайки 42-ра улица, като по чудо избягва околните небостъргачи, преди да се обърне на юг в близост до кръстовището с 5-то авеню. Този обрат се оказва фатална грешка, тъй като изправя тромавия самолет директно пред северната стена на най-високата сграда в света. В последния момент подп. Смит  трябва да е видял профила на „Емпайър стейт билдинг”, изплуващ от мъглата, и се е опитал да издигне машината, но разстоянието се оказва твърде късо, а скоростта на бомбардировача - прекалено висока.

Около 9.49 ч. Б-25 се врязва между 78-я и 79-я етаж на небостъргача, което е на около 975 фута (295 м) над нивото на земята. Самолетът се удря в сградата със скорост от 200 мили в час (320 км/ч), което води до взрив на резервоарите за гориво. Огненото кълбо се издига на височина от 100 фута (30 м). Възпламененият керосин обхваща фасадата на сградата, огънят се втурва и по лабиринта от коридори и стълбища във вътрешността на сградата, достигайки до 75-я етаж.

Катастрофата отваря широка дупка във фасадата на небостъргача от към 34-та улица. Докато основните щети са на 78-я и 79-я етаж, един от двигателите пада в асансьорната шахта и предизвиква голям пожар в мазето. Другият двигател профучава през цялата сградата, разкъсвайки седем стени преди да пробие южната фасада към 33-та улица.

Отломките падат през покрива на 13 етажна сграда от другата страна на улицата, където е ателието на скулптора Хенри Херинг. Последвалият пожар унищожава студиото. Други тежки отломки, между които един колесник, също нанасят щети по „Емпайър стейт билдинг” и околните сгради, а част от крило пада на „Медисън Авеню”.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Дъждът се лее из ведро,

а Корни кара ко-леее-лооо

На тиймбилдинга на метеоролозите присъстваха между 18 и 22 човека, на места до 25.

***

Разправят, че кучето е най-добрия приятел на човека...Надявам се, че тоя запенен питбул без намордник тича след мен, за да разбере как я карам.

***

Ако катаджия ви попита дали в последните 12 часа сте употребявали алкохол или наркотици, не е много разумно да си поглеждате часовника.

***

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Лято е... Като изгря едно слънце... та цели 2 часа.

Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

Снимка: "Таралеж"

Конституционният съд се произнесе днес по питането на ГЕРБ за това противоречи ли т.нар. Истанбулска конвенция на основния закон и очаквано отсече "да". Мотивите на КС обаче са доста любопитни - от това, че жената недвусмислено се асоциирала само с акушерството и раждането до това, че ще спрем да правим разлика между мъжете и жените.

"Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България", написа КС.

Решението е прието с осем гласа - на Анастас Анастасов (докладчик по делото), Борис Велчев (председател на КС) и съдиите Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова.

Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров обаче са го подписали с особено мнение.

О С О Б Е Н О  М Н Е Н И Е
на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г.

Не съм съгласен с решението по конституционно дело № 3/2018 г., с изводите на мнозинството, както и подхода към тях, по следните съображения:

Конституционният съд би следвало да разгледа искането за обявяване на противоконституционност в следните насоки:

1. Съществува ли текст или принцип в българската Конституция, който да се намира в противоречие с целите, обсега или конкретни разпоредби на Конвенцията;

2. Съществуват ли вече, като част от Българската правна система, други актове, които съответствуват на съдържанието на Конвенцията и

3. До какво се свежда отговорността, поета от правителството, респ. от парламента, за да се установи има ли и какви рискове от бъдещи действия, които биха могли да застрашат конституционния ред.

Разглеждайки искането без да разграничи отчетливо тези елементи, мнозинството попадна в объркване и в контекста на особено шумна политическа кампания (която Конституционния съд разбира се не може да пренебрегва, но трябва да оценява с подобаващата му прецизност), стигна до постановеното решение.

Конвенцията определя целите и обхвата си в чл.1 и 2 изключително в рамките на насилието над жени и домашното насилие. Обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението) ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт, който създава допълнителни гаранции за международно сътрудничество при спазването на тези норми. (Тъкмо това е и новото в Конвенцията – ангажимент за по-разгърнати мерки за защита срещу насилието над жени и домашното насилие. Дали обаче България не трябва поради бедност да откаже закрила на пребивани жени не е конституционен въпрос, а въпрос на изпълнителната и донякъде на законодателната власт.)

Мнозинството избра като основен аргумент за мотивиране на решението си приемането, че с позоваването на пола в неговото социално измерение (употребата на термините „gender” или “genre”) се изразявала

„идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното“.

Така мнозинството, макар и формално да посочва неразривната връзка между биологичната и социалната характеристика на пола, всъщност имплицитно е възприело тезата, развита в становището на президента, че полът (и като даденост, и като поведение) по българската Конституция бил само биологично определен. Тази теза е съвършено несъстоятелна. Цитирайки чл.47, ал.2 от Конституцията, мнозинството изтъква, че е употребен „терминът жени, който е несъмнено основан върху биологичното разбиране за пола“. По силата именно на чл.47, ал.2 защитата на жената е свързана с нейната социална роля точно толкова, колкото и с биологичната. (При това майчинството съвсем не е задължително да е „биологично“.) Тъкмо това има предвид и Конвенцията, а не измисляне на някакъв „небиологичен“ пол. Такова разбиране съвпада с поддържаното в края на мотивите към настоящето решение и е удивително, че мнозинството не е успяло да долови това съвпадане.

Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение.

В мотивите към решението са изброени изчерпателно всички случаи, в които е употребено понятието за пол, натоварено със социалните му характеристики („gender” или “genre”) и в нито един от тези случаи не се говори за трети пол или за нещо друго освен жени и мъже. Напротив отхвърляйки насилието над жени, изрично се споменава, че има нестереотипни полови роли т.е. има хора, чието социално полово поведение е „особено“, (т.е. отклонява се  от типичното за съответните полове, „gender” или “genre”, които си остават два). Да се мисли, че е противоконституционна забраната да се упражнява по тази причина насилие върху тях, е абсурдно. Създава се обаче едва ли не впечатлението, че тезата на мнозинството по същество обявява за противоконституционна например забраната да се пребиват трансвестити – нещо, което противоречи и на приципите на Конституцията, и на всички действащи анти-дискриминационни и наказателноправни разпоредби.

Друга погрешна интерпретация на мнозинството е свързана с понятието „идентичност, основана на пола“ („gender identity”). Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо.

Да се твърди, че Конституцията забранява да се говори за това, понеже то „не цели постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципа на равенството загубва смисъла си“ е също необяснимо. Как точно става заличаването на разликата между половете за мен (и вероятно други със също така обикновени възприятия като моето) остава загадка. Но от това се извежда увенчаващата мотивите към решението фраза, че „ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“. Излиза, че според конституционния законодател изясняването на факта, че има лезбийки или трансвестити означава, че мъжете и жените ще станат еднакви. Слава Богу нищо в текста на Конституцията не показва, че конституционния законодател е имал подобни мисли.

Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията

а) да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак

и

б) да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по „законен“ начин сред децата на „свръхосвободени“ идеи (като самоназоваващата се така „джендър идеология“ – “gender ideology”).

Първото опасение е неоснователно. Според чл.46, ал.1 от българската Конституция бракът е съюз между мъж и жена. Конституционни изменения не стават чрез конвенции, а единствено по начин, описан в глава IX от Конституцията.

Второто опасение има своите основания. Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция.

Понятието „джендър идеология“ (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията „екофашизъм“ (ecofascism) и  „феминистонацистка“ (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност.                                                    

Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

Съдия: Филип Димитров

Фотофакт: За пореден ден 6 души протестират срещу Истанбулската конвенция във Варна

Снимка: "Таралеж"