На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”

1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.

В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи, че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото исторически факт.

През 40-те години на 19 в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.

Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.

Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.

След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Шотландия

Правилният Фън-Шуй е когато: на запад са ти парите, на юг ти е къщата, на север - нефтените полета и на изток - плантациите.

***

Ако на етикета на часовник пише "С него можете да плувате", да знаете, че могат да плуват САМО тези, които могат и без часовника!

***

Ако закрият уикипедията, в България няма да остане безплатно образование!

***

- Защо посред нощ мъжете стават от леглото?

- 31% отиват до тоалетната.

- 12% отиват до хладилника.

- 57% си отиват в къщи.

***

Значи, имало е случаи, да псувам без да шофирам. Ама да шофирам без да псувам, такъв случай нямам...

На тази дата: 20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква

1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.

По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие, че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е „здравословно” да бъдат премълчавани.

Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите „толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.

Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките му е Православната църква.

Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.

Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота.

Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.

Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Провинция Нин Бин, Виетнам

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра"

в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

- Как ти се струва?

- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече...

***

Мъжете лъжат, скитат и изневеряват! Жените са домошарки, и верни!

В задачата се пита:

- С кого изневеряват мъжете?!

***

Чудя се аз, като не съм пила Моет, а и нЕАм снимка в известна тоалетна, изобщо постигнала ли съм нещо в тоя живот?!

***

Върви Лъвът из гората. Среща Кума Лиса.

- Коя си ти?

- Кума Лиса.

- Добре. За-пис-вам. Ела утре сутринта при мен. Ще закуся с теб.

Лисицата заплакала, а Лъвът продължил по-нататък. Среща Баба Меца.

- Коя си ти?

- Баба Меца.

- Добре. За-пис-вам. Ела утре на обед при мен. Ще обядвам с теб.

Мечката заплакала, а Лъвът продължил по-нататък. Среща Зайо Байо.

- Кой си ти?

- Зайо Байо.

- Добре. За-пис-вам. Ела утре вечер при мен. Ще вечерям с теб.

- А може ли да не идвам?

- Моооооже. За-драск-вам!

***

В ресторанта. Тя:

– Мило, виждаш ли онзи там, пияния?

– Да, кой е той?

– Преди 5 години ми предложи, но аз му отказах!

– Е... той докога ще празнува?!

На тази дата: 19 февруари 1199 г. признат е Тевтонския орден

1199 г. с була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден - Тевтонския орден. Това е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.

По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години по-рано, но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д’Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти век. Тук Братството построява болница и църквата „Св. Мария”. По-късно (21 декември 1196 г.) папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Варна, Алея Първа

Тоя английски, дето го учихме в нашето училище, го разбират само тези, които са учили в нашето училище...

***

- На тоя нерез трябва да му се отрежат топките!

- Извинете, но вие наистина ли сте семеен психолог?

***

- Колко тежите?

- Като си глътна корема 112 килограма!

- А ако не го гълтате?

- Не знам, не виждам кантара!

***

Иван имаше две основателни причини да не позволява на гаджето си да кара Поршето му:

1. Нямаше гадже.

2. Нямаше Порше.

***

- А бе знаеш ли, че професорът от петия етаж е пед*рас?

- Толкова години живея в този вход и за пръв път чувам, че е професор...

На тази дата: 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София

1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари.

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът” и „Джингиби” (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София (днес това е в центъра на града). На мястото, където било издигнато бесилото на Васил Левски, е издигнат паметник.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Планинската верига Памир, Таджикистан

- Освен,че пише с грешки, дъщеря ви пише и псувни!

- Ами старае се детето, напряга се, греши, изнервя се... и псува.

****

Звъни се:

- Кой е?

- Отваряй аз съм жена ти!

- Не мога, гол съм!

- А бе отваряй, сама съм.

- А бе ти си сама, ама аз не съм...

***

Легенда - клюка преживяла вековете!

***

Мъж с голи ръце не можеш да хванеш... Нужни са голи крака.

***

- От колко време не си правил секс?

- Къв ден сме днес?

- Вторник!

- От август!