На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.

През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Норвегия

Как една жена иска прошка от мъжа си?

- Да ме прощаваш, ама не си прав...

***

Метъл банда каца на летище София. Посрещат ги с хляб и сол. Вокалът шмръква от солта и казва:

- Това е посрещане!

***

Любов е, когато около теб има поне 100 жени, но ти мислиш само за 7-8...

***

- Миме, какво правиш за корем и дупе?

- Палачинки с шоколад!

***

Женкар - това е мъж, които много точно усеща коя жена иска да се омъжи за него и коя - само си иска.

На тази дата: 1 март 1978 г. Българин и поляк крадат ковчега на Чарли Чаплин

1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.

Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.

Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват  посегателството за “Кражбата на века”.

Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.

На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари.  Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки. 

Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на  престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.

България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.

Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.

Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.

Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Блeд, Cлoвeния

Първо си мислех, че ми изневерява с него, но после ми обясни, че изневерява на него с мен!

Така ми олекна!

***

- Госпожо, а какво сте мечтала да работите?

- Аз? Да съм мечтала да работя?!

***

Учителката по зоология, в елитно училище за богати деца, не можа да им докаже, че ягуарът е животно!

***

- Скъпа, имаме ли пари?

- Не!

- Как не, вчера ти дадох цялата си заплата...

- Аз пари имам, ние нямаме!

***

От всички лекари, имам забележки само към психиатрите.

- Техните пациенти вместо да си лежат по леглата, търчат из предаванията по телевизиите.

На тази дата: 29 февруари - високосната година предстои

366 дни вместо 365 дни. Високосната 2020-та предстои, а чрез нея календарната година се синхронизира със сезоните. Причината за прословутия 29 февруари е отдавна установена: при едно завъртане годината трае около 365 дни и 6 часа, а ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно и през вековете сезоните биха се изместили. Затова на четвъртата година тези шест часа образуват допълнителен ден.
 

Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни и Гай Юлий Цезар заповядал това да се отрази в календара. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование - bix sexus, което в превод от латински означава "вторият шести". Било решено допълнителното денонощие да бъде присъединено към най-късия месец - февруари. Впрочем, и в това правило се допускат изключения. Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие. Въобще, човешка работа, нагаждане на цивилизационните графици с орбитите на планетите.

През 1712г. в Швеция 29 февруари бил последван от 30 февруари. Това се е наложило, за да се синхронизира шведския календар с Юлианския календар.

Имало период, когато английското правосъдие пренебрегвало датата 29 февруари, тъй като тя не влизала в регистрите. Затова извършените на този ден престъпления не били наказуеми и не се отбелязвали никъде.

Ако 29 февруари не се пада събота или неделя, означава, че работим един ден повече и то безплатно, тъй като във всички компании по цял ??свят действителните работни дни се броят 365, а не 366.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Molokini Crater в Мауи Каунти, Хавай е остров с форма на полумесец.

Той е много популярен сред водолазите и любителите на морски птици.

Всъщност, представлява вулканичен кратер, а вулканът под него в

разцвета си е образувал няколко нови острова чрез изригване.

Има мъже, които помагат във всичко на жените! Те са нарисувани на банкноти!

***

Късно вечер,мъж се моли преди сън:

- Господи, направлявай ме и ме укрепи, направлявай ме и ме укрепи...

Жена му:

- Ти се моли само за укрепването... С направлението аз сама ще се оправя.

***

И да знаете: не се казва ”Харесвам блондинки”, а ”Обичам простите удоволствия!”

***

- Скъпи, за 8-ми март искам само любов и внимание...

- Късно е, скъпа... Вече ти купих настолен циркуляр от промоцията в Lidl.

***

Тя приличаше на чисто и невинно дете с ангелско лице. Но после си отвори устата и каза:

- И за къв чеп, седиш тука и ма зяпаш?

На тази дата: 28 февруари 1966 г. в село Павел пада най-големият метеорит у нас

Най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски Тръмбеш.

Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в музей в София, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.

Местните хората обаче и до днес разказват за събитието.

И не могат да се примирят, че след като го предали години по-късно в столичния музей “Земята и хората”, той изчезнал.

Защото този метеорит води следите си именно от село Павел. По официални данни у нас има сведения за 5 метеорита, всичките каменни.

“Случило се е на 28 март 1966 г. В този ден се сеело арпаджик. Следобед, когато работата приключвала, се чуло свистене и гръм от падащ от високо предмет. Хората помислили, че е паднала бомба от самолет”, разказват беловласи жители на Павел.

Пръв се опомнил звеноводът Борис Дочев. Той предупредил кооператорите да напуснат мястото, защото предметът може всеки момент да избухне. И работата хич не била за подценяване - на мястото на удара се образувала дупка с размери около 60 на 80 см.

Дочев уведомил тогавашния кмет на селото Ангел Панайотов. Той наредил теренът да бъде охраняван през нощта, да не се доближава никой до обекта, за да няма нещастни случаи.

На другия ден от военното поделение в Свищов пристигнала сапьорска група. Тя установила, че това не е военен снаряд и няма да се взриви. След като разкопали, хората открили, че падналият предмет е ъгловат черен камък, който все още парел, бил голям колкото два мъжки юмрука, но изключително тежък за размерите си. Толкова бил твърд, че с парченце от него можело да се реже стъкло.

После учените установили, че това е метеорит. Той дълго се е съхранявал в основното училище в селото, после в кметството и най-накрая бил предаден в музея “Земята и хората” в София. Оттам обаче изчезнал. “Настояваме да се разбере какво се е случило с метеорита”, искат от селото.