сряда, 27 януари 2016 г.

На тази дата: 27 януари 1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в мавзолей

1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в построения за него мавзолей на Червения площад в Москва. Архитект на монументалната гранитна сграда е Алексей Шчусев, който е взаимствал някои елементи на античните мавзолеи, като за основа използва Пирамидата на Джосер.

Всъщност всичките три проекта на мавзолея са на архитекта Шчусев. Първоначално е построен от дърво във формата на куб само за шетс дни след смъртта на Владимир Ленин за неговото погребение. През пролетта на същата година е издигнат пак дървен мавзолей, като са пристроени трибуни. В сегашния си вид - от железобетон, с тухлени стени и облицовка от гранит, мрамор, лабрадор и порфир, е построен през 1929-1930 г.

Първите два саркофага за тялото на Ленин са по проект на архитекта Константин Мелников. По време на Великата отечествена война тялото е евакуирано в Тюмен, след което то е поместено в саркофаг по проект на Шчусев и скулптора Борис Яковлев.

От построяването му мавзолеят е използван като трибуна, на която се появявали ръководителите на Съветската държава и са наблюдавали тържества, шествия и паради на Червения площад. Любопитен факт е, че в периода 1953-1961 г. в мавзолея е съхранявано и тялото на Йосиф Сталин.

Сред руската общественост периодично се възобновява обсъждането дали да се погребе тялото на Ленин и какво да се прави с мавзолея. Учените вече са притеснени за състоянието на мумията. Според тях тялото на вожда се топи. „Вождът е в добро състояние, но костюмът му не бе сменен заради кризата”, обясни преди време Юрий Денисов-Николски, зам.-директор на Всеросийския научно-изследователски институт за лекарствените и ароматичните растения и ръководител на групата биолози, направили последното освежаване на мумията.



Четири малко известни факта за мавзолея на Ленин

Народен конкурс за мавзолей

През 1924 г. бил обявен народен конкурс за проект на мавзолей, в който всеки желаещ могъл да предложи виждането си за гробница.

Днешната форма на мавзолея съвсем не била единствената, която разглеждало журито – например, имало варианти с куб и пирамида, разказва специалистът по история на Москва Денис Ромодин:

- Имало е проект на неголям обелиск със зелена площ, към която плува малък кораб. Друг е предлагал цилиндрична кула, висока колкото Спаската кула. Имало е и проект на изкуствена пещера, до която се стигало с катерене.

Организаторите на конкурса стигнали до извода, че той трябва да се проведе между професионалистите. Ромодин смята за най-оптимален вариант проекта, по който бил построен мавзолеят, - на архитект Алексей Шчусев. Изхождайки от икономическите реалности на онова време, неговият проект бил най-практичен и технически осъществим.

По-малко от седмица за мавзолея на вожда

Ленин умира на 21 януари 1924 г. и Президиумът на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР  постановил на Червения площад в Москва сред братските могили на Октомврийската революция да бъде построен некропол за съхраняване на тялото на вожда.
В нощта на 23 срещу 24 януари Държавната комисия под председателството на Вячеслав Молотов и Феликс Дзержински дала задача на архитект Алексей Шчусев спешно да изготви проект на временен мавзолей.

Шчусев бил извикан в Колонната зала в Дома на съветите около 12 часа през нощта. „Имах време само да взема необходимите инструменти за работа, а после трябваше да отида в помещението, което ми беше предоставено за работа. Още сутринта трябваше да започне строителството на трибуните, полагането на основата и на гробницата на мавзолея”, - разказвал по-късно Шчусев.

Рано сутринта на 24 януари 1924 г. лично той оградил мястото на постройката с колчета. След това се раздали първите взривове: земята, скована от 25-градусов студ, не се поддавала на лопати и чукове и, за да се изрие изкоп, трябвало да извикат екип от специалисти. Взривните работи отнели почти едно денонощие и едва след това земекопачните машини пристъпили към изкопаването, както записал в дневника си архитектът.

Днешният мавзолей е трети по ред

След първия временен мавзолей от дърво Шчусев през май 1924 г. строи по-капитална постройка, но също така дървена от дъб.

За да бъде предпазвана гробницата от атмосферните влияния, архитектът покрил стените й с маслен медно-кафяв лак, а капака – с медни листа. Необикновено изразителният надпис и майсторската украса върху медно-кафявата лакирана повърхност на мавзолея с вложките от тъмен дъб и петната от ковани пирони му придавали мемориален характер.
Третият и окончателен вариант на мавзолея, чието строителство завършило през октомври 1930 г., бил направен от камък.

Трибуните подчертават уникалността на сградата

Скелето на мавзолея е железобетонно, като стените са запълнени с тухли. Вратите на вътрешната зала, като вратите на входа и изхода, са обковани с патинирина мед.
През 1945 г. била направена частична реконструкция на главната фасада на паметника. Тогава освен двете железобетонни трибуни за зрителите отдясно и отляво на входа, покрити с мрамор, била направена още една, главна, - за ръководителите на партията и правителството.
При това тактиката на включване на мавзолея в много сложния исторически ансамбъл  на Червения площад не попречила на Шчусев да подчертае смисловата уникалност на обекта. Тъкмо за това помагат особените пропорции на сградата – много едри деления на компактния стъпаловиден обем с трибуните.

Забележителното е още, че мавзолеят при цялата си строгост на архитектурата не е съвсем симетричен и това му придава живописност, типична за много постройки на Шчусев.
Мавзолеят има и малък подземен етаж за непосредствено обслужване на този комплекс. Допълнително, на това място, нищо не могло да се построи: сградата на мястото на изкопа е на доста нестабилна почва, така че строителството на каквито и да е допълнителни подземни съоръжения би било крайно опасно.

Вицове, януари 2016 г.

Добро утро!

СмЕх


Скоро на олимпиадата по литература: Робинзон и Петкан - расова динамика в бежанските общности.

***

- Ало! Мъжът ми вчера от вас ми купи подарък кухненски комплект, но в нея липсва точилката!
- А да не би той да я е скрил!


***

Дъщеря пуска есемес на баща си: “Да ти разкажа ли как мина първият ми ден като шофьор, или предпочиташ да научиш от новините?”

***

Тъщата на Вуте се прибира от пазар и го заварва бесен и да си опакова куфарите...
-Какво става тука? – пита тъщата...
-Какво ли? Изпратих и-мейл на дъщеря ти че се прибирам по-рано от риболов, идвам и я заварвам в леглото с Нане! Край! Искам развод!
Тъщата го успокоява:
-Чакай малко…нещо не е наред…Пена не е такава…нека говоря с нея, първо...
След малко тъщата се връща от кухнята усмихната:
-Казах ти че нещо не е наред…не си платил интернета…не е получила и-мейла...

***

При пиянско сбиване двама цигулари от филхармонията набили двама боксьори. Сега журналистите се чудят как да отразят събитието - като подем на културата или като упадък на спорта.

***


Всяка сутрин нови вицове

вторник, 26 януари 2016 г.

Радан Кънев: Сетила се Мара да се побара, с извинение

"Така че положението е "сетила се Мара да се побара", с извинение."

По този начин лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира в профила си във фейсбук искането на управляващите за оставката на ВСС.

Той припомня, че е поискал същото на 8 декември 2014 г. И като доказателство е пуснал линк към информация на "Медиапул" оттогава.

"А на 09.12.2015 (една година и един ден след моето искане за оставка) днешните откриватели на топлата вода бетонираха ВСС с над 180 гласа за преходни и заключителни разпоредби на Конституцията. Сред тях - всички от ГЕРБ и петима от РБ...

Така че може би е добре, заедно с този ВСС да си ходи и това НС, което носи пълна отговорност за свинщините в съдебната система?

Между другото - възмутените от мнозинството във ВСС колеги от ГЕРБ е добре да поискат оставките на архитектите на това мнозинство. Първите две оставки във ВСС трябва да бъдат на членовете му Георги Колев и Сотир Цацаров (не по важност, а по азбучен ред. Еднакво виновни са...)", завършва Кънев.

Управляващите поискаха оставката на Висшия съдебен съвет

Управляващите поискаха оставката на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това става ясно на пресконференция на ГЕРБ. Минути по-късно това поискаха на брифинг и Реформаторския блок.

Искането на коалиционните партньори идва ден преди да бъде публикуван докладът на Европейската комисия за напредъка в правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Представителите на мнозинството излязоха с декларация, в която се заяви, че ВСС не разследва нарушения в съдебната власт и е пасивен в казусите със случайното разпределение на дела в Софийски градски съд (СГС).

По непотвърдена информация ВСС се е събрал на спешна извънредна среща.

ДАНС ще проверява дали са подслушвани посолства

Държавната агенция "Национална сигурност" ще провери изнесената в рамките на аферата "Яневагейт" информация, че са подслушвани чужди посолства. На 28 януари служителите на агенцията ще проверят архива на Софийския градски съд (СГС), където тази информация трябва да се съдържа.

"ДАНС се самосезира във връзка с изнесените данни от г-жа Ченалова за това, че са били подслушвани и посолства. Те ще направят една къде извънредна, къде планова проверка, която ще започне от 28 януари. Нека да видим какво ще установи проверкта във връзка с тези искания и съответно разрешения, които са давани за подслушване на посолства". Това е заявил председателят на СГС Калоян Топалов в интервю пред "Медиапул".

От един от записите на разговорите  между бившата председателка на СГС Владимира Янева и уволнената съдийка Румяна Ченалова, които бяха публикувани от сайта "Биволъ", се разбира, че е възможно да са били  подслушвани и чужди посолства. В регистъра за специални разузнавателни средства (СРС) в СГС би трябвало това да е отразено.

На 14 януари Висшият съдебен съвет прекрати проверката по "Яневагейт" с сновен аргумент, че е  изготвена по искане на  прокуратурата експертиза, според чието заключение в записите има следи от манипулации. Скоро след това сайтът "Биволъ" публикува резултат от поръчана от него експертиза от чуждестранна лаборатория, според която вероятността да има манипулации на самото съдържание на записите е нищожна.

Във въпросния разговор Янева обяснява на Ченалова какво се е случило, след като научила за предстоящото й "опраскване" от страна на прокуратурата по поръчение на премиера. Янева  разказва, че  е отишла при градския прокурор на София Христо Динев, за да го пита "какво е положението", след като  разбрала за разследването срещу нея за даване на разрешенията за СРС по разработката "Червеи". Той не й казва нищо конкретно, но я моли да предоставя информация от регистъра за СРС към градския съд, в който се записват исканията.  Янева му отговаря, че се притеснява да му го даде, защото "там има за посолства, за това, за онова и тъй  нататък информация…"

Извадка от записа:

Владимира Янева: Аз фърча в петъка при Ицо Димов (става дума за градския прокурор на София Христо Динев – бел.ред.). И му казвам: Ицоо. Преписката е при вас. Кажи ми кво е положението? Ицо Динев (втория път му казва името правилно - бел.ред.) казва: Влади, такива данни няма и в тази посока не работим. Само те моля информацията, която ви искаме да ни я давате. Щот имаше един спор, че те искаха регистъра за 6 месеца, а аз им казах, вие си искайте регистъра само СРС-та, които ви интересуват, защо ми искате целия регистър?
И казвам - аз се притеснявам да ви го дам, щото там има за посолства, за това за онова и така нататъка информация…

Ченалова: Да, да, да…

Владимира Янева: Те обаче казаха, не, прати го за 6 месеца и той казва: Пращай ми информацията, която ти я искам.

Стартира нов сайт посветен на жертвите на комунизма

Разследващият журналист и основател на сайтовете desebg.com agentibg.com Христо Христов стартира нов интернет проект, посветен изцяло на жертвите на комунистическия режим в България.

Новият сайт „ПАМЕТ 1944-1989” е съвместен проект с фондация „Конрад Аденауер” и ще бъде официално представен на 28 януари 2016 г., четвъртък, от 11 часа в Пресклуба на БТА. Инициативата е по повод наближаващия 1 февруари, когато в България се отбелязва Деня за признателност и почит към жертвите на комунизма.

„Говорете, споделяйте, разказвайте за жертвите на комунизма и помнете” е посланието на новия сайт „ПАМЕТ 1944-1989”. Целта му е да събере на едно място разпиляната мозайка от информация за хората, преживели репресии по време на тоталитарното управление на БКП и да предизвика активност от страна на наследниците или родствениците на жертви, съхранили такава родова памет, като призовава тя да бъде направена публична.

Използвайки модерните технологии сайтът предлага широки възможности за систематизирано търсене на жертви по групи, преследвани от режима, търсене по места за репресии (лагери и затвори), по региони, по партийна принадлежност и вероизповедание и др.
Всяка една от жертвите ще разполага със самостоятелен профил, в който освен информация за човека ще съдържа снимка и документ (където такива са налични), както и ще се посочва източниците на публикуваната информация.

Сайтът обхваща всички основни видове репресия (убийства, безследно изчезнали, осъдени, въдворени в лагери, изселени), като освен тях са включени и репресиите, извършвани от Държавна сигурност, като разработвани, наблюдавани, проверявани и профилактирани хора, попаднали по идеологическа причина в полезрението на репресивния апарат на БКП.

Създадени са специална секция за публикуване на онлай документи – доказателства за престъпленията и репресиите на комунистическата диктатура, както и секция за свидетелства на жертви, преживели репресии, или свидетелства на техни близки или наследници.
На сайта подробно са описани престъпленията на комунизма в България, както и опитите те да бъдат осъдени след краха на управлението на БКП през 1989 г.

В основата на гражданската и журналистическата инициатива е залегнал духа на всички ключови решения на европейски институции като ПАСЕ и Европейския парламент за събиране и съхранение на паметта за жертвите на тоталитарния комунистически режим.
Очаквайте на desebg.com подробна информация за новия сайт в четвъртък, 28 януари 2016 г.

Разкрития: Тайното богатство на Путин! Видео

Американските власти предполагат, че руският президент Владимир Путин е корумпиран и старателно крие истината за състоянието си, предаде Би Би Си.

Това заяви американският зам.-министър на финансите Адам Зубин.

За първи път официални представители на САЩ открито обвиняват Путин в съпричастност към корупционни схеми, отбелязва Би Би Си.

"Не съм готов да назова цифри, но това, което мога да кажа, е: предполага се, че той (Путин - б.р.) получава от държавата заплата в размер примерно от 110 000 долара годишно. Това е некоректно описание на състоянието на този човек. Той има голям опит в това как да укрива истинския размер на състоянието си", каза Зубин пред Би Би Си.

На директен въпрос корумпиран ли е Владимир Путин зам.-министърът отговаря утвърдително. По думите му на американските власти "от много, много години" е известно за неговата корумпираност.

"Видяхме как Путин обогати приятелите си, близките си съюзници, как маргинализира онези, които не смята за приятели, използвайки държавни средства. Независимо дали става дума за енергийното богатство на Русия или за други договори за обществени поръчки, Путин ги раздава на онези, които той мисли, че ще му вършат работа, в ущърб на другите. Според мен точно това се нарича корупция", изтъква Зубин.

Освен с него журналистът от Би Би Си Ричард Билтън се е срещал и с хора, влизали преди в близкото обкръжение на Путин или са се занимавали с делата му, но след това по различни причини са били принудени да напуснат Русия.

Сред тях са бизнесменът Сергей Колесников, банкерът Сергей Пугачов, бившият следовател Андрей Зиков, някогашният шеф на компанията "Совкмфлрот" Дмитрий Скарга и други.

Всички те твърдят, че Путин е баснословно богат. Част от богатството му е събрана от пожертвувания на едри бизнесмени.

От Би Би Си са разговаряли с други свои руски източници относно богатството на Путин. Според един от тях държавният глава е получил подарък от Роман Абрамович - яхта на стойност 35 милиона долара. Плавателният съд е дълъг 57 метра. Трансферът на яхтата е станал през офшорна компания.

Състоянието на Путин възлиза на 40 милиарда долара, припомня Би Би Си таен отчет на ЦРУ от 2007 г. Подобно мнение изказва и политологът Станислав Белковски. По негова оценка стойността на контролираните от руския лидер активи е десетки милиарди долари. Те са във вид на разкошни недвижими имоти както в Русия, така и зад граница, например в Испания.

Адам Зубин отказа да коментира този документ.

Самият Путин нарече тези твърдения "глупости" още при огласяването им преди 9 години.

"Нито един от тези въпроси не се нуждае от отговор, защото те са чиста измислица", заяви пред Би Би Си говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Обновена!

ВИЖТЕ ФИЛМА НА БИ БИ СИ  "Тайното богатство на Путин" с превод на руски!

Кой е американецът, предизвикал скандала с „Химко“?

Директорът на т.нар. американски инвеститор ANJ Group Corp. Ян Аронов има история на търговска дейност в България.

През юли 2014 г. той става съдружник в две дружества: „БИ ИНВЕСТ 2014“ ООД, регистирано в Бургас през май 2014 г., и „БЪЛГАРСКА ИЗТОЧНА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ООД, регистрирано в София през юли 2014 г. Аронов прехвърля собствеността си в двете предприятия през юни 2015 г.

В оригиналния дружествен договор на компаниите е посочено, че Ян Аронов е роден на 21 юли 1970 г. в Русия, като понастоящем притежава американски паспорт, издаден през 2006 г.  Съдружниците на Аронов в „Българска източна търговска компания“ ООД до излизането му от фирмата са 69-годишният украинец Юрий Литвиненко и българинът Валентин Йорданов Димитров.

Както Литвинено, така и Димитров имат стара предистория с „Химко“. Валентин Димитров беше назначен за изпълнителен директор на торовия завод във Враца след приватизацията му през 1999 г. Юрий Литвиненко е човекът, подписал приватизационния договор за продажбата на „Химко“ Враца през 1999 г. от името на американската компания IBE Trans of New York.

Фирмата е играла като посредник в сделката между българското правителство и компанията-майка: IBE Trade – една от най-големите компании за производство и продажба на торове в световен план по това време.

Инвеститорът от САЩ сключва сделка за придобиване на 57,5% от врачанския завод за 1 000 001 германски марки. По това време „Химко“ вече изпитва тежки финансови затруднения заради скъпия природен газ и огромните дългове към Булгаргаз, НЕК и БДЖ.

Малко след приключването на сделката обаче се оказва, че Юрий Литвиненко е „откраднал“ от американците собствеността на компанията – формален притежател на „Химко“.

През декември 2000 г. Литвиненко е арестуван в САЩ, а докато текат съдебните спорове, мажоритарният пакет от акциите на „Химко“ попада в ръцете на кипърска офшорна компания: A.V.S.T. Trading.

Неин представител в България е именно Валентин Димитров. Името на Димитров се появява и през 2010 г. – като кандидат-купувач на сградата на Телефонната палата в София от името на „австрийска компания с бизнес в недвижимите имоти“. В момента сградата е собственост на БТК.

През 2012 г. Валентин Димитров прави и неуспешен опит за концесията на Западния парк в София през обединение от българска компания и офшорка, регистрирана на Британските вирджински острови, чийто управител е той.

От „Узин“ до „Химко“

Юрий Литвиненко и Ян Аронов имат още една инвестиция в ключов обект. През 2009 г. тяхната компания „Узин Транс“ в консорциум с фирмата „Ист-Вест-Транспорт-Групп“ печели сделката за аренда на военното летище „Узин“ в Украйна.

Едно от дружествата-собственици на „Узин Транс“ е „Укринвестфорум“. 33,3% от капитала на тази компания е именно ANJ Group Corp на Ян Аронов, регистрирано в Ню Джърси, САЩ. Други 33,4% са собственост на Юрий Литвиненко.

Сделката дава право на арендаторите да ползват летището за срок от 49 години. Авиобазата е с ключово разположение – на 80 км от центъра на Киев и представлява един от най-важните стратегически военни обекти на територията на бившия СССР.

Преотстъпването на правата за собственост обаче става обект на съдебен спор, който тече до 2014 г.

През септември 2014 г. в разгара на руско-украинския конфликт съдът в Киев спира действието на предходните съдебни решения, които задължават Фонда за държавна собственост да сключи договор за аренда с фирмите „Узин Транс“ и „Ист-Вест Транспорт Групп“.

Разследвания, публикувани в украински медии, показват сериозни нарушения при оценката на активите на летището. Така например – пистата за излитане и кацане на „Узин“ е оценена не като цялостен актив, а като отделни бетонни плочи, за да се избегне законодателството, забраняващо отдаването на аренда на стратегически обекти.

Отпорът срещу инвеститорите около Юрий Литвиненко идва и по друга линия – съсобственик на „Узин Транс“, на която Литвиненко е директор, фигурира „ЛД Украйна“, която е свързана с една от структурите под шапката на VS Energy Group, под контрола на руския депутат и бизнесмен Александър Бабаков.

Бабаков е зам.-председател на Руската Дума и оглавява парламентарната комисия по правно осигуряване на развитието на отбранително-промишления комплекс на Русия.

През юни 2012 г. той е назначен за специален представител на президента Владимир Путин по взаимодействието с организациите на руснаците в чужбина.

Александър Бабаков присъства в списъка на лицата, за които се прилагат икономически и визови санкции, въведени от Европейския съюз, Канада и Швейцария след кризата в Украйна.

Дали има връзка между Бабаков и „американския“ интерес към сделката с „Химко“ – това няма как да се разбере през наличната публична информация, но си струва да се провери.

Сняг вали над Варна

Снимка: "Таралеж"
В момента над Варна вали сняг, а температурата на въздуха е -3 градуса.

Автобусите на градския транспорт се движат, предава репортер на „Таралеж“.

Малките квартални улички са трудно проходими.

Обилният снеговалеж и виелица затвориха всички пристанища и канали във Варна.


Затворени са и за маневриране на кораби, съобщават от „Ръководство на корабния трафик – Варна”. 

На тази дата: 26 януари 1788 г. е основан Сидни като английски каторжен лагер

1788 г. по време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни. Днешният ден е обявен за Ден на Австралия и се чества като национален празник.

През 1770 г. британският капитан-лейтенант Джеймс Кук акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигенските племена, населяващи Австралия.

На 18 януари 1788 г. 11 британски кораба - „Първата флотилия”, с около 750 затворници и над 200 моряци и офицери (за охрана) на борда пристигат в Порт Джаксън (днес пристанище на Сидни) и основават първата наказателна колония в Австралия. Британците имат нужда да облекчат пренаселването на затворите в родината си и виждат в обширната страна. Според някои този ход е част от по-мащабния британски план да се установи плацдарм за понататъшни икономически начинания в южната част на Тихия океан.

Земята на първоначалния лагер е неплодородна и има недостиг на питейна вода, затова на 26 януари той е преместен към брега на залива Сидни. Заселването на новата колония обаче не е лесно - земята се обработва трудно, болестите са хроничен проблем и освен това възникват конфликти с местното население - аборигените, които населяват континента вече 60 000 години. Въпреки това през следващите шест десетилетия в Австралия са докарани още 160 000 осъдени.

Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. През 1789 г. обаче тежка епидемия унищожава голяма част от местните жители. Към 1820 г. в района на Сидни са останали едва няколкостотин аборигени и британската администрация полага усилия да ги „цивилизова, покръсти и образова”, като ги отдели от клановете им. При управлението на губернатора на Нови Южен Уелс Лаклан Макуори Сидни започва да се благоустроява - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 г. в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.

Едва през 30-те години на 19 в., когато вътрешността на континента добива известност като добро място за отглеждане на овце, започва преселническият бум на обикновените британци.

На 20 юли 1842 г. е официално основана общината на Сидни, който става първият град в Австралия, а за негов първи кмет е избран Джон Хоскинг. През 1851 г. започва първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят.

Градът е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.

Вицове, януари 2016 г.

Добро утро!

СмЕх


Най-сигурният метод за отслабване с горски чай е, когато ходите да си го берете в Балкана!

***

- Защо си кастрирал котарака си? - Защото много скита, по цели нощи мърсува и не се прибира. - А сега как е? - Пак скита, но вече като консултант.

***

Учителката пита Иванчо:
- Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?
- Отидох на гости на баба - тя много се зарадва. В неделя си тръгнах - тя още повече се зарадва.

***


Жена към мъжа си:
- Скъпи, би ли погледнал дали не съм паркирала доста далеч от тротоара?
- От левия или десния?

***

Делегация от депутати посещават психиатрична клиника....пациентите ги посрещат с песента "Колко е хубаво да се живее в България "...само една жена обаче не пее...питат я ....Вие защо не пеете?..извинете,аз не съм луда ...медицинска сестра съм тук!

***

Всяка сутрин нови вицове

понеделник, 25 януари 2016 г.

Днес Висоцки щеше да е на 78 години!

Владимир Семьонович Висоцки щеше да навърши 78 години днес. Най-известният бард на СССР е скандален поет, певец, театрален и филмов актьор,с над 700 песни, стихотворения и 30 филмови роли. 

Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Мигрант уби служителка в бежански център в Швеция

Мигрант наръга смъртоносно служителка в бежански център за настаняване на непълнолетни бежанци без придружители в западната част на Швеция, предадоха информационните агенции, като се позоваха на съобщение на полицията. След инцидента 22-годишната жертва е била настанена в болница, където е починала от раните си.

Полицията не съобщава националността на нападателя. Известно е, че е мъж и е бил настанен в центъра за младежи на възраст от 14 до 17 години. Той е арестуван по обвинения в убийство. “Справяме се с все повече инциденти като този откакто толкова много бежанци идват от чужбина“, каза говорителят на полицията Томас Фуксборг.

Швеция е една от най-силно засегнатите европейски държави от бежанската вълна. Страната, чието население е от 9,8 млн. души, е приела над 160 000 мигранти през 2015 г.