На тази дата: 21 август 1911 г. Картината Мона Лиза е открадната от служител на Лувъра

1911 г. картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра.

Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.

Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.

Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.

Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.

Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.

В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.

Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.

Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.

Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Когато всички са ходили на море, а само ти не.

Учениците си мислят, че в университета е по-хубаво. Студентите нямат търпение да завършат.

Само работещите знаят, че най-добре е в детската градина.

***

Именно у нас са се появили първите социални мрежи. Достатъчно беше да напишеш на оградата "Светла" и се появяваха веднага и статуси, и коментари.

***

Интересно, че по една и съща технология се добиват злато и тъпанари.

Чрез промиване!

***

- Колко струва този парфюм "Антонио Бандерас?"

- 100 лева!

- Тц, тц! А нямате ли нещо от Веселин Маринов?

***

Тъкмо загледам рекламите по телевизията и те пуснат някой филм.

Правителството поиска оставката на зам.-председателя на КФН Ралица Агайн

Правителството е поискало Ралица Агайн, която е заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), отговарящ за застрахователния сектор, да подаде оставка заради отзвука от фалита на кипърското застрахователно дружество "Олимпик". 

Това е съобщил финансовият министър Владислав Горанов след среща в Министерския съвет. Според два източника на "Капитал" Ралица Агайн ще подаде оставката си пред председателя на комисията Карина Караиванова до края на деня.

Търсене на виновен

В срещата са участвали премиерът Бойко Борисов, ръководството на регулатора, представители на службите и е обсъден фалитът на кипърското застрахователно дружество "Олимпик", което чрез клона си в България има над 200 хил. клиенти.

Позицията на правителството е, че Агайн трябва да признае своите пропуски и доброволно да подаде оставка. Горанов е пояснил, че тъй като КФН е независим орган, правителството няма механизъм да я освободи, а в Закона за КФН са ограничени и правомощията на парламента при подобни казуси.

Откъде се взе този театрално-патриотичен подем?

Мислех, че историческите възстановки са мода, която ще затихне, но се случи точно обратното: през последните три-четири години вече няма седмица от месеците с хубаво време, в която да не ни канят на такова събитие.

Обичайните театрализации на Априлските въстания и Шипка си продължават; към тях се добавиха битки от Първото и Второто българско царство, средновековни панаири с предполагаема храна от онова време и разнообразни „автентични“ сувенири; навлизат римски кохорти, които се сражават с доблестни траки. Възстановки се правят дори на тракийски тайнства, с предполагаеми орфически възлияния на слънцето; във възстановен декор - римски, средновековен, национално-етнографски - се бракосъчетават наистина активисти-реенактори.

Как да си обясним този театрално-патриотичен подем?

Някои казват, че има промяна в общинските политики. В последно време те разбраха, че си заслужава да инвестират във възстановъчната дейност, та да разнообразят монотонния културен календар. Възстановката се е превърнала в ритуал, подобен на поомръзналото поднасяне на венци и стоене мирно на тържествена музика – преиграването на историческото събитие е един пластичен монумент, при това евтин, защото ентусиастите рядко получават хонорари. Да кажа и че много общини вдигнаха бутафорни крепости, в чиито евро-бюджети бяха заложени подобни обживявания, които да оправдаят сторителството (това вероятно поражда интереса към именно антични и средновековни сюжети).

Но общините едва ли имат тук решаваща роля. Явлението е част от по-общата воля за образ на недотам уверената в себе си българска идентичност. Забелязали ли сте, че туристическите народи развиват един особен национализъм? Той е различен от имперския на Англия или Русия, от културно-историческия на Франция или Китай: национализъм за показ пред чужденците, значи леко забавен, боравещ с прости емблеми, лесно различими от тези на съседите. Разви го Австрия след разпада на империята си, има го в Мексико, дестинация за американски туристи, в съвременна Гърция или Египет, които продават великите си древности.

По този път вървим и ние: някой се хваща да играе най-дългото хоро до кръста във вода, друг се гордее, че в ю-тюб разглеждат куриозната летяща чиния на Бузлуджа, трети измисля прабългарски бойни изкуства, черпейки от българското кино и фентъзи игрите. Най-горди сме когато ни признае книгата на рекордите „Гинес“ - тя си е златният стандарт на гордостта.

Ще чуете често, че възстановките са ресурс за привличане на туристи и това е доста логично, защото за съвременния човек да отиде на почивка означава да се пренесе в друг свят - а какво по-друго от историята, разигравана пред очите ти? Проблемът тук е, че туристите са разглезени същества и очакват разнообразие; средновековни панаири по света бол, трябва значи нещо по-особено, за да им се задържиш вниманието за повече от едно селфи.

Любителска историография и патриотични фантазии

Затова пък българските туристи все още ходят по възтановките с ентусиазъм. Защото къде да изведеш детето си в неделя на чист въздух? Пък и може да му дадат да постреля с лък. Самите групи от реенактори най-често членуват в групите семейно – участието в поредната битка е къмпингуване сред природата, хоби в което участва цялото семейство, за разлика от риболова например, където таткото отсъства цял ден сам. Хората имат нужда да правят нещо смислено и, на фона на доста убогата ни публична среда, да превърнеш историята в хоби изглежда нещо, за което си заслужава да отделиш хиляди левове (бойно снаряжение от Първото царство, бойно снаржение от Второто царство...).

В повечето случаи любителската историография не е особено сериозна – родолюбието доминира над фактите, гордостта – над разбирането. Наистина има групи, които търсят помощта на сериозни специалисти; в идеалния случай възстановката може да бъде експериментална проверка на научни хипотези. Но обикновено сериозните историци презират любителите; любителите пък ги смятат за национални предатели, защото усложняват, търсят други гледни точки, опитват да разбират врага. В този конфликт се наместват откровени шарлатани, които предлагат на реенакторите патриотични фантазии.

Реванш на миналото

Наместо в разбиране на миналото и поука за бъдещето историята се превръща в реванш над историческите несправедливости, където един момент е въздигнат, друг подминат, трети преиначен. Преиграваме значи победата на Самуил над Василий, но никога последвалата победа на Василий над Самуил – и така някак магически анулираме фаталния ход на времето. Любителят историограф лесно намира из джунглата на интернет потвърждения на тезите си – уверява се, че всъщност древните българи са траки, всички те - християни още преди да бъдат покръстени, абе с една дума – че всичко е едно, просто и ясно. Остава само да налагаш с меча тенекиения щит на врага.

И все пак пазарът играе своята подмолна роля. Имам предвид пазара на медийно внимание, за който основно се борят реенакторите. Единните и прости неща бързо омръзват и, за да бъдат интересни, групите неусетно разширяват сферата си на дейност. Заедно със стражевите крепости, построени от итонг и бетон, дойдоха и римляните, та даже ромеите, които десетилетия ни се водеха поробители – възстановките неусетно ги превръщат в предци отвъд идеологическата триада траки-славяни-прабългари. Има група, която се специализира в готите, каквито, знаем, са живели по нашите земи; заражда се все по-голям интерес към келтите. На един средновековен панаир ми предлагаха арабска кухня, която била приготвяна във византийския двор; в инструкцията за фолклорния събор в Жеравна пък се е промъкнала възможност да идеш с там с традиционни дрехи на други народи и си представих колко забавно ще бъде, когато там се появят китайски и индийски облекла от 19-ти век. Вероятно битката ще е дълга, но има някакъв шанс в главите ни да поникне една по-сложна представа за това кои са предците и какво представлява историческият процес.

Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е от Дойче веле.

На тази дата: 20 август 917 г. Българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия при Ахелой

917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.

Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни.

Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Научих се да готвя. Сега се уча да ям, това което готвя...

***

Да стигнеш дъното на обществото, да станеш алкохолик, наркоман или прост*тутка, е много лесно. Достатъчно е един път да минеш и да не поздравиш бабките пред блока.

***

Свинарник. Около дългото корито са се наредили прасенцата и скоростно мляскат топла помия. В края стои розово свинче, бавно яде от помията с лъжица и старателно забърсва зурла със салфетка след всяко гребване.

- Ти какво бе ентелегент - промърморва свинята майка - да не мислиш,че вместо на наденица ще те направят на тирамису, а?

***

- Четирима в една стая, а само един работи, що е то?

Отговор:

- трима държавни служители и един климатик!

***

Клиент към нова продавачка в риболовен магазин:

- Извинете, добри ли са силиконовите ви примамки?

- Простак! Те са ми естествени!

На тази дата: 19 август 1960 г. В Москва е осъден Франсис Гари Пауърс на 10 години затвор за шпионаж

В Москва американският пилот на сваления самолет U-2, Франсис Гари Пауърс, е осъден на 10 години затвор за шпионаж.

Франсис Гари Пауърс (1929-1977) е американски военен летец, чийто разузнавателен самолет U-2 е свален над СССР по време на шпионска мисия през 1960 г.

Пауърс се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.

Самолетът му е свален на 1 май 1960 г. над територията на СССР, което води до криза в съветско-американските отношения. Пауърс се опитва да се спаси, скачайки с парашут, но е задържан в покрайнините на Свердловск. На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 год. лишаване от свобода, но е разменен за съветския разузнавач Рудолф Абел в Берлин на 11 февруари 1962 г.

След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко, военните не повдигат обвинения срещу него. Пауърс продължава да работи във военната авиация, но данни за продължаване на шпионската му кариера няма. През 1977 г. загива при катастрофа с хеликоптер. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.

ПАУЪРС, ФРАНСИС ГАРИ (1929-1977)

Пилот на американски шпионски самолет Ю-2 (U-2), свален над Свердловск в Съветския съюз от ракета SA-2 на 1 май 1960 г.

Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Вариантът за ПРИКРИТИЕ на пилотите на U-2 е, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).

След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска територия. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.

Сред местата, които ЦРУ се надява да снима, са и тези, които биха разкрили технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Наблюдателен полет, извършен на 5 април, е показал строеж на комплекс за изстрелване на ракети в Тюра Там. Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е в това, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.

Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го задържат до идването на полицията.

След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия за ПРИКРИТИЕ, която се разпространява от военновъздушните сили и според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.

На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.

На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня". По това време във Вашингтон АЛЪН ДЪЛЕС – ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, иска да подаде остав­ката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".

Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе уча­стие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.

Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса. Майкъл Бешлос пише в книгата си Първи май: Айзенхауер, Хрушчов и аферата U-2 (Mayday: Eisenhower, Khrushchev and the U-2 Affair, 1986), че Джаф "е получил данни за съветския шпионаж като доказателства, опровергаващи обвинението, в случай че Хрушчов изобличи U-2. В репортажа си Джаф трябва да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.

Пауърс е обвинен в шпионаж в открит процес и е осъден на 10 години затвор. На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин РУДОЛФ АБЕЛ, който е в затвор в Съединените щати.

Пауърс е отличин от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение.

На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Кит плува около самката и и говори:

-Толкова организации, известни хора, корпорации, държави от всички континенти се борят за това да оцелее нашият вид, а ти казваш, че те боли главата!

***

Стюардеса с големи гърди и пищно деколте се навежда над пътник:

-За вас чай или кафе?

Пътникът, ошашавен от гледката:

-А в коя от тях какво има?

***

Синдикатът на телефонните измамници НАСТОЯВА, минималната пенсия да стане 1500 лв...

***

От децата които най-дълго могат да се тръшкат и да викат "купи ми го, искам го" израстват най-добрите агенти на "Орифлеим."

***

- Басейнът със сладка вода ли е?

- Сутрин е със сладка, а следобед със солена!

Путин, казашки хор и носии - сватбата на дипломат No.1 на Австрия

Карин Кнайсел е нещо повече от жена със самочувствие. Като външен министър на Австрия често си позволява да хока журналистите от националните медии, когато й задават "нечестни въпроси" в интервютата си, пише "Дер Щандард".

Говори няколко езика, смятана е за експерт с опит - качества, които самата тя с удоволствие изтъква за себе си и които определят публичното й поведение.

И все пак Кнайсел едва ли е осъзнавала какви ще са последствията, когато през юни 2018 г. решава да отправи покана към руския президент Владимир Путин да гостува на сватбата й.

Танцът на Путин с булката

Изненадващо, Путин прие да уважи личното събитие на 53-годишната Кнайсел, без формално да е поканен на държавно посещение в Австрия.

Решението не просто е нетипично за руския президент. Самият факт, че държавен ръководител

на една страна посещава сватба на дипломат No.1 на друга страна е своеобразно извънредно събитие от гледна точка на протокола и световната политическа практика.

Женитбата на Кнайсел никога нямаше да привлече към себе си особено внимание, ако не беше поканата към високия гост. Появата на Путин на церемонията в Гамлиц привлече солиден брой местни жители и медии, които се опитваха да зърнат президента на Русия. Посещението му обаче мина бързо и почти "незабелязано" заради повишените мерки за сигурност и извеждането му с лимузина на служебната охрана към Грац.

Бързината беше наложителна - Путин има още една среща в календара си за 18 август, и то на 930 km от мястото на сватбената церемония. Край Берлин, с Ангела Меркел.

Коя е Карин Кнайсел?

Родена във Виена, Кнайсел прекарва част от детството си в столицата на Йордания - Аман. Там баща й работи като личен пилот на крал Хусеин, а майка й е стюардеса. По-късно Карин изучава езиците на страните от Близкия изток, докато следва в университета във Виена. Продължава образованието си в Еврейския университет в Йерусалим и в Университета на Йордания.

Кнайсел има дипломи и от Джорджтаун (САЩ), и Националната школа по администрация във Франция. Говори свободно 6 езика, има дисертация по международното право и концепцията за границите в Близкия изток.

Между 1990-1999 г. Карин Кнайсел работи като експерт в МВнР на Австрия, а по-късно се занимава с научна и преподавателска дейност. Въпреки че не членува в политически партии, от 2005 до 2010 г. тя участва в кандидатските листи за местни избори на консервативната Свободна партия на Австрия (FPO). Партията е известна с тясното си сътрудничество с "Единна Русия".

Кнайсел заема твърда позиция по отношение на мигрантите и неведнъж критикува политиката на германския канцлер Ангела Меркел.

На 18 декември 2017 г. Карин Кнайсел е избрана за министър на външните работи в кабинета на Себастиан Курц като част от квотата на коалиционния партньор FPO.

Говорителят на МВнР на Австрия Матиас Форенбах посочи, че Кнайсел се познава с Владимир Путин от 18 години, като първата им среща датира от 2001 г. по врема на форум в Словения. Няма официална информация дали тя го е посещавала в Русия, преди да бъде избрана за министър на външните работи.

Сватба с традиционни носии и карети

На 18 август Кнайсел каза "Да" на бизнесмена Волфганг Майлингер във винарна в градчето Гамлиц  в австрийската провинция Стирия. Двамата младоженци, както и голяма част от гостите им, са облечени в традиционни носии. Кнайсел и бъдещият й съпруг се повозиха на карета, украсена със слънчогледи, преди началото на церемонията.

Подаръкът на Путин? Казашки хор от десетима изпълнители, които ще направят импровизиран концерт за младоженците и близо 100-те им гости.

Всички разходи по охраната на Путин ще бъдат поети от руската страна, а организацията на сватбата ще бъде на лични разноски на Кнайсел. Сред поканените е и канцлерът Себастиан Курц, а един от чуждестранните гости се оказа генералният секретар на ОПЕК Мохамад Баркиндо.

"Троянски кон на Русия в ЕС"

Поканата на руския президент през главата на австрийския държавен глава и правителството доведе до призиви за оставка на Кнайсел от страна на опозицията.

Михел Раймон от "Зелените - Европейски свободен алианс" поиска тя да напусне МВнР на Австрия, в противен случай - Себастиан Курц сам да поеме отговорността и да я предложи за уволнение.

"Как ще възприемат Австрия по света в ролята й на посредник, ако между австрийският външен министър и президентът на Русия очевидно съществуват близки отношения?", коментира Бруно Росман от лявата опозиционна партия "Peter Pilz List".

Любопитно: Арабските газели - клубът на жените със суперколи в Дубай

До неотдавна Ханан Мазузи Собати се сблъсква с нескрито пренебрежение, когато излиза на пистови състезания в Дубай. Запалена почитателка на високите скорости, Собати показва забележителни резултати като шофьор. Много от мъжете, които участват заедно с нея, не виждат нищо повече от пола й.

Повечето от състезателите си мислят, че Ханан придружава някой мъж, който ще я повози в колата си като трофей.

Със същото отношение се е сблъсквала и Джалин Джарви - когато застане на стартовата линия, всички си мислят, че е нечия жена или приятелка. Всички мъже се взират в нея, което я кара да се чувства неудобно.

С течение на времето Собати разбира, че колегите й не просто не очакват да се състезават с жена, а и не желаят да го правят.

А между шума на двигателите и дима на гумите по асфалта се ражда една революционна идея - за създаването на първия автомобилен клуб в Дубай за жени със суперколи, "Арабските газели".

За мнозина Дубай представлява "Дисниленд за възрастни", площадка, готова за Instagram-галерии със суперзвезди и бързи коли, където всяко желание се сбъдва и слънцето винаги огрява пейзажа.

Хората идват тук, за да правят пари. Ако дойдете в Дубай с идея, можете да се наслаждавате на живота, казва Джарви. Самата тя е родена в САЩ, по професия е пилот от гражданската авиация.

От дете си мечтае да притежава Porsche, а сега пътешества из Обединените арабски емирства с Ferrari 599 с 620 к.с. под капака. Свръхбогатството дава възможност на притежателите му да сбъднат високоскоростните си фантазии, а желанието им да карат само най-новите модели води до зараждането на пазар за употребявани суперколи на по-ниски цени - шанс за всички останали автомобилни фенове.

В луксозни оказионни сайтове като Dubizzle могат да се намерят Bentley, Maserati, Aston Martin, Porsche, Dodge и др., а цените им са по-ниски в Дубай от други големи градове.

"Разбира се, че ще си купя спортна кола. Би било глупаво да не го направя!", казва Джарви.

Тя е една от 80-те жени от общо 17 националности, които участват в "Арабските газели". Голям процент от членуващите в клуба притежават собствени копмании, други са мениджъри от топ-ниво, но има и такива, които са се отдали на грижата за семейството и дома си.

Основателката на "Газелите" Ханан Собати има опит в луксозната индустрия. Родена е в Алжир, живяла е във Великобритания и Катар, преди да се установи в Дубай. Автомобилите са част от любимите й занимания още откакто като дете си играе с количките на брат си. Страстта й към скоростите е сериозна - все още твърди, че 1 май 1994 г. (смъртта на Айртон Сена при катастрофа на пистата Имола) е един от най-тежките дни в живота й.

Собати купува автомобилите със съпруга си, макар че самият той не е толкова запален по колите като нея. В колекцията й има Rolls Royce Drophead Phantom и Morgan Aero Supersport. Докато членува в чисто мъжки автомобилен клуб, решава, че е време да потърси жените-любителки на скоростите, в чиято компания да се радва на по-добро отношение.

В началото кани две от съседките си на пистата през 2016 г. Прекарват си страхотно. След това състезание едната си купува личен спортен автомобил, а другата "присвоява" този на съпруга си.

"В един момент се бях превърнала в страшилището на мъжете - всички съпрузи на приятелките ми се плашеха от мен, защото им развалям жените", казва тя с усмивка.

Социалните мрежи помагат за разпространението на славата на клуба й. Една от новопостъпилите участнички е 18-годишната Гала Ал Кетби, студентка по международни отношения в Университета в Шарджа и собственичка на Porsche 911 Carrera.

"Газелите" използват срещите си за различни активности, а брандове и производители проявяват интерес да подкрепят финансово клубните събития. McLaren спонсорира някои състезания, а Michelin участва в един от семинарите им.

Компаниите знаят, че имат полза от това да се асоциират с група като "Газелите", защото популярността им създава възможности за печалба.

Собати разказва как пет жени прекарват уикенд с тестдрайв на Ferrari California T, което струва над 200 000 долара.

"Две от тях поискаха да си купят колата след онзи уикенд. Спомням си как главният изпълнителен директор на компанията дойде при мен и ми каза, че това е била най-бързата възвращаемост на инвестиция в живота му".

Има и шанс за реална промяна и влияние върху индустрията. Неотдавна BMW кани "Газелите" за участие в дискусия за възприятията на брандовете и дизайна на автомобилите - от онзи тип дискусии, в които участниците разказват как си представят идеалните коли.

Основателката на автомобилния клуб участва и в панел по време на Международния автосалон в Дубай през ноември 2017 - форум, на който жените почти липсват в предишни години.

Все повече отношението на производителите и дилърите на суперколи се променя - гледат на жените-клиенти много по-сериозно, търсят мнението им като на ценни потребители.

Клубът е инструмент за промяна на разбиранията, казва Джарви. Групата иска да покаже на жените, че не е задължително да са "украшения" на мъжете си, за да карат хубави коли - могат да постигнат същия успех с учене и здрава работа.

"Не е задължително да си готината мацка на предната дясна седалка до шофьора. Може да си готината мацка, която държи волана"

Студентката Ал Кетби казва, че членството и в "Газелите" е провокирало интереса на колегите й в университета, а някои от приятелките й също искат да си купят бързи коли.

"Когато видиш толкова много момичета да говорят за коли и да разбират от тях, това те кара да знаеш, че не си сама", казва тя.

 По CNN

Всичките управители на кипърската "Олимпик" българи!

"Едноличен собственик на застрахователната компания е испанецът Диего Гонзалес Алонсо. Той по никакъв друг начин не е свързан с България и с нашия регион."

Думите са на зам.-председателя на КФН Ралица Агайн, която вчера се опита да потуши напрежението около фалиралата кипърска застрахователна компания, завлякла стотици хиляди български шофьори със застраховка "Гражданска отговорност" там. 

Но не успя - в полунощ всички застраховки на компанията станаха невалидни, а гневни шофьори излязоха на протест пред Народното събрание.

Да, фирмата е регистрирана в Кипър, собственикът е цитиран. Но дали нещата приключват дотук?

Дали няма връзка с България? Има, поне според документите, налични в още съвземащия се от дошлия незнайно откъде срив на Търговски регистър. И хората не са случайни.

И докато дотук навява мисълта, че сме просто жертви, все пак е добре да погледнем и имената на управителите, които от началото до края са все българи.

Първият е Жельо Стойчев Христозов. Регистърът на "Биволъ" го свързва с: "Европейска брокерска къща" ООД и Здравноосигурителен фонд "ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД.

На 24 ноември 2011 г. на мястото на Христозов идва Крум Димитров Крумов. Регистърът на "Биволъ" показва връзките му с: "Би Кей Интернешънъл" ЕООД, здравноосигурително дружество "Планета" АД и застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД

На мястото на Крумов на 6 март 2012 г. идва Венелин Георгиев Манев. Фирмите, свързани с името му са:

- взаимозастрахователна кооперация "ДОБРУДЖА-М-ЖИВОТ К";

- "ВЕМА - КОНСУЛТ" ЕООД;

- здравноосигурително дружество "ПЛАНЕТА" АД;

- многопрофилна болница за активно лечение "ТРАКИЯ" АД;

- "Фокус пропърти" АД;

- застрахователно дружество "Добруджа" АД

В "Планета" освен имената на Крумов и Манев са и на: Пламен Любомиров Ценков, Румън Гълъбинов Гълъбинов, Илия Петков Данов, Николай Михайлов Полинчев, Стефан Христов Софиянски, Дилян Никифоров Петров, Лазар Георгиев Георгиев, "КЛЕНМЕЙ ЕНТЪРПРАЙСИЗ ЛИМИТИД", Стефан Христов Стругаров, Константин Николаев Алексиев, Иван Стефанов Цандев, ЗК "Олимпик", Светла Ангелова Христова, взаимозастрахователна кооперация "Добруджа-М-живот".

След Манев начело на т. нар. български клон на кипърското дружество застава Ивайло Василев Пеев. Той оглавява компанията на 12 септември 2006 г. Фирмите, които излизат срещу името му, са:

-  ИД ИНЖЕНЕРИНГ 2007 ООД;

- МОБИ ТЕЛ ООД;

-  ПРО ИНШУРЪНС ЕООД;

Последният управител преди фалита е Пелагеа Теодосиева Евтимова, заменя Пеев през септември 2017 година. Нейното име се свързва и с "Фокус пропърти" АД от регистрите.

На тази дата: 18 август 1917 г. Пожар в Солун оставя близо 80 000 души без дом

Солунският пожар е едно от главните събития в историята на град Солун, което значително променя облика на града. Пожарът бушува в течение на 32 часа, започвайки на 18  август 1917 година и унищожава 9500 къщи на площ над 1 km2 като оставя без покрив около 79 000 жители на града (от общо население 271 000), повечето от които в турските и еврейските части на града. Изгарят ценни исторически и археологически паметници, включително раннохристиянската базилика "Свети Димитър“. 

Една от основните причини за бързото разпространение и разрастването на пожара е силният вятър вардарец, който бушува по това време. Пожарът спира през нощта на следващия ден - 19 август.

Територията, унищожена от пожара, е възстановена по нов проект, който превръща Солун от средновековен в съвременен град. Правителството вместо бързо да построи наново разрушените сгради, назначава френския архитект Ернест Ебрар да изработи нов дизайн на градоустройствения план на Солун с оглед възстановяване на разрушеното и бъдещо разширение на града. 

Някои от идеите на Ебрар още могат да се видят в Солун, като например площад "Аристотел“, но някои мащабни планове така и не са завършени, заради липса на средства.

Вицове - само сока, август 2018 г.

От днес Гражданската отговорност се предлага на талончета за търкане: който изгори, купува отново.

***

Бай Пешо беше силно разочарован след като разбра, че Ариана Гранде не е промоционална разфасовка от 3 литра бира...

***

Ако твърдите, че трудът е песен, значи нищо не разбирате от музика...

***

- Питието определя съзнанието.

***

- Никой не е застрахован! - застрахователна компания „Олимпик.“

И сайтът на Министерството на правосъдието... изчезна

Сайтът на Министерството на правосъдието... изчезна тази сутрин. Това се случва само дни, след скандала със срива на Търговския регистър. Агенцията по вписванията, към която е регистърът, е на подчнинение именно на правосъдното министерство.

В петък сутринта интернет страницата на институцията даваше грешка. На екрана се изписва съобщение, че сайтът не е достъпен, както и че възможните причини за това са прекъсване на интернет връзката към сървъра, на който е домейнът, липса на достъп до сървърите или ограничен такъв от администраторите.

На тази дата: 17 август 1998 г. Бил Клинтън признава за Моника Люински

1998 г. президентът на САЩ Бил Клинтън признава, че е имал „неподходящи физически взаимоотношения” със стажантката от Белия дом Моника Люински. Извънбрачната афера и нейното шумно разследване водят до процедура по импийчмънт на държавния глава. След 21-дневен процес в Сената, Клинтън е освободен от всички обвинения, включително лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието.

Историята започва през 1995 г., когато Люински, току-що завършила колежа „Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този период датира и тяхната сексуална връзка. След като техните взаимоотношения започват да се охлаждат и Моника напуска Белия дом, за да работи в Пентагона, тя споделя на своята приятелка и колежка Линда Трип подробности за аферата си с президента. Трип обаче записва телефонните им разговори и ги изважда наяве, когато разбира, че във връзка с казуса „Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, в която отрича всякакви взаимоотношения с Бил Клинтън.

Записите попадат при Кенет Стар, който разследва държавния глава по редица обвинения - Скандала Уайтуотър, Файлгейт и Травългейт. Новината за аферата „Люински” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 г., а на 21 януари излиза публикация във „Вашингтон Поуст” и скандалът избухва с пълна сила. Клинтън отрича обвиненията, но поради шумния медиен отзвук историята не може да се потули и Белият дом настоява за обяснения.

На 26 януари, видимо притеснен, президентът дава пресконференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена реч и напълно отрича сексуалните си взаимоотношения с Люински. Първата дама Хилари Клинтън публично подкрепя своя съпруг по време на скандала и заявява в телевизионно предаване, че целият компромат всъщност е част от крупен план за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в сила от деня на встъпването му в длъжност.

В последвалите месеци широко се спекулира дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятствал правосъдието, но не могат да се приведат сигурни докзателства освен записите, тъй като Моника отказва да коментира аферата.

Събитията са катализирани, когато на 22 май 1998 г. федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли с.г. Люински най-накрая признава за сексуалната връзка с президента, като осигурява на Кенет Стар и доказателството за нея - прочутата синя рокля с петна от семенна течност по нея.

На 17 август президентът Клинтън прави самопризнание пред съдебни заседатели, че е имал „непристойни физически взаимоотношения” с Моника Люински. Същата вечер той прави и телевизионно обръщение, в което заклеймява връзката си със стажантката като грешка. Той обаче не се признава за виновен за умишлено подвеждане на публиката, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът „сексуални взаимоотношения” изключва пасивния аспект на оралния секс. А погледнато от тази гледна точка, той не следва да бъде обвинен в публична лъжа за отношенията си с Люински.

След събирането на още доказателства, Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен 90 000 долара. След 21-дневен процес - на заседание на 12 февруари 1999 г. Сенатът отхвърля предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. с 55 гласа „невинен” срещу 45 „виновен”.

Вицове - само сока, август 2018 г.

- Госпожо, от къде синът ви е наследил тази жажда за знания ?

- Знанията - от мен, а жаждата - от баща си ...

***

Научих се да готвя. Сега се уча да ям, това което готвя, ама не е лесно.

***

В Русия обявили нов празник "Ден на трезвеността". Хората са в шок, защото не знаят как да го отпразнуват.

***

- Кое е общото между чалгар и индийска кобра?

- И двете почват да се клатят, когато пред тях има циганин с кларинет.

***

Снощи менюто беше 6 степенно - 5 ракии и салата...

Мадона е на 60 и продължава да не й пука какво мислите за нея

Много е възможно ако сте сред децата на 80-те и 90-те сред дискографията ви да е и албумът с ремикси на Мадона "You Can Dance". Обложката на албума е почти незабравима заради яркочервения си цвят и директният, дързък поглед на певицата.

Не погледът обаче е причината тази жена да е на върха на славата вече толкова години.

Мадона е най-добрият алхимик на музикалната сцена.

Умее да взима някои от най-разпознаваемите символи на популярната култура и да ги смесва, докато постигне неповторимия си образ.

Добри примери за това са косата и стилът, взаимствани от Мерилин Монро, или бляскавите облекла и аксесоари, характерни за диско ерата. А след като получи желания резултат, Мадона много бързо успява да го осребри.

Разбира се, критиците на изпълнителката далеч не са на такова мнение. Според тях тя е певица с посредствени гласови данни, която просто умее да се продава добре като продукт.

Въпреки това (или именно затова) Мадона е като шаман на музикалната индустрия, който непрекъснато мени вида и формата си.

Външният й вид мутира в зависимост от това какво точно иска да покаже и да внуши на публиката. Тя връща на мода хипи шика от 60-те с "Ray of Light". Пак тя си присвоява типичния за афроамериканските drag queen стил във "Vogue" и садо-мазо вида в "Human Nature".

И това са само малка част от метаморфозите в над 35-годишната й кариера.

Общото между тях е, че с всеки свой опит Мадона руши консервативните концепции за това какво е приемливо, прилично и красиво. Черният Исус Христос в "Like a Prayer" не е нищо повече от началото на безкрайните й провокации.

Следва турнето "Crusifiction" (Разпятие), а през 1990-а в Торонто е заплашена с арест заради това, че на сцената симулира мастурбация. На музикалните награди на MTV през 2003-а за по-малко от 2 минути целува последователно и Бритни Сипърс, и Кристина Агилера.

Но може би най-предизвикателната метаморфоза, тази, която изпълнителката не може да контролира напълно, е тази на стареенето си. Може и да твърдим, че годините са просто цифра все по-шумно с всяка изминала година, или да казваме, че сме на толкова, на колкото се чувстваме. Нека не забравяме и фрази като "Животът започва на 40" или "60 са новото 40".

Какво означава всичко това за Мадона, която на 16 август навършва 60 години?

Дори в далечната 2005-а, когато излиза "Confessions on the Dancefloor" тя се сблъсква със стандартите на поп индустрията, които често комбинират сексизма и така наречения "ейджизъм" - дискриминация по възраст.

Видеото към сингъла "Hung Up" показва Мадона, която загрява на дансинга в розово изрязано трико. Клипът бързо се сдобива с редица пародии - от бременни жени до актрисата Наоми Гросман. Те сами по себе си не са признак на мизогиния и дискриминация. За сметка на това ясен признак на дискриминация е вотът, че клипът към "Hung Up" е "Най-несексапилният за годината" според музикалния сайт Muzu.tv.

Със сигурност има нещо притеснително във факта, че Мадона може да бъде критикувана по този неприятен начин, докато таблоидът The Sun хвали невероятната форма, с която 64-годишният Дейвид Хаселхоф се е сдобил напоследък и тръби как Ричард Гиър "още си го може", когато е изловен от папараци с 31-годишното си гадже.

Поп културата гледа на този тип мъже с адмирации и възприема видимите признаци, че остаряват, като символ на изтънченост.

Никой не им казва да се скрият някъде далеч от очите на публиката, както се е случвало с Мадона.

Тя обаче отказва да слезе от сцената току-така. Оформя и моделира тялото си, показва го, вместо да го скрие под някоя широка дреха. Не се притеснява от изрязаните тоалети или от това да позира с разтворени крака за кампанията на луксозна марка кожени изделия. Провокацията е нейна запазена марка още от ерата на "Like a Virgin".

Изпълнителката е над бурите в социалните мрежи, които се опитват да я критикуват и унижават след всяка нейна спорна изява и не пропуска да напомни, че основната причина за дискомфорта у критиците й е липсата им на потенциал да видят отвъд елементарните физически форми.

Мадона непрекъснато се противопоставя на съвременния, мейнстрийм вкус и се бори енергично срещу дискриминацията по раса, възраст, пол, сексуалност. Без нея нямаше да я има Лейди Гага и още много други, които щедро черпят вдъхновение от "Кралицата на попа".

Но Мадона си остава оригиналът по простата причина, че каквото и да направи, то може само да бъде изимитирано от по-младите.

По QZ

Вижте какви простотии споделя шефката на Агенцията по вписванията във Фейсбук

Фейсбук профилът на изпълнителния директор на Агенция по вписванията Зорница Даскалова прелива от фейк новини и откровени простотии.

Ето и подборка на по-забележителните проникновения на Даскалова, която вчера обясни срива на Търговския регистър, за който отговаря с думите "случват се такива неща".

 

Ген. Атанасов към Борисов: А бе, наглец! Всички знаели, че кипърската застрахователна компания била на скритите собсвеници от Бул инс

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов коментира случая с отнетия лиценз на застрахователната компания "Олимпик" и необходимостта над 200 хил. души да платят отново задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

В профила си във Фейсбук Атанасов коментира, че компанията е регистрирана в Кипър, но "скритите собственици са хората на Бул инс". Той прави паралел и с охранителната фирма "Аркус", която стана популярна около задържането на Митьо Очите:

Вчера Борисов между другото каза по повод измамата "Олимпик", че хората трябва да внимават, когато си избират застраховател.

А бе, наглец!

Ти /държавата/ си въвел ЗАДЪЛЖИТЕЛНА застраховка "Гражданска отговорност". Който кара без застраховка, го грози репресия от Органите. Пуснал си на пазара определени компании със законовото съдействие на държавата да събират пари за определени рискове. Народът, изпълнявайки закона, си плаща. И сега им казваш: платете пак! При условие, че всички в държавата са знаели, че компанията е регистрирана в Кипър, но скритите собственици са хората на Бул инс! Което още повече означава, че измамата е известна на служби, КФН, М–во на финансите и т.н. И... тишина. Това като с охранителната фирма на Митьо Очите. Тя има лиценз от МВР за охранителна дейност макар всички да знаят, че е собственост на осъден за наркотрафик.

И сега 250 хил. измамени. От кого?! Защото очевидно тази измама е осъществена с мълчаливото съгласие на Държавата на Борисов.

В една парламентарна република това би трябвало да приключи със СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН за обезщетяване на увредените от бездействието на държавата и задължителна ОСТАВКА на министъра на финансите!!!

Новата религия на богатите и известните

Когато 24-годишният Джъстин Бийбър обявява годежа си с 21-годишната манекенка и дъщеря на Стивън Болдуин - Хейли, първото, което певецът посочва в профила си в Instagram, е общата им вяра. Там Бийбър казва, че "Иисус чрез Светия дух ще ги води през всяко решение, което вземат".

Освен това допълва, че "Точният момент е дар от Бога", защото се сгодява за Хейли в седмия ден на седмия месец, а числото седем е символ на съвършенството. Ако не вярвате - проверете в Google.

Всъщност дори и без справка с търсачката одата на Бийбър напомня на 12,8 млн. фенове, харесали постинга му, за неговата отдаденост към специален клон на евангелистката църква.

През последните няколко години певецът е чест посетител в църквата "Хилсонг" - мегаразклонение на Петдесятничеството, основано в Австралия от през 80-те години на XX-ти век. Впоследствие през 2010-а е пренесено в САЩ от пастор Карл Ленц, който повече напомня на рок звезда, отколкото на свещеник.

Ленц носи бъбрековидни хипстърски очила и модерни дрехи. Съпругата му е стройна блондинка с перфектен външен вид. Пасторът е възприеман за личен ментор на Джъстин Бийбър, докато Лаура Ленц от своя страна е близка с Хейли Болдуин.

Хейли също често присъства на проповедите в "Хилсонг". Преди нея Бийбър води няколко други свои бивши приятелки на неделните проповеди и често пише за Ленц в профилите си в социалните мрежи. Освен тях на богослуженията могат да бъдат видени Крис Прат, сестрите Дженър, Селена Гомез, спортисти, музиканти...

А "Хилсонг" не е единствената църква с нарастващо влияние сред богатите и известните, които търсят начин поне малко да изкупят греховете си.

Има няколко ориентирани към младите, следващи Петдесятничеството мегацъркви, сред които основаната от пастор Чад Вийч "Църква на Зое" и основаната от пастор Рич Уилкърсън-младши "Църква на Ву" в Маями. Уилкърсън е свещеникът, който жени Ким Кардашиян и Кание Уест на пищната им сватбена церемония.

Тези стилни и приятно изглеждащи евангелисти създават нова религиозна организация в Холивуд, в която всички са готини и небрежни.

Всички носят ежедневно облекло и танцуват на християнски поп-рок, но всъщност вярата им е наследник на традиционното Петдесятничество. Във всяка от модерните църкви фокусът е върху кръщенето, даренията за изкупване на греховете (има вече мобилни приложения за целта) и Библията.

Но интерпретацията на Библията от петдесятните не е нещо, което милениалите ще чуят с радост.

Медиите често оспорват възгледите на Ленц, Уилкърсън и Вийч по отношение на абортите и равноправието между половете - неща, срещу които петдесятните са твърдо против. Готините пастори от своя страна предпочитат да не зачекват неудобните теми, за да не отблъснат почитателите си.

По-рано през тази година New York Times пита Вийч какво е мнението му за абортите, а той отговаря, че не желае да говори за политика. Все пак допълва, че в края на всеки Божи ден е "човек на Библията", каквото и да означава това. Уилкърсън е също толкова уклончив, когато се стигне до вижданията му по социални проблеми.

На въпроса какво мисли за еднополовите бракове, той казва, че не обича еднозначни изказвания. Под натиска на журналистите Ленц споделя, че абортът и хомосексуалната ориентация са грехове, но всички грешници са добре дошли в църквата му.

Напук на тези двусмислици хиляди стилни млади хора избират да следват пасторите и да даряват на църквите им.

Ленц може само да благодари на Бийбър - изпълнителят е направил за "Хилсонг" толкова, колкото Том Круз е дал на сциентологичната църква или Мадона - на Кабала. Всеки път, в който някоя знаменитост се снима по време на проповед на "Хилсонг" или "Зое", все повече звезди и обсебени от тях фенове се присъединяват.

Последователите на Карл Ленц в Instagram са над 620 хил. Той е най-известен като духовен гуру на Бийбър, но всяка неделя на проповедите му се събират около 8 хил. души. Ленц е на чело на "Хилсонг" в Ню Йорк. На 39 години е, баща на три деца. Популярен е сред почитателите си заради поп-рок песните за поклонение и непринуденото си поведение. По време на свое турне Селена Гомез пее някои от песнопенията на Ленц пред многохилядната си публика.

Едно от нещата, които според "Хилсонг" са напълно в реда на нещата, е преследването на материално богатство. Това прави църквата особено популярна сред звездите. Пасторите не се обричат на скромен живот и водят живот, близък до този на поп знаменитостите, пред които проповядват. Самият Ленц е фен на Louis Vuittone и Yves Saint Laurent.

Пасторът покръства Бийбър през 2014-а и опрощава греховете му. Церемонията се провежда в джакузито на баскетболния играч на NBA Тайсън Чандлър.

Миналата година певецът прекратява турнето си, за да се съсредоточи върху душата и съществуването си, а Ленд поема ролята на негов "втори баща". След това пасторът предлага на Джъстин и тогавашната му приятелка - Селена Гомез, консултация как да закрепят връзката си. Неуспешно.

Под духовната опека на Ленц попадат и куп други знаменитости. Кендал и Кайли Дженър са редовни посетители на "Хилсонг". Ник Джонас и Приянка Чопра са го избрали за свещеник на сватбата си. Чад Вийч и "Църквата на Зое" също е любимец на звездите.

Той е фен на социалните мрежи и твърди, че Instagram крепи църквата му.

Модерните версии на евангелистките църкви не се приемат еднозначно обаче.

Звездите и Поколението Z ги обичат, защото им дават възможност да се чувстват вярващи и да изкупват греховете си с колосални дарения. Други критикуват модерните пастори и са на мнение, че те злоупотребяват с по-наивните си последователи и пробутват "дизайнерска религия" за някой долар в повече.

Според Ленц "Исус е най-добрият пример, тъй като е бил приятел с грешниците".

По The Cut