1957 г. СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2”. На борда се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита. Мисията е без завръщане, така че Лайка може да се счита и за първата известна жертва на космическите полети.
Спътниците са изстреляни от космодрума Байконур с ракета-носител „Спутник”. Сателитът съдържа няколко отделения за радиопредаватели, телеметрична система, програмиращо устройство, система за регенерация и температурен контрол на кабината, и ред научни инструменти.
Техническите и биологични данни се предават посредством телеметричната система, която изпраща данни на Земята посредством 15-минутни сеанси за всяка орбита. Два фотометъра на борда на спътника измерват слънчевата радиация (ултравиолет и рентген), както и космическите лъчи.
След достигане на орбита връхният конус се отделя успешно, но Блок А на апарата не успява да се отдели както е планирано. Това възпрепятства нормалното функциониране на системата за термичен контрол. Освен това част от изолацията се откъсва и температурата във вътрешността на апарата достига до 40 градуса Целзий. Счита се, че поради това Лайка оцелява само няколко часа след старта, вместо 10 дни както е планирано.
Любопитен факт е, че истинската причина и време на смъртта на Лайка не са оповестени чак до 2002 г. Вместо това се твърди, че кучето загива в резултат на привършване на кислорода или (както СССР настоява) тя е подложена на евтаназия преди да привърши кислородът. Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя и пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в Космоса.
За да се адаптира кучето към ограниченото пространство на малката кабина на „Спутник-2”, то било държано за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Освен това кучета били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало да свикнат с шумовете на кораба.
Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита на 31 октомври 1957 г. - четири дни преди старта на мисията. Температурата на площадката за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа контейнера на Лайка топъл. Двама асистенти непрекъснато наблюдавали Лайка преди полета.
Малко преди изстрелването козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.
Тясната кабина на „Спутник-2” позволявала на кучето да лежи или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в кабината превиши 15°C.
Сензорите показват, че по време на изстрелването, стойностите на пулса й били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние. След достигането на безтегловност, те намалели, но това отнело три пъти повече време, отколкото при тестовете на земята, явен показател за стрес. Данни, че Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета. По план Лайка е трябвало да бъде умъртвена с храна след 10 дни.
Постепенно орбитата на „Спутник-2” се снижава, той навлиза обратно в плътните слоеве на земната атмосфера и прекратява съществуването си на 14 април 1958 г., 162 дни след изстрелването му.
Разправят, че кучето е най-добрият приятел на човека…Надявам
се, че този голям ротвайлер без намордник тича след мен, за да разбере как
вървят нещата.
