Парламентът гласува оставката на Валери Симеонов, като вицепремиер

Парламентът трябва да гласува рокадата в кабинета покрай оставката на вицепремиера Валери Симеонов и замяната му на поста от началника на кабинета му - юриста Марияна Николова.

Промените в състава на Министерския съвет бяха внесени вчера вечерта от премиера Бойко Боризов, след като в продължение на близо 6 часа протекоха преговори в коалицията на Обединените патриоти. Тяхнта среща премина без официално изявление.

Такова трябва да направи вицепремиерът в оставка Валери Симеонов преди заседанието на Министерския съвет тази сутрин.

Очаква се Симеонов да се върне в парламента, което означава, че Миглена Александрова от "Атака" трябва да освободи мястото. Това ще доведе до преразпределение на силите в Обединените патриоти така  - 7 за „Атака”, 9 за НФСБ и 11 за ВМРО.

Карикатурите на Краси

Краси Петров рисува специално за блога.

На тази дата: 21 ноември 1916 г. корабът-близнак на „Титаник” потъва в Егейско море

1916 г. корабът-близнак на „Титаник” - лайнерът „Британик”, попада на мина в Егейско море и потъва. От 1300 души екипаж и пасажери, които били на борда на най-големия кораб във флота на британската корона, загиват 30.

Историята на „Британик” тръгва от корабостроителницата „Харланд и Волф” в Белфаст. След потъването на „Титаник” компанията собственик „Уайт стар лайн” укрепва допълнително другите два луксозни лайнера „Британик” и „Олимпик”. Корпусът става двоен, подсилват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават 15. Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 м корабът изглежда още по-голям и могъщ от „Титаник”. Предназначен е за гражданско плаване, но на 13 ноември 1915 г. Адмиралтейството го реквизира и го превръща в болница.

Пребоядисан в бяло, с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име  „Кораб болница на Нейно Величество”. Начело на командването е капитан Чарлс Бартлет.

След пет успешни курса до Близкия Изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик” отплава на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14.23 ч. на 12 ноември 1916 г. Пет дни всичко се движи в обичайния ритъм, но на шестия нещата се обръщат. На 21 ноември сутринта корабът доближава гръцкия остров Киа.

В 8.12 ч. мощна експлозия разтърсва „Британик”. По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика. Медиците се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ. От мостика той вижда отлично пораженията - става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с вода.

Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация. За минути положението на кораба е същото, каквото при „Титаник” един час след сблъсъка с айсберга.

Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие ¬ да доближи кораба до брега. В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Няколко стюарди обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8.30 ч. започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение. Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня.

Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато „Британик” се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески витлата спират и хората са спасени.

В 8.35 ч. капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9.07 ч., само 55 минути след експлозията, „Британик” потъва. Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Сега разбирам защо не пускат пътници
в кабината на машиниста на влака.

Две са думите, които се произнасят най-гръмогласно - "ГОРЧИВО" и "ЗАЕТО!"

***

Светът се състои от протони, неутрони, електрони и галфони... общо казано.

***

- Дадох на кучето си да опита бира. Сега всеки ден му давам, пропи се.

- Не му давай тогава.

- Не мога, хапе копелето...

***

Общото между автомобила и мъжа е, че виждаш недостатъците им... чак когато легнеш под тях!

***

Някак... не е прилично всички да сочат с пръст премиера ни... И то със средния...

На тази дата: 20 ноември 1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило

1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило. 54-годишният руснак е известен като „Канибала от Ростов”. Обвинен е за изнасилването и убийството на 53 души, предимно деца, за периода от 1978 до 1990 г.

По време на детството на Чикатило в Украйна се ширел канибализъм, вследствие на глада и колективизацията. Той се справял добре в училище. След като завършил военна служба през 1960 г., работил като телефонен инженер. През 1971 г. става учител в Новошахтинск, но постоянно се мести от училище в училище заради оплаквания срещу него.

През 1978 г. Чикатило се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно е даден под съд. Той е заставен да направи самопризнания чрез изтезания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива до 1981 г., но през 1982 г. жертвите му са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като заговаря по автобусни спирки и железопътни гари избягали от дома си деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява четирима души.

След като са открити шест тела от общо 14 изчезнали, московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон е изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който да води разследването. Фетисов съсредоточава търсенето в района около Шахти и назначава Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област.

Разследването се концентрира върху умствено неуравновесените и известни сексуални престъпници, като постепенно да ги задържа, разпитва и изключва от списък на заподозрените. Милицията все повече разширява периметъра на своето разследване. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията се отказва от този подход.

През 1984 г. жертвите вече са 15. Решено е да се усилят мерките - да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилно облечени милиционери на много обществени транспортни спирки. Чикатило е заподозрян заради съмнително поведение на една автобусна спирка в Ростов и е арестуван. Установено е, че той е заподозрян и за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време.

Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не е достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като прекарва три месеца в затвора.

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск и се изтегля в сянка. През август 1985 г. умъртвява две жени по отделно. Следва затишие до май 1987 г., когато убива младо момче, после убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията пак засилва охраната по железопътните гари около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти.

Отново следва продължителна пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило осакатява и убива Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи.

На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Съдебният процес срещу него се провежда на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!”. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Разстрелян е на 14 февруари 1994 г.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

В село Дебрен издигнаха сграда над дере.

Влиза човек в автосалон и казва:

- Искам такава кола, която не просто да върви, ами да лети направо. Да е суперманеврена, с голяма вместимост, с отлични спирачки...

- Приятел, на теб май ти трябва маршрутка!

***

Всеки вика "вали сняг", а в Перник до първите 30 сантиметра му викат слана...

***

- Знаеш как е в живота, когато една врата се затвори, друга се отваря...

- Знам, знам... Имал съм такъв проблем с Москвича...

***

В корупционните схеми, даже и да хванат големите риби, почват да ги чистят от опашката!

***

- Малеее муцкааа, какъв як грим! Китосала си се като краден камион…. Не ти ли тежи?

Видеофакт: Динко към восъчната фигура на Меркел: Малко ли ти помогнах, ма, будала?!

"Ловецът на мигранти" Динко Вълев отново напомни за себе си с колоритно видео, в което говори на восъчна статуя на Ангела Меркел.

Действието се развива в музея на "Мадам Тюсо" в Амстердам, а ямболията иска обяснение от германския канцлер, защо не е получил благодарност от нея, заради заловените бежанци.

"Да знаеш колко бежанци ти спрях! Ако си благодарна, един медал да ми дадеш, да ме сложиш тука и аз да съм до тебе... Едно благодаря не каза!", казва във видеото Динко и отсича в заключение:  "Малко ли ти помогнах, ма, будала".

На тази дата: 19 ноември 1703 г. поставено е началото на мистерията за Желязната маска

1703 г. поставено е началото на мистерията за Желязната маска със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. Историята постепенно се раздухва, добавят се различни детайли, докато накрая изпод перото на Волтер се превръща в истинска легенда.

На 4 септември 1687 г. (по време на управлението на Луи XIV) едно апокрифно ръкописно издание оповестява, че офицерът дьо Сен-Мар е отвел по заповед на краля един затворник в укреплението на остров Света Маргарита в Прованс.

Тайнственият затворник се споменава за втори път в книгата „Тайните мемоари за историята на Персия” (издадена в Амстердам през 1745 г. от анонимен автор), в която се описват политически интриги и реални личности от двора на Луи XIV като действието е пренесено в Персия и имената на героите са скрити зад персийски псевдоними. В „Мемоарите” се посочва, че този затворник е не друг, а самият граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но истината е, твърди книгата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Волтер превръща историята в легенда посвещавайки на Човека с желязната маска една част от глава XXV на „Векът на Луи XIV”, публикуван през 1751 г. Твърдейки, че той е затворен през 1661 г., когато умира Мазарини, Волтер пръв споменава една подробност, способна да разбуди въображението на читателя - долната част на маската на затворника била снабдена със стоманени пружини, които му позволявали да се храни без да я сваля, и добавя също, че на тъмничарите им било наредено да го убият, ако разкрие самоличността си. Добавя също, че към затворника се отнасяли с изключителен респект, свирели му в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела.

Известно е, че затворникът е пристигнал в Бастилията през 1698 г. с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на Луи XIV. Това също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило на 18 септември 1698 г.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Балет "Спящата красавица"
в Македония.

Тя така страстно му каза "Здравей", че един щъркел застана на стартова позиция.

***

Много мразя общите профили. Ти поздравиш жената... а от там ти благодари мъжът ѝ.

***

- Петре, на твоите години Александър Велики е владеел половината свят!

- Така е г-жо, но е учил при Аристотел, а аз...

***

Две блондинки:

- Представяш ли си муцка, сега, да дойде един богат бизнесмен и да ми даде 50 000$...

- А защо не един милион?

- Един милион е нереално...

***

Неопитна алкохоличка смесила коняк Наполеон с водка Кутузов и усетила цялата тежест на войната от 1812 година...

На тази дата: 18 ноември 1307 г. Вилхелм Тел прострелва със стрела ябълка, поставена върху главата на сина му! Това послужило като знак за въстание

1307 г. Вилхелм Тел прострелва със стрела ябълка, поставена върху главата на сина му. Според легендите героят от швейцарския епос прострелял с арбалет ябълката, а после убил и австрийския управител на градчето Алтдорф Хермат Геслер. Това послужило като знак за въстанието, довело до независимостта на Швейцария от австрийското владичество на Хабсбургите.

Любопитен факт е, че всичко, което се знае за Вилхелм Тел всъщност е само легенда. Една от най-известните версии е, че скоро след отварянето на прохода Готард, когато властващите във Виена от 1273 г. Хабсбурги търсят начин за контрол над кантона Ури, а следователно и над трансалпийската търговия, е назначен негов нов управител Херман Геслер. По онова време непокорните планинци от Ури вече се били обединили със съседите си от кантоните Швиц и Нидвалден, подписвайки споразумение в местността Рютли и обещавайки си да се съпротивляват заедно на австрийското потисничество.

Геслер издигнал кол на площада в Алтдорф, столица на кантона Ури, и закачил на него шапката си, като заповядал всички, които минават покрай кола, да му се покланят в знак на уважение. С това преляла чашата на търпението.

Вилхелм Тел, селянин от близкото село Бюргелн, обаче не бил чул за заповедта. Той минал покрай кола с нахлупена шапка, без да се поклони. Геслер го заловил и му наложил изпитание. Заповядал му да стреля с арбалета си по ябълка, поставена на главата на сина му. Ако улучел ябълката, щял да бъде пуснат, но ако не успеел или откажел, той и синът му щели да бъдат убити.

Ръцете на момчето били завързани за кола. Тел затъкнал една стрела в колана си и една заредил в арбалета, прицелил се, стрелял и улучил ябълката. Геслер, впечатлен и разгневен, попитал за какво е втората стрела. Тел го погледнал в очите и отговорил, че ако първата стрела случайно улучела сина му, втората щяла да порази Геслер.

За тази дързост Тел бил арестуван и осъден на доживотен затвор в тъмниците на замъка в Кюснахт, намиращ се на североизток от Люцерн. За тази цел трябвало да се преплува голямо езеро с лодка. По време на продължителното пътуване се развихрила силна буря над езерото и австрийските гребци, които не го познавали, започнали да молят Геслер да освободи Тел, за да ги насочва към безопасен залив. Геслер отстъпил и Тел умело повел, маневрирайки с лодката близо до брега, после скочил върху една плоска скала и едновременно с това бутнал лодката обратно в бурните води.

Твърдо решен да довърши започнатото и да използва втората стрела, той бързо поел по брега към Кюснахт. Геслер и спътниците му успели все пак да пристигнат там и тръгнали по тъмната алея Холегасе към замъка. Тел изскочил от тъмнината, изстрелял стрелата в главата на тиранина и изчезнал отново в гората, за да се върне в Ури.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Мики Маус става на 90 години.

Две приятелки си говорят:
- Муци, моят гинеколог е страшен пич!

- Ама женен ли е?

- Не знам... не усетих халка да ти кажа!

***

- Имаш ли снимка на твоите близначета?

- Да, ето.

- Но тук е само едното.

- Е, то другото е същото.

***

Най-слабо стресиращата професия е тази на сапьора - или си свършил работата идеално, или просто това вече не е твоя работа...

***

Жените разчитат на козметиката... мъжете на алкохола... Важното е любов да има.

***

Приятно е, когато сутрин те чакат у дома. Кучето се радва... жената лае...

На тази дата: 17 ноември 1950 г. 14-ият Далай Лама е ръкоположен за държавен глава на Тибет.

1950 г. Тензин Гятсо - 14-ият Далай Лама, е ръкоположен за държавен глава на Тибет.

Тензин Гяцо (Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо) e роден на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога.

През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.

Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той има двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са включени „петте големи науки”: логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия) и „петте малки науки”: поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност.

През 1949 г. комунистите на власт в Китай отхвърлят независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за да освободят населението на робството на теокрацията. През 1950 г. 15-годишният настоящ Далай Лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание.

От изгнание Далай Лама Тензин Гяцо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 г. той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 г. заявява, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция.

Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

На 17 ноември 1950 г. със специална духовна церемония роденият на 6 юли 1935 г. Тензин Гяцо е ръкоположен като 14-и Далай Лама. С това той става духовен и държавен глава на Тибет. Тензин е роден в християнско семейство, а когато е избран за  Далай Лама е едва на 13 години.

Будистите вярват, че Далай Лама е една и съща душа, която се преражда в различни личности. След дълга серия от духовни изпитания те определят кой е новото превъплъщение. Преди да бъде избран за 14-и Далай Лама във все още юношеска възраст Тензин се изправя пред сериозно изпитание - комунистическото правителство на Китай, което окупира Тибет и го провъзгласява за своя територия.

През следващите девет години Негово светейшество търси мирно решение на кризата, но е принуден в крайна сметка да потърси убежище в Индия. В индийския град Дхармасала той оглавява тибетско правителство в изгнание. По време на т.н. Културната революция хуйвенбините разрушават много тибетски манастири, а монасите са преследвани, затваряни и измъчвани.

Макар и намиращ се в изгнание, Далай Лама не престава да изобличава политиката на Китай. С мирни средства той преследва неуморно целта си - връщането на автономията на Тибет. Негово светейшество отправя множество апели за освобождението на родината си, а делото му среща подкрепа от страна на много политици, видни личности, интелектуалци и институции от цял свят. На 10 декември 1989 г. Далай Лама е удостоен с Нобелова награда за мир.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Ноември е! Коледната украса в хола вече не учудва гостите толкова много!

***

Не мога да разбера, защо за гола жена казват, че си показва прелестите, а за гол мъж, че си показва срамотиите?

***

Мъж на преглед при Психолог.

- Какво работите? - пита лекаря.

- Автомонтьор съм.

- Добрее. Легнете под кушетката и се отпуснете!

***

Най-голямата грешка в любовта е... да предложиш сърцето си на някой, който има нужда от мозък...

***

Колебах се, дали да си пусна брада или мустаци. Накрая реших да си пусна шкембе...

Валери Симеонов подаде оставка

Вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка.

За оставката на Симеонов настоява протестът на майките на деца с увреждания, който продължава вече близо 30 дни.

Протестът започна заради изказването на Симеонов за "кресливи жени" с "уж болни деца" по адрес на майките на деца с увреждания.

Под политически натиск Симеонов половинчато се извини на майките, но те отказаха да приемат извинението му и се зарекоха да протестират, докато той не подаде оставка.

Никола Груевски е избягал с унгарска дипломатическа кола

Бившият македонски премиер Никола Груевски е избягал от страната си с унгарски дипломатически автомобил, като е преминал през територията на Албания.

Това беше съобщено от полицията в Тирана, след като унгарските власти първоначално отрекоха да имат намеса в изчезването му.

Никола Груевски се е намирал в автомобил с номера CD 1013A, се казва в съобщението.

От Черна гора също потвърждават, че Груевски е влязъл на територията на страната на 11 ноември, като е преминал транзитно и е пресякъл границата в същия ден. Оттам добавят, че всички законови процедури по случая са спазени.

Груевски беше обявен за общодържавно издирване от македонската полиция на следващия ден - 12 ноември, когато съдът постанови, че той трябва да бъде приведен към изпълнение на 2-годишната си присъда "лишаване от свобода".

На следващия ден Груевски се появи в профила си във Facebook, като обяви, че е поискал политическо убежище в Унгария заради заплахи срещу живота си. Унгарското правителство официално отрече да е осигурило съдействие за бягството му от Македония. Данните на албанските и черногорските служби обаче опровергават твърденията на кабинета на Виктор Орбан.

Фотофакт: Проходът Шипка сега

Лозан Панов: Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си

Изказването на председателя на ВКС Лозан Панов е направено пред форум, организиран от Съюза на съдиите в България!

Скъпи колеги, драги гости,

Дванадесет години след присъединяването на България към ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който е хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го е попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите мостове на илюзиите.

Защото да се твърди, че българската съдебна система е постигнала независимост, означава, че:

1. съдът е независим арбитър, а не орган за борба с корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното производство;

2. съдът, а не прокуратурата е този, който казва със своя акт дали е осъществено или не едно престъпление;

3. дългът на всеки съдия изисква той да стигне до обективната истина независимо от действията и бездействията на страните;

4. в търсенето на обективната истина съдът се явява онзи независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело;

5. съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес;

6. разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да "мине" успешно през съда;

7. прокуратурата не работи поръчково;

8. не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметките и чрез "услугите" прокуратурата да започва наказателно преследване, което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост;

9. основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в основните стълбове на наказателната политика;

10. не се създават алтернативни институционални конструкции, които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в орган за осъществяването на репресии;

11. политиците не се стремят да налагат зависими хора на най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си.

Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното - съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:

1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани.

2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.

3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система.

4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол.

5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.

6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички, преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста.

7. Магистрати начело с председателя на ВКС и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре.

8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.

9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".

10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд.

Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина. И нека бъде тишина.....Която се разчу чак в Брюксел.

В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено вървим.

Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина; която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ, то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се! Затова нека не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните. Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва:

"Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб."

Вие избирате от кои да бъдете.

Министри, кмет и чиновници слизат от колите днес, за да дават пример

Очаква се днес държавни служители, начело със столичния кмет и членове на правителството да оставят служебните си автомобили и да ползват обществения транспорт.

Инициативата "Ден за по-чист въздух" ще се проведе днес в София, а от общината призоваха столичани да последват примера им и да сляат от колите си.

Целта на кампанията е да бъдат привлечени колкото се може повече хора, които да променят ежедневните си навици – като отказ от автомобили, разделно събиране на горими отпадъци, преминаване на екологично отопление и така да подпомогнат подобряването на качеството на атмосферния въздух.

Днес парламентът ще разгледа промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух.

На тази дата: 16 ноември 1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия

1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия. С времето това название се е превърнало в евфемизъм, условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете, извършено в края на 1480 г. в малкото селце Ла Гуардия в околностите на Толедо, Испания. Обвинен е мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължава след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.

Това е денят, както се твърди от векове, в който евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5-годишно християнско момче, което изтезават и убиват мъченически на кръст с трънен венец на главата.

Историята на инквизицията познава редица процеси, основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, както и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо.

Първият Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада, взема за повод Светото дете от Ла Гуардия в стремежа си да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ доказан повод и точно тогава му донасят за случая в Ла Гуардия.

Направен е оглед на местопрестъплението, разпитани са и свидетели. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани и признават всичко, което се иска от тях. Следствието по случая трае близо две години и завършва на 16 ноември 1491 г. с осъждането и изгарянето на клада на петима души извършители и съучастници.

След завършване на делото „Ла Гуардия” сред населението настава голямо брожение и пред обстойния и аргументиран доклад на Торквемада монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 г. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Момчето, жертва на злодеянието, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. През 1569 г. на местопроизшествието в Ла Гуардия на детето е издигнат паметник.

Едва през 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет, а на 1 април 1992 г. испанският крал Хуан Карлос I го сочи за правен акт без правна сила. Точно половин хилядолетие след едикта и откриването на Америка, кралят посещава мадридската синагога, искайки прошка за решението, взето от предшествениците му.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Добро утро

Докато навърши 40 години, всеки мъж си мисли, че има само един орган. След това почват да му се обаждат и други…

***

Идвал студ от Сибир... А пари от Емирствата кога?

***

За да се осъществи нормалният преход от слънчогледови семки към черен хайвер, трябва да се сменят поне три поколения...

***

Довечера мисля да направя полента, защото качамак ми звучи някак селски.

***

Надпис в тоалетната:

- Важното е не да бягаш, а да стигнеш навреме!