|
Бокаса |
Адолф Хитлер станал вегетарианец, защото се издувал от
газове. Преди това обаче обожавал да има на масата си гълъб, пълнен с дробчета
и шамфъстък.
Това разкрива книгата “Менюто на диктаторите: лошият вкус
или ръководство за развлеченията на тираните”, чиято поява във Великобритания
се очаква в края на година, разказва Би Би Си. Според изданието личният лекар
на Фюрера Теодор Морел опитвал да реши проблема с газовете му с помощта на 28
различни илача, включително странен екстракт, изготвен от фекалии на български
селяни.
Мао Цзедун обожавал месото, но бил истински мъченик на
тежкия си запек. “Ям много, отделям много”, обичал да казва той пред съратниците
си в началото на кариерата си. Години по-късно, пристигайки в СССР на визата
при Сталин, той изпаднал в ярост, защото не могъл да си изпразни червата. А и
тоалетните в Москва не били клечащи, с каквито бил свикнал.
Другарят Сталин, който имал желязно здраве, организирал
изтънчени издевателства над приближените си, като ги събирал на маса, огъната
от най-вкусните грузински блюда. Това се случвало на вилата му в Кунцево или по
време на почивките в Кавказ в резиденцията на езерото Рица.
Участниците в пиршествата
били принудени да се тъпчат
от полунощ до 5 ч сутринта, а също да танцуват и да вдигат
тостове. Алкохолът се леел като река. Никита Хрушчов по-късно разказвал, че на
тези пиршества царял страх и се сипели груби шеги. Гостите се наливали
дотогава, докато се превърнели в повръщащи опикани развалини.
Тито, когото до момента на скарването със Сталин също канели
на изтощителните вечеринки, успявал да издържи на тостовете, като умело
изплювал част от пиенето в ръкава на китела си.
Издател на книгата е “Гилгамеш пъблишинг”. Тя предлага на
читателите да се запознаят с най-жестоките диктатори на XX в. от неочаквана
страна - откъм кулинарните им пристрасия и стомашните им проблеми. Храната може
да влияе на настроението и в крайна сметка
на възгледите на
човека за света,
уверени са авторките Виктория Кларк и Мелиса Скот.
Без да се стараят да смекчат престъпленията на своите герои,
те са ги подложили на кулинарен анализ и се опитват да оценят някои от
човешките им качества през призмата на хранителните им вкусове, посочва Би Би
Си. И макар да не може да се заключи, че злодеянията и маниите за величие се
дължат на употребата на определен продукт или на наличието на определено
заболяване на стомашно-чревния тракт, някои изводи все пак може да бъдат
направени, смятат двете британки.
От книгата става ясно, че с възрастта много от авторитарните
управляващи са започвали да обръщат голямо внимание на употребата на екологично
чисти продукти. Първият севернокорейски управник Ким Ир Сен например ядял само
оризови зърна, отглеждани от специален институт, чиято единствена цел била да удължи
живота му.
Румънският комунистически ръководител Николае Чаушеску пък
дразнел чуждестранните си домакини с навика да яде само това, което сам си
носи.
ястие на
Бокаса:
човешко
фламбе с ориз
Лидерът на Югославия Йосип Броз Тито, приемайки Чаушеску на
гости в Белград, бил изумен, когато румънецът започнал да пие със сламка
зеленчуков сок и не се докоснал до твърдата храна.
Преобладаващата част от съвременните диктатори имат селски
произход, пишат авторките. Те са харесвали най-различни неща за ядене, сред
които и доста неочаквани блюда. Тито например, гощавайки с кралска щедрост
звезди на киното и естрадата, избирал за себе си пържена свинска сланина. А
Чаушеску често поръчвал да му правят рагу от кокошка, в което трябвало
да бъдат сложени всички
части от птицата, даже
ноктите и човката Португалският диктатор Антониу де Салазар
до края на живота си обичал сардини, които му напомняли за бедното детство. Той
често разказвал как е делил единствената рибка с брат си.
Много от тираните, както вече стана ясно, имали тежки
храносмилателни проблеми. През 1942 г. Бенито Мусолини бил прегледан от
германски лекар, който му поставил диагнозата хроничен запек. Каквото и да
правел, Мусолини бил много педантичен и винаги се хранел в дома си заедно с
жена си и петте си деца. Италианският фашист държал всичка на масата да са
седнали и готови при пристигането му.
Набивал суров чесън
с олио и лимон,
защото смятал, че така укрепва сърцето си.
Заклетият вегетарианец Хитлер веднъж се впуснал да разказва
на масата какво е видял в една украинска кланица с такива натуралистични
подробности, че част от гостите му не успели да задържат погълнатата храна.
Хитлер, Мусолини и Мао Цзедун били убедени, че огромните им
отговорности и причиненият от това стрес са причина за тежките им стомашни
проблеми.
Либийският диктатор Муамар Кадафи също като Хитлер страдал
от метеоризъм, но не обръщал никакво внимание на този проблем. Неговото любимо
ястие били либийските макарони с камилско месо и кускус.
Фердинанд и Имелда Маркос, управлявали с твърда ръка
Филипините, не пропускали да се гаврят с обкръжението си. Имелда например
карала висшите военни в страната да се преобличат в женски дрехи и в това
облекло да се появяват на тържествата за рождения ден на мъжа ѝ.
Тези забавления обаче не може да се сравнят с навиците на
Жан-Бедел Бокаса от Централноафриканската република, на Иди Амин от Уганда и
Франсиско Нгема от Екваториална Гвинея, които
според слуховете са
били канибали
Изданието все пак се въздържа да публикува рецептата за
човешко с ориз, фламбирано с джин, което готвачът на Бокаса трябвало да му
приготвя.
Водачът на червените кхмери в Камбоджа Пол Пот си хапвал
задушено, приготвено от смляното месо на кобра, фъстъци, лимонова трева и
джинджифил.
В книгата е обърнато внимание и на дегустаторите, които
трябвало да опитват храната вместо параноичните тирани, за да не би някой да
опита да ги отрови.
В екипа дегустатори на
Хитлер имало 15 момичета Храната попадала на масата на
водача на Третия райх единствено в случаите, когато всички те оставали живи 45
минути след дегустацията.
Синът на Саддам Хюсеин Удай бил пребит и хвърлен в затвора,
защото убил един от дегустаторите на баща си. Самият Саддам си падал много по
прясна риба, приготвена на барбекю на открито.
Николае Чаушеску вземал навсякъде при пътуванията си офицер
химик от Секуритате, който проверявал всички продукти в преносимата си
лаборатория.
В крайна сметка независимо от наличието на дегустатори,
химици, от нежаленето на средства, за да си удължат живота, всички тези
диктатори са напълнили гроба, повечето от тях - след насилствена смърт.
Книгата за любимите храни на диктаторите ще се продава във
Великобритания от 28 декември.