В нощта на 26 срещу 27 юли 1955 г. два български самолета
МиГ-15 свалят с ракета международен пътнически самолет по маршрута Лондон – Тел
Авив със спирки във Виена и Истанбул. Поваленият летателен апарат се разбива
северно от град Петрич, на няколко километра от границата с Югославия и Гърция.
Всички 51 пътници на борда и 7-членният екипаж загиват.
Това е първият случай в историята, когато военни изтребители
свалят пътнически самолет. И българското комунистическо правителство, и
засегнатите от инцидента други правителства възприемат трагичния случай като
провокация в разгара на Студената война.
През 1955 г. полетът „El Al Flight 402“ всяка седмица
изпълнява този маршрут, но в нощта на 26 срещу 27 юли самолетът се отклонява от
въздушния си коридор и навлиза на българска територия край Трън. Над България
прелита разстояние от общо 200 км, докато е свален малко преди да навлезе в
Гърция.
Никога не се установява защо летателният апарат се е
отклонил от предвидения му маршрут, след като излита в 3 часа през нощта от
летището във Виена и се отправя Истанбул. Израелските и българските разследващи
излагат съвсем различни мнения за инцидента, който се случва на фона на силно
усложнени отношения между Източния блок и Запада.
Какво се знае за инцидента
В малките часове на 27 юли самолетът от Лондон до Тел Авив е
засечен да прелита над Трън, като два военни самолета МИГ-15 излитат от
летището в Доброславци, за да го проследят. Военните изстрелват два
последователни предупредителни сигнала към пътническия самолет. По сведения на
двамата пилоти, самолетът първоначално се преструвал, че следва инструкциите. Според
тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко след това
внезапно се устремява към Гърция, опитвайки се да избяга от военните МИГ-ове.
Впоследствие обяснението на пилотите е оспорено, като се смята, че те са
придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на катастрофата, а
именно почти до границата с Гърция - предполага, че пътническият самолет би
следвало да е бил придружен до там от военните свръхзвукови самолети.
Твърди се, че последната заповед за свалянето на самолета е
подадена от заместник-главния командир на "Въздушна отбрана". Смята
се, че той е наредил самолетът да бъде свален, в случай че напуска нашето
въздушно пространство, не се подчинява на заповедите и няма време за повече
предупреждения.
Основното
предположение за свалянето на пътническия самолет е, че моделът му много
прилича визуално на бомбардировач, като военните не са могли да забележат, че е
цивилен. А като основна грешка се спряга фактът, че българските наземни станции
не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, за да уведомят пилота, че
трябва да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в
съседните държави, за да се установи какъв е самолетът.
Първите
предположения за инцидента в западната преса са, че самолетът е бил свален с
ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче правителството признава, че
самолетът е свален от въздушната отбрана. Властите изразяват съжаление и
организират официално разследване, но не допускат в разследването участието на
екип от шестима израелски следователи.
Изводите от
разследването в България гласят, че самолетът е паднал поради експлозия,
причинена от ракети, ударили дясното и вероятно лявото крило на самолета.
Последната
връзка, осъществена с фаталния самолет, е от 7,30 ч. сутринта. Гръцко летище
улавя SOS съобщение от борда на самолета, което гласи: „Спускаме се запалени,
ще опитаме кацане“.
След
инцидента Израел повдига обвинение срещу България в Международния съд в Хага.
Властта в София първоначално заявява, че вината за инцидента е на нарушилия
въздушното пространство пътнически самолет, но в знак на добри чувства ще
заплати компенсации. Впоследствие обаче правителството заявява, че пилотите на
военните самолети са стреляли прибързано и се съгласяват да платят компенсации
на семействата на жертвите. Макар и да са действали по заповед – военните
пилоти са лишени от свобода. През 1964 г. съдът в Хага дава възможност двете
страни да уредят доброволно уреждането на спора, като на практика България
плаща минимални цени за всяка от жертвите.
Случаят с
разбития край Петрич военен самолет е първият в историята такъв. Но през
следващите десетилетия се случват още няколко такива инциденти, в които
пътнически самолети са сваляни от военни – от страна на съветски, щатски и
украински военни, съответно през 1983, 1991 и 2001 г.
Корнелия
Нинова не е печелила президентски избори, БСП нямаха кандидат - подкрепиха
независим. Така че ние с тях на президентските избори не сме се сблъсквали.
