На тази дата: 20 декември 1943 г. загива „Живата торпила“ Димитър Списаревски докато защитава небето над София

Поручик Димитър Списаревски е български летец на изтребител. Роден е в Добрич на 19 юли 1916 г.

Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Въздушен бой на 20.12.1943. Ето така започва последният бой на героя от защитата на София:

На 20 декември 1943 г.  на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Изтребител Месершмит Bf 109-G какъвто е

пилотирал кап. Списаревски

Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да

разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:

"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. 

Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър"

 над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски.

В битката са поразени 8.

Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. През 1942 г. той е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19.12.1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Гробът на Димитър Списаревски в

 Централни софийски гробища.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителят си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него - картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"     “

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„              "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”          “

Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„              „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“

Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и  “торпилата на японците на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Плененият Макландън ще си спомни: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.”

Вицове, декември 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Зима.Къща.Седя пред камината в хола.Пия уиски,пуша цигара...Спокойствие.Изведнъж с трясък се разбива стената и в хола се натресе един тир.Питам изплашения шофьор:

–За къде бързате,сър?

–За Пловдив!

Викам:

–Ще стигнете по-бързо през кухнята...

***

Домакинята:

-Да ви сложа ли гъби?

-Не, благодаря, аз гъби обичам само да събирам!

-Както желаете! Мога и по пода да ги разпръсна…

***

Моряк се прибира след дълго пътуване и пише радиограма на жена си:

" Шест месеца без секс, в твоя интерес е да ме срещнеш директно на трапа."

Отговорът е:

"Шест месеца без секс В твой интерес е първи да слезеш по трапа."

***

Мъж се бръсне сутринта пред огледалото.

- Ей така, като се избръсна и се чувствам мъж !

Жена му в отговор :

- ...и защо не се обръсна снощи!

***

99% от българите ще си отдъхнат, едва когато Биткойн изчезне, щото не са се закачили за далаверата навреме.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Новият австрийски канцлер пътува за Брюксел в икономична класа

Новият австрийски канцлер Себастиан Курц отпътува за Брюксел за първа задгранична визита и за среща с европейските лидери със самолет на австрийския авиопревозвач "Остриън еърлайнс", в икономична класа, въпреки че вече оглавява австрийското правителство.

Съгласно протокола канцлерът трябва да пътува със специален самолет, но Курц пътуваше в икономична класа още като министър на външните работи.

Бизнесдама от Септември с награда от конкурса Мисис Свят! Ми хубава е кво

Ми хубава е кво

Бизнесдамата Танита Стойчева, съпруга на бившия кмет на Септември Томи Стойчев, се върна от конкурса Mrs. Globe 2017 с награда за най-позитивна жена. Световният конкурс за красота се проведе от 4 до 13 декември в Китай.

През октомври Танита, която по лична карта е Стоянка, предизвика фурор с първата си победа на новото за нея поприще. Тогава беше определена за Мисис Глоуб България от авторитетно жури. Победата ѝ отвори пътя към световния подиум, на който тя представи родината.

Сигурно се чудите какво ли прави Бареков

И Леонардо ди Каприо се включи в защитата на Пирин

След като холивудският актьор Джаред Лето изпрати писмо до премиера Борисов за съдбата на природен парк "Пирин", в разговора се намеси и Леонардо ди Каприо чрез своята фондация.

В Туитър, организацията на актьора DiCaprio Foundation сподели кампанията на WWF за Пирин, която има за цел да алармира премиера Борисов за опасностите от разширавянето на ски зоната в Банско.

Текстът на писмото, който се генерира автоматично от системата на сайта WWF, призовава Борисов да вземе мерки казуса, да спаси вековните гори и да опази околната среда.

Преди дни писмо до Борисов прати и Джаред лето. Звездата на филма Suicide Squad и фронтмен на 30 Seconds To Mars е споделил линк в своя Туитър акаунт, в който има близо 5 млн. последователи.

"Присъединиете се към мен и WWF, за да спасим вековните гори на Пирин от разширяването на ски зоната. Споделете и разпространете", е написал Лето в социалната мрежа.

Неговото послание е харесано от над 2,5 хил. потребители и споделено над хиляда пъти.

На тази дата: 19 декември 1954 г. е разстрелян Виктор Абакумов - бивш министър на държавната сигурност на СССР

На 19 декември 1954 г. в Ленинград е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян Виктор Абакумов - генерал-полковник (1945), заместник народен комисар на вътрешните работи (1941-1943), на отбраната (1943-1946), министър на държавната сигурност (1946-1951), депутат във Върховния съвет на СССР. Не е известно дали е имал възможност да обжалва справедливата смъртна присъда.

Виктор Абакумов е малограмотен със завършен 7 (сегашен) клас. Едва 15-годишен попада в органите на ОГПУ (предшественик на НКВД). Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговия нарушения, че е използвал конспиративни квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в Главното управление на трудово-изправителните лагери като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.

Заточението в ГУЛАГ обаче не продължава дълго. Изтеглен е и става пълномощник на 4-и (секретно-политически) отдел на ГУБД на НКВД. Получава звание лейтенант. В условията на Големия терор се специализира в следствената работа. Самият той бие арестуваните до загуба на съзнание. Усърдието на бияча е забелязано.

На 5 декември 1938 г. Абакумов става шеф на подразделението на НКВД в Ростовска област. Прескача едно звание и направо става капитан, а през март 1940 г. вече е майор. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своята крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.

От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление СМЕРШ (за контраразузнаване) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във флота и армията, както и във вътрешните войски.

Така през юли 1941 г. Абакумов получава звание комисар от ДС 3-и ранг (равностойно на генерал-лейтенант). Така за четири години 33-годишният Абакумов от обикновен лейтенант се издига до генералски висини. След 1,5 г. (4.2.1943 г.) става комисар от ДС 2-и ранг, сиреч генерал-полковник.

От 19 април 1943 г. Абакумов е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените „Кутузов“ и „Червено знаме“. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.

На 4 май 1946 г. Абакумов сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност (МДС). Сталин иска да види начело на тази организация човек, който ще му е благодарен за високия пост и ще му е напълно предан. На Сталин му е нужен министър, всяващ страх на всички наоколо, включително и на членовете на Политбюро на ЦК. На своите служители Меркулов казва направо: „От мен всички трябва да се страхуват.”

Методите на работа в МДС при Меркулов придобиват наистина гангстерски характер: тайни убийства, отвличания и нападения над граждани... Стига се дотам, че служители от МДС, представяйки се за американци, по сред бял ден на 15 април 1948 г. нападат министъра на морския флот А. Афанасев и започват да го „склоняват” да работи за американското разузнаване. На следващия ден възмутения министър пише заявление до Берия и Абакумов. В резултат след 10 дни е арестуван и след решение на „тройката” на МДС е осъден на 20 г. лагер.

През 1950-1951 г. Абакумов фалшифицира т.нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни хора са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по пряко поръчение на Сталин той организира убийството на народния артист С. М. Михоелс.

Облаците над Абакумов започват да се сгъстяват още през 1950 г. Тогава Сталин чрез промени в структурата на МДС дава на Абакумов да разбере, че отнема политическото доверие от него. А след като си идва от отпуск през декември 1950 г., Сталин още повече отдалечава Абакумов. Той го приема като министър на ДС един единствен път на 6 април 1951 г. През 1949 г. такива срещи е имало 12 пъти, през 1950 г. – 6 пъти. За последен път Абакумов пристъпва прага на кабинета на Сталин на 5 юли 1951 г. за чуване на присъдата си, тъй като предния ден вече е отстранен като министър и го очаква неминуем арест.

В основата на обвиненията срещу Абакумов е заложен доносът от 2 юни 1951 г. на старши следователя М. Рюмин, съобщаващ, че Абакумов е потулил много перспективното дело на арестувания професор-кардиолог Яков Етингер (уморен е в килия-хладилник през март 1950 г., но е можел да даде „ценни” показания против „лекарите-вредители”), скрил е от ЦК важна информация за недостатъци в контраразузнавателната работа в Германия на предприятията „Висмут” (добиващи уранова руда) и накрая грубо нарушавал установените от партията и правителството правила за водене на следствието. Рюмин директно нарича Абакумов „опасен човек” на важен държавен пост.

Арестуван е на 12 юли 1951 г. заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело и заради допуснат „ционистки заговор“ в Министерството на вътрешните работи.

Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МДС арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т. нар. Ленинградски заговор срещу Сталин.

Първоначално следствието е водено от прокуратурата, но от февруари 1952 г. по разпореждане на Сталин Абакумов е предаден на своето бивше министерство. Бившите подчинени на Абакумов се заемат сериозно със задачата и водят следствието с настървение. Налага му се да изпита последните нововъведения в изтезанията, въведени при него. След месец е постигнат исканият резултат. Според съставената на 24 март 1952 г. справка в медицинската част на Лефортовския затвор, осакатеният Абакумов едва стои на краката си и се придвижва само с външна помощ.

Оттам Абакумов е преместен в Бутирския затвор и денонощно е с белезници. Изтезанията продължават. Сталин всеки ден се интересува от хода на следствието. „Да се бие, да се бие, да се бие до смърт!” – непрекъснато настоява той.

Накрая под натиска на Сталин е подготвено обвинително заключение по делото на Абакумов за 10 ръководни служители в МДС. Министърът на ДС Игнатев го изпраща до Сталин с предложение да бъде разгледано от Военна колегия по съкратен ред (без участие на защита и обвинение). Не му е дадено ход, защото след 17 дни Сталин умира.

Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин. След екзекуцията на самия Берия обаче в края на същата година Абакумов отново е арестуван. Към делото сериозно се връщат през пролетта на 1954 г., след реабилитацията на пострадалите по „Лениградското дело”. Оказва се, че предишните обвинения са „морално остарели”. Сега Абакумов е обвинен в извършване на незаконни репресии и със задна дата го причисляват към „бандата на Берия”, фалшифициране на съдебни дела, терористични актове и измяна към родината. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.

Делото в Ленинград се води от 14 до 19 декември 1954 г. в окръжния Дом на офицера, като процесът се води „открит”, но случайна публика не е допусната. Обвинението се поддържа лично от генералния прокурор Руденко.

Заедно с Абакумов на подсъдимата скамейка са още 5 души. Те са обвинени в необосновани арести, използване на престъпни методи на следствие, фалшифициране на следствени дела. Общо четирима са осъдени на разстрел, а двама на продължителен затвор.

Вицове, декември 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Как можеш да ядосаш продавачка в МОЛ?

– Като си покажеш главата от пробната и й кажеш, че е свършила тоалетната хартия!

***

Таксиметров шофьор минава късно вечерта по улица с проститутки. Една вдига ръка, той спира до нея, отваря прозореца, тя се приближава:

- Орална 20.

Той замислено:

- Орална 20... Орална 20... КЪДЕ БЕШЕ ТОВА бе, майка му?

***

Имате ли скиорски обувки 48 номер?

- Кой?

- 48.

- За какво са ви ски?

***

Сутрин мозъкът ми още не работи. А вечер - вече не работи. Има надежда за продуктивна работа около обяд, но аз тогава се храня.

***

- Как започват шведските приказки?

- Имало едно време един дядо и две баби...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

И от Холивуд пишат на Борисов за съдбата на Пирин

Холивудската звезда Джаред Лето се включи в кампанията за защита на Пирин на WWF (Световния фонд за дивата природа) и изпрати писмо до премиера Борисов.

Текстът на писмото, който се генерира автоматично от системата на сайта WWF, призовава Борисов да вземе мерки казуса, да спаси вековните гори и да опази околната среда.

Кампанията на WWF е споделена и от Джаред Лето. Звездата на филма Suicide Squad и фронтмен на 30 Seconds To Mars е споделил линк в своя Туитър акаунт, в който има близо 5 млн. последователи.

"Присъединиете се към мен и WWF, за да спасим вековните гори на Пирин от разширяването на ски зоната. Споделете и разпространете", е написал Лето в социалната мрежа.

Неговото послание е харесано от над 2,5 хил. потребители и споделено над хиляда пъти.

Фотофакт: Двама министри показаха ремонтирания за 45 млн. лв. НДК

Войната на Пеевски за Wikipedia

"Войната" на медийния магнат и депутат Делян Пеевски срещу "фалшивите новини" се пренесе и в полето на най-големия интернет справочник - Уикипедия. Пардон, в английската версия - Wikipedia. Това ще е първото място, в което ще "бръкнеш", ако си чужденец и се поинтересуваш кое е това лице и с какво се занимава. 

Може би заради това именно в англоезичната секция са се появили серия от изменения в биографията на именития политик - добавяна е нова информация, трита е стара с цел представяне на Пеевски в по-благоприятна светлина. В българската никой не се е месил редакторски, защото едва ли има БГ гражданин, който да не е запознат с личността на корпулентния народен представител.

Едно рутинно обучение

За какво иде реч ли? Всичко започва в края на ноември с едно рутинно обучение за работа с онлайн платформата, организирано от Wikipedia у нас - WikiMediaFreedom2017. Сред първите, записали се за участие, са представители на медиите на Пеевски, по-точно от в. "Монитор" в лицето на главния редактор на вестника Любомира Будакова, разказаха организаторите. 

Обучението е за редактори - как да се пише и редактира информация в свободната платформа. На участниците журналисти е било казано, че се счита за проява на лош вкус и конфликт на интереси да допълват информация за началниците си. Но както ще стане ясно по-късно, проявата на лош вкус е оправдана в името на "борбата с фалшивите новини".

Днес агенция "Монитор" излезе с дълъг и напоителен материал, озаглавен "Пеевски очернян от Прокопиев и фабриката му и през Уикипедия".

"Българското публично пространство се оказа тясно за родното задкулисие, след като разкривеното му от алчна злоба лице лъсна в пълния си блясък у нас, а почти всички формиращи го олигарси – Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев  и Гриша Ганчев, се сдобиха и с обвинения за престъпленията си. Тъй като лъжите им все по-рядко успяват да хванат на стръвта си шарани в България, в отчаян опит да съберат подкрепа за себе си членовете на олигархичната задруга се пробват да фалшифицират истината, бълвайки неистини на английски и надявайки се, че така ще намерят поддръжници в чужбина. В плацдарм на поредната акция по Гьобелс, правена от задкулисието, е превърната т.нар. свободна енциклопедия - Уикипедия. Мишена на акцията са хората, пречещи на олигарсите да продължат да ограбват всички нас, като първи в списъка е депутатът и наш издател Делян Пеевски", пише изданието.

И твърди, че враговете на Пеевски списват информацията за него в онлайн справочника, "фалшифицираният от Фабриката за новини менте "портрет" бъкал от фактологични грешки.

Да запретнем ръкави

Затова и подчинените на Пеевски са запретнали ръкави да редактират "менте портрета" в секцията на английски - влизат, трият и дописват. Лицето, което го прави, е именно Будакова, видимо и от никнейма.

Така например в текста, в който се посочва, че според националното радио (през март 2016 г.)  "Пеевски е безспорен медиен магнат в България", притежаващ повече от 20 вестника, тв канали, радиостанции и списания, е добавено "Официалните регистри показват, че тези твърдения са манипулативни". В същия стил е и друга предходна бележка. Изброява се, че към 2013 г. империята на Пеевски включва шест от 12-те тиражни вестника по онова време, както и че държи монопола върху дистрибуцията на печатни издания и тв канали. Редакторската ръка е добавила: "От друга страна, тези твърдения може да се считат за недоказани, тъй като официалните регистри показват, че той притежава три всекидневника, един седмичник и новинарска агенция."

В друга "корекция" пък е изтрито написаното, че депутатът притежава телевизия, и е заместено с онлайн медиа (разбирай агенцията на "Монитор"). Осъвременена е и друга бележка от Wikipedia, касаеща майката на медийния магнат - Ирена Кръстева. Ако в стария вариант пишеше, че тя и синът й притежават печатни и тв медии, както и че Кръстева държи част от най-голямата печатница "ИПК Родина", то вече от споменаването й няма и следа.

Част от тези редакции са прередактирани от друг потребител или направо изтрити и навярно това е породило гнева на издателя, излял се в днешния материал в агенция "Монитор". Лицето, което минава след служителите на Пеевски, e с никнейма Quickfingers и е администратор.

На тази дата: 18 декември 1890 г. В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото

1890 г. в Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото. В средата на 19 в. Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн. души население и площ над 100 кв.км, като улиците били тесни и постоянно задръстени от конски впрягове - основно превозно средство по това време. В околностите на града имало много добра железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.

През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само четири години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара „Централ” с метрото. По-късно в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия.

Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията.

През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира, благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, който прави това в Чикаго, а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели.

Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали.

За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station”. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.

Вицове, декември 2017 г.

От Комисията за защита на потребителите пазят рибата.

СмЕх/Таралеж/

Четирима след корабокрушение попадат на необитаем остров. След като го обиколили, видели, че съвсем наблизо има друг остров, който бил населен... само от голи жени.

Двадесетгодишният:

- Да плуваме дотам! - и се хвърлил във водата.

Тридесетгодишният:

- Може да има акули... Нека направим сал!

Четиридесетгодишният:

- Как пък не!... Ще плуваме, те да дойдат!

Шестдесетгодишният:

- Какво ще плуваме насам-натам? То и оттук всичко се вижда добре...

***

- Как успя да накараш сина си да яде зеленчуци?

- Казах му, че ракията върви повече със салата...

***

Трябва да направя предновогодишно почистване! Кучето лае, а не мога да го намеря...

***

Ако всичко, с което се захванете, се получава едва от втория опит, то парашутизмът не е за вас.

***

Когато някой е убит, полицията първо разпитва съпруга/съпругата му.

Това е всичко, което трябва да знаете по темата за брака...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Фотофакт: Просяци вече приемат и мобилни преводи

В Китай местните просяци вече са измислили схемата – извадили са си специален QR код, чрез който можеш да им дариш пари и онлайн. За целта трябва само да го сканираш със смартфона и да прехвърлиш сумата от твоята в неговата сметка.

В град Дзинан, провинция Шандонг, се появяват технически опитни просяци. 


Те се събират в зони, популярни сред туристите, и държат таблетка с въпросния QR-код. Всеки с Alipay, WeChat Wallet или друга мобилна платежна система, може да сканира кода и да извърши трансфер, за да зарадва един местен просяк.

Според запознати, те получават за всяко сканиране на код от $ 0.1 до $ 0.22. Като се има предвид 45-часовата работна седмица, те печелят средно $685 на месец, което е доста прилично.

На тази дата: 17 декември 1949 г. Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.

Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.

Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.

През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.

Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.

През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.

Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".

Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.

Вицове, декември 2017 г.

Дъжд от височина 10 000м.

СмЕх/Таралеж/

Кифла чете етикета на пакет със сол:

- Натриев хлорид! Даже в солта набутаха химия!

***

Из авто форумите:

- Вкарва ми вода в багажника. Какво да правя?

- Пусни рибки...

***

Еврейско семейство приготвя кошницата на Червената шапчица:

- И запомни, Червена шапчице, баба ти може да се оплаква от малката си пенсия, от това, че покрива тече, че няма дърва за зимата, че вечно е сама... Няма да обръщаш внимание... Запомни - сиренките са по 1.00лв, а кашкавалките по 1.20лв....

***

- 6.40 ви е сметката, моля.

- Заповядайте.

- К’ви са тия листа?

- Еми, криптовалута.

- Найш кви криптошамари щи дам!

***

Слушалките са измислени, за да не забравяме през годината, как се разплитат гирлянди.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Цитати на великите: Бойко Борисов: Ако другите четат колкото мен, цена няма да има

"Да ми каже някой, че сме си загубили човешкия образ, като ние правим всичко за хората..."

С тези думи премиерът Бойко Борисов коментира вчерашното изказване на президента Румен Радев след отхвърлянето на ветото на мораториума за иновативни лекарства.

На въпрос какво ново е научил през 2017 година и има ли време да чете книги, примерът каза:

„Чета само директивите на Брюксел, защото те ни заливат във всички посоки... Ако другите четат колкото мен, цена няма да има“.

Илон Мъск и странната му антипатия към градския транспорт

Илон Мъск е човек с много интереси. Напоследък покрай електромобилите, космоса и изкуствения интелект, е добавил към хобитата си и масовия транспорт.

След като основа The Boring Company през 2016 г., изпълнителният директор на Tesla и SpaceX започна да копае експериментален тунел в собствения си „заден двор" - на паркинга на централата на SpaceX в Хоторн, Калифорния.

Целта му е да конструира мрежи от тунели през големите градове, които да поемат трафика чрез отделни електромобили или „совалки" с 8 до 16 души, задвижвани с електричество. Скоростта в тези подземни магистрали би трябвало да достига до 240 км/ч.

Сега The Boring Company вече говори за пренасянето на решението си за масов транспорт в истински градове.

През юли Мъск обяви, че е получил "устно одобрение от правителството" да построи Hyperloop-тунел между Вашингтон и Ню Йорк, който би могъл да превозва пътници между двата града за по-малко от 30 минути. Въпреки това представител на Белия дом по-късно коментира, че явно е създал у Мъск погрешна представа - проектът не е одобрен, нито устно, нито другояче.

Междувременно Мъск се насочи към железопътния транспорт - през ноември обяви, че ще участва в търг за проект за изграждането на нова, по-бърза ЖП-връзка между центъра на Чикаго и летище "О'Хеър".

В началото на декември The Boring Company публикува карта с мрежа от тунели под Лос Анджелис, през които биха могли да се движат както частни коли, така и обществени "совалки" между летището "Лонг Бийч" на юг, Санта Моника на запад, стадиона "Доджър" на изток и Шърман Оукс на север.

В същото време Мъск твърди, че не е особено голям почитател на масовия транспорт. Цялата идея за споделяне на пространство с други хора му се струва дразнеща и противна.

"Има една теза, че добрите неща по някакъв начин трябва да са мъчителни", заяви той на събитие на Tesla, в отговор на въпрос от публиката за мнението му за обществения транспорт и разширяването на градовете.

"Мисля, че общественият транспорт е нещо мъчително и болезнено. Той е скапан. Защо бихте искали да се качите на нещо с много други хора, което не тръгва оттам, където желаете, не започва там, откъдето желаете да започва, и не свършва там, където желаете да свършва? И на всичкото отгоре не е достъпно през цялото време."

"Неприятно е", продължи той. "Затова и никой не го харесва. Вътре се сблъсквате с цял куп напълно непознати хора - някой може да е сериен убиец, например. Затова хората харесват индивидуализирания транспорт, който отива там, където желаете, когато желаете."

Когато от аудиторията последва отговор, че общественият транспорт все пак работи отлично в държава като Япония, Мъск отвърна: "Там, където тъпчат със сила хората във вагоните метрото? Не ми звучи чудесно".

Мъск отстоява предпочитанията си към индивидуален транспорт, тоест частни автомобили. За предпочитане - лична Tesla.

Следва логичен въпрос: трябва ли този, който строи обществен транспорт, да харесва концепцията за обществен транспорт?

Може би, не е задължително. Но в градове с проблемни транспортни системи хората се дразнят, когато осъзнават, че ръководителите на системите всъщност не ги използват.

Как може някой да реши проблемите, които не може да види?

Мъск критикува сегашните системи за обществен транспорт, не самата идея за масов транспорт. Компанията му не търси публично финансиране за работата си, казва говорител на The Boring Company.

"Въпреки че масовият транспорт е като цяло мъчителен, не е задължително да бъде така, той трябва да стане по-добър. Затова и съществува компанията - за да повиши удовлетворението сред шофьорите и потребителите на масовия транспорт, като ограничи трафика и създаде ефективна и достъпна система".

Критиките на Мъск обаче не засягат стандартните проблеми като закъснения, престъпност и мръсотия. Той атакува базовите принципи на обществения транспорт - компромисите, фундаментално необходими за система, която обслужва големи групи хора. Такъв компромис е фиксираният маршрут и график, или присъствието на други човешки същества в превозното средство.

За да пребори трафика в градове като Лос Анджелис, Мъск предлага да се построи система от тунели на 30-40 нива под земята, достатъчно голяма, за да превозва с лекота всички пътници, дори и в час пик.

Специалистите по планиране на транспорта казват, че този план не взема предвид предизвиканото търсене - феномен, при който шофьорите пътуват повече, за да заемат неизползваното пространство на пътя. А инженерите по тунелно строителство сериозно се съмняват, че Мъск може да подобри скоростта на прокопаване на тунели с поне 14 пъти спрямо сегашната, както е обещал.

The Boring Company действа активно по плановете за строителство на тунели в Мериленд, Чикаго и Лос Анджелис. Вече започна работа по Hyperloop тунел, свързващ Балтимор и Вашингтон.

В Чикаго Мъск планира да участва в търг за възможността да строи отдавна планираната високоскоростна транзитна връзка между центъра на града и международното летище "О'Хеър". В момента пътят с влак отнема около 40 минути; кметът Рам Емануел се надява да намали това време наполовина.

Междувременно в окръг Лос Анджелис, където е седалището на The Boring Company, продължава планирането на експерименталния им тунел и двойката машини за копаене на тунели, наречени Godot и Line-Storm. През лятото кметът на Лос Анджелис Ерик Гарсети каза, че партньорството с Мъск е почти готово, но планът беше отложен, докато компанията реши дали да участва в търга.

Мъск явно е фен на масовия превоз, макар и не непременно на самото споделяне на физическо пространство с непознати. Преди време той намекна, че иска да създаде собствена услуга за споделен превоз.

След като Tesla автомобилите станат напълно самоуправляеми, пише той, собствениците им биха могли да добавят возилата си за споделяне и "те да генерират доход за вас, докато сте на работа или на почивка, което сериозно ще намали, и на моменти дори ще надмине стойността на месечния наем или месечната сума за изплащане".

Той казва, че тази схема - "подобна на AirBnB за колата ви" - би могла да направи собствеността на личен автомобил достъпна за хората с ограничени доходи. Но напълно самоуправляваща се Tesla все още не съществува, нищо че Мъск обеща, че автономна кола на Tesla ще прекоси сама цялата територия на САЩ без намеса на шофьор към края на тази година.

Дотогава, драги пътници, наслаждавайте се на тъпканицата в градския транспорт.

По Wired

На тази дата: 16 декември 1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”

1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”. В 18.30 ч. 4000 японски деца тръпнат в очакване на новата серия на популярния сериал „Покемон” по канал TV Tokyo. Излъченият епизод - „Електрическият воин Поригон” (38-ата серия от анимационната поредица), обаче довежда до хоспитализацията на близо 700 япончета заради припадъци, нарушение на зрението, повръщане и други симптоми.

Епизодът е базиран на покемона Поригон - същество от кибер пространството, което вкарва героите в компютъра на един професор. Оказва се, че компютърът е заразен с вирус и героите са обречени. Вирусът е нарисуван като ярки червени ракети. За да спаси приятелите си, Пикачу пуска силна светкавица, която взривява няколко ракети в редуващи се сини и червени светлини. Бързината на сменяне на цвета, комбинирана с ярката светкавица, е именно сцената, която постига ужасния ефект.

20-ина минути след началото на епизода погледът на зрителите се замъглява, някои усещат световъртеж, гадене и главоболие. При други положението е още по-тежко - получават пристъпи, временна слепота, конвулсии и дори губят съзнание.

Родителите на 685 деца, от които 310 момчета и 375 момичета, звънят на Спешна помощ и линейки откарват хлапетата в болници. Над 150 от тях са хоспитализирани за няколко дни, а двама изкарват на легло в медицинско заведение две седмици. Най-тежки са двата случая на фотоепилепсия, причинена от визуалните ефекти.

Освен тези пострадали отделно при още 12 000 деца се наблюдават леки симптоми на заболяването, без да се стига до лекарска помощ.

През 2000 г. в САЩ е направена цензурирана версия на серията, в която сцената е забавена, но така и не стига до ефир.

Любопитен факт е, че в следствие на тази катастрофа Поригон никога не получава основна роля в „Покемон”, а бъдещите му форми - Поригон 2 и Поригон Z са единствените покемони, които никога не са се появявали в анимационния сериал. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето. Серията обаче може да бъде намерена свободно в интернет.

В този момент „Покемон” е световна мания, тръгнала от едноименната видеоигра, разработена от компанията „Нинтендо”. На другия ден след излъчването на епизода обаче каналът TV Tokyo осъмва с надписи с извинение към японския народ, а сериалът е спрян за четири месеца.