Новата желязна завеса в Русия

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) пречи на милиони руснаци да напуснат страната. На своите собствени служители тя директно казва "невыездные" - никакво пътуване в чужбина.

По-рано през 2018-а беше затегнат и граничният контрол за тези, които искат да излязат от Русия. Оправданието? Усложнената геополитическа ситуация.

Една част от тези хора имат забрана да пътуват за САЩ, а повече от два милиона въобще не могат да излязат от страната легално.

Броят на руснаците в така наречения "стоп списък" нараства непрекъснато, а огромен процент от тях са държавни служители, които доброволно са подписали съгласието си. С това нарастват и притесненията, че се спуска нова Желязна завеса, която твърде много напомня на съветската епоха.

Daily Beast разговаря с Генади Гудков, бивш офицер от КГБ, според който причината за мерките е комбинация от свръх преувеличена загриженост за сигурността на Русия и опасенията, че "изтичането на мозъци" става неконтролируемо.

Забраната за пътуване зад граница важи за десетки хиляди военни, полицаи и всеки, който евентуално може да има достъп до секретна информация. Гудков е на мнение, че това е признак на екстремна параноя.

Голям брой държави искат да привлекат руски специалисти, но едва ли някой настоява да наеме полицейски сержант или заварчик.

Само че се оказва, че Русия не могат да напуснат дори работници във фабрики за авиочасти.

Гудков е прекарал младостта си зад Желязната завеса, където СССР е предпазвала гражданите си и тези на сателитните си републики да контактуват със Запада. Завесата пада по времето на Горбачов, но три десетилетия по-късно Кремъл като че ли се опитва да създаде нова нейна версия.

А през това време руски агенти непрекъснато повтарят, че Русия е в идеологическа вражда със западния свят.

През 1987-а Гудков е на 31 години и е назначен от КГБ да замине на разузнавателна мисия в САЩ. Той прекарва повече от два месеца във Вашингтон и Ню Йорк, за да събира информация за инженерния и културен прогрес на Америка. Справя се толкова добре, че когато се прибира в Москва - веднага му е предложено повишение. Корупцията на режима обаче го отказва да приеме.

Обратно в настоящето и по-точно през април тази година ФСБ предлага на президента Путин нови регулации с аргумента, че свободното придвижване зад граница е заплаха за националната сигурност, суверенитета и природните ресурси на Русия.

Като се има предвид с какви темпове се развиват технологиите в днешно време, тези забрани са до голяма степен безсмислени.

На хората просто се забранява да пътуват, вместо да се полагат усилия да бъдат задържани в родината си.

На служителите на ФСБ е позволено да пътуват само до държави от Централна Азия, Абхазия и Южна Осетия, както и до Армения, Азербайджан, Беларус, Куба, Виетнам и Китай.

Според прокремълските анализатори повечето от държавните служители с радост са се отказали от правото си на пътуване зад граница. Трудно е да се определи обаче каква част от тях са го направили от патриотизъм и каква - заради стабилната работа и добро заплащане.

През май месец свободното придвижване е забранено на поредната доза руснаци, този път заради непогасени задължения, най-често - заради кредити. Единственото, което беше постигнато с тази стъпка, беше, че мнозина започнаха да избягват още по-старателно тегленето на кредити, за да не се окажат в "стоп списъка".

Пречка пред излизането зад граница са и документите, необходими за целта. Повече от 70% от руснаците нямат необходимите документи и ако им предстои пътешествие - тепърва ще трябва да ги издават. Само че по-богатата част от Русия е свикнала да пътува и е намерила как да бъде улеснена - чрез центрове за визи.

Правителството обмисля затварянето на въпросните центрове, но предложението предизвика широк негативен отзвук.

Властите от своя страна реагираха бързо и се отказаха от такива крути мерки. Затварянето на центровете за визи няма да се хареса на руския елит, а това би довело до още по-масово недоволство.

В момента руснаците слушат от медиите си как Европа се разпада, а САЩ е в упадък, а в същото време политиците им изпращат децата си там и прекарват ваканциите си там.

При първото си пътуване из Америка Гудков остава с много силни впечатления. Когато се връща в Русия, той споделя с тесен кръг приятели и колеги, че страната им изостава от Щатите с поне 100 години. Примерите, които Гудков им посочва, са валидни и днес според самия него.

Има обаче огромна разлика между лидерите на СССР и лидерите в съвременна Русия.

Тук е достатъчно да посочим Путин и външния министър Сергей Лавров, чиито близки също са в чужбина. Голяма част от руския елит живее в готовност във всеки един момент да напусне страната, защото се притесняват да не останат изолирани от Запада и неговите постижения.

Така че не се знае кое е по-страшно - клептокрацията на Путин или нова Желязна завеса, само че този път спусната от западния свят.

по DailyBeast

На тази дата: 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенско въстание

Гоце Делчев с четата

Днес се навършват 115 години от Илинденско-Преображенско въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

То избухва на 2 август (по нов нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.

Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването му води само в Източна Тракия към 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.

Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение Господне.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.

Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Соц. заглавия

В Перник се проведе втори турнир по фехтовка, посветен на паметта на жертвите от първия турнир.

***

- В последно време ме притеснява този брадат мъж, който строи кораб в двора по време на дъждовете!

***

Бате, бате, дай два лева за една бира, че много ми се пикае, а няма какво...

***

Татуировка в интимната зона - 200 лв! Баси... я видят стотина мъже, я не...

***

- Искам към мен да се обръщате джендър-неутрално!

- Няма проблем. Слушай бе лайно...

Трима руски журналисти са убити в Централноафриканската република

Трима руски журналисти са били убити в Централноафриканската република (ЦАР). По информация на ТВ канал „Дождь” загиналите са режисьорът Александър Расторгуев, военният кореспондент Орхан Джемал и операторът Кирил Радченко.

Те са били в ЦАР, за да снимат документален филм съвместно с изданието „Център по управление на разследванията” (ЦУР). От Руското министерство на външните работи потвърдиха, че у загиналите са открити „журналистически документи, издадени на името на Кирил Радченко, Александър Расторгуев и Орхан Джемал”.

Журналистите са пътували от столицата на ЦАР Банги в град Бамбари. Самото убийство е станало недалеч от населеното място Сибю. По данни на международни наблюдатели от ООН в страна се води гражднаска война. Кметът на Сибю е казал за Reuters, че журналистите са попаднали в засада около 10:00 часа вечерта. Колата, в която пътували, е била обстреляна. Шофьорът е оцелял и вече е дал показания. Източник от руските служби по безопасността е съобщил, че в посолството никой не е знаел, че журналистите са в страната.

По думите Родион Чепел от „Новая газета” журналистите са отишли в ЦАР във връзка със съобщения за това, че в страната са видени руснаци във военна униформа.

Главният редактор на "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов съобщи за "Интерфакс", че журналистите са снимали филма за частните военни компании, работещи в ЦАР. По думите на приятелката на Джемал, Надежда Кеворкова, журналистите се подготвяли за снимките половин година. Тя е убедена, че убийството им е свързано с частната военна компания "Вагнер". 

Френското издание Lignes de Defense съобщи по-рано, че в Сибю е трябвало да се проведат учения на войските на ЦАР, водени от руски военни. Там вероятно са присъствали "бойци от Вагнер". ЦАР е една от най-нестабилните и бедни африкански държави. От 1960 година властта там се сменя чрез военни преврати. 

Различни въоръжени групировки действат на територията ѝ от 2010 година насам. Предполага се, че руските наемници са там от началото на 2018 година. На основните пътища на ЦАР има най-малко 284 блокпоста. 115 от тях се контролират от правителствените войски, около 150 от опозиционната коалиция „Селека”, а останалите на други военни гпури. По данни на независимия институт по правата на човека IPIS грабежите и убийствата са ежедневие. Миротворци от ООН контролират единствено столицата Банги.

По информация на „Новая газета” наемници, които руското външно министерство нарича „граждански инструктори” са в ЦАР от началото на 2018 година. До момента няма достоверна информация за тяхната мисия. Изданието допълва, че инструкторите са в личната охрана на президента на страната. ЧВК „Вагнер” и още една частна групировка „Патриот” са кандидатствали за работа в ЦАР. 

Руските наемници са били забелязани в още две африкански държави Бурунди и Мадагаскар. Документални потвърждения на тази информация няма. Официално Русия винаги е отричала участието на частни военни компании в каквито и да било действия зад граница. 

Какво е ЧВК "Вагнер"? 

ЧВК (бел. ред. - частна военна компания) "Вагнер" е кодово наименования на най-боеспособните руски подразделения. Ръководител на ЧВК "Вагнер" е подполковник Дмитрий Уткин — с прякор "Вагнер". По различни информации компанията се финансира от петербургския милиардер Евгений Пригожин, който е известен с прякора си "Готвача на Путин". 

Това са щурмови отряди със специално предназначение, които преди това са воювали активно в Украйна, а сега в Сирия. Преди настъплението руските военни от тези подразделения предават паспортите си, военните билети и се преобличат в униформите на войските на Асад. В действителност всички те са са кадрови руски военни-наемници, твърди "Русский мир". На 7 февруари т.г. десетки бойци от "Вагнер" загинаха край край сирийският град Дейр ез-Зор след атака срещу американските военно-въздушни сили.

На тази дата: 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота

1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.

В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.

Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите.

Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.

Вицове - само сока, август 2018 г.

32 градуса в Северна Финландия

Един човек имал голям късмет и печелел на всякакви лотарии, тото, игри хазартни.

Шестици от тотото, не останало билетче неспечелено, в казината вече не го пускали.

Накрая толкова му омръзнало, че се чудел какво да прави и как да се отървяв от тоя пуст добър късмет.

Един ден отишъл за риба. И какво, хванал златната рибка разбира се.

- Казвай желанията. - казала тя.

- Нищо не ща, отивай да си плуваш. - и я метнал отново във водата.

- Не, кажи, ще ти изпълня поне едно желание. - настоявала рибката.

- Оф, добре, не съм правил секс с индийка, докарай тука една. - най-накрая измислил желание човекът.

Хоп, индийка, много хубава, с голяма червена точка на челото.

- А бе, защо си ми докарала омъжена индийка, с тая голямата червена точка на челото!? - попитал раздразнено печелившият.

- Добре де, изтрий точката и готово. - казала рибката.

Трие човекът точката и отдолу се появява нещо написано. Вгледал се:

Честито, печелите апартамент в Мумбай!

***

Фразата-" Мъжът каза и го направи!"

В превод :

- Мъжът каза. Жената му напомни. Жената му напомни. Жената му напомни. Жената го изяде. Мъжът се разпсува и го направи!

***

За да спасят сезона по Черноморието, хотелиери поставят солариуми по плажовете.

***

- Известно е, че при италианската школа са го лапали целия, а при френския до половината с треперещ език. - из ръководство по свирене на обой, секция мундщук.

***

Любовна игра по български:

- 45 минути - "Аре ма, аре мааа"...

На тази дата: 31 юли 1944 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери излита от летището в Борго и никога не се връща

1944 г. командир Антоан дьо Сент-Екзюпери излита със своя Lightning P38 от летището в Борго, департамента От Корс, на разузнавателна мисия в Савоя. Той никога повече не се връща в базата. Писателят-авиатор е обявен за „мъртъв за Франция”, но изчезването му остава мистерия.

„Ако падна, няма да съжалявам за абсолютно нищо“ – последните думи, написани от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери преди да полети на 31 юли 1944 г. поддържаха мистерията около изчезването му, изяснена половин век по-късно с откриването на самолета му и разказа на германския пилот, който го свалил.

Споменават се най-различни хипотези за изчезването му до откриването през 1998 г. на верижка на часовник с неговото име, омотана в мрежите на рибар край Марсилия. Две години по-късно водолазът археолог от града Люк Ванрел намира останките на Lightning F5-B 223 близо до остров Риу между Марсилия и Каси.

Останки на германски изтребител Месершмит, открити близо до отломките, ориентират разследването към Германия. Последните разкрития датират от 2008 г., когато извършителят на стрелбата излиза от сянката. "

Германският авиатор, който бил на пост в Прованс, разказа, че връщайки се в базата си, забелязал разузнавателен самолет Lightning P-38 да лети към Марсилия, на 3000 метра над него. Един от въпросите без отговор и до днес обаче си остава какво е правил Сент-Екзюпери над Марсилия при положение, че бил изпратен на мисия в Савоя. Според хипотезите той не той не могъл да изпълни мисията си заради лошите метеорологични условия и решил да прелети над Тулон и Марсилия, без съмнение, за да разузнае за дебаркирането в Прованс, което се случва през август.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Просто посланика на Нова Гвинея в ООН

Веднъж Карлсон така преял с канелени кифлички у Дребосъчето, че заседнал в рамката на прозореца.

Така се появил първият климатик.

***

Жена ми се върна от санаториум. По електромера изчисли колко дни не съм бил вкъщи!

***

Днес в Макдоналдс, честват ежегодната смяна на мазнината във фритюрниците...

***

Хубаво вода на Марс, но Земята си остава единствената планета с ракия!

***

Диета "хлебарка":

- Ядеш само през нощта и щом някой светне лампата... веднага бягаш да се криеш...

Любопитно: През XIX век жените ходили на плаж с цели фургони

Днес събираме багаж в малка чанта и отиваме на плаж.

Но как е било в XIX век в Англия?

Жените ходили на плаж с цели фургони!

В Англия, по времето на викторианската епоха, общото къпане на жени и мъже с бански костюми не било прилично. 

Поради тази причина били измислени къпалните кабини, които скривали къпещите се от чужди погледи.

Вътре във фургоните е имало шкафове за парфюми и накити и закачалки за дрехи.

Пикът на тези къпални кабини бил през 50-те години на XIX век, а се ползвали главно в Англия, но също така и във Франция, Германия, САЩ и Мексико.

В началото на XX век кабините излизат от употреба, когато официално е разрешено на жени и мъже да се къпят заедно.

Фотофакт: БСП оставиха кочина с боклуци на Бузлуджа

Това е равносметката след събора на левицата.

На тази дата: 30 юли 1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка

1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка. То е най-голямо езеро от Великите Африкански езера и е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка) и на второ - сред сладководните езера. Общата площ на източноафриканските езера (Виктория, Танганайка и Малави (Нияса) е над от 170 000 кв.км.

Английският изследовател Джон Ханинг Спик служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Когато открива езерото Укереуе, което той нарича Виктория, пътешественикът го смята за източник на р. Нил.

Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света, то е сравнително плитко - най-голяма дълбочина е 84 м, при средна - 40 м. Намира се на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3440 км и повече от 3000 острова, много от които са населени.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Познайте коя прическа струва 1000 британски лири?
Горе вдясно:)

- Василий Иванович, Анка е провокатор!
- Откъде го измисли това, Петка?

- Минавам вчера покрай банята, Анка се показва оттам и ми маха с ръце да вляза. Влизам аз, а там партийно събрание.

***

Тръгнах за ракия с колелото. Ама, за да не се счупи ако падна, взех че я изпих. И добре направих, щото наистина паднах осем пъти.

***

"Кама Сутра" и съчиненията на маркиз Дьо Сад не могат да отразят всичко, което минава през главата на шофьора, гледайки как катаджия му пише фиш за мръсен заден номер!

***

Съседът ми има Хилти, а аз цигулка. У тях ремонтът все ще свърши, изкуството обаче е вечно...

***

През лятото компетентността на служителите е два вида:

1. Не знам, аз утре излизам отпуска.

2. Не знам, аз точно се връщам от отпуска.

На тази дата: 29 юли 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II

1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.

В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г., когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата.

При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.

Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Пластичен хирург с чувство за хумор, поставя свирки от детски играчки в силиконовите гърди!

***

- Скъпи, съседът си е взел косачка. И ние трябва да си вземем косачка! Скъпи, купи косачка!

- Ей, той ако скочи от покрива, ти какво ще направиш?

- Ще му взема косачката.

***

- Скъпа, беше ли ми вярна докато бях в командировка?

- Ма моля ти се, най-малко три пъти!

***

За да отслабна, приятелката ми ме посъветва да спра кафето, цигарите, сладкото и алкохола.

Сега седя и си мисля:

- Тя въобще приятелка ли ми е?

***

2038 г. Един си спомня:

- Най-студената ми зима, беше лятото на Слънчев бряг през 2018 г.

Разследване на "Таралеж": Велосипедисти хвърчат по пешеходни зони и тротоари във Варна, въпреки забраната! Общината и МВР са направили 0 проверки и са глобили 0 нарушители

Снимка: "Таралеж"

Стотици велосипедисти хвърчат всеки ден по пешеходни алеи и тротоари във Варна, като застрашават живота на пешеходците. Само тази година са десетки случаите на блъснати пешеходци от колоездачи на тротоари и пешеходни зони. 

Щастливите пешеходци са се отървали с няколко счупвания, а велосипедистите най-често бягат от местопроизшествието. 

Наистина все повече ескалира наглостта на велосипедистите, които си мислят, че имат право да карат по тротоари и пешеходни алеи. 

Това е така, защото Община Варна не упражнява никакъв контрол по спазване на Общинската наредба за организация на движението.

Разследване на „Таралеж“ показа, че Община Варна не само не упражнява контрол по собствената си наредба, но и не знае, че трябва да упражнява такъв.

Ето как стоят нещата:

На 31.1.2018 година Общински съвет Варна приема наредба за организация на движението на територията на община Варна.

В наредбата пише:... II.4. ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЛОСИПЕДИСТИ

 

чл. 20. /1/ Велосипедисти могат да се движат по уличните платна, а по тротоари и в пешеходни зони - само при наличие на велосипедни алеи или ленти, означени по съответния начин.

/2/ Велосипедистите следва да спазват изискванията на Закона за движение по пътищата.

Ясно е написано, че велосипедисти не могат да се движат по пешеходни зони и тротоари извън велосипедни алеи или ленти.

А кой осъществява контрол за това?

В същата наредба е казано:

VII. КОНТРОЛ И САНКЦИИ

VII.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

чл. 38. Контролът по изпълнение на тази наредба се осъществява от:

1. кмета на община Варна и/или определени с негова писмена заповед длъжностни лица;

2. лица, определени и упълномощени с решение на Общински съвет - Варна.

3. Директора на ОДМВР - Варна и/или определени от него с писмена заповед длъжностни лица.

Въпреки, че Общинския съвет ясно е задължил кмета на града да осъществява контрол 

От Общината не само, че не контролират, но и не знаят, че трябва да контролират

Отговорът на ОД на МВР Варна

На въпрос по Закона за достъп до обществена информация колко проверки е извършила и колко акта е съставила Община Варна отговаря, че компетентен орган е МВР да извършва проверки и препраща въпроса на там.

Ако общинарите бяха си прочели собствената наредба, щяха да разберат, че не МВР, а те трябва да контролират.

ОТ ОД на МВР Варна отговарят на въпроса за проверките и актовете, че за запитания период от 31.1 2018 г. до 26.6. 2018 г. не са констатирали нарушения по чл.20 от наредбата за велосипедисти движещи се по пешеходни зони и тротоари. И не са съставили никакви актове. В отговора си те напомнят, че кмета е компетентен да издава наказателни постановления съгласно чл.41 от Наредбата.

Половин година след приемане на Наредбата, която забранява велосипеди да се движат извън велоалеите Общината не е разбрала, че трябва да контролира и глобява нарушителите. 

Наистина „невероятна компетентност“  цари в Община Варна, а пешеходците продължават да бъдат газени по тротоари.

На тази дата: 28 юли 1945 г. Американски бомбардировач се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”.

1945 г. американски бомбардировач B-25 се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”. По това време войната в Европа вече е приключила, а на Япония й предстои да капитулира пред съюзниците само след няколко седмици.

В привидно спокойната съботна утрин, силуетът на Ню Йорк е затъмнен от пушека на пожар, предизвикан от врязалия се самолет в най-високата сграда в Америка и света по онова време. Небостъргачът не се срутва, но 14 души загиват, 26 са ранени, а причинените щети се оценяват на 1 млн. долара.

B-25 се отправя на фаталната си мисия малко преди 9.00 ч. сутринта. След по-малко от час във въздуха подполковник Уилям Франклин Смит Младши получава предупреждение от летището в Куинс (дн. Ла Гуардия), че Ню Йорк е обвит в гъста мъгла. От контролната кула изпращат злокобното съобщение „Не можем да видим върха на Емпайър стейт билдинг. Съветваме ви да кацнете тук”. Подп. Смит потвърждава, че е приел съобщението, но по всичко личи, че го игнорира, защото иска разрешение за кацане на Нюарк.

Самолетът е само на няколко минути от ЛаГуардия, но пилотът изгубва видимост в гъстата мъгла. Правила за осъществяване на полета, налагат пилотът да поддържа височина от поне 2000 фута (610 м) над града, но Смит се снижава до по-малко от половината от тази височина, явно надявайки се така да си възвърне видимостта. Поемайки този риск пилотът със сигурност не е бил наясно с местоположението си, защото скоро самолетът му се озовава насред централен Манхатън.

Прелитайки сред бетонните каньони на нюйоркските небостъргачи, бомбардировачът веднага привлича вниманието на нюйоркчани, тъй като ревът на двигателите отеква по улиците, отразен многократно от фасадите на сградите. Тези, които работят по горните етажи на офис сградите, се втурват към прозорците, за да гледат с изумление прелитащият край тях самолет. Един от свидетелите е лейтенантът от военновъздушните сили Франк Кови, който от стаята си в хотел „Билтмор” наблюдава как обреченият B-25 лети не по-високо от 22-рия етаж.

Пилотът успява да прелети около десет пресечки, следвайки 42-ра улица, като по чудо избягва околните небостъргачи, преди да се обърне на юг в близост до кръстовището с 5-то авеню. Този обрат се оказва фатална грешка, тъй като изправя тромавия самолет директно пред северната стена на най-високата сграда в света. В последния момент подп. Смит  трябва да е видял профила на „Емпайър стейт билдинг”, изплуващ от мъглата, и се е опитал да издигне машината, но разстоянието се оказва твърде късо, а скоростта на бомбардировача - прекалено висока.

Около 9.49 ч. Б-25 се врязва между 78-я и 79-я етаж на небостъргача, което е на около 975 фута (295 м) над нивото на земята. Самолетът се удря в сградата със скорост от 200 мили в час (320 км/ч), което води до взрив на резервоарите за гориво. Огненото кълбо се издига на височина от 100 фута (30 м). Възпламененият керосин обхваща фасадата на сградата, огънят се втурва и по лабиринта от коридори и стълбища във вътрешността на сградата, достигайки до 75-я етаж.

Катастрофата отваря широка дупка във фасадата на небостъргача от към 34-та улица. Докато основните щети са на 78-я и 79-я етаж, един от двигателите пада в асансьорната шахта и предизвиква голям пожар в мазето. Другият двигател профучава през цялата сградата, разкъсвайки седем стени преди да пробие южната фасада към 33-та улица.

Отломките падат през покрива на 13 етажна сграда от другата страна на улицата, където е ателието на скулптора Хенри Херинг. Последвалият пожар унищожава студиото. Други тежки отломки, между които един колесник, също нанасят щети по „Емпайър стейт билдинг” и околните сгради, а част от крило пада на „Медисън Авеню”.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Дъждът се лее из ведро,

а Корни кара ко-леее-лооо

На тиймбилдинга на метеоролозите присъстваха между 18 и 22 човека, на места до 25.

***

Разправят, че кучето е най-добрия приятел на човека...Надявам се, че тоя запенен питбул без намордник тича след мен, за да разбере как я карам.

***

Ако катаджия ви попита дали в последните 12 часа сте употребявали алкохол или наркотици, не е много разумно да си поглеждате часовника.

***

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Лято е... Като изгря едно слънце... та цели 2 часа.

Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

Снимка: "Таралеж"

Конституционният съд се произнесе днес по питането на ГЕРБ за това противоречи ли т.нар. Истанбулска конвенция на основния закон и очаквано отсече "да". Мотивите на КС обаче са доста любопитни - от това, че жената недвусмислено се асоциирала само с акушерството и раждането до това, че ще спрем да правим разлика между мъжете и жените.

"Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България", написа КС.

Решението е прието с осем гласа - на Анастас Анастасов (докладчик по делото), Борис Велчев (председател на КС) и съдиите Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова.

Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров обаче са го подписали с особено мнение.

О С О Б Е Н О  М Н Е Н И Е
на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г.

Не съм съгласен с решението по конституционно дело № 3/2018 г., с изводите на мнозинството, както и подхода към тях, по следните съображения:

Конституционният съд би следвало да разгледа искането за обявяване на противоконституционност в следните насоки:

1. Съществува ли текст или принцип в българската Конституция, който да се намира в противоречие с целите, обсега или конкретни разпоредби на Конвенцията;

2. Съществуват ли вече, като част от Българската правна система, други актове, които съответствуват на съдържанието на Конвенцията и

3. До какво се свежда отговорността, поета от правителството, респ. от парламента, за да се установи има ли и какви рискове от бъдещи действия, които биха могли да застрашат конституционния ред.

Разглеждайки искането без да разграничи отчетливо тези елементи, мнозинството попадна в объркване и в контекста на особено шумна политическа кампания (която Конституционния съд разбира се не може да пренебрегва, но трябва да оценява с подобаващата му прецизност), стигна до постановеното решение.

Конвенцията определя целите и обхвата си в чл.1 и 2 изключително в рамките на насилието над жени и домашното насилие. Обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението) ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт, който създава допълнителни гаранции за международно сътрудничество при спазването на тези норми. (Тъкмо това е и новото в Конвенцията – ангажимент за по-разгърнати мерки за защита срещу насилието над жени и домашното насилие. Дали обаче България не трябва поради бедност да откаже закрила на пребивани жени не е конституционен въпрос, а въпрос на изпълнителната и донякъде на законодателната власт.)

Мнозинството избра като основен аргумент за мотивиране на решението си приемането, че с позоваването на пола в неговото социално измерение (употребата на термините „gender” или “genre”) се изразявала

„идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното“.

Така мнозинството, макар и формално да посочва неразривната връзка между биологичната и социалната характеристика на пола, всъщност имплицитно е възприело тезата, развита в становището на президента, че полът (и като даденост, и като поведение) по българската Конституция бил само биологично определен. Тази теза е съвършено несъстоятелна. Цитирайки чл.47, ал.2 от Конституцията, мнозинството изтъква, че е употребен „терминът жени, който е несъмнено основан върху биологичното разбиране за пола“. По силата именно на чл.47, ал.2 защитата на жената е свързана с нейната социална роля точно толкова, колкото и с биологичната. (При това майчинството съвсем не е задължително да е „биологично“.) Тъкмо това има предвид и Конвенцията, а не измисляне на някакъв „небиологичен“ пол. Такова разбиране съвпада с поддържаното в края на мотивите към настоящето решение и е удивително, че мнозинството не е успяло да долови това съвпадане.

Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение.

В мотивите към решението са изброени изчерпателно всички случаи, в които е употребено понятието за пол, натоварено със социалните му характеристики („gender” или “genre”) и в нито един от тези случаи не се говори за трети пол или за нещо друго освен жени и мъже. Напротив отхвърляйки насилието над жени, изрично се споменава, че има нестереотипни полови роли т.е. има хора, чието социално полово поведение е „особено“, (т.е. отклонява се  от типичното за съответните полове, „gender” или “genre”, които си остават два). Да се мисли, че е противоконституционна забраната да се упражнява по тази причина насилие върху тях, е абсурдно. Създава се обаче едва ли не впечатлението, че тезата на мнозинството по същество обявява за противоконституционна например забраната да се пребиват трансвестити – нещо, което противоречи и на приципите на Конституцията, и на всички действащи анти-дискриминационни и наказателноправни разпоредби.

Друга погрешна интерпретация на мнозинството е свързана с понятието „идентичност, основана на пола“ („gender identity”). Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо.

Да се твърди, че Конституцията забранява да се говори за това, понеже то „не цели постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципа на равенството загубва смисъла си“ е също необяснимо. Как точно става заличаването на разликата между половете за мен (и вероятно други със също така обикновени възприятия като моето) остава загадка. Но от това се извежда увенчаващата мотивите към решението фраза, че „ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“. Излиза, че според конституционния законодател изясняването на факта, че има лезбийки или трансвестити означава, че мъжете и жените ще станат еднакви. Слава Богу нищо в текста на Конституцията не показва, че конституционния законодател е имал подобни мисли.

Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията

а) да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак

и

б) да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по „законен“ начин сред децата на „свръхосвободени“ идеи (като самоназоваващата се така „джендър идеология“ – “gender ideology”).

Първото опасение е неоснователно. Според чл.46, ал.1 от българската Конституция бракът е съюз между мъж и жена. Конституционни изменения не стават чрез конвенции, а единствено по начин, описан в глава IX от Конституцията.

Второто опасение има своите основания. Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция.

Понятието „джендър идеология“ (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията „екофашизъм“ (ecofascism) и  „феминистонацистка“ (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност.                                                    

Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

Съдия: Филип Димитров

Фотофакт: За пореден ден 6 души протестират срещу Истанбулската конвенция във Варна

Снимка: "Таралеж"

Жив е, Живков, жив е, там на Балкана!

Михаил ВЕШИМ, Стършел

На събрание в НДК социалистическата партия представи пред актива си нещо, озаглавено „Визия за България”. Нещо като предизборна програма, нещо като бъдещи намерения, нещо като куп обещания… Лидерката Корнелия Нинова уточни в словото си, че „Визията” не е само за ушите на партийните членове, а за всички българи:

„Днес се обръщаме към всеки наш сънародник. Чуйте идеите ни. Ако имате желание, по иванвазовски, който с каквито сили и компетенции разполага, да се включи в този процес”.

Не разбрах какво общо има тук Иван Вазов с партията от „Позитано“, но си рекох: щом така пламенно ме призовават, да се заслушам… Заслушах се във „Визията” и открих, че тия приказки – за държавна икономика, за социална политика, за намаление на ДДС, за ефективно здравеопазване и образование – сме ги слушали, слушали… Та даже сме ги и виждали – по времето на Жан Виденов политиката бе толкова социална, че ни направи заплатите по 5 долара… Държавната икономика бе толкова ефективна, че скапаните съветски заводи гълтаха парите на бюджета, вместо да фалират. За сметка на тях фалираха банки и завличаха вложителите си. А банкерите, назначени за капиталисти от същата тази БСП, станаха милионери и се отърваха даже без съдебни дела. Ами по времето на Орешарски – не фалира ли КТБ? Добре че тогавашният съюз БСП-ДПС (зад кулисите начело с Доган и Пеевски) се задържа малко във властта, иначе пак щеше да фалира и държавата…

Та социалистическите „визии” ги помним – живели сме ги.

Ама сегашните социалисти не били като предишните – в това ни увери един млад деятел от ръководството на партията. Крум Зарков, заместник на Корни, в телевизионно интервю заяви, че те, новото поколение в партията, са отчели грешките на миналото и няма да ги повторят.

Гледаш го на екрана, млад човек, симпатичен. Образован във Франция – завършил Сорбоната. Аха да му повярваш…

Изведнъж водещият го попита за Бузлуджа – там в събота ще се проведе традиционният митинг на социалистите. Младият социалист засия и се възторгна – много обичал Бузлуджанските митинги. Там се чувствал прекрасно сред другари, сред съмишленици, сред съидейници.

Във възторга му усетих фалша. Защото имам визия за сборищата под Чинията на върха. Не че съм ходил там, моята визия е от телевизия. Гледал съм репортажи от Бузлуджа – там се веят руски знамена, пеят се песни за „разцветали груши и катюши” и маршируват десантни батальони. Уж навръх Балкана се събрали наши социалисти, пък нарамили портрети на Сталин и Путин. Някои са облечени във фланелки със сърп и чук на гърдите, а има и такива – с автомат „Калашников”. Да се чудиш що за партия празнува – европейска социалистическа, българска комунистическа или руска болшевишка? И защо за нашите позитанци руският президент е любимец – нали е строител на капитализма, и то – на олигархичния капитализъм?

Размахват се и портрети на Тодор Правешки, разбира се. На сергии се продават порцеланови чаши и чинии с лика на великите партийни вож­дове – Сталин, Ленин, Маркс, Живков и Корни…

Това е всяка година на Бузлуджа – такава визия се гледа по всяка телевизия. Щом видя тази картина на екрана, не ми трябват други доказателства, че времето за БСП е спряло. И партията от „Позитано” е замръзнала в годините на Сталин и Живков… Всичко друго са приказки за ушите на глухите и „визии” за очите на слепите.

Готов съм да се басирам, че и тази година на Бузлуджа картината ще е същата. Не, даже ще е още по-грандиозна! За празника си сега социалистите учредили специална награда на името на Димитър Благоев.

Известни са и първите носители – англичанката Мерсия Маркдермот и (!) Георги Йорданов. Да, същият. Другарят Георги Йорданов, единственият жив динозавър от живковото политбюро.

Жив е, Живков, жив е, там на Балкана

Източник: „Стършел“

На тази дата: 27 юли 1955 г. Израелски пътнически самолет е свален край Петрич

В нощта на 26 срещу 27 юли 1955 г. два български самолета МиГ-15 свалят с ракета международен пътнически самолет по маршрута Лондон – Тел Авив със спирки във Виена и Истанбул. Поваленият летателен апарат се разбива северно от град Петрич, на няколко километра от границата с Югославия и Гърция. Всички 51 пътници на борда и 7-членният екипаж загиват.

Това е първият случай в историята, когато военни изтребители свалят пътнически самолет. И българското комунистическо правителство, и засегнатите от инцидента други правителства възприемат трагичния случай като провокация в разгара на Студената война.

През 1955 г. полетът „El Al Flight 402“ всяка седмица изпълнява този маршрут, но в нощта на 26 срещу 27 юли самолетът се отклонява от въздушния си коридор и навлиза на българска територия край Трън. Над България прелита разстояние от общо 200 км, докато е свален малко преди да навлезе в Гърция.

Никога не се установява защо летателният апарат се е отклонил от предвидения му маршрут, след като излита в 3 часа през нощта от летището във Виена и се отправя Истанбул. Израелските и българските разследващи излагат съвсем различни мнения за инцидента, който се случва на фона на силно усложнени отношения между Източния блок и Запада.

Какво се знае за инцидента

В малките часове на 27 юли самолетът от Лондон до Тел Авив е засечен да прелита над Трън, като два военни самолета МИГ-15 излитат от летището в Доброславци, за да го проследят. Военните изстрелват два последователни предупредителни сигнала към пътническия самолет. По сведения на двамата пилоти, самолетът първоначално се преструвал, че следва инструкциите. Според тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко след това внезапно се устремява към Гърция, опитвайки се да избяга от военните МИГ-ове. Впоследствие обяснението на пилотите е оспорено, като се смята, че те са придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на катастрофата, а именно почти до границата с Гърция - предполага, че пътническият самолет би следвало да е бил придружен до там от военните свръхзвукови самолети.

Твърди се, че последната заповед за свалянето на самолета е подадена от заместник-главния командир на "Въздушна отбрана". Смята се, че той е наредил самолетът да бъде свален, в случай че напуска нашето въздушно пространство, не се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения.

Основното предположение за свалянето на пътническия самолет е, че моделът му много прилича визуално на бомбардировач, като военните не са могли да забележат, че е цивилен. А като основна грешка се спряга фактът, че българските наземни станции не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, за да уведомят пилота, че трябва да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в съседните държави, за да се установи какъв е самолетът.

Първите предположения за инцидента в западната преса са, че самолетът е бил свален с ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче правителството признава, че самолетът е свален от въздушната отбрана. Властите изразяват съжаление и организират официално разследване, но не допускат в разследването участието на екип от шестима израелски следователи.

Изводите от разследването в България гласят, че самолетът е паднал поради експлозия, причинена от ракети, ударили дясното и вероятно лявото крило на самолета.

Последната връзка, осъществена с фаталния самолет, е от 7,30 ч. сутринта. Гръцко летище улавя SOS съобщение от борда на самолета, което гласи: „Спускаме се запалени, ще опитаме кацане“.

След инцидента Израел повдига обвинение срещу България в Международния съд в Хага. Властта в София първоначално заявява, че вината за инцидента е на нарушилия въздушното пространство пътнически самолет, но в знак на добри чувства ще заплати компенсации. Впоследствие обаче правителството заявява, че пилотите на военните самолети са стреляли прибързано и се съгласяват да платят компенсации на семействата на жертвите. Макар и да са действали по заповед – военните пилоти са лишени от свобода. През 1964 г. съдът в Хага дава възможност двете страни да уредят доброволно уреждането на спора, като на практика България плаща минимални цени за всяка от жертвите.

Случаят с разбития край Петрич военен самолет е първият в историята такъв. Но през следващите десетилетия се случват още няколко такива инциденти, в които пътнически самолети са сваляни от военни – от страна на съветски, щатски и украински военни, съответно през 1983, 1991 и 2001 г.