На тази дата: 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания

На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания в качеството си на съюзник на Германия, която пък воюва - ефективно или все още символично, и с двете. България смята, че това ще бъде по-скоро символично действие и до реални военни действия няма да се стигне.

Въпреки че влиза в съюз с Германия на 1 март същата година, София не обявява война на враговете на Германия, а се задоволява единствено да пропуска през територията си германски войски и да изпрати свои в Македония и Егейска Тракия. Цар Борис III и правителството на Богдан Филов се опитват да извлекат максималното от един съюз, който истински не желаят, но без който не биха могли да реализират националните интереси и дори биха поставили страната пред угрозата да бъде окупирана. България не прекъсва дипломатическите отношения с друг германски враг - СССР, дори и след като двата страни влизат във война на 22 юни 1941 г.

До края на съюза си с Германия България така и не изпраща войски на Източния фронт. Макар и САЩ да обявяват война на България през лятото на 1942 г., до 1944 г. войната между двете страни действително остава символична. Едва тогава след разгръщането на съюзническите операции в Средиземноморието и десанта в Италия София е подложена на сериозни бомбардировки от американски и британски самолети и понася големи щети. Това са и единствените реални бойни действия на българска територия по време на Втората световна война, като се изключат изключително маргиналните подривни акции на подкрепяните от Москва партизани.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Скоро!

Здравейте! По телевизията гледах реклама на филм. Става дума за малко момче, което е забравено от семейството си вкъщи. В същото време някакви крадци се опитват да оберат домът им! А детето им спретва куп номера. Дали е хубав? Някой гледал ли го е?

***

Ракия:

- 100% свобода на словото!

***

Само в България, когато си купуваш презервативи на касата в аптека или супермаркет, опашката те гледа, все едно тях ще опъваш.

***

Баба Пена спечели 200 000 от националната лотария. Със здраве да си ги хвърля през терасата!

***

Тя:

- Мило, сваляй си ризата и панталоните!

Той:

- О, хоооо!

- Хайде по-бързо, че ще пускам цветно!

На тази дата: 12 декември 1800 г. Вашингтон става столица на САЩ

1800 г. — Провежда се първото заседание на Конгреса

 на САЩ във Вашингтон.

1800 г. Вашингтон става столица на САЩ. Още през 1788 г. Джеймс Мадисън изтъква необходимостта от федерален окръг в есето си „Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност.

Атака срещу конгреса във Филаделфия от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783 г., подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Следователно правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от Конституцията на Съединените Щати, което позволява на „окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса”.

Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, Александър Хамилтън и Томас Джеферсън се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 г.

На 16 юли 1790 г. с Резидънс актът се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 км (10 мили) от всяка страна, като общия размер е 260 кв.км (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ.

През 1791-1792 г. Андрю Еликот и няколко сътрудници, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни на всяка миля.

Нов „федерален град” е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. „федералният град” е кръстен в чест на Джордж Вашингтон и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на 17 ноември 1800 г. На 12 декември 1880 г. Вашингтон става столица на САЩ.

Актът от 1801 г. официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръгът се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад. След този акт гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Будапеща, Унгария

"Работата красяла човека"... То като си постоянно на работа, кой ще ти види красотата?

***

Когато някой ден ЕС се разпадне, в него ще останат само България и Румъния, защото няма да покрият изискванията за излизане.

***

- Жоре, как разбра, че мечката е стръвница, бе?

- По погледа, същия като на жена ми!

***

Най-отговорните мъже са шотландците - при тях няма такова нещо като от единия крачол в другия.

***

Ключодържателят е една малка джаджа, която ти позволява да загубиш всичките си ключове наведнъж.

На тази дата: 11 декември 1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър

1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър. Още през пролетта с.г. единствен сред българските градове Пловдив се сдобива със своя театрална сграда - Международен театър „Люксембург”. Поривът за театър има своя вдъхновител - Иван Вазов, пръв обосновал идеята за изграждане на български професионален театър във вестник „Народний глас”, както и своите най-близки поддръжници - Константин Величков, Захари Стоянов, Михаил Маджаров…

На 8 декември Дружеството на работниците от Дановата печатница с участието и под режисурата на Стефан Петков Попов представя пиесите „Стоян войвода” от Добри Войников и „Ревността на Барбуйе” от Молиер. Два дни по-късно след емоционален дебат на историческото XIII-то заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша „за съставлението на движима театрална трупа”.

Театърът се помещавал на мястото на доскорошния ресторант К2, който преди е била стара бейска къща, близо до площад „Джумаята”. Собственици били французите Босси и Брюн. Там те направили хотел, наречен „Люксенбург”, който разполагал с ресторант и бирария, а в терасовидния й двор- градина в празнични дни свирила военна музика, както в големите европейски градове.

За да конкурират други два хотела в Пловдив, Босси и Брюн построяват в двора специална сграда за театрални представления с достъп за всички местни и гостуващи трупи. Това е първият театрален салон в България и вземайки името на хотела, той е наречен Междуародний театър „Люксенбург”.

Вътрешността му е била кокетна - от типа на средновековните театри. Разполагал е с 300 места, 17 ложи, разположени подковообразно на нивото на сцената. На външната стена на парапета пред всяка ложа са били поставени мраморни бюстове на 17 световни класически писатели - Софокъл, Еврипид, Шекспир, Гьоте, Шилер, Корней, Расин и др. Имало широк вестибюл, коридор, гардероб за публиката, гардероб и пушалня за ложата, а освен сцената - и гримьорни за артистите.

Официалното откриване на театъра става на 24 март 1881 г. от гръцка пътуваща трупа, която е играла пиесата на Шилер „Луиза Милер”. На 12 декември 1881 г. театралната сграда е окончателно е завършена и става първата специално построена сграда в България за нуждите на гастролиращите в Пловдив чуждестранни театрални трупи.

През 1913 г. след голям пожар в сградата Международният театър „Люксенбург” изгаря и прекратява дейността си. Днес театърът носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Добро утро!

- Плати ли гражданската отговорност?
- Платих я.

- А къде ще прекараш Нова година?

- В колата...

***

Кратка сексуална забележка.

- Не там!

***

Мисъл на деня:

- Три дни проби върху дадено устройство спестява 30 минути четене на инструкцията му.

***

Едно време ходих поне два дни с кеф на работа - на аванс и на заплата. Сега, с тия дебитни карти ми убиха всяко желание.

***

Напълниха целия град с коледни лампички. Човек не може да намери едно тъмно място, да се изпикае...

На тази дата:10 декември 1877 г. е Освобождението на Плевен

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победата на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

Предистория

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус, командван от Осман паша, за укрепяване на Никопол. На 4/16 юли Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша и го заставя да се насочи към Плевен. Часове след като се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.

През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца.

Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да заеме инженерно изградена отбранителна линия от 20 – 25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка: 1-ви Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей.  Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.

На 4/16 ноември военният съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Изградена е плътна блокадна линия, разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки.  Руското командване оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:

Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.

Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.

Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (8-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.

Към началото на декември, Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София.

Осман паша предава сабята си на

генерал Иван Ганецки

Още през нощта на 10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия

бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец-Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит.

Към 12 часа през нощта началникът на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов. Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Александър Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията. В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целият 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. 

Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея, командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади.

«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ.

Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889)

Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В

този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.

Музеят-панорама „Плевенска епопея“.

Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго е открит музеят-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Мъже чакат в мол...

Купих си елха от ИКЕА. В кутията имаше брадва и карта на гора...

***

Щирлиц си върви из Берлин и изведнъж надпис със спрей на стената "Щирлиц е пед*раст". Така центърът му съобщил, че вече е Герой на Съветският съюз...

***

Според личния дневник на колежката, тя си мисли, че аз я шпионирам!

***

Успех е, когато си на:

4г и не се напикаваш.

12г и имаш приятели.

16г и имаш шофьорска книжка.

20г и правиш секс.

35г и имаш пари.

50г и имаш пари.

60г и правиш секс.

70г и имаш шофьорска книжка.

75г и имаш приятели.

80г и не се напикаваш.

***

Най-тежко е да си куче, охраняващо границата между Южна и Северна Корея...

На тази дата: 9 декември 1931 г. Испания е провъзгласена за република

1931 г. Испания е провъзгласена за република. До началото на 20 в. кралство Испания е в дълбок упадък и криза. В специална позиция в държавата е армията, която е като държава в държавата. С големи облаги и привилегии се ползва в страната и Римокатолическата църква. Но крал Алфонсо XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи.

Испания запазва неутралитет в Първата световна война. Благодарение на това в годините на конфликта и в десетилетието след него страната отбелязва стабилен ръст на производството и в селското стопанство, и особено в промишлеността. 

През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и установява военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на 28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.

Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не се отказва от трона. 

В изборите от 28 юни 1931 г. републиканските партии печелят абсолютното мнозинство (над 370) от общо 469-те депутатските места. На 14 юли Учредителните кортеси са открити и незабавно пристъпват към изработването на новата конституция. На 9 декември 1931 г. Основният закон на Втората република влиза в сила. Испания е обявена за „демократична република на трудещите се от всички класи, изградена на основите на свободата и справедливостта”. Първият президент на републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият министър-председател Мануел Асаня. 

Следващите две години, до парламентарните избори през ноември 1933 г., са времето на „новия курс” на републиканските правителства, оглавявани последователно от Мануел Асаня, Алехандро Лерус и Диего Шртинес Барио. Приети са закони за разпускане на Ордена на йезуитите и национализация на имуществото му; за развод и граждански брак; за профсъюзите; за аграрна реформа; за автономен статут на Каталония; за религиозните конгрегации и т.н. В резултат Испания се превръща, поне от законодателна гледна точка, в една от най-демократичните парламентарни републики на стария континент.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини.

Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.

През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Кой номер обувки искате? 

Това цвете е Bromelia de sapato.

Рано сутрин, на 9-ти Декември, двойка жаби и двойка студенти си мислеха едно и също:

- А, дано не дойде щъркела!

***

АЛКОХОЛЪТ е течната версия на ФОТОШОП... - преобразява те от глава до пети!!!

***

Родителите все не могат да разберат:

- Защо бабите и внучетата се разбират толкова добре?

- Първо, те са на един акъл, и второ - имат общ враг!

***

Някога, живот и здраве, ще кажа на моите внуци, че съм по-стара от интернет. Горките, как ли ще асимилират това...

***

Знаете ли какво е общото между хубавите вицове и хубавите жени?

Няма проблем да ги повториш!

На тази дата: 8 декември 1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън

1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън, докато се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио. Ленън почива по-късно в болницата. Убиецът Марк Чапман получава доживотна присъда. Трагичната гибел на Ленън провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

Джон напуска Великобритания в началото на 1971 г. и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 г. за притежаване на марихуана. 

По-късно е призован да напусне страната. Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 г. и той отлита за Лос Анджелис, където празнува края на войната си с американските имиграционни власти през 1975. Върховният апелативен съд на САЩ отхвърля заповедта за депортиране и Ленън получава зелена карта. 

Убиецът му Марк Дейвид Чапман отправя към него пет изстрела с пистолет и търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта” на Селинджър. 

На 8 декември Джон Ленън и Йоко Оно имат 30-минутно интервю за радио RKO, проведено между 16.30 и 17.00 ч. Преди това убиецът Марк Дейвид Чапман хваща идола си пред асансьора на Дакота билдинг, където звездната двойка живее в апартамент. Чапман моли музиканта да му даде автограф и подава купената преди два дни плоча на Ленън. Кумирът му я подписва с текста: „Джон Ленън, декември 1980 г.”.

После Джон и съпругата му, придружени от служител на радиото, се качват в автомобил и се отправят за интервюто. Връщат се в 22.48 ч., когато убиецът дебне на улицата пред жилището им. По-късно пред съда портиерът на сградата ще си спомни, че на пейката е седял млад човек, който чете „Спасителят в ръжта” на Дж. Селинджър.

Джон и Йоко слизат от лимузината и се отправят към входа на сградата. Тогава Чапман извиква: „Мистър Джон Ленън!” и от 6 м насочва към музиканта 38-калибров пистолет. Музикантът се затичва към входа, но четири от произведените пет изстрела го застигат фатално. Два куршума попадат в белите му дробове, един - в лявата плешка, и един в гърлото. Нападателят гледа безразлично, хвърля пистолета и невъзмутимо сяда пак на пейката, за да си чете книгата.

Ленън все още е в съзнание на път за болницата, но не стига до нея жив. В клиниката записват часа на смъртта му - 23.07 ч.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Скиорите изглеждат, като ноти

Интересни сме това българският народ. Говедата си броим на глави, а учените си - на членове...

***

Вратата на кабинета на шефа на ДАНС, се отваря рязко. Шефа се ококорва, като вижда, че влиза сeкси мадама.

- Коя сте вие?

- Агент!

- ЦРУ, Мосад...?

- Орифлейм!

***

Биологията е единствената наука, където деленето и умножението е един и същи процес!

***

Двама стари приятели се срещат на трамвайна спирка:

- Ти ожени ли се? - пита единият.

- Да. А ти?

- Не.

- Ами какво чакаш?

- Трамвая.

***

Продавачката, работеща в сексшопа, се уверила в искреното мъжко приятелство – всеки мъж, който идвал да пита за средство за уголемяване на члена или за подобряване на ерекцията, винаги обяснявал, че не било за него, а за негов приятел…

На тази дата: 7 декември 1941 г. японският флот напада Пърл Харбър

1941 г. японският имперски флот провежда нападение над Пърл Харбър. Японците осъществяват стратегическа изненада чрез подготвена в строга тайна операция. 

На 26 ноември ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи Нагумо напуска базата си в залива Хитокаппу на Курилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - „Акаги”, „Хирю”, „Кага”, „Шокаку”, „Сорю” и „Дзюйкаку”, на които са базирани 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от двата линейни кораба „Хией” и „Киришима”, от двата тежки крайцера „Тоне” и „Чикума”, от един лек крайцер и 11 ескадрени миноносци.

Според японския план самолетоносачите и техният ескорт за 11 дни трябва да изминат маршрут от 6000 км северно от обикновения път на параходите, незабелязано да доближат Пърл Харбър и от позиция на 350-400 км северно от островите да стартират палубните самолети. Предпочетен е неделният ден, тъй като тогава повечето институции на американските въоръжени сили работят с намален персонал. Часът на атаката също не е избран случайно - в неделното утро екипажите не са по бойните си постове, а са строени на палубите за издигане на корабните флагове.

Стратегическите цели на атаката са неутрализиране на американския Тихоокеански флот чрез унищожаване преди всичко на тежките линейни кораби и на самолетоносачите, без които американците няма да са в състояние да попречат на японската офанзива в югоизточна Азия. Атакуващите пилоти получават изрична заповед да атакуват само линейните кораби и самолетоносачите, но по време на нападението не всички от тях изпълняват това нареждане и изваждане от строя на военната база Пърл Харбър. 

На 6 декември 1941 г. в късните часове на деня командващият адмирал Того отваря запечатан плик, получен при отплаването. На белия лист има три думи „Тора, Тора, Тора”. Това е заповедта за атаката на Пърл Харбър. В 21.00 ч. флотът достига 158-ия меридиан и се намира на близо 910 км северно от Хаваите. По време на 11-дневното пътуване силни ветрове често разкъсват издигнатите корабни флагове и повече от 10 души изпадат зад бордовете в опити да ги сменят.

В Пърл Харбър САЩ са съсредоточили 8 линейни кораба, 8 крайцера, 29 миноносеца, 9 подводници и 391 бойни самолета. Там обаче считат една японска атака по принцип за възможна, но крайно невероятна. Затова местата на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма част от екипажите са на брега на острова. Огънят под парните котли на корабите е почти или изцяло угаснал. Без огън под котлите корабите не осигуряват пара за машините си, а процесът на запалване на котела трае няколко часа, докато се достигне необходимото парно налягане.

За защитата на острова е отговорна Сухопътната армия на САЩ, но войските по никакъв начин не са подготвени за атаката. Противовъздушните средства за отбрана не са разпределени във войсковите подразделения, а се намират в складове, тъй като командването не желае да дразни излишно собствениците на намиращите се в близост частни земи. Зенитна артилерия има в отделени складове за муниции, те обаче са затворени. 

По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са преместени от обичайните им позиции в периферията на летателното поле в средата на летището, за да бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни радарни станции, доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят единствено между 4.00 и 7.00 ч., когато се очаква японско нападение.

Първата японска вълна от 183 самолета стартира в 6.10 ч. сутринта на 7 декември 1941 г. на разстояние 400 км северно от остров Оаху. Екипажите на самолетоносачите изпращат излитащите самолети с викове „Банзай” („Ура”). Първият сблъсък между силите на Япония и тези на САЩ става в 6.37 ч. местно време пред входа на пристанището. От борда на миночистача „Кондор” съобщават на патрулиращия разрушител „Уорд”, че са видели перископ в близост до входа на пристанището. „Уорд” обаче не открива никаква подводница.

Хаосът е пълен, много американски кораби напускат пристанището, разчитайки на относителната защита на открито море, като повечето от тях са без пълен екипаж. В 8.50 ч. внезапно настъпва втората японска атакуваща вълна от 170 самолета. 

Към 9.45 ч. се оттеглят всички японски машини. Сред последните приземили се е капитан втори ранг Фучида. Той остава във въздуха през време на цялата атака, за да наблюдава причинените щети. След като адмирал Нагумо изслушва първите му отзиви, в 13.30 ч. заповядва оттегляне на флота без следваща атака.

Същинските резултати от атаката са противоречиво оценени. С унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот през следващите месеци японците получават пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се превръща фактически в глобална война.

Японците обаче жънат Пирова победа. На командващия японския флот адмирал Ямамото приписват, че в този ден промълвя: „Това е началото на края. Разбудихме спящия гигант”. Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод за влизането на неутралните САЩ във войната още на следващия ден - 8 декември. Въпреки че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Българската музикална сцена

Съпругът:
- Ако беше побързала нямаше да закъснеем за влака.

Съпругата:

- А ако ти не беше бързал толкоз, нямаше да чакаме толкова дълго следващия влак.

***

Тези, които твърдят, че технологиите ще заменят хартията, не са пробвали да си бършат задника с Айфон...

***

Да питам за един приятел:

- На картофените кюфтета колко телешка кайма се слага?

***

Плувен басейн - хомеопатична уринотерапия...

***

С Мимето бяхме в една група в детската градина, в един клас в училище, една и съща група бяхме и в университета...

Онзи ден поглеждам профила й във фейсбук - тя е на 33, а аз на 44

Деси Радева била зам.-шеф на делегацията в Полша. Било грешка, твърдят от "Дондуков" 2

Нов скандал около съпругата на президента Десислава Радева запали Слави Трифонов в шоуто си. Снощи той извади документ, в който Радева била записана като зам.-шеф на българската делегация за Конференцията на ООН за климата в полския град Катовице. От президентството категорично отрекоха.

Става въпрос за първоначалния вариант на делегацията, документ, изпратен до външно министерство и до полската страна като домакин, поясни Слави от екрана.

Той изрично подчерта, че в българското законодателство и протокол няма позиция като първа дама и съпругата на държавния глава няма право на кабинет и бюджет, но често придружава президента на държавни разноски. "Така на практика Румен Радев води жена си на екскурзия с нашите пари", заяви Трифонов.

"Интересно какъв експерт по екология е тя. Може би отговаря за чистотата в къщата на президента, като отваря прозореца и забърсва фините прахови частици от униформата му", коментира шоуменът. "Не знам как е в къщата им, там може и да му е шеф, но по протокол не представлява държавата", каза още Слави Трифонов.

По-късно днес дойде и официалната позиция на президентството:

"Съпругата на държавния глава не е била заместник-ръководител на българската делегация на конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, както е видно от решението на Министерски съвет от 14 ноември т.г. за състава на делегацията, нито е участвала под каквато е да е форма в работата на форума. Никакви държавни средства не са били похарчени за съпругата на президента при пътуването на българската делегация до Катовице. За допуснатата техническа грешка при акредитацията на българската делегация е сигнализирала самата президентска институция още на 6 ноември т.г."

На тази дата: 6 декември 1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и неговото семейство

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или необходими потребности”.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.

По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г. безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).

Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това, няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий Константинович - по време на революцията съставят собствен проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).

Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото социалистически партии.

През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.

С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.

През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и продължила до 1922 г.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Хималайска лисица. Прилича на първите ми опити
да рисувам.

Красотата на английските жени е направила от английските мъже известни мореплаватели и пътешественици.

***

В столовата:

- Супа има ли?

- Само една остана - шкембе и пилешка.

- Ама това са две супи?!

- Вече е една, трябваше ни тенджерата...

***

Ако жена ти каже:

- Поправи ме ако греша. ЗАМЪЛЧИ. Това е капан.

***

Работниците от Винпром с радост си вземаха работа за вкъщи.

***

Хубавата жена си е хубава и без грим! Хубавият мъж си е хубав и пиян!

На тази дата: 5 декември 1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света

1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин. Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.

Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.

Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.

За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.

След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.

През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.

Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.

Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.

Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.

При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.

В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Зимна красота

– Жоре, ти вярваш ли в Дядо Коледа?
– Не, а ти?

– То и аз не вярвах, докато не го заварих върху жена ми.

***

Най-тежката форма на склероза е, когато си съблякъл една жена, и се чудиш да я почваш ли... или вече си свършил.

***

На които не им харесва софийският въздух, могат да се върнат по родните си места. От кмета на София!

***

40% от тинейджърите мислят, че ивицата Газа е интимна фризура...

***

- Добър вечер! Аз съм класната на синът ви. Той много си измисля и лъже...

- Вярвам Ви! Ние нямаме син.