На тази дата: 14 юни 1923 г. Зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски

Александър Стамболийски оставя саморъчен

кървав надпис на стената преди да издъхне.

На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко.

Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.

Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники”, том 3.

Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III... 

Ето какво казват те по този въпрос:

Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си." (Александър Цанков, „Моето време. Мемоари")

Генерал Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." (Показания пред съда, 1954 г.)

Капитан Иван Харлаков: „На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди да... " (Показания, след като е арестуван през 1944 г.)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Генерал Вълков: „Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...” (Показания пред съда, 1954 г.)

Генерал Вълков: „...Взели участие и македонците на Величко (Велянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев..." (Пак там)

Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски..." (Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.)

Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек..." (Из „Корона от тръни" на Стефан Груев)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Цар Борис III: „Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба..." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.)

Проф. Александър Цанков: „Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Яйцевидно куче

Какво всички са се юрнали в Гърция на море? Нашето си е бетон...

***

Мъж разглежда банкнота от сто лева срещу светлината, за да се увери, че не е фалшива.

Появява се катаджия:

- С кола ли сте?

- Не, защо?

- Жалко!

***

- Извинете, Госпожице, вече час Ви гледам. Тези гърди Ваши ли са?

- Не съвсем! Имам още две вноски по кредита!

***

- Взе ли си шофьорския изпит?

- Не знам,инструкторът още не е дошъл в съзнание...

***

Абсолютно непонятно ми е защо съм се съпротивлявала на следобедния сън като дете...

На тази дата: 13 юни 1895 г. Провежда се първото автомобилно рали във Франция

1895 г. провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж-Бордо-Париж. В тридневното скоростно състезание по 1178-километровото трасе се включват 46 машини - 29 автомобила са с бензинови двигатели, 15 са с парни и само два са с електрически.

Победител в състезанието става Емил Левасор, който сам кара своята двуместна машина „Панар-Левассор” и преодолява разстоянието за 48 часа и 47 минути, като средната му скорост е 24,4 км/ч. Той пристига 6 часа преди заелия второто място.

Победата му обаче не никак случайна. По това време френският изобретател и пионер в автомобилостроенето заедно с приятеля си Рене Панар притежава фабрика за дървообработващи машини. През 1889 г. двамата купуват от Даймлер лиценз за неговия 2-цилиндров мотор, а през 1890 г. създават и първия си собствен образец автомобил.

Следващият техен автомобил, създаден през 1891 г., вече е пускан серийно и се отличава с блестящи конструктивни хрумвания и извънредна здравина. Автомобилите на фирмата започват да участват в състезания.

Интересно е, че на това рали за първи път се появява и автомобилът Eclair с пневматични гуми. Кара го авторът на нововъведението Андре Мишлен. По целия маршрут той разполага огромен брой сервизни пунктове, но му се налага толкова често да сменя гумите, че не се побира в норматива от 100 часа.

През 1897 г. Емил Левасор загива при катастрофа по време на състезанието Париж-Марсилия. В Париж е поставен негов паметник, на чийто постамент са издялани думите, казани от Левасор веднага след завършване на ралито Париж-Бордо-Париж: „Това беше безумие! Аз правех до 30 км/ч”.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Спящо пате

- Скъпи, започнах нова диета! Вече ще ям само трюфели, омари и хайвер!

- Любов моя, защо така се измъчваш? Яж направо банкноти!

***

- Ти си алкохолик бе!

- Ннеее, аз съм сомелиер-трудохолик!

***

Мечката в Пернишкия цирк шашна всички, като на втората обиколка с мотор по манежа, моторът спря... А тя запали цигара, изпсува и почна да сваля карбуратора...

***

Питат евреин:

– Как са дъщерите Ви?

- Две са продадени, една е капарирана и само най-малката е в складова наличност.

***

Акушерката подава новороденото на бащата и той радостно възкликва:

- Момче!

- Момиче е. И ми пуснете кутрето.

На тази дата: 12 юни 1955 г. В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти

1955 г. в Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти. Местни хора разказват, че когато бог създавал света, ръката му спряла, докато минавала над Якутия, и изсипала богатства навсякъде из замръзналата пустош, разположена на 8000 км от Москва.

Република Саха (Якутия) е единственият регион на планетата, където не само добиват елмази, но и ги обработват: отначало ги превръщат в диаманти, а след това - в уникални бижутерски изделия. В Якутия се добиват 26% от елмазите на Земята. Кариерата „Мирний” е най-голямата яма, изкопана от човека. Нейната дълбочина е 525 м, а диаметърът й е 1300 м.

Любопитен факт е, че през лятото на 2012 г. в Якутия за първи път бе проведен бизнес-турът „Диамантената седмица на Якутия”. Участниците в уникалния якутски тур видяха всички етапи на появата на скъпоценностите: от огромните кариери на елмазена руда кимберлит до цеховете за рязане и бижутерски работилници.

„Звездата на Якутия”

Както личи от името му  този 232,1 каратов диамант произхожда от сибирските диамантени находища. Открит  е през 1973 година и представлява октаедричен кристал с гладки стени, висока  прозрачност и лек жълтеникъв оттенък. Той заедно с другия якутски гигант „XXVI конгрес на КПСС) (342,5 карата) се съхранява в  постоянната изложба при диамантения фонд на Русия.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Сън ли си или те има

Ако 10 г. след завършването познаете вашият съученик значи все още не е женен!

***

Организирахме се 5 приятелки да ходим на плаж. На слабата нищо не казахме. Ми, да е яла!

***

При разкопки археолози откриха оръдия на труда от 10 век. Още от 10 век, хората за заравяли оръдията на труда, за да не работят!

***

На банкета на синоптиците присъстваха между 5 и 8 човека,на места до 12...

А се усещаха като 20!

***

Жените след 30 са най-опасни! Продължават да са млади и красиви, но вече не са глупави...

На тази дата: 11 юни 1770 г. Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия

1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. Всъщност според историци хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 000 години, когато в Австралия се появяват предците на нейното коренно население.

Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-голямата в света екосистема. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 км, започвайки от Тропика на Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а ширината му варира от 2 до 150 км.

Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия (дн. Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е натъкнал на него.

Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, засядайки в 23.00 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър” върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба.

Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.

През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно картографиран и изучен. Едва в края на 19 в. Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

България в една снимка

- Айдеееее, мама си идвааа! – крещеше бабата, изпреварвайки с тичане и блъскане внуците.

***

Българи на сафари в Африка:

- Мите мама, недей да дърпаш лъва за гривата, че може да има бълхи!

***

На интервю за работа ме питат:

- Важна ли ви е заплатата?

- Ма не, бе... Световният мир ми е на първо място.

***

Само бясна жена може да напише СМС с текст "Включи си телефона!"

***

След разгонването на гей парада, на жандармерията и се губят... седем палки.

На тази дата: 10 юни 1871 г. В Румъния излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”

1871 г. в Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”. Това е първият вестник на Христо Ботев. Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!”.

В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари”. В четири от известните пет броя на вестника, са отпечатани 16 статии на Ботев - „Наместо програма”, „Народът вчера, днес и утре”, „Смешен плач”, „Решен ли е църковният въпрос”, стихотворенията „До либето ми”, „Дялба”, „На прощаване”, „Хайдути”, „Елегия”, „Борба” и „Пристанала”.

Последният брой на „Дума на българските имигранти” излиза на 5 август 1871 г.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Едно време, юни се падаше през лятото...

***

Животът си е мой и ще си го живея така, както каже жена ми.

***

Полска дефиниция за "нищо" - една бутилка водка за двама души!

***

Стар си не когато започнат да ти стърчат косми от носа и ушите, а когато това престане да ти е проблем.

***

След закупуването на 12 см. токчета, тя разбра една проста истина — НЯМА ДА ТИЧА СЛЕД НИКОГО!

На тази дата: 9 юни 1923 г. В Царство България е извършен Деветоюнският преврат

Деветоюнски преврат е държавен преврат в България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. 

В подготовката на преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (БКП).

Подготовка

Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.

След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Провеждане на преврата

Превратът е проведен съгласно предварителните планове — действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев - те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново — начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолство, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.

Опити за съпротива

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен та от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание)

Вицове - само сока, юни 2019 г.

- Ало, техниците?

- Да, какъв е проблемът?

- Не ми работи рутерът.

- Кои лампи светят?

- В хола и в банята.

- Оставете, пращаме техник.

***

- По какво си приличат 55 год. мъж и вълка?

- Гонят през деня Червената шапчица, а вечер „ядат” бабата...

***

Акушерката:

- Такова бързо раждане не бях виждала.

Родилката:

- Вие зачатието ако знаете какво беше...

***

Еврейският бумеранг - назад се връща с пари!

***

Мъжете винаги носят детето в себе си! Но, по някога го дават и на жените да го поносят!

На тази дата: 8 юни 1968 г. на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей

1968 г. на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей. Той се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт.

Мартин Лутър Кинг - известен проповедник, лидер на движението за права на чернокожите в САЩ и лауреат на Нобелова награда за мир, е убит 4 април 1968 г. на терасата на мемфиския мотел „Лорейн”.

Година по-късно полицията арестува Джеймс Ърл Рей, който по това време е бил регистриран като затворник-беглец. Смята се, че под натиска на съдиите, които обещали на Рей сделка със следствието в случай на чистосърдечно признание, той се е подписал под собствената си присъда.

Съдът осъжда Рей на 99 години затвор. Веднага след произнасянето на присъдата той заявява, че не е убивал защитника на човешките права.

Джеймс Рей умира на 23 април 1998 г. в Мемориалната болница в град Нешвил. А своите съболезнования по повод кончината на осъдения изразява дори семейството на Кинг, което го смята за невинен.

Любопитен факт е, че през 2011 г. в интернет се появи музей, посветен на Джеймс Ърл Рей. Онлайн изложбата бе открита на сайта на окръг Шелби, в който е разположен град Мемфис, където е застрелян Кинг. Сред експонатите в „музея” са материали от наказателното дело срещу Рей, аудиозаписи на показанията му, записки на секретаря на съда, лични писма на осъдения, както и някои редки снимки на престъпника.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Опс

Три рядко срещани явления:

- Кълбовидна мълния.

- Двойна дъга.

- Три работещи каси в "ЛИДЛ."

***

- Може ли още една бира?

- Да, сега ще ви донеса.

- Не бе, то аз жената питам.

***

Чу ли? Пешо го изгонили от отбора по алпинизъм. - Това пък защо? - Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.

***

Мъж се прибира вкъщи и заварва жена си в леглото с негов приятел. Взима пистолета и го застрелва. Жената станала от леглото и казала с укор:

- Ти затова остана без приятели...

***

Maйĸa cлaгa дeтeтo cи дa cпи, нo тo плaчe. Πee мy пpиcпивнa пeceн – тo пaĸ плaчe. Πee мy oщe eднa – пpoдължaвa дa плaчe… Haĸpaя дeтeтo oтвapя oчичĸи и ĸaзвa:

– Maмo, aз paзбиpaм, чe ти ce пee, нo биx иcĸaл дa пocпя!

На тази дата: 7 юни 1848 г. се ражда френският художник Пол Гоген

На 7 юни 1848 се ражда френският живописец, постимпресионист Пол Гоген. Той е един от най-обичаните художници – не само заради таланта, но и заради ексцентричността му. Целият му живот е постоянно пътуване и търсене на ново начало. През 1894 г. става член на теософско общество, където остава до края на живота си.

Вероятно най-значителната му творба е картината „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“. Тя символизира житейски път, чийто край не преминава в хармонична завършеност, а действа върху зрителя объркващо и безнадеждно.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Няма прегради за любовта

Първият български космически турист се завърна с няколко шишенца шампоан и хавлия с надпис NASA...

***

Изпит по философия:

Професорът излиза на дъската и казва:

- Днес ще пишете само по един билет и една тема... и написва на дъската:

- "ЗАЩО?"

От всички работи има само една шестица и тя е на студента, който написал на листа си:

- "А, ЗАЩО НЕ !?"

***

Баща към сина си:

- Още си 5- ти клас да пушиш!

- Тате и ти си бил 5- ти клас!

- Тогава аз бях на 18, пикльо!

***

Не вярвам на никого! Нито на жени, нито на правителството, а от 2012 г. и на маите не вярвам!

***

Какво нещо е термосът... Всички мислят, че пиеш горещ чай, а ти си сипал студена бира.

На тази дата: 7 юни 1988 г. Изстрелян е „Союз ТМ-5” с вторият български космонавт Александър Александров

1988 г. изстрелян е съветския космически апарат „Союз ТМ-5”. Част от екипажа е и вторият български космонавт Александър Александров. Командир на полета е Анатолий Яковлевич Соловьов.

Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско.

През 1977 г. Александров e подбран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос” заедно с Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.

По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти.

По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с тогавашния лидер на държавата Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.

През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР в Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки” (сега доктор).

Александров е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина”.

В сянката на Александров завинаги остана неговият дубльор космонавт-изследовател Красимир Стоянов. Той напусна армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Моето ниво на владеене на английски:

- Разбирам по интонацията какво става!

***

Няма такова друго животно, което да да изпие толкова бира, като пържената цаца!

***

Удивително! Почти еднаква конструкция, но у арабите се е получило наргиле, а при нас - казан за ракия...

***

Експериментът „Колко пари може да похарчи една жена” беше прекратен поради липса на средства.

***

Иска ми се лятото да бе дълго колкото "Дързост и красота".

На тази дата: 5 юни 1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал

1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал, в който е замесена танцьорка.

Джон Денис Профумо е английски политик и италиански барон, който въпреки важните държавни постове, които заема през 50-те години на 20 в., остава в историята именно заради „Аферата Профумо”. Скандалът избухва през 1963 г. заради танцьорка и води до оставката на Профумо и оттеглянето му от политиката, като за малко не се стига и до падане от власт на консерваторското правителство на Харолд Макмилан.

Политическата му кариера започва през 1940 г., когато още като военнослужещ е избран в Камарата на общините. 25-годишният консерватор е най-младият народен представител в английския парламент. Първият му успех на политическата сцена идва по време на парламентарните избори през 1950 г., когато току-що напусналият армията Профумо е избран за депутат от Стратфорд-он-Ейвън, Уоруикшър (родният град на Уилям Шекспир).

Профумо сменя няколко поста в кабинета на консерваторите - той минава през Министерството на гражданската авиация (1952 г.), Министерството на транспорта и гражданската авиация (1953 г.), Министерството на колониите (1957 г.) и Министерството на външните работи (1958 г.), а през 1960 г. е назначен за Военен секретар (правителствен пост, подобен на министър, в Обединеното кралство) и член на Кралския съвет.

През януари 1961 г. Джон Профумо се забърква в секс афера с танцьорката Кристин Кийлър, с която се е запознал на празненство. Военният секретар прекратява връзката си с нея след няколко седмици, но слуховете вече са плъзнали. Скандалът придобива национален мащаб, когато случайно става ясно, че момичето е имало сексуални отношения и с Профумо, и със съветския военноморски аташе Евгений Иванов, което поставя на дневен ред въпроси за националната сигурност.

И въпреки че англичаните по принцип уважават правото на личен живот на политиците си, депутатът лейбърист Джордж Уигс раздухва случая под предлог, че е накърнена националната сигурност и Профумо е принуден да отговори на обвиненията. Той признава за познанството си с Кийлър, но отрича да е имал непристойни отношения с нея. Пресата обаче задълбава аферата и правителството на Макмилан започва да губи позиции.

На 5 юни 1963 г. Профумо е принуден да признае, че е излъгал Камарата на общините, което в британската политическа етика е непростима обида. Той се оттегля от Министерството, от Парламента и от Кралския съвет. Никой не успява да докаже, че аферата с Кийлър е представлявала заплаха за националната сигурност, но въпреки това тя става една от причините за загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. и оттеглянето на Макмилан.

Профумо запазва пълно мълчание за аферата до края на живота си. След оттеглянето си от властта той работи за една благотворителна организация, използвайки връзките си да набира средства, и така успява да възстанови доброто си име.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Само човек, пържил тиквички за пет човека разбира значението на думата " безкрайност"...

***

Видиш ли жена - шофьор да пуска чистачките в слънчево време - ПАЗИ СЕ!!! Ще завива!

***

Млада жена разхожда бебе в количка. Нейна позната я заговарва:

– Леле какво сладко бебе! Като две капки вода са с мъжа ти...

– Така ли смяташ! Защото детето е на съседката от третия етаж...

***

Cлeд ĸaтo нaпepдaшвa мoмчeтo cи, бaщaтa ĸaзвa:

– Bяpвaй ми, oт мъĸa ceгa мeн мe бoли мнoгo пoвeчe, oтĸoлĸoтo тeб.

– Bъзмoжнo e – цyпи ce cинчeтo. – Oбaчe тeб нe тe бoли нa cъщoтo мяcтo.

***

Пловдивчани с трепет очакват следващите избори за кмет. По предварителни данни 75% от жителите на града ще подкрепят кандитатурата на Аквамен...

На тази дата: 4 юни 2004 г. американският заварчик Химейер атакува с булдозер циментов завод

На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик на

автомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.

Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.

Причини за конфликта

Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.

През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.

През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.

В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.

Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.

Модификацията на булдозера

Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.

Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.

Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.

Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.

С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).

За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.

Отмъщението на Химейер

На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.

Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.

След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.

Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.

Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.

Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).

Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.

След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.

„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.

Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.

На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.

Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.

Съдбата на булдозера

На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

- Добър ден, може ли да ми изпратите един добър електротехник?

- Госпожо, всички живи електротехници са добри.

***

- Муцка, как разбра от първата среща, че между вас няма да се получи?

- Ами как, аз си поръчах двойна ракия, а той... сладолед!

***

След мача Джошуа - Руис се наблюдава пълен отлив от фитнес залите и огромен наплив към дюнерджийниците!

***

Пловдив. Втори юни. Сирени. Млад олигофрен крачи бодро...

- Спри се ве, това е деня на Ботев!

- Аз съм от Локо, майна...

***

От жените има полза дори когато ти обещаят и не дойдат. Обръснеш се, изкъпеш се, сложиш си чисти гащи и си легнеш на прани чаршафи!