сряда, 29 януари 2020 г.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Дубровник, Хърватия.

- По скалата от 1 до 10, на колко оценявате вашето доверие в правителството?
- А може ли скалата да започва от 0?

***

Разговор между съпруг и съпруга някъде из Северозапада:
- Жена, мислим таа вечер да излазам... Ще ме пущиш ли?
- НЕ!!! Не те пущам!
- Епаа тогава, ще си изляза не пущен...

***

Не разбирам, защо като се звъни на вратата, кучето ми винаги си мисли, че търсят него...

***

Чувствам се добре, имам пари за Боровец. Само се чудя - с лешници или натурална вафла да си взема!?

***

Между американски и руски космонавти.
Американеца:
- Е, какво... има ли ли живот на Марс?
Руснака:
- И там няма!

вторник, 28 януари 2020 г.

На тази дата: 29 януари 1929 г. избират първата Мис България

1929 г. е проведен първият конкурс за „Най-красивата българка”. Съревнованието било организирано от в. „Зора”, а победителка става 22-годишната Люба Йоцова от Враца.
За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата, а с организацията и всички разноски се нагърбва вестник "Зора" на Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари 1929 г. във вестника се появява обява, че в края на месеца в Градското казино, най-голямата тогавашна зала в София след Военния клуб, в което днес се помещава Софийска градска художествена галерия, на грандиозен бал ще се избере най-красивата българка.
Настъпва голяма еуфория, започва трескава подготовка, пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие.
Конкурсът обаче има и противници. Вестник "Женски глас", орган на Българския женски съюз, публикува гневни статии и коментари:
"След катастрофалната война, която разори материално и морално почти целия свят,
необходими са наистина дела и начинания, които да издигнат народите и нравствено, и икономически. Това особено се налага да стане у нас, защото нашата родина е малка, бедна, онеправдана, ограбена и потисната от репарационни задължения. Почти всички съсловия у нас днес изнемогват поради крайно тежкото съществувание.....

Чистотата на някогашното българско семейство се руши - разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници, самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя брой. А заедно с това расте и мизерията, и се увеличава броя на безработните..... Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално и материално издигане.
В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а придобитата с изкуствени средства??.....
Днес, особено за нас българите, най-много се налага да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената работа."
Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици между 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.
Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на вестник "Зора". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да е по-представителен изборът, са допуснати и други млади дами, които да се изявят на живо и така участничките стават 32.
Настъпва дългоочакваният ден.  Салонът на казиното е препълнен, за настроението на гостите се грижат два оркестъра, елегантни дами и господа разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).
При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов казва:
"Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер."
Списание "Светлина" коментира избора:
"Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност - отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече - красива.
Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един красив вътрешен мир."
Люба е от Враца, но живее в София. Потомка е на стар възрожденски род. Баща ѝ е търговец. И тогава, подобно на днешните конкурси, се появяват слухове, че титлата е купена от заможния баща.
Участничките в първия конкурс Мис Европа през 1929 г., 
сред които е и Мис България Люба Йоцова.
Еуфорията около първата мис България не стихва. Тя е затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната парфюмерия "Папазов" създава одеколон "Люба", а цигарената фабрика "Томасян" пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с които трябва да се яви на големия конкурс в Париж - всички с подчертан български стил.
Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Победителка и първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.
Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца. Умира през 1987 г. на 80 години.
Година след първия национален конкурс е избрана следващата мис България. Този път организатор е списание "Кръгосвет". Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Различно е журито - от предишната година в състава му влиза само Андрей Николов и е допълнено от проф. Александър Балабанов, оперната певица Катя Спиридонова, скулпторът Марио Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и др. Новата победителка е Кунка Чобанова от Плевен, на 21 години.
И тя като предшественичката си заминава за Париж, където на 5 февруари участва в Мис Европа 1930 г., заедно с още 18 конкурентки. 
С титлата се окичва представителката на съседна Гърция Алики Диплараку. Чобанова, както и всички момичета от европейския конкурс, са поканени на световния през септември в Рио де Жанейро, където да се състезават с американските избранички. Кунка пристига в Бразилия, но си тръгва в навечерието на конкурса и така и не участва. Според списание "Кръгосвет" тя се отказва, защото междувременно се е сгодила. Годеникът ѝ Никола Недев е царски офицер, адвокат, син на голямата българска актриса Златина Недева. След години той е обвинен в заговор срещу държавата, осъден е на смърт и убит през 1953 г. Двамата с Кунка имат една дъщеря. Чобанова-Недева умира през 1979 г.
Конкурсът Мис Европа продължава да се провежда ежегодно до 1939 г., когато заради избухването на Втората световна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възстановен през 1948 г., но нова Мис България имаме чак през 1967 г. - титлата печели 15-годишната Бранимира Антонова.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Страната с над 3 милиона езера – Канада
Вие слушате РЕТРО радио... А сега прогнозата за времето, за миналата година...

***

- Няма да играя на карти повече с Пешо!
- Защо?
- Несериозен човек е,спечели жена ми на карти, а не иска да я вземе!!!

***

Жена ми твърди, че всички мъже сме идиоти! Не е права. Ергените не са.

***

- Ало! Мъжът ми вчера от вас ми купи подарък кухненски комплект, но в него липсва точилката!
- А, да не би той да я е скрил!

***

Врачанин ухажва девойка:
– Видиш ли онова цвеке е там?
– Виждам го.
– Е па 'оди да го откинеш, за тебе е!

понеделник, 27 януари 2020 г.

На тази дата: 27 януари 1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в мавзолей

1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в построения за него мавзолей на Червения площад в Москва. Архитект на монументалната гранитна сграда е Алексей Шчусев, който е взаимствал някои елементи на античните мавзолеи, като за основа използва Пирамидата на Джосер.
Всъщност всичките три проекта на мавзолея са на архитекта Шчусев. Първоначално е построен от дърво във формата на куб само за шетс дни след смъртта на Владимир Ленин за неговото погребение. През пролетта на същата година е издигнат пак дървен мавзолей, като са пристроени трибуни. В сегашния си вид - от железобетон, с тухлени стени и облицовка от гранит, мрамор, лабрадор и порфир, е построен през 1929-1930 г.
Първите два саркофага за тялото на Ленин са по проект на архитекта Константин Мелников. По време на Великата отечествена война тялото е евакуирано в Тюмен, след което то е поместено в саркофаг по проект на Шчусев и скулптора Борис Яковлев.
От построяването му мавзолеят е използван като трибуна, на която се появявали ръководителите на Съветската държава и са наблюдавали тържества, шествия и паради на Червения площад. Любопитен факт е, че в периода 1953-1961 г. в мавзолея е съхранявано и тялото на Йосиф Сталин.
Сред руската общественост периодично се възобновява обсъждането дали да се погребе тялото на Ленин и какво да се прави с мавзолея. Учените вече са притеснени за състоянието на мумията. Според тях тялото на вожда се топи. „Вождът е в добро състояние, но костюмът му не бе сменен заради кризата”, обясни преди време Юрий Денисов-Николски, зам.-директор на Всеросийския научно-изследователски институт за лекарствените и ароматичните растения и ръководител на групата биолози, направили последното освежаване на мумията.
Четири малко известни факта за мавзолея на Ленин
Народен конкурс за мавзолей
През 1924 г. бил обявен народен конкурс за проект на мавзолей, в който всеки желаещ могъл да предложи виждането си за гробница.
Днешната форма на мавзолея съвсем не била единствената, която разглеждало журито – например, имало варианти с куб и пирамида, разказва специалистът по история на Москва Денис Ромодин:
- Имало е проект на неголям обелиск със зелена площ, към която плува малък кораб. Друг е предлагал цилиндрична кула, висока колкото Спаската кула. Имало е и проект на изкуствена пещера, до която се стигало с катерене.
Организаторите на конкурса стигнали до извода, че той трябва да се проведе между професионалистите. Ромодин смята за най-оптимален вариант проекта, по който бил построен мавзолеят, - на архитект Алексей Шчусев. Изхождайки от икономическите реалности на онова време, неговият проект бил най-практичен и технически осъществим.
По-малко от седмица за мавзолея на вожда
Ленин умира на 21 януари 1924 г. и Президиумът на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР  постановил на Червения площад в Москва сред братските могили на Октомврийската революция да бъде построен некропол за съхраняване на тялото на вожда.
В нощта на 23 срещу 24 януари Държавната комисия под председателството на Вячеслав Молотов и Феликс Дзержински дала задача на архитект Алексей Шчусев спешно да изготви проект на временен мавзолей.
Шчусев бил извикан в Колонната зала в Дома на съветите около 12 часа през нощта. „Имах време само да взема необходимите инструменти за работа, а после трябваше да отида в помещението, което ми беше предоставено за работа. Още сутринта трябваше да започне строителството на трибуните, полагането на основата и на гробницата на мавзолея”, - разказвал по-късно Шчусев.
Рано сутринта на 24 януари 1924 г. лично той оградил мястото на постройката с колчета. След това се раздали първите взривове: земята, скована от 25-градусов студ, не се поддавала на лопати и чукове и, за да се изрие изкоп, трябвало да извикат екип от специалисти. Взривните работи отнели почти едно денонощие и едва след това земекопачните машини пристъпили към изкопаването, както записал в дневника си архитектът.
Днешният мавзолей е трети по ред
След първия временен мавзолей от дърво Шчусев през май 1924 г. строи по-капитална постройка, но също така дървена от дъб.
За да бъде предпазвана гробницата от атмосферните влияния, архитектът покрил стените й с маслен медно-кафяв лак, а капака – с медни листа. Необикновено изразителният надпис и майсторската украса върху медно-кафявата лакирана повърхност на мавзолея с вложките от тъмен дъб и петната от ковани пирони му придавали мемориален характер.
Третият и окончателен вариант на мавзолея, чието строителство завършило през октомври 1930 г., бил направен от камък.

Трибуните подчертават уникалността на сградата
Скелето на мавзолея е железобетонно, като стените са запълнени с тухли. Вратите на вътрешната зала, като вратите на входа и изхода, са обковани с патинирина мед.
През 1945 г. била направена частична реконструкция на главната фасада на паметника. Тогава освен двете железобетонни трибуни за зрителите отдясно и отляво на входа, покрити с мрамор, била направена още една, главна, - за ръководителите на партията и правителството.
При това тактиката на включване на мавзолея в много сложния исторически ансамбъл  на Червения площад не попречила на Шчусев да подчертае смисловата уникалност на обекта. Тъкмо за това помагат особените пропорции на сградата – много едри деления на компактния стъпаловиден обем с трибуните.
Забележителното е още, че мавзолеят при цялата си строгост на архитектурата не е съвсем симетричен и това му придава живописност, типична за много постройки на Шчусев.
Мавзолеят има и малък подземен етаж за непосредствено обслужване на този комплекс. Допълнително, на това място, нищо не могло да се построи: сградата на мястото на изкопа е на доста нестабилна почва, така че строителството на каквито и да е допълнителни подземни съоръжения би било крайно опасно.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Замръзналият водопад в Словения ( Frozen Waterfall)
Като видя съобщение в някой сайт "Вашият ad blocker пречи на нормалната работа на нашия сайт", си представям плакат над окопите през Втората Световна война - "Вашият камуфлаж пречи на нашите снайперисти!”

***

На Каракачанов шегата с торбичките вече му BILLA писнала...

***

Говорят си двама приятели:
- Да знаеш вчера какъв ужасен сън сънувах!
- Какъв?
- Оказвам се на необитаем остров в компанията на Клаудия Шифър, Памела Андерсън и Дженифър Лопес!
- Супер сън! Какво му е ужасното?
- Аз бях Бритни Спиърс...

***

- Та... какво искаш от мен?
- Жена, нека спестим един час, кажи ми ти какво искам.

***

Въздухът в София е замърсен от фините частици, отделени след търкането на билети от националната лотария.