петък, 7 февруари 2020 г.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Le Mont Saint-Michel, Франция

Вече сме на първо място в европейския съюз по брои коли с десен волан.

***

Разбираш, че живееш в ДОБЪР КВАРТАЛ, когато видиш кучетата, облечени по-добре от теб...

***

Тази година снегът ни изненада два пъти. Първия път когато не дойде, а втория когато дойде!

***

- Келнер, шише ракия, кана бяло и кана червено вино!
- Ама, Мило, нали щяхме да отбелязваме и Свети Валентин?!
- А, да... И едни сърца на шиш!

***

Днес е денят, в който спрях да се ядосвам, че си сложих зимни гуми!

четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Фотофакт: Варна, вятър и боклуци

Днешният вятър разпиля боклуци из центъра на Варна.

На тази дата: 6 февруари 1958 г. Най - черният ден за „Манчестър Юнайтед”

1958 г. осем футболисти на „Манчестър Юнайтед” загиват в самолетна катастрофа край Мюнхен. Новината за катастрофата сломява цяла футболна Европа. Отборът на „Манчестър Юнайтед” губи голяма част от състава си. Но само 10 години по-късно те печелят Купата на европейските шампиони, като начело на тима отново е Мат Бъзби. През 1968 г. „Манчестър Юнайтед” става първият английски футболен клуб, който печели Купата на европейските шампиони.
На 5 февруари 1958 г. отборът на „Манчестър Юнайтед” играе реванш в турнира за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда в Белград. В първата среща на „Олд Трафорд” момчетата на Мат Бъзби, или както са ги наричали по онова време „Бебетата на Бъзби” са победили с 2:1. След равенство 3:3 в Сърбия манчестърци се класират за полуфинала с общ резултат 5:4.
В деня след срещата с Цървена звезда ги очаква полет до дома и повечето играчи вече мислят за съботния мач с тима на „Уулвърхемптън”. Тръгването от Белград се забавя с час, защото един от футболистите Джони Бъри е загубил паспорта си. След това самолетът каца в Мюнхен, за да презареди с гориво.
В три часа следобед метеорологичните условия на германското летище са лоши заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно опитва да излети. Третият опит се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището и избухва в пламъци.
23-ма от общо 44 пътници на борда загиват. Между тях са седем играчи на „Манчестър Юнайтед” - Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм „Били” Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен. По онова време той е сочен като една от големите надежди на английския футбол.
Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб, също загиват, заедно с няколко британски спортни журналисти. Други двама футболисти на английския гранд - Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър, получават тежки наранявания и никога повече не играят футбол.
Оцеляват легендарният треньор на „червените дяволи” Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда по-късно - сър Боби Чарлтън.
Бъзби успява да преодолее нараняванията си и започва да гради нов отбор. Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959-1960 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът завършва на 17-то място.
Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост”. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962-1963 и побеждават „Лестър Сити” с 3:1.
През следващия сезон 1963-1964 г. играчите на „Манчестър Юнайтед”, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи” завършват втори, само 4 точки след „Ливърпул”. „Манчестър” печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първия английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Чикаго/САЩ

- Поръчах си проститутка. Така се случи, че в асансьора заедно с нея се качи и майка ми. Никой досега за двеста лева не беше гледал детските ми фотографии.

***

По повод увеличението на минималната работна заплата, резервациите за Дубай и Малдивите са на изчерпване!

***

Тази година ще бъда енергоспестяваща. Ще си спестя онази енергия, която изразходвах да обяснявам на хората неща, които няма да разберат!

***

Толкова съм стар, че даже помня как веднъж избраха красива "Мис България".

***

Домът е там, където мъжът по гащи, а жената по сутиен се разминават като градоносни облаци...

сряда, 5 февруари 2020 г.

На тази дата: 5 февруари 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост

1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908 г.
По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли, белгийският крал разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма”, написал кралят на Станли. Така Конго било признато за частно владение на белгийския крал и Леополд започнал да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори.
При управлението му местните племена били подложени на масови убийства и робски труд. Около 1900 г. обаче сведения за условията в Свободната държава Конго започнали да се появяват в европейската и американската преса. На 15 ноември 1908 г. общественият натиск и дипломатическите маневри довели до края на управлението на Леополд II. Свободната държава Конго била анексирана като колония на Белгия под името Белгийско Конго.
На 30 юни 1960 г. страната става независима, но това не донася спокойствие и по-добър живот на конгоанците. От тогава историята им е само граждански войни и корупция. През 1965 г. начело на страната застава Жозеф Дезире Мобуту. Рожденото му име е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, което означава Всемогъщият воин. Той прекръства Конго на Заир, а режимът му става пример за клептокрация, т.е. управление чрез безогледно крадене.
Мобуту е президент на Заир (по-късно Демократична република Конго) цели 32 години, като една от причините за това е, че узаконява шуробаджанащината. Той измисля т.нар. Закон за ндуците (ндук на местния език означава братовчед) и задължава всеки, който се издигне на някакъв пост, да се погрижи за роднините си. Според закона, щом някой стане министър, той трябва да назначи цялото си семейство.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Монтрьо, Швейцария
Чувствам се длъжен да отчета един факт - тази година снегопочистването е перфектно!


***

Работник в пекарна с 20 годишен стаж, всяка нощ се събужда през 15 минути и обръща жена си.

***

Дойде моментът на всички комшии, които едно време ми дупчеха топките за футбол, аз сега да им надупча щерките.

***

Уважаеми дами, мислете за този, който искате да ви носи на ръце! Започнете диета!

***

Мъж и жена в леглото:
- Мили, спиш ли?!
- Не.
- А искаш ли?
- Да.
- Ми спи, де...

вторник, 4 февруари 2020 г.

На тази дата: 4 февруари 1923 г. ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски

На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.

 
Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.

Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.

Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.
Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление.

 През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество.

Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя.


Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.