Вицове - само сока, септември 2020 г.

Тича един войник при хан Тервел и казва:

- Ювиги, арабите са струпали над 2500 кораба. Армията им наброява около 200 000. Казват, че са решили да завладеят Европа. Какво ще заповядате?

Тервел се замислил за малко и казал:

- Много са! Къде ще ги заравяме?

 

***

 

- Аз те обичам, ама не се ли притесняваш, че сте били съученици с баща ми?!

- Е, то какви съученици... той беше в "А" клас, аз в "Б".

 

***

 

И запомни, мойто момче. Като ще ходиш за първи път в гадже, не се качвай до 10-я етаж с асансьора, ами давай нагоре по стълбите, че да прочетеш, какво са писали за нея по стените комшиите!

 

***

 

С носталгия си спомням за катаджиите, които някога ме дебнеха за превишена скорост на местата, където сега стоя в задръствания.

 

***

 

В кренвирши "Стара Планина" съм намирала парчета от връх Ботев.

 

Фотофакт: Несебър изпраща лятото

Снимка: Свилен Петров 

На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война

 

На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.

Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. 

Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. 

Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.

  

Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.

Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

- Това не се издържа вече! Непрекъснато си пиян! Ще се разведа!

- Ми разведи се, бе! Тъкмо хората ще си кажат “Тая колко е зле, щом и Стамат пияницата я остави...".

***

Мъжкар ли...!? Мъжкари са пингвините. Дето непрекъснато топките им са в леда...!

 

***

 

Спирам да излизам с жени от Фейсбук... Все някакви други идват...

 

***

 

- Кой камък е пазител на Вашата зодия?

- Който докопам.

 

***

 

За влюбените и веганите сеното мирише различно.

Кое не разбрахте?

Радев праща прекрасна госпожа при Боко да му напълни шкафчето с пачки и кюлчета. 

Шрифтът също е важен!

На тази дата; 25 септември 1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал при Никопол

1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол. Сражението бележи края на един от последните големи кръстоносни походи в Средновековието.

След победата си в Косовската битка (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол. Експанзията на османските завоеватели започва да заплашва все по-сериозно Европа.

Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.

През 1394 г. папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време Западната схизма е разделила папството на две, съперниците седящи в Авиньон и Рим, a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.

Първоначалният план на кръстоносния поход предвижда Джон Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Смели да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико.

Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във Виена през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс.

Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни.

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол се оказва добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол.

Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол.

Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите. Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението.

Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение.

Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли.

На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство.

Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

 Страдам от раздвоение на личността - душата ми отива на море, а тялото на работа!!!

 

***

 

Тези които си ходят вкъщи за обяд не мога да ги разбера... Как ви издържа психиката да ходите по два пъти на работа бе?

 

***

 

- Ще ме обичаш ли ако стана дебела?

- А ти ще ме обичаш ли ако стана мързелив?

- Ама ти и сега си мъ... Ах ти мръснико!

 

***

 

На опашката:

- Извинете, може ли да мина най-отпред да попитам нещо?

- Какво ще питаш, бе келеш, това е банкомат...

 

***

 

Някъде прочетох, че интелигентните хора псуват много. И като ми тръгна една приказка...

На тази дата 24 септември 1925 г. Правителство на България иска бежански заем от 3 000 000 английски лири

 

1925 г. Български бежански въпрос: 42- то Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.

Бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България.

Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Бежанците тогава са над 15 000 души.

Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души.

Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г.

При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение.

Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70 000 души българи.

Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално-икономическо положение.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Има хора, които дължат живота си на това, че аптеката е била затворена.

***

- Ооо, Христо, пуснал си брада. 

- Да, на касите на Била.

***

Най-много ме е страх от кантара, счупен нокът и смотан мъж!

 

***

Вчера експерти прегледаха пътищата в България и решиха, че трасето е твърде тежко за да бъде включено в... ралито "Париж - Дакар!"

 

*** 

- А вие как се запознахте?

- Ми... събудихме се заедно.

Работа, работа, работа

На тази дата: 23 септември 1875 г. 15-годишният Били Хлапето- легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път

 

1875 г. 15-годишният Хенри Маккарти (Били Хлапето) - легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път. Баща му е неизвестен и до ден днешен, предполага се, че е умрял млад. Скоро след смъртта му Били и майка му Катрин - ирландска перачка, се преместват в Индиана, където тя се омъжва повторно, преди да издъхне от туберкулоза.

Той е бил нисък на ръст, със завладяващи сини очи, гладки бузи и издадени предни зъби. Много вестникарски репортери го описват като обаятелен и приятен. Били бил известен също като приветлива личност и шегаджия.

Според историците убитите от него са най-вероятно четирима: двама, които се заяждат с него по баровете, и двама заместник-шерифи. Хлапето започва престъпната си кариера като крадец на дрехи, после на добитък, а към края на живота си той се бие на губещата страна в междуособици в окръг Линкълн. Именно тогава шерифите успяват да арестуват за пръв път невръстния престъпник - датата е 23 септември 1875 г.

Корумпиран съдия го обвинява в убийството на местен шериф и Били е принуден да бяга от въжето. Сензационното му избавление е по първите страници на вестниците: с белезници на ръцете и окови на краката, Били успява да се измъкне, като преди това успява да се сдобие с пистолет и пушка и застрелва двама надзиратели. Три месеца по-късно той загива от ръката на шерифа Пат Гарет при неизяснени обстоятелства.

Били Хлапето - от убиец, до символ на Дивия Запад

Уилям Хенри Маккарти – един от примерите за това, как никому неизвестен престъпник и бандит, убиец на най-малко 8 души, може да се превърне в национална икона. Веднага ще се сетите за кого става дума, когато вместо рожденото му име, научите псевдонима му – Били Хлапето.

Според легендата Били Хлапето е убиец на 21 души, но по-правилно е да се приеме, че от куршумите му загиват само 8. Не е сигурно кога точно е роден. Историците, занимавали се с биографията му стигат до заключение, че се ражда на 23 ноември 1861 година в Ню Йорк. Баща му остава неизвестен, знае се, че майка му е Катрин Маккарти. Омъжва се повторно, но малко след сключването на втория си брак почива от туберкулоза.

Фактите около живота на Били Хлапето са много спорни, тъй като за него не е известно нищо, до момента, когато през 1881 година губернаторът на щата Ню Мексико обявява парична награда за главата му. Три години по-рано, през 1878 година Били Хлапето е признат за виновен за убийството на шерифа на Линкълн каунти – Уилям Брейди, извършено година по-рано по време на т.нар. “войни в Линкълн каунти”.

От този момент нататък Били Хлапето е обявен за престъпник и издирван от закона. В продължение на три години успява да се изплъзва на властите, докато е заловен през април 1881 година. Малко преди изпълнението на екзекуцията му, успява да избяга от затвора. През следващите няколко месеца скита с бандата си и се изплъзва на потерите от шерифи, изпратени да го заловят.

На 14 юли 1881 година шерифът Пат Гарет (амбициозен съдържател на бар, а преди това ловец на бизони) убива Били Хлапето. Превръщането му в легенда започва именно от този момент. Година по-късно убиецът му Пат Гарет издава сензационната биография, която нарича “Истинската история на Били Хлапето”. Това поставя началото на митологизирането на Уилям Хенри Маккарти, подвизавал се още като Хенри Антрим и Уилям Харисън Бони.

На 25 юли 2011 година, на провеждащият се всяка година в Денвър Brian Lebel’s Old West Show & Auction, единствената оригинална фотография, запечатала образа на Били Хлапето, е продадена за сумата от 2,3 милиона долара. За последните над 130 години образът на Били Хлапето се е превърнал в синоним на онези времена, когато Дивия запад е бил истински див Запад.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

- Скъпа, да си ми виждала костенурката? Няма я в аквариума.

- А, навън е с децата. Чупят орехи...

 

***

 

От групата "На пазар в Одрин":

- За Турция трябва ли международен паспорт? Благодаря.

- Ако минете през Резово не, но трябва да плувате бързо, че стрелят.

 

***

 

За да не стават грешки вечер по дискотеките:

- Мъже, внимавайте! Не всичко, което е гримирано, е жена!

 

***

 

- Когато мъж с пари срещне жена с опит, жената с опит си тръгва с парите, а мъжът с парите придобива опит!

 

***

 

Заведи ме, вика, некъде къде никога не съм ходила. К'во не и хареса на Симитли, не ми стана ясно?

Фотофакт: Велико народно въстание 3

България в една снимка: Народът и властта!

На тази дата: 22 септември 1908 г. с Манифест е провъзгласена независимостта на България

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:

ФЕРДИНАНД I

ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]".

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Баба меца слага мечетата да спят, но те я врънкат:

- Бабоооо, куклен театър, куклен театъъъъър!

- Добрееее – кандисва баба Меца, дръпва от полицата над камината два човешки черепа, нахлузва ги на лапите си и започва диалог:

- А бе, Пешо, тука дали има мечки, бе?

- Ба, ти пък, откъде тука мечки, бе?

 

***

 

С приятелката ми имаме много сериозна връзка: не сме се смели с нея от 5 години.

 

***

 

Ако софиянката я боли глава значи ще откаже на мъжа си. Ако перничанка я боли глава, значи вече му е отказала...

 

***

 

Здравият сън не само удължава живота, но и съкращава работният ден....

 

***

 

Като видяха новите цици на класната, учениците разбраха, че парите, които събраха, не са били за ремонт на класната стая...

На тази дата: 21 септември Цар Иван Шишман дава на Рилския манастир феод от 20 села

С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. 

В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица – севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава. 

Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век.

За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.

Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.

Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник – използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на XIV век България се оказва разкъсана на няколко части – една, управлявана от деспот Добротица, другата – от Иван Срацимир, а третата – от Иван Шишман.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Дядо казва на внучето си:

- Дедовото, от мен да знайш... доверие никому! Ей я на... пчелата, от устата мед капе, а на задника - жило!

 

***

 

Когато Мимето се прибра с бира в ръка, пусна футбол и започна да прави стриптийз, Киро разбра, че колата не подлежи на ремонт...

 

***

 

- Ти от къде си?

- От София.

- Аха... А от кога?

 

***

 

Болшинството жени полагат маса усилия, за да привлекат мъжете. И гордо да им откажат...

 

***

 

Нормалният германец пиел по 200 л. бира годишно. При нас такива "германци" учат в 7-ми клас!

Бойко трябва да си купи по-голяма риза! Стоп кадър от "Джип ТВ"

На тази дата: 20 септември 1916г. Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда

Знаехте ли, че българският класик Иван Вазов е бил предложен за Нобеловата награда за литература за 1917 г.? Да, това е истина.

На този ден преди почти век професор Иван Шишманов (според други източници - председателят на БАН Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция - през 1895 г. “Под игото” е преведен там.

Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели.

В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов пише, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга "Мисъл" му говорили против Вазов. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и близък приятел на Пенчо Славейков. Затова шведът поискал да предложи Славейков за престижната награда, но смъртта на поета осуетила това намерение.

За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция).

Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

 Въобще не ми се получава да харча парите разумно. Ту пари не стигат, ту разум.

 

***

 

- Извинете, имате някакъв конец на дупето...

- Това е бански, бе простак!

 

***

 

Когато кучето започне много да лае му дават хляб! Когато човек започне много да лае му взимат хляба!

 

***

 

Понеделник сутрин съм като ония зайци от рекламата на Дюрасел, ама дето не са Дюрасел!

 

***

 

Реших да пътувам по света, докато не изразходвам всичките си спестявания. По моя преценка ще се прибера към 10:30 часа.

Като гледам как носят маските започнах да разбирам защо презервативите не помагат!

Като Джулия Робъртс за бедни

Платени ли са медиите, които "плюят" ГЕРБ?

Плетените медии, които плюят ГЕРБ: “Ди Цайт”, „Ди Велт“, „Райнпфалц“, „Шпигел“, „Индипендънт“, Евроактив, Евронюз, „The Brussels Times“, “Политико”, „Интелинюз“, „Гардиан“, Полски институт за международни отношения, “Файненшъл Таймс” (ФТ), американската The World и други.

На тази дата: 19 септември 1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е.

1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. Мумията днес се намира в археологическия музей в италианския град Болцано.

Археолозите наричат „ледения човек” Отци или Симилаунския човек. Откриването му дава на науката поглед върху човека от времето на халколита (медната епоха).

Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг се разхождали из Оцталските Алпи. Слизайки към местността Тисенжок, те решили да минат по пряк път, и напуснали маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязали нещо кафяво на дъното му. Първо си помислили, че това е някакъв боклук, но когато го разгледали от близо, с ужас разбрали, че са открили човешки труп.

От леда и водата се подавали само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежало с гърди към плосък камък, а лицето било закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязали парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те направили снимка на това, което смятали за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години.

Изваждането на мумията от леда продължава четири дни, заради отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успял да освободи изцяло мумията от снега. От разтопената вода били извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева. Така тялото е транспортирано с хеликоптер до Вент в австрийската долина Отц.

Леденият човек бил открит в каменен улей с дължина 40 м, дълбочина 2,5-3 м, и 5 до 8 м ширина. Ограден бил от стръмни скални стени и се намира на 3210 м. Дъното на улея било осеяно с големи обли камъни. Мумията лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западния край на група големи камъни.

Първите археологически изследвания на мястото на находката, били направени между 3 и 5 октомври с.г. Целта им била да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети. Настъпващата зима обаче сложила край на археологическите изследвания.

Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Щом досега от Космоса, никой не се е свързал с нас... значи ТАМ има разум...

 

***

 

Купих си папагал. Оказа се, че е зодия Овен. Вместо да повтаря какво му казвам, той го оспорва.

 

***

 

Всеки мъж е много отворен, докато жена му не го извика с цялото му име...

 

***

 

- Здравей, какво правиш?

- Шофирам и не мога да говоря.

- Звъня ти на стационарния бе, кретен!

 

***

 

- Кой е най-яркият спомен в живота ви?

- Веднъж гледах един как заваря!

На тази дата: 18 септември 1698 г. в Бастилията се заражда легендата за Желязната маска

1698 г. в парижката Бастилия е преместен от Пиемонт тайнствен затворник - човек, с желязна маска на лицето. Това е един от малкото достоверни факти от неговия живот, дал почва за многобройни хипотези за истинското име и произход на затворника.

Известно е, че затворникът пристига в Бастилията с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на краля-слънце Луи XIV. Това също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило: „В четвъртък, 18 септември, в 3 ч. следобед пристигна г-н дьо Сен-Мар, комендант на Бастилията, от остров Света Маргарита, водейки със себе си един затворник, който му е поверен още от Пинероло и когото той държи винаги с маска и чието име не се казва”.

От това излиза, че затворникът следва дьо Сен-Мар при всичките му премествания от крепост на крепост - от Пинероло, която Сен-Мар е командвал между 1665 и 1681 г., след това в Exilles между 1681 и 1687 г., на остров Света Маргарита от 30 април 1687 до 1698 г. и накрая в Бастилията. Той е докаран в Бастилията в покрита носилка и, съгласно предписанията, е заключен в едно от най-глухите подземия на крепостта-затвор, като с него е забранено да се разговаря. Живее в безмълвие и самота в килията си дълги пет години и умира на 19 ноември 1703 г. в Бастилията.

След 86 години парижани превземат с щурм Бастилията. Великата френска революция прави възможно обнародване на архивите на страшната крепост-затвор. Разкрити са вековни тайни, изяснена е съдбата на много жертви на кралския произвол. Но загадката на „Желязната маска” остава неразгадана.

Историци и писатели изграждат различни хипотези за личността на тайнствения мъж. Сред най-разпространените хипотези е, че това е граф Вермандуа, син на Луи ХІV от госпожица Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но се твърди, че е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Особено настойчиви са версиите, считащи, че „Желязната маска” е доведен брат на „краля-слънце”. 

Вицове - само сока, септември 2020 г.

НАТУРИИ - боклуци, които пазиш с години, само за да ги изхвърлиш една седмица преди да ти потрябват.

 

***

 

Да си сред лъвове, не означава автоматично, че си лъвица!!! Може да си и утрепана крава...

 

***

 

Един охлюв чете вестник и пита жена си:

- Скъпа, чудя се... как може къщите да са недвижими имоти?!

 

***

 

Четох че орехите били много полезни, та си купих тава с баклава...

 

***

 

Заявявам еднократно на целия интернет, че не съм съгласен да използвам бисквитки! АМАН БЕ... Искам ракия и салата!

На тази дата: 17 септември 1915 г. На аудиенция Александър Стамболийски заплашва цар Фердинанд I, за което е арестуван и осъден на доживотен затвор

По настояване на БЗНС е организирана среща на опозиционните лидери, на която Александър Стамболийски ги запознава с авантюрата на двореца и правителството. "След кратко съвещание - четем в спомена на ген. Г. Вазов - се реши да се отиде при Фердинанд, като се възложи на Стамболийски да поиска аудиенция".

Освен земеделският водач на аудиенцията в червения салон са и Александър Малинов, Найчо Цанов, Иван Е. Гешов и д-р Стоян Данев. Тесните и широките социалисти не изпращат своите лидери. Приети от цар Фердинанд и престолонаследника Борис Трети, при ръкуването си Кобургът понечва да започне непринуден разговор за познанството си със Стамболийски още от Търново, от Народното събрание. Конфликтът между двамата политически мъже всъщност датира някъде от 1903 г. Разправата на Фердинанд с министъра на правосъдието Ал. Радев предизвиква гнева на селския водач: "Княз Фердинанд... трябва да разбере един път завинаги, че българският народ забавя, но не забравя."

Когато вече Негово Величество царят дръзва през 1908 г. да прочете тронното си слово в Народното събрание, седнал и с калпак на главата, отново предизвиква недоволство у Стамболийски. А в реч пред студенти на 6.VI.1914 г. посочва царя като виновник за националната катастрофа на страната. И дръзва да изрече нечуваното дотогава: "Фердинанд трябва да бъде обесен тук пред Народното събрание!"

Така се стига до споменатата аудиенция, на която влизат в първия пряк словесен сблъсък. След лидера на Демократическата партия Малинов, който по същество подкрепя войната срещу Съглашението, говори Стамболийски. И то така,

сякаш е на

селския мегдан,

наричайки действията на властта авантюра, "която ще тласне в пропастта и народ, и държава, и династия". И от упор казва на Величеството: вярата на народа във Вас "е окончателно разколебана и убита".

И все така нападателно: "България

няма борческа мощ да играе тая грамадна и продължителна роля - да се бие с всичките си съседи и с четири велики сили." Пък и кой е сигурен, че Централните сили ще бъдат победителите?

След изявленията и на останалите партийни лидери царят е кратък, но и озлобен от думите на Стамболийски: "Уверявам ви, че ще предам всички ваши съждения на моя пръв министър и ще му предам пророчествата и заплашванията на господин Стамболийски."

После царят повежда индивидуален разговор: очи в очи, насаме с всеки и в същото време пред всички. Изненадващо прекосява залата и благодари на Н. Цанов "за толерантното" му изявление. Всъщност целта му е да се доближи до бунтаря на селските слоеве. И да му покаже кой е царят в тази страна.

Фердинанд уж започва разговора си за плодородието, за комитета по обществената предвидливост, но и възнегодува от БЗНС, чиято резолюция забранявала "сношенията" с царя. И рязко: "Вие ме съветвате да се сближа с народа, а бягате от мен!"

Стамболийски: "Ние бягахме, когато всички, дори и най-ближните ви, бягаха от вас."

Фердинанд: "Вие бяхте много дързък в речта си към мен."

Стамболийски: "Не, аз бях напълно откровен. Възползвах се от свободата на словото, която вън не съществува, и ви казах онова, което трябва да знаете."

Фердинанд: "Защо само мен държите отговорен за всичко? Тук има и други фактори."

Стамболийски: "Това е не само мое убеждение, но и на целия народ. Голяма празнота в конституцията е, че ви дава широк простор да бъдете всьо и вся."

След тоарят се опитва да научи нещо по-конкретно за разговора на Стамболийски с министър-председателя отпреди аудиенцията. Раздразнен, че политиците знаят за поетия от правителството фатален за народа път, царят изпуска нервите си. "Вие, господин Стамболийски, ме заплашвате с метежи и бунтове; вие ми съобщавате, че никой нямал вяра в моята способност и че сами някога щели сте да ми поднесете тежката народна присъда."

Чувайки повторно заканата на дръзкия политик, Фердинанд, доста невъздържано и властнически: "Знайте, че аз си имам определен път... определена политика. И ще вървя смело из тоя път, без да се стряскам от вашите заплашвания." Не дал възможност да го прекъсват, царят още по-сърдито: "Вашето служене на народа в тоя момент търпи въпросителни, много въпросителни."

Стамболийски: "А, вие се опитвате да хвърляте обиди. И то в един момент, когато се нуждаете от подкрепата на всички... Аз съм щастлив, че чух от устата ви онова, което цял народ твърди... Вие смятате да вървите из вашия път. Вървете, аз ще вървя из моя."

Фердинанд: "...Моят път е истинското служене на народа, а не вашият."

Стамболийски: "Моят път не е свършвал с погроми, както вашият. И сега, ако речете да вървите, ще свършите с главата си."

Фердинанд: (извън себе си): "Не жалете за моята глава, аз съм стар, мислете за вашата глава, че сте млад." (Стамболийски е 36-годишен - б.а.)

Стамболийски отпечатва своите "пререкания" с царя в отделна брошура и тръгва из села и паланки, подготвяйки населението за масов отпор. Арестуван по време на една от своите обиколки в родното му село Славовица, той е изпратен в София. Правителственият печат го ругае, нарича го предател, а съдът прибягва към груб натиск, настоявайки да даде писмена декларация, че одобрява правителствената външна политика.

В прокурорското

обвинение

срещу него четем: "Вместо да изложи гледището си, той държал една реч по адрес на Негово Величество царя, в която му отправял най-дръзки оскърбителни обвинения и заплашване с бунтове и метежи."

И по време на процеса земеделският водач е непреклонен в правотата на антивоенните си действия. "Осмелявам се да вярвам, че съм изпълнил достойно и доблестно своя дълг в тоя исторически и съдбовен за отечеството момент. Ако стореното от мен и моите другари е оказало влияние за предотвратяване на катастрофата на страната, аз с готовност поемам всичката отговорност пред закона."

Осъден на доживотен затвор, прокурорът Марков ехидно пита съидейника му поета Цанко Церковски дали е доволен от присъдата. "Доволен съм, само че трябва още двама-трима честни и самоотвержени да осъдите, защото в края на войната ще потрябват светци, които да спасяват България." Прозрението на селския поет е пророческо. След пробива на Южния фронт при Добро поле войниците тръгват към София да търсят отговорност от царя и правителството.

Фердинанд е принуден да отстъпи пред затворника Стамболийски - на 25 септември 1918 г. го помилва и той е заведен при него в двореца. В тяхното второ "пререка

Вицове - само сока, септември 2020 г.

В Перник се проведе втори турнир по фехтовка... в памет на жертвите от първия!

 

***

 

Някои хора имат ценностна система, а други - само отделителна...

 

***

 

Ако не се къпала с шампоан кря-кря, малка е за теб!

 

***

 

Спешно търся красива жена, която да живее при мен, за да се срамувам да ям.Когато отслабна може да се разделим!

 

***

 

Като си гледам бюджета, спокойно мога да го нарека "джуджет!"

На тази дата: 16 септември 1620 г. от Плимут (Англия) потегля корабът „Мейфлауър”, чиито пътници създават английска колония в Америка

1620 г. от Плимут (Англия) потегля корабът „Мейфлауър”, чиито пътници създават английска колония в Америка. „Мейфлауър” е използван от пилигримите за плаването им от Саутхемптън до втората успешна английска колония в Северна Америка, която става по-късно част от САЩ.

Корабът отплава от Англия на 16 септември и на 21 ноември акостира близо до нос Кейп Код в Нова Англия. Пътуването отнема 66 дни. На борда на кораба има 102 пътници и около 25-30 души екипаж.

Пътуването е вдъхновено от първата успешна английска колония в Северна Америка - Джеймстаун, през 1607 г.

Любопитен факт е, че преди няколко години американски генни инженери успяха да извлекат образец на ДНК от човешки останки на възраст 400 години. А сравнителният анализ потвърди, че откритият скелет принадлежи на основателя на първата английска колония на територията на Америка.

Предполагаемите останки са на капитан Бартоломео Госнолд, който през 1602 г. акостира на американското крайбрежие, на територията на днешния щат Вирджиния. През 1607 г. Бартоломео основава град Джеймстаун, а няколко месеца по-късно става жертва на тифна епидемия.

Вицове - само сока, септември 2020 г.

Септемврийско:

- От колко започва родителската среща?

- От 60 лв.

 

***

 

Никога вече Гинко Билоба! Взех малко и като нахлуха едни спомени...

 

***

 

- Вчера видях един надпис, който ме накара да се насера в гащите!

- И какво пишеше?

- Тоалетната не работи!

 

***

 

Дочуто между колежки:

- Ама е погрозняла тая, да ти е кеф да я гледаш!

 

***

 

- Скъпи, аз съм гола и в ръката си държа, шише ракия. Какво ще пожелаеш?

- Овчарска салата...