Самоубийствен акт на летец на А 320?

Старшият пилот на „Еърбъс”-а на германската компания „Джърмънуингс“ е бил в заключената пилотска кабина, докато вторият пилот е искал да влезе, но вратата е била заключена. Това съобщи „Льо Монд”, като се позова на свой източник от разследването на катастрофата.

Малко преди двамата да се разделят, те са провели разговор на немски език, записан от устройството на първата черна кутия. Не се съобщава какво е съдържанието на този разговор. Това, че в пилотската кабина е имало само един пилот по време на падането на самолета бе потвърдено официално и от Прокуратурата на Германия.

Междувремнено в специализирани форуми за летци и пилоти експерти обсъждат възможните причини за катастрофата. След като „Ню Йорк Таймс” съобщи за разделянето на пилотите, потвърдено и от „Люо Монд”, все повече стават мненията за две възможни причини за катастрофата.

Първата е загуба на съзнание от пилота в пилотската кабина било от лоша или отровена храна било от недостиг на въздух. Втората е самоубийствен акт на пилота, решил да приключи със земните си дела. Експерти твърдят, че на база публикуваните данни за снижаването на самолета, той е бил на автопилот до последния момент. Радиомълчанието на самолета също поражда подобни мисли.

"Бакшиши" срещу "Юбер"! Видео

Компанията "Юбер” разбуни духовете в таксиметровия бранш. Таксиметровите шофьори смятат, че бизнесът им е застрашен и излязоха на бунт. Депутатът от „БСП – Лява България” Георги Кадиев заяви, че ще направи необходимото услугата да се узакони.

"Повдигнах темата като член на транспортната комисия, тъй като предположих, че ще стане скандал. Шофьорите твърдят, че това не е таксиметрова услуга, а споделено пътуване. Според мен си е чиста таксиметрова услуга, което означава, че би трябвало да отговарят на сегашните закони и наредбата на Столичната община", коментира в "Здравей, България" Кадиев.

"Юбер" имат много предимства. Първото е, че се вижда рейтингът на шофьора и се знае дали е добър, или не. Второто е, че няма никаква анонимност, а третото - че клиентът сам измерва разстоянието чрез джипиеса на телефона си и по този начин не може да бъде излъган в разстоянието и съответно със сметката", допълни Георги Кадиев.

От своя страна таксиметровите шофьори са на мнение, че услугата е незаконна, защото "извършват обществен превоз на пътници, а това може да се извършва по реда на Закона за автомобилни превози”. За целта колите трябва да са жълти, да имат удостоверение за водач, разрешени от общината – неща, които „Юбер” нямат, заявиха таксиметровите шофьори.

ВИДЕО

След малко: Цветков става шеф на Сметната палата, Грънчарова – заместник

Цветан Цветков

Мнозинството ще избере след малко за шеф на Сметната палата Цветан Цветков. Той е

предложен за поста от парламентарните групи на ГЕРБ и на Реформаторите.

Кандидатът на патриотите Горица Грънчарова ще стане негов заместник. За това са се договорили вчера ръководствата на трите групи.

Те са преценили, че няма нужда да ги разпъват на кръст отново в пленарна зала, след като е ясно, че и двамата са експерти в областта. Дамата кандидати бяха изслушани миналата седмица от бюджетната комисия.

Като свой приоритет Грънчарова е заложила укрепването на Сметната палата като независим външен одитен орган. Цветков ще фокусира своята дейност върху национално значими теми по политики и програми, прилагани в чувствителни за обществото области като енергетика, здравеопазване и сигурност. И двамата работят и в момента в Сметната палата и познават дейността й перфектно. До избор на нов шеф се стигна след промяна в закона за Сметната палата. Новият председател трябва да посочи своите двама заместници.

Археолози открили нацистки бункери в джунглите на Аржентина

Нацистите са имали план Б за бягство в случай на поражение във Втората Световна война – в отдалечени тайни бункери в джунглите на Аржентина. Това твърдят археолози от университета в Буенос Айрес, които са се натъкнали на три масивни каменни постройки в Теу Куаре в северната част на страната, близо до границата с Парагвай, пише местният вестник „Кларин“.

В съоръженията археолозите са открили пет германски монети, сечени между 1938 и 1941 г. и фрагмент от порцеланово плато с надпис „Изработено в Германия“.

„Очевидно в хода на Втората световна война нацистите са имали таен проект да изградят убежища за лидерите си в случай на поражение – на непристъпни места в пустинята, в планините, на върхове или в сърцето на джунглата“, обяснява ръководителят на екипа Даниел Шавелсон.

В крайна сметка бункерът така и не станал необходим. След края на войната хиляди нацисти, както и хърватски и италиански фашисти, пристигат в Аржентина с благословията на президента Хуан Перон – държавен глава от 1946 до 1955 г. и после отново за кратко през 70-те.

През 1960 г. Адолф Айхман, главният организатор на Холокоста, бе заловен от израелски командоси от „Мосад“ в Буенос Айрес и екстрадиран за съдебен процес в Израел, след който бе осъден на смърт и екзекутиран. Множество други нацисти, сред които например Ерих Прибке, десетилетията наред живеят необезпокоявани в Аржентина.

Българи бедстват в Чили

Бедствено положение в пустинята Атакама, Северно Чили, информира Нова тв.

Иван Додуров пише: "Тук в пустинята Атакама има бедствено положение заради проливни дъждове. Има към 200 българи, участващи в изграждането на фотоволтаична централа”. Хората са много притеснени.

На тази дата: 26.3.1983 г. В Лондон умира съветският шпионин Антъни Блънт

Антъни Фредерик Блънт

На 26 март 1983 г. в Лондон умира на 75-годишна възраст Антъни Фредерик Блънт –английски историк на изкуствата и двоен агент – на английската МИ-5 и на съветското НКВД (член е на „Кембриджката петорка”).

Предисловие

Изглежда невероятно, но преди 80 г. млади английски аристократи от елита на британското общество са привлечени към сътрудничество със съветското ОГПУ-КГБ (преди това ЧК). Това става възможно благодарение на хитроумния план на началника на 4-и отдел на ОГПУ Меер Трилистер, разчетен за много години напред, като са вербовани студенти от престижни университети в Кембридж и Оксфорд.

Планът за работа с английските студенти е горещо подкрепен от ръководителя на международния отдел на Коминтерна Пятницки (той и Трилистер са разстреляни по заповед на Сталин), който му осигурява всестранна подкрепа от страна на различни коминтерновски структури.

Именно тези структури препоръчват на много видни английски учени с марксистки възгледи да преминат на работа в Кембридж и Оксфорд.

Левите настроения заливат Кембридж в началото на 30-те години. Голям успех за левите е заемане на водещи позиции в създаденото още в началото на 19 век затворено дружество, задължаващо своите членове към взаимна подкрепа и спасяване. В него членуват известни британски интелектуалци. Традициите на обществото задължават неговите членове да пазят тайните на обществото и да не откриват на никого членството в него. Тази традиция за конспиративност е изгодна за студентите с леви възгледи.

Техен лидер по онова време е Антъни Блънт, чието семейство е в родствени връзки с най-знатните семейства в Англия, роднина е дори и с днешната кралица-майка Елизабет. Според най-разпространената версия Блънт и неговите приятели са завербувани на служба в съветското разузнаване от австралийския евреин – агент на Коминтерна Арнолд Дейч през 1934 г.

Дейч съумява едновременно да вербова цяла група кембриджки студенти, като сред тях е синът на капитан първи ранг от кралския флот Гай Бърджес, синът на гражданския губернатор на една индийска провинция Харолд (Ким) Филби, един от най-добрите студенти в Кембридж Джон Кеърнкрос и още мнозина, чиито имена не са „осветени” и досега.

Кариерата на всички вербовани студенти от съветското разузнаване е изключително сполучлива, може би защото те винаги се подкрепят взаимно.

Шпионската кариера на Антъни Блънт

Блънт е роден на 23 март 1907 г. в семейство на викарий. Неговата майка Хилда Вайолет Мастер се пада роднина трето коляно на сегашната британска кралица-майка Елизабет.

През 1926 г. Блънт постъпва в Тринити колеж на кембриджския университет и там демонстрира забележителни резултати, но през 1929 временно напуска следването поради смъртта на баща си.

През 1935 г. той посещава Москва и Ленинград. Допадат му отделни неща в съветското общество, като достъпността на изкуството до широките народни маси. Независимо, че е с леви възгледи, Блънт никога не става комунист.

Противно на разпространената версия, че за съветското разузнаване го вербова Арнолд Дейч, в издадените преди пет години мемоари Блънт признава, че всъщност го вербова неговият студент Гай Бърджес. Пак в тези мемоари Блънт нарича решението да работи за съветското разузнаване най-голямата грешка в живота си.

След като Дейч напуска Англия, Блънт го замества при вербовката за служба на съветското разузнаване на студенти от Кембридж, при това не само британски. Например той вербова канадския студент Хербърт Норман, който в края на 40-те години става канадски посланик в Египет. Когато неговата връзка с КГБ е разкрита от канадските специални служби, Норман се хвърля от прозорец в посолството, както е написал сам, „за да не издаде стотици хора”.

През 1939 г. Блънт постъпва в британското контраразузнаване МИ-5. Като капитан участва в десанта във Франция. За мъжество получава орден на Почетния легион.

От есента на 1940 г. Блънт става помощник на един от ръководителите на английското разузнаване бригадир Ален, който се занимава с проблемите на сигурността на армията и на военната промишленост. В това време английското разузнаване успява да вербова важен агент в апарата на наркома на вътрешната търговия Анастас Микоян, доставящ ценна информация на британския резидент в Москва. След информацията на Блънт агентът изчезва безследно.

Години по-късно става ясно, че Блънт е предавал на Съветския съюз много важни съобщения, разкодирани от немския шифър Енигма. В крайна сметка колегите му стават подозрителни към него, но така и не успяват да докажат това и в края на войната Блънт е повишен до майор от британската армия.

В 1945 г. Блънт става съветник на крал Джордж VІ и изпълнява деликатни поръчения, свързани с интересите на британската корона и родствени династии, за което през 1947 г. получава Кралски Викториански орден, а през 1948 г. – холандски орден на принца на Насау-Орански. Категорично е обаче мнението, че Блънт не е предавал на съветското разузнаване документи, компроментиращи кралското семейство.

След разобличаване на Маклийн и на Бърджес, под подозрение на МИ-5 попада и Блънт. Съветската резидентура тогава му предлага също да избяга в Москва, но той категорично отказва. На предложението да се скрие, Блънт отговаря: „Аз просто не мога да живея в Съветския съюз в тези условия, при които живеят вашите хора". Той е отлично информиран за живота в Съветския съюз и една от пречките е, че той е изявен хомосексуалист, а там това се преследва от закона.

Независимо от подозренията, през 1956 г. Блънт става комодор на Викторианския орден, издигнат е в рицарско достойнство и получава дворянство, става баронет с право да се титлува „сър Антъни”.

Назначен е за директор на Института по изкуствата „Кортолд” и успява да го превърне, по думите на приятеля му и бивш негов ученик Брайън Сюъл, „от училище за безмозъчни момиченца в семинария със световна репутация."

Разобличаването

С времето подозренията към него стават все по-големи. В годините на Студената война остава под наблюдение. Основно информация за него дават служителите на КГБ, избягали на Запад.

МИ-5 го разпитва 11 пъти, но не успява да го пречупи. Той обаче решава да не бяга в СССР като Бърджес и Доналд Маклийн (1951 г.) и Ким Филби (1963 г.). Първо, бягството за един „сър” е недостойно; второ, няма преки доказателства; трето, започнал е няколко книги за изкуствата и не желае да прекъсва работата по тях.

Все пак на 23 април 1964 г. настава часът на истината. Разузнавачът Артър Мартин пристига в апартамента на Блънт в сградата на Института „Кортолд” и му съобщава, че агенцията има неоспорими доказателства за предателството му. Източникът е американец на име Майкъл Стрейт, вербован през 30-те години от руснаците, който е направил самопризнания пред ФБР.

Блънт първоначално категорично отхвърля обвиненията, но когато Мартин му казва, че може да му осигури съдебен имунитет в замяна на признанията, казва: „Истина е."

Последват безкрайни часове разпити. Но външно в следващите петнайсет години нищо не се променя в луксозния живот на кльощавия, арогантен интелектуалец и съвършен сноб, който започва кариерата си като математик, безболезнено се прехвърля към лингвистиката и накрая се издига до каймака на лондонската интелигенция като историк по изкуствата.

Кралица Елизабет II, напълно наясно със самопризнанията на Блънт, играе ролята си перфектно и сър Антъни Блънт си остава позната и добре дошла фигура в кралските дворци, официален съветник за колекцията й произведения на изкуството, какъвто бил по-рано е и за баща й крал Джордж XVI.

Но един ноемврийски следобед през 1979 г., когато Маргарет Тачър вече е на власт от няколко месеца, депутат от Камарата на общините публично я пита дали слуховете, че близък до кралския двор е съветски шпионин, са верни. „Да” – отговоря тя. И назовава името му – професор Антъни Блънт, надзорник на Кралската картинна галерия и кралски съветник по изкуствата.

Това се случва след публикуването на статията „Атмосфера на предателства” на Ендрю Бойл, в която се казва, че едно високопоставено лице е работило за съветското разузнаване.

За агентите в MI5, които са убедени, че Антъни Фредерик Блънт трябва да гние в някой затвор за държавна измяна, това е момент на триумф. В продължение на петнайсет години те са преглъщали гнева си за специалното отношение към човека с кралските връзки, чийто луксозен живот си продължавал необезпокояван, докато други, по-нисши руски шпиони като Джон Васел, служител в британското посолство в Москва, вече излежават присъдите си.

Някои дори се осмелявали да спекулират, че прикриването му е свързано с факта, че е роднина на кралицата-майка и, по тази линия, със самата кралица Елизабет II.

Маргарет Тачър никога не обяснява защо слага край на споразумението между Блънт и МИ-5. Личният й секретар сър Бърнард Ингам обаче няма съмнения по въпроса: „Защото тя не виждаше защо системата трябва да прикрива такива неща - казва той доста по-късно. - Това бяха ранните етапи на мандата й като министър-председател. Мисля, че искаше да покаже на държавните служители, че политиците решават политиката, а не системата. Искаше да им покаже кой е шефът."

Внезапното разкритие шокира Блънт, но на пръв поглед не успява да му причини кой знае какви сътресения. Неговият адвокат свидетелства: „Той беше много практичен в това отношение. Внимателно обмисли какви биха били последствията за рицарството му и за академичните му постижения - от кои постове трябва да се откаже и какво да запази. Всичко това беше типично за Антъни. Съвсем скоро официално се отказа от титлата сър, подаде оставка от няколко клуба и върна академичните почести. Беше много спокоен."

И след разобличаването като съветски шпионин Блънт продължава да живее необезпокояван в Англия и да се занимава с творчество, като издава книгата „Рисунките на Никола Пусен”.

Блънт се оттегля от публичния живот и през следващите четири години рядко напуска дома си. Тес Ротшийлд му предлага да запълва времето си с мемоари и той започва да пише книгата. Според негов приятел тя остава недовършена, защото на Блънт се налага твърде често да проверява факти във вестникарската библиотека в Колиндейл, Северен Лондон, където го разпознавали и това било „нетърпимо".

Други обаче подозират, че причината съветският шпионин да спре да пише е, че стигнал да момент, в който трябвало да разкрие имена, неизвестни дотогава никому. Блънт спира да пише няколко месеца преди смъртта си през март 1983 г. Ръкописът е предаден за съхранение в сейф при условие, че няма да бъде отварян в продължение на 25 г. вижда бял свят през 2009 г.

На погребението на Блънт присъстват малко хора. Неизвестно от кого пристигат 11 безименни венеца – дали от съветското разузнаване, дали от английския кралски двор или от почитатели на неговото творчество, това никога не става известно.

В своето прощално слово свещеникът казва: „Ако комунизмът е считан за религия, той през целия си живот е отдавал предпочитание на тази религия пред патриотизма.” Тези думи са своеобразна епитафия на цялата дейност на групата видни англичани, предавали своята страна за славата на комунистическия идеал, който не надживя дълго Кембриджката петорка.

Вицове, март 2015 г.

СмЕх

В магазин за 1 евро:

- БТК имате ли?

- Свърши, само едно беше.

***

Той:

- Снощи си легнах с усмивка!

Тя:

- Защото си мислеше за мене ли?

Той:

- Не, дядо ще вари ракия!

***

А като се замисля, колко хора съм спасил от сигурна смърт, само защото не записах медицинския...

***

Докато Стивън Кинг обясняваше на катаджията защо е карал с превишена скорост, полицаят два пъти се напикa…

***

Китайските хакери, проникнали в мрежата на Пентагона, били силно учудени, когато срещнали в чата на главния сървър група руски ученици.

***

Кметът на варненския район „Владислав Варненчик” няма да спазва траура за жертвите от самолета

Кметът на варненския район „Владислав Варненчик” Неделчо Михайлов публикува

противоречив коментар в профила си във Фейсбук по повод самолетната катастрофа във Френските Алпи. Заради инцидента бе обявен тридневен траур в Европа в памет на 150-те жертви. Районният кмет обаче изрази несъгласието си с това решение и се облегна на местния патриотизъм.

Ето какво написа Михайлов в профила си:

„С много смесени чувства ще напиша следващите си думи. Съжалявам, но нямам намерение заради обявения в цяла Европа тридневен траур да отменям празничната вечеря на ръководената от мен районната администрация утре, 26 март по случай християнския празник Благовещение.

Мога да изтъкна много причини, поради, което няма да го направя. Бог да прости невинните жертви от самолетната катастрофа. Човешки същества, деца. Трагедия. Нека душите им почиват в мир... Прекръстихме се. Ще свалим знамето на ЕС наполовина пред кметството. Всички бяхме Шарли... Никой отвън не стана Нягол. Нямаше траур в цяла Европа миналата година заради трагедиите в Аспарухово, Мизия и т.н.

Уважаваме паметта и скръбта, но те не са наши...

Както и нашата скръб не беше тамошна... Всъщност цялата тази история казва много повече неща... Който иска - да ме съди...”

Меркел, Оланд и Рахой пристигнаха на мястото на катастрофата в Алпите

Държавните лидери на Германия, Франция и Испания пристигнаха заедно във Френските

Алпи на мястото, където самолетът „Еърбъс“ А320 се разби вчера и където загинаха 150 души. Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Мариано Рахой се запознаха с работата на спасителите и разследващите екипи и им благодариха, съобщава Би Би Си.

Едната от черните кутии на самолета е открита близо до град Дин. Самолетът от полет 4U 9525 се е разбил след 8-минутно скоростно падане.

Директорът на нискотарифната компания „Germanwings”, която притежава машината, Томас Ункелман съобщи, че от общо 144 пътници на самолета са германски граждани, а 35 са испанци. Информацията постоянно се актуализира.  16 от загиналите германски граждани са деца, прибиращи се от пътуване на обменни начала в Испания.

Британският външен секретар Филип Хамънд потвърди, че трима жители на Острова са загинали в самолета. Сред останалите жертви има граждани на Австралия, Аржентина, Иран, Венецуела, САЩ, Холандия, Колумбия, Мексико, Япония, Дания и Израел.

Първата черна кутия на самолета е намерена, но е повредена. В момента се правят опити все пак да бъде извлечена някаква информация от нея, което не е напълно невъзможно. В същото време усилено се издирва втората черна кутия.

Оръжие за 500 милиона долара прибрала "Ал Кайда" в Йемен от бягащите US командоси

Американски въоръжения за 500 милиона долара са попаднали в ръцете на терористи от „Ал Кайда“ в Йемен, твърди в.“Вашингтон пост“.

Ислямистите дори откраднали над 20 скъпи коли, собственост на САЩ, от летището на столицата Сана. Возилата били задигнати от паркинга на аерогарата, където били зарязани от евакуиращите се американски дипломати.

Историята с „изчезналото безследно оръжие", доставено на Йемен като военна помощ, можеше да не се разчуе. Поредният грандиозен гаф на администрацията на Барак Обама бе оповестен от репортерите на „Вашингтон пост“, който драматично смени новинарския си подход, откакто стана собственост на милиардера Джеф Безос,  притежател на търговския интернет гигант „Амазон“.

Пентагонът засега отказва да коментира, но признава, че не може да установи "какво точно е станало с въоръжение за половин милиард долара".  Разунавателните кръгове са по-близо до точния отговор, но и те отказват да потвърдят 100 на сто информацията, че то е в ръцете на подкрепяни от Иран шиитски милиции или в групировките на „Ал Кайда“.

Става дума за солиден арсенал от около 200 автоматични карабини М-4, 200 пистолета „Глок“, 1,25 милиона боеприпаса, 300 комплекта за нощно виждане, 250 бронежилетки, 160 леки бронирани коли „Хъмви“, 4 хеликоптера „Хюи“, 2 разузнавателни самолета „Чесна“, един военнтранспортен аероплан "Си Ен 235", 2 патрулни катера и 4 малки безпилотни самолета „Рейвън“.