Нова порция скандални разкрития направи банкерът в изгнание
Цветан Василев. На личния си сайт той публикува изявление, обвинявайки в
корупция депутатите от ДПС Йордан Цонев-Данчо Ментата и Петър Чобанов.
Понеже не виждам начин да се промени тази ситуация,
призовавам г-н Премиера да се намеси решително за спиране на този безобразен
пладнешки обир! След като пропусна да се запише в историята със спасяването на
банката (ако е имал такива намерения), поне на практика да защити думите си, че
целта му е да бъдат съхранени активите й. Дори и крадците да са негови бивши и
настоящи приятели“, пише Василев, публикувано на личния му сайт.
Той опровергава данните от доклада на временната
парламентарна комисия за КТБ. Според Василев е очевидно, че „командитното
дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“ съвсем го е закъсало“, след като е
прибегнало до услугите на „авторитетната“ парламентарна комисия да му оправдава
умишлените действия тип „деветосептемврийска експроприация“ при атаката срещу
банката.
„Къса май е паметта на Главния прокурор и за това нека само
да му напомня, че той като един истински политкомисар защитаваше скалъпените
тези на своя партньор и ментор за престъпника Василев, както и за онези митични
206 млн. лева, отмъкнати от държавата и вложителите“, пише Всилев и допълва, че
заради тези неадекватни действия на властта сега на ход са Европейският съд за
правата на човека и Европейските институции.
Той отново подчертава, че КТБ е била съборена с помощта на
„следствието и прокуратурата при престъпното бездействие на Централната банка и
правителството на Орешарски“. Според
Василев „политическата поръчка“ и „страховете на комисията“ не са позволили
изслушването му в нея.
„Представям си какво щеше да ми отговори Йордан Цонев на
въпроса дали е идвал при мене само да обсъжда закони? Дали пък не е искал от
мен да назнача сина му в „пирамидалната“ си структура? Или пък – плати ли му
Пеевски бленуваните 3 млн. лв.“, пита реторично банкерът.
Ето и пълния текст на изявлението на Цветан Василев:
Нямах намерение да влизам в задочна полемика с членовете на
Извънредната парламентарна комисия по случая „КТБ“. Предпочитах да дискутирам
казуса с тях и затова направих предложение да бъда изслушан чрез моя адвокат.
Страховете на комисията (особено на някои от членовете й!) от този директен
сблъсък обаче не позволиха това да се случи.
Представям си какво щеше да ми отговори Йордан Цонев на
въпроса дали е идвал при мене само да обсъжда закони? Дали пък не е искал от
мен да назнача сина му в „пирамидалната“ си структура? Или пък – плати ли му
Пеевски бленуваните 3 млн. лева, след като прехвърли на фирмата Вили Вист
скритото си участие чрез офшорката в Трансстрой Бургас? А на новоизлюпения
борец за етнически мир от тежка категория Чобанов – още ли обикаля като гладно
куче гаража на „Берлин“ и вдигнаха ли му количеството и качеството на
съдържанието на пликовете? Шегувам се, разбира се! Разговорът трябваше да е
сериозен, но с извинение – при този състав на комисията и при политическата
поръчка, която тя изпълняваше, едва ли щеше да се получи.
Очевидно е, че командитното дружество „Пеевски, Цацаров
& Сие“ съвсем го е закъсало, след като е прибягнало до услугите на
„авторитетната“ парламентарна комисия да му оправдава умишлените действия тип
„деветосептемврийска експроприация“ при атаката срещу банката и срещу мене
лично. Къса май е паметта на Главния прокурор и за това нека само да му
напомня, че той като един истински политкомисар защитаваше скалъпените тези на
своя партньор и ментор за престъпника Василев, както и за онези митични 206
млн. лева, отмъкнати от държавата и вложителите.
Точно заради тези неадекватни действия на органите на
властта, сега на ход са Европейският съд за правата на човека и Европейските
институции. Банката беше съборена с помощта на следствието и прокуратурата при
престъпното бездействие на Централната банка и правителството на Орешарски. И
колкото и да се опитвате да потулите истината, господин Главен прокурор и
господин, надявам се, бивш Гуверньор на БНБ, тя ще изплува на повърхността!
I. По същество за „Пирамидата КТБ“
1. Преди всичко за неосведомените, банката съществува в този
си вид от 2000 година. Не съм чувал досега нежизнеспособна структура да е
просъществувала толкова време. За този период банката увеличи капитала си от 11
млн. лева на около 650 млн. лева. Около 190 млн. лева са от директни увеличения
– цялата останала част от капитала е капитализирана печалба. Всъщност, искам да
напомня, че банката в продължение на дълги години е имала най-добри резултати
по показателя „възвръщаемост на капитала“, а само платеният данък печалба от
банката „пирамида“ надхвърля 50 млн. лева. Очевидно това не интересува никого!
2. Дали е забравен фактът, че акционери в „пирамидата КТБ“ с
над 40% кумулативно участие са Държавният Резервен Фонд на Султаната на Оман,
инвестиционното подразделение ВТБ Капитал на втората по големина руска банка и
застрахователният гигант Дженерали? Дали някой сериозно мислещ човек би
допуснал, че тези институции са инвестирали в пирамида? За незапознатите ще
кажа само, че процесът на дю дилиджънс на Оманския фонд продължи почти една
година. Освен това, КТБ е единствената българска банка, емитирала успешно свои
облигации на международния пазар. Опростенческо е да се мисли, че
облигационерите са изкупили книжата на банката, без да прегледат обстойно надлежно
подготвения проспект на КТБ, който отразява реалното й финансово състояние.
3. Не разбрах как точно съм източвал банката, след като тя
за целия период е капитализирана с над 640 млн. лева и над 200 млн. подчинен
срочен дълг. Разпределеният дивидент е в размер на 30 млн. лева. Практиката на
пирамидите е съвсем различна. Очевидно е, че и тази „желязна“ логика на
комисията куца. Между другото, тук е мястото да вметна, че платените данък
печалба и данък дивидент от едноличната ми фирма „Бромак“ и от мен като
физическо лице са близо 40 млн. лева. За разлика от някои депутати с данъчни
декларации за 14 хил. лева годишен доход, които не отразяват реалното им
благосъстояние, аз си плащам данъците. За сметка на това, аз и семейството ми
сме обект на проверки, репресии и публично унижение от подчинените на г-н
Пеевски НАП и КОНПИ, които не се свенят да надскачат закона. Трябва да се
отбележи, че и двамата видни ръководители на тези институции – Бойко Атанасов и
Пламен Георгиев – са лично назначени от „най-успелия“ млад мъж в държавата.
4. Когато говорим за фирми-бушони, секретарки и охранители
(между другото всичките те „управлявани“ от доверените лица на командитно
дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“, а именно – събирателно дружество „Лазов, Кражби & Кo“), нека само да
изредя част от активите, финансирани чрез това, което комисията нарича
„фирми-бушони“:
77% от Виваком – по реални пазарни оценки и оферти преди
20.06.2014 година, а дори и след това, този дял от компанията е на стойност от
около 500 млн. евро;
100% от НУРТС – съгласно оферти и реализирана печалба на
година компанията е с минимална стойност 150 млн. евро;
97% от Петрол АД – по оценки и оферти минималната пазарна
стойност на компанията е 300 млн. евро;
100% от Дунарит АД – при налични договори, годишната
реализирана печалба и оборотния капитал на компанията, нейната минимална
стойност е 100 млн. евро;
100% от Авионамс – придобиването на неработещата компания от
държавата е струвало над 30 млн. евро. Благодарение на преструктурирането,
получаването на необходимите лицензи и включването в международни консорциуми,
компанията е жизнеспособна и цената й не е по-ниска от 35 млн. евро;
80% от Рубин Плевен – независимо от тежкото наследство след
преструктурирането и постигнатите финансови резултати – минималната цена на
този пакет би била 35 млн. евро, а заедно с оборотния капитал, предоставен като
кредит – 50 млн. евро;
100% СФС Парачин – подобна ситуация, но при завършване на
инвестиционния проект и реализиране на планираната годишна печалба, цена не
по-малка от 120 млн. евро;
100% Корабостроителница Русе – налични оферти за 60 млн.
евро;
Винарни Телиш и Кастра Рубра – изцяло финансирани от
банката, с минимална пазарна стойност 50 млн. евро (плюс наличното вино на
стойност 25 млн. евро);
Завод за хартия Костенец – инвестиции от страна на банката
на стойност 50 млн. евро. Независимо от неадекватната политика на КЕВР, при
планирана печалба от 6 млн. евро на година, реалната цена не би била по-ниска
от 60 млн. евро;
Газоразпреносни и газоразпределителни компании CNG Марица и
Метамодул – при инвестирани над 15 млн. евро и наличния потенциал, оценката не
е по-ниска от вложените инвестиции;
Газова централа Хасково с участие на американски инвеститор
– инвестирани над 20 млн. евро;
Недвижими имоти (в т.ч. хотели, хотелски комплекси,
търговски паркове, имоти, вкл. ИПК „Родина“) – на стойност не по-малка от 350
млн. евро.
Сигурно бих могъл да продължа с този списък, но едва ли е
необходимо. Само дотук стойността на активите, контролирани от КТБ е над 1,8
млрд. евро. Покриват ли те онези „бушони“, или не? Оставям отговора на този
въпрос на непредубедените читатели!
II. Герои или престъпници на нашето време?
Бездействието на всички институции по време на специалния
надзор и несъстоятелността на КТБ нагледно ни показа какво е планирано да се
случи с изброените по-горе активи:
1. Под носа на квесторите и окуражаващото мълчание на
дружеството по интереси „Пеевски, Цацаров & Сие“ тяхната марионетка и
главно „острие“ Бисер Лазов окраде чрез фиктивни цесии и офшорки имущество на
стойност над 50 млн. евро – например, сградата на Централата на КТБ на стойност
минимум 20 млн. евро, имот между Равда и Обзор от 160 дка на първа линия с
минимална цена 10 млн. евро, бившата сграда на София прес за минимум 10 млн.
евро, други по-малки – за още почти толкова. Да не говорим за източването на
инфраструктурна компания чрез фиктивни задължения.
Колко сигнала трябва да получите, господа от Прокуратурата,
за да се задействате?
2. Аналогични са действията на един друг „велик“ инвеститор
Александър Сталийски. Той получи пари от продажбата на студията си, изградени с
европейски средства след дълго изнудване, организирано съвместно с неговите
бизнес партньори Пеевски и Бареков (Дали не е време експертите от съответната
програма да се задействат?). Квесторите обаче му позволиха да си ползва
безвъзмездно заложените в банката студия. В същото време въпросните
„герои-партньори“ крадат заложената техника като мародери.
Със „заслужено“ заработените пари (не му е за първи път в
практиките с мене и въобще не става въпрос за изнудване) Александър Сталийски
„овладя“ Рубин Плевен с помощта на крадеца Лазов и директора на компанията.
Представете си – срещу изплащане на оборотния й капитал – и източи всички
активи в контролирана от негови подставени лица фирма. Всичко това с
мълчаливото съгласие на цялата описана дотук компания от блюстители на
обществения интерес.
3. Да описвам ли как в името на обществения интерес се
управлява Виваком от братя Велчеви? Или е необходимо да изяснявам защо
компанията смени спонсорирания отбор с новия фаворит на тандема
Пеевски-Сталийски? Да, трудно му е на безхарактерния Атанас Добрев, генерален
директор на Виваком, да откаже исканото спонсорство от 6 млн. лева, така
необходими за бюджета на синия отбор. В същото време същият този син отбор
дължи на приписваната ми фирма „Билдинг ризорт“ повече от 1 милион лева чрез
фирма, регистрирана от адвоката със съмнителна репутация, а вече и „собственик“
на Левски, Александър Ангелов. Не изключвам услужливият и крадлив доносник
Лазов вече да ги е обезпечил с някоя цесия и да са чисти като ангели. Какъв им
е проблемът, след като дружество „Пеевски,
Цацаров & Сие“ бди за тяхното спокойствие? Както бди за комфорта на
„собствениците“ на вестниците, дължащи над 40 млн. лева на „фирмите-бушони“
(тук пак можем да говорим за „перфектно“ защитения интерес на банката и
компаниите от лицето Лазов). Случаят с вестник „Преса“ само доказва моята теза.
Ще видим и как ще бди за спокойствието на Красимир Гергов, който лично и чрез
свои фирми дължи над 30 милиона долара, пак надлежно необезпечени от Лазов и
Александър Ангелов!
И понеже не виждам начин да се промени тази ситуация,
призовавам г-н Премиера да се намеси решително за спиране на този безобразен
пладнешки обир! След като пропусна да се запише в историята със спасяването на
банката (ако е имал такива намерения), поне на практика да защити думите си, че
целта му е да бъдат съхранени активите й. Дори и крадците да са негови бивши и
настоящи приятели!
III. За двойните и тройните стандарти и късата памет
Не мога да не взема отношение и по темата за националната
сигурност и активите, контролирани от банката. Всъщност, в тази част от
прословутия доклад прозира и основният мотив за атаката срещу банката и мене –
ня#КОЙ не е могъл да се примири със съществуването на силен и независим
национален капитал.
Когато продаваха БТК на никому неизвестната Вива венчърс
(публична тайна е кой стоеше зад нея), проблем за националната сигурност не
съществуваше. Когато с некомпетентно управление Вива венчърс влоши състоянието
на БТК и натрупа международни дългове, също нямаше проблем. Когато аз извадих
БТК от ръцете на кредиторите като преструктурирах дълговете, възникна голям
проблем! Когато акционерите на Петрол източваха компанията и тя системно
дължеше на бюджета десетки милиони – проблем нямаше. Но когато компании,
финансирани от КТБ, я придобиха, за да се спаси финансирането дотогава, проблем
възникна веднага! Не беше проблем държавната фирма Дунарит да дължи пари, които
никога не можеше да изплати. Но когато беше преструктурирана и обезпечена с
поръчки за години напред – това вече стана проблем!
Да продължавам ли с примерите? Не смятам, защото нормално мислещите
хора вече са разбрали. Реалният проблем наистина възникна след безумната атака
и умишлено съсипване на КТБ! Атака, поръчана от тези, които ме рекетираха
години наред! Същите тези, чиято наглост стигна връх през април-май 2014
година. Разбира се, засега следствието и прокуратурата замитат следите на
рекетьора! Мислят, че са успели, но се лъжат! И те, и рекетьорът! И техните
„асистенти“!
Интересен факт за широката публика е, че турският холдинг,
направил официално предложение за откупуване на задълженията на КТБ към Фонда
за гарантиране на влоговете на гражданите преди няколко месеца, е получил
странна „контраоферта“. Поискана му е била „комисиона“ в размер, който странно
съвпада със сумата, за която ме рекетираха преди това. Може пък и прокуратурата
да се заинтересува от случая? Холдингът беше умишлено отказан, защото никой май
е нямал интерес от откупуване на задълженията на КТБ. Видимо е, че сценарият е
друг и се следва методично.
Никой не бива да се заблуждава – КТБ е жертва на политическо
съзаклятие, диктувано от низки комерсиални цели! И страх, неистов страх, че
силен и неподвластен национален капитал би бил пречка за продажната политика на
българските държавници. Въпреки че Станишев и Орешарски се правят на умрели
лисици, те предоставиха цялата власт на Пеевски и ДПС на тепсия. И знаеха от
начало докрай сценария за ликвидиране на банката и мен самия! Паметта на Искров
вероятно е изтрила срещата му с Пеевски и лица от следствието и прокуратурата в
офис, близо до известен столичен хотел, на която е обсъждана атаката срещу
банката! Говори се, че още в началото на 2014 г. Йордан Цонев, известен като
Ментата, е разработил сценарий, основан на данни от клиентската база на КТБ, с
екип от експерти, включващ и хора от Централната банка, които са начертали прословутия
план, предложен след това от Искров през юли 2014 година. Същият план, който,
виждате ли, не се бил състоял поради отсъствие на политическа воля.
Каква, мислите, воля е липсвала? Не е било ясно как и кой ще
дели „баницата“ КТБ! Какво от това, че законът, на който толкова много се
позовават всички, е бил погазен?!
IV. Малко уроци по банкиране
За да изчерпя виждането си по изкривените и предубедени „изводи“
на комисията за „пирамидата КТБ“, ще взема отношение и по лихвената политика на
банката. Преди всичко трябва да подчертая, че продуктът „Преференциален
депозит“ работи повече от 10 години, при това перфектно. И той е разработен от
специалистите в КТБ в резултат на задълбочено изследване на продуктите на
конкуренцията, условията на пазара и психологическите особености на
клиентите. Преференциалният депозит не е
персонифициран депозит и затова опитите да бъдат търсени корупционни практики
при определянето на лихвите на депозитите е само хвърляне на прах в очите на
обществото.
Що се отнася до големите депозанти, не познавам нито една
банка по света, която да не прилага персонален подход към клиентите си като им
предлага комплекс от най-благоприятни условия при тяхното обслужване. В крайна
сметка обаче, за управлението на една банка не е важен лихвеният процент по
депозита на „Х“ или „У“, а „средната цена на олихвяващите се пасиви“ и в крайна
сметка „нетният лихвен марж“. По тези показатели „пирамидата КТБ“ почти не се
различава от останалите на пазара. Да не говорим за сериозното предимство от
близо 1,5 лева (в някои случаи до 3 лева) по-ниски разходи на 100 лева
обслужени активи в сравнение с тези на конкурентите, които прехвърлят разходите
за своята неефективност на своите клиенти. Това може да не се връзва с тезата
на ликвидаторите за пирамидата, но е факт. Иначе, едва ли през май 2014 година
Moody’s щеше да потвърди дългосрочния инвестиционен рейтинг на банката!
При отварянето на „завесите“ на банката лъсна и една друга,
повтаряна до втръсване лъжа от години – за така наречените държавни пари в КТБ.
Независимо че Мартин Димитров продължава да ръси несъстоятелности, че средната
цена на пасивите била балансирана от държавните пари! Така наречените държавни
пари са в крайна сметка под 5% от активите на банката! Ако някой от тези
„критици“ можеше да борави поне с простичкия показател „среднопретеглена
аритметична“, щеше да разбере елементарната манипулация.
Завършвайки това свое излoжение, бих искал още веднъж да
подчертая, че ще продължа да отстоявам истината за КТБ докрай заедно с моите
незаслужено обвинени колеги! Няма да ме спрат нито репресиите, нито заканите,
нито докладите на странно съюзилите се крепители на статуквото. Историята ще
изобличи всички сценаристи на очернянето и умишленото съсипване на КТБ, както и
лъжците, продали съвестта си (съмнително е, че имат такава!), за да им осигурят
параван и пасаван!?“
Депутатите се събират във вторник на извънредно заседание,
на което трябва да бъде избран новият управител на БНБ. Претендентите за поста
са четирима, но като фаворит се очертава кандидатът на ГЕРБ Димитър Радев.
Останалите кандидати са Бисер Манолов, подкрепен от Реформаторския блок,
Григорий Вазов - от Патриотичния фронт и Виктор Йоцов, излъчен от АБВ.
