Бойко Борисов има проблеми със самолета, не можа да лети от Варна до София

Нова авария с правителствения Фалкон се е случила преди минути. Информацията бе потвърдена и от летище "Варна". Бойко Борисов, който говори пред Младежката акедемия на ГЕРБ, преди малко е трябвало да отлети за Пловдив, за да открие новата спортна зала.

Фалконът, който преди месеци даде сериозна повреда, отново е показал проблем - трите колесника не са се затворили след излитането на машината. Министър-председателят е запазил спокойствие, коментираха от летище "Варна".

Екипажът на правителственият авиоотряд е изчакал горивото да изгори и е върнал обратно фалкона на летище "Варна". Още няма официални подробности за поредната авария.

В момента министър-председателят изчаква пристигането на правителствен самолет - еърбъс, т.к. екипажът на авариралия фалкон е получил забрана да прави опити за ново излитане.

Министърът на транспорта Ивайло Московски обяви пред bTV, че правителствения Фалкон е кръжал във въздуха само 15 минути сред поредната му авария.

" Инцидентът е същия като миналия път. Колесникът не можа да се отвори. Бяхме уведомени, че проблемът е в електрониката- датчици не са могли да сработят. По процедура сме длъжни да се върне на най-близкото летище- това беше Варна. Стояхме във въздуха само 15 минути. Хората са малко притеснени, но това е нормално", каза Московски, който е бил на самолета заедно с Бойко Борисов.

Сега най-вероятно самолетът ще ходи на ремонт при производителя си във Франция, защото след миналата авария не е могло да се разбере къде е проблемът.

Бойко: ДАНС помогна на унгарските спецслужби за залавянето на трафикантите

Спешно трябва да се прекрати източникът на бежанската вълна към Европа, това е размирният Близък Изток. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на закриването на осмия летен университет на МГЕРБ, който се проведе край Варна.

По думите на премиера Бойко Борисов, това трябва да се реши от големите световни началници. „Това не е в нашите възможности, ние просто само понасяме само последствията от това и те ще бъдат все по-тежки и по-тежки. Само завчера сме командировали още 80 полицаи по границата с Турция, а това са средства. Дадохме 30 милиона за ограждения, пари които иначе щяха да отидат за детски градини”, посочи премиерът.

Според него проблемът не е само в парите. „Тези бежанци ще останат в Европа. Трябва да се мисли хората какво ще работят, децата къде ще учат. Демографския проблем е огромен. Емигрантите не отиват нито в САЩ, нито в Русия, а идват в Европа, не само в Германия, но и Сърбия, Македония, Унгария, те са до нас, подчерта Бойко Борисов.

Той каза, че ДАНС е помогнала на унгарските служби със залавянето на трафикантите на хората, които бяха намерени мъртви в камион в Австрия. Министър – председателят посочи още, че е доволен от това как се усвояват еврофондовете. „Българите се научиха да работят.

Административния капацитет на екипите в министерствата и в общините, които работят вече е добър, имаме един прекрасен вицепремиер по въпроса, какъвто е Томислав Дончев. Резултатите вече са видни. Обликът на много градове вече е променен. Даваме пари за всякаква инфраструктура, за фасадите на сградите за пътища за ремонт на театри и опери”, каза още Бойко Борисов.

Маратонът на Китай за превземането на света

В последните години Китай заема все по-важно място в световната икономика – и дори наскоро временен срив в промишления сектор на страната стана причина за тежък удар по фондовата борса в Ню Йорк. Всъщност Пекин още от 40-те години насам следва последователна политика за изместването на САЩ като водеща икономическа сила в света – и това разисква в книгата „Стогодишният маратон“ политологът Майкъл Пилсбъри.

Пилсбъри е директор на Центъра за изучаване на китайската стратегия към Хъдсъновия университет. Заемал е ръководни постове във всяка една президентска администрация от Ричард Никсън до Барак Обама. Завършва Странфорд и Колумбийския университет , бил е научен сътрудник в Харвард. Заемал е ключови позиции в Департамента по отбраната и екипите на четири сенатски комисии. Член е на Съвета по международните връзки и Международния съвет за стратегически изследвания.

„Стогодишният маратон“ е изследване, базирано се на интервюта с водещи китайски специалисти от различни сфери и стъпващо върху редица официални документи на китайската администрация. Книгата предлага поглед отвътре върху дългосрочната стратегия на Поднебесната за превръщането ѝ в световен лидер. Сред големите предимства на автора е, че той владее мандарин и при многобройните си пребивавания в Китай черпи информация директно от извора.

Наред с всичко останало Пилсбъри познава в детайли китайската история, военна стратегия и манталитет, а те в огромна степен са определящи за мисленето на днешните китайци. Освен това авторът е отлично запознат с литературата и проучванията върху Китай на редица международни учени и анализатори.

Основната теза на Пилсбъри е, че Китай има дългосрочен план, чрез който да измести Съединените американски щати като доминираща световна сила. Финалът на маратона трябва да се осъществи през 2049 г., когато се навършват сто години от основаването на Китайската народнодемократична република. Основният коз на голямата източна държава не е военната мощ, а икономическото влияние, което тя упражнява.

Според автора идващите десетилетия ще са изпълнени не с класическите войни за териториални придобивки, а с икономически и търговски съперничества, валутни игри и създаване на геополитически съюзи. Пилсбъри твърди, че Китай умело използва самите американци за реализирането на своята стратегия и правителството на САЩ неосъзнато работи за реализирането на китайската мечта.

„Стогодишният маратон“ се спира на петте основни заблуди, съществуващи по отношение на съвременен Китай и неговата политика. Същевременно той предлага на правителството на САЩ план, чрез който да се противостои на разрастващите се китайски аспирации за световно господство. Пилсбъри призовава за изцяло нова стратегическа позиция спрямо Китай и смята, че успешното ѝ реализиране е едно от най-големите предизвикателства за американската държава.

Вижте откъс от „Стогодишният маратон“:

За мен бе любопитно как мианмарските лидери гледат на китайската дългосрочна стратегия. Дали и те, подобно на мнозина на Запад, виждат в Китай една бъдеща „капиталистическа“ страна, стремяща се към мирно развитие в рамките на международната общност?

Мичъл ми каза, че местните интелектуалци споделят възгледите на Ли Куан Ю [Ли Гуаняо], 87-годишния бивш премиер на Сингапур и един от най-уважаваните азиатски лидери. Смятан от мнозина за „баща на сингапурското чудо“, Ли си спечели огромни симпатии и на запад. Никсън го сравняваше с Чърчил, Дизраели и Гладстоун, а Буш старши и Клинтън се възхищаваха от политическата му далновидност. Куриозното бе, че никой на запад не обърна особено внимание на мнението му за Китай.

Един мианмарски държавен служител ми каза, че в Щатите е излязла нова книга за Ли, която се предлагаше и тук, в Рангун – в петзвездния „Странд Хотел“, една внушителна викторианска сграда, построена през колониалния период и днес приемана като „реликт“ от една вече залязла западна империя.

В предговора си редакторите, харвардските професори Греъм Алисън и Робърт Блакуил, пишеха, че „китайският възход е нещо, което Ли несъмнено познава по-добре от всеки друг страничен наблюдател или анализатор“. Прегледах щателно книгата и установих, че Ли наистина е наясно със стратегията на Китай, защото е наблюдавал тази страна в продължение на десетилетия, и то много преди повечето на запад да започнат да ѝ обръщат внимание.

Впрочем Ли казва нещата в прав текст: „Целта на Китай е да стане най-голямата сила в света и да го приемат именно в това му качество, а не като почетен член на Запада. […] Централно място в представите му заема неговият свят преди колонизацията и свързаните с нея експлоатация и унижения.“ Пекин, добавя той, умело се възползва от въжделенията на китайския народ и ситуацията след „Тиенанмън“’89: „Ако очаквате, че в Китай ще избухне някаква демократична революция, вие горчиво се заблуждавате. Китайският народ иска не друго, а възроден Китай. В едно интервю, включено в книгата, му задават въпроса как Китай ще стане № 1, а той отговаря така: „Най-голямото му предимство е не военната мощ, а икономическото влияние, което упражнява. […] И това влияние ще продължи да расте, за да надвиши в един момент и американското.“

Ли очевидно познава най-важните елементи на Маратонската стратегия, макар и да смята, че до китайската световна доминация остава още много време. „Китайците много добре са си направили сметката, че ако поддържат тезата за „мирния възход“ и се борят за първото място в икономически и технологически план, те просто няма как да загубят. А и директните предизвикателства към една по-могъща и технологически по-развита страна като Съединените щати биха провалили този възход. Китайският подход е представен в телевизионния сериал „Възходът на Великите сили“, създаден по поръчка на ККП. […] Убеден съм, че китайското ръководство е извлякло една ценна поука – ако се надпреварваш с Америка във въоръженията, ще загубиш. Просто ще банкрутираш. За да избегнеш този развой, сведи глава и се усмихвай поне 40–50 години.“

Признавам, че аз едва ли бих го формулирал по-добре. Успокоява ме това, че си имам поне един съмишленик…

Ли Куан Ю си спечели адмирации и от двете ни основни партии, и от света като цяло, но отрезвяващите му прогнози за бъдещото китайско развитие бяха посрещнати с остри възражения от западните експерти по Китай. Тази реакция си има причини. Първо, критиците се дразнят от това, че Ли иронизира техните самозалъгвания и празни предположения, че Китай или ще се провали в опита си да стане № 1, или ще се превърне в демокрация от западен тип. Втората причина е, че Китай продължава да скромничи и да омаловажава оптимистичните прогнози за развитието му. И трето, Китай едва ли скоро ще започне да отправя открити заплахи към Запада. Аз обаче съм склонен да се съглася с Ли. И прогнозите ми за бъдещето „могъщество“ на Китай се отнасят за 2049 г. Което пък подсказва, че има достатъчно време да се реализират и 12-те стъпки, които представих по-горе.

Проблемът е, че повечето западни коментари са със сензационен привкус. Най-често чуваме, че Китай се кани да завладее света и да наложи своята доминация с военна сила – все неща, които са невъзможни в близко време. Харвардският политолог Джоузеф Най е напълно прав, когато предупреждава: „Най-голямата опасност за нас е в това, че надценяваме Китай – а и Китай се самонадценява. Всъщност в нито едно отношение Китай не се е доближил до Съединените щати. Тъкмо това преувеличаване на неговата мощ, което в Америка буди страх, а в Китай – възгордяване, е и най-голямата опасност, пред която сме изправени.“

Всъщност този арогантен и агресивен Китай, който провокира съседите си и ги подтиква да се коалират, помага тъкмо на Америка в по-дългосрочен план. Да си припомним един известен афоризъм на Наполеон Бонапарт: „Никога не пречи на врага си, когато прави грешки.“ Но това не е и довод в полза на бездействието.

Да се състезаваш с Китай в дългосрочен план означава да си наясно с неговите амбиции – и да го критикуваш, когато действията му нарушават общоприетите международни норми. Поне според мен, това би могло да стане и с помощта на някои техни идеи от периода на Воюващите царства, които нагледно показват богатството и оригиналността на китайската стратегическа мисъл. Безспорно и 12-те стъпки, които предложих, биха могли да предизвикат търкания с Китай. Моите колеги често предупреждават, че не бива да критикуваме остро Китай, защото това ще предизвика още по-остра ответна реакция. Бих им припомнил една мисъл на Аристотел, че най-лесният начин да избегнеш критиката е: „Не казвай нищо, не прави нищо и… бъди нищо.“

За да успее, пекинската стратегия за изместването на Съединените щати като доминираща геополитическа сила се нуждае от американската добронамереност и помощ. С други думи, китайските стратези очакват Америка да се държи като Великобритания по време на постепенния американски възход – и залеза на Британската империя. Затова полагат и такива усилия за изграждането на по-благовиден имидж пред Запада. В „Китайската мечта“ [Джунгуо мън, 2010 – вж. и Глава І] Лиу Минфу препоръчва точно това – Китай по-активно да влияе върху американските представи. Или ако използваме неговите думи, да направи така, че Америка да стане за Китай „не сатана, а ангел“. Аналогични тези ще открием и в по-ранната творба (от 2003 г.) на четирима видни ин пай, озаглавена красноречиво „Новата епоха на Воюващите царства“ (Син Джангуо шъдай). И други „ястреби“ повтарят, че идващите десетилетия ще са изпълнени не с класическите войни за териториални придобивки, а с икономически и търговски съперничества, валутни игри и създаване на геополитически съюзи.

Реформаторски министът подписал договор с жената на депутат от БСП!

Странни маневри между сини и червени политици се случват в наверечието на предизборната кампания за така важните местни избори.

Стана ясно, че на 14 август без много шум образователният министър Тодор Танев е сключил апетитен договор със съпругата на червения депутат Валери Жаблянов - Ивет Жаблянова.

Интересното в случая е, че по Българо-швейцарската програма за сътрудничество МОН изпълнява проект "Швейцарска подкрепа за въвеждане принципите на дуалното образование в българската образователна система" на стойност 3 млн. лева.

В същото време, проф. Танев дава и пари от бюджета за същата дейност и то не на кого да е, а на съпругата на депутат, с когото иначе са политически противници.

Меркел и Оланд се срещат с Путин за Украйна

За нова среща на върха заради ситуацията в Украйна се разбраха държавните лидери на Германия, Франция и Русия. В телефонен разговор Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Владимир Путин се обединиха около идеята, че е полезно през следващите седмици да се организира среща на върха, предаде АФП, като цитира френското президентство.

"Тримата ръководители енергично подкрепиха призива за пълно прекратяване на огъня от 1 септември по случай започването на новата учебна година", се посочва в съобщението от Париж.

Те разговаряли и за подготовката на изборите в Украйна. Сключените през февруари мирни споразумения, наречени Минск 2, предвиждат да бъдат организирани местни избори в зоната на украинския конфликт преди края на 2015 г. в съответствие с украинския закон и международните норми.

Френският президент, канцлерът на Германия и държавният глава на Русия са оценили прилагането на мерките, приети на Минската среща през февруари. Те са потвърдили, че се придържат към Нормандския формат (Меркел, Оланд и Путин и украинския президент Порошенко) на преговорите.

На тази дата: 30 август 1984 г. „Протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.

След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на „Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -

около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.

Вицове, август 2015 г.

Срещу кражби

СмЕх

- Какво ще стане, ако парашута ми не се отвори?

- Ще се приземите първи...

***

В магазин за техника блонди пита продавач-консултанта:

- Каква е разликата между този и този телефон?

- Разликата е, че едното е MP3 плеър, а другото е самобръсначка.

***

В България ако не си расист, значи си циганин.

***

Въпрос към радио "Ереван":

- Защо Бог измисли гравитацията?

Отговор на радиото:

- За да е сигурен, че няма да осeрем целия Космос...

***

Двама си говорят за семейния живот:

- Вече 15 години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не я задуша.

- А сега?

- Сега натам отиват нещата...

***

Всяка сутрин нови вицове

Дизела постави нов рекорд

Екстремният бегач Кирил Николов- Дизела влезе в историята. Дизела постави невероятен рекорд по преминаването на 600-те километра от връх Ком до нос Емине. Времето му е 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди. То все още е неофициално, тъй като в последните километри възникна проблем със сигнала на GPS-а му.

"Явно преди финала го спираха за снимки и автографи", коментираха следящите събитието във фейсбук групата.

Постижението на Дизела е с цели 21 часа по-добро от това на Божидар Антонов, който наскори подобри рекорда на Любомир Палакарчев отпреди близо 30 години. Това лято Антонов измина разстоянието от връх Ком до нос Емине за 5 дни, 10 часа и 10 минути.

Преди старта пък Кирил Николов обяви пред БЛИЦ, че целта му е да премине най-дългия туристически маршрут в България за по-малко от 5 дни. Е, честито на Дизела, който демонстрира силната воля на човешкия дух и завърши доста по-бързо от очакваното.

Николов почти забрави да спи по време на прехода по билото на Стара планина. Снощи бяга почти до 4 часа сутринта, след което логично стартира с по-бавно темпо в съботния ден. По-обяд Дизела направи нова кратка почивка, след което вдигна оборотите, когато маршрутът се сля с главния път Варна – Бургас и успя да достигне до нос Емине преди 18 часа.

Сметките показват, че неудържимият Кирил Николов пробягваше по около 110-130 километра на ден. Миналото лято Дизела отново се пробва за рекорд на Ком - Емине, но едва 11 километра преди края на трасето той и екипът му решиха да прекратят бягането поради множеството му контузии и лошите метеорологични условия, които го бяха връхлетели по време на тежкия маршрут. Сега Николов случи на отлично време, като в две от нощите дори бягаше при пълнолуние. Огромното му желание да счупи рекорда даде резултат и той зададе време, което едва ли някой скоро ще може да подобри.

Нашенец подарява къща на бежанци

Подателят на обявата е посочил по този начин

къде е къщата, но самата тя не е снимана.

ПОДАРЯВАМ на бежанци с деца къща на 145 км от София.

Тази обява, качена в сайта за продажби OLX, стана хит в мрежата. Авторът й е написал както подробности за къщата, така и за с. Катунец, общ. Угърчин, където се намира тя. Той е написал и цена "10 лв.", явно колкото да може да го приеме платформата на OLX. Така автоматично се е получила сметката, че квадратът се продава по 0,14 лв.

Домът е 70 кв/м, а дворът - точно един декар.

Къща в село Катунец. 2 етажа, първи каменни стени, ток, вода, река през двора, тихо и спокойно място, чист юг! ПОДАРЯВА се на бежанци с деца. Отговарям на телефона САМО събота и неделя! Снимки на самата къща ще кача на 21 авг вечерта, написал е още собственикът.

Днес обаче той не отговаряше на посочения телефон. Обявата е факт от 21 август и до момента е видяна над 16 000 пъти.

Човекът дава дори подробности къде са най-близките детска градина и училище, както и как се осъществява медицинското обслужване в селцето от 400 души.

"Асошиейтед прес" съди ФБР - да кажат колко пъти са лъгали

Американската информационна агенция "Асошиейтед прес" (АП) е завела дело срещу Федералното бюро за разследване (ФБР), с което настоява съдът да го задължи да огласи колко пъти е разпространявало фалшиви новини като похват при разследванията си.

Поводът за процеса е провалът на опитите на медията да получи отговор на въпроса си по реда на Закона за достъп до обществена информация. Журналистите са питали ФБР колко пъти от 2000 г. до 2015 г. бюрото е писало фалшиви новини, а агенти са се представяли за репортери.

От АП неслучайно са се насочили към тези въпроси, тъй като през 2007 г. ФБР е изпратило по имейла фалшива история на 15-годишен заподозрян, че е отправил заплахи за взривяване на училище в щата Вашингтон. Писмото било оформено, все едно че подателят е в. "Сиатъл таймс", а самата "новина" в него била представена като на "Асошиейтед прес".

Когато младежът последвал линка в имейла, заложеният от ФБР проследяващ софтуер разкрил IP адреса и местонахождението му и заподозреният бил арестуван. Месец по-късно бил осъден на 90 дни пробация и да плати 8852 долара на училището, което да ги използва за повишаване на сигурността.

"ФБР незаконно е използвало ползващото се с доверие име на "Асошиейтед прес", а също така е създало ситуация, при която това доверие би могло да бъде значително подкопано", заявява през 2014 г. в писмо до бившия главен прокурор Ерик Холдър юристката на АП Карън Кайзер.

Според нея, макар фалшивата новина да е била предназначена за един човек, тя лесно би мога да стане достояние на широката общественост, ако той я беше разпространил в социалните мрежи.

Затова от "Асошиейтед прес" настояли да научат колко пъти през последните 15 години ФБР е прибягвало до разпространяването на фалшиви новини. Отговорът на бюрото бил, че събирането на тази информация ще отнеме поне 2 години. Подобен срок по никакъв начин не отговаря на изискванията на Закона за достъп до информация, който изисква от задължените по него институции да отговарят до 20 работни дни.

Междувременно директорът на ФБР Джеймс Коми е заявил пред "Ню Йорк таймс":

"Ние използваме измама, за да заловим мошеници, но действаме отговорно и законно."

Пред изданието Коми признал, че агентите не само фабрикуват новини, но и че един от тях се е представил за журналист от АП.

Пред "Лос Анджелис таймс" професорът по право Аърн Каплан пък посочва, че законът в САЩ е категоричен - когато става въпрос за установяване дали даден заподозрян в престъпление действително го е извършил или се кани да го извърши, тогава полицията има право да го лъже. Каплан обаче уточнява, че с подобен похват ФБР и полицията биха могли да подкопаят общественото доверие към медиите.