Опасни лампи в центъра на Варна изгориха дете

Публикация във Фейсбук сигнализира за опасни лампи в центъра на Варна.

Вижте пълния текст на варненката, кяото сигнализира за опасността в Морската Градина. 

Синът й е пострадал при допир с необезопасено осветително тяло в района на летния театър.

Вижте пълния текст на публикацията (без редакторска намеса):

Метал-халогенна лампа 150W с максимално допустима външна температура на щипките 350 градуса. Интересно ли ви е откъде съм толкова компетентна? Това за работните температури го знам от Google, а любопитството ми да потърся се появи от случката, която ще ви разкажа.

Миналия четвъртък 27.08.2015г. бях с двете си деца в морската градина. Около 21 часа си играха на три детски колички в района на летния театър и така синът ми падна между тях. В първия момент не разбрах къде точно се е ударил, виждах само че пищи – много боли. След това видях, че си е изгорил много ръчичката и като се огледах видях, че между тези две колички има зелена лампа, на която всъщност се беше изгорил. И така от едно обикновено падане и подпиране за 1 секунда, пред очите ми, му е изгорена дясната предмишница, раната му е много голяма, няма кожа на мястото ( тя остана върху лампата). Синът ми, който е на 3 години, преживя големи мъки, плака и трепери от болка няколко часа. Лошото е, че мъките не спират, поради всекидневните превръзки.

Интересното, за което ви пиша не е трагедията, която ни се случи, а че има много опасни лампи из цялата морска градина. Говоря за лампи на земята, зелени на цвят, осветяващи дървета, паметници… Помъчих се да уведомя повече хора за случилото се. Притеснявам се, че може още някое семейство да преживее подобен неочакван ужас.

Помислих, че ще е достатъчно да звънна на 112. Първоначално реших, че още от спешния сигнал ще тръгне информация и някой ще се погрижи да не се случва отново.

Звъннах на 112, обясних подробно за случката, казаха ми да си взема Дефламол и да отида в спешния кабинет. А относно лампата обясних къде е, каква е и те казаха добре. Сблъсках се с проблемите и в здравеопазването… Да не ви губя времето. Относно конкретната лампа и всички останали от този тип първо подадох жалба в Община Варна на дежурен полицай, който ми каза, че ще проверят. След това ме препращаха от номер на номер в общината, докато един господин не ми заяви, че това е невъзможно, че трябва да си държи ръката една минута на такава лампа, за да се изгори. На следващия ден обясних всичко в Първо РПУ, казаха ми, че не е за тях, да се обадя в Общината на дежурен полицай. И така няколко поредни дни нищо.

На 01.09.2015г. се обадих в Нова ТВ, веднага ме свързаха с Нивелина Няголова, коренспондент за Варна ( много мила жена, радвам се, че се запознахме). Тя ме попита дали съм готова да застана пред камера, да обясня всичко и да покажа ръчичката на детето. И така се срещнахме в 12:00ч. на Летния театър. Направиха подробен репортаж. Тя се беше обадила в Община Варна преди да се видим. И така бързо дойдоха двама полицаи, хора от общината, трима човека от фирмата за осветителни тела “Габровски” , а след това и от ЕОН. (Благодаря за съдействието на Нова Тв, чрез което някой чу сигнала). Идеята беше да дойдат, да светнат лампата за един час и да проверят температурата на стъклото.

Мъж от фирмата за осветителни тела говори пред камерата и каза: “ Това е метал-халогенна лампа 150W, има такива на много места в морската градина”, на въпроса: Колко градуса е температурата на една такава лампа? той отговори: “Не знам, или няма как да се измери” (не помня точните му думи). Тъй като им отне два часа да светнат въпросната лампа, екипът на Нова Тв не можа да изчака да се извърши проверката, поради други ангажименти. Но аз изчаках! Тя протече така: Светнаха лампата, изчакаха 5 минути видяха, че става гореща и започнаха да я демонтират. Установиха, че няма проблем с конкретната лампа. На въпроса ми: Ще изчакаме ли един час да и измерим температурата? Те отговориха “Много хора сме, няма как да чакаме един час, лампата грее“. И я демонтираха. На въпроса ми: А другите лампи от този тип? Отговориха:

“Те са същите, нямаме нареждане за тях, проверяваме тази, тя не е дефектна, всички греят, това е метал-халогенна лампа“. 20 минути по-рано твърдяха, че не е опасна, а сега се оказа, че всички греят и тази не е дефектна. А докато чакахме два часа да светнат лампата лицето, представител на фирмата за осветителни тела “Габровски”, убеждаваше мен и екипа на Нова Тв, че трябва 20-30 секунди да си държи ръката, за да се изгори и че все пак е лампа и е “нормално” да е гореща. И така приключи репортажа и проверката! На следващия ден изпратих на репортерката клип, в който измерваме температурата на съседната лампа, която все още не е демонтирана, с термометър който разбрахме, че измерва до 110 градуса, като изписа 110 и показа “HI”! Това означава, че температурата е над 110. Репортажът трябваше да се излъчи на 01.09.2015г. След това остана за 02.09.2015г.

Днес е 04.09.2015г. и той все още не е излъчен, а репортерката дори не си вдига телефона. Проблемът е, че въпросните лампи са все още в морската градина и продължават да светят. Когато попитах служителите на осветителни тела “Габровски” дали няма възможност да бъдат изключени, спрени, демонтирани, по някакъв начин обезопасени се изсмя и каза: “Табелки ли да слагам?”. Чувствам се безпомощна. Как е възможно при толкова жалби и обаждания никой да не се заинтересува, че има опасни огнища, без хората грам да подозират. Предполагам, че животно не би стъпало отгоре, но дете или възрастен човек дори и да нямат този лош късмет да паднат отгоре, могат неволно да стъпят върху нея с чехъл или сандал. Според мен е елементарно. На поне един от подадените сигнали беше реагирано, лампите нямаше да светят. Лампите са факт и стъклото, до което можете да се допрете, е над 110 градуса.

Опасни са! Предупредете близки.

Фирма до Пеевски за 1 година печели обществени поръчки за 57 млн. лева

Нов световен рекорд постави фирма „Водстрой 98“. Само за 12 месеца тя е спечелила 18 обществени поръчки за близо 57 млн лева. „Водстрой 98“ е смятана за собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски – неофициално.

Доскоро той отричаше да има какъвто и да е бизнес, но само за месец името му се появи като собственик в „Балканска медийна компания“ и „Булгартабак“. Много е възможно до дни същото да стане и с „Водстрой 98“, където официално Пеевски да придобие част от акциите.

Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ, е категоричен, че открай време именно Пеевски е скритият собственик на „Водстрой 98“, за което имало доказателства. В някои медии фирмата е наричана „любимец на властта“. Броят на спечелените обществени поръчки подсилва това твърдение.

Пълен абсурд е фирма като „Водстрой 98“ да изпълни сама спечелените поръчки, защото няма нито ресурс нито капацитет да го направи. Тя наема подизпълнители, на които поставя почти неизпълними условия, а често бави плащанията към тях или дори не ги изпълнява. Това е известно на възложителите, но те си затварят очите, заради политическия натиск, коментират членове на Камарата на строителите. Според тях от няколко години „Водстрой 98“ е монополист в печеленето на поръчки, които други извършват.

След като КТБ бе срината, в източик на средства за „Водстрой 98“ се превърна Българската банка за развитие. Тя вече е персонална банка за Пеевски и бизнеса му. Принципал на ББР е министърът на фиансите Владислав Горанов. Банката е основен кредитор на „Водстрой 98“.

През август 2014 г., когато КТБ бе убивана публично, именно ББР спаси „Водстрой 98“ като покри задълженията на дружеството към КТБ. Данните в Търговския регистър обаче показват, че експозицията на ББР към Пеевски продължава да се увеличава. През октомври същата година ББР е отпуснала нов кредит на „Водстрой 98“ и вече общата експозиция надхвърля 50 млн. лв. По подобен начин действа и „Балканска медийна компания“, на която ББР отпуска пари „при поискване“.

На тази дата: 8 септември 1941 г. започва Ленинградската обсада

На 8 септември 1941 г. нацистките сили започват обсадата на Ленинград, но градът така и не бива превзет, въпреки че остава под пълна или частична блокада около 900 дни - до 18 януари 1944 г. До обсадата се стига заради пропадналия блицкриг на Източния фронт. 

След навлизането на съветска територия след 22 юни 1941 г. германските войски напредват бързо и в началото на септември вече са на подстъпите на втория по големина съветски град.

Същевременно през август финландците откриват втори фронт в района, като настъпват в Източна Карелия и завземат Карелския провлак, заплашвайки Ленинград от северозапад.

Те обаче отказват да атакуват града по въздуха и спират настъплението си до р. Свир, на 160 км североизточно от Ленинград. 

Същевременно под командването на маршал Жуков е организирана защитата на града, която не допуска германците да влязат в него. Германските сили блокират напълно Ленинград с изключение на т.нар. Път на живота през Ладожкото езеро и благодарение на доставяните по него припаси и муниции градът успява да издържи на обсадата.

Поради хаоса в първите военни месеци евакуацията на цивилното население не е осъществена и по време на блокадата в Лениград умират стотици хиляди от град и болести. Официалните съветски данни сочат, че жертвите са около 670 000 хиляди, но според други оценки те вероятно са между 1.1 и 1.5 милиона. Започналата през януари 1943 г. операция "Искра" води до пълното изтласкване на германците от района на Ленинград година по-късно, а през лятото на 1944 г. са отблъснати и финландците.

Вицове, септември 2015 г.

СмЕх

- Капитане, има теч на кораба!

- Откъде знаете?

- В басейна е влязла акула!

***

-Ало, магазинът за прахосмукачки ли е?

-Да, слушам Ви.

-Вчера купих от Вас свръхмощна прахосмукачка ...

-Лошо Ви чувам!

-Не мога по-високо, обаждам ви се от торбата за прах...

***

Вчера забравих да нахраня котарака. Сутринта се будя, нещо дрънчи в кухнята…Вероятно готви.

***

Следващия път, като излизат националите ни по футбол на терена, да вземат да пуснат "Хубава си, моя горо" вместо химна. Без това са 11 дървета и носят само скръб и жалост.

***

Дразнят ме чуждиците в българския език. Например " толерантност ". Какво не ви харесва в българското " през ку*а ми е " ?

***

Всяка сутрин нови вицове

"Ислямска държава" хакна Ангел Джамбазки

Интернет страницата на българския представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки (http://djambazki.org/) е станала обект на хакерска атака. Хакерите са оставили подпис „Ислямска държава“, изписано на английски. На черен фон има и надпис на арабски, типичен за ислямистите, последователи на ИД.

Оставен и електронен адрес – isis_cyberarmy@mail.ru, което означава кибер армия на Ислямска държава. Сървърът на пощата е руски, но достъп до него имат потребители от цял свят.

В завършек хакерите са написали „Следва продължение...“.

Евродепутатът Ангел Джамбазки е известен с критичния си тон относно ИД. Неведнъж е алармирал от трибуната на Европарламента за огромната заплаха, която представлява Ислямска държава за Европа, а и за целия свят.

Джамбазки бе лаконичен в коментара си за случая. По думите му това е война.

Припомняме, че преди дни Ангел Джамбазки сигнализира за кола с българска регистрация, обозначена със символите на ислямистите, както и за привърженици на терористичната организация от Ихтиман, които публикуват свои пропагандни снимки в интернет.

ЕС ни праща още 1600 бежанци

Европейската комисия ще предложи България да приеме още 1600 нелегални мигранти от Гърция, Италия и Унгария през идните две години, съобщава холандският всекидневник "Волкскрант".

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се очаква да обяви нов план за преразпределяне на нови 120 000 такива мигранти от трите страни между останалите държави в Съюза на пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург в сряда.

С предишната схема от началото на лятото общият брой на преразпределените бежанци в Европа - главно от Сирия, Ирак, Еритрея - става 160 000. 

Досега държавите членки са се споразумели за преразпределянето на малко на 31 000 бежанци от Гърция и от Италия и за осигуряване на над 20 000 места за бежанци от държави извън ЕС. От тези две схеми България трябваше да приеме общо до 500 души при първоначално предложени от Брюксел 788.

Комисията ще предложи Германия да приеме нови 31 000, а Франция – 24 000 нови бежанци според европейски източник цитиран днес от Ройтерс. С предишните квотата на Германия става около 40 000, на Франция – около 30 000.

Новото преразпределение включва 15 600 души от Италия, 50 400 от Италия и 54 000 от Гърция, пише "Волкскрант".

Френският президент Франсоа Оланд отделно потвърди днес, че страната му е готова да приеме още 24 000 мигранти както и да започне разузнавателни полети и въздушни удари срещу т.нар. Ислямска държава в Сирия.

Оланд заяви, че разполага с доказателства, че част от терористичните актове срещу страната му са подговени именно от територията на Сирия.

Успоредно с увеличения прием на бежанци ЕС ще включи държавите от Западните Балкани към нов „списък“ от „сигурни държави“, съобщи още Ройтерс.

Кръщават парк на Тодор Живков в Правец за ЧРД

Кръщават парк на Тодор Живков в Правец по случай 104 години от рождението му. Това обяви внукът му Тодор Славков пред bTV. „Ще открием градинка на негово и после ще има коктейл. Не приемам хората, които са против него днес, а и с всяка година те намаляват. Бих ги посъветвал да си променят мисленето, защото е крайно време. Като изключим юбилеите, на рождения ден на дядо ми сме се събирали в тесен семеен кръг”, добави Тодор Славков.

Жени Живкова добави, че днес ще положат цветя на паметника като всяка друга година. „Когато беше под домашен арест и живееш при мен, цяла бригада майстори, които работеха на строеж до нас, дойдоха съвсем спонтанно да го поздравят. Той ги прие и беше доволен. Такова беше отношението към него”, разказа Жени Живкова.

Попитана дали Тодор Живков би бил доволен от работата на БСП, Жени Живкова каза, че най-вероятно той би имал доста критики към партията. Тя призна, че докато е бил жив, много хора от БСП са идвали при него, за да се допитват по различни въпроси.

Полицейска гавра с безпомощен човек

Гавра на петима полицаи на територията на 3-то РПУ в София е заснел очевидец. На видеото се вижда как стражите на реда подритват мъжа, увиват го с тоалетна хартия, слагат му антена и го снимат с телефоните си. Цялата гавра продължава около 10 минути преди човекът да бъде откаран в неизвестна посока с патрулка.

Ето какво пише очевидецът в своя сигнал: "Здравейте!  Случката се разиграва на 06.09.2015 около 4:30 сутринта. Петима полицаи, на територията на 3-то РПУ, се гавреха с някакъв човек. Не знам каква е предисторията, но това, което се случи, е безумно. Докато мъжът седи на земята, полицаите го подритваха, закачаха някакви неща по него, сложиха му антена, увиха му главата с тоалетна хартия и го снимаха с телефоните си, гавреха се с него и се забавляваха повече от 10 минути преди да го откарат с патрулката. Това наистина илюстрира нивото на МВР в момента."

ВИДЕО

Багерите пак влизат в Гърмен

Още пет незаконни къщи в Гърмен ще бъдат съборени днес. Очаква се за втори път багерите да влязат в  ромския квартал "Кремиковци", съобщава Нова телевизия.

В края на юни бяха съборени четири къщи. За незаконни обаче са обявени общо 124.

 Съдът за правата на човека в Страсбург обаче спря процедурата с мотив, че община Гърмен първо трябва да намери временен подслон на хората. В същото време ромите отказаха да бъдат настанени на друго място.

Жителите на Гърмен протестираха месеци наред, след като през пролетта няколко от тях бяха нападнати от група роми, защото им направили забележка, че слушат силно музика.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:

         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."

       

Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.

       

Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...

         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.

        

През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.

        

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.

        

Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.

        

Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България.