Прокуратурата ще поиска имунитета на Волен Сидеров и Десислав Чуколов

Прокуратурата ще поиска имунитета на депутатите от "Атака" Волен Сидеров и Десислав Чуколов, съобщи градският прокурор Христо Динев на брифинг в Съдебната палата. Образувано е досъдебно производство за хулиганство, 15 свидетели са разпитани.

Видеозаписи и показания на свидетели сочат, че е бил удрян полицейски служител и са били блъскани и обиждани граждани.

Целият екшън е продължил около 3 часа с различен интензитет.

За случката четете ТУК

"Благодаря на полицаите, които са се държали изключително доблестно", заяви главният секретар на МВР Георги Костов. Той призова гражданите, които са станали очевидци на събитието, да дадат своите показания,.

Брифингът бе многократно прекъсван от Волен Сидеров, който седеше до градския прокурор Христо Динев и говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Сидеров на висок глас питаше какво извършил и заяви, че издават данни от досъдебното производство,  като по този начин предопределят разследването.

Наложи си Христо Динев и Георги Костов да го помолят няколко пъти да спре, за да могат да говорят.

ОБНОВЕНА!

Сидеров прекъсна брифинг на МВР и прокуратурата! ВИДЕО

Aтентат в Анкара, над 20 са загинали

Мощна експлозия на жп гара в центъра Анкара по време на демонстрация на левите сили отне живота на повече от 20 човека, а близо 100 са ранени, съобщиха турските медии.

Според Ройтерс експлозиите са били две.

Експлозиите в Анкара са квалифицирани като атентат, съобщава агенцията, позовавайки се на източник от правителството на Турция.

Турски медии съобщават, че експлозиите може да са дело на терористи.

По думите на източника в момента тези съобщения се разследват.

Турският премиер Ахмед Давутоглу ще се срещне с ръководителите на службите са сигурност във връзка със случилото се.

Никоя групировка не е поела отговорност за експлозиите в Анкара, съобщава Си Ен Ен.

Телевизията припомня, че Турция първоначално е избягвала конфликт с терористичната групировка „Ислямска държава“, но след това е променила позициите си , като е позволила на САЩ да използват нейни бази за нанасянето на въздушни удари срещу ИДИЛ. Съобщава се, че в редиците на „Ислямска държава“ има много турски граждани.

Неизвестно лице е активизирало две взривни устройства по време на демонстрация под наслов „Труд. Мир. Демокрация“, организирана от профсъюзни организации и турската медицинска камара.

Мирният поход е заради конфликта между турските и кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция.

Волен Сидеров със среднощен екшън в центъра на София

Предизборните страсти явно се вихрят и в "Атака", но в малките часове на денонощието. Лидерът на партията Волен Сидеров и заместникът му Десислав Чуколов вилняха късно през нощта на петък срещу събота в центъра на София. Този път атакистите обявиха акция за лов на наркотици.

Според информация на бТВ Сидеров и Чуколов спрели пред "клекшоп" в близост до НАТФИЗ и заявили, че вътре има наркотици. В този момент мъж и жена искали да си купят цигари. Сидеров хванал жената за ръката и взел телефона ѝ.

От Театралната академия излезли много хора и станал скандал. След това на мястото пристигнала полиция като според очевидци цели 22-ма униформени, подкрепени с 6 патрулки и един бус не успели да усмирят Волен и компания. На мястото на инцидента са пристигнали  и шефът на СДВР Младен Маринов и главният секретар на МВР Георги Костов, допълни и Нова тв.

По непотвърдена информация, Сидеров е ударил полицай.

Сидеров е подсъдим в дело за хулиганство заради инцидента на летище "Варна" от миналата година, припомня бТВ. По време на полета от морската ни столица към София възникнал скандал между Сидеров, депутати от "Атака" и френската дипломатка Стефани Дюмортие. Ситуацията не се успокоила и след като самолетът се приземил, пасажер направил забележка на атакистите, а на летището Сидеров ударил полицай.

Това не е единственият подобен случай, в който се Сидеров или членове на неговата партия се замесват.

През пролетта на миналата година мъж твърдеше, че е бил тормозен от политика в столичен ресторант. Политици от "Атака" крещели в лицето на мъжа въпроси дали ще гласува за партията им, а накрая той бил и физически нападнат.

ВИДЕО

На тази дата: 10 октомври 1868 г. в Куба избухва въстание против испанските колонизатори

1868 г. в Куба избухва въстание против испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за независимост. Тя завършва с поражение. Следва Малката война (1879-1880) и Войната за независимост на Куба (1895-1898), прераснала в Испано-американска война.

През 1857-1866 г. Куба се намира в икономическа криза. Колониалната администрация продължава да получава високи доходи, но не ги инвестира в икономиката на острова. Испанците съставляват 8% от населението на Куба, но владеят 90% от богатствата на страната. При това Испания е установила строг контрол над кубинската търговия. Продължава търговията с роби и икономиката на страната съществено зависи от нея. Мнозинството от населението няма никакви политически права и свободи. Политическите партии са извън закона.

Освен това през същата 1868 г. в Испания става революция, стимулираща антиколониалните и антиробовладелчески течения в Куба. А през 1865 г. Доминиканската република за втори път получава независимостта си от Испания и това събитие получава огромен резонанс в Куба. През юли 1867 г. е основан „Революционният комитет Байямо”, оглавяван от Франсиско Висенте Агилера - един от най-богатите плантатори на острова. Заговорът бързо се разраства в Източна Куба, а в Мансанильо в него влиза Сеспедес, който после дава сигнал за въстанието.

На 10 октомври собственикът на плантация за захарна тръстика и на захарен завод Карлос Мануел де Сеспедес освобождава всички свои роби и, публикувайки манифеста „Грито де Яра” („Зов от Яра”), обявява война на Испания. В определена степен този акт и последвалото въстание са провокирани от окончателната отмяна на робството в САЩ през същата 1868 г. Към Сеспедес се присъединяват собствениците на съседните плантации и скоро е сформирана армия, състояща се лошо въоръжени черни и бели въстаници (мамбиси).

Като начало Сеспедес атакува на 11 октомври съседния град Яра, но търпи жестоко поражение. Той успява да се спаси само с 12 свои съмишленици. Въпреки това въстанието бързо получава подкрепа в източната част на острова. Още на следващия ден въстаниците превземат осем града, а към края на месеца към Сеспедес се присъединяват 12 000 души.

Сформирано е национално правителство, оглавено от Сеспедес. На 4 ноември 1868 г. е превзет Камагуей. На 10 април 1869 г. в този град заседава Конституционното събрание, в които вземат участие представители от източните области, контролирани от въстаниците. Решено е гражданската власт да бъде отделена от военното командване. На 12 април Сеспедес е избран за президент на Куба, а генерал Мануел де Кесада става командващ на въоръжените сили.

След като колониалните власти не успяват да се договорят с въстаниците, в началото на 1869 г. те започват война на изтребление. Приети са закони, според които пленените лидери на въстанието и техните помощници могат да бъдат екзекутирани на място; същото се отнася и за мъже над 15 години, задържани извън местата за живеене; градовете, отказали да се предадат на испанската армия, подлежат на разрушаване.

След 1873 г. действията на въстаниците са ограничени в регионите Камагуей и Ориенте. Сеспедес попада в плен и е разстрелян на 27 февруари 1874 г.

Колониалните власти започват преговори с въстаниците в Занхона. На 10 февруари 1878 г. е подписан Занхонският договор. Войната формално приключва на 28 май 1878 г., след като въстаниците в Лос Мангос де Барагуа прекратяват съпротивата заради нейната безсмисленост. Мнозина участници във войната стават централни фигури в следващите две войни за независимост.

Вицове, октомври 2015 г.

Когато тираджията има гости...

СмЕх

По пътищата е такава анархия ,че да го е страх човек да си купи шофьорска книжка !

***

- Петров, какво сте правили с двете асистентки в лабораторията?

- Нищо ....

- А защо заека ви гледа с такова уважение?

***

Жена към мъжа си:

- Скъпи, би ли погледнал дали не съм паркирала доста далеч от тротоара?

- От левия или десния?

***

Психиатърът ми нарисува една овца на едно листче и ми каза да му я пазя, докато се върне... Ама аз да не съм тъпа, нарисувах и ограда и си тръгнах...

***

Разбрах, че съм пияна, чак когато се качихме в таксито и на въпроса на шофьора:

- Къде отиваме?

Аз отговорих:

- Не е твоя работа!

***

Всяка сутрин нови вицове

Тунизийският национален квартет е носителят на Нобеловата награда за мир за 2015 г.

Тунизийският национален квартет за диалог е носителят на Нобеловата награда за мир за 2015 г.

Новината обяви току-що Каси Кюлман Фиве - председателката на Норвежкия Нобелов комитет в Осло.

Лауреатите са твърде изненадващи на фона на това, че като фаворити бяха сочени германският канцлер Ангела Меркел и папа Франциск.

Тунизийският квартет е удостоен с наградата за решитениия му принос за изграждането на плуралистична демокрация в Тунис в навечерието на Жасминовата революция през 2011 г., се казва в мотивите на Норвежкия Нобелов комитет.

Квартетът е създаден през лятото на 2013 г. Тогава процесът на демократизация е застрашен зарадзи редица политически убийства и непрекъснати протести. Квартетът предлага алернатива - мирен политически процес, в момент, в който арабската република е пред гражданска война. Благодарение на това в Тунис е създадена конституционна система за управление, гарантираща основни права за цялото население, независимо от пола, политическите убеждения или религията.

Тунизийският квартет се състои от 4 организации. Те са следните

1. Тунизийски общ съюз на труда (ТОСТ), оглавяван от Хусин Абаси

2. Тунизийска конфедерация на индустрията, търговията и занаятчийството (ТКИТЗ) с председател Видед Бушамауи

3. Тунизийска лига за правата на човека (ТЛПЧ), чийто шеф е Абдесатар бен Муса

4. Национално сдружение на адвокатите в Тунис (НСАТ), начело на което е Мохамед Фадел Махмуд

Тези организации представляват различни сектори и изповядват ценностите на тунизийското общество - работа и благоденствие, върховенството на закона и човещ„шките права. Въз основа на това Квартетът е упражнил ролята си на посредник и движеща сила в осигуряването на мирно демократично развитие на Тунис-

„Нобеловата награда за мир за 2015 г. се връчва на Квартета, а не на четирите организации като такива“, отбеляза председателката на Комитета в Осло Каси Кюлман Фиве.

Камион кара със 100 км/ч по Аспаруховия мост! Видео

Поредна лудост на пътя заснеха шокирани очевидци. Камион кара с над 100 км/ч по "Аспарухов мост" във Варна, съобщава Нова телевизия. Позволената скорост на този участък е 50 км/ч.

"Камион прави рискови маневри и кара със скорост над 100 км/ч, при условие че позволената скорост на този участък е 50 км/ч! Провокира ме да го заснема, тъй като още преди да се качи на "Аспарухов мост" шофьорът на камиона направи изключително рисково изпреварване на друг камион. Наложи се доста да увелича скоростта, за да го догоня”, пише стъписаният очевидец.

ВИДЕО

Вижте 2-ра част на интервюто на Люба Кулезич с банкера Цветан Василев

За Доган, Цацаров, Пеевски и други юнаци...

"Таралеж" публикува втората част от интервюто на Кулезич с банкера в изгнание Цветан Василев. Първата част от интервюто публикувано вчера може да прочетете ТУК.

2-ра част интервю на Цветан Василев

Хората, влезли в голямата политика, излизат неприлично богати, твърди банкерът

Ние с Прокопиев изповядваме различни идеали. Аз винаги съм се срамувал от ролята на така наречения посреднически – компрадорски, капитал. Ролята на Прокопиев в последните 20 години е била основно такава – той е посредничел между държавата и чуждия бизнес. Аз бих се срамувал от сделки като приватизацията на БТК, те не се срамуват. Аз бих се срамувал от сделки като приватизацията на ЕРП-тата. Ние създавахме друг тип - предприемачески тип национален капитал. Нашият стил е стилът на националния капитал. И той е там, няма къде да избяга. И знаете ли каква част от тези активи, които Корпоративна банка придоби чрез своите компании бяха зарязани точно от западните инвеститори. Самата "Виваком" е най-красноречивият пример за това. Натъжава ме фактът, че "благодарение" на активните действия на тези хора и падането на КТБ в момента "Виваком" е подарена на една банка, която не може и не трябва да има абсолютно никакви претенции към собствеността на "Виваком".

- Коя банка?

VTB.

- Как е подарена "Виваком"?

С активното участие на много хора. На тези, които организираха атаката срещу банката, на тези, които имат интерес в момента "Виваком" да вегетира. Защото "Виваком" в момента влошава всичките си показатели. Намалява пазарния си дял под "мъдрото" ръководство на представителите на руската банка във "Виваком". 

- Кои са те?

Братя Велчеви - Милен Велчев – бившият финансов министър, и Георги Велчев. Те са в ръководните органи на компанията. И те са владеещи несобственици. Заявявам го открито. VTB и техните представители в България са владеещи несобственици. Под благия поглед и на правителство, и на прокуратура. С една-едничка цел – да елиминират моето участие. Ако аз съм искал нещо да постигна с "Виваком", то е било само в интерес на банката и на нейните кредитори. А в момента това, което ще се постигне, първо, стойността на "Виваком" ще бъде намалена, и второ, не знам какво ще се върне в банката и в масата на несъстоятелността. Ако би била обаче останала тази компания там в масата на несъстоятелността, както организаторите на атаката бяха намислили, щеше да се случи това, което в момента наблюдаваме с останалите активи под тяхното управление.

- Това не е ли наистина заплаха за националната сигурност? VTB е руска банка, независимо от това, че Милен Велчев и Георги Велчев са българи. Това означава ли, че Русия по някакъв начин или кръгове от руския капитал, бизнес, политика проникват през такива врати в България.

Поне вратата е отворена.

- Защо Борисов и неговото правителство гледат на това разсеяно, за да не кажа равнодушно?

Аз смятам, че Борисов пропусна един исторически шанс през есента на 2014 година, когато беше направено предложение за оздравяване на банката. В предложението всъщност се включваше придобиване на собствеността от консорциум между държавата и Оманския държавен фонд на всички основни стратегически активи, включително и на "Виваком", и на "Петрол", и на НУРТС.

- Защо Борисов пропусна този исторически шанс?

Аз лично считам, че той е бил подведен и се надявам да е бил подведен.

- Подведен. От кого?

От тези, които най-вероятно са му обяснили, че чрез възстановяването на банката евентуално бих бил възстановен и аз. А това, изглежда, не влиза в техните планове. От друга страна, при възстановяването на банката едва ли би имало място за техните очаквания и печалби.

- Но много интересно, че Борисов е нападал и продължава да напада и Пламен Орешарски лично, и Петър Чобанов, макар че напоследък забрави да го споменава, като основни виновници за краха на КТБ. А отказва да се възползва от възможността банката да бъде възстановена или оздравена. Исторически шанс. Това е странна, това е двойна игра. Какво е това?

Може и да е тройна, защото обвиненията срещу Орешарски всъщност заглъхнаха. Напоследък не съм чувал вече Орешарски да има вина. Напротив – напоследък се търсят други решения, включително да обосноват, както казах, моята вина. И невинността на тези, които атакуваха банката. Споменахме за въпросната извънредна парламентарна комисия. Преди това, разбира се, са поръчковите доклади на одитиращите компании, на база, на които в крайна сметка беше отнет и лицензът на банката. Сега очакват с голям интерес доклада на разследващата американска компания.

- Как е наета тази компания, колко й се плаща, какво е открила тя досега? Изчезналите пари открила ли ги е?

Аз мога да кажа едно – значи те търсят изчезналите пари там, където не трябва да ги търсят. Изчезналите пари са в тези активи, за които аз говоря. И тези активи трябва да бъдат възстановени - дали като активи на кредиторите на банката, дали национализирани, но по справедлива цена, и след това - препродадани.

- Кажете, защо мене като обикновен данъкоплатец ме засяга това? На какво ви прилича това нещо. На мен, това, което вие говорите, за разграбването на активите, за предлагането на някакъв брокерски принцип, ми прилича на някаква трета приватизация, която е по-ужасна дори и от първите, които ни сполетяха.

Тя не е приватизация. Тя е с експроприация.

- Още по-отвратително.

При това менторите на тая експроприация, менторите на обществения интерес не подбират средства за собственото си обогатяване.

- Знаете ли колко дълго съм се питала – при вашата ерудиция, която съм забелязала още при първите ни контакти – образованост, интелигентност, как въобще се свързахте с фигура като Делян Пеевски. Защо? Защо беше необходимо това?

Делян Пеевски в крайна сметка на един етап е бил едно необходимо зло за мене. Защото така или иначе в бизнеса в България има обстоятелства, с които човек трябва да се съобразява.

- Кажете ми едно такова. Значи вие се обзавеждате с Пеевски, което ми подсказва, че други бизнесмени, банкери, предприемачи се обзавеждат с нещо друго подобно, за да се пазят. Нещо такова.

В общи линии – да. Това е в крайна сметка е част от изграждането на цялостната система и наличието на подобни фигури. Разбира се, Пеевски е компенсирал до голяма степен определени недостатъци на системата, която аз съм изграждал. Аз съм имал изпълнителни директори чудесни технократи. Но те не бяха готови, не бяха публични, за да разговарят с определени субекти.

- И колко публичен е Пеевски?

Пеевски се наложи лека-полека. Не бива да подценяваме качествата на Пеевски. Пеевски може да е необразован, но Пеевски не е неук. Пеевски има своите качества и аз наистина съм се заблуждавал, че като човек, на когото аз съм помогнал много да се развие, той би трябвало да бъде лоялен и коректен към мен. Оказа се дълбока заблуда и аз се оказах един наивник на над средна възраст.

- Някой изпрати ли ви Пеевски, или вие сам влязохте в този капан? Това, което ви питам е – кой създаде Пеевски?

Нещата с Пеевски се развиха в продължение на години. Така че много са "бащите" на Пеевски. И аз имам своя дал и своя принос в "бащинството" в неговото израстване, но освен мене, разбира се, като се започне от Негово величество, мине се през Доган, стигне се през Борисов, Цветанов.

- И все пак – кое го направи толкова могъщ. Аз просто не мога да повярвам, че толкова много сфери в държавата зависят от тази фигура.

Този "сплотен" екип от бащици, които изброих, на практика му дадоха възможност, а той се е възползвал по най-добрия начин. Естествено, предполагам, че разполагат със сериозна база данни от компромати. С която на практика да държат в подчинение тези, които им трябват.

- Няма ли компромати и за самите тях?

Предполагам, но взаимно се държат по някакъв начин. Тези хора, които са го лансирали, са част от онова задкулисие, за което всички говорим в България.

- Да, но вие сте били част от това задкулисие...

Аз не съм бил част от това задкулисие. Мене ме използваха като ракета носител и аз не се усетих. А в момента, когато се усетих и опитах да скъсам с това, разчитах, че ще намеря подкрепа от обществото, но аз не я намерих. На мене ми хареса много една приказка на мой приятел, който казва: "Имах един мексикански работник в къщата си в Америка, и го попитах – защо в Мексико има толкова много корупция и бандити? И той му казал – ако искате да живеете в Мексико, трябва да сте малко корумпиран и да сте малко бандит. Иначе не можете да оцелеете". Аз наистина знам, че съм допуснал грешки и плащам цената за тези грешки. И не се срамувам да го призная, но не мога да приема едно – че хората, които са в основата на всичкото това нещо, са моите морални ментори.

Виждали ли сте Цацаров и Делян Пеевски в контакт?

Аз не мога да кажа дали съм ги виждал заедно в контакт – Пеевски и Цацаров, но твърдя, че те са в контакт. И твърдя, че Пеевски имаше активна роля при избора на Цацаров за главен прокурор.

- Ще ви разкажа една много интересна случка. Когато бях в ТV7, а в ТV7 бях заради вас, не заради Делян Пеевски, но така или иначе, когато трябваше да се избира главен прокурор, аз исках да поканя в моето предаване тримата кандидати за главен прокурор – Цацаров, Сарафов и Тонева. Николай Бареков, за когото след малко ще ви питам и за вашата необичайна привързаност към този човек, ми забрани да поканя Тонева и ми каза: "Нали знаеш кой е кандидатът на нашия приятел". И аз казах - не. Цацаров, каза той. И аз попитах: "Кой е нашият приятел?", като мислех, че е Борисов или Цветанов, защото телевизията беше някак си подкрепяща. Той не ми отговори, но разбрах, че има "нашият приятел". Много по-късно разбрах, че това е г-н Пеевски. И вие сте го знаели още тогава.

Не, първоначалният кандидат на Пеевски беше Бойко Найденов.

- Откъде знаете?

От общуване, от ухо на ухо, от уста на уста. След това беше намерено решение компромисно с другия силен лагер. И беше решено Цацаров да бъде главен прокурор. Затова очевидно г-н Цацаров им се отблагодарява сега.

- В едно интервю, предишно, което бяхте дали, премълчахте две неща – едното беше – какво сте си говорили с Борисов на 6 юни 2014 година, когато вие сте го потърсили и него, за да го предупредите какво се готви срещу КТБ? Какво можеше да направи?

Как какво можеше да направи? Борисов можеше да говори с въпросния главен прокурор, защото, кажете ми, какво направи прокуратурата? Със своите действия в стил слон в стъкларски магазин...

- Предпазлив ли е Борисов, или е страхлив?

Трудно ми е да определя какво е било водещото в онзи момент, за да не се намеси, но аз считам, че той направи грешка тогава.

- А Станишев – говорили сте със Станишев. Какво е можело да направи Станишев? Зависим човек ли е?

Със Станишев имахме договорка той да оттегли подкрепата си за правителството на Орешарски. Договорихме се, след като загуби изборите на 25 май. Той знае, че загуби изборите катастрофално за това, че беше позволил на Пеевски да се разпорежда в държавата България безотговорно. Това е най-голямата безотговорност на политически лидер.

- В качеството си на какъв вие ще се договаряте със Станишев да оттегли подкрепата си за Орешарски?

Нали не сме забравили факта, че това правителство ми беше вменено като мое правителство и то от настоящия премиер.

- А не беше ли ваше правителство по някакъв начин?

Оказа се, че не само не е мое правителство, а е и моят гробокопач.

- Вие участвали ли сте по някакъв начин в тези политически игри?

Станишев беше много разочарован да разбере през април и май, че през цялото време Пеевски го е заблуждавал. Че Пеевски се е възползвал от ситуацията, за да може да профитира и да работи против интересите на правителството и на соцпартията. И той го направи по най-вулгарния начин. А Станишев просто не намери сили да прибегне до единственото спасение за БСП към оня момент.

- Как е разбрал Станишев, че Пеевски...

Разбра много неща Станишев. Разбра, че всичките обществени търгове, които са печелени, са печелени с моето име напред, а всъщност ползвател са били Делян пеевски и неговите фирми. Разбра, че кадруванията по определени сектори са се случвали само и единствено в интерес на Делян Пеевски. Той поне играеше ролята на наивник към оня момент и беше готов на думи, за да спаси своята чест, да спаси в крайна сметка социалистическата партия от пълен погром – положението, в което тя е сега. Аз не виждам шансове да излезе от тази криза в следващите години. Социалистическата партия до голяма степен е в тази ситуация заради абсолютно продажническата позиция по време на управлението с ДПС на правителството на Орешарски.

- Значи вие имате морална отговорност към правителството на Станишев...

Аз казвам следното – аз смятах, че след първото правителство на Борисов не може да бъде по-лошо.

- Защо?

Основната причина беше абсолютно папагалското прилагане на политиката на рестрикции на икономически ограничения в среда, която абсолютно не изискваше подобни мерки. Просто му беше наложена на Борисов тази политика от неговите експерти в правителството и то я следваше сляпо. И другото – въздействието на един кръг около него върху бизнеса.

- Кой кръг – Симеон Дянков?

Не – един кръг, който искаше да играе ролята на посредник за всяко нещо, което се случваше в държавата.

- Кой е този кръг? Ѝ

Различни кръгове имаше около Борисов – едни ги наричаха Котараци, други – не знам какви. Във всички случаи измислени хора, които само навредиха на Борисов. Но водещото беше абсолютно неадекватната политика - икономическа и финансова. Затова смятах, че няма как да бъде по-лошо. Оказа се, че може да бъде по-лошо.

- Това означава, че вие сте се опитвали да играете роля в определянето на политическата игра, без да се виждате, невидимо?

Смятате ли, че някъде едрият бизнес няма никакво право и никаква дума при определянето не на политическата, а на икономическа - дотолкова доколкото тази икономическа политика е вързана с политиката – това вече е друг въпрос. Ние имаме една обърната пирамида в нашата страна. Вместо в основата да са бизнесът и икономиката, ние сме сложили в основата политиката и затова се клатим непрекъснато на този неустойчив връх. Всеки, който идва на власт, се опитва да покаже, че без него бизнесът е никой. Това е най-голямата грешка.

- Зависим ли беше Станишев от Пеевски пряко?

Не. Той не беше зависим, той беше маша на Пеевски.

- Премълчахте ли, че сте се виждали с Ахмед Доган тогава?

Тогава аз се видях и с Доган.

- В сараите?

На друго място. Тогава показах неща, които сега стоят на едно място при едни нотариуси, за което аз споменах и които ще излязат при определени обстоятелства.

- Това не е ли рекет?

Това не е рекет. Това е защита.

- Доган какво ви каза тогава?

Доган ми каза, че е късно, а не знам какво точно е било късно. Но това означава едно - че съм бил наклеветен. Твърдо. Мене просто ме бяха харесали да ме употребят. И по един или друг начин те успяха.

- Вие сте го допуснали.

Аз го допуснах. Факт.

- В тези книжа, които сте дали на двама нотариуси и за част, от които сте споменали на Ахмед Доган, има ли схеми, в които политиците имат собствености и крият по този начин?

Има.

- Те владеят ли, да кажем, медии?

Собствеността в медиите е само легитимация на правото да въздействаш върху политиката на медията. Не е никакъв особен плюс да имаш собственост в медия, защото те 100% са губещи. Но усещането, чувството, да притежаваш част от тази медия, показва, че ти можеш да й въздействаш. И да пърхат около тебе определени журналисти или журналистки, на които ти да обясняваш какво трябва да се случи. И да промиваш мозъците.

- Но не са само медиите. Казвате, че играчи от политическата върхушка през схеми за скриване на собственост владеят не само медии, но и други бизнеси?

Това е тяхното най-голямо нещастие. Защото не могат да се появяват. Те много желаят да покажат колко са влиятелни и колко са богати. Но не могат. И това е тяхната карма. Те вечно ще останат там в миманса, анонимни, макар и много, много неприлично богати. Има ги и в момента. И сред управляващи, и сред опозиция. Хората, които влизат в голямата политика, излизат неприлично богати. Аз нееднократно съм заявявал, че ако има истински олигарси в България, те не са сред бизнеса. Сред бизнеса може да има измамници, ДДС-ари, контрабандисти и всякакви други, но олигарси в класическия смисъл на думата, няма. В България олигарси са политиците, защото те материализират своето политическо влияние в пари и активи.

- Проспахте ли Николай Бареков?

Никога не съм се заблуждавал в моралните качества на Николай Бареков.

- А защо възложихте на него да бъде другия политически проект, алтернативния, който да се конкурира с Борисов?

Защото мислех, че има малко акъл в главата си. А се оказа, че и това няма. Че е толкова слаб, сламен човек, че в първия момент, в който го натиснаха, а го натиснаха, защото до последно Пеевски му държеше разработката по сигнала на Протестна мрежа в прокуратурата, той трябваше да избира между мене или Пеевски. И съм сигурен, че вътрешно в душата си, без да коментирам морално-волевите качества на лицето Николай Бареков, вътрешно той ненавижда Пеевски. Но той ме предаде веднага от страх. И смятам, че направи най-голямата си грешка. Не заради мене – той просто се самоуби. В момента за мене той е политически труп.

- Но всички казват – Борисов няма алтернатива. Той ще ни управлява 12 години. Стигнахме до етапа, в който от Тато минахме на Батко. Това ли е, или има други варианти.

Борисов е феномен. Безусловно. В българската политическа история. Дали има алтернатива, или няма, какво да кажа. Тя и Рим на един етап не е имала алтернатива, а в един момент се е сгромолясала, такава империя. Пътят към падението е много кратък. Дали някой на 31 май е вярвал, че КТБ ще падне за една седмица.

- Не. Нека Борисов се замисли. Това ли казвате?

Всеки трябва да мисли през призмата на това, което той знае – какво прави и как го прави.

- Вие сте класически пример, според мен, на човек, когото съдбата удря, за да извлече уроци. Защото иначе щеше да ви унищожи направо. А тя ви остави жив.

Аз съм благодарен за това. Като знам какво е било подготвено. Затова ще се боря докрай. За да докажа правдата, защото не е само моята правда. Тя е правдата на тези 9 невинно обвинени от банката, тя е правдата за всички други, обвиняеми по това мега дело. Тя е правдата на тия 650-700 човека – масата от които в момента излизат на улицата. Тя е правдата за всички, които се бяха доверили. Защото се бяха доверили на Корпоративна банка точно заради различния подход. Този, който днес знайни и незнайни герои експерти да критикуват и анализират, без да имат капка понятие от това - какво се е случвало и как се е случвало.

- Ако Цацаров и неговото ведомство не ви дадат никакви гаранции, докога ще стоите в Белград?

Престоят ми в Белград е въпрос на съдебна процедура, върху която аз не мога да влияя. Моята страна е България, независимо, че се чувствам много добре в Сърбия и независимо, че чувствам обичта и уважението на хората тук. Моето желание обаче е аз да се върна в България, за да докажа, че не съм виновен и че хората, обвинени заедно с мене, не са виновни.

- И че сте извлекли поука от грешките си, може би.

Надявам се. Независимо, че човек има свойството да повтаря грешките.

- Моля, не ги повтаряйте повече.

Ще се постарая.

На тази дата: 9 октомври 1967 г. Че Гевара е екзекутиран, ден след като е заловен

1967 г. ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия. Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция.

След завземане на властта в Куба през 1959 г. е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия. В 1966 г. Боливия се управлява от военна диктатура начело с генерал Рене Бариентос Ортуньо, който сваля избрания за президент Виктор Пас Естенсоро с преврата от 4 ноември 1964 г. и слага край на революцията от 1952 г. По искане на Кастро, Комунистическата партия на Боливия купува земя в джунглата, в отдалечените планински райони, която да служи като тренировъчен лагер. Че пристига там на 7 ноември 1966 г., денят, в който започва Боливийския дневник. Преди това преоблечен като свещеник, отива да се срещне с Хуан Перон, заточен в Мадрид, но опитите да получи подкрепата на перонистите е безуспешен.

Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, като бръсне брадата си и част от косата си, а останалата посивява, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем. На 3 ноември 1966 г. той тайно пристига в Ла Пас с полет от Монтевидео, Уругвай под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.

В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение, мнозинството, по-точно 26 са боливийци, но има и 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, както и трима перуанци и двама аржентинци. Той има и групи за подкрепа в градските райони, но почти нищо не е направено, за да се създаде армия от истински партизани с подкрепата на местното селско население.

Първият базов лагер се установява в отдалечения район Нанкауазу. Подготовката не протича по план, крие опасности и малко е направено по съставянето на партизанска армия. С него е бившата служителка на ЩАЗИ Тамара Бунке Бидер, за която се предполага, че е служила и като агент на КГБ. Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи през пролетта и лятото на 1967 г. На 9 март 1967 г. двама дезертьори дават сведения за лагера на боливийското правителство.

Това дава повод на правителствените сили да искат съдействието на САЩ и съседните страни. По показанията на дезертьорите ЦРУ открива лагера и по направените снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избегнат обсадата на боливийската армия. На 23 март те постигат и първата си победа, защото редовната армия няма опит в тези планински терени. Партизаните обаче нямат вече редовна радиовръзка с Хавана. Доставените предаватели са дефектни, липсва организация и някои историци подозират саботаж. Гевара дава първа медицинска помощ на ранените боливийски войници, след което ги освобождава.

Че разделя силите си на 17 април, за да могат да изпращат съобщения до Куба и аржентинските комунисти. Хуан Акуня е поставен от Гевара за командир на втората колона. И двете групи не могат да се намерят три дни по-късно, защото Акуня е принуден да се движи по различен маршрут поради близостта на боливийската армия. При липса на място за среща и на алтернативни средства за комуникация между тях, те никога не се срещат отново.

По това време Ернесто Гевара пише послание към народите на света, което е прочетено по време на срещата на трите континента (Азия, Африка и Латинска Америка) в Куба, в което той изразява най-радикалните си твърдения: предлага глобална отворена война срещу САЩ, като приканва за създаването на „два, три... много Виетнами”.

На 20 април са заловени двама от партизаните - Сиро Бустос и Режи Дебре. И двамата са измъчвани от правителствените сили и предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност (макар да няма писмени доказателства) предоставят чертежи и информация, с които правят възможно залавянето на Че Гевара по-късно. И двамата по-късно живеят в изгнание.

Гевара мисли, че има работа само с боливийската армия, която е зле обучена и зле екипирана. Но правителството на САЩ след като научава местоположението му, изпраща ЦРУ и специалните части за обучение и подкрепа на военните. През май армията арестува селяни, заподозрени в подпомагане на партизаните и премахва от всички околни болници лекарствата срещу астма.

На 1 август са изпратени двама агенти на ЦРУ, американци от кубински произход, за да засилят издирването. Това са Густаво Вийолдо и Феликс Родригес, които участват в инвазията в Залива на свинете. На 31 август колоната на Акуня, в която е и Таня, е нападната, докато пресича реката и унищожена. Жив остава само Реституто Кабрера, но по-късно, на 4 септември е заловен и екзекутиран.

През септември е предприета масова атака срещу партизаните от страна на боливийската армия, която успява да унищожи още една група. Последният контакт с градската част на ELN е осъществен на 15 септември. Последният член на тайните служби на Куба ненадейно и необяснимо напуска. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от страна на Куба за спасяване или помощ на Че Гевара. Изолирани, физически изтощени, без вода за пиене и храна, партизаните понякога трябва да носят своя водач, който страда от ужасни пристъпи на астма. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в засада загиват трима души на 26 септември. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде. На 8 октомври е битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, Боливия, където раненият Че попада в плен.

При залавянето, раненият на две места Гевара, чийто пистолет е станал напълно негоден за употреба, се провиква: „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв”. Той е вързан и закаран в кирпиченото училище на близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден отказва да бъде разпитван от боливийските офицери и разговаря само с боливийските войници. Един от тези боливийски войници, пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, описва външността на Че като ужасна. Според него, Че има огнестрелна рана в десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му са покрити с необработени кожи. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо за което моли, е тютюн за пушене. Гусман му дава тютюн и лула.

По-късно през нощта на 8 октомври, Гевара, въпреки че е с вързани ръце, успява да отблъсне боливийския офицер Еспиноса и го запраща в стената, след като последният се опитва да грабне лулата от устата му и да я запази за сувенир. В друг акт на неподчинение и незачитане, Гевара се изплюва в лицето на боливийския генерал Угартече малко преди екзекуцията.

На следващата сутрин, на 9 октомври, Ернесто Че Гевара пожелава да види учителката на селото, 22-годишната Хулия Кортес. Тя по-късно го описва като „приятен мъж с мек и ироничен поглед“ и заявява, че е много трудно да го гледа човек в очите, защото неговият поглед е „непоносим, пронизващ, и напълно спокоен.“ По време на краткия им разговор става въпрос за окаяното състояние на училището и контраста с Мерцедесите, които правителствените служители карат.

По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит. Заповедта е дадена най-вече по настояване на Феликс Родригес, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама. Палачът е Марио Теран, сержант от боливийската армия, който сам доброволно изявява желание да застреля Че като отмъщение за тримата му приятели, убити в престрелка с партизанската група на Ернесто Че Гевара. Не се знае точната причина за незабавното убийство на аржентинския революционер, но се предполага, че ЦРУ се бои от възможността за неговото бягство от затвора и иска да избегне драмата на едно съдебно дело.

Мигове преди екзекуцията, боливийски войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. „Не”, отговоря той: „Мисля за безсмъртието на революцията”. Когато сержант Теран влиза в колибата, Че Гевара му казва: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само човек!”. Теран се колебае за миг, след което открива огън с полуавтоматична пушка и го ранява в ръцете и краката. Гевара се гърчи и превива на земята, очевидно захапвайки една от китките му, за да не извика от болка. След това палачът му стреля още няколко пъти и го ранява смъртоносно в гърдите в 13.10 ч. Гевара е прострелян общо девет пъти - пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите, и накрая в гърлото.

Месеци по-рано, по време на последната си публична декларация на Конференцията на трите континента, той пише собствената си епитафия: „Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но при условие че този наш боен вик ще достигне нечие възприемчиво ухо и една друга ръка ще се протегне да овладее нашите оръжия”.

Вицове, октомври 2015 г.

Леко задръстване в Пекин...

СмЕх

Всички книги за самоусъвършенстване са написани на един и същ принцип: някакъв от Бевърли Хилс съветва хората от Меден Рудник да излязат от зоната на комфорта.

***

Общинското предприятие за траурни обреди е променило името си . Вече се нарича "Довършителни дейности по клинични пътеки".

***

- Жена, прибра ли колата в гаража?

- Да, отчасти...

***

В кабинета на доктор:

- Докторе, дойдох да ви благодаря.

- Няма за какво! Извинете, само да ви питам, вие пациент или наследник сте?

***

Ако жена ви не може да готви и й изневерявате с жена, която може, това не е изневяра, а оцеляване.

***

Всяка сутрин нови вицове