1939 г. американският президент Франклин Рузвелт получава
писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена
атомна бомба.
Още на 2 август 1939 г. Айнщайн пише първото си писмо до
американския президент Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването
на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни
действия, които да стимулират разработките. Няколко години по-късно Айнщайн
съзнава ролята си в този исторически момент и дълбоко съжалява.
Бойните действия станали причина за ускоряване на всички
военни разработки, а накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи
път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Ето и текстът на писмото на Айнщайн:
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше
сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че
елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в
най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат
бдителност и при необходимост - бързи действия от страна на Администрацията.
Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и
препоръки.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази
вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в
Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма
маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи,
подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще
бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а
можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от
този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този
вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши
цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива
бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.
Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови
руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и бивша Чехословакия, но
най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се
поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по
верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да
възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл
да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до правителствените департаменти, които да
държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за
правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването
на доставената за САЩ уранова руда.
б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем
е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез
набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с
частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също
като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с
необходимото оборудване.
Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от
Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да
предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския
зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института
Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е
подновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн