На тази дата: 27 януари 1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в мавзолей

1924 г. полагат балсамираното тяло на Ленин в построения за него мавзолей на Червения площад в Москва. Архитект на монументалната гранитна сграда е Алексей Шчусев, който е взаимствал някои елементи на античните мавзолеи, като за основа използва Пирамидата на Джосер.

Всъщност всичките три проекта на мавзолея са на архитекта Шчусев. Първоначално е построен от дърво във формата на куб само за шетс дни след смъртта на Владимир Ленин за неговото погребение. През пролетта на същата година е издигнат пак дървен мавзолей, като са пристроени трибуни. В сегашния си вид - от железобетон, с тухлени стени и облицовка от гранит, мрамор, лабрадор и порфир, е построен през 1929-1930 г.

Първите два саркофага за тялото на Ленин са по проект на архитекта Константин Мелников. По време на Великата отечествена война тялото е евакуирано в Тюмен, след което то е поместено в саркофаг по проект на Шчусев и скулптора Борис Яковлев.

От построяването му мавзолеят е използван като трибуна, на която се появявали ръководителите на Съветската държава и са наблюдавали тържества, шествия и паради на Червения площад. Любопитен факт е, че в периода 1953-1961 г. в мавзолея е съхранявано и тялото на Йосиф Сталин.

Сред руската общественост периодично се възобновява обсъждането дали да се погребе тялото на Ленин и какво да се прави с мавзолея. Учените вече са притеснени за състоянието на мумията. Според тях тялото на вожда се топи. „Вождът е в добро състояние, но костюмът му не бе сменен заради кризата”, обясни преди време Юрий Денисов-Николски, зам.-директор на Всеросийския научно-изследователски институт за лекарствените и ароматичните растения и ръководител на групата биолози, направили последното освежаване на мумията.

Четири малко известни факта за мавзолея на Ленин

Народен конкурс за мавзолей

През 1924 г. бил обявен народен конкурс за проект на мавзолей, в който всеки желаещ могъл да предложи виждането си за гробница.

Днешната форма на мавзолея съвсем не била единствената, която разглеждало журито – например, имало варианти с куб и пирамида, разказва специалистът по история на Москва Денис Ромодин:

- Имало е проект на неголям обелиск със зелена площ, към която плува малък кораб. Друг е предлагал цилиндрична кула, висока колкото Спаската кула. Имало е и проект на изкуствена пещера, до която се стигало с катерене.

Организаторите на конкурса стигнали до извода, че той трябва да се проведе между професионалистите. Ромодин смята за най-оптимален вариант проекта, по който бил построен мавзолеят, - на архитект Алексей Шчусев. Изхождайки от икономическите реалности на онова време, неговият проект бил най-практичен и технически осъществим.

По-малко от седмица за мавзолея на вожда

Ленин умира на 21 януари 1924 г. и Президиумът на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР  постановил на Червения площад в Москва сред братските могили на Октомврийската революция да бъде построен некропол за съхраняване на тялото на вожда.

В нощта на 23 срещу 24 януари Държавната комисия под председателството на Вячеслав Молотов и Феликс Дзержински дала задача на архитект Алексей Шчусев спешно да изготви проект на временен мавзолей.

Шчусев бил извикан в Колонната зала в Дома на съветите около 12 часа през нощта. „Имах време само да взема необходимите инструменти за работа, а после трябваше да отида в помещението, което ми беше предоставено за работа. Още сутринта трябваше да започне строителството на трибуните, полагането на основата и на гробницата на мавзолея”, - разказвал по-късно Шчусев.

Рано сутринта на 24 януари 1924 г. лично той оградил мястото на постройката с колчета. След това се раздали първите взривове: земята, скована от 25-градусов студ, не се поддавала на лопати и чукове и, за да се изрие изкоп, трябвало да извикат екип от специалисти. Взривните работи отнели почти едно денонощие и едва след това земекопачните машини пристъпили към изкопаването, както записал в дневника си архитектът.

Днешният мавзолей е трети по ред

След първия временен мавзолей от дърво Шчусев през май 1924 г. строи по-капитална постройка, но също така дървена от дъб.

За да бъде предпазвана гробницата от атмосферните влияния, архитектът покрил стените й с маслен медно-кафяв лак, а капака – с медни листа. Необикновено изразителният надпис и майсторската украса върху медно-кафявата лакирана повърхност на мавзолея с вложките от тъмен дъб и петната от ковани пирони му придавали мемориален характер.

Третият и окончателен вариант на мавзолея, чието строителство завършило през октомври 1930 г., бил направен от камък.

Трибуните подчертават уникалността на сградата

Скелето на мавзолея е железобетонно, като стените са запълнени с тухли. Вратите на вътрешната зала, като вратите на входа и изхода, са обковани с патинирина мед.

През 1945 г. била направена частична реконструкция на главната фасада на паметника. Тогава освен двете железобетонни трибуни за зрителите отдясно и отляво на входа, покрити с мрамор, била направена още една, главна, - за ръководителите на партията и правителството.

При това тактиката на включване на мавзолея в много сложния исторически ансамбъл  на Червения площад не попречила на Шчусев да подчертае смисловата уникалност на обекта. Тъкмо за това помагат особените пропорции на сградата – много едри деления на компактния стъпаловиден обем с трибуните.

Забележителното е още, че мавзолеят при цялата си строгост на архитектурата не е съвсем симетричен и това му придава живописност, типична за много постройки на Шчусев.

Мавзолеят има и малък подземен етаж за непосредствено обслужване на този комплекс. Допълнително, на това място, нищо не могло да се построи: сградата на мястото на изкопа е на доста нестабилна почва, така че строителството на каквито и да е допълнителни подземни съоръжения би било крайно опасно.

Вицове, януари 2016 г.

Добро утро!

СмЕх

Скоро на олимпиадата по литература: Робинзон и Петкан - расова динамика в бежанските общности.

***

- Ало! Мъжът ми вчера от вас ми купи подарък кухненски комплект, но в нея липсва точилката!

- А да не би той да я е скрил!

***

Дъщеря пуска есемес на баща си: “Да ти разкажа ли как мина първият ми ден като шофьор, или предпочиташ да научиш от новините?”

***

Тъщата на Вуте се прибира от пазар и го заварва бесен и да си опакова куфарите...

-Какво става тука? – пита тъщата...

-Какво ли? Изпратих и-мейл на дъщеря ти че се прибирам по-рано от риболов, идвам и я заварвам в леглото с Нане! Край! Искам развод!

Тъщата го успокоява:

-Чакай малко…нещо не е наред…Пена не е такава…нека говоря с нея, първо...

След малко тъщата се връща от кухнята усмихната:

-Казах ти че нещо не е наред…не си платил интернета…не е получила и-мейла...

***

При пиянско сбиване двама цигулари от филхармонията набили двама боксьори. Сега журналистите се чудят как да отразят събитието - като подем на културата или като упадък на спорта.

***

Всяка сутрин нови вицове

Радан Кънев: Сетила се Мара да се побара, с извинение

"Така че положението е "сетила се Мара да се побара", с извинение."

По този начин лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира в профила си във фейсбук искането на управляващите за оставката на ВСС.

Той припомня, че е поискал същото на 8 декември 2014 г. И като доказателство е пуснал линк към информация на "Медиапул" оттогава.

"А на 09.12.2015 (една година и един ден след моето искане за оставка) днешните откриватели на топлата вода бетонираха ВСС с над 180 гласа за преходни и заключителни разпоредби на Конституцията. Сред тях - всички от ГЕРБ и петима от РБ...

Така че може би е добре, заедно с този ВСС да си ходи и това НС, което носи пълна отговорност за свинщините в съдебната система?

Между другото - възмутените от мнозинството във ВСС колеги от ГЕРБ е добре да поискат оставките на архитектите на това мнозинство. Първите две оставки във ВСС трябва да бъдат на членовете му Георги Колев и Сотир Цацаров (не по важност, а по азбучен ред. Еднакво виновни са...)", завършва Кънев.

Управляващите поискаха оставката на Висшия съдебен съвет

Управляващите поискаха оставката на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това става ясно на пресконференция на ГЕРБ. Минути по-късно това поискаха на брифинг и Реформаторския блок.

Искането на коалиционните партньори идва ден преди да бъде публикуван докладът на Европейската комисия за напредъка в правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Представителите на мнозинството излязоха с декларация, в която се заяви, че ВСС не разследва нарушения в съдебната власт и е пасивен в казусите със случайното разпределение на дела в Софийски градски съд (СГС).

По непотвърдена информация ВСС се е събрал на спешна извънредна среща.

ДАНС ще проверява дали са подслушвани посолства

Държавната агенция "Национална сигурност" ще провери изнесената в рамките на аферата "Яневагейт" информация, че са подслушвани чужди посолства. На 28 януари служителите на агенцията ще проверят архива на Софийския градски съд (СГС), където тази информация трябва да се съдържа.

"ДАНС се самосезира във връзка с изнесените данни от г-жа Ченалова за това, че са били подслушвани и посолства. Те ще направят една къде извънредна, къде планова проверка, която ще започне от 28 януари. Нека да видим какво ще установи проверкта във връзка с тези искания и съответно разрешения, които са давани за подслушване на посолства". Това е заявил председателят на СГС Калоян Топалов в интервю пред "Медиапул".

От един от записите на разговорите  между бившата председателка на СГС Владимира Янева и уволнената съдийка Румяна Ченалова, които бяха публикувани от сайта "Биволъ", се разбира, че е възможно да са били  подслушвани и чужди посолства. В регистъра за специални разузнавателни средства (СРС) в СГС би трябвало това да е отразено.

На 14 януари Висшият съдебен съвет прекрати проверката по "Яневагейт" с сновен аргумент, че е  изготвена по искане на  прокуратурата експертиза, според чието заключение в записите има следи от манипулации. Скоро след това сайтът "Биволъ" публикува резултат от поръчана от него експертиза от чуждестранна лаборатория, според която вероятността да има манипулации на самото съдържание на записите е нищожна.

Във въпросния разговор Янева обяснява на Ченалова какво се е случило, след като научила за предстоящото й "опраскване" от страна на прокуратурата по поръчение на премиера. Янева  разказва, че  е отишла при градския прокурор на София Христо Динев, за да го пита "какво е положението", след като  разбрала за разследването срещу нея за даване на разрешенията за СРС по разработката "Червеи". Той не й казва нищо конкретно, но я моли да предоставя информация от регистъра за СРС към градския съд, в който се записват исканията.  Янева му отговаря, че се притеснява да му го даде, защото "там има за посолства, за това, за онова и тъй  нататък информация…"

Извадка от записа:

Владимира Янева: Аз фърча в петъка при Ицо Димов (става дума за градския прокурор на София Христо Динев – бел.ред.). И му казвам: Ицоо. Преписката е при вас. Кажи ми кво е положението? Ицо Динев (втория път му казва името правилно - бел.ред.) казва: Влади, такива данни няма и в тази посока не работим. Само те моля информацията, която ви искаме да ни я давате. Щот имаше един спор, че те искаха регистъра за 6 месеца, а аз им казах, вие си искайте регистъра само СРС-та, които ви интересуват, защо ми искате целия регистър?

И казвам - аз се притеснявам да ви го дам, щото там има за посолства, за това за онова и така нататъка информация…

Ченалова: Да, да, да…

Владимира Янева: Те обаче казаха, не, прати го за 6 месеца и той казва: Пращай ми информацията, която ти я искам.

Стартира нов сайт посветен на жертвите на комунизма

Разследващият журналист и основател на сайтовете desebg.com agentibg.com Христо Христов стартира нов интернет проект, посветен изцяло на жертвите на комунистическия режим в България.

Новият сайт „ПАМЕТ 1944-1989” е съвместен проект с фондация „Конрад Аденауер” и ще бъде официално представен на 28 януари 2016 г., четвъртък, от 11 часа в Пресклуба на БТА. Инициативата е по повод наближаващия 1 февруари, когато в България се отбелязва Деня за признателност и почит към жертвите на комунизма.

„Говорете, споделяйте, разказвайте за жертвите на комунизма и помнете” е посланието на новия сайт „ПАМЕТ 1944-1989”. Целта му е да събере на едно място разпиляната мозайка от информация за хората, преживели репресии по време на тоталитарното управление на БКП и да предизвика активност от страна на наследниците или родствениците на жертви, съхранили такава родова памет, като призовава тя да бъде направена публична.

Използвайки модерните технологии сайтът предлага широки възможности за систематизирано търсене на жертви по групи, преследвани от режима, търсене по места за репресии (лагери и затвори), по региони, по партийна принадлежност и вероизповедание и др.

Всяка една от жертвите ще разполага със самостоятелен профил, в който освен информация за човека ще съдържа снимка и документ (където такива са налични), както и ще се посочва източниците на публикуваната информация.

Сайтът обхваща всички основни видове репресия (убийства, безследно изчезнали, осъдени, въдворени в лагери, изселени), като освен тях са включени и репресиите, извършвани от Държавна сигурност, като разработвани, наблюдавани, проверявани и профилактирани хора, попаднали по идеологическа причина в полезрението на репресивния апарат на БКП.

Създадени са специална секция за публикуване на онлай документи – доказателства за престъпленията и репресиите на комунистическата диктатура, както и секция за свидетелства на жертви, преживели репресии, или свидетелства на техни близки или наследници.

На сайта подробно са описани престъпленията на комунизма в България, както и опитите те да бъдат осъдени след краха на управлението на БКП през 1989 г.

В основата на гражданската и журналистическата инициатива е залегнал духа на всички ключови решения на европейски институции като ПАСЕ и Европейския парламент за събиране и съхранение на паметта за жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Очаквайте на desebg.com подробна информация за новия сайт в четвъртък, 28 януари 2016 г.

Разкрития: Тайното богатство на Путин! Видео

Американските власти предполагат, че руският президент Владимир Путин е корумпиран и старателно крие истината за състоянието си, предаде Би Би Си.

Това заяви американският зам.-министър на финансите Адам Зубин.

За първи път официални представители на САЩ открито обвиняват Путин в съпричастност към корупционни схеми, отбелязва Би Би Си.

"Не съм готов да назова цифри, но това, което мога да кажа, е: предполага се, че той (Путин - б.р.) получава от държавата заплата в размер примерно от 110 000 долара годишно. Това е некоректно описание на състоянието на този човек. Той има голям опит в това как да укрива истинския размер на състоянието си", каза Зубин пред Би Би Си.

На директен въпрос корумпиран ли е Владимир Путин зам.-министърът отговаря утвърдително. По думите му на американските власти "от много, много години" е известно за неговата корумпираност.

"Видяхме как Путин обогати приятелите си, близките си съюзници, как маргинализира онези, които не смята за приятели, използвайки държавни средства. Независимо дали става дума за енергийното богатство на Русия или за други договори за обществени поръчки, Путин ги раздава на онези, които той мисли, че ще му вършат работа, в ущърб на другите. Според мен точно това се нарича корупция", изтъква Зубин.

Освен с него журналистът от Би Би Си Ричард Билтън се е срещал и с хора, влизали преди в близкото обкръжение на Путин или са се занимавали с делата му, но след това по различни причини са били принудени да напуснат Русия.

Сред тях са бизнесменът Сергей Колесников, банкерът Сергей Пугачов, бившият следовател Андрей Зиков, някогашният шеф на компанията "Совкмфлрот" Дмитрий Скарга и други.

Всички те твърдят, че Путин е баснословно богат. Част от богатството му е събрана от пожертвувания на едри бизнесмени.

От Би Би Си са разговаряли с други свои руски източници относно богатството на Путин. Според един от тях държавният глава е получил подарък от Роман Абрамович - яхта на стойност 35 милиона долара. Плавателният съд е дълъг 57 метра. Трансферът на яхтата е станал през офшорна компания.

Състоянието на Путин възлиза на 40 милиарда долара, припомня Би Би Си таен отчет на ЦРУ от 2007 г. Подобно мнение изказва и политологът Станислав Белковски. По негова оценка стойността на контролираните от руския лидер активи е десетки милиарди долари. Те са във вид на разкошни недвижими имоти както в Русия, така и зад граница, например в Испания.

Адам Зубин отказа да коментира този документ.

Самият Путин нарече тези твърдения "глупости" още при огласяването им преди 9 години.

"Нито един от тези въпроси не се нуждае от отговор, защото те са чиста измислица", заяви пред Би Би Си говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Обновена!

ВИЖТЕ ФИЛМА НА БИ БИ СИ  "Тайното богатство на Путин" с превод на руски!

Кой е американецът, предизвикал скандала с „Химко“?

Директорът на т.нар. американски инвеститор ANJ Group Corp. Ян Аронов има история на търговска дейност в България.

През юли 2014 г. той става съдружник в две дружества: „БИ ИНВЕСТ 2014“ ООД, регистирано в Бургас през май 2014 г., и „БЪЛГАРСКА ИЗТОЧНА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ООД, регистрирано в София през юли 2014 г. Аронов прехвърля собствеността си в двете предприятия през юни 2015 г.

В оригиналния дружествен договор на компаниите е посочено, че Ян Аронов е роден на 21 юли 1970 г. в Русия, като понастоящем притежава американски паспорт, издаден през 2006 г.  Съдружниците на Аронов в „Българска източна търговска компания“ ООД до излизането му от фирмата са 69-годишният украинец Юрий Литвиненко и българинът Валентин Йорданов Димитров.

Както Литвинено, така и Димитров имат стара предистория с „Химко“. Валентин Димитров беше назначен за изпълнителен директор на торовия завод във Враца след приватизацията му през 1999 г. Юрий Литвиненко е човекът, подписал приватизационния договор за продажбата на „Химко“ Враца през 1999 г. от името на американската компания IBE Trans of New York.

Фирмата е играла като посредник в сделката между българското правителство и компанията-майка: IBE Trade – една от най-големите компании за производство и продажба на торове в световен план по това време.

Инвеститорът от САЩ сключва сделка за придобиване на 57,5% от врачанския завод за 1 000 001 германски марки. По това време „Химко“ вече изпитва тежки финансови затруднения заради скъпия природен газ и огромните дългове към Булгаргаз, НЕК и БДЖ.

Малко след приключването на сделката обаче се оказва, че Юрий Литвиненко е „откраднал“ от американците собствеността на компанията – формален притежател на „Химко“.

През декември 2000 г. Литвиненко е арестуван в САЩ, а докато текат съдебните спорове, мажоритарният пакет от акциите на „Химко“ попада в ръцете на кипърска офшорна компания: A.V.S.T. Trading.

Неин представител в България е именно Валентин Димитров. Името на Димитров се появява и през 2010 г. – като кандидат-купувач на сградата на Телефонната палата в София от името на „австрийска компания с бизнес в недвижимите имоти“. В момента сградата е собственост на БТК.

През 2012 г. Валентин Димитров прави и неуспешен опит за концесията на Западния парк в София през обединение от българска компания и офшорка, регистрирана на Британските вирджински острови, чийто управител е той.

От „Узин“ до „Химко“

Юрий Литвиненко и Ян Аронов имат още една инвестиция в ключов обект. През 2009 г. тяхната компания „Узин Транс“ в консорциум с фирмата „Ист-Вест-Транспорт-Групп“ печели сделката за аренда на военното летище „Узин“ в Украйна.

Едно от дружествата-собственици на „Узин Транс“ е „Укринвестфорум“. 33,3% от капитала на тази компания е именно ANJ Group Corp на Ян Аронов, регистрирано в Ню Джърси, САЩ. Други 33,4% са собственост на Юрий Литвиненко.

Сделката дава право на арендаторите да ползват летището за срок от 49 години. Авиобазата е с ключово разположение – на 80 км от центъра на Киев и представлява един от най-важните стратегически военни обекти на територията на бившия СССР.

Преотстъпването на правата за собственост обаче става обект на съдебен спор, който тече до 2014 г.

През септември 2014 г. в разгара на руско-украинския конфликт съдът в Киев спира действието на предходните съдебни решения, които задължават Фонда за държавна собственост да сключи договор за аренда с фирмите „Узин Транс“ и „Ист-Вест Транспорт Групп“.

Разследвания, публикувани в украински медии, показват сериозни нарушения при оценката на активите на летището. Така например – пистата за излитане и кацане на „Узин“ е оценена не като цялостен актив, а като отделни бетонни плочи, за да се избегне законодателството, забраняващо отдаването на аренда на стратегически обекти.

Отпорът срещу инвеститорите около Юрий Литвиненко идва и по друга линия – съсобственик на „Узин Транс“, на която Литвиненко е директор, фигурира „ЛД Украйна“, която е свързана с една от структурите под шапката на VS Energy Group, под контрола на руския депутат и бизнесмен Александър Бабаков.

Бабаков е зам.-председател на Руската Дума и оглавява парламентарната комисия по правно осигуряване на развитието на отбранително-промишления комплекс на Русия.

През юни 2012 г. той е назначен за специален представител на президента Владимир Путин по взаимодействието с организациите на руснаците в чужбина.

Александър Бабаков присъства в списъка на лицата, за които се прилагат икономически и визови санкции, въведени от Европейския съюз, Канада и Швейцария след кризата в Украйна.

Дали има връзка между Бабаков и „американския“ интерес към сделката с „Химко“ – това няма как да се разбере през наличната публична информация, но си струва да се провери.

Сняг вали над Варна

Снимка: "Таралеж"

В момента над Варна вали сняг, а температурата на въздуха е -3 градуса.

Автобусите на градския транспорт се движат, предава репортер на „Таралеж“.

Малките квартални улички са трудно проходими.

Обилният снеговалеж и виелица затвориха всички пристанища и канали във Варна.

Затворени са и за маневриране на кораби, съобщават от „Ръководство на корабния трафик – Варна”. 

На тази дата: 26 януари 1788 г. е основан Сидни като английски каторжен лагер

1788 г. по време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни. Днешният ден е обявен за Ден на Австралия и се чества като национален празник.

През 1770 г. британският капитан-лейтенант Джеймс Кук акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигенските племена, населяващи Австралия.

На 18 януари 1788 г. 11 британски кораба - „Първата флотилия”, с около 750 затворници и над 200 моряци и офицери (за охрана) на борда пристигат в Порт Джаксън (днес пристанище на Сидни) и основават първата наказателна колония в Австралия. Британците имат нужда да облекчат пренаселването на затворите в родината си и виждат в обширната страна. Според някои този ход е част от по-мащабния британски план да се установи плацдарм за понататъшни икономически начинания в южната част на Тихия океан.

Земята на първоначалния лагер е неплодородна и има недостиг на питейна вода, затова на 26 януари той е преместен към брега на залива Сидни. Заселването на новата колония обаче не е лесно - земята се обработва трудно, болестите са хроничен проблем и освен това възникват конфликти с местното население - аборигените, които населяват континента вече 60 000 години. Въпреки това през следващите шест десетилетия в Австралия са докарани още 160 000 осъдени.

Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. През 1789 г. обаче тежка епидемия унищожава голяма част от местните жители. Към 1820 г. в района на Сидни са останали едва няколкостотин аборигени и британската администрация полага усилия да ги „цивилизова, покръсти и образова”, като ги отдели от клановете им. При управлението на губернатора на Нови Южен Уелс Лаклан Макуори Сидни започва да се благоустроява - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 г. в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.

Едва през 30-те години на 19 в., когато вътрешността на континента добива известност като добро място за отглеждане на овце, започва преселническият бум на обикновените британци.

На 20 юли 1842 г. е официално основана общината на Сидни, който става първият град в Австралия, а за негов първи кмет е избран Джон Хоскинг. През 1851 г. започва първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят.

Градът е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.

Вицове, януари 2016 г.

Добро утро!

СмЕх

Най-сигурният метод за отслабване с горски чай е, когато ходите да си го берете в Балкана!

***

- Защо си кастрирал котарака си? - Защото много скита, по цели нощи мърсува и не се прибира. - А сега как е? - Пак скита, но вече като консултант.

***

Учителката пита Иванчо:

- Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?

- Отидох на гости на баба - тя много се зарадва. В неделя си тръгнах - тя още повече се зарадва.

***

Жена към мъжа си:

- Скъпи, би ли погледнал дали не съм паркирала доста далеч от тротоара?

- От левия или десния?

***

Делегация от депутати посещават психиатрична клиника....пациентите ги посрещат с песента "Колко е хубаво да се живее в България "...само една жена обаче не пее...питат я ....Вие защо не пеете?..извинете,аз не съм луда ...медицинска сестра съм тук!

***

Всяка сутрин нови вицове

Днес Висоцки щеше да е на 78 години!

Владимир Семьонович Висоцки щеше да навърши 78 години днес. Най-известният бард на СССР е скандален поет, певец, театрален и филмов актьор,с над 700 песни, стихотворения и 30 филмови роли. 

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

Мигрант уби служителка в бежански център в Швеция

Мигрант наръга смъртоносно служителка в бежански център за настаняване на непълнолетни бежанци без придружители в западната част на Швеция, предадоха информационните агенции, като се позоваха на съобщение на полицията. След инцидента 22-годишната жертва е била настанена в болница, където е починала от раните си.

Полицията не съобщава националността на нападателя. Известно е, че е мъж и е бил настанен в центъра за младежи на възраст от 14 до 17 години. Той е арестуван по обвинения в убийство. “Справяме се с все повече инциденти като този откакто толкова много бежанци идват от чужбина“, каза говорителят на полицията Томас Фуксборг.

Швеция е една от най-силно засегнатите европейски държави от бежанската вълна. Страната, чието население е от 9,8 млн. души, е приела над 160 000 мигранти през 2015 г.

Цитат на деня! Танев: "Бай Ганьо в банята" няма да се учи - България е мръднала в това отношение

"Премахнахме главата "Бай Ганьо в банята" от програмата. Винаги съм бил против. Не е подходяща. Ние сме в 20-ти век (бел. ред. в 21-ви). България е мръднала в това отношение. Вместо "Бай Ганьо в банята" ще се изучава главата "Бай Ганьо пътува".

Това заяви министърът на образованието проф. Тодор Танев на пресконференция за проектите за нови учебни програми.

Фотограф продаде снимка на картоф за 1 млн. евро

Прочутият фотограф Кевин Абош продаде снимка на ирландски картоф за 1 милион евро. 46-годишният Абош е снимал органичния картоф на черен фон. Фотографията била купена от заможен европейски бизнесмен, пожелал да остане анонимен.

Абош е направил снимката през 2010 г., като тя седи в портфолиото му наред с такива на режисьора Стивън Спилбърг, британския комедиант Майкъл Пейлин и на младата носителка на Нобелова награда за мир Малала Юсуфзай, пише „Индипендънт”.

Портретите на фотографа обикновено се поръчват за най-малко 200 0000 паунда. Фотосът с картофа обаче изглежда е бил оценен доста по-високо. Той е бил принтиран в три копия, като едното е част от личната колекция на Абош, вторият е дарен на музей на изкуствата в Сърбия, а третият е бил продаден на въпросния бизнесмен.

Държавата не дава да бъде уволнена съпругата на Яне Янев

Във връзка с журналистически въпроси относно съдебните помощници, които не издържаха атестационния тест, уточняваме, че днес в Софийски градски съд бяха получени три писма от Дирекция „Инспекция по труда-София. С тях без каквато и да е било мотивация Инспекцията по труда не дава разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Галя Янева, Радка Дончева и Доника Лазарова.

Това гласи кратко съобщение от ръководството на Софийския градски съд, където съпругата на премиерския съветник Яне Янев е съдебен помощник.

По-рано днес в интервю за БНР председателят на съда Калоян Топалов, когото мнозина свързват с недоволните от статуквото, откри съвпадение между атаката на Янев срещу него, неиздържания конкурс от жена му и СВМС$а до премиера Бойко Борисов.

Председателят на СГС за атаката на Я.Янев: Търсете съпругата

Калоян Топалов

Председателят на Софийска градски съд Калоян Топалов отвърна на нападките на Яне Янев за чистка. Умишлено се създава напрежение между властите, каза съдията.

След избухването на скандала с SMS-а от ВСС до премиера неговият съветник и лидер на РЗС обяви, че той всъщност е бил пратен до него. В същото време Янев атакува председателя на ВКС Лозан Панов, който показа съобщението, както и шефа на СГС Калоян Топалов.

Янев съобщи, че "най-вярното протеже" на Панов управлява информационната система на СГС и показа заповед на бившия изпълняващ длъжността председател Владимир Йорданов. Документът е от 27 март 2015 г. и с него въпросният служител на ВКС - Анчо Димитров, е определен да управлява системата. Димитров изпълнява функциите си и в момента, тъй като Топалов не е отменил заповедта, заяви Янев и заяви, че "на практика това е шпионаж".

Освен това обяви, че Топалов е направил в СГС целенасочена чистка, от която "хората са уплашени". При него дошли 15 души от съда, които му се оплакали.

В края на миналата седмица обаче лидерът на "Движение" 21 Татяна Дончева внесе уточнение в задочния спор, като обяви, че след като Топалов подложил на тестове всички съдебни помощници, съпругата на лидера на РЗС, която била назначена по времето на Владимира Янева, получила едва 3 от 34 нужни точки.

Самият Топалов пък коментира днес пред БНР, че Янев го е нападнал в момент на съвпадение на негативен за съпругата му тест и получения от премиера SMS:

"Всички станахме свидетели на един шум, който отново се вдига от медийното и публично пространство, от едно лице - Яне Янев, което се вживява като трибун на министър-председателя. И определя себе си като негов съветник по въпроси на националната сигурност, правната, въобще по всички въпроси.

От самите твърдения на г-н Янев става ясно, че той е бил ръководител на една така агентурна клетка във ВСС, която е дълбоко законспирирана. Тя е и била заспала и съвсем наскоро се е събудила и активирала", каза висшият магистрат.

Той иронизира с думите, че на Янев са му били донесени „шокиращи сведения“ за дейността на цялата съдебна система и в частност СГС. И допусна, че може би ставаме свидетели на това, че той ръководи такива клетки и във ВКС.

Той попита кога на Янев са му станали ясни всички тези неща:

"Не когато ВСС сам констатира фрапантни нарушения в работата на СГС, не когато временното и настоящето ръководство предприеха какви ли не действия, които бяха публично изнесени, не когато беше обявено, че ще има тест за съдебните помощници, не когато излязоха резултатите от теста, а в момента, когато стана ясен резултатът на съпругата на г-н Янев от този тест. Който за зла участ съвпадна с онзи злощастен SMS в момент, в който се развихриха много страст"

По думите на Топалов "този специалист и премиерски съветник" реагира на всичко случило се с месеци и години назад. За какво ни е съветник, който коментира отдавна отминали събития, попита съдията.

"Това може да се обобщи с една перифраза "Търсете съпругата". Всичко това би било много смешно и забавно, ако не се случваше от висотата на главния герой в тази пиеса. Не лицето Яне Янев от Сандански в лично качество, а лицето Яне Янев, който е съветник", добави Топалов.

Според него в случая става въпрос умишлено и целенасочено създаване на напрежение и конфликт между съдебната и изпълнителна власт по въпроси, при които такова противоречие липсва.

Калоян Топалов прогнозира, че обстановката сред подчинените му ще се нормализира чак след година-година и половина, защото "наследството е изключително тежко".

Любопитно: Рекордът за престой в чуждо посолство е 15 години

Джулиан Асанж е журналист и интернет-активист, основател на Wikileaks.

Джулиан Асанж изпраща на „Гардиън“, „Шпигел“ и „Ню Йорк Таймс“ около 100 000 документа с класифицирана информация за войната в Афганистан от 2001 г. Част от документите разкриват убийството на цивилни от американската армия. След публикуването на тези документи избухва международен скандал. В отговор Асанж казва, че на негово разположение са още около 15 хиляди документа с класифицирана информация на Пентагона.

През декември 2010 Асанж, тогава в Британия, научава, че Швеция е поискала екстрадирането му.

На 19 юни 2012 той поисква политическо убежище от правителството на Еквадор и се установява в посолството на тази страна в Лондон. На 16 август 2012, външният министър на Еквадор обяви, че еквадорското правителство дава на Асанж дипломатическо убежище поради загриженост, че Асанж може да бъде екстрадиран в САЩ. Британското външно министерство, заяви, че е „разочаровано“ и че няма да позволи Асанж да напусне страната. Еквадосркият президент Рафаел Кореа обяви, че Асанж може да остане в еквадорското посолство „неограничено дълго време“.

Намерихме и кой държи рекорда за престой в чуждо посолство:

Унгарският кардинал Йожеф Миндсент цели 15 години!

През октомври 2010 г. на страниците на Уикиликс излизат и компромитиращи армията на САЩ документи за приключилата през август 2010 г. война в Ирак (2003).

Рекордът по престой в чуждо посолство държи унгарският кардинал Йожеф Миндсенти. Цели 15 години, между 1956 г. и 1971 г., той живее в посолството на САЩ в Будапеща.

Това изгнание в легация обаче е било като курорт за унгарския герой, тъй като в живота му изобилстват престоите по арести и затвори. Още през февруари 1919 г. заради критики към правителството на Михай Карои той е арестуван. Остава в затвора и след като властта взема Бела Кун и превръща Унгария в Унгарска съветска република.

През март 1944 г. папа Пий ХII го назначава за епископ на Веспрем и Миндсенти заедно с другите унгарски епископи протестират срещу затварянето на евреите в гета и депортирането им в лагерите на смъртта. Повторно е пратен в затвора до април 1945 г., когато го освобождава съветската армия. Но започват нови гонения, тъй като Миндсенти не симпатизира на комунизма.

На 15 септември 1945 г. папата го прави архиепископ на Естергом, тоест глава на унгарската църква. С този акт Миндсенти става първият авторитет след краля. И тъй като Унгария все още е монархия, макар и с вакантен трон,

по конституция Миндсенти

е законен регент.

След като Унгария става република на 1 февруари 1946 г., печатът го напада като враг на прогреса и се организират демонстрации против него. Арестуван е и жестоко изтезаван. На 8 февруари 1949 г. е съден публично от народен съд за подривна дейност, шпионаж и валутни нарушения и е осъден на доживотен затвор.

На 30 октомври 1956 г. Миндсенти е освободен от унгарските въстаници и на следващия ден влиза триумфално начело на процесия в Будапеща. След потушаването на въстанието Миндсенти се скрива в американското посолство. По нареждане на президента Дуайт Айзенхауер му е дадено убежище за цели 15 г. През това време около легацията постоянно дежурят с работещи двигатели 3-4 коли на тайните служби, да не би Миндсенти да напусне сградата. Единственото издействано право на кардинала е 4 пъти годишно да го посещава майка му, която доживява почти 100 г.

"В онези години легацията бе много малка - разказва Хорейдж Торберт, който е работил като шеф на американската мисия в Будапеща. - Винаги имаше три коли на съседните улици, пълни с мутри, които дебнеха да не би епископът да избяга. А последното нещо, което Миндсенти искаше, бе да напусне посолството. Като единствен оцелял член на регентския съвет той се изживяваше като законен наследник и символ на страната, затова смяташе, че мястото му е в нея.”

Други американски дипломати от онези години споделят, че денонощна охрана на Миндсенти бил американски офицер срещу надница от 50 долара,

тъй като той можело да бъде отвлечен от сградата

Накрая Миндсенти приема предложението на папата да замине. На 23 октомври 1971 г. напуска Будапеща с колата на нунция и от Виена отлита за Рим.

Казват, че духът на кардинала витаел в кабинета на посланика още дълго и навсякъде в сградата миришело на чесън.

Миндсенти умира на 6 май 1975 г. В завещанието си сочи, че тленните му останки може да бъдат пренесени в Естергом, когато “звездата на московския атеизъм падне от небето на Мария и на св. Стефан”. Това става на 4 май 1991 г.

На второ място по дълъг престой в чуждо посолство с 5 години, 3 месеца и 3 дни е перуанският политик Виктор Раул Айя де ла Торе.

Трети с 5 г. убежище са бегълците от “Сибирската седморка”. Това са 7 петдесятни християни от две семейства, на които е отказано да емигрират от СССР. През 1979 г. те се измъкват от агентите на КГБ и се скриват в мазето на посолство на САЩ в Москва. Американците отказват да ги изведат нелегално и през януари 1982 г. руските бегълци обявяват гладна стачка. Тогава дипломатическият канал се задейства и през 1983 г. им е разрешено да напуснат СССР първо за Израел, а оттам за САЩ.

Гръцки митове и легенди вместо Вапцаров и Смирненски в VIII клас

Осмокласниците ще учат гръцки митове вместо съвременна българска литература, както и ренесансови творби като "Хамлет" и "Декамерон", които по принцип се преподават в Х клас. Макар и по-малко, орязване на български автори ще има и при шестокласниците, които вече няма да се запознават с "История славянобългарска", а с "Робинзон Крузо", който "слиза" цели четири класа по-надолу.

 Преместването на уроци от по-горни класове в по-долни се забелязва и при други предмети, като история, география и др., очевидно заради философията на новия училищен закон последните два класа да бъдат освободени за профилирана подготовка. Това показва първият прочит на новите учебни програми за II, VI и VIII клас, публикувани от просветното министерство. Срокът за обсъждането им е до 22 февруари, пише в. Сега. Както и при програмите за I и V клас, МОН не изневери на себе си и публикува новите програми, без да сметне за нужно да ги мотивира. За момента може само да се гадае дали конкретно произведение слиза в по-долен клас, качва се в по-горен, или пък изцяло отпада от учебните програми.

Цялостната логика убягва и поради факта, че не се знае какво ще съдържат програмите за другите класове. Нови одобрени програми засега има само за I и V клас, тъй като те са първите, които трябва да учат по нови учебници от 2016/17 г. Следващите, които според новия закон трябва да учат по нови правила, са именно учениците във II, VI и VIII клас - през 2017/18 г. Най-кардинални са промените по литература за VIII клас - тук програмата няма нищо общо със старата. Съвременната българска литература, която сега е представена от творби като "Песен за човека" (Н. Вапцаров), "Зимни вечери" (Хр. Смирненски), "Тихият пролетен дъжд" (Н. Лилиев), "Жена" (Бл. Димитрова), "Крадецът на праскови"(Ем. Станев) и др., е изцяло премахната. Не е ясно дали тя изцяло отпада, или ще бъде преместена в други класове.

За сметка на това 14-годишните ще учат старогръцка митология - гръцките митове за Едип, Прометей, "Илиада" (Омир), "Антигона" (Софокъл), които сега се учат в девети клас. Добавя се и произведението "Любов" (Сафо). Защо се преместват точно тези произведения от IX клас, а не например "Едип цар", не е ясно. По същия начин е загадка защо от IХ в VIII слизат "Азбучна молитва" (К. Преславски) и "За буквите" (Ч. Храбър), но не например "Шестоднев" на Йоан Екзарх или пък "Беседа п/в богомилите" на Презвитер Козма. В програмата по литература за осми клас влизат още и отделни части от "Декамерон" (Бокачо) и "Дон Кихот" (Сервантес), които по принцип се учат целите в X клас. Шекспировият "Хамлет" също слиза от Х в VIII клас. Тук по същия начин възниква въпросът защо например пък "Тартюф" не е преместен в VIII от Х клас. Вместо историята на средновековна Европа (IV-ХV век) осмокласниците ще учат за Новото време (ХVI-ХIХ век), което досега се преподаваше в IX клас. Докато обаче акцентът в програмата по история на сегашните деветокласници е взаимодействието между българското и европейското историческо развитие, в новата програма подобна цел няма. По същия начин учебният материал по география за IХ клас слиза в VIII и вместо за Европа, Балканския полуостров и България осмокласниците ще учат за планетата Земя, география на природата, климатичните пояси и т.н.

С по-малко български произведения е и програмата по литература за VI клас. Познати на всички творби като "Хубава си, моя горо", "Къде си, вярна, ти любов народна", "Вятър ечи, Балкан стене", както и встъпителната част на "История славянобългарска" отпадат за сметка например на "Моето семейство и други животни" (Дж. Даръл) и "Робинзон Крузо" (Д. Дефо), който фигурира в програмата за десети клас. Остават "Косачи" на Е. Пелин, "Серафим" на Й. Йовков, отделни глави от "Под игото" и др., макар че не е ясно какво става с други произведения от сегашната програма, като примерно "Щастливият принц" на О. Уайлд или пък "Гълъбът и мравката" на Лафонтен - дали слизат по-надолу, или въобще изчезват. Разместване има и при програмата по история за VI клас - вместо да учат само българска история от ХVIII до ХХ век (Възраждането, будителите и др.), шестокласниците ще учат за средновековна Европа (V-ХI век) плюс родна средновековна история до края на ХVII век. Интересно е, че в програмата е записана темата "Създаване и укрепване на българското ханство/канство", както наскоро историци поискаха титлата "хан" да се замени с "кан".

По география в VI клас отново ще се учат Северна и Южна Америка, но пък отпадат Африка и Антарктида (които "отидоха" в V клас), както и Атлантическият и Северният ледовит океан за сметка на три нови теми - Азия, Австралия и Океания. В момента те се изучават в VII клас заедно с Тихия и Индийския океан. При второкласниците няма посочени задължителни произведения, а теми и умения, които следва да са овладени в края на класа. Малчуганите и занапред ще трябва да могат да познават глагол, съществително и прилагателно име, да създават кратък текст, да разграничават съобщително от въпросително изречение и т.н.

Някои от сегашните цели обаче не са изрично записани в новата програма - например да четат на глас гладко, както и наум, да разбират опозицията добро - зло в изучавана приказка, да изказват благопожелания по случай празници и български народни обичаи или пък да откриват основни белези на своята национална идентичност в изучавани творби. За сметка на това пък са добавени нови умения като да пренасят правилно многосрични думи, да озаглавяват текст, да откриват значението на непознати думи и др.

На тази дата: 25 януари 1905 г. Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света

Скъпоценният камък преди обработката.

1905 Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света. „Кулинан”, наречен така по името на собственика на мината, тежи 3106 карата (над 620 грама). Когато е раздробен за обработка, се получават 9 големи скъпоценни камъка и 100 по-малки. Най-големият - „Кулинан - 1”, е от 516,5 карата и го монтират в британския кралски скиптър.

Легендата разказва, че туземецът бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. 

Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го “Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.

9-те най-големи къса след разделянето.

По-нататъшната съдба на този скъпоценен камък го отвежда във Великобритания. През 1907 г.

е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак.

Кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът “Кулинан” е отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получава поръчка да раздели само с 1 удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. 

Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена.

От диаманта са направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите 2 брилянта, са получени още 2 – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата), както и 3 по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. 

Останалите късове са послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мери. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мери. Може да се сваля и да се носи като брошка. "Кулинан VI" се намира в короната на кралица Мери.