Борисов след ветото: Надявам се да намерим консенсус, отговорността не е само моя

Премиерът Бойко Борисов коментира на личния си профил във Фейсбук ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, свързани с ограничаването на правото на българите в чужбина да гласуват. 

Борисов каза, че ГЕРБ ще вземе своето решение, като отчита рисковете за мнозинството и стабилността на управлението. Той изрично заявява, че отговорността за случващото се в изборното законодателство не е само негова.

Ето поста на  Борисов:

"Политическа Партия ГЕРБ е поставена в изключително сложна ситуация и то за нещо, което ние сме инициирали още в първия ни мандат, а именно за първи път заложихме облекчена форма на подаване на заявления от българите в чужбина – електронно, дистанционно по интернет, с цел да се даде възможност на повече наши сънародници да гласуват. Благодарение на това беше възможно да се разкрият допълнително секционни избирателни комисии извън дипломатическите и консулски представителства, което дори г-жа Манолова запази.

Така че, аз винаги съм считал, че е наше задължение да осигурим възможност всички български граждани, които желаят да гласуват в чужбина, да могат на практика да упражнят това свое право на глас. Винаги съм твърдял, че до този момент не е измислена по-демократична и добра система от изборите. Затова аз във вторник ще събера ПГ на ГЕРБ и Изпълнителната комисия, и отчитайки рисковете за мнозинството и стабилността на правителството, ще вземем решение.

Същевременно ще продължим да водим разговори с нашите партньори от РБ, ПФ и АБВ, защото стабилността на държавата е важна, но не бива да нарушаваме демократичните права на българските граждани. Това е отговорност на всички политически партии и лидери, не само моя, и не само на ГЕРБ. Надявам се, че ще успеем да намерим един разумен и справедлив консенсус".

Валери Симеонов: Ветото е предателство

Решението на президента да наложи вето върху Изборния кодекс е национално предателство в името на собствени политически амбиции. Това заяви съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов пред "Фокус" по повод решението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето на изборните промени, засягащи гласуването в чужбина.

„Честно казано очаквах точно такова негово решение. Цялата тази акция на вдигане на шум ужким от нашите сънародници в чужбина, а всъщност организирана от 5-6 човека, беше за да се „подготви почвата” за едно „обяснимо” на пръв поглед решение на българския президент под претекст: „Ето на, българите в чужбина негодуват, аз няма как да не се погрижа за техните интереси”, категоричен е Симеонов.

„Поведението му беше очаквано, но ако ме питате как бих го характеризирал – по-никакъв начин, освен като национално предателство в името на собствени политически амбиции. За мен няма никакво съмнение, че Плевнелиев подготвя кандидатурата си за втори президентски мандат”, смята Симеонов.

„Повече от ясно е, че той търси подкрепа от всякакви политически „отпадъци”, които да събере около себе си, но няма как това да му стигне и затова му е необходима и подкрепата на ДПС. Ето как с това вето той си осигурява подкрепата им”, допълни той.

Симеонов е категоричен, че ако се приеме ветото, това ще върне правото на живеещите изселници от България в Турция да гласуват, с което ще се върне възможността българската държава да бъде манипулирана отвън – от Турция, чрез вкарваните между 6 до 10 депутати в Народното събрание с гласове от Турция.

Връщането на старите текстове от Изборния кодекс в комбинация със задаващата се неоосманистка политика на Ердоган може да докара 200-300 хиляди гласа от Турция. Тогава ще стане ясно сатанинското дело, което е извършил псевдобългарският президент Плевнелиев. Тогава ще имаме група от 30-40 избрани от Турция депутати на ДПС и на ДОСТ, а отделно ще бъдат и тези, които са в България, така че горко ѝ на майка България”, заяви Симеонов, като изрази увереност в това, че ветото ще бъде отхвърлено от парламента.

По-рано в становище за наложеното от президента вето от ВМРО обявиха, че то застрашава националната сигурност и от Патриотичния фронт са готови да напуснат властта, ако ветото бъде прието.

Президентът налага вето на Изборния кодекс

Президентът Росен Плевнелиев ще върне за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Изборния кодекс. Това съобщиха от президентството. Основният мотив на президента са ограниченията за гласуването на българите в чужбина.

Според държавния глава ветото ще даде на народните представители възможност да създадат по-добри правила за упражняване на изборните права на гражданите.

Държавният глава връща за повторно обсъждане изменения чл. 14 от ИК, тъй като смята, че се създава неравнопоставеност между българските граждани при упражняване на активното им избирателно право по признак лично положение - в зависимост от място на пребиваване в чужбина. А съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона и е недопустимо ограничаване на правата им.

Изменената разпоредба на чл. 14, ал 1 не въвежда изрични ограничения за броя на секциите, които могат да бъдат разкрити в наше дипломатическо или консулско представителство. Според президента поради точно определената територия, на която могат да се разкриват тези секции, в някои случаи това неминуемо ще доведе до ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Държавният глава не намира логика в различното третиране на избирателите на база само формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство.

Алинея 3 на чл. 14 въвежда ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство. Подобна норма не отчита спецификата на българските общности зад граница и не гарантира равна възможност на тези наши сънародници да упражнят активното си избирателно право, смята държавния глава.

Президентът изтъква, че през всичките години от своя мандат винаги е бил в активен диалог с българските общности зад граница. Срещите с наши сънародници са неизменна част от посещенията на държавния глава в чужбина, за да бъде съпричастен с техните проблеми и да работи, за намирането на решения. Според президента българската държава дължи на своите граждани, където и да са те по света, изборни правила, които да ги мотивират да гласуват, а не да им създават пречки. Благодарение на усилията на държавните институции и българските общности, през последните години избирателната активност в чужбина се повишава, а отстъплението от постигнатото е необяснимо и неприемливо.

Един от аргументите на президента, че честността на изборите не трябва да става за сметка на неравното третиране на българските граждани. Според президента опитът да се преборят лошите изборни практики, не трябва да създава национално разединение. Държавният глава приветства промените в Изборния кодекс, с които се въвежда електронно дистанционно гласуване. Президентът е убеден, че постигнатото обединение на парламентарното мнозинство около това решение се оценява позитивно от българските граждани.

Президентът се надява при новото обсъждане на закона народните представители да съсредоточат усилията си върху постигане на най-добрия баланс между правата на гражданите и честността и прозрачността на изборите. Държавният глава очаква да не бъдат приемани разпоредби, които са противоконституционни и нарушават основни права на българските граждани. При наличие на такива, президентът ще упражни правомощието си да сезира Конституционния съд.

Искат забрана на бурките и в София

Забрана на бурките и в столицата предлагат съветниците от групата „Патриоти за София – ВМРО и Атака“, които са внесли предложение до Столичния общински съвет.

То е свързано с промяна на Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община, пише на сайта на ВМРО.

Патриотите искат на публични места да е забранено носенето на дрехи, които покриват лицето по начин, който пречи носещият ги да бъде разпознат, а също и да се извършва религиозна дейност.

При неспазване на забраната е предвидена глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение - от 1000 до 2500 лв.

По инициатива на съветници от ВМРО носенето на бурки на обществени места е забранено в общините Пазарджик и Стара Загора. Подобно предложение е направено и предстои решение и в общините Пловдив, Шумен, Хасково и Харманли. В Народното събрание Патриотите внесоха проект на Закон за забрана носенето на облекло, скриващо напълно или частично лицето на публични места.

Любопитно: Жени гангстери от 20 век

Жените-гангстери не са нито толкова много, нито са толкова известни - и още по-малко са

толкова идеализирани, като Ал Капоне, например. Но съществуват. И техните истории са също толкова вълнуващи, а в много случаи и по-интересни от тези на мъжете, занимаващи се с обири, убийства, мафиотски игри и организирана престъпност.

В разучаване на темата "жените и престъпността", Mental Floss предлага колекция от съдби на американски гангстерки, за повечето от които не сте и чували.

Бони Паркър

Без съмнение тя е една от най-известните американски гангстерки на 20 век. Паркър се е превърнала в икона не без помощта на Холивуд и кино-класиката "Бони и Клайд". Двойката знаменити обирджии действа с размах между 1931 и 1934-та година Преди да започне да се занимава с обири, Паркър, която е родом от Ровена, Тексас си спечелва репутацията на умна и пряма личност. Тя се запознава с Клайд Бъроу през 1930-та. Въпреки че по това време е омъжена, искрата между двамата веднага припламва. Освен кражбите и убийствата, Бони и Клайд се прочуват и със фотосесията(на снимката), която правят до скривалището си в Джоплин, Мисури. През 1934-та година романтичната история завършва със страховита престрелка с полицията, в която двамата са убити - тя е на 23, а той на 25 години.

Историята на Бони и Клайд е описана от Дороти Провайн в книгата "Историята на Бони Паркър" (1958 г.), в телевизионния филм "Бони и Клайд: истинска история" (1992 г.), в сериите "Бони и Клайд" (2013). Най-известен си остава обаче филма с участието на Фей Дънауей и Уорън Бийти от 1967 година, който има две награди "Оскар".

Стефани Сент-Клер

Наричана "Куийни" в Манхатън и "Мадам Сент-Клер" в Харлем, Стефани е сред най- големите мафиотски босове от 30-те години на 20 век. Имигрантка от френско-африкански произход, десет години след пристигането си в САЩ, тя се прочува сред дискриминираните чернокожи в страната, като им помага да разиграват свои пари на лотария. По онова време това е единствен начин за инвестиция на цветнокожите, на които е забранено ползването на банкови услуги. Въпреки че прави много за малцинствата, Сент-Клер работи основно благодарение на мафията и се радва на съдружие и протекция от страна на Лъки Лучано.

С помощта на мафиота Елсуърт "Бъмпи" Джонсън, мадам Сент-Клер успява да спечели уважението на големия мафиот Дъч Шулц. Тя успява да свидетелства срещу редица корумпирани ченгета, които след това са уволнени. И най-големия й успех е, че съумява да предпази центъра на Ню Йорк от нахлуването на нови банди в края на Сухия режим.

За Сент-Клер са направени два филма: "The Cotton Club" (1984), където е изиграна от Новела Нелсън и "Hoodlum" (1997).

Опал Лонг - "Мак Трък"

Родена в Тексас (по собствените й думи) Лонг е едра жена, което й донася псевдонима "Мак Трък" по името на производителя на камиони (твърди се, че никой не е смеел да нарича така пред нея). Тя лично предпочита името "Бернис". Опал Лонг е член на бандата на известния мафиот Джон Дилинджър (вдясно на снимката). Домакиня по природа, тя чисти и готви за цялата банда, която приема за свое семейство. Нейният приятел и годеник Ръсел Кларк е член на бандата на Дилинджър, както и нейната сестра Патриша.

През 1934-та Кларк е арестуван, а Опал Лонг се бори за освобождението му от затвора и моли Дилиннджър за съдействие. Скоро тя вече не е добре дошла в бандата и малко след убийството на Дилинджър бива предадена. Опал е арестувана през лятото на 34-та година. В затвора тя не обелва нито дума за своите връзки с престъпния свят. В крайна сметка е пусната и изживява остатъка от живота си на свобода в Чикаго.

Хелън Джилис

На 16 години Хелън Вавризняк се омъжва за престъпника Лестър Джилис, по-известен като Бейбифейс Нелсън. Те имат две деца. Благодарение на мъжа си, който е известен бандит, тя скоро се озовава в списъка с криминално-проявените "обществени врагове на Америка".

Действително, Хелън активно сътрудничи на мъжа си, получил прякора "Бейбифейс" заради детското си лице и дребния си ръст. Тя е арестувана през април 1934-та.

След кратко е пусната, но след като лидерът на бандата Джон Дилинджър е убит, Лестър остава сам с жена си и Джон Пол Чейз.

Те правят планове за нова престъпна група, но през ноември двама агенти от ФБР ги разпознават на улицата. След престрелка, Лестър застрелва полицаите, но е ранен, а Хелън и Джон Пол се погрижват за него. Той умира в ръцете на любимата същата нощ.

Хелън се предава два дни по-късно и е осъдена само на година престой в женски затвор в Мичигън. Петдесет години по-късно, когато умира, тя е погребана до своя любим Бейби Фейс в Чикаго.

Кейт "Ма" Баркър

Това е псевдоним на Аризона Дони Баркър (позната също като Кейт Баркър). На 19 години тя се омъжва за Джордж Баркър и двамата имат две деца: Херман, Лойд и Фред. Но това семейство не е обикновено: те са криминална фамилия, известна със серия обири, извършени през 1910-та.

Кражбите водят до убийства - и до внимание от страна на пресата. Те са неуловими... до момента, в който съдбата се обръща срещу тях и през 1927-ма Херман се самоубива, за да не бъде заловен. Скоро тримата сина са заловени и осъдени. Аризона изчаква сина си Фред да излезе от затвора и след неговото пускане през 1931-ва следват нови криминални престъпления - последни и за двамата. Те са убити във Флорида през 1935-та след акция на ФБР. Нейната водеща престъпна роля в семейството е поставяна под въпрос неведнъж, но Едгър Хувър я нарича "най-порочния, опасен и изобретателен престъпен ум на изминалото десетилетие", което има влияние върху начина, по който е възприеман публичният й образ.

Легендата за Ма Баркър вдъхновява различни филми: като например гангстерската класика "White Heat". Но характера на Ма Баркър е изигран още по-убедително от Джейн Кроули през 1959-та в "The FBI Story", от Шели Уинтерс в "Bloody Mama" от 1970-та и от Тереза Ръсел в „Обществен враг" през 1996-та.

(Следва продължение)

Мюсюлманинът Кан стана новият кмет на Лондон

Депутатът от опозиционната Лейбъристка партия Садик Кан е новият кмет на Лондон. Това гласят окончателните резултати от вчерашните избори в британската столица, цитирани от АФП. Така Кан се превръща в първият кмет-мюсюлманин на голяма европейска столица. Синът на пакистански имигранти, нанесли се в Лондон малко преди раждането му през 60-те години на миналия век, е спечелил 1 310 143 гласа срещу 994 614 за основния му опонент – Зак Голдсмит от управляващата Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън.

През 2008г. тогавашният премиер на лейбъристите Гордън Браун направи юриста Кан първият министър-мюсюлманин в британски кабинет, като го постави начело на транспортното министерство. По-рано тази вечер лейбъристите побързаха да анонсират победата на кандидата им в Лондон преди формалното обявяване на крайните резултати. Изглежда успехът в столицата ще трябва да се превърне в утеха за цялостното недобро представяне на лейбъристите на регионалните избори във Великобритания. „Поздравеления Садик Кан.

Нямам търпение да работим с теб, за да създадем Лондон, който е справедлив за всички”, написа в „Туитър” лидерът на опозиционната партия Джереми Корбин. 

В рамките на кампанията Голдсмит и Камерън неколкократно се опитаха да покажат Кан като привърженик на радикалния ислям. „Разочарован съм, че консерваторите и Зак Голдсмит решиха да водят негативна и разделяща кампания, в която беше видимо нарастващото им отчаяние”, заяви Кан пред АФП по време на последното събитие в рамките предизборната борба – посещение на открит пазар в мултиетнически район на британската столица. „Надявам се ако спечеля, да съм кмета, който ще обедини града ни и общностите му отново”, заяви още Кан.

„Аз съм лондончанин, британец, изповядвам исляма и съм горд мюсюлманин. Аз съм от азиатски произход и от пакистанско потомство. Аз съм баща, съпруг и дълго-изстрадал фен на Ливърпул. Аз съм всичко това”, заяви Кан, цитиран от АФП. „Великото нещо на този град е, че можеш да си лондончанин от всякакво вероизповедение или от никакво такова, и ние не просто сме толерантни един към друг, а се уважаваме, приемаме и радваме един друг. Това е едно от великите неща на Лондон”, заяви Кан.

От 2008г. насам кмет на столицата е консерваторът Борис Джонсън, който в момента е един от основните привърженици на излизането на Великобритания от ЕС. Кметовете на Ню Йорк и Париж Бил Де Бласио и Ан Идалго също приветстваха победата на Кан в „Туитър”. Де Бласио нарече Кан „колега-привърженик на достъпните жилища”, а Идалго заяви, че лондончани ще имат ползва от „хуманитарността и прогресивността” на лейбъриста. Победата на Кан обаче трябва да е утеха за цялостно лошото представяне на Лейбъристката партия на вчерашните регионални избори във Великобритания.

За пръв път 1910г. възприеманата като лява партия зае трета позиция на местен вот в Шотландия, заставайки зад победителите от Шотландската национална партия (ШНП), подкрепяща отделяне на страната от Обединеното кралство, и изненадващо вторите консерватори. ШНП губи мнозинството си в Единбург, а най-открояващ се е успеха на лидерката на консерваторите – усмихнатата, 37-годишна, открито хомосексуална Рут Дейвидсън. Лейбъристите запазиха мнозинството си в уелския парламент, въпреки че загубиха едно място в него. Не е впечатляващо представянето на партията в Англия.

 Според временните резултати лейбъристите ще контролират 57 от 124 местни съвета с 1265 места в тях, което е спад с 19 души. Консерваторите на премиера Дейвид Камерън запазват мнозинството си в 31 английски съвета, със 708 представители, което е спад с 18. Резултатите вероятно ще усилят вътрешнопартийните критики срещу ветерана-социалист Корбин, който беше избран за лидер миналата година. Той все пак настоява, че партията е надминала очакванията.

На тази дата: 7 май 1934 г. Сталин създава Еврейска автономна област в тайгата

Снимка от 1954г. град Биробиджан, 

столица на Еврейския автономен 

район.
На 8400 км от Москва.

На 7 май 1934 г., 18 века след разгрома на Йудейското царство и само 14 г. преди

провъзгласяване на на съвременната държава Израел, в Далекоизточния край на самия край на РСФСР се появява Еврейската автономна област. Сталин й е отрежда място в тайгата, образувана от Хабаровския и днешния Приморски край.

Историята обаче има доста по-далечно начало.

През 1924 г. в СССР е констатирано, че голяма част от разореното еврейско население не се занимава с «продуктивен труд» - броят на лицата без определено занятие и т. нар. „нетрудови елементи", лишените от избирателни и граждански права – е достигнал колосални размери. Само в Украйна през 1926-1927 г. броят на „лишенците" е достигнал 30-40%.

Съветската държава решава да впрегне евреите в производителен земеделски труд. В Украйна са създадени три еврейски национални района, като през 1936 г. еврейските селскостопански селища обработват 1,75 млн. декара земя.

В Крим на евреите са отделени почти 600 хиляди декара земя. По-малки са мащабите в Белорусия (220 хиляди декра). Създадени са 10 колхоза за евреите от Бухара (Узбекистан), 15 колхоза за грузинските евреи, колхози за планинските евреи в Дагестан, Азерайджан и в Северокавказкия район.

Грандиозните планове, разбира се, не се сбъдват – през 1936 г. земя обработват само 200 хиляди евреи. Но в рамките на тези планове на 28 март 1928 г. с постановление е прието плътно да се населят с трудови евреи свободните земи край река Амур в Далекоизточния край. На 20 август 1930 г. е прието държавно постановление за образуване на Биро-Биджанския национален район.

Така логично през 1934 г. идва ред на Еврейската автономна област в състава на РСФСР. За най-малкия субект на федерацията е заделена земя с площ 36 хиляди кв. км. около град Биробиджан, превърнат в столица.

До пристигане на заселниците този край (1/3 от територията на България) е обитаван от не повече от 1200 души. Затова пък през 1939 г. населението на Биробиджан наброява почти 20 хиляди души, като около 1500 от тях са доброволно дошли ентусиасти от САЩ, Канада, Южна Америка, Германия и даже от Палестина.

Евреите-преселници, пристигнали в Приамурието в периода 1920-1930 г. и техните потомци, никога не са съставлявали мнозинство в Автономната област. Войната и особено смъртта на Сталин им дава възможност постепенно да се измъкнат. А след мащабното репатриране в Израел през 1970-1990 г. те остават незначително малцинство. Според различни данни от сегашното 190-хилядно население на областта евреите съставляват между 1,3 и 4%, тоест между 1000 и 7500 души. Руснаците са около 85%.

Сега в Израел живеят над 15 хиляди изселници от Еврейската автономна област, като 5 хиляди от тях са в град Маалот (половината от жителите на града). Всяка година в Израел се организира обща среща на изселниците от ЕАО.

През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО е отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация. На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрания на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях думата „автономна” в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта по същество се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на "Закона за Еврейската автономна област" през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. няколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът все още няма окончателно решение.

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх

Човек, отседнал в хотел в Германия се буди през нощта и чува:

- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.

Става, гледа през прозореца, и какво да види:

Група немци разтоварват камион с тухли.

***

Мъж и жена бутат колата към автосервиза. Мъжът пъшкайки:

– Обаче тоя, дето ми продаде колата се оказа много прав.

– В смисъл?

– Ами, че не харчи много гориво…

***

Една баба решила да си купува бански. Отишла в мола, взела едни бикини и влязла в пробната да ги мери.

След като се позабавила вътре, учтивият консултант се приближил до пробната и попитал:

- Какво става, да ви донеса ли горнището?

- Аааа, нема нужда, чедо, то всичко се събра у долнището.

***

Рускиня за мъжете:

- Какви мъже имаше едно времеее… - Зверьев, Богатирьов, Медведьев. Виж ги сегашните - Зайцев, Комаров, Мухин, Лебедев, Куроедов.

***

По случай празника народът масово е плъзнал към краищата на Санстефанска България.

***

Всяка сутрин нови вицове

Свещеници отказаха да служат с архимандрит Дионисий

Духовниците от столичния катедрален храм "Свети Александър Невски" отказаха да служат литургия заедно с архимандрит Дионисий, съобщи БНР в разговор с отец Костадин от храм-паметника "Св. Ал. Невски". Архимандритът бе назначен за предстоятел на патриаршеската катедрала и разпореди заря над храма навръх Великден.

"Той забравя защо е застанал пред Светия престол, че застава пред Светите тайни. Църквата е Христоцентризъм – Христос е пред нас. Всичко останало са асоциации. И когато един човек поругае най-святото нещо... Всеки има своята съвест и своята позиция", дипломатично обясни причината за оттеглянето на свещениците от съслужение с назначения им предстоятел на храма.

Според свещенослужителя, архимандрит Дионисий отложил литургията от 10 часа на Гергьовден, защото очаквал, че ще бъде с Негово Светейшество и с духовниците на водосвета във връзка с празника на армията и на парада, който се прави пред храма "Света София". "На всички ще стане ясно, че там го няма", каза отец Костадин.

Свещениците се подготвят да водят служби без архимандрита, а когато той служи – те ще се отдръпват, обясни отец Костадин. Духовниците ще внесат писмо на следващото заседание на Светия Синод. В интернет също има петиция с настояване за тежко наказание за архимандрита, който се опитва да въведе непозната в България традиция да има заря на Великден.

Президентът: Политиците да са патриоти, а не криворазбрани националисти

Политиците трябва да бъдат патриоти, да обичат родината си, а не да бъдат криворазбрани националисти. За това призова президентът Росен Плевнелиев в словото си пред парада за Гергьовден и Деня на храбростта и Българската армия.

„Каузата на един политик не е да търси, а да решава конфликти, да подкрепи принципите, да даде път на дипломацията, а не на оръжието. Смисълът на политиката не е да бута граници, а да ги опазва”, каза Плевнелиев.

Според него "историята ни е богата на примери как народ и армия заедно отстояват правото на самоопределение и самостоятелно съществуване на българската държава."

Държавният глава изброи подвизите на войниците от Българската армия, опазили знамената ни. И припомни, че народът пази спомена за тях.

„Сега повече от всякога е нужна адекватна оценка на събитията и причините, довели до тежки конфликти в миналото. За първи път след Втората световна война нивото на сигурност е толкова ниско”, каза още държавният глава.

Според него Министерският съвет и Народното събрание трябва да продължават да подкрепят усилията на Министерството на отбраната до пълното изпълнение на плана на развитие, като се отдели необходимият ресурс за това.

„На фона на огромния брой кризи около нас България пази границите си и отстоява правата си. И получава признанието на партньорите си. Страната е надежден и предвидим партньор на международната сцена”, смята президентът.