Сигналите срещу магистратите ще се удостоверяват с ЕГН, адрес, три имена, подпис, телефон…

Сигналите за корупция и конфликт на интереси срещу магистрати не само няма да са анонимни, но ще трябва да се подписват от подателя с три имена, ЕГН, адрес, телефон, факс, личен подпис и електронна поща, ако има такава. Тази спорна поправка в Закона за съдебната власт бе приета окончателно в сряда от Народното събрание без дебат.

Специално идеята за задължителното присъствие на ЕГН в сигналите бе възприета в правнатакомисия по предложение на Христиан Митев (Патриотичен фронт).

Отделно по предложение на Данаил Кирилов (ГЕРБ) бе решено, че хората, които сигнализират съдебния инспекторат за нередности в системата, ще носят отговорност, ако подадената от тях информация се окаже невярна. Правосъдното министерство предлагаше те да не носят отговорност, но това не бе подкрепено.

С този вот мнозинството в парламента (без Реформаторския блок) даде знак, че анонимните сигнали ще отпаднат и от Закона за борба с корупцията по върховете на властта.

При гласуването депутатите не обърнаха внимание на аргументите, че няма значение кой е подателят на сигнал срещу магистрат, стига данните в него да са значими и проверими. Мнозинството застъпи тезата, че вкарването на всички данни на подателя в сигнала му ще е гаранция срещу злоупотреби.

С тези две промени в съдебния закон депутатите създадоха изключително враждебна среда към гражданите, които биха се замислили да подадат сигнал. Най-големият проблем е именно отговорността, която биха могли да понесат, ако съдебният инспекторат не успее да потвърди данните в сигнала им. Това би могло да доведе до дело за клевета, ако инспекторатът предаде данните на подателя на този, който бил обект на сигнала. ЕГН прави измъкването от тази ситуация невъзможно.

Обама вярва, че Русия помага на Тръмп да спечели изборите в САЩ

Президентът на САЩ Барак Обама заяви в интервю за Ен Би Си, че допуска възможността Русия да се опитва да повлияе на изборите в Щатите, за да помогне на Доналд Тръмп да ги спечели.

"Всичко е възможно", отговори Обама на въпроса дали смята, че Москва прави опити да се намеси във вота.

Президентът намекна, че Русия би предпочела републиканския претендент Доналд Тръмп да влезе в Белия дом, тъй като той нееднократно се е изказвал положително за Владимир Путин.

Обама коментира изтеклите имейли от Демократическата партия, които разкриват явни предпочитания към Хилъри Клинтън и опити за злепоставяне на опонента й Бърни Сандърс.

По думите му ФБР все още разследва случилото се, но експерти са на мнение, че зад кибератаката стоят руски хакери.

Според американския президент руснаците пробиват не само държавни, но и частни системи.

Български лекар постави диагноза за пред френските си колеги "shtrakasht prast"

„Господари на ефира“ показаха снимки на официален документ, издаден от български лекар, който документ трябва да послужи на пациент пред френски доктори. 

На молбата на пациента диагнозата да е на френски или английски език, за да бъде разбираемо за медицинските лица във Франция, нашият лекар пише диагноза: "shtrakasht prast". Това може и да е разбираемо за чата във Фейсбук, но не и за чуждоезични официални медицински представители.

На тази дата: 27 юли 1147 г. Основан е град Москва

1147 г. е основан град Москва. С население над 11 милиона души настоящата столица на Русия е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.

Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

Първото споменаване на Москва датира от 1147 г., когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 г. Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 г., поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.

Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 г., когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци.

Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 г. довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.

През 15 в. Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 г. московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 г., при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.

През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 г. столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.

След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Вицове, юли 2016 г.

2000 годишно дърво Боабаб в Южна Африка.

СмЕх/Таралеж/ 

2050г. Баща се кара на сина си:

– Защо по цял ден лежиш и нищо не правиш?!...Аз на твоите години покемони ловях!..

***

Продавач в магазин за дрехи към пълничка клиентка:

- Да Ви дам ли подходящия за вас номер,или ще стигнем до него постепенно?

***

Компанията Мерцедес обяви, че ще пусне в продажба автомобили с изкуствен интелект. Само че в България тези автомобили няма да се продават. Ръководството на компанията се опасява, че те масово ще избягат обратно в Германия.

***

Съпружеска двойка седи в хола и гледа фигурно пързаляне. На леда се пързаля перфектна фигуристка.

Мъжът /замечтано/:

- Ех, ако ми падне, каква волна програма ще изпълня с нея...

Жената /мрачно/:

- Сега ще видим, как ще се справиш със задължителната...

***

- Истина ли е, че в Щатите се предлагат големи възможности?

- Истина е. Само там може бедното малко момче да се превърне в богата бяла жена...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Папа Франциск дари 5 000 евро за Голямата базилика в Плиска

Директорът на Националния исторически музей проф.Божидар Димитров е получил писмо от папския нунций в България – Н.Пр.Анселмо Пекорари, с което го уведомява, че Светият отец папа Франциск е отпуснал сумата от 5 000 евро за реставриране на Голямата базилика в Плиска. 

Това съобщиха от пресцентъра на Националния исторически музей.

„Този принос е в рамките на отбелязването на 1.150 години от първите отношения между Римския папа и Българското царство”, се казва в писмото.

АБВ издига Гоце Първанов пак за президент!

АБВ препотвърждава имената на Георги Първанов и Ивайло Калфин като предложения за единни кандидатури за президент на евентуалната широка коалиция "Ляво-Център". Това е решило днес Изпълнителното бюро на партията, съобщи пресцентърът.

Това не е деклариране на кандидати - формацията на бившия президент е решила и че е готова за "обсъждане на равно приближена, но силно избираема кандидатура за президент".

Решението би могло да означава край на преговорите с БСП. Председателката на БСП Корнелия Нинова вече обяви, че Първанов и Калфин не могат да бъдат общи кандидати на левицата, докато АБВ държи нито едно име да не бъде изключвано по условие.

Самият Калфин не изключваше преговорите да се провалят - преди дни той отбеляза, че те ще бъдат прекратени, ако не се стигне до решение до края на юли.

АБВ упорито са на мнение, че Първанов може да се кандидатира за трети мандат, защото не е последователен, въпреки възраженията на повечето юристи. В крайна сметка ще трябва да се изкаже Конституционният съд.

Русия може да отиде на Олимпиадата с 40 вместо с 387 спортисти

От 387 руски спортисти само 40 може да попаднат на Олимпиадата в Рио де Жанейро, ако се спазват критериите на Международния олимпийски комитет, предупреждава The Telegraph. До такава развръзка вероятно няма да се стигне, заради смекчаването на крайните мерки.

Основен критерий за спортистите от Русия, за да стигнат до Рио е отсъствие на допингова история. За удостоверяването им от МОК ще наемат независим експерт.

Според британското издание, след тази щателна проверка руският национален отбор ще се съкрати до 40 души.

Фотофакт: Масова сеч в гората над село Сърница

Масова сеч в гората над хасковското село Сърница засне фотографът Тихомира Методиева - Тихич.

В гората буквално се виждат оголени петна.

Снимката предизвика бурни реакции във Фейсбук, където беше публикувана снимката.

Част от потребителите се пошегуваха в яда си, че това вероятно е баркода на гората или пък по този начин овчари изпращат сигнали на

извънземни.

Други пък публикуваха снимки и от Google Earth на същия район, на които ситуацията изглежда още по-страшно.

На тази дата: 26 юли 811 г. Крум разгромява войската на византийския император Никифор I при Върбишкия проход

/Таралеж/ 

Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.

Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.

Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.

Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.

През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.

След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.

Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.