Разкрития: Вилата на Медведев - три пъти по-голяма от Кремъл! Видео

Фондът за борба с корупцията на Алексей Навални публикува разследване, в което за пръв път показва вилата на премиера на Русия Дмитрий Медведев.

Става дума за имението Миловка, която се намира на няколко километра от центъра на град Пльос.

Информацията за редовните посещения на Медведев и семейството му в Миловка беше известна и досега, но никога преди не бяха публикувани снимки на самата резиденция, която е обградена с 6-метрова ограда.

В блога на Навални са качени кадри, заснети с дрон над имението.

Опозиционерът посочва, че площта на комплекса е цели 80 хектара - "три пъти колкото Кремъл или 30 пъти колкото Червения площад".

На територията му се намира частно пристанище с излаз на р. Волга, склон за ски-спускания, три вертолетни площадки, няколко къщи, хотел и други сгради и паркови обекти - включително гигантска шахматна дъска и къщичка за патици.

Самата историческа вила Миловка е централната къща в комплекса и е затворена с допълнителни ограждения. Стойността на реставрацията и строителството в останалата част от имението се оценява на 25-30 млрд. рубли (330 млн. евро), твърди Навални.

Според разследването целият имот принадлежи на фондация "Дар", която го е закупила със средства, предоставени от акционерите на компанията "Новатек" под формата на дарения за "благотворителност".

Фирмата е вторият по големина производител на природен газ в Русия. От тези средства е платена реставрацията на имението и строителството на останалите обекти.

Фондация "Дар" е тясно свързана със съпругата на Медведев - Светлана, а председател на надзорния й съвет е съученикът на премиера Иля Елисеев.

През 2011 г. комплексът е включен във Фонда за опазване на историко-културното наследство. Това означава, че формално имотът не е собственост на Медведев, но той продължава редовно да отсяда в него, което се потвърждава и от активността му в социалните мрежи.

Говорителката на Медведев Наталия Тимакова обяви, че имотът в Пльос не принадлежи на министър-председателя.

Тя отбеляза, че обектите, в които "Медведев се разполага поради временно или постоянно местожителство", се намират под охраната на Федералната служба за сигурност - независимо дали са хотели или резиденции, държавна или частна собственост.

"Посочените обекти, както и другите обекти на времнно местожителство, не са собственост на Дмитрий Анатолиевич Медведев и не се използват от него или от семейството му на друго правно основание, например под наем", каза Тимакова.

Алексей Навални обаче продължава да твърди, че историята на имението е видим пример за корупционна схема.

ВИДЕО

На тази дата: 18 септември 1698 г. в Бастилията се заражда легендата за Желязната маска

1698 г. в парижката Бастилия е преместен от Пиемонт тайнствен затворник - човек, с желязна маска на лицето. Това е един от малкото достоверни факти от неговия живот, дал почва за многобройни хипотези за истинското име и произход на затворника.

Известно е, че затворникът пристига в Бастилията с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на краля-слънце Луи XIV. Това също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило: „В четвъртък, 18 септември, в 3 ч. следобед пристигна г-н дьо Сен-Мар, комендант на Бастилията, от остров Света Маргарита, водейки със себе си един затворник, който му е поверен още от Пинероло и когото той държи винаги с маска и чието име не се казва”.

От това излиза, че затворникът следва дьо Сен-Мар при всичките му премествания от крепост на крепост - от Пинероло, която Сен-Мар е командвал между 1665 и 1681 г., след това в Exilles между 1681 и 1687 г., на остров Света Маргарита от 30 април 1687 до 1698 г. и накрая в Бастилията. Той е докаран в Бастилията в покрита носилка и, съгласно предписанията, е заключен в едно от най-глухите подземия на крепостта-затвор, като с него е забранено да се разговаря. Живее в безмълвие и самота в килията си дълги пет години и умира на 19 ноември 1703 г. в Бастилията.

След 86 години парижани превземат с щурм Бастилията. Великата френска революция прави възможно обнародване на архивите на страшната крепост-затвор. Разкрити са вековни тайни, изяснена е съдбата на много жертви на кралския произвол. Но загадката на „Желязната маска” остава неразгадана.

Историци и писатели изграждат различни хипотези за личността на тайнствения мъж. Сред най-разпространените хипотези е, че това е граф Вермандуа, син на Луи ХІV от госпожица Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но се твърди, че е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Особено настойчиви са версиите, считащи, че „Желязната маска” е доведен брат на „краля-слънце”. Предполага се също, че затворникът може да е роден брат на Луи ХІV, негов близнак, който е изолиран заради опасност от междуособици в страната.

Вицове, септември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

При художника:

- Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който изглеждам доста по-млада?

- Разбира се, госпожо! Ако искате, мога да ви нарисувам с кофичка и лопатка за пясък в ръце?

***

Електронното гласуване може да бъде въведено само след като бъде измислено електронното кебапче.

***

Един отива при комшията и го пита:

- Абе, Пешо, ти ли вари ракия миналата седмица?

- Да, защо?

- Хайде да те помоля вече да не си изхвърляш джибрите в гората, че оня ден ходих на лов и едни пияни зайци ми опънаха  кучето!

***

Василиса Прекрасна била просто невероятна.  Вдигне дясната ръка - появява се езеро, вдигне лявата - лебеди плуват в езерото... вдигне още 200 грама - започват и по-сложни халюцинации...

***

- Защо в Африка са на почит по-едрите жени?

- Хвърлят по-голяма сянка.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Европейската гранична полиция стартира от България

Европейската гранична полиция ще стартира именно от България на 6 октомври, това заяви днес в Басарбовския манастир премиерът Бойко Борисов.

Според него в момента България не напира да влезе в Шенген, защото няма сметка от това.

„Когато се натискахме, не ни приеха, сега предпочитаме да изчакаме по-добър момент", допълни той.

А после написа във фейсбук:

Посетихме единствения действащ мъжки скален манастир в България "Св. Димитрий Басарбовски". След дългогодишен застой на строителството, през юли месец одобрихме необходимите 150 000 лв. за довършване на новата манастирска църква. За нас бе важно да съхраним това духовно средище, датиращо още от Средновековието, което е и уникална за страната ни туристическа дестинация.

В село Басарбово вече е готов новият площад с обновено озеленяване на обща стойност 20 200 лв. европейски и държавни средства. Пожелавам на всички жители на русенския край повече хора да посетят това красиво свято място, допълва Борисов

По-късно той бе награден от русенския митрополит Наум със знака "Св. Димитър Басарбовски" в митрополитския дом в гр. Русе. Бойко Борисов стана първият, награждаван с новоучредения знак. Митрополит Наум благодари на премиера за помощта, оказвана от правителството на неговата митрополия и на Българската православна църква. Борисов увери, че винаги, когато има възможност ще съдейства на църквата, защото неговият кабинет не е съставен от безбожници.

Започна Октоберфест

С дъжд и засилени мерки за сигурност днес в Мюнхен започна Октоберфест 2016. 

По данни на организаторите литър бира на фестивала ще струва между 10,40 и 10,70 евро. От 2006 г. насам пивото на празника е поскъпнало средно с 3,31 евро. През 2014 г. цената мина бариерата от 10 евро за литър, а сега наближава и тази от 11 евро.

През миналата година на феста са изпити 7,5 млн. литра бира.

Президентът: Крайно време е прокуратурата да провери твърденията на Цветан Василев

Прокуратурата трябва да провери дали Цветан Василев казва истината, каза в интврвю за БНТ президентът Росен Плевнелиев помолен да коментира твърденията на бившия мажоритарен собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев в нтерю пред проекта "КТБ - какво се случи" и "Капитал" миналата седмица.

Два клана има в България - на Пеевски и на премиера. Повечето банкери са помогнали за "пуча" на КТБ, сделката за "Виваком" е апотеоз на срама, а след 2009 г. в България има мафия на власт. Това са част от коментарите на Василев, който от 2 години пребивава в Сърбия и за когото прокуратурата поиска екстрадиция.

"Демократичната държава не се базира на силни лидери, а на силни институции. Ако България е демократична държава, сега е моментът и не българският държавен глава или българските политици да се упражняват по тази тема, или някои други удобно да мълчат, или някои други удобно да се захвърлят с този или онзи парцал. Прокуратурата да се захване, крайно време е, много време мина", подчерта Плевнелиев.

Той напомни, че многократно е казвал и пред Народното събрание, и пред медиите, че за да не се повтори драмата от 1997 г., "когато фалираха български банки, парите изчезнаха, нито един лев не беше върнат, никой не беше виновен, никой не беше осъден" - прокуратурата трябва да действа по казуса КТБ.

"Как народът да има доверие в институциите, ако се повтори същото? Така че призовавам за стотен път: тръгнете по пътя на тезите, на свидетелите, на парите, покажете че в този път е различно, че България има демократичност, която може да се защити", призова компетентните институции президентът.

Въоръжени мъже нахлули в дома на Стоян Александров

Въоръжени мъже нахлуха в дома на бившия финансов министър Стоян Александров. Случката се разиграва вчера сутрин, когато в семейната къща в Горна баня се намирал само 24-годишният син на Александров. При вида на младежа въоръжените мъже избягали. Пред "Дарик" Стоян Александров коментира, че това не е първият случай, в който неизвестни проникват в дома му.

 В рамките на два месеца при подобни обстоятелства са откраднати три папки с документи, свързани с разследването, което в момента прокуратурата води срещу него. Прокуратурата разследва Александров за лихварство, тъй като в качеството си на физическо лице и чрез една от фирмите си е отпускал заеми и срещу него има жалби от кредитополучатели.

При нахлуването в дома му Александров не се е намирал там. Той е пътувал към сесия на общинския съвет. В къщата обаче е бил 24-годишният му син Петър, който подал сигнал в полицията.

Според Александров двамата въоръжени мъже са търсели нещо специално, тъй като преди да установят, че не са сами в къщата, те успели да преровят няколко стаи, сред които и неговата собствена спалня.

"Влезли са първо в моята стая, отворили са гардероби. След това може би са проверявали дали няма някой да ги изненада и когато са отворили неговата врата, са го видели, че стои в леглото с компютъра. Стъписали са се и са побягнали. Той е набрал смелост и ги е преследвал донякъде. Единият е бил със сак, но доколкото разбрах нищо не са взели. 

Преди два месеца изчезна една папка със съдебните досиета на двама от тези, които сега бълват атака срещу мен, а в рамките на последните три дни е изчезнал от папката и на третия - Кирил Русев. Явно обаче тези досиета не ги удовлетворяват и са търсели нещо друго. Аз съм малко недоволен от полицията, защото са изпратили екип, който разследва само опит за кражба, а не търсят други причини", обясни Александров.

Той обясни още, че преди двамата въоръжени да избягат, синът му е чул репликата „Не е той!", което хвърляло друга светлина върху случая.

От МВР обясниха, че към момента разследват всички обстоятелства около влизането с взлом, но са установили, че няма данни то да е било с цел грабеж.

На тази дата: 17 септември 1915 г. На аудиенция Александър Стамболийски заплашва цар Фердинанд I, за което е арестуван и осъден на доживотен затвор

/Таралеж/

По настояване на БЗНС е организирана среща на опозиционните лидери, на която Александър Стамболийски ги запознава с авантюрата на двореца и правителството. "След кратко съвещание - четем в спомена на ген. Г. Вазов - се реши да се отиде при Фердинанд, като се възложи на Стамболийски да поиска аудиенция".

Освен земеделският водач на аудиенцията в червения салон са и Александър Малинов, Найчо Цанов, Иван Е. Гешов и д-р Стоян Данев. Тесните и широките социалисти не изпращат своите лидери. Приети от цар Фердинанд и престолонаследника Борис Трети, при ръкуването си Кобургът понечва да започне непринуден разговор за познанството си със Стамболийски още от Търново, от Народното събрание. Конфликтът между двамата политически мъже всъщност датира някъде от 1903 г. Разправата на Фердинанд с министъра на правосъдието Ал. Радев предизвиква гнева на селския водач: "Княз Фердинанд... трябва да разбере един път завинаги, че българският народ забавя, но не забравя."

Когато вече Негово Величество царят дръзва през 1908 г. да прочете тронното си слово в Народното събрание, седнал и с калпак на главата, отново предизвиква недоволство у Стамболийски. А в реч пред студенти на 6.VI.1914 г. посочва царя като виновник за националната катастрофа на страната. И дръзва да изрече нечуваното дотогава: "Фердинанд трябва да бъде обесен тук пред Народното събрание!"

Така се стига до споменатата аудиенция, на която влизат в първия пряк словесен сблъсък. След лидера на Демократическата партия Малинов, който по същество подкрепя войната срещу Съглашението, говори Стамболийски. И то така,

сякаш е на

селския мегдан,

наричайки действията на властта авантюра, "която ще тласне в пропастта и народ, и държава, и династия". И от упор казва на Величеството: вярата на народа във Вас "е окончателно разколебана и убита".

И все така нападателно: "България

няма борческа мощ да играе тая грамадна и продължителна роля - да се бие с всичките си съседи и с четири велики сили." Пък и кой е сигурен, че Централните сили ще бъдат победителите?

След изявленията и на останалите партийни лидери царят е кратък, но и озлобен от думите на Стамболийски: "Уверявам ви, че ще предам всички ваши съждения на моя пръв министър и ще му предам пророчествата и заплашванията на господин Стамболийски."

После царят повежда индивидуален разговор: очи в очи, насаме с всеки и в същото време пред всички. Изненадващо прекосява залата и благодари на Н. Цанов "за толерантното" му изявление. Всъщност целта му е да се доближи до бунтаря на селските слоеве. И да му покаже кой е царят в тази страна.

Фердинанд уж започва разговора си за плодородието, за комитета по обществената предвидливост, но и възнегодува от БЗНС, чиято резолюция забранявала "сношенията" с царя. И рязко: "Вие ме съветвате да се сближа с народа, а бягате от мен!"

Стамболийски: "Ние бягахме, когато всички, дори и най-ближните ви, бягаха от вас."

Фердинанд: "Вие бяхте много дързък в речта си към мен."

Стамболийски: "Не, аз бях напълно откровен. Възползвах се от свободата на словото, която вън не съществува, и ви казах онова, което трябва да знаете."

Фердинанд: "Защо само мен държите отговорен за всичко? Тук има и други фактори."

Стамболийски: "Това е не само мое убеждение, но и на целия народ. Голяма празнота в конституцията е, че ви дава широк простор да бъдете всьо и вся."

След тоарят се опитва да научи нещо по-конкретно за разговора на Стамболийски с министър-председателя отпреди аудиенцията. Раздразнен, че политиците знаят за поетия от правителството фатален за народа път, царят изпуска нервите си. "Вие, господин Стамболийски, ме заплашвате с метежи и бунтове; вие ми съобщавате, че никой нямал вяра в моята способност и че сами някога щели сте да ми поднесете тежката народна присъда."

Чувайки повторно заканата на дръзкия политик, Фердинанд, доста невъздържано и властнически: "Знайте, че аз си имам определен път... определена политика. И ще вървя смело из тоя път, без да се стряскам от вашите заплашвания." Не дал възможност да го прекъсват, царят още по-сърдито: "Вашето служене на народа в тоя момент търпи въпросителни, много въпросителни."

Стамболийски: "А, вие се опитвате да хвърляте обиди. И то в един момент, когато се нуждаете от подкрепата на всички... Аз съм щастлив, че чух от устата ви онова, което цял народ твърди... Вие смятате да вървите из вашия път. Вървете, аз ще вървя из моя."

Фердинанд: "...Моят път е истинското служене на народа, а не вашият."

Стамболийски: "Моят път не е свършвал с погроми, както вашият. И сега, ако речете да вървите, ще свършите с главата си."

Фердинанд: (извън себе си): "Не жалете за моята глава, аз съм стар, мислете за вашата глава, че сте млад." (Стамболийски е 36-годишен - б.а.)

Стамболийски отпечатва своите "пререкания" с царя в отделна брошура и тръгва из села и паланки, подготвяйки населението за масов отпор. Арестуван по време на една от своите обиколки в родното му село Славовица, той е изпратен в София. Правителственият печат го ругае, нарича го предател, а съдът прибягва към груб натиск, настоявайки да даде писмена декларация, че одобрява правителствената външна политика.

В прокурорското

обвинение

срещу него четем: "Вместо да изложи гледището си, той държал една реч по адрес на Негово Величество царя, в която му отправял най-дръзки оскърбителни обвинения и заплашване с бунтове и метежи."

И по време на процеса земеделският водач е непреклонен в правотата на антивоенните си действия. "Осмелявам се да вярвам, че съм изпълнил достойно и доблестно своя дълг в тоя исторически и съдбовен за отечеството момент. Ако стореното от мен и моите другари е оказало влияние за предотвратяване на катастрофата на страната, аз с готовност поемам всичката отговорност пред закона."

Осъден на доживотен затвор, прокурорът Марков ехидно пита съидейника му поета Цанко Церковски дали е доволен от присъдата. "Доволен съм, само че трябва още двама-трима честни и самоотвержени да осъдите, защото в края на войната ще потрябват светци, които да спасяват България." Прозрението на селския поет е пророческо. След пробива на Южния фронт при Добро поле войниците тръгват към София да търсят отговорност от царя и правителството.

Фердинанд е принуден да отстъпи пред затворника Стамболийски - на 25 септември 1918 г. го помилва и той е заведен при него в двореца. 

Вицове, септември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

Шефът:

- Все хленчите, но е факт че тази година заплатите ви са с 35% по-високи!

Плах глас:

- Спрямо коя година?

- Спрямо следващата.

***

Слабо известен факт е, че на "Пощите" дължим редица изобретения, например синьото сирене, оцета и стафидите.

***

Демокрацията докара масова неграмотност.Сега масовата неграмотност се мъчи да докара демокрация. Сложно уравнение.

***

Мъже, запомнете! Гардеробът на жената трябва винаги да е препълнен с какви ли не дрехи, обувки и аксесоари, за да няма място за любовник в него!

***

Шмулевич отива при равина:

- Равине, случи ми се голяма беда! В ляво и дясно от моя магазин отвориха два огромени супермаркета! Какво да правя?

- Не бъди толкова притеснен! Просто напиши на твоята врата с огромни букви "ВХОД".

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Руската църква одобрява боя с колан! Всяка година 2000 деца в Русия се самоубиват, 1600 умират от ръката на родителите си

Руското общество, съставено от хора с напълно противоположни възгледи и ценности, отново заприлича на бурно море. Този път бурята са разрази около един от "вечните" въпроси: редно ли е родителите да бият децата си? Руските законодатели вече стигнаха до заключението, че за физическо наказание на дете родителите може и трябва да бъдат осъждани на две години затвор. Сега президентът трябва или да покрепи тази идея, или да я отхвърли. Но преди да сме научили решението му, в битката се включи Руската православна църква (РПЦ).

"Няма никакво съмнение, че децата трябва да бъдат защитени от истински престъпни деяния", четем в изявлението на РПЦ. Но "няма реални основания да смятаме за престъпни посегателства и онези разумни и умерени физически наказания, които любящите родители налагат при възпитанието на децата си".

Отстоявайки правото на родителите да наказват децата си с бой, църквата се опира на традиционната руска нравственост и на Стария Завет. И точно в това е бедата. В Стария Завет, на който се позовава църквата, се срещат оправдания за всякакви жестокости, а размишленията, че Бог наказвал този, когото обича, приличат на църковен садомазохизъм.

Сбогом, доктор Спок!

Що се отнася до традиционната нравственост, която уж оправдава физическите наказания - достатъчно е да прочетем книгата на Николай Евреинов "История на телесните наказания в Русия", за да се убедим, че именно физическите наказания са нанесли чудовищен удар по формирането на личността на руския човек. Сбогом, доктор Спок! Съветската интелигенция си беше загубила ума по тебе. Тя трепереше за децата си. Но тези деца пораснаха, сами станаха родители - и сега подкрепят църквата. А руските либерали-правозащитници напразно ахкат и охкат. Какво значи "разумно и умерено физическо наказание, наложено от любящите родители"? За кого е умерено и за кого - не? За кого е разумно и за кого - неразумно? На какви везни да го претегляме?

Моите родители са ме били три пъти в детството ми. И тези удари, които добре помня и до днес, бяха преди всичко шамари по психиката ми. Спомням си например как един ден майка ми чистеше за пръв път жилището ни с прахосмукачка. И понеже не беше на "ти" с този уред, изобщо не забеляза, че маркучът се беше изскубнал от прахосмукачката и тя напразно шеташе из стаята. Отстрани изглеждаше много смешно. Не се сдържах и се разсмях. Майка ми обаче реши, че злорадо ѝ се подигравам и ми зашлеви оглушителен шамар. Не започнах да се оправдавам или да се извинявам (а и за какво?), тъй като по правило физическото наказание отучва детето да се извинява.

Статистиката за детските беди, причинени от насилие, е чудовищна. Всяка година 2 000 деца в Русия се самоубиват, десетки хиляди бягат от дома си, 1 600 умират от ръката на родителите си. Да се застъпваш в тези условия за "умерени" физически наказания си е направо безумие.

В много западни страни са провеждани мащабни изследвания, свързани с физическите наказания на децата. И на запад доскоро децата са били наказвани с удари и шамари, без да има закон, който да го забрани изрично. Но всичко това е ставало във времето на нашите родители. Защото постепенно учените стигат до единодушното мнение, че макар за кратко

Това е път към пъкъла

Руското общество, което и без друго е склонно към агресия, доколкото именно агресията се превърна в гарант за оцеляване, не забелязва най-важното в дискусията около физическото наказание - а именно, че то е признак за безсилието на родителите, за тяхното неумение да намерят ключ към детето си. Аргументите в защита на шамарите и на боя с колан, които църквата смята за "разумни наказания", всъщност са призив за разправа с формиращата се личност. Вече пораснали, някои от тези личности казват например: ако бащицата милиционер не ме беше пребил в участъка, щях да стана престъпник. Благодаря за побоя! А това вече е многозначително свидетелство за състоянието на обществото. Излиза, че или те "спасяват" чрез бой, или ставаш престъпник. Тази логика е свръхархаична.

Физическите наказания, самобичуването, смъртното наказание - всичко това е широко разпространено в редица ислямски страни, където господства шериатът. А Руската православна църква? Тя отдавна е поела по свой собствен път на религиозния фундаментализъм, който ѝ помага да обслужва авторитарната държава. Във всеки случай обаче е пределно ясно, че няма нищо "умерено" и "разумно" в това да биеш деца. Защото това е път към пъкъла.

Виктор  Ерофеев, Дойче веле.