неделя, 2 октомври 2016 г.

На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

Даря Салтикова
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.

Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.

След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.

Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.

Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.

От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.

До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.

Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.

В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.

Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.

Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.

През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.

На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.

Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.


Вицове, октомври 2016 г.

Руски инженери изобретиха надуваем автомобил.
След включване към компресора за няколко минути е готов.


СмЕх/Таралеж/


Един продава телета на животинския пазар. Идва капризен клиент, оглежда теленцата и мърмори:
- Това ми се вижда мършаво, другото е много шарено, това пък много дебело ми се вижда...
Собственикът:
- Ей там, в камиона, е майка им Бисерка. Иди и си направи баш каквото искаш!

***

- Що си се намръщил, Мойсей Аврамович?
- Купих нови обувки на сина и му казах да крачи по-широко, та да ги износва по- малко, а този хаймана да вземе такива крачки да прави, че разцепил панталоните.

***

Циганче пита баща си:
— Тате, какво е това демокрация?
Бащата:
— Демокрация е, когато всички бели работят, а ние получаваме социални помощи ей така.
— Е това не ги ли дразни?
— Дразни ги, ама това вече е расизъм.

***

Турчин продава чехли за сексуална потентност. Идва клиент и иска да ги пробва. Обува ги и веднага награбва продавача. Той го отблъсква и му вика:
- Сус, бре, ефенди, обул си ги на обратно…

***

В музея гид обяснява на посетителите:
- Това е синът на фараона, това е братът на фараона, това е жената на фараона, а това е мумията на фараона.
Една учудена блондинка:
- А мумията каква се пада на фараона?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


събота, 1 октомври 2016 г.

Немци и мигранти се млатиха в Германия

Около 30 немци нападнаха група чужденци на трамвайна спирка в северния германски град Шверин, където нееднократните сблъсъци между мигранти и местни жители накараха властите да затегнат мерките за сигурност, предаде БТА. Десетимата души, които са били нападнати на централния площад "Мариенплац", са от мигрантски произход, заяви местната полиция, като посочи още, че изпратените на място сили за сигурност веднага са сложили край на насилието.

Полицията е задържала 40 човека във връзка със сблъсъците, при които е пострадал леко млад мъж.

Съпроводени с насилие стълкновения в центъра на Шверин накараха полицията да засили присъствието си през последните седмици.

Според органите на реда площад "Мариенплац" е обичайно място за срещи на групи от по 20-30 мигранти, много от които непридружени непълнолетни, кандидатстващи за убежище в Германия, както и на местните жители.

Във вторник двама сирийци, както се твърди, са нападнали друга група мигранти и местен жител на "Мариенплац" и са ги заплашили с нож. Мъжете избягали, след което били задържани от полицията.


"Не ма барай, бе, щот щи счупя ръката"! Видео

Динко е заснел "събеседването" с униформените с мобилния си телефон.
На записа се вижда как македонците му нареждат да изтрие снимките и видеото. Обясняват му, че няма право да ги снима, а Динко им търси сметка защо се занимават с него.

"Защо сега не ме пускате в Македония?!", пита Динко, а граничарите му показват документ.

Явно един от граничарите побутва Динко (не се вижда на записа), но след това българинът казва:

"Не ма барай, бе, щот щи счупя ръката".

След това пита македонските граничарите дали са мъже и не искат ли да отидат настрани да се бият с него.

ВИДЕО

Миленко със забрана да стъпва на българска територия

Лично съм задействал процедура въпросният Миленко да бъде включен в списъка с чужденците, нежелани на територията на Република България.

Това съобщи пред БНТ министърът на външните работи Даниел Митов във връзка с поруганата плоча на Каймакчалан.

Нормално е, когато се извършва такъв тип провокация, която честно казано е изключително грозна, в случая с Миленко Неделковски, цялото българско общество да реагира. Няма как да останем безучастни, коментира Митов.

Българското правителство веднага е реагирало, поискахме от властите в Скопие да се разграничат от този факт, каза Даниел Митов.
Що се отнася до претенциите за законността и незаконността на поставената плоча - трябва да си дадем сметка, че това е инициатива на група български граждани, които са отишли и са решили да почетат паметта на загиналите български войници през 1916 година в битката при Каймакчалан. Този акт не е на българското правителство, това е акт на група граждани, обясни външният ни министър и допълни, че спор около законността на въпросната плоча не може да се води.

Но вандалският акт на въпросния човек е пълно падение на човешката личност. Затова ние вече сме направили постъпки пред правителството в Скопие да възстановим - този път през акт на българската държава, въпросната плоча, каза Митов.


На тази дата: 1 октомври 1910 г. Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис Таймс”

Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс” 
след експлозията на 1 октомври 1910 г.
За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази
дата преди 104 години срещу изданието е извършен атентат. По онова време всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.


Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1 октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и „Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня. Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са сериозно обгорени.

Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит, оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.

Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова работниците решават да го сплашат.

Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7 минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а други сто да се грижат за инвалиди.

Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като „анархистка измет” и „пиявици”.


Вицове, октомври 2016 г.

Китайци събират микропроцесори...

СмЕх/Таралеж/


–Моше, вярно ли си дал на бандитите всичкото злато и пари?
–Ами, да... завряха ми поялник отзад и ми сложиха ютия на топките и ги включиха в контакта.
–И ти? Веднага ли ги даде?
–Е,не, бe... да чакам да се навърти и сметка на електромера ли?

***

Борбата с корупцията в България е като риболова по Дискавъри. Хващат ги, показват ги и ги пускат!

***

Двама финландци седят пред селска къща. Навън е страхотен студ. Единият мъж е с кожена шапка, другият е гологлав.
- Слушай, Хейкки, ти защо си с гола глава? Ще се простудиш! 40 градуса под нулата е!
- Гледай сега, Пертти, един път седях пред къщата с ушанка на главата, съседът ме повикал да пием водка, пък аз не съм го чул...

***

Aфриканско племе канибали приема бежанци от всички страни.

***

Мечок преживял 10 години в цигански табор и пуснат на свобода в Родопите от фондацията на Бриджит Бардо, не смее да заспи зимен сън, за да не го оберат!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


петък, 30 септември 2016 г.

ООН изслушва Кристалина Георгиева на 3 октомври

Кристалина Георгиева ще се яви на изслушване пред Генералната асамблея на ООН на 3 октомври, като два дни по-късно в Съвета за сигурност ще се проведе ново предварително гласуване на кандидатите.

Това обявиха от ООН след закрито заседание на Съвета за сигурност късно снощи.

По време на срещата част от посланиците на страните-членки са поставили на обсъждане въпроса с двете български кандидатури. Такъв въпрос поставен най-напред от руската страна.

"Хората искаха да разберат дали България има двама кандидати или само един. Получава се, че имаме един кандидат, официално подкрепян от българското правителство, и още един, който остава в надпреварата", каза Джерард ван Бохемен, ротационен председател в Съвета за сигурност.

Той посочва, че нито един от членовете на Съвета не е изразил възражения срещу двете български кандидатури, след като са получени необходимите разяснения и е установено, че "ситуацията е допустима".

Това означава, че Русия няма да блокира изслушването на Кристалина Георгиева. Ирина Бокова също ще бъде включена в списъка на 10-те кандидати за поста на генерален секретар на ООН.


Носенето на бурки вече е забранено, глобата е 200 лева

Законопроектът, който въвежда забрана за носене на облекло, скриващо изцяло или отчасти лицето, по-известен като Закон за бурките, беше приет от парламента на второ четене. Така носенето на бурки на публични места у нас вече е забранено и се наказва с глоба 200 лева.

ДПС не приемат категорично закона и смятат, че той „отваря пропаст в обществото”, че е „антидемократичен” и „антирелигиозен”. Поради това, че по-голямата част от депутатите подкрепят закона, ДПС решиха да напуснат залата, след като направиха три опита да спрат гледането на законопроекта. В залата остана само лидерът на ДОСТ Лютви Местан, за да се бори срещу закона, забраняващ прикриване на лицето.

След като ДПС напусна залата много бързо и без дебат, всички членове и промени в закона бяха приети почти единодушно от всички присъстващи депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БСП и Реформаторския блок.

Законът беше приет на първо четене в средата на юни и тогава срещу текстовете, бяха народните представители от ДОСТ и ДПС.
Законът за бурките забранява на гражданите на България и на чужденците, пребиваващи на у нас, да носят облекла, които скриват частично или напълно лицата си. Забраната важи на територията на официални институции, местата за обществен отдих, култура, спорт и комуникации. Основните мотиви за закона, внесен от Патриотичния фронт, са че той цели да се избегне прикриване на самоличността по време на обществени прояви. Забраната не се отнася за молитвените домове и домовете на хората, които носят покривала, както и по здравословни, спортни прояви или при актьори.

В Закона за бурките изрично е посочено, че за бурка се смята всеки плат – мрежа, прозрачен, непрозрачен, частичен или цялостен, който скрива лицето, очите, носа, ушите.

За носене на бурка глобата ще е 200 лева при първо нарушение, а при всяко следващо санкцията ще е 1500 лева.

Глобата за длъжностни лица ще е 500 лева и 2000 лв. за всяко следващо. Контролът се прилага от МВР и кметове.
По време на гласуванията имаше само едно прекъсване от страна на депутата Лютви Местан, който взе думата, за да каже за последно, че Законът за бурките е дискриминация.

„Приемането му е подарък от ГЕРБ и всички десни партии за Патриотичния фронт, за да развява този мракобесен закон като аргумент в предизборната си кампания”, каза възмутен Местан.

След като забраната за носене на бурки беше приета от парламента, депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев благодари на всички в залата и се обоснова: "Направихме хубав закон, който касае сигурността на нашите деца”.


На тази дата: 30 септември 2010 г. Скандалните карикатури на Мохамед излизат в книга

На 30 септември 2010г. в Дания официално бе премиерата на биографичната книга на
Флеминг Розе „Тиранията на мълчанието”. Този журналист е редакторът, който бе одобрил публикацията на знаменитите карикатури на Мохамед в датския вестник Jyllands-Posten през 2005 г., с което предизвика вълна от недоволство и актове на агресия и насилие в ислямския свят.

Навремето имаше случаи на бурни протестни демонстрации в Близкия изток, призиви за търговско ембарго на Дания и бойкот на датския бизнес и стоки, масово явление бе горенето на флага на тази страна, бяха нападани посолства и т.н.
Нито един датски вестник не се осмели да препечата карикатурите до февруари 2008 г., когато се появиха в изданието Politiken.

През същата година бе предотвратен заговор за убийството на журналисти, свързани с тази публикация, както и бяха разкрити планове за бомбардиране на редакцията на Jyllands-Posten от страна на ислямски терористи.

От 2008 г. насам, обаче така или иначе карикатурите на Мохамед бяха публикувани вече, къде ли не в интернет и западните печатни медии.
Оле Волерс Олсен, датски посланик в Алжир, публично заяви, че макар да разбира нуждата от свобода на словото в родината му и дебатите относно същата, то журналистите трябва да си дават сметка, че всяко продължаване на тази история води до демонстрации, бунтове и понякога кървави събития и подхранва най-вече радикалната ислямска пропаганда.

Авторът на книгата Флеминг Розе заяви, че не е искал самоцелно произведението му да бъде обидно предизвикателство за мюсюлманите по света. „Аз само разказвам историята на карикатурите и ги публикувам в контекста на биографичния си разказ, което не бива да се оценява като предизвикателно”, добави още журналистът.

Датската публика междувременно видя още по-провокативна книга – мемоарите на художника, направил скандалните рисунки – Курт Вестергаард, който за малко не беше убит от атентатор-ислямист през януари тази година (сомалийски мюсюлманин нахлу тогава в дома му с брадва). Автобиографията  се нарича „Мъжът зад рисунките”.