Заплеснал
се във всекидневни задачи, аз съм пропуснал основни развития в българската
правораздавателна теория и практика. В тяхната светлина разбирам, че е
престъпление:
a. Да се
продават активи, които са държавна собственост, по цената договорена от
продавача и купувача, а не по оценката на вещи лица, прокурори и политически
водачи – на власт или в опозиция;
b. Това да
става през фондовата борса с участието на всички институции и лица, обслужващи
сделката;
c. Да се
спестяват средства на държавния бюджет чрез избор на доставчик на стоки и
услуги с по-добра цена за изискуемо качество;
d. Да се
подпомагат и дават съвети по повод тези деяния.
Смятам, че е недопустимо хора с временен и ограничен опит в
попрището на приватизацията и ограничаването на държавните разходи да бъдат
подвеждани под отговорност, а такива като т.нар. Красен Станчев да бъдат
оставяни безнаказано вече 27 години да подтикват висши държавни служители и
народни избраници да вържат подобни неща.
На такъв субект веднага следва да бъде повдигнато обвинение,
защото той:
1. Отдавна смята, че приватизацията чрез фондовата борса е
най-добрия метод на приватизация;
2. Изказвал се е нееднократно по въпроса, сравнявал е
различните сделки, пропагандирал е този подход, критикувайки всички останали и
лично познава, и е общувал с почти всички висши държавни служители, провеждали
приватизация;
3. Е бил против съставянето на специални списъци на държавни
активи, които са стратегически и не подлежат на продажба и е убеждавал лично и
през средствата за масово осведомяване министрите (например г-н Гечев и г-жа
Шулева, но не само), които са отстоявали този подход;
4. Категорично се противопоставя на запазването държавната
собственост, като се опитва да докаже, че това ще подклажда изкушението на
политици и държавни чиновници да оперират с тези активи, така както ги
управляваше КТБ;
5. Нещо повече, той не е подписал чл. 18 от Конституцията на
Република България, където са изброени изключителните права на държавата (макар
това да е правил в далечното минало като народен представител, с имунитет и
прочее права), с което волно или неволно е подтикнал мисленето, че чрез
концесии тези права могат да се преотстъпват възмездно за частно ползване;
6. Смята, че ЕРП-тата са легитимно продадени първоначално,
че либерализацията на електроенергийния пазар е трябвало да настъпи по план на
1 юли 2007 г. (с което дейността им да бъде преведена на конкурентна основа) и
че миноритарните дялове на държавата не просто не е трябвало да се продават, а
изобщо не е трябвало да ги има;
7. Нееднократно е заявявал, писал и изпращал аналитични
материали на висши държавни служители, от които доклади се вижда, че всяка
форма на приватизация, колкото и осъдителна да е тя по политически и морални
съображения, винаги е била в рамките на закона и е по-добра от държавното
управление на съответните предприятията;
8. Още по времето на главния прокурор Филчев опровергава
неговия възглед, че приватизацията би трябвало да донесе приходи в бюджета от
над 20 милиарда днешни лева, защото такава е оценъчната им цена (това той прави
в интервю по бТВ, водено от г-н Бареков и лесно може да бъде намерено в
записите на сутрешните блокове);
9. На основата на гореизложените възгледи отстоява позицията
си, че няма активи и дейности, които да не подлежат на приватизация, независимо
дали става дума за национални гордости като НЕК, БЕХ, Булгаргаз, Булгартабак,
БДЖ, АЕЦ Козлодуй, БАН (от 1991 г. насам), БНТ, БНР, армията (негови подчинени
и той самият водят кампанията за премахване на задължителната военна повинност
и консултират министерството на отбраната по фискалните прогнози за членство на
страната в НАТО) или за институции в образованието, здравеопазването,
пенсионното дело, „вътрешните работи“ защитата на правата на кредиторите и
договорите;
10. Предполага, че приватизацията у нас е икономически и
политически успешна форма на ликвидация на губещите държавни предприятия, за
които, сам и с колеги, доказва, че в последващите години те са се превърнали не
просто в печеливши, но и във водачи в съответните отрасли на глобално ниво;
11. Се обява още през 2000 г. за премахване на
следприватизационния контрол, като разтурянето на сделки се остави на съда (под
негово ръководство е извършен нарочен анализ и е издадена специална книга по
темата);
12. Представлява най-големите кредитори на Кремиковци АД в
процеса на ликвидация на предприятието, с което спестява значителни суми на
бюджета, но и пише писма до и се среща с министрите, на които сега е повдигнато
обвинение, макар и по други поводи (резюме на анализите по този повод той
изпраща и на тогавашния министър председател);
13. Отстоява въвеждането на пропорционален 10-процентен
данък върху доходите на физическите и юридическите лица, в което създава
предпостави за увеличението на приходите в бюджета и съответно за повече
злоупотреби с бюджетни средства (поради увеличилите се приходи);
14. Ръководи първия анализ на ползи и разходи от проекта АЕЦ
Белене, който доказва неговата необоснованост и стопанска вреда; самият анализ
е потвърден от други такива анализи, по други методи, включително консултанта
на правителството; на 11 април 2011 г. изпраща резюме от анализа на
министър-председателя, президента и председателя на народното събрание и
упорито общува с министрите на енергетиката и финансите (както и с народни
представители) по тази тема;
15. В крайна сметка има съществена вина за спирането на
проекта, с което е допринесъл за бюджетната загуба от 1,5 млрд лева по делото
на РОСАТОМ срещу НЕК (въпреки че с акта на спирането на „Белене“ са спестени
около 18 млрд лева, виновникът ще може да бъде посочен).
Списъкът на престъпни деяния може да бъде продължен.
Доказателствата са лесно намираеми в интернет и деловодството на съответните
държавни органи (ако са водени правилно).
Следствието и евентуално присъдата ще бъдат от важно
обществено и политическо значение.
Т.нар. Красен Станчев отстоява мнението, че преходът от
централно планиране към демокрация и капитализъм в България не е провал, а
по-скоро успех, чиито несъвършенства и незадоволително състояние трябва да се
анализират, обяснят и променят към по-добро. Една присъда би показала, че той
не е прав.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на основателя на
Института за пазарна икономика Красен Станчев.
1. Страхът от този ден се нарича "параскевидекатриафобия", като според специалистите произнасянето на думата може да освободи пациентите от фобията им.
