Вицове, февруари 2017 г.

Царе на рекламата

СмЕх/Таралеж/

Семейство вегетарианци се събират да ядат:

- Деца, хайде идвайте, че вечерята ще увехне...

***

- Как така твоята крава дава по 50 литра мляко на ден? - Ами, всичко е до подхода. Отивам при нея и любезно я питам: “Какво ще даваме днес - мляко или телешко?"

***

– Докторе, по цяла нощ не мога да заспя, защото мисля за хиляди неща наведнъж.

– В такъв случай ви препоръчвам преди лягане да пиете по три лъжици разхлабително.

– И тогава ще заспя ли?

– Не, разбира се, но пък за сметка на това ще мислите само за едно нещо…

***

В Русия вдигат акциза на водката.

Синът радостно се обръща към баща си:

– Тате, нали сега по-малко ще пиеш?

– Не, татковото, сега ти по-малко ще ядеш!

***

Жена се прибира и казва на мъжа си:

– Скъпи, оставих колата на улицата.

– Защо не си я прибрала в гаража?

– Беше невъзможно, скъпи! Навън е тъмно и е трудно да събера всички части…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

В този момент Йоцов извика: „Убийци!” А копелето му недно... се смееше....

 „Баща ми никога не е бил шеф на лагер, а на криминалния затвор (в Белене). Не се срамувам от баща ми, по ръцете му няма кръв”. Думите са на журналиста Тома Томов, водач на листата на БСП в 1-ви МИР Благоевград на предстоящите парламентарни избори през март 2017 г.

Томов каза това по време на участието си по Би Ти Ви днес като реакция на обвинението, че е хранен със сребърна лъжичка, оцапана с кръв, тъй като баща му е бил началник на затвора в Белене.

Сайтът desebg.com публикува някои малко известни и факти и свидетелства за Томови, които опровергават напълно внушенията на кандидата за депутат от БСП, направил журналистическа кариера при комунистическия режим и служил за известен период на Държавна сигурност.

Някои подробности за миналото на бащата на Тома Томов

В своите мемоари „Адски калейдоскоп” Георги Константинов, политическият затворник от 60-те години именно в затвора „Белене”, пише, че през 1959 г. затворът в Белене има нов началник – полк. Томов (бащата на Тома Томов). Сред политическите затворници се е разказвало, че той е изпратен да оглави затвора като един вид наказание.

Преди това Никола Томов Николов е бил на дипломатически пост под прикритие в Лондон. Бил резидент на задграничната агентура на Първо управление на ДС (разузнаването).

Но бил обявен за persona non grata след провал на разузнавателна операция. „Сега бил зъл като оса и се престаравал в желанието си да бъде върнат в „елитната” служба”, пише Георги Константинов.

Свидетелството на един политически затворник от затвора в Белене

В цитираните по-горе мемоари на политическият затворник Георги Константинов „Адски калейдоскоп”, които са издадени през 2006 г., той разказва следния случай, на който присъства в затвора в Белене”. Константинов описва случай при който петима затворници са откарани в карцера след отказа да участват в строежа на помещения, предвидени за нови карцери:

„Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши лейтенант  Йонко...

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастия ми приятел.

Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше „как се калява стоманата” и как е нужно да се постъпва с врага на „народната власт”. То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието.

В този момент Йоцов извика: „Убийци!” А копелето му недно... се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов.

След „демократичната” подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява „медийно” лековерната си публика със „спомени” за бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към „питомниците” в затвора на острова.”

Тома Томов не е опровергал това неудобно свидетелство на един политически затворник, а не криминал, под какъвто знаменател днес той поставя политическите противници на тоталитарната диктатура.

А че тези факти и свидетелства са неудобни е ясно и от опита за внушения, които пробутва днес кандидатът за депутат от БСП, направил журналистическа кариера при комунистическия режим и самият той служил за известен период като сътрудник на Държавна сигурност.

Прикриването на убийствата в лагера край Ловеч от бащата на Тома Томов

Има и един друг малко известен факт за бащата на Тома Томов. Той също се отнася за периода, когато е началник на затвора в Белене, когато става съучастник в прикриването на убийствата в лагера край Ловеч в периода 1959-1962 г.

За това свидетелства негова докладна от 1961 г., приложена в делото на Главна прокуратура по делото за установяване на виновните за убийствата в лагера край Ловеч, образувано през 1990 г.

Тъй като труповете на убитите в лагера край Ловеч не са предавани на близките, за да не се разкрива насилствената им смърт, те са заравяни на един от островите до затвора в Белене.

Всички затворници в затвора Белене обаче стават свидетели на пренасянето на труповете. Полк. Никола Томов Николов не сигнализира за убийствата на висшето партийно ръководство или на МВР, а пише докладна до вътрешното министерство, че тези факти могат да компрометират управлението на партията.

Докладната на началника на затвора в Белене Никола Томов Николов е лятото на 1961 г. „относно починали въдворени, които се заравят на остров Предела” и е цитирана за първи път в документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Секретното дело за лагерите”, издадена през 1999 г. В документа, изготвен и подписан от бащата на Тома Томов, се казва:

„Това (докарването на труповете на лагеристите от лагера край Ловеч) става твърде явно и открито. С камиона, който е известен на цялото с. Белене и на всички служители и затворници, се докарва трупа в един чувал – сламеник.

Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се трупа в една лодка, която се прикачва за моторница "Чавдар" и заминава за острова. При пристигането на камиона затворниците казват "пристигна колетна пратка от Ловеч".

Затворникът, който ги заравя се нарича Канто и му казват "погребална агенция Канто".

Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католическо, че много от служителите в затвора са от същото и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт.

От шофьора на колата или от пътуващи с него служители се научават даже имената на починалите и "данни" кой друг е втасал и ще бъде докаран със следващата пратка..."

Прикриването на следите от убийствата

След докладната на Никола Томов Николов е изготвено предложение как да по-прикрито да се заравят труповете. На 15 август 1961 г. от МВР изпращат лично, строго секретно писмо до началника на Трудовата група-Ловеч Петър Гогов.

Върху писмото Мирчо Спасов е сложил следната резолюция: ”Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починалите в Трудовата група-Ловеч при пренасянето и заравянето им!"

Отделно Мирчо Спасов пише до началника на Окръжно управление на МВР-Ловеч Кирил Александров и Петър Гогов дословно:

"Да се спазва в известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи".

Следвайки указанията, ръководството на лагера изготвя специална инструкция как да се процедира с труповете. Запазено е решение от 27 юли 1961 г., в което се посочва:

„За по-лесна манипулация при снемането на трупа от камиона, поставянето му в лодката, изваждането му от нея и отнасянето до гроба да се приготви един постоянен брезентов чувал с дръжки, в който се поставя увития в сламеник труп. Специално за изваждането на трупа от лодката да се приготви един улей от две дъски и по него да се извлича до брега.

Да се подберат няколко затворници, бивши членове на партията, попаднали за катастрофи и други невулгарни престъпления, и на тях да се възложи да се занимават с погребението на умрелите. Ако за в бъдеще погребенията ще се извършват само от служители, то да се ангажират такива от надзорния състав на затвора и да пазят тайна.”

Близките на убитите са получавали единствено дрехите им, в повечето случаи окървавени, някоя и друга лична вещ и не винаги смъртен акт, издаден от Градския народен съвет в Ловеч.

Русия стои зад опита за преврат в Черна гора

Снимката на Сергей Лавров и заговорника Ристич.

Русия стои зад миналогодишния опит за преврат в Черна гора, съобщава днес лондонският в. “Сънди Телеграф”. Изданието се позовава на достоверен източник от британското правителство.

Целта на заговора е била да не се допусне Черна гора да се присъедини към НАТО.

Според източника на изданието превратът е трябвало да бъде извършен в деня на парламентарните избори на 16 октомври м. г. и то с дейното участие на руски граждани.

“В момента Интерпол разследва двама руснаци, за които правителството в Подгорица е предоставило данни, че са били разузнавачи на Москва и съпричастни към опита за преврат”, съобщава “Сънди Телеграф”.

Според изнесеното въпросните двама руснаци в продължение на месеци са вербовали сръбски националисти. Пъкленият план е предвиждал те да нахълтат в сградата на парламента в Подгорица, предрешени като полицаи и да убият прозападно настроения премиер Мило Джуканович.

Кремъл категорично отрича каквато и да било връзка с опита за пуч.

Пред британското издание обаче министърът на отбраната Предраг Бошкович е категоричен – нямало никакви съмнения, че заговорът е бил финансиран и организиран от сътрудници на руското разузнаване, привлекли на своя страна и местни радикали.

Съобщава се и прелюлопитна подробност. Един от заговорниците – Неманя Ристич, който е издирван от властите на Черна гора, наскоро се е снимал с руския външен министър Сергей Лавров по време на негова визита в Сърбия.

“Сънди Телеграф” отбелязва, че опитът за преврат в Черна гора е бил тема на скорошния разговор на държавния скеретар на САЩ Рекс Тилърсън с британския му колега Борис Джонсън.

Да припомним, че точно на 16 октомври 2016 г. в Черна гора бяха проведени парламентарни избори. В същия ден бяха арестивани 20 сръбски граждани по обвинение, че са планирали въоръжено нападение срещу сгради на държавни институции.

Още тогава в Подгорица беше съобщено, че руски националисти планират да убият министър-председателя Мило Джуканович, за да дойде на власт представител на опозиционна партия.

Джуканович обвини проруско настоената опозиция в участие в сценарий за насилствена смяна на властта, както и в подготовка на убийството му в деня на вота.

“Гледам на тяхната дейност като на участие в подготовка на убийството ми и в опит да отклонят Черна гора от независимия й път самада определя съдбините си”, заяви Джуканович пред телевизионни камери.

През януари т. г. черногорската полиция задържа сръбския гражданин Предраг Богичевич, заподозрян в участие в подготовка на терористичен акт в деня на парламентарните избори – 16 октомври м. г., припомня “Сънди Телеграф”.

Слави Бинев мина от Патриотите към ДПС

Бившият евродепутат и депутат от Патриотичния фронт Слави Бинев мина към ДПС. Бинев ще е водач на листа на партията в един от големите райони на София - 23-ти МИР, съобщи Нова телевизия.

В 23-ти МИР Бинев ще се изправи срещу лидерите на ГЕРБ и БСП - Томислав Дончев и Жельо Бойчев.

За листите на ДПС засега се знаят най-малко имена. Според все още непотвърдена информация лидерът Мустафа Карадайъ ще води две от партийните листи в Кърджали и в Търговище. Досега лидерът на движението винаги е бил начело в Кърджали.

Президентшата: Не командвам президента

Съпругата на президента Румен Радев Десислава Радева написа на страницата си във Фейсбук пост, в който да опровергае лъжи, които е чула по свой адрес в последните месеци.

Радева заяви, че не е първа дама, а е съпруга на президента. Тя допълни, че не е искала да има охрана от НСО, но се съобразява с решението, защото то гарантира сигурността на Радев.

"Не командвам президента, нито му казвам как да управлява държавата. Именуването ми като „генерал Деси“ е добър опит в старанието да се внушава, че генералът е под чехъл. Но генералът в нашето семейство е само един и в настоящия момент е президент", пише още Радева.

"Не съм разпореждала ремонти във вила „Калина“, нито съм нахлула с майстори веднага след изборите. Живеем в къщата от една седмица. Завари ни добре стопанисван и уютен дом", пише още тя.

Постът на Десислава Радева завършва с песента на R.E.M. "Everybody Hurts".

На тази дата: 19 февруари 1199 г. признат е Тевтонския орден

1199 г. с була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден - Тевтонския орден. Това е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.

По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години по-рано, но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д’Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти век. Тук Братството построява болница и църквата „Св. Мария”. По-късно (21 декември 1196 г.) папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.

Вицове, февруари 2017 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/

Евреин отива на операция за подмладяване. Във вагона съсед го пита: - А защо не си купи билет и за връщане? - Ами ако операцията излезе много успешна, може да се върна с детски билет.

***

Един човек кандидатствал за нова работа. Отишъл на интервю и там бъдещият му шеф го пита:

– Ракия пиеш ли?

– Има ли?

– Не, по принцип питам.

– Аха. Значи по принцип не пия.

***

На митницата:

- Отворете си куфара за проверка!

- Но аз нямам куфар.

- Няма значение, редът е еднакъв за всички!

***

Върви си арабина през пустинята, а жена му на 10 метра пред него. Вижда го друг и вика:

-Абе , Мохамед, в Корана пише жената зад тебе да върви.

А Мохамед отговаря :

– Хюсеин, когато са го писали Корана , не е имало противопехотни мини.. Върви Айше, върви…

***

Дядо в рибен магазин:

– Прясна ли е рибата, момче?

– Е как, дядо, прясна е, не виждаш ли, че още мърда.

– Ееех, момче, и бабата мърда, ама…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

"Луковмарш" тръгна из София

Малко преди старта на т.нар. "Луковмарш" кметицата на София Йорданка Фандъкова е издала разпореждане проявата да се прекрати, съобщи "Фокус". Причината - информация, постъпила в Столичната дирекция на вътрешните работи, че чужди граждани, участващи в пронацистки групировки, се присъединяват към шествието.

Информацията за криминално проявени полски граждани, участващи в организирана група, занимаваща се с пронацистка пропаганда, е изпратена от подразделението на Интерпол в полската столица Варшава.

Въпреки информацията, че столичната кметица спира шествието, малко след 18 ч
подрръжниците на ген. Христо Луков - главен водач на силно повлияния от национализма и фашизма Съюз на българските национални легиони от 1942 г. до смъртта си година по-късно, тръгнаха от НДК по столичния булевард "Васил Левски" със знамена и името на Луков на уста.

И тази година Столичната община не беше съгласувала шествието, въпреки заявката на организаторите от крайнодесни организации. Съгласувано и съответно - одобрено от общината е само поднасянето на венци пред къщата ген. Христо Луков.

Преди дни отново имаше призиви и контрапротест с искане факелното шествие на националисти в чест на толкова спорна историческа фигура като ген. Луков да бъде забрането и спряно. И тази година въпреки всичко марш има.

Организаторите на шествието смятат, че това е една от най-цивилизованите и добре организирани прояви в София всяка година и предупрежденията за възможни инциденти са спекулации. Оттам заявиха, че на контрапротестите срещу тях преди дни били докарани анархисти от Гърция.

Разкрития: Следственият разпит на Васил Левски в Софийския конак

Неколцина актьори ще пресъздават пред публика всяка събота и неделя съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак през 1873 г. 

Въстановката ще бъде в залите на Националната галерия, където в четвъртък ще бъде открита изложбата „Васил Левски – символи и епоха“ с картини, на които е изобразен Апостола. 

Представени са редки документи и снимки на Дякона и негови съратници в борбата срещу османското владичество. Експозицията е наредена в памет на българина, дал живота си за Освобождението. Левски е обесен на 19 февруари преди 143 години.

Съдебно-следственият разпит на Левски в Софийския конак е проведен в пет дни – 5, 6, 7, 8 и 9 януари 1873 г. 

Всяка дума на българина и всеки въпрос на съдиите, записвани от турския писар, са запазени в архивите на отдел „Османистика“ на Националната библиотека. Папките със записите от разпитите на Васил Левски стоят заключени в подземията на имперската канцелария в Истанбул до 1931 г., когато българското разузнаване успява да прибере в София няколко вагона безценни свидетелства за историята ни, откупени като стара хартия от Османските архиви, разказва председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ Васил Василев – организатор на изложбата и възстановката.

Протоколите започват с въпроса „Какво е името ти?“ и завършват с присъдата „смърт чрез обесване“.

„Обикалях, за да давам упование на българите“, казва Левски пред турските съдии.

Не издава никого.

Извадка от съдебно-следствения разпит на Васил Дякон Левски

Разпит на Васила

5 януари 1873

– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.

– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

– Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.

– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?

– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.

– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?

– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.

– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространените от тебе книжа?

– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.

– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?

– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. От там заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.

– Как ти посочваха тия знаци?

– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията…

(…)

с. 188

– Колко време обикаля?

– С тая година обикалям три години.

– Къде е постоянното ти местожителство?

– Никъде не живеех постоянно…

(…)

– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?

– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.

– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?

– Никого не познавам.

– Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

– Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная…

– Заедно с Димитра ние сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

– Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам-самичък.

– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?

– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз не [трябва] да ги познавам…

с. 192

Нов разпит на Васил Дякон Левски

6 януари 1873

– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?

– Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.

– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?

– Не ги познавам и тогава не ги познавах.

– И куриерите ли не познаваше?

– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.

– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?

– Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше – той знае.

(…)

– Докъде се простираха границите на твоята дейност?

– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.

– Как се казват [там] кафеджиите?

– Имената им не зная.

– Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на кафеджията?

– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мюсюлманин, името му не зная.

(…)

– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?

– Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо не ми влизаше в работата.

– Не познаваш ли никого в село Царацово?

– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото нощувах малко в пловдивските села.

– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?

– Не си спомням.

– Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен някого?

– Не зная.

(…)

с. 194

Нови въпроси към Дякона

– Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!

– Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив, аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.

– Защо отрече преди малко?

– На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?

– Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?

– В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.

– Кои бяха в Ловеч?

– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би познавам лицата [им], но имената им не зная.

(…)

с. 195

– За толкова време, разбира се, ти си научил кой е търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизаха в комитета.

– Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.

– Кого познаваш в Пловдив?

– В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, той не го приел.

– А бе, човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!

– Имаше някакви момчета, но имената им не зная…

[Подписал]: Васил Дякон Левски

(…)

Нов разпит на Васил Дякон Левски

7 януари 1873

– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?

– Трябва да е името на Тетевенския комитет.

– Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?

– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.

– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?

– Ако ги видя лично, може би зная имената им, но не си ги спомням…

(…)

с. 197

– А бе, Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?

– Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената…

– Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?

– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч…

(…)

– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?

– Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.

– След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?

– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.

с. 204

Нов разпит на Васил Дякон Левски

9 януари 1873

– Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?

– Колко оръжие, колко мюсюлмани, [18] колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание].

– Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо…

– На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?

– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те били писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

– През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?

с. 205

– Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите (бел. ред. мухтар – българин, селски старейшина в турско време) са били записвани от юшурджиите (бел. ред. – лице, което събира данък в натура – десятък за земеделско производство) – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите (бел. ред. беглик – лице, закупило от държавата правото да събира данъка беглик – за овце и кози) – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления…

(…)

с. 206

– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?

– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

Цитат на деня: Скъпи мои булки, невести, моми – не ви знам кой какъв е

"Скъпи мои булки, невести, моми – не ви знам кой какъв е, и това ще мине. Българският народ има силен инстинкт, убеден съм, че тези, които ни се разсърдиха, сега ще знаят – каквото обещаем го правим. Затова и малко обещаваме".

Това обръщение използва премиерът на два пъти и лидер на ГЕРБ към женската организация на партията в Стара Загора.

Той допълни, че ако хората искат по друг начин да им се харчат парите – могат да изберат друга партията. Това е най-хубавото на демокрацията. Затова като усетим, че нещата не са приемливи за всички – най-добрият ход на демокрацията е избори", каза още Борисов.