петък, 3 март 2017 г.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща
намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2017 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/


Шотландец станал министър. Кметът на неговия роден град решил да му подари мерцедес. - Не мога да го взема. Всички ще оценят това като рушвет. - Ами тогава да Ви го продам за двайсет долара? - Така може. Ще купя два.

***

Двама равини се срещат пред синагогата в събота.
- Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра - нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека.
- Това е нищо - казал другия. - Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна - нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата - петък!

***

В Китай се яде всичко, което лети без самолетите,
всичко, което плува без корабите
и всичко, което има крака без масите.

***

Може да се каже, че разбирам и от вино. Винаги мога да различа мерло от ариана.

***

Жена ми е готова за политик - снощи ми наговори един куп глупости, остави ме без пари, скъса ми нервите и накрая изкара мен виновен за всичко…

 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


четвъртък, 2 март 2017 г.

Издателите на "Прас Прес" обявиха война на Пеевски, защото е скрил вестника

Издателите на сатиричния вестник "Прас-прес" обявиха война на Делян Пеевски, защото е скрил изданието им и не дал възможност на хората да си го купят. Свързаните с Пеевски фирми контролират голяма част от разпространителската мрежа в страната. Първият брой на "Прас Прес" излезе в сряда с тираж 10 000 бройки.

Първоначално издателите бяха щастливи, че вестникът им се е изчерпал изключително бързо, но после бързо се разбра, че истината вероятно е съвсем различна.

"Вече няма никакво съмнение за новия вестник "Прас прес". Вероятно Пеевски е наредил да го пъхнат под рафта и да не го продават. Няма друго обяснение, след проучванията, които направих", написа издателят Иван Бакалов във Фейсбук.

"Започваме война с Пеевски. Той ще бъде и момичето на броя в следващия брой. Ако си мислят, че ние сме Неделко с неговия вестник "Ретро", много се лъжат", написа Бакалов във "Фейсбук".

Той дава няколко примера от своето проучване. На входа на "Метро" в София са доставени само три броя от вестника, а поне 50 души са питали за него. В подлеза при хотел "Плиска" е доставен за продажба един брой.

"Продавачката ме позна и ми се моли да уредя нещо, и 100 броя можела да продаде. На високооборотно място като павилиона пред университета са доставени 5 броя (това е най-голямото количество, доставяно някъде), свършили още рано сутринта. От Орлов мост до Ситняково от общо 9 места за продажба на вестници, вестникът е доставен в 3 броя на реп до Райфайзенбанк. Така е и около Съдебната палати и др.", пише Бакалов.

Разкрития: Дмитрий Медведев с огромни имоти от корупция

Руският Фонд за Борба с Корупцията на опозиционера Навални разпространи разследване за тайните огромни имоти на премиера на Русия Медведев.

Дмитрий Анатолиевич Медведев е ръководител на една огромна, схема за корупция на много нива, според ФБК.

Ръководителят на управляващата партия "Единна Русия" е собственик на недвижими имоти в цялата страна, той притежава огромни парцели земя в най-елитните райони, притежава яхти, апартаменти в Русия и в чужбина, според Навални.

Премиерът и доверените му хора са разработили престъпна схема, която не се основава на офшорна компания, както често се случва, и фондации с нестопанска цел.

Структурата на тази престъпна схема е толкова сложнa, че ни отне няколко месеца да я разплетем казват от ФБК.

ВИЖТЕ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА АЛЕКСЕЙ НАВАЛНИ

Борисов: В Европа има премиери по три мандата

"В Европа има премиери по три мандата".
Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отговори пред Нова ТВ на въпрос дали иска да бъде отново премиер. Ако ГЕРБ спечели изборите, то Борисов би бил премиер за трети мандат.

Лидерът на ГЕРБ заяви, че ако партията е втора на избори, тя ще остане в опозиция и няма да прави опит за състави правителство. Той припомни примера с БСП, която като втора партия създаде правителството на Пламен Орешарски, Ако ГЕРБ е с първи резултат ще търси коалиция с Реформаторския блок и Обединените патриоти.

"Те в своите изказвания посочват добри неща, които сме направили. Те са първите, с които ще разговарям и приемливите за нас", каза Борисов.
Той нарече твърденията, че Веселин Марешки е обгрижван от ГЕРБ, "манипулация и лъжа".

"Ние подадохме оставка не защото нямахме парламентарно мнозинство, а и като акт на морално действие", каза още Борисов.
За пореден път той заяви, че назначеното служебно правителство на президента Румен Радев няма как да няма нищо общо с БСП.. Борисов припомни, че президентът Росен Плевнелиев също се е опирал на кадри на ГЕРБ, когато е назначавал своите две служебни правителства.

"От какво ни е страх да си покажем хората, които ще изпълняват програмите. Те са с новите лица, моите са стари, овехтели, износени".
 Така Борисов коментира за пореден път несъстоялия се дебат с Корнелия Нинова. Той повтори, че според него дебатът е трябвало да бъда "мач в две полувремена" - първо експертите, а после лидери. Нинова обаче искала само и единствено те двамата да дебатират. Борисов уточни, че от страна на ГЕРБ са щели да учстват Владислав Горанов, Томислав Дончев, Екатерина Захариева, и Лиляна Павлова.

"Вече графикът ми е пълен. Угодих им на всичките капризи. Тя ме разиграва", каза Борисов по повод възможността дебат все пак да има в близките дни.
"Можеше да извадя ген. Попов като независим кандидат и двама летци да се състезават. Това правилно ли е? Защо тогава трябва да има политически партии"
Така Борисов коментира победата на ген. Румен Радев на президентските избори, който бе издигната като независим кандидат, подкрепен от БСП.

Борисов изтъкна, че Екатерина Захариева като правосъден министър е направила много повече за съдебната реформа в сравнение с извършеното от нейния предшественик Христо Иванов.

"Ще питате ДПС и БСП. В ГЕРБ няма модел #Кой. Ние сме си партия, която няма нищо общо с този модел".
Това каза Борисов на въпрос дали все още съществува моделът #кой. Той изтъкна, че Делян Пеевски не е бил депутат на ГЕРБ.

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.
През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

ВИДЕО


Вицове, март 2017 г.

Просто си четат книга

СмЕх/Таралеж/


- Скъпи, когато се оженим, аз ще споделям с теб всичките ти проблеми и страдания.
- Но аз нямам никакви проблеми или страдания!
- Когато се оженим, ще имаш...

***

Въпрос към радио "Ереван":
- Кои са вечните въпроси в България?
Отговор на радиото:
- Вечните въпроси в България са два - "Кой е виновен?" и "Какво ще правим сега?"
- А знаете ли кой е вечният отговор?
- Вечният отговор е само един - "Е*а ли му мамата!"

***

Вечният проблем във футбола е, че тези, които могат всичко, седят само по трибуните.

***

Първо карате малките момиченца да вярват в дядо Коледа, после се чудите що след време се женят за дебели чичковци, дето им носят подаръци...

***

Прошка от мъж трябва да се иска веднага… докато не е разбрал, колко му е хубаво без теб…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


сряда, 1 март 2017 г.

Първият брой на "Прас-прес" бе изкупен

Първият брой на новия сатиричен вестник "Прас-прес" – орган на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи, излезе на пазара в сряда и бе изкупен буквално за часове.

Зад новото издание, което първоначално ще излиза на всеки два месеца, а впоследствие ще стане и седмичник, стоят карикатуристите Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки, Чавдар Николов и журналистът Иван Бакалов.

Основното съдържание на "Прас-прес" ще бъдат карикатурите, безмилостно и дори невъзпитано осмиващи властта, а статиите ще бъдат само допълнение към тях. Точно обратното на обичайните вестници.

На осемте страници на "Прас-прес" ще бъдат публикувани сатирични текстове от автори като Здравко Попов, д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев. Първият брой на вестника излезе в тираж от 10 000 броя.


ЕС може да върне визите на САЩ, заради България

Европейският парламент ще приеме утре резолюция, в която се очаква да призове за връщане на визите за гражданите на САЩ, които пътуват до ЕС. Това сочи програмата на двудневната сесия на ЕП в Брюксел, предаде БТА.

Евродепутатите отчитат, че Европейската комисия е задължена по закон да върне временно визите за гражданите на САЩ заради отказа на Вашингтон да предостави безвизов достъп за гражданите на пет държави от съюза - България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния. В проекта на резолюцията евродепутатите призовават ЕК до два месеца да предприеме необходимите законови мерки.

През 2014 г. ЕК формално установи, че САЩ все още изискват визи за някои граждани на ЕС. Заради това ЕК трябваше до 24 месеца да предложи връщането на визите за гражданите на САЩ - действие, което не е предприела с обяснението, че това би било сложно и скъпо, уточнява БТА.

Дори ЕК да предложи връщане на визите, ЕП и Съветът на ЕС могат да възразят.

ЕС след Брекзит

Днес ЕП ще се запознае с доклада на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за бъдещето на ЕС. Евродепутатите ще обсъдят въпроса за нарушенията на правото на свободно движение на граждани на ЕС, които пребивават във Великобритания, и експулсирането им след шестмесечен период на незаконен престой. ЕП ще изиска последните данни за заявленията за пребиваване във Великобритания, отказите за пребиваване, издадени от британските власти и случаите на експулсиране на граждани на ЕС от Великобритания.

На тази дата: 1 март 1978 г. Българин и поляк крадат ковчега на Чарли Чаплин

1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.

Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.

Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват  посегателството за “Кражбата на века”.
Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.

На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари.  Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки. 

Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на  престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.

България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.

Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.

Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.

Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.