Най-скъпият град в света

Продавачите в търговските центрове на Сингапур имат навика да пъхат касовите бележки в ръцете на клиентите си, независимо дали те ги искат или не. В резултат на това, в края на деня всеки жител на града-държава се принуждава да чисти портфейла и джобовете си от десетки дребни хартийки.

И в този миг осъзнава колко много пари е похарчил само за ден. Няма съмнение, че Сингапур е един от най-скъпите градове в света. Но дали е най-скъпият?

Така поне твърди класацията на "Икономист", която е създадена с една основна цел: да помогне на отделите по човешки ресурси да изчислят какви биха били разходите на компанията, ако изпрати свои служители на продължителна командировка или ако реши да изнесе офиса си зад граница.

Разбира се, висшият мениджмънт на мултинационалните компании има много по-различен тип разходи в сравнение с останалите хора, които посещават Сингапур, посочва ББС. Затова когато градът за първи път оглави списъка на "Икономист" през 2014 г., властите се усъмниха в критериите на подбор. Вицепремиерът Тарман Шанмугаратнам коемнтира, че първото място на Сингапур не е индикация на високите цени на стоките и услугите, колкото на стила на живот на по-претенциозните чужденци.

Потребителската кошница, по която се изчислява индексът за най-скъпите градове, включва вносни сирена, филе миньон, четири първокласни места в театър или кино, и тристепенна вечеря за четирима души в луксозен ресторант.

Естествено, никой не е длъжен да купува всички стоки от индексирания списък, а и навсякъде по света могат да се намерят отстъпки и разпродажби.

И все пак, колко би ви струвало да живеете в Сингапур, ако не пръскате пари като банкер?

Група учени от Националния университет на Сингапур създават свой индекс, който прави разграничение между потреблението на чужденците и местните хора. Оказва се, че за експатите Сингапур е четвъртият най-скъп град в света. Но от гледна точка на местното население, разходите не са по-големи от тези в Лисабон, например.

Една от най-сериозните причини за скъпия живот се оказват разходите за автомобилния транспорт. Правителството в Сингапур има нарочна политика за поддържане на високи цени и налози, за да допуска колкото се може по-малко коли по улиците и да ограничава задръстванията. Вносът на базов модел на малък градски автомобил може да ви струва 70 000 долара.

Властите компенсират високите разходи за лични автомобили, като осигуряват евтин и редовен градски транспорт.

Цените на таксиметровите превози не са особено високи. В това отношение, Сингапур се оказва доста по-достъпен в сравнение с други световни мегаполиси. Самите богати чужденци нямат нищо против да се възползват от евтините обществени услуги, като спестяват излишни разходи.

И все пак - дори да не се вземат предвид разходите за автомобилите, Сингапур си остава в топ 10 на най-скъпите градове на света. Високи са цените както на дрехите и обувките, така и на хранителните стоки, алкохола и ястията в ресторантите, и др. - макар че и този показател не е съвсем коректен. Можете и да хвърлите няколкостотин долара за вечеря в някой от петзвездните ресторанти. Но има и достатъчно места, в които можете да обядвате обилно за цена под 4 долара - за разлика от градове като Цюрих, например, където трудно ще намерите сносни заведения с евтина храна и алкохол.

Цените на недвижимите имоти - които винаги били най-големият проблем при личното финансово планиране - всъщност не се включват в класацията на "Икономист". Чужденците в Сингапур обикновено живеят в частни апартаменти, които могат да бъдат много скъпи. Наемът на тристаен апартамент в един от популярните райони на града започва от 2850 долара и може да стигне до над 5000 долара на месец, в зависимост от екстрите.

Над 80% от местното население в Сингапур обаче живее в субсидирани общински жилища. Тези сгради нямат нищо общо с кооперациите, в които обикновено се настаняват социално-слабите жители в западните страни. Ограничената територия и презаселването принуждават властите да решат проблема" по вертикала".

В повечето случаи това са комплекси с блокове над 30 етажа, с по 6-8 апартамента на етаж, общи тераси и т.н. Квадратурата на жилищата варира според нуждите на жителите.

Наемът в тристаен общински апартамент в центъра на Сингапур е около 1700 долара. Закупуването на такова жилище обаче е доста по-изгодно чрез различни схеми на изплащане - включително възможност за отделяне на част от за задължително пенсионно осигуряване за ипотеката. Това са средства, които практически не се усещат в текущите финанси на домакинството.

Да, Сингапур не е никак евтин град. Но ако планирате да пътувате или да се преместите да живеете в него, има много начини да си спестите излишните разходи.

Чака ни низ от празници през май

Въпреки че сливането на почивните дни отпадна, май изобилства от празници. Пролетният месец ще бъде доста щедър откъм неработни дни. Заедно с уикендите през месец май тази година ще почиваме цели 11 дни.

Денят на труда, 1-ви май, е в понеделник, което според новия закон означава, че последната събота и неделя от април се сливат с първия ден на май в приятна 3-дневна почивка.

6-и май е събота с което се предвижда 8-ми, понеделник, да бъде допълнителен почивен ден.

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, 24-ти май, се пада в сряда, което го прави единствен почивен без да се слива с уикенда.

Предимството на почивката в средата на седмицата в този случай е, че отработването вече е в миналото и това ще ни спести работните съботи.

На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

Жертвите са овесени като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове, април 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Разговарят трима приятели кой как се справя с мърморенето на жена си.

- Аз моята миналата година я заведох в Париж, а тази година ще я заведа в Лондон - казал първият.

- А аз миналата година моята я заведох в Ню Йорк, а тази ще я заведа в Лас Вегас - казал вторият.

- Аз миналата година моята я закарах на село - казал третият.

- А тази година - попитали другите двама.

- Тази година ще отида да я взема.

***

Гинка три дни си подбираше сутиен, който да подхожда по цвят на бикините.

Пешо само си заши дупката на чорапа...

***

- Жена, с к'во ми переш гащите?

- С прах за пране и омекотител!

- О-о-о-....ясно. Омекотителят е виновен!

***

Двама приятели си говорят:

- Какво ново при теб?

- Станах веган.

- Защо?!?

- Защото ми се ставаше нещо модерно, а пък гей ме достраша...

***

- Аз съм на диета!

- От колко време?

- Половин час вече.

- Личи си.

- Верно? Къде?

- Гладния поглед.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Пловдив отмени сделката с Панаира на Гергов

Общинският съвет на Пловдив отмени собственото си решение от 13 април, с което прие 20,63% от държавните акции в „Международен панаир Пловдив“ АД. До този обрат се стигна, след като вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нареди на кмета Иван Тотев и съветниците от партията да отменят решението си заради "опитите за публични внушения, които свързват ГЕРБ със знаков бизнесмен от средите на БСП".

„Няма да позволя името, авторитетът и честта на ГЕРБ да бъдат петнени заради лични икономически интереси“, каза вчера Борисов.

Неназованият бизнесмен от средите на БСП е Георги Гергов, който притежава 50,37% от акциите на Панаира. Останалите 29% правителството предложи безвъзмездно по същата схема на община Варна, която след това планираше да ги размени за притежаван от Гергов имот в центъра на града, т.нар. Дупката. Това щеше да направи бизнесмена собственик на над 66% от Панаира, което би му позволило еднолично да увеличава капитала и да се разпорежда с активите на дружеството.

39 от общо 51 съветници днес гласуваха за отмяна на решението на общинския съвет в Пловдив. Точно толкова съветници подкрепиха схемата преди две седмици. Тогава ГЕРБ и БСП осигуриха мнозинството. Днес червените съветници се разцепиха – един гласува против сделката с Панаира, а четирима подкрепиха изгодната за Гергов схема.

„Не сме народ, а мърша. Крайно време е тази олигофрения с Панаира да спре, защото в България единствено финикийските интереси вземат връх. Ако така продължи в държавата ни, тук ще останат само циганите и пенсионерите”, е казал Иван Петков от БСП, цитиран от „Марица“.

Останалите му колеги обаче са били против отмяната на решението. За отмяната гласуваха ГЕРБ, „Съюз за Пловдив“, както и групата „Здравко Димитров“.

Дани Каназирева от „Съюз за Пловдив“, която гласува против сделката и първия път, каза, че сега става видна красивата лъжа за опера на терена на Панаира.

Обратът в ГЕРБ бе обяснен от съветничката Радослава Ташкова:

„Тежка е царската корона, когато си управляваща партия. Ние твърдо заставаме зад решението на изпълнителната комисияа на ГЕРБ и сме готови да направим крачка назад, тъй като това е за доброто на града ни.”

„Дано следващата крачка да е разтурване на съдружието в „Пълдинтур инвест”, заченато в грях”, пожела Божидар Здравков от ДСБ.

Кметът Иван Тотев е обяснил, че преди години БМВ произвело автомобил, който се управлявал сам, но през 2002 година се оказало, че никой не иска да се качи на такава кола.

„От този пример е ясно, че скоростта на приеманите решения невинаги отговаря на настроенията на обществеността. Такъв е и случаят с Панаира. Има нова ситуация и трябва да се откажат тези акции”, призова Тотев.

Лозан Панов очаква ВСС да го „трича“ заради поисканата проверка на Сотир Цацаров

„Не може да се мълчи по казуса - какво се е случило, кой е участвал, какво се е казало“, заяви пред бТВ председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.

„Очаквам да ме тричат, линч, за това, че по някакъв начин съм въвел тази теми, касаеща главния прокурор“, коментира Панов малко преди заседанието на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Съветът ще разгледа и искането на шестима свои членове – сред които и Панов, за проверка на срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с Георги Гергов и Сашо Дончев, а другата е срещу Лозан Панов с обвинения за намеса в прекия избор на съдиите за членове на ВСС.

„Всички пиар агенции на прокуратурата, говоря за „Телеграф“, „Монитор“, „Труд“, „Блиц“, не мога да ги изредя всичките, всеки, който каже нещо за главния прокурор, да се свети името му, е обект на манипулации и атаки“, обясни Панов.

Председателят на ВКС каза, че няма личностно противопоставяне между него и главния прокурор.

„Ако трябва да перифразирам – аз имам добра работа, за какво ми е да се занимавам с такива теми. Ако те са ме избрали да бъда като тях, съжалявам. Не!“

Лозан Панов обвини прокуратурата, че действа хиперактивно и никога нямаше да чуем за проблеми в Агенция „Пътна инфраструктура“, за магистрала „Марица“ или пък в КЕВР, ако не е имало нужда да бъде отклонено вниманието от скандала ЦУМ-гейт.

„Винаги, когато има голям скандал – сега в момента е ЦУМ-гейт, се правят опити за измисляне на други скандали. Хиперактивността на прокуратурата наподобява на активността по скандала КТБ“.

Според председателя на Върховния съд, всички пътища на „Марица“ водят към Пловдив. И спомена и г-н Гергов, и г-н Цацаров.

„Тази хиперактивност на прокуратурата съвпада – ние може би нямаше да разберем за „пътя на любовта“, ако не бяха споменати имената на г-н Гергов и г-н Цацаров“.

Лозан Панов настоява за проверка на обстоятелствата по срещата в ЦУМ, защото „имате повикване на главния прокурор от Георги Гергов“, защото „на тази среща участва и друг крупен бизнесмен, който е издател“ и защото „срещата е проведена, когато текат избори и единият е член на Изпълнителното бюро на политическа партия“.

„Сега разбираме, че има разследване и срещу единия, и срещу другия“.

Самите факти, според Панов, подсказват, че това не е редно и трябва да има определена реакция и на институциите, и на обществото.

„Работят по правила, начертани на бели покривки в хотел извън София, които са пропагандирани от „Телеграф“, „Монитор“, „Труд“ и „Блиц“. (вероятно има предвид хотел "Берлин" в Бояна, използван от Делян Пеевски - б.р.)

До момента обаче единствената адекватна реакция била на Корнелия Нинова, която поискала оставката на Гергов от Изпълнтелното бюро на БСП.

„Президентът мълчи, бъдещият премиер взема ролята на адвокат на г-н Цацаров и заявява назидателно, че това трябва да му е обица на ухото. Казва, че не трябва да се среща с червени олигарси. Ако трябва да го тълкуваме, излиза, че с останалите олигарси може да се среща“.

Според Панов, спорните неща са кой какво е искал, кой как е възприел думите на единия или другия. На финала той коментира и процедурата за избор на съдии за членове на ВСС.

„Ако ще правим избори за членове на ВСС по костинбродски, нека тези хора да бъдат разобличени“.

Пътен инженер: Лазар Лазаров построи "Път на любовта" извън проекта на "Марица" за знойна кметица!

АМ „Марица” ще продължава да пропада, в нея има глина. В един от участъците тя беше изградена директно върху блато, затвърдено отгоре, разказа пътен инженер и зам.-ръководител на надзорния екип за ЛОТ 1 на магистралата.

За огромни нередности при строежа на магистрали сигнализира от ефира на БТВ Илия Запрянов, пътен инженер и зам.-ръководител на надзорния екип за ЛОТ 1 на магистрала „Марица”.

Той разказа за нагласени конкурси, плащани в аванс крупни суми за дейности, които не са извършени още, построяване на отклонения, които не са предвидени в проекта.

„На прост език може да се каже, че при строежа на пътищата у нас се готвят две манджи – едната я готви АПИ за обществеността, а втората я готвят на магистралата, където бях и аз. Според мен тази манджа беше дефектна, не ставаше за ядене“, образно описа ситуацията при строежа на пътища инж. Илия Запрянов.

"Как станаха нещата – изкопаха се само 10 000 кубика вместо 30 000 по документи и те помолиха АПИ да има плати на зелено и на следващия месец да ги изкопаят. Да, обаче това не става, влиза следващия месец, те отново получават пари и така се образува един джакпот от милиони левове. Всичко това стана под ръководството на АПИ и регионалното министерство", разказа пътният строител.

Инж. Запрянов даде и конкретен пример, като разказа как се е появила несъществуваща в пърновачалните планове отсечка, която на терен строителите нарекли "път на любовта". "На магистралата се построи пътят на любовта – направи се отклонение до село Златна ливада, без изобщо да е планирано. Беше направено извънредно извън договора. Вероятно там едни 4-5 милиона от вторите 20 милиона отидоха.

Кметицата на това село е една симптяга, знойна красавица – дойде при мен да пита как може да се направи отклонението. Казах й, че само шефът на АПИ Лазаров може да даде разрешение. Тя отиде при него – какво правиха, гукаха ли, ласкаеха ли се... Но след тази афера, отклонението стана факт", каза Запрянов.

"Лазар Лазаров – откакто го уволни Орешарски, той продължаваше да прави проверки на ЛОТ-а като директор на Мострения панаир. Идваше като манекен, с костюм за 5000 лв и на нас ни беше много чудно какво прави там", продължи да изрежда факти инж. Запрянов. Той каза още, че е сигнализирал с две жалби строителния министър Лиляна Павлова. В тях разказал, че "тези 22 милиона от общо 50 милиона са дадени рано-рано на фонд „Пътища”.

"Финансовото изпълнение на магистралата изпревари реалното – ние инженерите по трасето виждахме, че изкопите ги няма, но са актувани и се чудехме как ще продължим работата си", допълни той.

"АМ „Марица” ще продължава да пропада, в нея има глина. В един от участъците тя беше изградена директно върху блато, затвърдено отгоре. Шефът на лабораторията го разкарваха като мечка по трасето и му казваха откъде точно да вземе проби. Забележете, че по документи всички проби са качествени, а магистрала пропада", категоричен е инженерът. На друго място пък магистралата била построена върху големи камъни, което също създавало проблем.

Турция иска разследване на наш дипломат заради прогнозите му за гражданска война

Анкара поиска от София да разследва Георги Димов, бивш генерален консул на Република България в Одрин.

Причината - изявления на Димов, направени на 25 април в сутрешния блок на радио „Фокус“.

Цитатите от изказването на бившия генерален консул, които са провокирали реакцията на официална Анкара, са:

„Референдумът в Турция за конституционни промени е нелегитимен“

„Няма възможност за отстраняване от власт на турския президент със законни средства“

„Не съществуват други възможности освен гражданска война и преврат за сваляне от власт на турския президент“

Пред властите на Република България са направени официални постъпки с искане за правно разследване, информира тази вечер посолството на Република Турция в София.

Заедно с това Република Турция ще предприеме и други законови мерки спрямо гореспоменатото лице, пише още в прессъобщението на посолството.

Депутатки на Марешки се заключиха в стаята си в парламента

Майстор извади от стаята им в парламента няколко заключили се  депутатки от парламентарната група на партия „Воля“, след като се оказа, че са се заключили. Дамите се уплашили и се наложи сътрудници на групата да прибягнат до помощ от администрацията на Народното събрание. Така спешно беше извикан майстор, който да ги отключи.

Малко след това от стаята на парламентарната група, която е бившият кабинет на АБВ, излезе и самият лидер на „Воля“ и зам.-председател на парламента Веселин Марешки, очевидно отбил се да види дали изплашените вече са добре.

Според запознати депутатките се заключили, защото решили да нарушат забраната в Народното събрание да не се пуши в сградата. По тази причина ударили ключа и после не могли да си отворят.

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.