Угояват Пеевски с още 160 млн.

Над 160 млн лева кредити е отпуснала Българска банка за развитие на фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Служители от финансовата институция съобщили за Фрог нюз, че Пеевски е най-глезеният клиент, на който банката щедро отпуска милиони.

Нито един друг български гражданин или фирми не са удостоявани с подобни суми.

Булгартабак е получила от ББР един път 5,1 млн евро. Гаранцията на този кредит е 7,8 млн евро.

Булгартабак – Благоевград е ощастливена с 9,1 млн евро, с гаранция 7,8 млн евро.

37,4 млн евро е получила „Водстрой 98”. „Интръст” ЕООД пък е кредитирана с 2,2 млн лева.

„АВ” – хасковска фирма, свързвана с Пеевски е получила близо 17 млн лева. 

„Ултрастрой” – 2,2 млн лева.

 Други фирми, от кръга на Пеевски също са се облажили от избирателно дашната банка.

Като се тегли чертата, излиза, че ББР е помогнала на бизнеса на депутата от ДПС с над 160 млн. Нечувана щедрост, недостъпна за малкия и среден бизнес, които уж трябва да подпомага ББР.

Припомняме на управляващите и специално на министъра на икономиката Емил Караниколов, личен другар на Пеевски и принципал на БРР:

„Чл. 8 (1) Кредитната дейност на БАНКАТА е ориентирана към:

Предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия; кредитиране чрез банки-посредници или пряко на други водиве дейности и малки и средни предприятия; рефинансиране банки, кредитиращи малки и средни предприятия, финансиране на инвестиции извън страната на малки и средни предприятия. 

БАНКАТА предоставя и други видове кредити по ред, определен от Управителния съвет.“

Отговаря ли „Водстрой 98” АД, например, на критериите за малко или средно предприятие?

Критериите за това са посочени в Закона за малките и средните предприятия.

„Чл. 3. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2004 г., изм., бр. 59 от 2006 г.)

(1) Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

В последния одитиран отчет на  Водстрой 98 АД за 2013 г. (преди отпуснатото финансиране от „Българска банка за развитие” АД) официалните показатели са следните: 

1.       Брой осигурени лица в дружеството през 2013 г. – 446 бр.; (повече е от 250)

2.       Годишен оборот – 98 223 000 лева; (повече е от 97 500 000 лв.)

3.       Стойност на активите – 135 199 000 лева; (много повече от 84 000 000 лв.)

Данните ясно показват специално отношение на шефовете на ББР: Иван Христов изпълнителен директор, председателя на УС и главен изпълнителен директор Димо Спасов, зам.-председателя на УС и изпълнителен директор Билян Балев и Иван Христов, член на УС и изпълнителен директор към Делян Пеевски и свързаните с него дружества.

Марешки декларира "частен интерес" в 133 фирми

Лидерът на "Воля" и зам.-председател на 44-ото Народно събрание Веселин Марешки  е декларирал "наличие на частен интерес" спрямо 133 лица и фирми. Това става ясно от встъпителната му декларация за конфликт на интереси, публикувана в сайта на парламента.

Сред лицата, с които е свързан, са съпругата му и други роднини, както и множество фирми, повечето от които стопанисват аптеки, става ясно от приложението към документа.

Освен това политикът има кредитни задължения в размер на 17,6 млн. лв. Повечето от тях  - над 10,6 млн. лв. са по два кредита към "Юробанк", а останалите - към "Българо-американската кредитна банка". Марешки разполага и с кредитна карта към ПИБ за 10 000 лв.

Лидерът на "Воля" е поръчител по кредити за други над 70 млн. лв. - два от тях отново към  "Юробанк", а други 6 - към ДСК.

Марешки е декларирал и участието си в партията си "Воля", и в няколко сдружения.

На тази дата: 24 май честваме българската просвета и култура и славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, на който отбелязваме създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.

Въздигането на двамата като равноапостоли и велики християнски учители в България става още с пристигането на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуване на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на ХVIII век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май).

От 15 ноември 1990 г. 24 май  е официален празник на Република България.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901г.

Вицове, май 2017 г.

Саратов, Русия

СмЕх/Таралеж/

Педантичен германец се прибира у дома и хваща жена си с любовник.

Голият любовник скача от леглото и влиза в банята, взема една кърпа и се поприкрива с нея.

Вбесеният мъж тича след него и крещи:

– Не! Не!

Жена му си мисли: „Това е. Сега ще го убие“ и отива да види какво става. А мъжът:

– Не! Не тази! Тази е за лице!

***

Ако някой чиновник ви иска прекалено много документи - добавете отгоре и "Разрешително за притежаване на огнестрелно оръжие". Нещата ще тръгнат много по-бързо.

***

Когато бях малко момиченце, един ден занесох у дома едно малко коте. Майка ми се развика:

- "Като пораснеш и си имаш своя къща, ако искаш и говедо си отглеждай!"

- Баси... сякаш е гледала в бъдещето!

***

Дечицата задължително трябва да ходят на детска градина, та ако ще да е и за една седмица! Тогава по-лесно ще можете да обясните на гостите, откъде са се научили да псуват.

***

Питат Радио Ереван: – Защо българските институции не бяха хакнати от новите вируси? – Защото хакерите още не са измислили как да хакнат папките с хартия по рафтовете им!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Стотици на протестен марш срещу модела КОЙ

Протестиращите се събраха на паметника на Цар Освободител в София за инициативата "Няма да мълчим" - Марш за европейско правосъдие.

Те скандират "Долу ЦацароН", "Реформи", "Мафията вън" и др. Както и "Кой предложи Цацаров. Кой. Кой Кой."

Има плакати "Още се питаме за четири години КОЙ".

Шествието е замислено като протест срещу произволите в съдебната система и по замисъл трябва да се осъществи паралелно в София, Пловдив и Варна. То стартира от Народното събрание, но ще приключи пред Съдебната палата.

Бул. "Цар Освободител" поетапно бива затварян през кръстовищата, които пресича шествието.

Сред демонстрантите са Кристиян Таков, Методи Андреев, Петър Славов, Калин Маналов, Методи Лалов.

"Моментът е преломен! Държавата ни се разпада, овладяна от олигархията, която е превзела всички власти. Имаме парламент без реформаторски партии, правителство, което явно няма намерение да продължи съдебната реформа, и правосъден министър, който я обяви за приключена само преди година", се посочва призива за протеста.

Тази сутрин София осъмна с контраплакати. В центъра на града са разлепени постери с лика на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Той е изобразен като кукла на конци.

Лозан Панов заедно с няколко свои колеги във ВСС поиска разследване на случаите със записите "Двете каки" и срещата на Сотир Цацаров с бизнесмените Георги Гергов и Сашо Дончев. Оттогава той е мишена на постоянни нападки, както от мнозинството във ВСС, подкрепящо главния прокурор, така и от медии, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

След като поиска разследване на записите на разговорите между съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева, Панов получи СМС от премиера Бойко Борисов с текст: "Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записа на двете каки. Не го приехме". Няколко минути след като Панов оповести смс-а, Борисов се появи на заседанието на ВСС и обвини Панов в политическа атака.

Панов и Борисов се срещнаха миналата седмица в Министерски съвет. На срещата председателят на ВКС предложи продължаване на дебата за съдебната реформа с нови промени в Конституцията, но идеята му срещна отпора на правителството в лицето на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева и правосъдния министър Цецка Цачева. Няколко часа по-късно премиерът коментира срещата със шега: "Щях да се почувствам поласкан да ме поканят в ЦУМ", след което отново нападна индиректно Панов в политическа атака. Той смята, че когато има междуличностни конфликти между висши магистрати и малки политически партии, които се прилепят като "кърлежи към тях", нищо добро не може да очаква съдебната система.

Това са Цацаровите шпиц бандюги

Това е от днес (плакатите срещу Лозан Панов - б.р.). Макар да се крият, не са анонимни, но и макар да не са анонимни, са безлични като всеки тъп и груб инструмент: Цацаровите шпиц-бандюги от План Б.

Има засилващи се индикации, че са готови да стигнат докрай и е издадена команда за свалянето на Лозан Панов от поста му. На пръв поглед, това е лудост – рискуват да прекалят, да създадат жертва и да предизвикат силен отзвук. Истината е обаче, че както от гледна точка на залозите, така и от гледна точка на мисленето на оста Пеевски-Цацаров, това е логичен ход. В момента се преразпределят порциите в третата и четвъртата власт – правосъдието и електронните медии.

Тези хора искат не просто да си подновят концесиите върху тези сектори и не просто да вземат повече. Искат да вземат всичко и завинаги. Цацаров и Пеевски знаят, че политическата цена за тяхното поддържане на сцената при запазваща се формална демокрация става непоносима. Знаят, че ако не си осигурят влияние в съдебната власт и медиите в следващите 5-7 години поне, рано или късно на някой ще му хрумне да се освободи от тях – особено на политици, които не са толкова чудовищно зависими от тях като Борисов, Нинова и Доган. Понеже в момента те вече контролират изцяло първите две власти – законодателната и изпълнителната, а Европа е втренчена в пъпа си, тези момчета считат, че сега е моментът не просто да спечелят повече време, а да се наложат като трайни фактори.

В момента, постигането на тази цел минава през осигуряване на пълна доминация в следващия ВСС и Върховния административен съд. Цацаров и Пеевски трябва да сломят всяка съпротива, да няма кой изобщо да задава въпроси, да пита за нередностите при електронното гласуване за ВСС, да разваля тишината на Цецка. На пътя на този план стоят Лозан Панов, Калин Калпакчиев и останалите от опозицията във ВСС. Стоят джобове на съпротива или поне крехка независимост в софийските съдилища - затова е зорът делата за корупция да се вземат от Софийски градски съд и да се пратят в създадените от Цацаров и Цветанов специализирани съдилища. Залогът за всички нас не е просто съдбата на тези наши висши магистрати, които заслужават званието държавници. Залогът е съхраняването на дори това състояние на прогнила полу-демокрация.

Още миналия четвъртък сме разпратили до всички про-демократични политически сили предложение за обща политическа позиция по този опит за окончателно заграбване на съдебната власт до ЕК и посланиците на страните-членки с искане да излязат от мълчанието си, да заемат недвусмислена позиция, както и да започнат разговори за засилване на наблюдението върху съдебната власт в България, защото кризата у нас достига нивата на Полша и Унгария. Досега сме получили подкрепата единствено на "Зелените" и ДЕОС. Призовавам и останалите най-късно до четвъртък да се определят.

Призовавам отново всички като граждани да се включим в шествието на „Правосъдие за всеки“. Не слушайте онези, които продължават с токсичната пропаганда на разделението и безсилието. Днес въпросът за единството и единодействието е въпрос за това дали ще можем да надмогнем себе си, грешките, слабостите и горчивините си и да бъдем на площада в защита на демокрацията. Днес е Родос, днес трябва да скочим. Нека бъдем заедно!

Коментарът е от профила на Христо Иванов във Фейсбук.

Фотофакт: Пешеходна пътека осъмна с маркировка от букви за 24 май

Пешеходната пътека пред Софийския университет „Свети Климент Охридски“ осъмна с маркировка с букви.

Поводът е 24 май, а инициативата е на Столична община. Маркировката бе положена на през нощта, за да не се пречи на движението.

Пешеходната пътека свързва градинката с паметника на св. Климент Охридски и Художествената академия от едната страна на бул. "Васил Левски" с Ректората на Софийския университет, Народната библиотека и паметника на светите братя Кирил и Методий.

Терор в Манчестър. 19 убити, 59 ранени

Най-малко 19 души бяха убити, а 59 ранени при страхотна бомбена експлозия след концерт на Ариана Гранде в Манчестър, предаде Би Би Си. Повечето от жертвите са тийнейджъри. Пострадалите са закарани в най-близките 6 болници. Над 21 000 зрители са присъствали на шоуто.

"Полицията разследва кървавия акт като терористична атака", обяви премиерката на Великобритания Тереза Мей.

Около 22,30 часа във фоайето на залата "Манчестър арена" прогърмели поне два взрива, твърдят свидетели. Точно по това време свършвал концертът на американската поп певица Гранде. Настанала невиждана паника.

Първите данни говорят за атентатори самоубийци, които са се самовзривили, смятат разследващите.

Няма данни засега за засегнати българи, обявиха от посолството ни в Лондон. Създаден е специален щаб, които поддържа непрестанна връзка с полицейските власти в Манчестър.

„От дъното на сърцето си, толкова съжалявам. Нямам думи“, написа в социалната мрежа след кървавата баня Ариана Гранде.

Веднага след получаването на сигнала към покритата зала се отправиха десетки полицейски коли и линейки, както и специален екип за обезвреждане на бомби. Целият околен район бе блокиран, спряно бе всякакво движение. Властите предупредиха гражданите да избягват района. Компанията, която управлява железопътната линия, минаваща близо до арената, съобщи, че е спряла движението на всички влакове по тази линия заради инцидента.

Все още никой не е поел отговорност за атентата.

На тази дата: 23 май 1934 г. Убити са легендарните обирджии Бони и Клайд

/Таралеж/ 

Имената, станали символ на "опасната" любов - Бони и Клайд, са реално съществуващи хора - Бони Паркър и Клайд Бароу, които намират смъртта си на 23 май 1934 г. на запустял път в Луизиана. Хайка от шестима полицаи, предвождани от бившия тексаски рейнджър Франк Хамър (преследва ги от февруари с.г.) им устройва засада с цел да ги залови. Хамър счита, че двамата се местят от щат в щат за да използват закона, според който полицаи от един щат не могат да гонят престъпници, излезли от границите му.

Затова и прави засада в 9 ч. сутринта на пътя, откъдето очаквал да минат, когато краденият Форд приближава и забелязва хайката, Клайд, който шофира не спира, това предизвикало полицаите да открият огън. Изстреляни са над 100 патрона.

Техните "подвизи" съвпадат с периода на Голямата депресия в САЩ, районът им на действие са централните щати, но известността им далеч го надхвърля. Деянията им приковават вниманието в т.нар. ера на обществения враг - 1931 - 1935 г., довела до формирането на ФБР. Въпреки че са известни най-вече като обирджии на банки, те всъщност са предпочитали да нападат малки магазини и бензиностанции.

Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 г. и се влюбва в него. Той вече е лежал в затвора, а през 1930 г. е арестуван отново и остава зад решетките до 1932 г. След излизането си от затвора подновява престъпната си дейност, а Бони успешно му помага. Същата и следващата година двамата неколкократно избягнат поставени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата.

Макар и ролята на Бони в престъпленията на бандата на Клайд да е описвана като значителна, всъщност тя се ограничава предимно до логистична подкрепа. Тя дори пише, като поемата "Историята на Бони и Клайд" е забележителна лична изповед за деянията на бандитите и същевременно молба за прошка.

Незабравимите

Възкръсването на легендарната двойка в съзнанието на хората се приписва на известния филм на Артър Пен от 1967 г.. В лентата участват Уорън Бийти, Джийн Хекман и Фей Дънауей. По това време обаче саможивите гангстери са вдъхновили толкова филми, колкото да се проведе цял кино фестивал.

Първите ленти се позовават на книгата на Едуард Андерсън „Крадците изглеждат като нас" от 1937 г. Авторът е сравнен с Хемингуей и Фокнър, а творението му се определя като „един от най-великите забравени романи на 30-те години".

Критикът Лорънс Блок казва, че Андерсън прекрасно е уловил природата на престъпниците като Клайд и неговата банда - те се възприемат за мъже, чиято професия е да ограбват, защото виждат в образа на крадци всички хора от улицата - адвокати, политици, бизнесмени, капиталистите от Уолстрийт.

Книгата остава неизвестна за широката публика, въпреки че се превръща в основа за три добре приемани и популярни филма. Един от тях е „You Only Live Once" на Фриц Ланг, за който и днес е валиден етикетът „един от най-добрите филми на 30-те години". А "They Live By Night" (1949) на легендарния режисьор Никълъс Рей носи призванието да е един от най-добрите романтични филми на всички времена.

Колкото до филма на Пен - много критици не го приемат заради нихилистичния дух и сцените с насилие. Акцентът пада върху жаждата за слава на героите като основен мотиватор, а не богатството. Това явно се оказва шокиращо за част от зрителите. А Пенелопе Джилиат пише в списание "The New Yorker", че изобилстват сцените с хихикане и фукане.

На противоположното мнение е колежката й Паулин Кейл, която пише по този повод - и за същото списание - една от най-известните рецензии в историята на киното - 10 000 души.

По това време - средата на 60-те години - САЩ се намира в турбулентен период. Тогава са бунтове в Чикаго покрай конгреса на Демократическата партия, убийствата на Чарлз Мансън и на четирима студенти от Националната гвардия в Кент, Охайо. Така че филмът перфектно пасва на изнервената социална обстановка в страната.

Самата Бони Паркър пише стихове, които разпраща до вестникарските редакции. Една от тях е достатъчно красноречива: „Един ден те ще паднат заедно / Ще ги погребат един до друг / За малцина ще има мъка / За закона - облекчение / Но това е смърт за Бони и Клайд".

Клайд пък изпраща писма до автомобилния магнат Хенри Форд, хвалейки качествата на неговите автомобили. Двамата обичат да се снимат и дават на вестниците горещи новини, а на полицията - нови доказателства.

Знаели са, че оставят следи напред във времето, но надали са имали представа, че ще стигнат толкова далеч.

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Когато бях малък, баба ме заведе на обяд в ресторант - градина. Заваля дъжд.

Трябваха ми три часа да си доям супата...

***

Две блондинки се качват на автобус. Едната пита шофьора:

– Господине, мога ли с този автобус да стигна до железопътната гара?

– Не! – отговаря шофьорът.

– А аз? – пита другата...

***

- Добър вечер. Трябва ми добър, проверен електротехник.

- Всеки жив електротехник, автоматически се смята за добър и проверен.

***

Блондинка шофира и споделя на приятелката си до нея:

— Ама тва мъжете изобщо не могат да карат. Виж го тоя отпред никаква дистанция не спазва...

***

Как да обясниш на хората,

че Средновековието отмина и да четеш книги не крие опасност за живота?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Pod igoto - вече и на шльокавица

Издателство „Жанет 45" отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото" на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се - не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45" преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45" обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото" не е случаен - през 2009 година в „Голямото четене" българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си", посочват от издателството.

Нова република съди Горанов за КТБ

Министърът на финансите Владислав Горанов да се отчете по процеса на осребряване имуществото на КТБ искат бившите депутати от Нова република и Групата за натиск в миналия парламент Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.

Те са категорични, че събираемост от под 5% от някогашните активи на банката е "безобразие".

Те са изпратили и писмо със същото искане до Министерство на финансите по Закона за достъп до обществена информация, на което все още нямат никакъв отговор.

"Пътят е ясен - по примера с данъчните складове за горива, където Групата за натиск по съдебен ред принудихме задължените длъжностни лица да отговорят на въпросите ни, заведохме дело срещу министъра", заявиха от Нова република.

Групата за натиск осъди Министерство на финансите през април, за да изнесе информацията за картела на горивата у нас. Сега групата е поела и дело, пак срещу министъра на финансите, за отчетността на КТБ.

Те искат и следните отговори от министъра:

1. На колко възлиза масата на несъстоятелността на KТБ към 31/03/2017г. и от какви активи се състои?

2. Какъв е общият размер на предявените от синдиците на КТБ съдебни искове към 31.03.2017 и за каква част от тях са наложени обезпечителни мерки – запори на средства и възбрани върху реални активи – имоти, налични средства по банкови сметки и др.?

3. По какви критерии синдиците са решавали кои прихващания да бъдат оспорени и кои да не бъдат?

Николина Ангелкова с палат в полите на Витоша

Преизбраната за министър на туризма Николина Ангелкова рядко се задържала вкъщи, но била домошар по душа. Точно заради това домът й бил същинска крепост. Семейният палат на Ангелкова се намира в столичния квартал „Драгалевци“, а всяка сутрин шефката на туризма се буди с изглед към полите на Витоша.

Ангелкова е от Кърджали, била е сътрудничка на бившия депутат от ДПС Ремзи Осман. Според имотната и декеларация до Сметната палата, съпругът й има дребен бизнес. Не е ясно откъде са парите за огромната къща.

Къщата се издига на два етажа, но най-впечатляващото й предимство е необятният двор, гонещ по размер цял стадион. По-голямата част от него е заета от зелена трева, като тук-там Николина е засадила борчета, вечнозелени храсти и зокуми. Най-голямата й гордост обаче били магнолиите, които конкурирали по височина и пищен цвят дори тези на нейния началник Бойко Борисов. Райската градина е опасана с висока ограда, която не позволява на случайните минувачи да й се любуват.

Освен за нея Ангелкова се постарала и за вътрешния интериор, като дълго се колебаела в какъв точно стил да обзаведе помещенията. В крайна сметка заложила на по-неутралните цветове, които й създавали уют. Най-много желание и усилия вложила при оборудването на хола, където настоявала да има място за камина. Масата, столовете и мебелите били от първокласен дървен материал и били изработени по поръчка. 

Във всекидневната министърката традиционно отмаряла, сядайки на любимия си фотьойл до прозореца, където наблюдавала нощния пейзаж на Витоша. През топлите месеци пък пиела кафето си на обширна веранда, на която преди броени дни засадила нови мушката. Стените на стаите в дома й пък наподобявали артгалерия, защото вече почти нямало празно пространство от окичените картини. Колекционерството било страст и на нейния съпруг Христо, който към момента е управляващ партньор във фирма за продажба на луксозни имоти.

В свободното си време Николина и мъжът й гледали да уплътняват в преживявания с щерка си Далия и домашния любимец. Всички членове на семейството били екстремни натури, като повечето идеи били инициирани от Христо. Освен че си падал по високите скорости и бил върл почитател на немска марка автомобили, мъжът на Ангелкова обичал да кара и велосипед по тежки маршрути. Често двамата правели преходи по повече от 10 километра, като така се разтоварвали от натрупания стрес.

На тази дата: 22 май 1856 г. В Москва откриват Третяковската галерия

/Таралеж/ 

1856 г. в Москва е открита Третяковската галерия. Днес там се съхраняват някои от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. Галерията започва да се нарича „Московска градска галерия на Павел и Сергей Третякови”. Тогава колекцията наброява 1276 картини, 471 рисунки и 10 скулптури на руски творци, а също и 84 картини на чужди майстори.

На 3 юни 1918 г. Третяковската галерия е обявена за държавна с декрет на Ленин и получава названието Държавна Третяковска галерия. За директор на музея е назначен Игор Емануилович Грабар. С неговото активно участие през същата година е създаден и Държавен музеен фонд, който чак до 1927 г. остава сред най-важните източници за попълване на колекцията на галерията.

През 1928 г. е извършен сериозен ремонт на отоплението и вентилацията, а по-късно е прекарано електричество. През 1932 г. са построени три нови зали. От първите дни на Великата Отечествена война, така както и в другите музеи в Москва, в галерията започва демонтаж на експозицията, за да има готовност за евакуация. В средата на 1941 г. ешелон от 17 вагона тръгва от Москва към Новосибирск. Едва на 17 май 1945 г. Третяковската галерия отново е открита в Москва.

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

- Младежо! - сърди се бащата на девойката - Обещахте да върнете дъщеря ми у нас преди полунощ. А сега е три часа, и това не моята дъщеря!

***

При психиатъра:

- И от кога се чувствате овца?

- Още от малко агънце.

***

Разправят, че кучето е най-добрия приятел на човека..Надявам се, че тоя запотен питбул без намордник,тича след мен за да разбере как я карам...

***

В последно време детето много яде кренвирши, страх ме е да не стане вегетарианец...

***

Мъж пита шофьора на автобуса: - Извинете, вчера да сте намерили в автобуса една дамаджана с ракия? - Не, но намерихме, този, който я е намерил!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Приема се: Иво Антонов се извинява в отворено писмо

Шефът на дирекция на Министерство на отбраната Иво Антонов изпрати отворено писмо до медиите и народа, в което искрено се извинява за „незрелите“ си действия от преди близо 10 години, когато е била заснета снимката с нацисткия поздрав във военноисторическия музей пред немския танк от ВСВ. В момента той лежи във ВМА, където бе приет по спешност преди няколко дни.

ОТВОРЕНО ПИСМО от Иво Венциславов Антонов

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, В последните няколко дни в общественото пространство отново беше повдигнат въпроса за моя снимка направена преди почти десетилетие в Националния военноисторически музей пред немски танк от Втората световна война. Дълбоко съжалявам и искрено се извинявам за незрялата, необмислена и немотивирана постъпка. Съзнавам, че с тази снимка съм накърнил чувствата на българските граждани, за което понесох съответните последствия преди три години, понасям ги и сега.

Категорично заявявам, че отхвърлям и винаги съм отхвърлял всяка тоталитарна идеология, включително нацизма и комунизма. Дълбоко се прекланям пред светлата памет на жертвите на нацизма, както и пред героизма на загиналите български воини във войната срещу Хитлеристка Германия и мъжеството и храбростта на техните другари, ветераните от Втората световна война, с които ежегодно честваме техният подвиг и поддържаме и възстановяваме техните паметници и братски могили. Благодаря на ветераните, военно-патриотичните съюзи и неправителствени организации, както и на хилядите граждани, които в тези много трудни за мен дни оказаха своята подкрепа за мен и моята 18 годишна работа за опазване, възстановяване и поддържане на военните паметници и съхраняване на българското военноисторическо наследство.

Благодаря за положителната оценка за дейността ми на президента на Република България г-н Румен Радев и на вицепремиера и министър на отбраната г-н Красимир Каракачанов и се извинявам за причиненото от мен неудобство и напрежение. В своята работа като държавен служител, винаги съм залагал на професионализма и любовта съм Родината. Не членувам в политически партии и не се числя към нито една партийна или политическа квота. Моята единствена партия е България. Още веднъж поднасям дълбоките си извинения на цялото българско общество и моля с това да бъде сложена точка на този дългогодишен тормоз върху мен, моето семейство и близките ми.

Бойкот срещу депутата от ГЕРБ Антон Тодоров в студиото на БНР

Професорът по културна антропология Ивайло Дичев отказа да участва в предаването на БНР "Неделя 150", става ясно от негов пост във Фейсбук.

Причината е, че той е бил поканен да говори в тема по радиото, заедно с депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, но не е бил уведомен за това предварително. Каква е темата от поста не става ясно.

"Ако някой се чуди защо отказах да вляза в студиото на "Неделя 150", беше защото без да ме предупредят вътре се оказа Антон Тодоров. По-рано ми направиха този номер с Евгени Михайлов. Целта явно е сеир да има".

Антон Тодоров стана депутат от ГЕРБ в 44-тото Народно събрание. Преди да стане депутат от ГЕРБ Тодоров беше от отсрещната страна. През 2013 г. Тодоров издаде книгата "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите".

По-късно във Фейсбук се появи и пост по същата тема - на пиар специалиста Любомир Аламанов, който също е бил поканен в предаването на БНР със същите лица:

"Участието ми в "Неделя 150" по Хоризонт на БНР ме остави със смесени чувства. За първи път се сблъскам в близък контакт с лицето Антон Тодоров. Мога да кажа, че напълно разбирам защо проф. Ивайло Дичев само влезе, видя кой е вътре и напусна с думите: "А, не, аз си тръгвам." Проф. Дичев не ме познава и най-вероятно не е чувал за мен... :)

Тъй като едни от първите думи на Тодоров бяха нещо като: "Аз вече съм народен представител и се ползвам с известна защита, мога да съдя всеки за уронване на името ми...", а финалните му думи, за да ме затапи, бяха съвет към Една Грешка да ме съди, ще се опитам да бъда екзактен в изказа си и внимателно да подбирам какви думи използвам.

Изпитвам чувство на отвращение, че такива лица ни управляват.

Изпитвам чувство на погнуса, че първата мисъл на депутат е как вече има защита. А не какво конструктивно да направи.

Изпитвам чувство на раздразнение, когато разговор се опростачва, не се отговаря на въпросите, отклонява се темата, показва се тотално неуважение към журналистите и се демонстрира поведение тип: "А вие защо биете негрите?". Това важи и за физкултурници.

Усещам чувство за присмех, когато някой прави кампания срещу снимки във Фейсбук, като рови кой какво лайкнал във Фейсбук.

Изпитвам чувство на жал към смислените хора от ГЕРБ, които трябва да стоят заедно с подобни лица.

Усещам пълно недоумение как може някой да се оправдава глупостите си с посочване, че и други правят същото. Все едно да кажа, че съм видял убийство по телевизора и това да ме оправдае да тръгна с калашник по улиците.

Изпитвам чувство на интелектуална немощ, че не проумявам как политиците не разбират, че трябва да служат за пример. И че ако вече не могат, трябва да си ходят.

Усещам страх, че принципът "целта оправдава средствата" е издигнат в държавна политика. А ако утре някой луд реши, че е много патриотично да стреля с калашник, защото така е преценил, какво правим?

Изпитвам чувство на срам, че сред политиците е изчезнало чувството за срам. От всички политически сили.

Усещам тъга, че политиците не могат да се извиняват. И не разбират даже какво е това.

Усещам надежда, че хората постепенно разбират, искат, знаят, могат. И ще го покажат на следващите избори.".

Телефонната палата става музей за колекцията на Васил Божков

Васил Божков ще превърне Телефонната палата в музей, гласи съобщение от „НОВЕ холдинг“ до медиите. Бизнесменът купи сградата от БТК на търг срещу 17,3 млн. лв, очаква се в нея да бъдат представени експонати от личната му колекция.

„Телефонната палата ще бъде дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство“, пишат от „НОВЕ холдинг“.

От компанията посочват, че придобиването на сградата, „неделима част от паметниците на културата в столицата, е продължение на дългогодишните интереси и инвестиции на г-н Васил Божков в посока запазването и популяризирането на културно-историческото наследство на България“.

Разположен на шест етажа, новият музей на ул. „Гурко“ ще разполага с площ от 13 400 кв. м, както и още 3000 кв. м подземно ниво. Прилежащият терен се простира на 4100 кв. м.

Проектът за музея се очаква да бъде представен публично в рамките на една година, конкретен период не се уточнява. Според съобщението от „НОВЕ холдинг“, музеят „ще отговаря на световните стандарти и ще следва най-добрите практики в сферата“. Екип от „знакови световни музеи и архитектурни студиа“ в момента подготвял проекти за интериорното оформяне на сградата.

Според специалисти, Васил Божков притежава една от най-ценните частни колекция от антични предмети у нас, а сбирката му от ритони е най-голямата в света. Най-хубавите сред тях публиката видя на последната изложба на колекционера през 2011 г. в Националния исторически музей.

На тази дата: 21 май 1969 г. Палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди

1969 г. в САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди.

Минути след полунощ на 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди благодари на привържениците си с реч в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис. В 00.15 ч. слиза от платформата и се отправя към кухнята, здрависвайки се с хората по пътя си. Минута по-късно пред него се изправя 24-годишният палестинец Сирхан Сирхан. В ръката му е пистолет 22-ри калибър.

Убиецът стреля в Кенеди и охраната му. Боби се свлича на пода, мъжете наоколо се хвърлят да обезоръжат нападателя. Помощник-келнерът Хуан Ромеро повдига главата на Робърт и слага в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. "Лайф" и в. "Лос Анджелис таймс". Кадрите обикалят света и стават символ на убийството на сенатора.

Аутопсията показва, че два куршума са улучили Кенеди в гърба, а един е зад дясното ухо. Четвърти само леко докосва дрехата му. При атаката са ранени още петима души. Всички очевидци твърдят, че Сирхан е бил на около метър-два от Боби, когато е стрелял, и че е стоял пред него.

В доклада си патоанатома пише, че никога не е твърдял, че Сирхан е убиецът, тъй като вероятността за втори стрелец убиец е много голяма. По-късно става ясно, че в хотела присъстват няколко агенти на ЦРУ. Този факт е смущаващ, защото според назначенията им тези мъже трябва да бъдат в Югоизточна Азия.

Десетилетия след атентата беше огласен аудиозапис на стрелбата в кухнята, направен от Станислав Пръсжински, полски репортер, с помощта на портативен касетофон и прикачен към него микрофон. Това е единственият звуков запис на самото убийство на Робърт Кенеди. Според изследователи на инцидента Сирхан не е бил сам, а от записа на поляка, излъчен за пръв път на 6 юни 2007 г., с голяма сигурност може да се твърди, че е имало и втори пистолет. Криминалистите са установили, че на местопрестъплението са произведени най-малко 12 изстрела.

Според разследващите атентаторът Сирхан е бил под хипноза в момента на престъплението. Палестинецът имал „проблеми с главата”, получени при работата му като жокей по-рано. Лечението му включвало хипноза и участие в групи за контролиране на съзнанието.

Вицове, май 2017 г.

Как го правят?

СмЕх/Таралеж/

– Тате, какво е любов?

– Ами представи си - на теб ти харесват стройни момичета, с големи цици, тънка талия, руси, весели… А любовта като я срещнеш и забравяш, какви момичета ти харесват…

***

По "Пикадили стрийт" пътува такси. На задната седалка седят двама пасажери и разговарят.

- Представяте ли си, вчера бях в един ресторант и когато келнерът наливаше виното, на ръката му нямаше салфетка!

- Не може да бъде... Какви времена дойдоха. И аз скоро бях в ресторант с дама и няма да повярвате, но келнерът първо подаде менюто на мен!

Таксиметровият шофьор известно време слуша безучастно разговора, накрая се обръща и пита:

- Момчета, нали ще ме извините, че седя с гръб към вас?

***

– Докторе, моля ви, спрете вече с тия свещички!!!

– Защо?

– Много взе да ме боли свещника...

***

Нищо не свършва по-бавно от старата паста за зъби, след като си си купил нова.

***

Питат радио Ереван:

- Защо българските институции не бяха хакнати от новите вируси?

- Защото хакерите още не са измислили, как да хакнат папките с хартия по рафтовете им!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/