Атентатът в Лондон: 6 убити, 30 ранени

Шест души бяха убити късно снощи, а поне 30 ранени при терористичната атака в Лондон. Нападенията бяха на "Лондон бридж" и "Бороу маркет".

Полицията застреля трима терористи. Единият е бил с колан, натъпкат с екзплозиви на кръста.

Голямата част от ранените са с рани от нож. Десетима пострадали са в критично състояние. Все още никой не е поел отговорност за кървавата баня.

Първо ван се е врязал в пешеходци на известния "Лондон Бридж" (Мостът на Лондон - б.р.) в английската столица около 1 часа българско време в неделя, съобщи Би Би Си. Полицията потвърди по-късно и за второ нападение с нож на Бороу маркет.

Скотланд ярд обяви чак към 3 ч българско време, че двете нападения са терористични атаки. По-рано силите на реда говореха за "инцидент" и казваха, че "жертвите са повече от една". 

Премиерката Тереза Мей свика спешно заседание на правителството, което се проведе през нощта. По време на министерската сбирка Мей е изразила становище, че "инцидентът в Лондон вероятно e терористична атака". Чак след това и от Скотланд ярд обявиха, че става въпрос за координиран атентат.

Кървавата атака става само дни преди извънредните избори във Великобритания, които са на 8 юни.

Имаше и трети инцидент - в Южен Лондон, но той не бил свързан с атаките, съобщи полицията.

Малко след  1 часа българско време и 11 ч местно - около 40 минути след случилото се, полицията в Лондон съобщи за атаките. Районът на Лондон Бридж и Бороу маркет бяха напълно отцепени, движението беше спряно, въоръжени сили на реда и десетки линейки  и полицейски коли се струпаха в района.

Свидетели твърдяха пред Би Би Си и Си Ен Ен, че са видели "5-6 души на земята" на моста, а след като белият ван е минал през пешеходната част са се чули и гърмежи от автоматично оръжие. Нападнати са били хора с хладно оръжие в ресторант на близкия до моста "Бороу маркет".

Очевидно става въпрос за съгласувана атака на няколко места в центъра на Лондон. Нападението  напомня на атентата в Париж, когато бе взривена бомба пред стадион, после бяха убити хора с автоматична стрелба в ресторант и бяха взети заложници в концертната зала "Батаклан", където бяха избити над 80 души преди командосите да се намесят.

Само преди няколко дни в Манчестър бе извършен кървав атентат, при който загинаха 22-ма души в края на концерт на Ариана Гранде. Тази неделя тя прави ново шоу с благотворителна цел за събиране на пари за пострадалите от атентата.

На тази дата: 4 юни 2004 г. американският заварчик Химейер атакува с булдозер циментов завод

/Таралеж/ 

На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик на

автомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.

Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.

Причини за конфликта

Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.

През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.

През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.

В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.

Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.

Модификацията на булдозера

Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.

Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.

Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.

Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.

С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).

За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.

Отмъщението на Химейер

На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.

Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.

След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.

Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.

Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.

Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).

Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.

След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.

„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.

Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.

На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.

Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.

Съдбата на булдозера

На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.

Вицове, юни 2017 г.

Буфон излиза в пенсия

СмЕх/Таралеж/

Доктора рисува квадратче.

– Какво е това?

– Гола жена.

Доктора рисува кръгче.

– Какво е това?

– Гола жена.

Доктора рисува триъгълник.

– А това какво е?

– Гола жена.

– Господине, вие май сте сексуален маниак?!

– Аз ли, бе? А кой ги рисува тия голи жени, а?

***

- Мамо, защо на двора всички деца ме наричат хладилник?

- Не им обръщай внимание, Аристон!

***

- Скъпии, какво ти става? Цяла нощ ме псуваше на сън?!

- Аз не съм спал, бе...

***

- Скъпа, летях към теб на крилете на любовта!

- Три дни?!

- Срещу вятъра.

***

В мола винаги дръжте жена си за ръката. Тя си мисли, че е романтично, а за вас всъщност е икономично...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Вижте с какви SMS-си са атакувани Нинова и Радев

„Аллах ще ви погуби! и БКП, и ДПС, и Гроб. АЛЛАХ АКБАР!” С такива SMS-си са атакувани президентът Румен Радев и лидерът на БСП Корнелия Нинова, съобщиха за Епицентър.бг полицейски източници.

Вчера стана ясно, че ДАНС са заловили лице за отправени заплахи към държавния глава Румен Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова.

Лицето било заловено пред молитвен храм, без да се уточнява къде.

„Човекът е познат на органите на реда, от пазарджишко е, признал е това, което е написал, подписал е предупредителен протокол и е пуснат”, обяви тази сутрин вътрешният министър Валентин Радев. Прокуратурата не е уведомена, защото Нинова не е подала заявителски материал в полицията.

Пред „Панорама” в петък вечерта военният министър Каракачанов коментира, че не е запознат със съдържанието на СМС-е,  но побърза да обяви, че лицето е с психически проблеми и че и той също е получават заплашителни съобщения, на които не е обръщал внимание. И двамата министри неглижираха случая в публичните си изкавания, вероятно, за да не предизвикат някаква психоза.

Истината е, че от известно време Корнелия Нинова е получавала нееднократно заплашителни СМС-и, на които не обръщала внимание. Заплахите били както към нея лично, така и към всички политици и партии в парламента, защото били „мошеници и безделници”. „Вие сте убийци, АЛЛАХ ще ви отмъсти, Тръгваме на Свещена вайна”, били част от заплахите. Нинова ги отминавала, но в последните няколко дни съобщенията станала особено настойчиви.

След вечерята ифтар, дадена от президента Румен Радев по случай свещения месец Рамазан, Нинова получава поредния СМС, в който вече се визира и „президентчето ти Радев”. Повод за гнева на подателя е поканеният на ифтар главен мюфтия, който бил „Агент на ДС Андрейчо”. „Така не се прави  ифтар на мюслманите, седнали ми мюсюлманите с главния мюфтия Андрейчо, агент на ДС, затова Аллах ще ви погуби и БКП, ДПС и  Гроб. АЛЛАХ АКБАР”, звършавл СМС-ът.

Часът на подадения СМС е по време на парламентарния контрол в петък, когато  в парламента е вътрешният министър Валентин Радев. В кулоарите Нинова се обръща към него и го пита какво да прави. Радев останал видимо притеснен, попитал я защо досега не е реагирала и заявил, че веднага ще се разпореди. Уведомил премиера Бойко Борисов. Информиран е и преидентът Румен Радев.

Тогава започва операция на ДАНС и на МВР - първо за разпознаване на лицето и след това за неговото задържане. Цялата информация по установяване на лицето е била подадена от висококвалифициран експерт от самата БСП. В противен случай службите са щели да се забавят.

Оперативно-издирвателните работи дават резултат в рамките на половин час, лицето е разпознато и с акция на ДАНС в 13.00 на обяд в петък е арестувано на паркинга пред Халите, на няколко метра от джамията в центъра на София, където по това време се провежда петъчната молитва и пространството пред храма е пълно с вярващи.

В СДВР лицето прави пълни признания. Заявил, че многократно звънял на Нинова по телефона и понеже тя не му отговаряла, той решил да я накаже. Следвал я навсякъде в последния месец. Бил зад нея по време на посещението й в Ловеч, във Враца бил срещу нея и я гледал директно.

Службите установяват, че той изобщо не е с нарушена психика. Това е Кемил Ахмед Рамадан, който е по-големият син на имама в Костандово. Учил е в Саудитска Арабия и е член на забранената фондация ИГАСА. Изповядва радикален ислям. Бил е кандидат за президент.  Акцията му е акт на политическо лице. А не на психически обременен човек.

Явно е, че Кемил Рамадан не е кой да е. Той разполага със секретна информация, след като заявява, че главният мюфтия е агент на ДС и дори знае агентурния му псевдоним. Явно се интересува от движението на Нинова, след като я следва в нейните обиколки из страната и застава в непосредствена близост до нея. Явно е разгневен на президента, заради поканените на вечерята ифтар мюсюлмани. Явно не споделя исляма, който изповядва главният мюфтия и е фокусиран върху всичко и всички, които не сподеят вижданията му.

След самопризнанията му за всичко това, той е пуснат. На Нинова не е назначена охрана. Борисов лично й се обадил, за да я уведоми, че операцията е завършила успешно.

Но никой не казва какво ще стане, ако този човек продължи със заплахите си и в каква степен е осигурена защитата на лидера на БСП. Президентът Радев, който също е обект на заплахите, има охрана, която вероятно ще бъде засилена.

Готови ли са службите да реагират адекватно на радикалния ислям и да защитят сигурността не само на политиците, но и на обикновените граждани, е въпрос който стои пред МВР, пред ДАНС и службите.

Зов за революция от Шварценегер за чисти въздух и вода

Арнолд Шварценегер, бивш световен шампион по културизъм, холивудска суперзвезда, режисьор, предприемач, инвеститор и два мандата губернатор на щата Калифорния (2003 – 2011) публикува във Фейсбук емоционално видеообръщение към президента Доналд Тръмп и всички американци, загрижени от заявлението му за оттегляне от Парижкото споразумение за климата.

Представяме ви пълния текст на посланието на Шварценегер:

Един човек не може да спре нашия прогрес. Един човек не може да спре нашата революция на чистата енергия. И никой не може да се върне обратно в миналото. Само аз мога да направя това.

Президентът Тръмп обяви, че изтегля страната от Парижкото споразумение за климата. Моето послание, г-н Президент, е, че като обществен служител, и по-специално като президент, Вашата първа и най-важна отговорност е да защитавате хората.

200 хиляди души умират всяка година в САЩ заради отровения въздух и половината от нашите реки и потоци са твърде мръсни за здравето ни. Ние не можем да седим и да не предприемаме нищо, докато хората се разболяват и умират, особено когато знаем, че има и друга възможност.

Г-н Президент, знам, че може да е по-лесно и по-удобно да гледаме назад. За много хора миналото, което познаваме, изглежда не толкова страшно, колкото бъдещето, което не познаваме. Но някои от нас знаем как изглежда бъдещето на чистата енергия. И то не е страшно. Ние сме го виждали в отделни градове и щати, и по цял свят. Всъщност, ние знаем, че мръсната енергия, която носи астма, емфизем и рак, е много много по-ужасна.

Затова, моля ви, г-н Президент, изберете бъдещето. Никой не помни хората, които са казали на президента Кенеди да не ходим на Луната. Ние помним големите лидери. Големите лидери, които не се връщат назад в миналото, а ни теглят напред към бъдещето. Хората ще се надигнат. Местните и щатски правителства ще се надигнат. Други лидери от местните правителства ще се надигнат и ще запълнят пропастта, която Вие създавате. Както всички големи движения в човешката история, нашето чисто бъдеще ще започне от обикновените хора, в нашите общности, градове и щати.

70% от нашите мръсни емисии могат да бъдат контролирани на щатско и местно ниво. Ние не можем да оставим Вашингтон да ни води, не. Ние трябва да си помогнем сами. Всъщност, когато бях губернатор на Калифорния – и Вашингтон се проваляше в лидерската си роля, ние приехме най-строгите правила за опазване на природата в страната. И сега нашата икономика процъфтява.

Днес ние сме номер 1 в опазването на природата и номер 1 в икономическия растеж. Ние имаме най-чистите въздух и вода и същевременно имаме повече работни места в производството от всеки друг щат. Само през миналата година създадохме повече нови работни места, отколкото има във втория и третия щат, взети заедно.

Защитата на околната среда няма да съсипе нашата икономика. Изводът е, че голямата природозащитна политика прави точно обратното – засилва икономиката.

Споделете това видео, ако смятате, че е време да започнем революцията на обикновените хора за спасяването на нашата планета.

„Бистришките тигри“ на Борисов ще играят в Първа лига

Сензационно отборът на Витоша (Бистрица), в който играе министър-председателят на България Бойко Борисов, победи с 1:0 Нефтохимик в баража за Първа лига, като за първи път в своята история ще играе в родния елит. 

Тимът на Костадин Ангелов надделя с гол на Офоте Пол в 57-ата минута на „Трейс Арена“ в Стара Загора.

На тази дата: 3 юни 1989 г.в Русия става най-тежката железопътна катастрофа

На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в

историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.

Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.

Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.

По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.

Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).

Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.

Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.

По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.

Разследване и последици

Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.

Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.

Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.

По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.

Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.

Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.

През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.

Вицове, юни 2017 г.

Зайче с цигара в уста в района на летището в Дъблин.

СмЕх/Таралеж/

Мутра в ĸнижapницa:

– Имaтe ли ĸниги?

– Товa, ĸoeтo виждaтe ca все ĸниги.

– Cyпep! Дaйтe чeтиpи!

– Hяĸaĸвo пo-лeĸo чeтивo ли? – питa пpoдaвaчĸaтa.

– A, бe, дaвaй ĸаквoтo имa, aз cъм c джипa!

***

Жена ми ми сервира вечерята, после ми намигна.

Никога не съм се чувствал толкова уплашен, докато ям нещо...

***

"Вървя си аз по Аспарухов мост към центъра и спира до мен един приятел с кола. Да те закарам? Ааа, не викам, бързам"

***

Истински случай от Самоков през 90-те. Един самоковец е с жена си на машина за сладолед.

Продавачът го пита:

- Да ти го нацръцам?

- Епа нацръцай.

- Да го нацръцам на жена ти?

- Она ке ближе мойо!

***

2025-та година...

Мъж се обръща към жена си:

- Любовта си е любов... Леглото си делим, къщата си делим, но пинсетата за вежди си я не давам!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Деница – от сервитьорка, през криминални обвинения, до зам.-министър на правосъдието

От днес българските граждани имат две нови зам.министърки на правосъдието – Велина Тодорова и Деница Вълкова-Петкова, назначени със заповед на премиера Бойко Борисов. Второто име е знаково за Бургас и региона, тъй като се свързва с редица криминални деяния – опит за убийство, отвличане, палеж, както и с произнасянето на поръчкова присъда срещу журналист, който наскоро бе реабилитиран от Европейския съд за правата на човека.

Биографията на новата зам.министърка Деница Вълкова-Петкова е достойна за написването на роман с множество сюжетни линии от ъндърграунда на Бургаския регион, разказва бургаския сайт besove.bg.

Бърза кариера по линия на свекърва

Първият й съпруг е адвокат Тодор Христов, който син на най-влиятелната жена в Бургас - председателката на Окръжния съд Дора Христова. Среща я в дискотека „Ла пиаца“, известна в годините на прехода като долнопробен вертеп. Там тя работи през нощта като сервитьорка. Тогава Деница е на 20 г. Сключват брак почти веднага – през 1992 г. Сватбата дава шеметен старт в живота на снахата на г-жа Дора Христова. Тя завършва право в Бургаския свободен университет през 1997 г. и се записва в историята на българското висше образование като първия дипломант на този университет, назначен в правосъдната система. Това става през 1998 г. Дотогава ВСС отказва да назначава кадри в следствието, прокуратурата и съда, произлезли от частния вуз БСУ, поставяйки под съмнение легитимността на раздаваните от него дипломи. Деница Христова е назначена като съдия в Районен съд-Карлово благодарение на контактите на свекърва си Дора Христова, които по това време са на всички нива в съдебната система. Самата бивша свекърва все още не е прекратила адвокатската си практика и днес може да потвърди това, както и последвалите събития от краткия семеен живот на сина й с Деница. Само след няколко месеца снахата е уредена в Районния съд в Поморие и набързо после в Районния съд в Бургас.

Опит за убийство на съпруга й

Със същата скорост – за по-малко от две години тя вече седи в кабинет в Окръжния съд на Бургас и е дясна ръка на новата окръжна шефка Събина Христова. Бързото изкачване по стълбата нагоре обаче я “замайва” и в този период – около 2001-2002 г. Христова иска развод и отвежда при родителите си в ж.к. „Славейков“ 3-годишният им син Виктор, тъй като, по думите на съпруга й, той вече бил неподходящ за нея. Започва тежко бракоразводно дело. Бащата непрекъснато получава отказ да види детето си. Докато се стига до опита за убийството му през юни 2003 г. Тогава той получава куршум, докато се прибира в семейното жилище на ул.“Кл.Охридски“ в центъра на града. Срещу него е стреляно от разстояние 5 метра, уцелен е в коремната област между бъбреците и белия дроб, в дясната ръка и в бедрото. Рикоширало парче олово се забива в кожената врата на съседния апартамент, в който живее директорът на бургаската опера - диригентът Иван Вульпе. Скандалът е огромен. В града на всеки втори от подземния свят е известно името както на поръчителя на стрелбата, така и на самия извършител. Името на посредника също е известно. В полицията са разпитани няколко влиятелни фигури – някои от които от съдебната система, но до разплитането на случая не се стига. Тогава

Тодор Христов посочва директно името на бандита

и твърди, че е от близкото обкръжение на бившата сервитьорка и съпруга. Дава показания и за друго покушение преди опита за убийство, за което е мълчал – друга мутра от града е счупила ръката на майка му Дора с предупреждение, че ще я убият, ако не престане да води дела за попечителство на внука си.

Майката и синът Христови нямат шанс да бъдат чути, въпреки че уведомяват в подробности ВСС за случващото се в семейството им в периода 2002-2003 г. В този период разведената вече Деница Христова връща бащината си фамилия Вълкова и тръгва с охрана от цивилни ченгета, поставени пред дома й и пред детската градина. Има право, тъй като е магистрат. Срещу екссъпруга си съдия Вълкова подава над 10 жалби в прокуратурата - за телефонни и директни заплахи с убийство и че ще отвлече сина им. След стрелбата по него той пък предупреждава, че тя е единственият човек, който има нужда от смъртта му, тъй като е много богат – с хотел в Слънчев бряг върху наследствена земя, два апартамента и магазин в центъра на Бургас.

Уникална присъда срещу журналист

Междувременно името на съдия Вълкова гръмва в обществените среди като докладчик по знаковото дело срещу журналистката Катя Касабова, която разкрива чудовищна корупционна практика в просветния инспекторат и посочва редица големци от Бургас, чиито деца са записани без приемен изпит в елитни училища с фалшиви диагнози. Историята става известна на цяла България година преди това, когато съдия Яна Колева от Районния съд произнася смразяващо тежка присъда, която предизвиква цялата медийна гилдия в България да се обедини в защита на колежката. Делото се поема от адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация и се следи директно от Европейската комисия. Деница Вълкова е съдията, който на втората и последна инстанция, вместо да отмени присъдата, я потвърждава и така попада в учебниците по право на Оксфордския университет, където този казус до ден днешен продължава да се изучава като пример за антиправосъдие, раздавано в демократична държава.

ЕСПЧ реабилитира Касабова в началото на 2011 г., но обезщетението, което тя получи като компенсация бе платено не от удържаните заплати на Деница Вълкова, а от джоба на обикновения български данъкоплатец.

Още едно криминално деяние, което се свързва с името на Деница Вълкова е палежът на новия луксозен джип на екссъпруга й Тодор Христов, който изгоря като факла през 2006 г. в охраняемия паркинг под Операта.

С днешна дата Деница Вълкова е омъжена за бургаски лекар, от когото има две деца. Той е от основателите на ГЕРБ. В момента носи неговата фамилия Петкова.

Депутатите на Марешки - мрежа от бизнес, приятели и интереси

От всички 12 депутати от партията на Веселин Марешки "Воля", само един не е свързан с бизнеса му или не е в семейни връзки с ключови личности от мрежата на аптечния бизнесмен, показва проверка на "Дневник". Това е Нина Пейчева Миткова. Всички останали са негови служители и/или съдружници, показа проверка в Търговския регистър и декларациите им за конфликт на интереси, които са попълнени усърдно.

Депутатът Боряна Любенова Георгиева, която скоро ще навърши 30 години, е декларирала задължение към "Варнафарма" ЕООД от 251 279 лв. за покупка на жилище. Компанията е управлявана от съпругата на Марешки - Светлана Александровна Марешка, а е собственост на "Варнафарма – М", която се управлява от майката на бизнесмена Веска Спасова Марешка. Самият Марешки е съсобственик.

До 19.04 Георгиева е била съуправител и съсобственик на 50 % от "Варна Стар" ООД с Антон Василев Стоев и в "Болид 7" ООД с Олег Александрович Иванов.

Самият Веселин Марешки

Самият Веселин Марешки, който е заместник-председател на парламента, е солидарен длъжник за над 17 млн. лв., според декларацията му по Закона за конфликт на интереси. 10.69 млн. лв. той дължи по два заема на Юробанк (България), има и кредитна карта от Първа инвестиционна банка за 10 хил. лв. Останалите 9 заема са към Българо-американската кредитна банка. Отделно Марешки е поръчител за 53.13 млн. лв., като два от заемите са в "Юробанк", а останалите 6 в ДСК.

Марешки е декларирал таблица със 133 лица и фирми, към дейността на които има частен интерес. Осем от тях са партии, сдружения и фондации. Останалите са фирми, като голямата част от тях стопанисват аптеки. На фирмения сайт "Аптеки Марешки" се рекламират над 300 аптеки в над 140 населени места

Пламен Трифонов Христов, който беше водач на листата в Плевен е бил в съвета на директорите на "Хигия-транс" заедно със Светлана Марешка и Трифон Христов Трифонов, като последният е едноличен собственик на капитала и беше кандидат-депутат в Габрово и Варна. Като представител на фирмата е вписан Веселин Веселинов Марешки - син на лидера на "Воля".

До 2010 г. Пламен Христов е бил управител и съдружник във "Варнафарма Холдинг" ООД, която сега е собственост на Веселин Марешки, Александрина Веселинова Марешка и Веска Спасова Марешка.

Пламен Христов подобно на Веселин Марешки има креди в "Юробанк" - за 285 хил. лв и кредитна карта с лимит до 10 хил. лева.

Съпругата на Пламен Христов - Полина Цветослaвова Цанкова – Христова също е депутат. Тя водеше листите в Плевен и Перник.

Андон Димов Дончев е сочен за дясната ръка на Марешки. До 20.4.2017 г. той е собственик на "Пейнековафарма", която е прехвърлена на Мария Максимовна Добрякова. До 10.11.2010 г. компанията е била номинална собственост на депутата от "Воля" Гергана Желязкова Стефанова, тогава с фамилия Славова и водача на листата на партията на Марешки в Кърджали Дилбер Вейсалова. Седалището на фирмата е във Варна, в сградата на Медицински център "Младост". Марешки е съсобственик на центъра.

Подобна е и историята на "Комфортфарма" ЕООД. Дончев е бил управител на компанията с адрес в същия център във Варна до 20 април тази година, когато става депутат и е заместен от Добрякова, като до януари 2012 г., управители са били и Гергана Стефанова и Дилбер Вейсалова. Добрякова през април 2017 г. става и собственик на "Комфортфарма", като до тогава собственик е бил Дончев, а преди него такива са били и Стефанова и Версалова. Според Търговския регистър Дончев е бил мениджър или собственик на 16 фирми, съдържащи "фарм" в името си.

Гергана Желязкова Стефанова е съдружник с Марешки в "Маримекс 2003" ООД и притежава 8 фирми с "фарма" в името си, като до април е била и техен управител. На 28 април обаче управлението им е поето от Калинка Славова, която бе втора в листата на "Воля" за Враца и шеста в листата за 23 МИР в София на парламентарните избори от 26 март. Според сайта "Флагман" Калинка Славова е майка на Гергана Желязкова.

Слави Дичев Нецов беше водач на "Воля" във Враца и Монтана. Той е бил сътрудник на ДС към управлението на МВР в Бяла Слатина от 1983 до 1990 г. Работил е под псевдонима Лада. Дъщерята на Нецов - Геновева Нецова беше трета в листата на "Воля" в Пловдив. Тя е един от директорите на " Фармахолд" АД, заедно със Светлана и Веселин Марешки.

Албена Владимирова Найденова е била собственик и управител на "Фарма респект" ЕООД, регистрирана в София, до 17.09.2013. Тогава компанията е прехвърлена на Биляна Василева Маринова, която беше на четвърто място в кандидатдепутатската листа за Софийска област на "Воля". Найденова е известна и "като лелята на Марешки" и беше назначена в Изпълнителната агенция по лекарствата при предишното правителство на ГЕРБ и разпореждаше кой инспектор да проверява конкурентите на аптеките

Кристина Николова Таскова не излиза като собственик или мениджър в Търговския регистър. От решение на Столичния общински съвет от 28 юни 2010 г. се вижда, че тя е подписала споразумение за разсрочване на близо 2 млн. лв. задължения на Първа многопрофилна болница за активно лечение към "Хигия" ЕАД. Дни по-късно "Хигия" става официално собственост на "Фармахолд" ЕООД, която се представлява от Веска Марешка, а се управлява от майката на партийния лидер – Светлана Марешка, заедно с Росица Веселинова Великова, която към момента на подписването на споразумението е била номинален собственик. Три години по-рано подписът на Таскова стои и върху годишния финансов отчет на "Добричфарма", която също е семейна собственост на Марешки.

Дора Стоянова Христова, до април тази година е била управител на "СИТИ" ООД, която без изненади е собственост на Веска и Светлана Марешки. Тя е един от главните счетоводители на фирмите на Марешки и влезе в парламента от Видин.

В парламентарната група поне има един юрист - адвокатът на Марешки по наказателните му дела Симеон Георгиев Найденов.

Нина Пейчева Миткова видимо няма бизнес или семейна връзка с фарма империята на Веселин Марешки. Тя е съпруга на Максим Митков Митков, който е собственик на холдинга MAXEUROPE, който е един от най-големите производители на велосипеди в България. Твърди се, че Митков е приятел с Марешки.