На тази дата: 26 юли 811 г. Крум разгромява войската на византийския император Никифор I при Върбишкия проход

/Таралеж/ 

Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.

Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.

Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.

Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.

През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.

След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.

Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.

Вицове, юли 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Жена ми вика, че искала да даде старите си дрехи на семейства, които гладуват. Казах й, че ако дрехите й им стават, то те едва ли гладуват и ...кавгата започнa...

***

Супер малко и забутано село. Две баби седят на пейка и си говорят. По едно време лъскав черен джип с бясна скорост прелита пред тях и пада в дерето. Едната баба казва:

- Гинке, гледай, още един с GPS...

***

Купих си фитнес гривна. Сега знам, че от нас до сладкарницата има точно 236 крачки

***

Суеверието, че ако черна котка ти пресече пътя означава лош късмет .. идва от Кения, защото там освен пантери, други черни котки няма...

***

-Съжалявам господине, но в момента нямаме виагра от 50мг. Ще ви дам от 100мг. и ще я сцепите на две.

-Кого приятелката ми ли ?

-Не,таблетката...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Цитати на великите: Динко към журналистка: Майка ти ще е*а в гъ*а, да знаеш, умряло куче.

Ловецът на бежанци" Динко Вълев от Ямбол отправи заплахи към журналистката Татяна Кристи заради нейно сатирично видео.

Във видеото, качено на страницата "Лютинка Бори Мрака" във Фейсбук, Кристи влиза в ролята на "новата приятелка" на Динко, която обяснява, че Динко никога не би бил жена без причина, а оплакванията на предишната му приятелка са неоснователни.

Приятелката на Динко Десислава подаде жалба в полицията през април за това, че е бита от Вълев. Жалбата е подадена от болницата в Бургас. Жената първоначално казала, че е получила нараняванията, падайки по стълбите. По-късно обаче се обадила в полицията и съобщила, че всъщност е била бита.

По този повод Татяна Кристи заснема видеото, което е качено във Фейсбук на 20 април.

Вероятно Динко го е видял доста по-късно, защото е отправил заплахите на 12 юни чрез гласово съобщение във Фейсбук.

Кристи публикува записа днес. В него Динко заплашва, че ако реши, ще ѝ направи живота черен.

"Майка ти ще е*ба в гъза, да знаеш, умряло куче. Как пускаш такива клипове, ма? Ненормална ли си, к'ва си? Ти луда ли си, ма? Аз да не съм някакъв травестит, да не съм педерас, да се занимавам с теб, ма, куче умряло? Съобразявай се малко, защото ше реша, ше та намеря и ше ти направя живота черен. Майка ти гърбава да е*ба грозна. Боклук", казва Динко.

Можете да чуете записа ТУК

"Понеже става въпрос на Мутроландия нека и аз да добавя една заплаха отправена към мен на лични от Динко (известен още като "национален герой" по Бойково време.) Въпросното нещо ми обяснява, че ще ми направи живота черен в този мил звуков файл. Дали някой орган ще се самосезира...хм.... вземам пуканките и гледам...", написа Кристи на страницата си във Фейсбук по повод заплахата на Динко.

Ето и клипа на Татяна Кристи за "новата приятелка на Динко".

Шефка от "патриотите" и бившe ченге ръководят канал за бежанци

Координаторката на партията на Валери Симеонов - Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и бивш кандидат за депутат и кмет на Костинброд Анелия Велева е задържана като тартор нагрупа за трафик на бежанци.

Това съобщи "Балканец", като сайтът напомня, че бизнесдамата е бивш кандидат-депутат от партията на изборите през 2014 г., през 2015 г. е кандидат за кмет от партията на настоящия вицепремиер в Костинброд, но получава малко над 2%.

Велева има собствен бизнес. Според събраните до момента данни тя е един от организаторите на канала от Турция към Сърбия за превоз на мигранти. Другата арестувана дама, която е лидер на канала, е с прозвището Калина Дебелата и е от Хасково.

До момента няма публична реакция от НФСБ.

Става въпрос за акция от петък вечер, когато са задържани шест лица - 4-ма мъже и 2 жени, и в нея са оплетени и бивши ченгета. Спрени са от движение и четири автомобила, превозващи деветима нелегални мигранти от Турция към Сърбия.

Бивш полицейски служител e участвал, като е прекарвал мигрантите на запад с пуснати сирени. Сред задържаните обаче няма действащи служители на МВР. Операцията, проведена от пловдивски криминалисти, е подготвяна два месеца.

Бежанците трябвало да бъдат транспортирани от българо-турската граница до София. За целта групата използвала четири автомобила. Първият бил пилотен и се движел 10 минути преди останалите. В конвоя зад него пътували двама сирийски граждани с документи за самоличност и още трима иракчани.

Автомобилите, управлявани от 50-годишния Николай от София и някой си Любомир от Костинброд, били спрени за проверка, пише "Хасковска Марица". В единия от тях имало инсталирана и звуково-светлинна система, каквато се използва в Националната служба за охрана. С нея Николай, който е бивш полицейски служител, се опитал да се изплъзне от проверката на криминалистите.

Край 132-ри км на магистрала "Тракия", близо до Пловдив, 40 минути по-късно е арестувана и организаторката на канала - въпросната Калина И. от Хасково. Тя пък пътувала с още трима души, които по думите на районния прокурор Гергана Мутафова не са участвали в престъпната група. Арестувани са обаче пътуващите в пилотната кола - Камен В. на 36 години от Костинброд, Делян Н. 31 години от Бургас и Анелия Велева от Костинброд.

Според Гергана Мутафова - районен прокурор на Пловдив, тези три лица, плюс двамата шофьори на автомобилите заедно с Калина И. от Хасково, се привличат като обвиняеми за извършено престъпление по член 281, ал. 2 , точка 1, 2 и 5 от Наказателния кодекс.

По първоначални данни мигрантите са платили между 500 и 1000 евро, за да преминат от Турция в България. Дезориентирани са и не могат да посочат къде точно са пресекли границата.

Наказанието, което заплашва задържаните трафиканти, е от 1 до 6 години затвор и глоба от 5 до 20 хиляди лева.

А петимата бежанци след приключване на разследването ще бъдат настанени в кризисния център в Харманли.

Нова република и Да, България в обща декларация: Гответе се за масови протести

Партиите Нова република, "Да, България", Зелените и БЗНС призоваха своите симпатизанти и "гражданите, които искат радикална съдебна реформа" да се готвят за масови протести "срещу пълзящото посегателство от „силните на деня“ политици срещу съдебната власт".

В обща декларация четирите политически формации казват, че ще използват всички законови стълбове за противодействие срещу "тематичното мнозинство ГЕРБ, ДПС и националпопулистите".

Цялата декларация без редакторска намеса:

Протестна позиция

    срещу поредното посегателство на парламентарното политическото мнозинство срещу независимостта на Съдебната власт

В последните дни преди ваканцията на 44- тото НС, без дебат и със съмнително „тематично“ мнозинство на ГЕРБ, ДПС и националпопулистите, ударно се променят и допълват важни закони, пряко касаещи независимостта на съдебната власт и възможността, политиците да се месят в работата на съда.

Като извънпарламентарна опозиция, представляваща стотици хиляди български граждани, категорично се противопоставяме на това срамно и недемократично „законотворчество“, писано очевидно под нечия чужда диктовката и опорочаващо принципите на парламентаризма в една правова държава. Протестите на десетки неправителствени организации сред които Съюзът на съдиите в България, Съюзът на юристите в България и много други са ярко доказателство, че се приема извънредно законодателство, противоречащо на основните принципи на правото и правовата държава.

И как по друг начин да определим внесените без обществено обсъждане и задълбочена оценка на въздействието промени в Закона за съдебната власт и НПК, допълнени с появили се „изневиделица“ и внесени услужливо от трима депутати от мнозинството още десетки параграфи законодателни предложения с неясно авторство между двете четения, които:

- Ограничават конституционното право на сдружаване на съдии, прокурори и следователи и участието им в ръководни органи на неправителствени организации с близо 100 годишна история?! Право, гарантирано и от международноправни актове и от стандартите на Съвета на Европа (Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии).

- Ограничават възможностите за финансиране на проекти за съдебната реформа от механизмите на ЕС, страните от Европейското икономическо пространство и от други партньорски държави?!

- Дават привилегии за послушното мнозинство в компрометирания ВСС, което да може в края на мандата си да се самоназначи, без публична процедура и конкурс, на висши позиции в съдебната власт?!

- Създават нов, извънреден ред за производствата пред Специализирания наказателен съд, превръщащи го практически в извънреден трибунал в нарушение на Конституцията?!

- Игнорират постоянните институционални и медийни атаки към представители на съдебната власт (в т.ч. председателят на ВКС, отделни членове на ВСС, ССБ и др.) които защитават независимостта на съда и подкрепят една решителна съдебна реформа. Последното е индикация за стремежа на „силните на деня” политици да ерозират демокрацията в страната.

Допуподписаните политически формации ще предприемем всички допустими от закона мерки за противодействие на това извънредно и противоконституционно законодателство, за да защитим европейското бъдеще на България като демократична правова държава и част от ЕС. Ще уведомим и ЕК, тъй като смятаме че приемането му по този срамен начин, особено в навечерието на председателството на Европейския съвет, ще бъде изключително лош знак към нашите европейски партньори. Призоваваме институциите на ЕС и Съвета на Европа да заемат категорична позиция срещу опитите да бъде ограничена независимостта на съдебната власт в България!

Ще настояваме и за намеса на Президента и налагане на вето над всички текстове, ограничаващи основни конституционни права и свободи на гражданите и превръщащи родината ни в полицейско-прокурорска диктатура!

Призоваваме и всички наши съграждани, които искат радикална съдебна реформа по румънски модел за справедлив и независим съд и отчетна и отговорна прокуратура, да са готови за масови протести срещу пълзящото посегателство от „силните на деня“ политици срещу съдебната власт така, както нашите полски приятели го правят в момента

Прокуратурата - на крака в Добрич за "Суджук-гейт"

Депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов, който стана известен със суджуците за премиера, е упражнявал натиск върху свидетели срещу него да не говорят пред разследващите органи. Това каза пред бТВ говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова.

Арнаудова и екип прокурори от звено „Антикорупция” са на място в Добрич, откъдето е депутатът и където се е развивала аферата "Суджукгейт", за да проведат разследване и да защитят свидетелите. Надяват се да привлекат и още свидетели, които са се страхували да отидат до София.

Говорителят на прокуратурата обяви още, че Мартинов е оказвал натиск на бивши служители на МВР, които са уволнени по негова заповед, тъй като отказали да прикрият катастрофа на заместник министър с две жертви. Опитвал да окаже натиск и на окръжния прокурор.

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска в петък имунитета на депутата от ГЕРБ Живко Мартинов. Според разследването народният представител е спекулирал с името на Бойко Борисов и така е успял да се сдобие с 4 тона суджук, 60 кг пастърма и филе „Елена”. Прокуратурата беше категорична, че нито един суджук не е достигнал до министър-председателя.

Фотофакт: И Румен Радев е бос като народа си

На тази дата: 25 юли 1980 г. умира Владимир Висоцки

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му 

е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.

Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.

Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.

Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.

Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“

Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.

Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.

За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.

Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.

И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.

Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.

Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.

Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.

Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

Вицове, юли 2017 г.

Ваканция

СмЕх/Таралеж/

Тя избира бельото си според настроението. Например, днес е без настроение...

***

Скъпи, пипал ли си навигацията на колата?

- Да. Проверявах какво е разстоянието между София и Букурещ, защо питаш?

- Ами... аз съм на Дунав-мост...

***

Селският ковач говори на новия си чирак: - Сега ще извадя подковата от огъня. Като кимна с главата, удари я с чука. Така новият чирак станал изведнъж ковач...

***

Срещат се двама приятели: - Ооо, Пешо, как беше почивката на морето? - А бе, мани! През цялото време валя дъжд! - Ама като те гледам си хванал тен. - Какъв тен, това е ръжда ...

***

На борда на кораб: - Капитане, земя!!! - Накарайте тоя глупак да млъкне - нали току-що отплавахме!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Разкрития: Научният ръководител на Путин станал доларов милиардер

Путин и Литвиненко

Ректорът на Санкт-Петербургския държавен университет Владимир Литвиненко, под чието ръководство президента Путин защитава докторат, е станал милиардер в долари.

«Ведомости» съобщава, че към 21 юли тази година Литвиненко притежава акции в компанията «Фосагро» на стойност 1 милиард и 10 милиона долара.

Освен това старият приятел на Путин притежава множество елитни недвижими имоти.

Цитати на великите: Георги Гергов: Бойко Борисов е носител на мира в Европа!

Бойко Борисов е совалка, той е носител на мира в Европа! Това заяви в предаването "Тази сутрин" по БТВ бизнесменът Георги Гергов.

Гергов разкритикува остро лидера на БСП Корнелия Нинова и похвали премиера Борисов. Той сподели, че преди изборите се е надявал БСП да спеели, но да управлява с ГЕРБ. А на учудването на водещия Антон Хекимян, отговори с думите: "ГЕРБ си е една част от БСП!" Според бизнесмена в съюз с ГЕРБ БСП би могла да изпълни предизборните си обещания, а сега не може, излъгала е този един милион души, които са гласували за нея.

Гергов се върна на предизборната кампания и припомни, че БСП е водела с 3%. Убедително побеждавахме, подчерта той. Според него сега се отклонява вниманието с приказки за Бузлуджа, "не се говори защо не спечелихме изборите".

На тази дата: 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски става първият монарх, който си възвръща властта чрез демократични избори

/Таралеж/ 

2001 г. Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България (от 1943 до 1946 г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет), полага клетва за министър-председател на България. Той става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.

Симеон се връща в България през 2001г. Същата година сформираната от Сакскобургготски партия Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите).

През 2005 г. той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време” (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).

След като на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ изгуби властта, Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. Сакскобургготски заема поста премиер до 17 август 2005 г.

Вицове, юли 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Мили къде си?

-Чакам рейса!

-Побързай, липсваш ми!

-Добре,  ще чакам малко по бързо!

***

Кифла в автосервиз:

– Когато давам отзад, не свети лампичката…

Майсторът :

– Това разбрах, а на колата какво ѝ има?

***

Моля, комшийката от съседния блок, която се съблича по няколко пъти на ден на отворена врата на терасата, да го прави само преди обяд, защото след обяд слънцето свети обратно и нищо не се вижда.....Благодаря!

***

Израелски танк преследва палестински боец в пустинна местност. Войникът бяга на зиг-заг, като успява понякога да се обърне и пусне автоматен откос по танка. Танкът не отговаря на огъня, само продължава да върви. Палестинецът свършва патроните, изморява се от бягане и спира да си посрещне съдбата.

Танкът също спира, показва се израелски танкист и пита:

- Какво става, Али, патроните ли свърши?

- Да...

- Искаш ли да ти продам?!?

***

В някогашния Съветски съюз питат радио Ереван ще има ли при комунизма пари.

Радио Ереван прави справка и съобщава:

- От Кремъл ни казаха, че няма да има. От Белия дом казаха, че ще има. Следователно и тогава, както и досега, едни ще имат, а други няма да имат пари.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Рибари на протест

Голям рибарски протест се подговя за вторник, 25 юли, от 8 до 9.30 ч. пред сградата на Министерството на околната среда и водите.

Организира го сдружението на пъстървовите риболовци „Балканка” под надслов „Не искаме още един „Цанков камък” на шията ни!”.

Язовирът, дело на хидроинженер д-р Ахмед Доган, е най-модерното съоръжение, строено у нас от 30 години.

Каскадата Доспат – Кричим, част от която е язовирът, е с мощност 450 мегавата – колкото малък реактор на АЕЦ „Козлодуй”.

Сега протестът е насочен срещу изтребването на пъстървата в река Въча заради спирането на водата от язовир „Цанков камък”.

В резултат на това рибата е загинала поголовно, а на места речното корито е сухо.

От Национална електречиска компания се оправдават с ремонтни дейности по язовира.

Ни суджук ял, ни суджук мирисал

Гняв и смях изпълниха интернет след пресконференцията на главния прокурор Цацаров, че добрички бизнесмен, депутат от ГЕРБ и шеф на местната партийна организация, с изнудване прибрал 4000 кг суджуци за премиера Борисов. „Проверката е показала, че дори един суджук не е достигнал до министър-председателя”, подчертава Цацаров.

Суджуците, заедно с 60 кг телешка пастърма и филе „Елена”са предоставени на четири пъти по един тон и са били извозени с бус на народния представител до помещение, където самия народен представител е организирал сушенето на суджука, „лично за министър-председателя”.

Пита се – а колко други местни бизнесмени по колко тона храни или друга продукция са дали като данък на ГЕРБ? И само в Добричко ли?

Ето и коментари от мрежата:

Samuil Petkanov

Да би суджук на премиера дало, не би прокурор видяло.

Christo Komarnitski

Не е смешно. Територията се управлява по модела „Суджук” от навързани свински черва.

Лина Игнатова

Да посегнеш на суджука на Бойко! Нищо свято не остана!

Според Цацаров това си е направо злоупотреба със суджук. В НК пише: Ако имаш 4 тона суджук, дай 1 на премиера. А в Библията: Кесаревото, кесарю.

Ivan Bakalov

Скандалът с изнудване за суджуци се дължи на вече разклатената вяра във възможностите на бате Бойко. Някой се е усъмнил, че той може да изяде 4 тона суджук и се е оплакал. А беше време вярваха, че може всичко.

И някои все още вярват - по села и паланки, по градове, кой знае какви тонове продоволствия се дават като данък на ГЕРБ - за бате Бойко. Може би има някакво количество, над което започват да се съмняват хората.

Stoyan Tonchev*

Сотир Цацров, главен прокурор: „Депутатът от ГЕРБ държал под контрол целия Добрич, оказвал влияние на полиция, частни търговци, прокуратура и държавни дружества.”

А сега заместете „депутат” с „кмет” и „Добрич” с „Поморие”.

(* коментарът е на човек от Поморие)

Maya Tomova:  И ако мислите, че бате не е ял суджуци…

Панайот Първанов

Просто няма как случаят да е единичен.

(* коментарът е на човек от общината Каварна)

Galina Slaveeva

Толкова бях шашната вчера, че не знаех какво да кажа по въпроса за суджука. Днес пак не знам. Може би това, че онези хора, там горе, вече откровено се гаврят с нас. В държавата управлявана от трите прасета.

Едното прасе ни съобщава, че другото прасе не било яло суджук, а третото прасе си го представям как седи и се тресе в истеричен смях и се забавлява.

Суджукът наш насъщний.

Особено този от прасета. Чакам онази светла Коледа.

Попитали радио Ереван:

– Защо нито един суджук от 4-те тона не е достигнал до Премиера?

– Много просто – отговорило радиото – Премиерът яде само филии с мас и джанки!

Павел Каналиев

„Суджук му дай, суджук му дай – и повече не го мъчи!“

Владимир Танев

Кой изяде суджука на Бойко?

Valdes Radev

Ретроградният суджуций

Пламен Караджов

ГЕРБ – „Суджуковата десница” в България

Иван Червенков

Не е страшно да си банкянски старец, важното е с бабек да не корумпираш.

Turhan Apdula

На запад изнудват за биткойни, в България за суджуци…

Зоя Деянова

Като няма хляб, яжте суджуци!,

Мария Габриел, от Брюксел

Valeri Georgiev

Както казваха зевзеците едно време:

Всяко нещо си има начало и край - само луканката има два края.

И суджука…

Наталия Сотирова

Два пръта суджук съм изсушила. Стигат ли за службица в министерство?

Иво Ангелов

Месокомбинат ГЕРБ

Sonia Momchilova

ГЕРБ ще посрещнат председателството като партия на веганите.

На тази дата: 23 юли 1942 г. е разстрелян Вапцаров

/Таралеж/ 

В 11,45 часа на днешната дата преди 74 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Ранни години

Никола и Йонко Вапцарови.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава

все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

 Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.

От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

Работа

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.

Подривна дейност

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция,  той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.

 За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финасирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП.

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел.

Творчество

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“

Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.

Драма: Вълната, която бучи

Вицове, юли 2017 г.

Бг къмпинг

СмЕх/Таралеж/

Събрали се пастор, имам и равин, за да споделят как разпределят парите, дадени за благотворителност. Пасторът казал:

- Ние отделяме книжните пари от стотинките, след което почваме да броим - хартийка за мен, монета за бедните, хартийка за мен, монета за бедните...

Имамът обяснил:

- Ние рисуваме един огромен кръг на земята - заставаме в центъра му и хвърляме парите във въздуха - каквото е паднало извън кръга е за бедните, каквото падне в кръга, остава за мен.

Дошъл ред на равина:

- Ние оставяме тези решения на Бог. Хвърляме парите във въздуха и каквото трябва да се отдели за бедните - той го взима, каквото падне на земята, остава за мен.

***

Мъжът заинтересувано :

- Скъпа, ти имаш ли това...как беше...целулит ?!

Жената леко напрегната :

- Да ...!

Мъжът умилително :

- Ех, всичко си има моята красавица

***

- Казват, че сте експерт по жените?

- Е, не...обикновен потребител !

***

У нас жена ми се занимава с дребните неща - готвене, чистене, пране... А аз мисля за големите - глобалното затопляне, световната криза, глада в Африка...

***

– Слушай, скъпа, искам най-сетне да поживея и за себе си! – Че кой ти пречи? Поживей си, докато се гримирам...

 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/