На тази дата: 3 февруари 1959 г. „Денят, в който музиката умря”

1959 г. загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и „Биг Бупър” Джайлс Пери Ричардсън. Този ден е наречен „денят, в който музиката умря”.

Бъди Холи, чието рождено име е Чарлс Хардин Холи, се запалва по рокендрола след като вижда изпълнение на Елвис Пресли през 1955 г. Създава музикалната група „Крикетс”, чийто първи запис „That'll Be the Day” излиза през 1957 г. Той е един от първите, включени в Залата на рокендрол славата, а през 2004 г. списание „Ролинг Стоун” го постави на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена”.

Ричи Валънс или Ричард Стивън Валенсуела, както е истинското му име, също се нарежда сред пионерите на рокендрола. И макар кариерата му да продължава само осем месеца, той успява да създаде няколко хита, които остават евъргрийни във времето, като „La Bamba” I „Donna”.

На 23 януари 1959 г. тримата изпълнители заедно с техните групи стартират триседмично турне в Средния Запад. В рамките на „Зимно денс парти” музикантите трябвало да обиколят 24 щата. Турнето обаче не е планирано добре и музикантите пътуват много, основно с автобуси през една доста студена зима. На 2 февруари те спират за концерт в „Сърф балрум” в Клиър лейк, Айова, без мястото да е предвидено в програмата им. Датата обаче е свободна и мениджърите им решават да я запълнят.

Изморен от много пътуване, Бъди Холи, който е най-голямата звезда от тримата, предлага на колегите си да наемат самолет, за да пътуват до следващата си цел - Фарго, Северна Дакота, където имат концерт на следващия ден.

Срещу 36 долара на човек те чартират едномоторния „Бийчкрафт Бонанза”, модел 1947 г., който разполага точно с три места плюс пилот. Първоначално със самолета е предвидено да полети Уейлън Дженингс, член на групата на Бъди Холи, но той отстъпва мястото си на Биг Бопър, който бил болен. Ричи Валънс пък, който никога не е летял с малък самолет, получава мястото на други член на групата на Холи - Томи Олсъп.

Тримата излитат в 10.00 ч. сутринта на 3 февруари при силна снежна буря. Пет минути по-късно самолетът изчезва и не се появява във Фарго, не отговаря и на радиоповикванията. Скоро останките му са открити в царевична нива, а всички на борда му са мъртви. Причините за катастрофата са неизвестни и до днес и варират от неопитност на пилота, през авария на самолета, до заговор.

На място загиват пилотът - Роджър Артър Питърсън, Ричи Валънс (тогава на 18 години), Бъди Холи (на 23 години) и Джайлс Пери Ричадсън (на 29 години).

Любопитен факт е, че песента „American Pie” е написана в памет на Бъди Холи и представлява анализ за това как рок енд рол музиката се е променила в годините, последващи неговата смърт. „American Pie” достига №1 през 1972 г., малко след издаването й.

Вицове, февруари 2018 г.

Двама дядовци - два свята

Жената на Киро беше много срамежлива! Пусна му чак след като се роди второто дете...

***

В автобуса:

- Госпожо, чантата ви е отворена.

- О, благодаря ви! Колко благородно от ваша страна... Мислех че рицарите са измрели отдавна, но вие сте истински!! Всеки друг на ваше място, би се възползвал да ми вземе парите в претъпканият автобус.

- То, седем лева и тридесет и шест стотинки пари ли са...

***

- Скъпи, какво да ти приготвя за обяд?

- Нищо.

- Боже, все повече те обичам!

***

Животът е като бонбон. Един е с коняк, а друг - за смучене.

***

- Здравейте, аз съм вашта леля! - каза чичо Петко, прибирайки се от Тайланд.

Станишев не е съгласен с президента Радев и БСП за Истанбулската конвенция

Председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев посети днес кризисен център за пострадали от домашно насилие жени и деца в Перник.

Той подчерта, че е изненадан от позицията на БСП, която е против ратифицирането на Истанбулската конвенция, тъй като политиката в защита правата на жените е приоритет на социалистите от дълго време.

Станишев обяви, че не е съгласен и с позицията на президента Румен Радев по отношение на конвенцията.

Карикатурите на Краси

Варна мисли за спорта:

Търговски обект със спортен кът







Краси Петров рисува специално за "Таралеж".

Фотофакт: Венец от зам. преЦедател Марешки

На венеца, който бе положен пред мемориала на жертвите на комунизма до НДК ясно се вижда правописна грешка. Цветята са поднесени от името на Веселин Марешки, който е изписан като "зам. преЦедател" на партия "Воля".

Ей тъй кат' стане начи

2 февруари - Петльовден

Според православния календар на 2 февруари се празнува Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Сретение от славянски означава „среща“ и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия ден в църквата.

Според народния календар този ден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петел. Затова се нарича Петльовден. Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство и е свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния, при което са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.

Легендата разказва как една смела жена от с. Еркеч, Бургаско, скрила мъжката си рожба и отказала да я даде на турците. Те съответно се заканили, че ако не им предаде момчето, то ще бъде заклано. Тогава майката отвърнала, че сама ще заколи детето си, но не ще им го даде. През нощта тя го извела и го скрила далеч извън селото. В полунощ заклала петел на прага на къщата и напръскала с кръвта му наоколо (в някои населени места на страната, като в село Голица например, и досега на Петльовден колят обречените за ритуала птици в 2-3 часа посред нощ, б. р.).

Когато сутринта турците отново дошли в дома й, решили, че жената е изпълнила обещанието си и оставайки изненадани от тази нейна постъпка, решили повече да не събират момчета за еничари от село Еркеч.

Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български. Коленето на петел обаче историците свързват и с широко разпространената притча за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. В този случай обаче, за да спаси сина си, майката заклала агне, намазала портата с кръвта му и така заблудила палачите.

Подготовката за Петльовден започва още от есента. Тогава се определя един петел, който ще е за разплод, и друг – който ще стане курбан на Петльовден. Пернатото животно се коли на дръвника от майката на момчето. Жени, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да родят момче. Но не си колят петела, а го носят там, където има момчета, да му теглят ножа. С кръвта се опръсква навсякъде и с нея се бележат челата на невръстните момченца. Главата и краката на закланата птица се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.

В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.

По това какъв е денят се гадаело каква ще е годината. Ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземаш – цяла година ще вземаш.

На тази дата: 2 февруари 1709 г. случайно минаващ кораб прибира Робинзон Крузо

1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера корабокрушенеца Александър Селкирк. Морякът е смятан за първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в далечината. От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти, Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - 4 години и 4 месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс, плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил Селкирк от тропическия остров.

През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до 1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта Клара.

Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток малък бивак, който е бил негов дом. От построените от него колиба, площадка, заслон и наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора, навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за които се смята, че са били притежание на Селкирк.

През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман „Робинзон Крузо”.

Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби, политически представител и автор на статии, той става световно известен именно с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години, два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в дневника си.

Вицове, февруари 2018 г.

Ех, че хубава опашка

Добре са си живеели първобитните хора! Не ти харесва някой - убиваш го, харесва ти - изяждаш го.

***

– Знаеш ли как се казва шофьорът на Фил Колинс?

– Как?

– Карамфил...

***

- Защо бъркаш в толетната чиния?

- Якето си изтървах.

- И смяташ да го обличаш ли това миризливо нещо?

- Не, сандвича ми беше вътре...

***

Баща камикадзе към синът си:

- Не бързай да започваш работа сине, поживей си!

***

Американски форум: питаш и ти отговарят.

Руски форум: питаш и те питат.

Български форум: питаш и ти обясняват колко си ТЪП.

Любопитно: Бившата наркобаронеса зад любимата теленовела на Бразилия

Всяка вечер около 21:00 Фабиана Ескобар сяда пред телевизора и гледа как животът й се развива на малкия екран - дали полицията я кара някъде, или съпругът й отново й изневерява, как пребива любовника, как кокаинът заминава и на негово място влизат чували с пари. Наскоро тя гледа как се къпе в стая, пълна със златни монети, точно като Скрудж МакДък. Сторило й се много шикозно.

Ежедневната теленовела в 9 вечерта е същинска институция в Бразилия.

Около 50 млн. души всяка вечер гледат тези сериали. Всеки в тази обезумяла по телевизията държава говори за това какво се случва в момента в епизодите на A Força do Querer, "Ръбът на желанието", актуалната теленовела, която е навсякъде. Сюжетът й е базиран на истинска история - живота на Ескобар.

В дома си във фавелата Росиня, един от най-големите бедняшки райони в Рио де Жанейро, всички я наричат Bibi Perigosa, "опасната Биби". И Ескобар (която няма родство с покойния колумбийски наркобос Пабло Ескобар) също е приела охотно това име, въпреки че вече няма нищо общо със сенчестия свят на дрогата и парите, тъй като си изкарва прехраната по законен път. Единственият минус е, че печели доста по-малко отпреди.

Фабиана държи на името "Биби Перигоса", защото го харесва и защото, с изключение на нейната майка, никой не знае коя е Фабиана Ескобар. Самата тя казва, че все още е опасна, отчасти от кокетничество.

Но вече няма никакви поводи да се боите от 37-годишната жена. Гласът й е груб, очите й наблюдават внимателно, хуморът й е изпълнен със самоирония. И смехът й кънти из целия квартал. Тя се харесва мигновено на почти всеки.

В тесните и стръмни улички на Росиня, където в дъждовни дни канализацията прелива, Опасната Биби върви самоуверено и елегантно на високи токове. Тя носи предимно черни дрехи и дебели златни вериги, виолетово червило и дълги обици. Външният й вид излъчва имиджа на гангстерска съпруга, която има сърце. Когато се срещаме, ръката й е превързана, защото е ударила по-големия си син.

Той си го е търсил, обяснява тя, защото отново е обикалял из квартала да продава дрога. Тя му е ударила ляво кроше и си е счупила пръста. Следващият път просто ще хване някоя тояга.

Синът й се казва Селсо. Името му е татуирано на нейната ръка, до това на нейната дъщеря и това на вече мъртъв любовник. Селсо е на 20 години и покрива всички критерии за типично проблемно дете от фавелите. Вероятно няма и как да бъде другояче, с всичките тези влияния.

Много от приятелите му са наркодилъри на дребно. Майка му не си е спечелила прякора с благоприлично и кротко поведение. Баща му е лежал в затвора 9 години. Селсо стреля за първи път с пистолет във въздуха още като малък и като дете трябва да бяга от полицията със семейството си.

В Рио бащата на Селсо и бивш съпруг на Биби - Сауло де са Силва, е по-известен като O Barão do Pô, "кокаиновия барон".

В началото на новото хилядолетие той е нещо като вицекрал на търговията с дрога в града, най-близкият довереник на главния бос - Антонио Франсиско Бонфим Лопес, с прякор Нем.

В най-добрите си времена Нем и Сауло са снабдявали с кокаин половината Рио. Те са начело на картела "Amigos dos Amigos" ("приятели на приятели"), за който работят близо 500 въоръжени мъже и който подкупва полицаи и политици. Те контролират Росиня с нейните 70 000 жители като паралелна държава. В лабиринта от улички на фавелата, те са единствената власт и авторитет, а местните жители са ги обичат и се страхуват от тях.

Те се грижат за това да има работни места, електричество, сателитна телевизия, местен транспорт, отлични партита и правораздаване - всички неща, които правителството никога не се е и опитвало да даде на фавелата. Но Нем и Сауло също така решават и кой ще живее и кой ще умре.

Задачата на Биби Перигоса е тогава е да брои и контролира парите, които са били стотици хиляди евро всяка седмица. Грижата й е империята да работи гладко.

Сега, когато като милиони бразилци тя гледа теленовелата, Нем не се казва Нем, нито Сауло - Сауло, въпреки че Биби си е Биби. Но тя може да предскаже как завършва сериалът и не предстои хепиенд. Колко истина има в измислицата? Биби и се иска да види дали ще се осмелят да подхванат темата за изтезанията.

След като Сауло и Нем са арестувани, Биби решава да започне живота си от нулата. Това обаче първо означава да се отърве от всичко, което тежи на съвестта й. И тя започва да говори за съдбата си в блог, а когато вижда какъв интерес има към нейния живот, пише книга. Сериозна част от това, което в момента е най-успешният тв сериал в Бразилия, е базирано на нейните мемоари.

Сауло все още предстои да излежи още 18 години в затвора. Тя казва, че някога го е посещавала, но скоро е открила, че той продължава да продава дрога и от килията си. Двамата вече са разведени и тя не иска да има нищо общо с него. Сауло носи само разруха на семейството й.

На 17 години Биби не е виждала всичко това.

Тогава тя все още се казва Фабиана и иска да стане социален работник. Не е родена в Росиня, а в обитавания от средната класа квартал Рио Компридо. Майка й е учителка в основно училище, баща й работи в държавната статистическа служба, Биби следва социология. В предпоследния семестър тя сключва брак с отдавнашния си приятел от училище - пощальона Сауло да са Силва, който тогава е на 19.

Биби ражда син и мечтае да има още деца, малка къща, повече пари. Сауло обаче започва да търгува с дрога. Арестуван е за първи път през 2005-а като е обвинен в разпространение на наркотици с писмата.

Няколко месеца по-късно той демонтира климатика от килията си и бяга през дупката в стената. След този момент вече не е дилър на дребно, а беглец. Сауло си намира работа в империята на Нем, където полицията не може да се добере до него и е повишен до "наркобарон". Фабиана Ескобар също е включена в бизнеса. Тя обаче не се възприема като съучастник, а като подведен човек. Да се откъсне не съществува като вариант.

Като кокаинова "баронеса" тя изведнъж притежава повече, отколкото някога мечтае като живот в бразилската средна класа - голяма кола, истински бижута, система за домашно кино, шампанско, плувен басейн.

Животът й е като в теленовелите. Когато иска да зарадва Сауло, наема хеликоптер и разпръсква розови листенца над Росиня. Много момичета от семейства от средната класа са увлечени по живота на гангстерските босове. Знае го от личен опит.

Жените често се използват като куриери от бразилската наркоиндустрия. "Tráfico formiguinha" по думите на Биби. "Мравки-носачки". Затворите са препълнени с жени - около 35 000 са зад решетките, две трети от тях заради свързани с дрога престъпления. "Но жените биват арестувани най-често, защото са у дома, когато полицията дойде и намери запасите от наркотици на съпрузите им", казва Биби Перигоса.

Тя знае това и на теория, и на практика. Като студентка тя пише курсова работа за това как се променят семействата, когато единият родител е в затвора. Сега тя може да прави проучване по този въпрос в собствения си хол. Като писателка тя иска да предупреди момичетата в Бразилия да не се стремят към кариера като нейната. "Всички пари от търговия с дрога са прокълнати", казва тя. "В този свят не ви третират като жени, а като елитни проститутки".

Въпреки че се е отказала от някогашния си живот, тя все още продължава да живее в Росиня, където единственият културен център затвори врати след олимпиадата миналата година.

Оттогава Биби е основала малка кинопродуцентска компания, която наема само местни хора. Тя вярва, че трябва да се реваншира по някакъв начин. В хола й до телевизора и дивана има стара тоалетка и много затрупан сушилник за дрехи. Луксът на миналото е изчезнал, но тя никога не е била по-щастлива.

Чувството да спи спокойно е по-страхотно от всичко друго.