вторник, 13 февруари 2018 г.

Пеевски без да стъпва в парламента "заработил" 30 000 лв.

Депутатите може да не стъпват в парламента и ден, но въпреки това да получават възнагражденията си, осигурени от българските данъкоплатци. Стига отсъствията им да са извинени. Правилникът на Народното събрание допуска тази възможност, но до момента от нея се възползва само един депутат – избраникът от ДПС Делян Пеевски, който видимо предпочита да се изявява не от парламентарната трибуна, а в собствените си медии.

От конституирането на 44-тото народно събрание на 19 април 2017 г., до края на януари 2018 г. Делян Пеевски е отсъствал от пленарни заседания 101 пъти, но всичките му отсъствия са извинени. Това става ясно от отговор на администрацията на парламента, предоставен на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.


За това време депутатът няма нито едно "неоправдано отсъствие" от пленарната зала. Пеевски не извинява отсъствията си единствено от заседанията на икономическата и земеделската комисия, в които членува. Това практически означава, че народният представител, който присъства само на клетвата си като такъв при конституирането на парламента, получава пълната си работна заплата като депутат, без добавките, които му се полагат месечно за участие в специализираните комисии към НС.

Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Средната заплата в обществения сектор за третото тримесечие на 2017 г. е 1050 лева. Следователно депутатското основно месечно възнаграждение към момента е малко над 3000 лева. Така излиза, че за последните 10 месеца, без да е стъпил в пленарната зала, Пеевски е "заработил" над 30 000 лева. В този период обаче Пеевски беше вносител на два закона - "срещу вторичното разграбване на КТБ" и поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. И в двата случая не се появи в НС, за да обяви мотивите за законодателните си инициативи.

Задигнаха 21 машини за 'копаене' на биткойни от офис в Благоевград

Откраднаха 21 машини за "копаене" криптовалута в Благоевград. Стойността им е над 200 000 лева, съобщава Нова телевизия.

Кражбата станала в частен офис, който се занимавал с виртуална валута. Офисът се е помещавал в завода за измервателни инструменти и уреди в края на града.

По неофициална информация крадците са били поне трима и са действали светкавично. Заглушили охранителната система и бързо успели да задигнат машините за биткойни и да избягат в неизвестна посока.

Апашите обаче успели да изнесат само 21, останали са още много, съобщи "24 часа". Една от машините струвала около 7000 евро и на денонощие можела да "изкопае" около 50 евро.

Липсващите машини били собственост на трима души, като един от тях притежавал 14 броя.


Заради загряването на компютрите, които харчат страшно много ток, вратата на помещението е била отворена за охлаждането.

Български детски рожден ден в Германия завърши с масов бой и 7 ранени

Швалмщат
Българи си спретнаха масов бой на детски рожден ден в германския град Швалмщат, съобщи bTV, позовавайки се на информация от местната полиция.

Най-малко седем от гостите на партито пострадали.

Гостите били поканени в местен общински клуб. Те се скарали по все още неясна причина за властите и спорът бързо прераснал в бой.

Трима възрастни и четири деца са ранени. Наложило се да бъдат повикани линейки, за да помогнат на пострадалите.


В това време част от гостите се стекли в близкото полицейско управление, за да подават сигнали едни срещу други. Все още не е ясно каква е причината за скандала, тъй като никой не говори немски, уточняват още от полицията.

Фотофакт: Олимпийците ни с резедави екипи, на шапките им е флага на...Иран

Екипите на нашите олимпийци в Пьонг Чанг са резедави, не са зелени, каквито би трябвало да се очаква да бъдат, и каквито са обявени, че са.

Резедавото не е зелено (освен ако не си далтонист или идиот) и няма нищо общо с националния ни флаг, който според чл. 15, ал. (2) на Закона за държавния герб и националното знаме на Република България има “бяло, зелено и червено поле”, няма резедаво поле, нито светлозелено, нито жълтозелено.

Екипите на българите са сбъркани тотално, различават се цветово от флага ни. Те по-скоро са свързани като дизайн и подредба на цветове с държавния флаг на Ислямска република Иран.

Шапките в тези екипи представят точно иранското знаме – зелено, бяло и червено, а не нашия национален флаг с подредбата – бяло, зелено и червено.

На шапката би трябвало да е името на държавата ни или националният ни флаг, както е при други спортисти.

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове, февруари 2018 г.

Два варианта за 14 февруари
- Какво ще празнуват джендърите на 14 февруари?
- Свети Вазелин.

***

- Оле, че е сладичкоо! Това котенце мъжко ли е, или женско?
- Не го ли позна по ушичките?
- По ушите ли? Не!
- Ами зайче е.

***

Някой знае ли, къде се намира този хотел от рекламата на Лопедиум, дето един чичак седи на кенефна чиния, сере по средата на хола, и гледа замечтано през прозореца? Просто ми харесват такива дръзки, интериорни решения!

***

А сега да поработим върху твоята красота, докато ти се прибираш, аз ще си налея ракия.

***


В една жена винаги трябва да има някаква загадъчност... Например къде е талията ѝ...


понеделник, 12 февруари 2018 г.

Убити ли са наистина руски войници в Сирия от американци?

Сред правителствените сили в Сирия, по които САЩ нанесоха въздушен удар на 7 февруари, е имало руски наемници. Това съобщиха на 9 февруари източници от Пентагона, цитирани от телевизия Си Би Ес.

Ако руснаците наистина са сред жертвите, това ще бъде първият подобен случай в арабската република.

До този момент Пентагонът няма данни дали има убити руски военнослужещи.
Медиите в Русия през уикенда съобщиха, че при атаката са убити 200 или дори повече наемници. При това сраженията са били не само на 7 февруари, а са се водили три дни - до 9 февруари. И жертвите са дадени в последния ден.

Убитите са от Частната военна компания (ЧВК) на Вагнер (неофициално название на компанията, действаща на територията на Украйна и Сирия). За нейното съществуване пръв през 2016 г. разкри петербургският опозиционен сайт "Фонтанка".

А според друг опозиционен сайт - "Русский мир-Другая Россия", загиналите са 600.

 Какво знаем дотук

Според съобщенията от световните агенции най-малко 100 войници от армията на Башар Асад бяха убити при атака от въздуха на 7 февруари. Операцията бе отбранителна. Военните бяха ударени, след като нападнаха централата на Сирийските демократични сили (СДС), в които доминират кюрдите. В това време там имало американски военни съветници. Инцидентът стана в източната сирийска провинция Дейр аз Зур.

От Пентагона обаче не смятат, че руснаците са целели американците. Според тях наемниците са се опитвали да завземат намиращо се наблизо петролно находище.

СДС, които са подкрепяни от САЩ и са подпомогнати от международната западна коалиция, се сражават срещу "Ислямска държава" източно от река Ефрат.

Американският въздушен удар срещу правителствените сирийски сили на 7 февруари е нещо твърде необичайно. Тези сили действат обикновено от другата страна на Ефрат.

А какво всъщност се е случило?

Сблъсъкът в Дейр аз Зур е между армията на САЩ и три роти руски военнослужещи с неопределен статут. Това пише аналитичният сайт "Каспаров.Ру", основан от опозиционера и бивш световен шампион по шахмат Гари Каспаров. Изданието нарича случилото се "първите боеве от Третата световна война". Думите са на публициста Тигран Хзмалян.

Всъщност съветски пилоти са участвали в боеве срещу американските ВВС в Корея през 50-те и във Виетнам през 60-те и 70-те г. на ХХ век. Москва отричаше да е замесена и летците й се маскираха като азиатци, а безсмъртният руски фолклор роди песните за пилота Ли Си Цин (китайско звучене на руската фамилия Лисицин - б.р.). Но днешните "интернационалисти" не пеят "Гренада" - съветската песен за испанската Гражданска война, нито воюват, за да дадат на селяните земята в Дейр аз Зур. Те проливат своята и чуждата кръв за държавни пари и петрол, обещан от Башар Асад на путинските олигарси. Именно за това се е водила нощната битка за петролното находище източно от Дейр аз Зур, посочва сайтът.

Русия е изпратила на сигурна смърт своите наемници, продължава "Каспаров.Ру". Подобно на "зелените човечета", превзели Крим през 2014 г., бойците от ЧВК на Вагнер също нямат отличителни знаци по униформите си. Въпреки това преди контраудара в Дейр аз Зур американските и кюрдските командири се свързали пряко с руското военно командване в Сирия, за да го предупредят за предстоящия удар по групата правителствени сили, превзели централата на СДС.

И точно тук военните хитрости преминават в държавна подлост. В началото от Москва отказали да признаят пратените в Дейр аз Зур наемници за свои. Това вкарало трите роти руски наемници в месомелачката на Дейр аз Зур.
Убитите руски военнослужещи не са 200, а 600, твърди сайтът "Русский мир-Другая Россия".

Пред изданието генерал Хасан - командващ СДС в този регион, споделя, че лично е звъннал на руски офицер за свръзка в Дейр аз Зур. Генералът имал информация за готвената атака срещу централата на СДС от силите на Асад. И се надявал руснаците да я спрат.

"Казахме, че върви някакво движение и че не бихме искали да атакуваме участниците в тези действия. Те (руснаците - б.р.) не приеха предложението ни, отричаха всичко и казваха, че нищо не се случва", заяви Хасан.
А какво е станало - най-добра картина дават публикуваните от изданието прихванати разговори за трагедията край Дейр аз Зур. (Преводът е с малки съкращения, като за неприличните изрази са използвани възможно по-меки думи.

Глас 1:

"Навряха ги на майната им. В едната рота пратиха на майната им 200 души наведнъж, в другата - 10 души, а в третата - не знам, но и там яко са трепали. С други думи, три роти пострадаха. Имаше пиндоси (обидно название за американците - б.р.), първо обстрелваха с артилерия, мамка им, после вдигнаха 4 хеликоптера, да ги... и стреляха от едрокалибрени картечници. Нае... ха ги всичките, нашите освен автомати, мамка му, изобщо нямаха нищо, да не говорим за ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс - б.р.). Изтребиха ги, спретнаха им там ад и пиндосите конкретно и ясно знаеха, че това сме ние, руснаците. Нашите отиваха да превземат завода, а те там си стояха. Получихме х..“

Глас 2:

"Гледай, брато. Там има 127 убити - само пета рота. Втора фактически е непокътната. Пета е унищожена цялата, разкатаха ги с авиация, хеликоптери, артилерия. Кюрдите и американците тръгнаха срещу тях, момчетата нямаха никакъв шанс..."

Глас 3:

"Построили са се в колона, триста метра са им оставали до позициите. Онези вдигнали американското знаме и започнали да ги ш...ат яко с артилерия, а след това долетели хеликоптерите и започнали да ш...ат всички. Общо 215 са "товар 200" (кодово название на убитите военнослужещи, под което ковчезите с останките им биват връщани в родината - б.р.). Нашите на какво изобщо са се надявали? Че ония сами ще се нае...т ли? Че ще се уплашат?.."

Глас 4:

"Казват, че от техниката е оцелял само един танк и една бойна разузнавателна патрулна машина, а всичко останало е унищожено наведнъж в първите минути на боя."

 Пентагонът: Там не е имало руснаци

Пентагонът предполага, че не е имало руски сили в района, където на 7 февруари вероятно е извършено нападението срещу централата на СДС, подкрепяни от САЩ. Това заяви шефът на Пентагона Джеймс Матис, предаде ТАСС.

По-рано американците обвиниха за атаката в селището Хашам край Дейр аз Зур сирийските правителствени сили.

"Руснаците ни казаха, че изобщо не са били там. Мисля, че е точно така, но нямаме пълна яснота какво правят там силите на режима. Но поне сега там е спокойно", каза Матис.

Той допълни, че и руснаците, и американците постоянно прибягват до комуникации, за да не допуснат инциденти помежду си.

"Информираме се взаимно. Руснаците заявиха, че нищо не са знаели, когато им звъннахме по повод силите, пресекли разделителната линия и се приближиха. Те (руската страна - б.р.) бяха известени, когато започна обстрелът. Тогава ни съобщиха, че там не е имало руснаци. И, както знаете, полагаме всички усилия, за да не поставим под заплаха руснаците", продължи Матис.



На тази дата: 12 февруари 1924 г. открита е гробницата на Тутанкамон

1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон. Небхеперура Тутанкамон, наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от 18-тата фараонска династия. Любопитен факт е, че младият фараон става най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление.

Всъщност гробницата е открита на 4 ноември 1922 г., но до скритите вътре  съкровища, откривателите достигат година по-късно.

Лорд Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник. През 1900 г. претърпява пътен инцидент - колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет. Скоро след пристигането си там, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей - Масперо.

Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 г. продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.

А лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър - учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.

Разкопките започват през 1917 г. с отстраняването на големи количества пръст и отломки, като още в първите месеци археолозите откриват остатъци от неизвестни стени на метър от гробницата на Рамзес VI. По-късно се оказало, че това били бараките, в които са живели строителите на гробниците в района. Картър решил да не бута стените.

С течение на годините работа не било открито нищо, търпението на Карнарвън се изчерпвало, а в разчистеният периметър нямало и следа от гробница. На Картър бил даден срок от още един сезон, преди да спре финансирането на проучванията.
Отчаян и намиращ се в безизходица, Картър решил да бутне стените на постройките и да отстрани натрупаните отпадъци. Това станало през ноември 1922 г. На 4 ноември работниците спрели да работят и останали на място. В една от ямите, където били премахнати скалните отломки, се показало грижливо издялано стъпало.

Работата не спира и скоро работниците достигат врата. Картър пробива малка дупка и вижда коридор, пълен със скални отломки. След откритието той пише телеграма на лорд Карнарвън и го чака търпеливо три седмици, докато пристигне от Англия.

След пристигането на Карнарвън първата врата била разбита, а коридорът с отломките - разчистен. В първата гробна стая намерили безброй предмети - статуи, фигури на странни животни, както златни и позлатени предмети от бита. Те били първите от близо 3000 години, които виждали тези съкровища.

На десетина метра от първата врата археолозите се натъкнали на втора, с печат на Тутанкамон. Тя водела до помещение, в което имало подреден цял „музей” - вази, ракли, златни жезли, столове, каляски, златен трон, както и три големи украсени с глави на животни легла. Сред откритите предмети били и две статуи в човешки ръст, изработени от черно дърво, със златни сандали, позлатени дрехи, и с жезъл в ръка, като около челата на фигурите се виела змия, която била царски символ. В краката им се търкалял изсъхнал букет от полски цветя.

Там била намерена и трета врата, която Картър и Карнарвън не отворили. Заели се със съхраняването и описването на предметите от другите две помещения, като получили разрешение от правителството да използват за склад гробницата на Сет II, където складирали и консервирали всички открити предмети. С това се занимавали до 1923 г., когато дошло време да се отвори и третата врата.

Зад нея се намирало помещение с площ от 26 кв.м. В него се намирал позлатен саркофаг, а в него имало други три позлатени и заключени саркофага. Четвъртият бил от жълт кварцит. Последният ковчег бил от масивно злато, а върху него бил изобразен ликът на владетеля. Когато капакът бил повдигнат, се показала уникалната и безценна погребална маска на Тутанкамон, както и непокътнатата мумия на владетеля. До нея са открити още предмети - диадеми, кинжали, амулети, нараменници, пръстени и възглавница. Те били пренесени в музея, а мумията на фараона - изследвана и върната в саркофага.

Любопитен факт е, че поради неправилно съхраняване след откриването на мумията на Тутанкамон, тя се е разделила на 13 части, а като цяло методите на Картър - които били „грижовни” за времето си, днес се определят като „варварски”, което всъщност е нанесло непоправими щети по намерените предмети и мумията.

Днес в Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Като най-ценен артефакт се пази позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

ВИДЕО

Вицове, февруари 2018 г.

А, ето я моята снимка!
В музея:
- Това е Минерва - казва екскурзоводът.
- А този зад нея, това нейният мъж ли е?
- Не... Тя не е имала мъж. Тя е била Богиня на мъдростта.

***

- Здравей мили, скоро се прибирам от екскурзията. Как е котката?
- Умря...
- Ужас! Не можа ли да ми го кажеш малко по-деликатно. Например, че се е качила на покрива. Обаче се е подхлъзнала, паднала е, накрая, че се е пребила... А как е мама?
- Качи се на покрива...

***

При гинеколога:
- Ама, госпожо! Вие, току-що родихте и сега пак бременна!
Направо от родилното и в кревата ли?
- Не, първо направих мусака.

***

Семейство. Мъжът решава кръстословица. Жената е в кухнята.
Той пита:
- Първият мъж с четири букви?
- ДИМО.

***


Втори месец ходя на фитнес, жена ми вече се чувства супер сигурна с мен. Ако ни нападнат нек'ви хулигани, мога набързо да направя 30 коремни преси!


неделя, 11 февруари 2018 г.

Руски самолет се разби със 71 души на борда

Намерени бяха отломките от самолета Ан-148 на руската авиокомпания "Саратов", който изчезна от радарите 10 минути след излитането от летище Домодедово в Москва, предаде ТАСС, като се позова на източник от руските службите за управление на извънредните ситуации.

Отломките са намерени в Раменския район в Подмосковието. В самолета е имало 65 пътници и 6 души екипаж. Оцелели не са намерени, казва източникът.

Пътническият самолет Ан-148, излетял от московското летище Домодедово, изчезна от радарите малко след излитането си.

Машината е била на авиокомпания Саратов. Летяла е за Орск в Урал.

Според руски агенции очевидци са видели самолета, обхванат от пламъци, да пада в района на село Аргуново, югоизточно от Москва, предаде Франс преСамолетът Ан-148 е произведен от украинския авиоконструктор "Антонов". Първият полет на този модел бе през 2004 г. В такъв модел самолет могат да пътуват до 80 души. Той може да лети на разстояние от 3600 километра, припомня Франс прес.

От влизането му в експлоатация, е имало най-малко пет инцидента с този тип самолети. Те са били свързани с колесниците, електрическата система и системата за управление.

По случая с днешната катастрофа е образувано производство за нарушение на правилата на полетите, предаде ТАСС, като цитира Светлана Петренко, говорителката на Следствения комитет на Руската федерация.

На мястото на катастрофата са пристигнали следствено-оперативни групи, както и губернаторът на Московска област Андрей Воробьов.
Застрахователната компания "АлфаСтрахование" съобщи, че пътниците и екипажът на разбилия се самолет, са били застраховани от нея. Компанията вече се е свързала с авиопревозвача и участва в изясняване на обстоятелствата около катастрофата, предаде ТАСС.


Московката междурегионална транспортна прокуратура и Южната транспортна прокуратура са започнали проверка във връзка с падането на самолета. Проверката касае работата на диспечерите и обслужването на разбилата се машина, предаде ТАСС.

Управата на Амстердам забрани зяпането по проститутки

В нова наредба градските власти на Амстердам затягат  режима за туристически групи в "квартала на червените фенери".

От април 2018 г. групи от над пет човека ще трябва да получат специално разрешение от кметството за посещение в района на секс индустрията. Освен това в квартала на туристите е забранено да получават алкохол и наркотици.

Но най-съществената промяна е в това, че на тях им е забранено да зяпат по проститутките във витрините - екскурзоводът трябва да се погрижи групата му да стои с гръб към момичетата във витрините.

Въвежда се официална забрана за снимки в квартала. Екскурзиите не трябва да са шумни и да приключват в 23 часа. Преди началото на посещението гидът е длъжен да предупреди туристите да проявяват уважение към местните жители, предприемачите и проститутките.
Отговорността за спазване на правилата в наредбата носят екскурзоводите. В случай на нарушение от независим гид, глобата е 190 евро, за акредитирани гидове от туристически компании санкцията е много по-голяма - 950 евро. При три нарушения се отнема лиценза на екскурзовода.


Кварталът на червените фенери в Амстердам е разположен на 6500 кв. м, в него работят близо 1000 души, не само проститутки, но и охрана, продавачи м магазини и др. Точно до него е най-старата църква в столицата Oude Kerk.

Видеофакт: Намаление на замразено пиле във "великата" Русия

В руския град Резан в магазин "Дикси" масово блъскане за замразено пиле на промоция:

Видео от вчера:

Днес протест пред БНТ заради средния пръст на Емил Кошлуков

Протест пред сградата на БНТ ще се състои в неделя от 18,30 ч. Поводът - показания от Емил Кошлуков среден пръст в ефир, докато водеше предаването "Още от деня".

Протестът се организира във фейсбук.

Кошлуков демонстрира специфичната комбинация от три пръста, докато задаваше въпрос към Борислав Сандов от "Зелените". Така той коментира поредния протест за спасяване на Пирин от четвъртък вечер, който стигна и до БНТ. Тогава беше поискана и неговата оставка.
Кошлуков потърси сметка на Сандов за поведението на протестиращите. Съпредседателят на "Зелените" обясни, че не носи отговорност за действията на неидентифицирани участници и допусна, че става дума за провокация.


Не за пръв път ще има протест пред сградата на БНТ заради действия на Кошлуков. Наскоро се разбра, че той е направил опит да се меси в работата на екипа на "Денят започва с култура", което също доведе до искания за неговата оставка.

На тази дата: 11 февруари 1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора след 27 години

1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор Ферстер” в Република Южна Африка. До тогава той е прекарал 27 години като политически затворник.

Нелсън Ролихлахла Мандела започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК). През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.

През 1956 г. той попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. Мандела е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.

Мандела прекарва 18 години в затвора на остров Робън, през 1982 г. е преместен в затвор в Кейптаун, където остава още шест години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.

В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.

Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г. През септември с.г. Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.

На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир „Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк е отличен и получава и Нобелова награда за мир.

През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.

Вицове, февруари 2018 г.

Намерих автомобила, който всички рисувахме в детството.
Три рискови фрази:
- Не си права - към жена си!
- Не съм гладен - към баба си!
- По твое усмотрение - към фризьора!

***

Наближава 13-ти февруари! Световен ден на епилацията.

***

Между приятелки:
- Знаеш ли, снощи на купона така се напих, че на сутринта се оказах в леглото със собствения си мъж!

***

Mмм, правя страшно шкембе... Aма за лятото много трудно го свалям!

***

Майка на ученик се кара на учителката му по математика:

- Как можахте да му дадете такава задача за домашно! "Ако една бутилка бира струва 15 стотинки..." Баща му цяла нощ не е спал!

събота, 10 февруари 2018 г.

Руските съдии вече могат да шофират пияни

Руските полицаи вече няма да имат право да спират съдии, които извършват пътни нарушения, дори и когато става дума за шофиране в нетрезво състояние.  Това стана възможно чрез промяна на правилника за движение по пътищата, влязла в сила вчера, предаде Франс прес.

Променените правила бяха публикувани в руския Държавен вестник. Те забраняват на пътната полиция да отнема шофьорските книжки на съдии, да ги подлага на тестове за проверка на наличието на алкохол в организма или да им съставя акт в случай на пътно нарушение.

За пътните полицаи остава само една възможност да прилагат закона – да изготвят доклад за извършеното нарушение от съдията, който после ще бъде предаден на Министерството на правосъдието. Досега подобен режим съществуваше само за прокурорите. Той бе преди всичко предназначен да попречи на полицията да упражнява натиск над тях, обясни руската Генерална прокуратура, която бе инициатор на тази мярка.

Законодателството по отношение на водачите, шофиращи в нетрезво състояние, неотдавна бе затегнато в Русия. За шофьорите, предизвикали катастрофа със смърт под влияние на алкохола, вече се предвижда минимална присъда от две години затвор.


В Русия всяка година при катастрофи загиват около 20 000 души. Страната е на едно от първите места в света по смъртност по пътищата – нещо, което по-конкретно се дължи на шофирането в нетрезво състояние, но и на лошата пътна инфраструктура и неспазването на правилата за движение.

Защо Кошлуков показва среден пръст в ефир?

Програмният директор на БНТ и водещ на предаването "Още от деня" Емил Кошлуков вчера си позволи да покаже среден пръст. В ефир. Жестът бе демонстриран в компанията на бившата министърка на екологията Нона Караджова и на Борислав Сандов от "Зелените", който е и активист от протестите за защита на Пирин. Двамата бяха в студиото по темата за националния парк и продължаващите протести. Част от хората от осмото поред шествие в четвъртък стигнаха до БНТ заради начина, по който обществената телевизия отразява протестите.

В кадрите, излъчени в предаването от протеста пред БНТ снощи, се вижда, че човек държи в ръка листовка, на която е изобразена ръка със специфичната конфигурация от пръсти. Във видеото се чува и глас от протеста - неперсонифициран, който скандира нецензурни думи по адрес на националната телевизия, съдържащи обидна дума, означаваща част от мъжката анатомия.

Съвсем в края на, да го наречем напрегнатия разговор със Сандов, последният казва, че се надява БНТ да отразява обективно протестите. В резултат Кошлуков свива пръсти по специфичния начин, при който само средният стърчи, илюстрирайки:

"А този знак ще го има ли...", обръщайки се към Сандов.

Събеседникът се защитава, че той такъв знак не е правил. Кошлуков, програмен директор на БНТ 1 и водещ, пак пита. И пак показва... В тази част нямаше предупреждение, както за видеото, че предаването съдържа кадри, неподходящи за всякаква аудитория.

По този повод най-новият виц в БНТ е:

Питат генералния директор Коко Каменаров: "Защо Кошлуков показва среден пръст от екрана?"


Каменаров мисли две секунди и отсича: "Защото може."

На тази дата: 10 февруари 1962 г. Руснаци разменят пилот на американски шпионски самолет за полковник от КГБ!

След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, 
че не е успял да унищожи шпионското оборудване в 
самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. 
Но въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу 
него и той продължава да работи във военната авиация. 
1962 г. заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за пилота Гари Пауърс, свален над СССР през 1960 г.

На моста „Гленикер”, който свързва Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Двамата са разменени точно в 8.52 ч. сутринта берлинско време. Малко по-рано, на друг пропускателен пункт в Берлин, властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г.

Рудолф Иванович Абел е един от най-изявените съветски шпиони на Запад, експерт в техническите аспекти на шпионажа. След като служи във военното разузнаване през Втората световна война, Абел под фалшива самоличност отива в германски лагер за бежанци, откъдето получава убежище в Канада. През 1948 г. се прехвърля в САЩ, където реорганизира съветската шпионска мрежа.

Под името Емил Голдфус създава свое фотографско студио в Бруклин, Ню Йорк. ФБР попада на следите му през юни 1957 г., след като друг съветски шпионин в САЩ - подполковникът от КГБ Рейно Хейханен, бяга в американското посолство в Париж.

Франсис Гари Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Прикритието на пилотите на U-2 е, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).

След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска територия. На 1 май 1960 г. той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.

Сред местата, които ЦРУ се надява да снима, са и тези, които биха разкрили технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Наблюдателен полет, извършен на 5 април, е показал строеж на комплекс за изстрелване на ракети в Тюра Там. Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време.

В същото време обаче Дуайт Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май. След това се очаква Айзенхауер да направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.

Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го задържат до идването на полицията.

След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия за прикритие, която се разпространява от военновъздушните сили и според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ „горните атмосферни слоеве”, не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.

На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява „агресивните американски кръгове” за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. САЩ се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.

На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е „жив и здрав”, и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха „съчинили още някаква басня”. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички „всички възможни мерки за защита на САЩ срещу изненадващо нападение”. Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.

Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф - репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса. Майкъл Бешлос пише в книгата си „1 май: Айзенхауер, Хрушчов и аферата U-2”, че Джаф „е получил данни за съветския шпионаж като доказателства, опровергаващи обвинението, в случай че Хрушчов изобличи U-2. В репортажа си Джаф трябва да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване”.

На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 години затвор.

На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин Рудолф Абел, който е в затвор в САЩ. След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Но въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него и той продължава да работи във военната авиация.

Вицове, февруари 2018 г.

- Марче, моля те, омъжи се за мен. Не мога да живея без теб...
- Стига глупости, Пешо, утре като изтрезнееш,ще съжаляваш.
- Кълна ти се, Марче,никога няма да изтрезнея…

***

- Какви цигари пуши Исус?
- Син Давидов.

***

Разговор между двама моряци:
- Защо капитана е тъжен?
- Спечели награда от лотарията.
- Какво спечели?
- Околосветско пътешествие с кораб.

***

За 8 Март ще сложа подаръците на жената под елхата.

***

Днес една пред мен дава на сина си 5 лева, а то ги взима и казва на баща си:
- Вземи ги ти тате, да си купиш бира.

С такива добри деца има бъдеще тая държава.

петък, 9 февруари 2018 г.

Това нещо ни е вицепремиер!

Валери Симеонов: От височината на кое минаре, завършилата университета „Шабанчъ“ в  Истанбул Ска (що за име!?) раздава правосъдие в чужда държава със  самочувствието на добре платен командирован сюнетчия?