Вицове, февруари 2018 г.

След две седмици идва пролетта

– Тате, защо археолозите не могат да открият македонски монети от Средновековието?

– Ми, 'щото още тогава са ползвали кредитни карти...

***

- Е, разкажи как мина първата брачна нощ?!

- Нямам, спомен. Изгубих съзнание, след като тя си отлепи миглите...

***

Иванчо решил да послуша съвета на майка си:

- "Учи сине, за да не работиш".

Сега е служител в общинска администрация и, наистина, не работи.

***

Не разбирам защо мрънкате, че свети Валентин не бил българин. Сякаш всички други светци са родом от вашето село...

***

- Иванчо, каква е дилемата на Хамлет от съвременна гледна точка? - Да се ожени или да се омъжи, госпожо...

Човек от кабинета "Орешарски" поема Би Ай Телевизия

Веселин Иванов ще стане управител на Би Ай Телевизия, показват внесени в Агенцията по вписванията документи от новия собственик. Той ще управлява телевизията заедно със Симона Ангелова.

Миналата седмица братята Павел и Румен Вълневи обявиха, че продават телевизията на "Интерактив ТВ Системс България" АД. Фирмата е регистрирана в края на миналия ноември. В съвета на директорите са Мирослав Янев и Албена Атанасова, както и дружеството "Интерактив ТВ Системс ООД".

Първото действие на новия собственик бе да спре всички предавания. Пред екипа все още не са представени конкретни планове за бъдещето.

Единствената новина засега е името на Веселин Иванов, който ще стане част от ръководството. Той беше съветник в кабинета на Зинаида Златанова, министър на правосъдието в правителството на Пламен Орешарски (2013-2014). Този кабинет остана в историята с факта, че почти през цялото време срещу него имаше протести с искане за оставка. Те бяха предизвикани от избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на 14 юни 2013 г.

Преди това Веселин Иванов е бил журналист в БНР и "България Он Ер". Последно той ръководеше сайта "Правен свят", където историята също е интересна.

Новите дрехи и един изчезнал главен редактор на "Правен свят"

Както се забелязва с просто око, метаморфозата на "Правен свят" беше рязка и забележителна след 9 октомври 2017 г. - датата, на която е обявено, че Веселин Иванов е новият главен редактор.. Екипът (който веднага след това е подменен изцяло, б.а.) е събран в петък и им е представен.

А промяната с "новите дрехи" на "Правен свят" може да навежда и на мисли какво очаква тв BiT.

Продава се: Орбитална космическа станция

Продава се: Орбитална космическа станция. Пространство за настаняване на 8 души. Фантастична гледка към Земята. Възможности за производство под нулева гравитация, изследователски лаборатории или хотел в безтегловност. Цена: 3-4 милиарда долара на година. Има ли желаещи?

Новият проект за бюджета на САЩ, съставен от администрацията на Доналд Тръмп, възлага на НАСА да забрави за Международната космическа станция (МКС) и да пренасочи усилията си към проучване на Луната като първа крачка към изпращане на човешка мисия до Марс.

Разходният план предполага спиране на държавното финансиране за МКС до 2025 г., като средствата от данъкоплатците ще бъдат заменени от инвестиции на частни фирми. Предлага се отделянето на 150 милиона долара за преходния период, в който външните компании ще се настроят към условията в новия индустриален парк.

Приватизацията на Международната космическа станция е идея, която НАСА и космическите ентусиасти обсъждат от години.

Проектобюджетът на Тръмп обаче е първото официално предложение в тази посока, подкрепен от Белия дом. Привържениците на мисията до Марс отбелязват, че НАСА харчи прекалено много средства за поддържането на МКС в орбита, което размива първоначалната мисия на космическата агенция - проучване на Космоса от хората.

Ако ангажиментът на американското правителство в Международната космическа станция бъде прекратен, ще може да започне нов етап в развитието на планетарните изследвания.

Това би довело до ситуация, в която много компании ще могат да привличат клиенти чрез осигуряване на опитно поле в Космоса - например, да използват пространството на МКС за разработването на нови материали, да изпитват фармацевтични средства или просто да предлагат уникално място за почивка на заможни туристи.

Една от тези компании е NanoRacks - тексаска фирма, специализирана в космическата логистика, която е изпратила над 600 товара с комерсиална и научно-образователна цел до Международната космическа станция от 2009 г. досега. Повечето от пратките са стандартизирани мини-лаборатории, които се включват директно в съществуващото оборудване на борда на станцията.

Малките експерименти зависят от условията на микрогравитация и са умалена изпитателна база за мащабно развитие на производството в бъдеще.

Вместо да продаваме Международната космическа станция на една голяма корпорация (в момента Boeing управлява комплекса от американска страна като подизпълнител на НАСА), тя може да се раздели на по-малки парчета, твърди ръководителят на NanoRacks Джефри Манбър пред Wired.

Една част може да се обособи в космически хотел, друга - да се използва само за производствени цели.

"Бихме могли да "канибализираме" станцията. Ако целта ни е да поддържаме производствена база за тънкослойни силициеви подложки, не може в същото пространство някой да тренира на велоергометър", казва Манбър.

Ръководителят на НАСА Робърт Лайтфут обясни каква ще е дейността на космическите наематели на МКС по време на презентация на бюджетните съкращения пред служителите на агенцията в Хънтсвил.

"Докато организираме мисии до Луната и в крайна сметка - до Марс, не трябва да забравяме за ниската околоземна орбита, където ще продължи да съществува една жизнеспособна икономика. Икономика, която ние създадохме и ускорихме чрез придобивки като Международната космическа станция", казва Лайтфут.

Тази идилия обаче може да се окаже по-трудна, отколкото правителството предполага. Голяма част от компаниите казват, че се нуждаят от повече време и средства, за да се пренастроят към новите условия на станция, собственост на частен инвеститор. Това е една от причините, поради които новият проектобюджет на НАСА предлага 150 милиона долара за създаване на повече условия за достъп до станцията.

"Ако просто дръпнат шалтера, нищо няма да се получи", казва Дилън Тейлър, създател на инвестиционния фонд Space Angels, който подпомага десетки компании, свързани с космическите индустрии.

Петгодишният преходен период може да послужи за откриването на компания, която да поддържа оперативния режим на МКС с помощта на опитни експерти от НАСА, в случай че нещо се обърка. Главният логистичен оператор би трябвало да отговаря за зареждането с провизии и за графика на изпитанията. Друг може да отговаря за реалното разделяне на пространството на космическата станция на подизпълнители, които да го използват за финансови цели.

Разбира се, има два големи проблема с този сценарий.

На първо място, Конгресът на САЩ си харесва Международната космическа станция и се противопоставя на предложенията за изоставянето й на частна инициатива. Републиканският сенатор Тед Круз, който председателства Комисията по науката в Сената, каза, че се надява новините за спирането на финансирането на МКС да се окажат "неоснователни като легендите за Голямата стъпка".

"Като фискален консерватор, бих казал, че едно от най-глупавите неща на света е да прекратиш действащи програми, в които си инвестирал милиарди долари и които все още имат сериозна жизнеспособност в бъдеще", каза Круз преди седмица по време на конференция във Вашингтон.

На второ място, Международната космическа станция е партньорски проект в стила на ООН. Тя е построена и се управлява с подкрепа от Русия, Европейския съюз, Канада и Япония. Всички те използват станцията, за да обучават своите астронавти, да извършват биомедицински изследвания и да изпробват нови технологии.

Въпреки че НАСА поема огромния дял от разходите на МКС през последните 20 години, всички тези страни са допринесли с пари, човешки ресурс и технологии. Засега по нищо не личи Белият дом или НАСА да са се консултирали с тях по въпроса за евентуалната приватизация на станцията.

За да се случи тя, Тръмп ще трябва да скъса или предоговори множество международни споразумения. Докато чуждестранните партньори и Конгресът не бъдат разубедени, идеята за частна международна космическа станция ще си остане точно това - идея.

по Wired

На тази дата: 14 февруари 1994 г. Съветският сериен убиец Чикатило е разстрелян

Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. 

Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.

Детство

Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

Начало на убийствата

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Арест и освобождаване

Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като е прекарал три месеца в затвора.

Следващи убийства и преследване

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Вицове, февруари 2018 г.

Новородено полярно мече

Между приятели:

- Жена ми помни всичко от първата ни среща, с какво съм бил облечен, какво сме яли и пили, къде сме ходили, а аз... нищо не помня.

- А ти помниш ли като хвана първия си голям шаран? - пита втория.

- Ти луд ли си? То беше като бях на 18, валеше дъжд, а аз го хванах на един голям червей, поне 15 см., дето изрових предишния ден. Тежеше 11,45 кг. и беше дълъг 53 см. Голяааааамо жи-вот-но!

- Хахахаах, а как мислиш, дали шарана помни всичко това?

***

Пациент се оплаква на психиатъра:

- Докторе, напоследък не мога да ям, не мога да спя, не мога да работя нищо, непрекъснато съм изнервен и притеснен... Безпокои ме състоянието на Българската народна банка...

Психиатърът се усмихва.

- Няма никакво основание за тревога. Разберете, няма никаква Българска народна банка, тя е само във фантазиите ви, халюцинация, бълнуване, среднощен кошмар...

***

Младеж лежи в леглото с мацка. Изведнъж се звъни на вратата.

Тя казва:

- Ауу, мъжът ми се връща от риба!

- Какво? Та ти нямаш мъж? - казва младежът.

А мацката:

- Репетирам.

***

Диета хлебарка:

- Ядеш само през нощта, и щом някой светне лампата, веднага бягаш да се скриеш!

***

И Пепеляшка се омъжила за принца. Той посипал пода с листа от рози, но в полунощ те се превърнали в чорапи.

Пеевски без да стъпва в парламента "заработил" 30 000 лв.

Депутатите може да не стъпват в парламента и ден, но въпреки това да получават възнагражденията си, осигурени от българските данъкоплатци. Стига отсъствията им да са извинени. Правилникът на Народното събрание допуска тази възможност, но до момента от нея се възползва само един депутат – избраникът от ДПС Делян Пеевски, който видимо предпочита да се изявява не от парламентарната трибуна, а в собствените си медии.

От конституирането на 44-тото народно събрание на 19 април 2017 г., до края на януари 2018 г. Делян Пеевски е отсъствал от пленарни заседания 101 пъти, но всичките му отсъствия са извинени. Това става ясно от отговор на администрацията на парламента, предоставен на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

За това време депутатът няма нито едно "неоправдано отсъствие" от пленарната зала. Пеевски не извинява отсъствията си единствено от заседанията на икономическата и земеделската комисия, в които членува. Това практически означава, че народният представител, който присъства само на клетвата си като такъв при конституирането на парламента, получава пълната си работна заплата като депутат, без добавките, които му се полагат месечно за участие в специализираните комисии към НС.

Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Средната заплата в обществения сектор за третото тримесечие на 2017 г. е 1050 лева. Следователно депутатското основно месечно възнаграждение към момента е малко над 3000 лева. Така излиза, че за последните 10 месеца, без да е стъпил в пленарната зала, Пеевски е "заработил" над 30 000 лева. В този период обаче Пеевски беше вносител на два закона - "срещу вторичното разграбване на КТБ" и поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. И в двата случая не се появи в НС, за да обяви мотивите за законодателните си инициативи.

Задигнаха 21 машини за 'копаене' на биткойни от офис в Благоевград

Откраднаха 21 машини за "копаене" криптовалута в Благоевград. Стойността им е над 200 000 лева, съобщава Нова телевизия.

Кражбата станала в частен офис, който се занимавал с виртуална валута. Офисът се е помещавал в завода за измервателни инструменти и уреди в края на града.

По неофициална информация крадците са били поне трима и са действали светкавично. Заглушили охранителната система и бързо успели да задигнат машините за биткойни и да избягат в неизвестна посока.

Апашите обаче успели да изнесат само 21, останали са още много, съобщи "24 часа". Една от машините струвала около 7000 евро и на денонощие можела да "изкопае" около 50 евро.

Липсващите машини били собственост на трима души, като един от тях притежавал 14 броя.

Заради загряването на компютрите, които харчат страшно много ток, вратата на помещението е била отворена за охлаждането.

Български детски рожден ден в Германия завърши с масов бой и 7 ранени

Швалмщат

Българи си спретнаха масов бой на детски рожден ден в германския град Швалмщат, съобщи bTV, позовавайки се на информация от местната полиция.

Най-малко седем от гостите на партито пострадали.

Гостите били поканени в местен общински клуб. Те се скарали по все още неясна причина за властите и спорът бързо прераснал в бой.

Трима възрастни и четири деца са ранени. Наложило се да бъдат повикани линейки, за да помогнат на пострадалите.

В това време част от гостите се стекли в близкото полицейско управление, за да подават сигнали едни срещу други. Все още не е ясно каква е причината за скандала, тъй като никой не говори немски, уточняват още от полицията.

Фотофакт: Олимпийците ни с резедави екипи, на шапките им е флага на...Иран

Екипите на нашите олимпийци в Пьонг Чанг са резедави, не са зелени, каквито би трябвало да се очаква да бъдат, и каквито са обявени, че са.

Резедавото не е зелено (освен ако не си далтонист или идиот) и няма нищо общо с националния ни флаг, който според чл. 15, ал. (2) на Закона за държавния герб и националното знаме на Република България има “бяло, зелено и червено поле”, няма резедаво поле, нито светлозелено, нито жълтозелено.

Екипите на българите са сбъркани тотално, различават се цветово от флага ни. Те по-скоро са свързани като дизайн и подредба на цветове с държавния флаг на Ислямска република Иран.

Шапките в тези екипи представят точно иранското знаме – зелено, бяло и червено, а не нашия национален флаг с подредбата – бяло, зелено и червено.

На шапката би трябвало да е името на държавата ни или националният ни флаг, както е при други спортисти.

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.