Варна чества 3 март!

Снимка "Таралеж"

Варненци започнаха празненствата по повод Националния празник- 3-ти март с литургия в Катедралния храм „Св. Успение Богородично“, предава репортер на „Таралеж“.

Веднага след нея започна тържественото издигане на националния флаг.

Пред паметника на Граф Игнатиев граждани, политици и представители на областната и местната администрация поднесоха венци.

Снимка: "Таралеж"

След това множеството с шествие се насочи към Морската градина и стигна до Мемориален паметник на украинските войни, където също бяха положени венци. 

Накрая множеството се отправи към Паметника на руските войни, пред който се състоя поклонение и полагане на венци с военен ритуал.

Полицаи карат граждани да подписват протокол, че няма да заплашват руския патриарх

Полицаи карат граждани да подписват протокол, че няма да заплашват и отправят закани към руския патриарх Кирил, който в момента е на посещение у нас по случай националния празник днес.

Това става ясно от редица публикации в социалните мрежи от хора, които се оплакаха, че служители на МВР са ги накарали да подпишат документа.

Гражданинът Иво Дошев публикува клип, в който се вижда как полицаи го посещават в дома му с твърдения, че има сведения за отправени заплахи от негова страна към патриарх Кирил. Той нарече действията на МВР "полицейски тормоз".

Полицаите твърдят, че ГДБОП и НСО получили сигнали, че са отпровяни заплахи от негова страна във Фейсбук. Пред OFFNews Дошев коментира, че изобщо не е споменавал патриарх Кирил в свои изказвания в социалната мрежа.

Едно семейство също е било посетено от органите на реда. "Съпругът ми и аз сме огромна заплаха за патриарх Кирил", написа потребител Lisa Samsona.

Според нея полицаите са посетили дома им след постове в социалните мрежи, в които твърдели, че семейството публикува заплахи за руския църковен глава.

Честит празник!

Църквата, която накара всички да отидат въоръжени на сватба

Десетки хора са се събрали за благословия в църква, стиснали в ръка своето полуавтоматично оръжие: любопитна гледка, която обаче по своеобразен начин илюстрира пропастта в САЩ между защитниците на свободата да си въоръжен и привържениците на по-строгия контрол върху оръжията.

Тази картина може да се види в църква в Нюфаундленд, градче от селските райони на щата Пенсилвания в американския Изток, където 68 процента от населението е гласувало за Доналд Тръмп през 2016 г.

Това обаче не е коя да е църква, а Църквата на светилището (разклонение на Обединителната църква, по-известна като сектата на Мун), ръководена от Хьон Джин-мун, малкия син на пастор Мун, починал през 2012 г.

Хьон Джин-мун - хомофоб и близък до твърдата десница според правозащитната организация "Садърн повърти ло сентър", наблюдаваща екстремистите групировки - проповядва религия, обединяваща оръжия и молитви: той идва на церемонията, придружен от трима въоръжени мъже в камуфлажни дрехи и редовно води предаване в Ютюб, следено от около 2000 абонати, с полуавтоматична пушка AR-15 пред себе си.

В събота той организира вечеря "в знак на благодарност към президента Тръмп", приходите от която бяха за американската асоциация на притежателите на оръжия "Гънс оунърс фаундейшън".

Последователите на тази Църква са далеч от тълпите, които събираше Мун в апогея си през 70-те години на миналия век. В неделите Църквата на светилището се посещава от около 200 души плюс неустановен брой вярващи, главно в Корея или Япония, които следят церемониите по интернет, както каза един от висшите й представители Тим Елдър.

В сряда Църквата организира колективна сватба, към които Мун старши толкова обичаше. Само че с нововъведение - синът поощри участниците (около 500 души) да демонстрират волята си да защитят семейството и религията си, носейки полуавтоматично оръжие от типа AR-15 - с празен пълнител и спуснат предпаздител.

Отдавна планираната церемония се падаше точно в деня, когато гимназистите от Паркленд, щата Флорида, се върнаха отново в училището си, 15 дни след като бивш ученик, въоръжен с AR-15, уби там 17 души.

Напълно законната церемония можеше да мине незабелязано, но поради дебатите за оръжията, подновени от трагедията, близкото начално училище остана затворено за деня. Десетина души протестираха пред църквата с плакати с текст: "Боготворете Бог, а не оръжията" или "Бог не благославя оръжията". Събитието беше отразено от няколко телевизионни камери.

Колкото и маргинална да е тази религиозна общност, мнозина от нейните последователи смятат, подобно на много американци, че тези драми не оправдават приемането на по-строго законодателство.

"За съжаление, в голяма част от света хората изглежда мислят, че единствените, които трябва да имат оръжие, са тези, които ни управляват", обяснява Андрю Кеслър, адвокат, дошъл с пушка AR-15, купена преди няколко месеца.

"Не смятам, че е доказано, че ако има по-малко оръжия, ще има по-малко насилие", казва той.

Кеслър, който отдавна е ловджия, казва, че е започнал "да гледа по-благосклонно на притежанието на оръжие" именно в тази църква, превърнала оръжията в символ "на суверенитета" на своите вярващи.

Джон Пол Харис от съседния град Скрантън, носи шапка на Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие. На 68 години той е "горд пожизнен член" на влиятелното американско оръжейно лоби.

"Надявам се никога да не ми се налага да използвам оръжие срещу човек, но в тази страна навсякъде, където законите за оръжията са най-стриктни, престъпността е най-висока", подчертава тай.

С култа си към оръжията Църквата на светилището на моменти изглежда като военизирана организация.

"По същество ние вярваме в една мирна полиция, в мирна милиция", потвърждава един от доброволците, помагащи по време на церемонията, Кайл Тофи. "Просто трябва да сме съсредоточени върху Бог, когато сме въоръжени", казва той.

Фотофакт: Гинка Върбакова с чанта “Ермес” в парламента!

Купувачката на ЕРП-то демонстрира положение и в тоалета и аксесоарите, които разходи в парламента.

Показа се с черна чанта от Ермес. Справка с цените на марката показва, че моделите варират между 8 и 30 хил. долара.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща

намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.

Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2018 г.

Топъл чай за студеното време

Учтив СМС от възпитан мъж към разпасаната му жена:

- На майка те моля, прибери се у дома!

***

Постарай се да изглеждаш добре, защото твърдението, че не е важно какъв си отвън, а какъв си отвътре важи само за хладилника!

***

Ако дълго търсиш смисъла на живота,неизбежно намираш бутилка алкохол.

***

Посред зима един рибар отива да лови риба. Пробива една дупка в леда и тъкмо да хвърли въдицата, някакъв зад него му казва:

- Няма риба!

Рибарят отива на друго място.

Онзи пак му казва:

- Няма риба!

Рибарят се обръща и разгневен го пита:

- Кой си ти, бе?

- Аз съм пазачът на хокейната площадка!

***

Ако жена ти каже "Само не се притеснявай!" Вече е късно да се притесняваш.

Южна Африка започва конфискация на земите на белите

Паника разтърси Южна Африка, след като парламентът реши да подкрепи започването на процедура за промяна на конституцията, която да позволи земята да бъде отнемана от белите без компенсации, предаде Ройтерс.

Решението бе гласувано на 27 февруари. Промяната няма как да бъде извършена веднага. Но хората започнаха да се притесняват. Новоизбраният президент Сирил Рамапоза заяви вчера, че иска да има преговори по въпроса. Той обаче е твърдо решен да разреши "веднъж завинаги" проблема с расовото неравенство при собствеността.

Управляващият Африкански национален конгрес (АНК) отдавна обещава поземлена реформа. Въпросът е особено чувствителен 24 години след края на апартейда, отбелязва Ройтерс. Белите все още притежават повечето земя в Южна Африка, след като векове наред са извършвали брутално заграбване.

При встъпването си в длъжност преди две седмици Рамапоза обеща да ускори предаването на земята на чернокожите. Но изтъкна, че безопасността и производството на храните трябва да бъдат съхранени.

"Скоро ще инициирам диалог с ключовите играчи... Няма нужда някой от нас да изпада в паника и да започва да бие барабаните на войната", каза президентът в парламента.

"Този някогашен грях, извършен, когато нашата страна е била колонизирана, трябва да бъде решен по начин, който ще поведе Южна Африка по пътя напред", допълни той.

Правозащитната група "Африфорум" заяви, че ще започне международна кампания за информиране на чуждите правителства и инвеститори, че "правото на собственост в Южна Африка е под заплаха". Организацията представлява предимно бели южноафриканци. Оттам смяат, че чуждите инвестиции в страната няма да бъдат гарантирани, ако бъдат приети плановете за отнемане на земята без компенсации.

Според изпълнителния директор на "Африфорум" Кали Крил конфискацията "може да разпали конфликт в страната". Той не даде подробности, но обеща, че групата ще лобира пред търговските партньори на Южна Африка и ще помоли страните, чиито граждани притежават там земя, да окажат натиск върху Претория да спре отнемането.

АНК одобри политиката на конфискация на конференцията си през декември 2017 г. Партията обеща да го направи по начин, който няма да подкопае безопасността на храните в Южна Африка, която е производител номер 1 на царевица на черния континент.

Но все още не е ясно кога ще бъде извършена промяната на конституцията. Лошият пример със съседната Зимбабве е налице.

Зимбабве се опари и вече връща земята

В края на 2017 г. властите в Зимбабве започнаха постепенно да връщат фермите на белите, завзети насила от чернокожите по времето на Робърт Мугабе.

През 2000 г. Мугабе одобри нахлуванията във фермите и ги оправда с възстановяването на дисбалансите от колониалната епоха. В резултат хиляди фермери избягаха от страната. А безработицата скочи до 96 на сто, тъй като огромен брой чернокожи работеше именно в тези ферми.

Последва хиперинфлация и бе отпечатана банкнота от 100 трилиона зимбабвийски долара. По номинална стойност тя отстъпва само на отпечатаната през 1946 г. в Унгария банкнота от 100 квинтилиона пенгьо.

В края на 2017 г. Мугабе, управлявал 37 години, бе свален с преврат.

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.

През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

Вицове, март 2018 г.

Накратко за времето

Снегът ще се стопи рано или късно, важното е да сме живи и здрави!

От общината

***

Моше към касиера, броейки заплатата си:

- Дали сте ми 100 шекела по-малко!

- Така е, но предният път съм Ви дал 100 повече! Тогава защо мълчахте?

- Първата грешка Ви простих, ама втората ми идва в повече!

***

Прегледах си хороскопа за днес:

-здраве - звездите ти се усмихват

-пари - звездите ти се усмихват

-секс - звездите умират от смях..

***

- В депресия съм. Дебела съм и съм самотна.

- Глупости! Покажи ми къде си дебела!?

- Да бе! А не искаш ли да ти покажа и къде съм самотна?

***

Една жена, при паркиране, ударила голяма боклуджийска кофа. От нея излязло едно цигане и попитало:

- Како, сами ли ще се разберем, или ще викаме КАТ?