На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.

Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове, април 2018 г.

Пчеличка в цвете

- Дай на един мъж риба, и той ще е сит един ден.
- Научи го да лови риба и ще се отървеш от него в почивните дни.

***

Признак че сте навършили 40:

Вече не правите необмислени глупости.

Правите глупости, напълно осъзнато и с удоволствие.

***

Толкова съм зле в отглеждането на цветя, че ми изсъхна саксията.

***

Ало лотарията, може ли вече да спра да печеля коли, че нямам място вече в гаража.

***

- Ако мама се смее на шегите на тате, значи у нас има гости.

Пешко, 5 г.

За първи път от 60 г. Куба с президент, който не е от семейство Кастро

Досегашният вицепрезидент на Куба Мигел Диас-Канел беше избран от парламента за президент на страната.

Той е първият кубинец на поста, който не е от семейство Кастро, за последните 60 години.

За кандидатурата на Диас-Канел гласуваха 603 от 604 депутати. Той беше единственият кандидат да наследи Раул Кастро начело на страната.

Според кубинската конституция председателят на Държавния съвет е едновременно глава на държавата и правителството и се избира за срок от 5 години.

Раул Кастро беше президент в продължение на 10 години. Преди него неоспорим лидер на Куба беше Фидел Кастро.

Тютюнопроизводителите получиха 85 млн. лв., а премиерът - романа "Тютюн"

Представителите на тютюнопроизводителите благодариха на премиера за 85–те млн.и му подариха романа "Тютюн" на Димитър Димов.

Премиерът, поемайки двата тома на романа предаде единия на министър Порожанов, а другия остави за себе си. Явно ще си менкат томовете.

Да носочим прожектора към финансирането на кампанията на президента Румен Радев

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов поиска днес повече

светлина за финансирането на кандидат-президентската кампания на Румен Радев през 2016 г. Тази седмица в лекция в УНСС държавният глава поиска същото за обществените поръчки на властта.

"Нека носочим прожектора към финансирането на кампанията на президента Румен Радев през 2016 г. Всичко беше на тъмно. Някой излезе ли да каже: "Дайте прожектора да насочим към финансирането на президента Радев", заяви Цветанов на брифинг в кулоарите.

По думите му, хора, които са социално слаби, внасяли доброволни вноски от по 400 лева и обясни, че това се прави, тъй като за тази сума няма изискване да се декларира произхода на средствата.

"Искам да попитам президента, след като ще говорим светлината нека осветим начина, по който беше направено всичко това. На тъмно беше взето решението от страна на БСП за издигането на Румен Радев за президент. На тъмно беше взето решението при провеждането на тази среща с г-н Решетников. Корнелия Нинова (лидерът на БСП - б.р.) и до ден днешен отрича, че имало такава среща, а ген. Решетников казва, че такава среща има. Имало ли е изследване, възложено от института на Решетников за правилния профил и човек, който да бъде номиниран", допълни Цветанов.

Според него единствената цел в момента на президента и БСП е страната ни да се отклони от евроатлантическия си път. На въпрос какво е било решението на ГЕРБ в 41-ото Народно събрание да замрази депутатските заплати, Цветанов отговори, че е било съобразено с икономическата обстановка в страната.

"В момента имаме 3.9% икономически растеж. Темата за субсидиите отново излиза на дневен ред. По-добре е държавата да подпомага дейността на политически партии, отколкото икономическите кръгове да финансират", заяви Цветанов.

"По-добре депутатите да получават заплата от държавата, отколкото да са хрантутници на определени кръгове."

По предложението да се намалят и почивните дни на депутатите, Цветанов даде пример със себе си, като заяви, че постоянно работи през уикендите, времето, в което повечето българи почиват. А той жертва време, което би могъл да прекара със семейството си, за да бъде сред хората и да ги запознава с управленската политика на ГЕРБ.

"Като народен представител на база тези пари, които получавам, нито веднъж, където съм отишъл в страната не съм се възползвал от командировъчно“, заяви той.

"От всичките ни действия, участвайки в политиката, няма нещо, от което да се срамувам пред българските избиратели“, заяви накрая дясната ръка на Борисов.

Евреите се засегнаха от намеци на шефа на спецпрокуратурата

Организацията на евреите в България "Шалом", която представлява българската еврейска общност в рамките на Световния еврейски конгрес, е силно обезпокоена от напълно неуместния намек, направен днес от ръководителя на Специализираната прокуратура Иван Гешев по време на пресконференцията по повод вчерашния арест на кмета на столичния район "Младост" Десислава Иванчева.

Организацията на евреите в България "Шалом" винаги е изразявала своята подкрепа за правомерните действия на българските власти според съществуващото законодателство. Необяснимо е как и защо Световният еврейски конгрес беше даден като пример за световна сила, която ще се намеси във вътрешните дела на страната, ако органите на реда не спазват дословно наказателно-процесуалния кодекс.

"Подобно сравнение уронва престижа и накърнява доброто име на една от най-авторитетните еврейски организации в света, която има специално приятелско отношение към България и винаги е оценявала високо усилията на държавата да се бори с антисемитизма и езика на омразата. За съжаление, конкретният пример показва точно обратното и създава чувство на тревога", каза по повод случилото

Ето думите на Гешев по повод зрелищния арест на Иванчева: "Ако бяхме я преместили някъде, тя пак ще твърди, че някой й ги е сложил тези пари. В колата има кашон на задната седалка. Ако бяхме я отстранили да не присъства - каквато възможност имахме, пак щяхте да ни обвините в пиар акция, а ние се борим за правата на хората! Пак щяха да кажат, че те са много добри, че има конспирация и щеше да се намеси Световният еврейски конгрес..."

САЩ обвиниха Сирия, че не допуска инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия

Министърът на отбраната на САЩ Джим Матис обвини сирийското правителство, че бави допускането на инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия до местата на предполагаемата химическа атака. Това е стратегия, която е била използвана и в миналото, предаде БТА.

"Ние сме съвсем наясно, че това забавяне е наложено на делегацията от режима, но също сме съвсем наясно как са действали в миналото и не са допускали никого до местата, където е използвано химическо оръжие", казва Матис. Той добавя, че паузата след подобно нападение се използва, за да се прочистят доказателствата, преди разследващият екип да получи достъп.

На тази дата: 19 април 1944 г. Случайно е открита Казанлъшката гробница

Всеки велик паметник на историята се радва на легенда, свързана с откриването му. Такъв е и случаят с откритата преди 72 години Тракийската гробница на хълма Тюлбето над Казанлък – гробницата с най-виртуозните стенописи, включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Уникалният тракийски паметник е открит случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници от противовъздушната отбрана на града, които копаели галерия за противосамолетно скривалище в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м., с диаметър на основата 40 м. Първоначално войниците копаели от юг и съвсем скоро се натъкнали на грубо иззидана каменна стена. Според официалната информация, любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.

Стенопис от купола на Казанлъшката гробница.

Легендата обаче мълви, че войниците три пъти правили неуспешен опит да заобиколят

„скалата”, за каквато мислели стената на надгробното съоръжение, прокопавайки тунели от трите му страни. Командирът на взвода разпоредил на подчинените си, че ако и четвъртия път се натъкнат на скалата, да я хвърлят във въздуха с взрив. За късмет, последният тунел извел униформените на входа на гробницата.

Казанлък не е бил бомбардиран никога, но старите казанлъчани разказват, че впоследствие два вражески самолета, които прелитали над града в посока София, вероятно за да се включат в бомбардировките на столицата, били обстрелвани от казанлъшкия ПВО-взвод. Това привлякло вниманието над летците, единият от самолетите се върнал и пуснал над хълма две бомби, колкото за сплашване. Но, за щастие, твърде неточно. Ако се доверим на легендата, която и днес разказват старите казанлъчани, свидетели на Втората световна война, при малко повече желание и по-точен мерник от страна на вражеските летци, уникалната Тракийска гробница сигурно е щяла да бъде хвърлена във въздуха, ведно с противосамолетното съоръжение.

Униформените откриватели на гробницата влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. В гробната камера били намерени незначителен брой предмети – знак, че гробницата е била ограбена още в древността.

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки и др.) свидетелстват за високо развито

ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение.

Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. Нашето внимание заслужава и откритата в насипа, изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и к

Сред малкото предмети, открити в гробницата са

два глинени аскоса и сребърна каничка, изработена от

тънък сребърен лист, гравирана с позлатен пояс от

растителни мотиви по шията ѝ.

ости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. В камерата са открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата с кости на кон.

След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож, три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена, малка златна халка тесни златни и спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

Световната си известност гробницата дължи преди всичко на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

Входът на дромоса е оформен от рамка от големи дялани

блокове, която в горния си край завършва с остър връх.

Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски.

Централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.

Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие.

Казанлъшката гробница, главен фриз.

Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие.

В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.

Вицове, април 2018 г.

Ако "Титаник" беше потънал в наши дни.

Турист бяга от канибал и вика с последни сили:
- Остави ме намира! Трябва да храня жена и 4 деца!

- Аха, а моите да умират от глад ли?

***

- Келнер, в халбата ми има само пяна!

- Ами това показва че бирата е хубава.

- Може, обаче аз не съм дошъл да се бръсна...

***

Орнитолозите съобщават, че непрелетните птици, виждайки ситуацията в страната, също са потеглили на някъде!

***

Гинес регистрираха най-бързото изкачване по кариерна стълба, след като на бригада работеща на дъното на кариера съобщиха, че изплащат аванса.

***

Всъщност Кама Сутра е била учебник по борба. После обаче някакъв простак дорисувал картинките... и станало страшно!

Премахването на къщи в пловдивската Арман махала продължава

Премахването на незаконните къщи в пловдивската Арман махала продължава днес, въпреки протестите на собствениците им пред съда в Страсбург, съобщава bTV

Постройките са собственост на ромски фамилии, които заведоха дело срещу българската държава в Европейския съд за правата на човека.

Преди два дни правозащитни организации се опитаха да спрат премахването на незаконните постройки на улица „Павел Бобеков“ с аргумента, че държавата ще трябва да изплаща финансови обезщетения, ако бъде осъдена в Страсбург.

От местната власт обаче са категорични, че събарянето ще продължи, въпреки протестите.

От 2016 г. досега в махалата са разрушени близо 20 незаконни сгради, построени на общинска земя. Остават по-малко от 10. Целта е да отвори място за нов булевард, който ще минава през квартала.

За разлика от предишните акции обаче, днес събарянето преминава без напрежение и полиция.

В крайна сметка хората разбраха, че така трябва да бъде, че това е чужд имот, каза кметът на район „Северен“ Ральо Ралев.

Днес ще бъдат съборени пет къщи. Собствениците на една от тях са в чужбина, а на друга са прибрали каквото са успели от нея, вкл. тухлите.